Решение по дело №37/2021 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 260047
Дата: 17 май 2021 г. (в сила от 5 юни 2021 г.)
Съдия: Христина Вълчанова Димитрова
Дело: 20215520200037
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ   № 260047

 

гр. Раднево,17.05.2021 г.

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение в публично заседание на двадесети април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА

 

при секретар Иванка Стоянова като разгледа докладваното НАХД № 37/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

 

Производството е образувано по жалба на „ ****” ЕООД представлявано от упълномощения представител М.А.Г. против НП № 43-0000675/30.12.2020 г. на Директор РД „АА” гр. Стара Загора, с което на жалбоподателя на основание чл. 104, ал. 1 от ЗАвП е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 33 пр. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ вр.  чл. 88а ал. 2 от ЗАвП.

В жалбата си жалбоподателя моли съда да отмени изцяло НП, като незаконосъобразно. Моли алтернативно с това за приложение на чл.28 от ЗАНН.

         За съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Ответната страна по жалбата ОО „АА” гр. Стара Загора – редовно и своевременно призована, не изпраща представител. Вземат становище по жалбата в приложеното писмо, като молят съда да остави в сила наказателното постановление, като законосъобразно и правилно и молят да се допуснат и разпитат в качеството на свидетели посочените лица- актосъставител и свидетел по акта, правят възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение ако има такова.

За РП Стара Загора – ТО Раднево – не се явява процесуален представител.

С оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от факт. страна:

На 09.11.2020г. при извършена проверка в град Раднево, на ул.”****№ *, се установило от проверяващите  В.Н.Н. и  К.Д.И.,***, че таксиметровия превозвач „****” ЕООД, притежаващ удостоверение за регистрация за таксиметров превоз на пътници №13239 от 21.05.2020г., не е организирал труда на водача Д.С.Д.за дата 09.11.2020г. с лек таксиметров автомобил марка Д.с рег. №***РМ така, че да спази нормативно установените максимална продължителност на работния ден, а именно след период от четири часа управление, водачът на лек таксиметров автомобил, не е направил прекъсване най-малко тридесет минути, което е видно от пътен лист №79 от пътна книжка серия ВГ №2, заверена на 22.05.2020т. от превозвача.

След констатиране на това нарушение, което било квалифицирано от актотъставителя - свидетелят В.Н.Н. като нарушение на чл. 88, ал. 2 от ЗАвП, последният съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение Серия А-2020 № 279669 от 17.11.2020 година, който му бил предявен, за да се запознае със съдържанието му и да направи своите възражения, ако има такива.

 Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателят не е направил възражения. Същият не е депозирал такива и в предвидения в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН три дневен срок от връчване на АУАН.

Въз основа на описания по- горе акт било издадено и обжалваното наказателно постановление. В него наказващият орган напълно се е съобразил с изложените в АУАН фактически обстоятелства, като ги е преповторил в обстоятелствената част на наказателното постановление, както и с правните изводи на актосъставителя, като е приел, че описаното деяние съставлява нарушение на  чл. 88а, ал. 2 от ЗАвП. За това административно нарушение и на основание чл. 104, ал. 1 от ЗАвП наказващият орган е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 1000,00 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Въз основа на нея, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е основателна.

При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод за основателност на жалбата и наличие на основания за отмяна на НП, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на обвинения субект.

Съгласно АУАН и НП, дружеството е санкционирано за нарушение на разпоредба на чл. 33, пр. 1 от Наредба № 34 на МТ вр.  чл. 88а, ал.2 от ЗАвПр. Съгласно цитираната разпоредба от Наредба № 34 на МТ, превозвачът организира труда на водачите, като спазва нормативно установената максимална продължителност на работния ден (смяна), междудневната и междуседмичната почивка съгласно Закона за автомобилните превози. По силата на чл. 88а от ЗАвтП общата продължителност на периода на ежедневно управление при извършване на таксиметрови превози на пътници не трябва да надхвърля 12 часа. Почивката между два периода на ежедневно управление трябва да е не по-малко от 11 часа. Съгласно ал.2 от визирания член след период от 4 часа управление водачът на лек таксиметров автомобил трябва да направи прекъсване най-малко 30 минути, освен ако започва период за почивка, а ал.3 визира, че прекъсването по ал. 2 може да бъде заменено от прекъсвания с продължителност най-малко 15 минути всяко, вместени в периода за управление на превозното средство.

Следва да се посочи, че цитираната като нарушена разпоредба на чл. 33, пр. 1 от Наредба № 34 на МТ касае организация на труда на водачите, така щото да се спазва нормативно установената максимална продължителност на работния ден (смяна) т.е. не повече от 12 ч., а не дневната почивка по време на работа в рамките на тези дванадесет часа. Видно от материалите по преписката /пътен лист/ и от отразеното както в АУАН така и в НП, работната смяна на водача С.е била 7 ч. т.е. в случая не е налице нарушение на визирания текст от наредбата.

При така дадената правна регламентация и предвид установените по делото факти и събраните доказателства /пътна книжка/, въззивният състав намира, че водачът действително не е спазил предвидената нормативно установена в ал.2 и ал.3 на чл. 88а от ЗАвПр дневна почивка от 30 минути след период от 4 часа управление, респективно две почивки по 15 минути вместени в периода от 4 часа, което е безспорно видно от попълнения от водача пътен лист. Видно от пътната книжка, попълнена от водача, началото на работната смяна е започнало в 10.30ч. на 09.11.2020г. и е приключило в 17.30 часа на същата дата, като в този период от 7 часа, водачът не е вписал нито едно прекъсване за почивка. Действително както правилно е посочено и в становището на АНО, с което преписката е изпратена в съда съобразно цитираната Наредба, пътната книжка е основният и единствен документ за отчитане и контрол за работата на водачите на леки таксиметрови автомобили, поради това и щом в нея, съответно в пътния лист не е посочен период за почивка, такава не е била ползвана от водача.

От друга страна, за да се приеме, че дружеството-въззивник е осъществило състава на вмененото му нарушение по  чл. 88а, ал.2 от ЗАвПр, не е достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредбите за работното време и почивките от страна на един водач на предприятието, а следва да се установи чрез допустими по закона средства, че това неизпълнение е в резултат на действие или бездействие на работодателя, т. е. че то е резултат от създадената от работодателя организация на работа, респ. от липсата на такава. От материалите по административнонаказателната преписка е видно, че този въпрос не е изследван и няма каквито и да било доказателства дали превозвача за посочения ден и час е изпълнил задължението си да изготви предварителен график за управление на превозното средство от съответния водач, за почивките по време на работа, още по-малко е установено, че има такъв изготвен график и предвидените почивки в него не осигуряват спазването на правилата за работното време и почивките на водачите. Тоест в случая наказателното постановление е издадено и при липса на яснота от кои конкретни действия или бездействия на превозвача се прави извода, че последният не е организирал работата /труда/ на водача Динко Динев. В тази насока липсват както фактически твърдения, така и доказателства за противоправно поведение от страна на превозвача, което в случая е необходимо предвид възможността нарушението да се дължи на изключителното виновно поведение на водача.

 

Правораздаването, особено в частта му, касаеща налагане на административнонаказателни санкции, не може да почива на предположения и неясни описания от фактическа и правна страна, а следва да се ръководи единствено от доказани по безсъмнен начин конкретни и точни факти и обстоятелства. Такива липсват в процесното наказателно постановление, поради което настоящият въззивен състав счита, че същото е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и при липса на елементи от обективната съставомерност на деянието /по чл. 33, пр. 1 от Наредба № 34 на МТ/, за което е санкционирано дружеството-превозвач.

Липсата на посочените по-горе обстоятелства и констатираните противоречия и неясноти в НП касаят основни негови реквизити, ограничили са правото на защита на нарушителя и представляват съществено процесуално нарушение. В горния смисъл е и практиката на Административен съд-Варна по идентични казуси – например Решение по к. адм. нак. дело № 2159/2016 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменено Решение № 1291/01.07.2016 г., постановено по НАХД № 2516/2016 г. по описа на Варненския районен съд, Решение по к. адм. нак. дело № 1094/16 г. по описа на Административен съд Варна, Решение по к. адм. нак. дело № 1611/2017 г. по описа на Административен съд Варна и ред други.

Предвид горното, несъмнено е налице и допусната нередовност в НП, привнесена от АУАН, препятстваща правото на защита на наказаното лице, поради поставяне му в невъзможност да разбере извършването на какво точно административно нарушение му е вменено.

С оглед на изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

Р Е Ш И:

         ОТМЕНЯ наказателно постановление №43-0000675, от 30.12.2020г. на ****– директор на   РД „АА” Стара Загора,  с което на „****” ЕООД, ЕИК ****, гр. Раднево, ул. „ ****№2 е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, на основание чл.104, ал.1 от Закона за автомобилните превози, като неправилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: