Р Е Ш Е Н И Е
№
19.04.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№1288/2019г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл.30, ал.2, вр.чл.29, т.2 и по чл. 28,
ал.1, вр чл. 25, ал.1, т.3 от Закона за закрила на детето.
Пред
ПлРС е депозирана молба от Дирекция “Социално
подпомагане”, гр. Плевен, в която се твърди, че с решение №564/24.04.18г. по
гр.д.№1028/2018г., по описа на РС-Плевен, спрямо детето А.И.Д., с ЕГН**********,
е предприета мярка за закрила, чрез настаняването му за отглеждане в социалната
услуга - резидентен тип гр. ***, за срок от една
година или до промяна на обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес.
Посочва се, че предвид изтичащия срок на предприетата по съдебен ред мярка за
закрила и необходимостта от вземане на правилно решение, относно бъдещото
отглеждане и възпитание на малолетното момче, е извършено ново социално
проучване, при което е установено следното: Видно от приложеното удостоверение
за раждане на детето А.И.Д. с ЕГН **********, негови родители са майка - В.Л.В.
ЕГН ********** и баща - И.Г.Д. ЕГН **********. Родителите нямат сключен граждански
брак. Освен А., от съжителството на майката и бащата, има родено още едно дете—
***, а майката има още две деца от предходни съжителства — ***, за които не
полага грижи. Посочва се, че детето ***, е с умерена умствена изостаналост, със
значителни нарушения в поведението, изискващи грижа и лечение. През 2018/2019г.
момиченцето е във втори клас и посещава специално училище „Проф
д-р ***” в гр.София, което е профилирано за деца с увреден слух, където работи
с психолог и рехабилтатор. Видно от приложения
социален доклад до директора на ДСП Плевен след предприемане на предходната
мярка за закрила, няма положителна промяна в родителските умения и
компетентности на майката и бащата да се грижат за сина си по правилен и
безопасен начин, гарантиращ неговото хармонично развитие. Посочва се, че за
подобряване на родителския капацитет на майката и бащата, компетентната по
настоящото им местонахождение Дирекция „Социално подпомагане“ - ***, гр.София,
е издала направление за ползване на социална услуга, до доставчика на такива
услуги- Институт по социални дейности и практика ”ЦОП” - гр.София, за ползване
на услугата „Оценка на родителския капацитет на майката В.В.
и бащата И.Д.. Твърди се, че становището на ангажираните специалисти, е че
бащата упражнява авторитарно своята функция, спрямо останалите членове на
семейството, поради което взаимоотношенията в съпружеската двойка са обусловени
от насилие и страх. Твърди се, че моделът на родителстване,
който се демонстрира от негова страна, е основан на агресия и насилие.
Разбирането на бащата, за отглеждане на деца, било свързано с безусловно
послушание и подчинение, което не включва в себе си право на мнение и на избор.
Посочва се, че въпреки изказаната от майката критичност към възпитателските
качества на бащата, същата няма необходимия ресурс и смелост да се опита да го
мотивира да се промени. Твърди се, че родителите отдават трудностите в
поведението на детето на външни фактори и не осъзнават, че те са в резултат на
конфликтните семейни отношения и неправилния начин на възпитание. Становището
на социалните служители, е че се налага коренна промяна във функционирането на
семейството и във възпитателските способности, и качества на родителите. Твърди
се, че без такава промяна, връщането на детето в биологичното му семейство крие
риск от възобновяване на познатия модел на възпитание на детето, чрез насилие и
безусловно подчинение от негова страна. Твърди се, че след приключването на
тази социална услуга, с негативната оценка на родителските компетенции на
майката и бащата, друга такава услуга, същите не са ползвали. Твърди се, че майката
е била посетила ОЗД при ДСП „***“ и е пожелала да подаде заявление за
ползването на нова идентична социална услуга, но е била консултирана, че това
искане следва да се направи и от бащата на детето. Посочва се, че впоследствие,
от страна на социалните работници при ДСП „***“, в чийто обхват е настоящия
адрес на родителите, са били правени опити за контакт с тях, които са останали
безрезултатни. Твърди се, че този факт е показателен за липсата на реална осъзнатост на проблемите във възпитателските качества на
майката и бащата на детето А..
От предоставена информация от ДСП
-*** от 12.07.2018г. е установено, че семейството на А. ***, като в жилището
живеят двамата родители и дъщеря им ***. Посочва се, че жилището представлява
наследствена къща, има гараж, който е превърнат в автосервиз от страна на И.Д.,
с цел практикуване на дейността му - ремонти на превозни средства. В тази
връзка, навсякъде в двора и в помещенията в къщата присъстват части от
автомобили - брони, авточасти, лодки, колела, гуми и всякакви инструменти, като
пространството е изключително ограничено. За придвижване през двора и вътре в
стаите е оставена възможност за минаване в много тесни пространства. По време
на посещението г-н Д. е показал определената стая за А., в която има едно
легло, гардероб и много други вещи, но не и свързани с отглеждането и
възпитанието на детето, а по скоро свързани с дейността на бащата. Посочва се
също, че по стените в стаята на момчето, така също и навсякъде в къщата
присъстват множество плакати с нецензурно еротично съдържание. С бащата е
коментирана темата за погрешните стимули, които биха създали у сина му тези
снимки, с оглед на съзряването на момчето, като същият не е дал вид, че разбира
отправеното послание. Родителите ползват преходно помещение за собствена стая,
в която имало необходимите мебели. Посочва се, че пространството е ограничено и
битово-хигиенните условия са занижени. При срещата на служители на ОЗД –***, гр.София,
с В.В. и И.Д., е била обсъдена темата за нуждите от
пространство и подходяща битова среда за А., с оглед на неговото състояние,
проявите на хиперактивност и нуждата от свободно
движение. Твърди се, че родителите не са споделили ясна нагласа към промяна на
битовите условия в дома им, с цел създаване на сигурна среда за детето. В хода
на проучването било констатирано, че В.В. е
безработна, грижи се за малолетната ***, в качеството на придружител. И.Д.
работи на трудов договор като автомонтьор в кв."***". Заявява месечен
доход от 1200 лв., без да представя доказателства за това. Г-н Д. работи
допълнително в дома си. И при ново проучване на ДСП –*** не са били открити свободни места в социалната
услуга резидентен тип ЦНСТ, на територията на
гр.София.
Видно от епикриза
на детето А.И.Д., издадена от Център за психично здраве „Проф. ***” ЕООД, от
17.03.2015г., детето е с диагноза „Смесени специфични разстройства на
училищните умения” и „Разстройство с дефицит на вниманието и/или хиперактивност”. Посочва се, че по отношение на социалния
статус на семейството на А.,*** не разполага с актуална информация. След
направени многократни опити да се установи контакт между ОЗД - *** и майката на
детето г-жа В.В., е била уговорена среща за
27.11.2018г., на която дата социален
работник е трябвало на направи посещение на дома й. Посочва се, че на същият
ден /27.11.2018г./, г-жа В. била отишла в ОЗД- *** и е заявила, че бащата г-н И.Д.,
категорично не е разрешил да бъде извършено социално проучване. От
предоставената информация на ДСП/ОЗД - ***, се установява, че не може да бъде
извършено социално проучване на адреса, тъй като родителите възпрепятстват и не
желаят социални работници да посещават техния адрес. Твърди се, че в проведен
разговор с майката, същата е заявила, че посещава детето си в Центъра в
гр.Плевен, където към момента е настанено. Същата е споделила и, че момчето е
тъжно и желае да се прибере при семейството си. Посочва се, че от страна на
ОЗД- *** и ЦОП, с двамата партньори е била извършена консултативна работа, с
цел установяване на проблемните зони и повишаване на чувствителността по
отношение на нуждите на А., като се посочва, че към момента родителите не са
включени и не ползват социална услуга, като последната е била по направление №
НП/Д-С-СК- 034/19.02.2018г., издадено от ОЗД при ДСП- *** -София. Становището
на ОЗД-*** е, че на този етап реинтеграция в
семейството на А.И.Д., не е в интерес на детето и не би било защита на неговите
права и интереси. Посочва се, че поради затрудненията за извършване на
проучване на родителите от страна на ОЗД- ***, от ДСП- Плевен е било изпратено
второ писмо, в което е посочено, че могат да се обърнат за съдействие от
органите на МВР. Твърди се, че до настоящият момент не е извършено ново
социално проучване и ДСП- Плевен не разполага с необходимата информация. По
отношение на емоционалното развитие на малолетния А. се посочва, че е
констатирано, че детето е прикрито, мнително, рядко се включва в груповите
занимания, според индивидуалните му интереси. Същото търси внимание и одобрение
от възрастните. Посочва се, че е изпълнителен, но има нужда да му се оказва
подкрепа и насърчение. На моменти се наблюдавала агресия спрямо околните. Твърди
се, че ставал раздразнителен, лесно се нараняват чувствата му и започва да се
сърди. Не умеел да пази личните си вещи. Автономен е по отношение на личната си
хигиена. Проявявал любопитство. Обичал да комуникира с възрастните, защото така
се чувствал значим. Твърди се, че е склонен е към бягство. През последните
месеци имал три регистрирани бягства от ЦНСТ. Твърди се, че към настоящият
момент детето е обявено за общодържавно издирване. Има изградени представи за
социалния свят и обкръжаващата го действителност. Твърди се, че е адаптиран в
условията на ЦНСТ, но не спазвал и не се съобразявал с правилата и условията на
ЦНСТ. Не проявявал разбиране към околните, не се вслушвал в съветите и
препоръки. Посочва се, че детето има изградена емоционална връзка с родителите
си и сестра си, които го посещават рядко. Имало изградена емоционална връзка и с
баба си, която го посещавала в центъра. Твърди се, че се наблюдава силна
емоционална привързаност между малолетния и неговите родители, баба и към
сестра му ***. За периода на престоя му в Центъра детето е било посетено деветкратно от родители и роднини, като две от срещите са с
неговата баба ***. Посочва се, че А. очаквал с нетърпение срещите с неговите
близки. Пред възрастните детето е разказвало за своето ежедневие в Центъра и за
неговите успехи, като било търсило тяхното одобрение, но спестявало
информацията за лошо поведение от негова страна и в двете среди. Твърди се, че
след осъществяване на контактите А. бил щастлив и спокоен, като изразявал
желание да се върне да живее с родителите си. По време на срещите се наблюдавало
обаче незаинтересованост от страна на родителите. Обикновено срещите
преминавали в кратки разговори, като детето играело с телефона на баща си почти
през цялото време на срещата, а родителите му гледали телевизия в дневната.
Детето споделяло пред близките си част от проявите си на лошо поведение в Центъра
и училище, като очаквало одобрение от страна на баща си. Често използвало
израза "Аз приличам на тате и няма да се променя". А. показвал
емоционална привързаност към родителите си и страдал от раздялата си с тях.
Радвал се най-вече на присъствието на сестра си ***. Споделял им, че всички те
много му липсват. Носели му дребни подаръци. Твърди се, че по време на срещите
на детето с баба му ***се наблюдавало повече загриженост от нейна страна.
Същата се интересувала от ежедневието на детето и поведението му в Центъра и
училището. Отправяла му съвети и напътствия. В ЦНСТ А. проявявал агресия спрямо
останалите деца и неуважение към персонала, често използвал вулгарен език в
комуникацията си с околните. Посочва се, че е изключително манипулативен,
прикрит и хитър. Често прехвърлял вината на други деца, когато е извършил нещо
нередно, като влизал в ролята на жертва. Опитвал се да буди съжаление у
околните. Посочва се, че се наблюдавали прояви на разрушително поведение, като
чупел и унищожавал вещи в Центъра, не приемал съвети и забележки от персонала. Посочва
се, че през новата учебна 2018/2019г., А. е започнал като ученик в V-ти клас на
СУ "***" – гр.Плевен. Твърди се, че малолетният извършвал бягства от
учебните занятия, тъй като изпитвал затруднения с усвояването на учебния
материал, поради социалната му занемареност в семейната среда и неизградени
навици за учене. Твърди се, че в училището също имал прояви на лошо поведение,
агресивен бил спрямо съучениците си, нарушавал дисциплината и реда в класа, не
зачитал авторитета на учителите, обиждал ги и говорел цинични думи. Посочва се,
че неколкократно са били организирани срещи с
Директора на училището и класния ръководител на детето, обсъдено е поведението
и проявите му, проведени са били разговори с А., но без резултат. Посочва се,
че детето не посещава училище към момента, тъй като е избягал от социалната
услуга ЦНСТ – Плевен. Твърди се, че в тези
условия с него работели различни специалисти за повишаване на мотивацията му
към обучителния процес и в навиците му за учене, както и за изграждане на
правила и граници в поведението му, което не се харесвало на детето. Същият
продължава да се нуждае от грижи и работа с психолог и социален работник, в
сигурна и защитена среда, за овладяване на хиперактивното
му поведение, и усвояването на нови поведенчески модели. Посочва се, че на дата
31.10.2018г., в 07:30ч., А. е излязъл от Центъра заедно с други деца, за да
отиде на училище, като малко по- късно по телефона се е обадила г-жа ***от СУ
"***" и информирала, че детето не се е явило в клас от началото на
учебните часове. До 16:00ч. на същия ден той не се прибира в Центъра. Твърди
се, че в 16:30 ч. е бил подаден писмен сигнал в Първо РУП – Плевен, като А.Д. е
бил обявен за общодържавно издирване от органите на реда. Посочва се, че до моментът
на депозиране на молбата детето все още е било в неизвестност и ДСП - Плевен не
разполага с актуална информация относно местопребиваването му. В заключение се
посочва, че малолетното момче А.Д. продължава да е „дете в риск”, по смисъла па
§ 1 ,т. 11 б. „б” и б. „в” от ДР от ЗЗДет. и се
нуждае от оказване на закрила. Твърди се, че от така изложените факти и
обстоятелства е видно, че родителите на детето - В.Л.В. и И.Г.Д., не са в
състояние да осигурят на детето необходимите условия, спокойствие, сигурна и
безопасна среда, нужни за пълноценното му развитие и възпитание. Родителите не
притежават достатъчен родителски капацитет, за да могат адекватно да подсигурят
неговите психо-емоционални потребности, както и да се
справят по адекватен начин с поведението му и да му осигурят сигурност и
спокойна подкрепяща среда, поради което реинтеграцията
на малолетното момче в биологичното му семейство не е в негов интерес. Посочва
се, че липсва подходящо свободно професионално приемно семейство, в което да
бъде настанено детето. Посочва се също, че не са налице и близки и/или роднини,
които да изявяват желание да полагат грижи за малолетния А.. Твърди се, че
предвид на това, единствената алтернатива за правилното и безопасно отглеждане
на детето, е то да продължава да бъде отглеждано и възпитавано в социалната
услуга резидентен тип, където е пребивавало до
момента – ЦНСТ, в гр.Плевен ***. В тази връзка са били издадени административни
Заповеди с №ЗД/Д-ЕН- 382/30.11.2018г., считано от 01.12.2018г. и №
ЗД/Д-ЕН-383/30.11.2018г., считано от 01.12.2018г. на директора на Директора на
ДСП – Плевен, с които е било прекратено настаняването на детето А.И.Д. *** и
отново е настанен в същата социална услуга. Посочва се, че в тази среда на
подрастващият се предоставят условия и грижа, максимално близки до семейните,
за задоволяване на ежедневните му потребности, работа с социален работник и
психолог, както и индивидуална грижа и подход, като към момента това е и
единствената алтернатива за него.
В заключение моли съдът да постанови решение,
с което да прекрати настаняването на детето А.И.Д., с ЕГН ********** в социална
услуга- резидентен тип - Център за настаняване от
семеен тип за деца и младежи без увреждания, с адрес: гр. ***“ №23 и на
основание чл.28,ал.1 във вр. с чл.25, ал.1 т.3 от ЗЗДет. да бъде настанено в същата социална услуга резидентен тип в гр.Плевен, за срок от три години или до
промяна на обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес, считано
от датата на настаняването му по административен ред.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства и съобрази становищата на страните, намира за установено
следното:
Видно от представеното удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт №572/28.11.2007г., издадено от Община – гр.София,
се установява, че детето А.И.Д., родено на дата ***г., с посочени родители – В.Л.В.,
с ЕГН********** – майка и баща – И.Г.Д., с ЕГН**********. Установява се, че с
решение №564/24.04.2018г. по гр.д. №1028/2018г. по описа на РС – Плевен, детето
А. е било настанено в „ЦНСТ“ – гр.Плевен, за срок от една година или до промяна
на обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес, считано от
30.11.2017г. Установява се също, че въз основа на заповед №ЗД/Д-ЕН-382/30.11.2018г.
на директора на ДСП- Плевен, е прекратено настаняването на детето в ЦНСТ, и с
нова заповед №ЗД/Д-ЕН-383/30.11.2018г., детето А. ***, считано от 01.12.2018г.;
постановено е предварително изпълнение на заповедта.
По делото се установява също,
видно от представената епикриза от 2015г, че детето А.Д.,
е поставена диагноза „Смесени специфични разстройства на училищните умения” и
„Разстройство с дефицит на вниманието и/или хиперактивност”.
По делото няма представени актуални медицински документи, относно
здравословното състояние на детето.
По делото е представен и социален
доклад, изготвен от ДСП- Плевен, от който се установява, че детето А. е
включено в регистъра на деца в рист, с първа
регистрация на случая- м. март.2015г. Установява се, че към момента на
изготвяне на доклада, детето е в ЦНСТ, където се задоволяват основните му
битови потребности. Посочено е че А. е ученик в V клас на уч.
2018/2019г в ОУ”А. ***”, гр. Плевен, където има прояви на лошо поведение и
агресия към съучениците си. Посочено е, че е адаптиран към условията на ЦНСТ, но не спазва и не се съобразява с
правилата там. Посочено е също, че детето има силна емоционална връзка с
родителите си и сестра си, както и с баба си; регистрирани са многократни посещения в Центъра от страна на
родителите и на бабата. Посочено е, че срещите с роднини има благоприятно
въздействие върху емоционалното състояние на детето . В доклада е посочено
също, че от началото на 2018г, детето А. има регистрирани 4 бягства от
ЦНСТ-през м. май, през м. септември и на 16.10.2018г, като на 31.10. отново е
избягал и към момента на изготвяне на доклада е в неизвестност, като е обявен
за общодържавно издирване. В доклада е посочено също, че родителите му не са в
състояние да предоставят нужните грижи за А. и нямат положителна промяна в
родителския си капацитет. Посочено е, че родителите упражняват неефективни
възпитателни подходи, които не водят до търсената промяна в детското поведение.
В доклада е посочено, че детето А. и неговата майка- В.В.,
са обект на физическо и психическо
насилие от страна на бащата, в семейството има непрекъснати конфликти и скандали. Посочено
е, че и за двамата родители е имало издадени направления за ползване на
социална услуга „повишаване на
родителския капацитет”, както и за детето- „психологическа подкрепа за справяне
с трудности в поведението” към ЦОП- ***.
В доклада е посочено също, че А. е отглеждан в семейната си среда до
м. юни 2016г, когато е настанен в КЦ- Плевен, поради системното му
оставяне без надзор и родителски контрол, както и упражнено физическо насилие от страна на бащата. По
делото обаче няма данни за образувано
дело по реда на ЗЗДН. След изтичане срока на настаняване в КЦ, считано от
04.08.2016г., А. ***. в доклада е посочено също, че към момента на изготвянето му, родителите на
детето не са включени и не ползват социални услуги; посочва се, че бащата отказва да даде достъп
за социално проучване. В доклада е посочено също, че реинтеграция
в семейството не е в интерес на детето, както и не са установени роднини и
близки, които да имат желание и възможност да
се грижат за него. Не е установено също и подходящо приемно семейство.
По делото е приложено писмо от ДСП- ***, в
което е посочено, че във връзка с бягството на детето, адреса на
родителите многократно е бил посещаван от полицейски служители, но родителите
са отказали да сътрудничат; към писмото е представено уведомление от Второ РУ-
СДВР, от м. 01.2019г.
По делото е представен актуален
социален доклад от ДСП- ***, към м. 04.2019г., в който е посочено следното: с цел осъществяване посещение в
дома на родителите на детето, е потърсено съдействие от 02 РУ- СДВР; посочено е, че родителите
отказват съдействие. Посочено е, че на 02.03.2019г, майката- В- В. е посетила
офис на ОДЗ- ***, заедно с децата си А. и ***. При проведен разговор с детето А.,
същото е посочило, че не иска да се връща в ЦНСТ и бяга от там, защото го държа
гладен и жаден. Детето е споделило също, че сега баща му не го бие, защото
слуша и му е купил колело. В заключение се посочва, че поради отказ на родителите да сътрудничат, са в обективна невъзможност
да извършат ново социално проучване.
По делото, във връзка с
твърденията в молбата, че детето А. е избягал от ЦНСТ и е в неизвестност,
служебно е изискана справка от Първо РУ- МВР- Плевен, от която се установява
следното: детето А. е обявен за общодържавно издирване с телеграма
№61/26.02.2019г, след като е напуснал ЗНСТ на 26.02.2019г и към датата на
уведомлението-28.03.2019г, детето не е установено. Посочено е също, че преди
това, детето А. е обявяван двукратно- на 16.10 и на 31.10.2018г, за
общодържавно издирване. В писмото посочено също, че от момента на настаняване
на детето А. ***, не са постъпвали уведомления и писма от страна на родителите
за местонахождението на детето.
По делото е изискана справка по
НОХД№ 12856/2017г на СРС, с подсъдим И.Г.Д., от която се установява, че срещу
постановената присъда има депозирана жалба; към справката няма приложено
извлечение от невлязлата в сила присъда. По данни на бащата, дадени в с.з., делото е за неупражняване
на родителски надзор/чл. 182, ал.1 от НК./
По делото, в с.з. на 18.03.2019г,
са изслушани родителите на детето- И.Д. и В.В., които
заявяват, че след напускането на ЦНСТ
детето А. е при тях, като за това са уведомили полицията. Бащата И.Д.
заявява, че от 6 месеца, детето като бяга, се прибира у дома си в София. Посочва,
че като бяга, детето се поставя в
опасност.
Майката В. В. посочва, че А. не
се чувства добре в ЦНСТ и тъгува за дома си и за близките си, както и че връщането му в
Центъра ще му се отрази зле.
По делото, в с.з. на 11.04.2019г, е изслушано
детето А., в присъствието на социален работник, което споделя, че от 1 седмица
се е върнал в ЦНСТ, където е настанен от 2016г.; посочва, че е на индивидуално
обучение. Споделя, че у дома си, си има стая и всичко което му е необходимо.
Посочва, че знае, че изпратен в ЦНСТ, защото е бягал от вкъщи. Посочва също, че
иска да се прибере у дома си, и повече няма да бяга от там, защото е разбрал в
домовете за деца е по- лошо.Детето споделя също, че баща му вече не го бие.
Посочва също, че като бяга, пътува с влак до София, защото иска да е у дома си и защото баща му иска да е при него,
но му обяснявал, че бягствата не са добре за него.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено От правна страна следното:
Безспорно по делото се установява,
че срокът за настаняване на детето А. в ЦНСТ, въз основа на №564/24.04.2018г.
по гр.д. №1028/2018г. по описа на РС – Плевен, към 30.11.2018г., за което издадена заповед №ЗД/Д-ЕН-382/30.11.2018г. на
директора на ДСП- Плевен, е прекратено настаняването на детето в ЦНСТ.
Поради изложеното, следва, по реда на
чл. 30, ал.1, вр. чл. 29, т.2 от ЗЗДет.,
да бъде прекратено настаняването на детето А. ***.
По отношение на молбата на ДСП-
Плевен, за вземане мярка за закрила спрямо детето А. ***- настаняване в ЦНСТ-
Плевен, ул. Трите бора, за срок от три години или до промяна на
обстоятелствата, свързани с детето, ако са в негов интерес, на основание чл.
28, вр. чл. 25, ал.1 т.3 от ЗЗДет.-
поради трайна невъзможност на родителите му да го отглеждат, съдът намира, че
същата се явява частично основателна и същата следва да бъде уважена, но за срок-
до приключване на учебната 2018/2019г., считано от датата на настаняването му
по административен ред-01.12.2018г., съобразно издадената заповед
№ЗД/Д-ЕН-383/30.11.2018г. на директора на ДСП- Плевен. С оглед на събраните по
делото доказателства, съдът намира, че не е в интерес на детето, то да
бъде настанено в ЦНСТ, за посоченият в молбата тригодишен срок и заедно с това
счита, че предприетата мярка за закрила-
настаняване в ЦНСТ, от 2016г, е изчерпала своята функция като такава и
продължаването й би нанесло повече вреда за детето. По делото се установи, че между
родителите и детето съществува силна емоционална връзка, детето тъгува за дома
и за родителите си, както и за по- малката си сестра, в резултат на което
предприема бягства от Центъра. Действително, по делото се установи, че
родителите на А. не сътрудничат на полицията, укривайки детето при бягствата
му, както и на социалните работници, за
изготвяне на нужния по делото социален доклад. По делото обаче, от
събраните доказателства, не се установи съществуването на визираната от закона ”трайна
невъзможност” на родителите да полагат грижи за детето си, която да е основание
за предприемане на мярка за закрила, чрез настаняване на детето извън
семейството. Установи се известен дефицит в родителския капацитет на бащата, и
то основно свързан с неговите възгледи за правилно възпитание и упражнявано в
миналото физическо насилие над детето. По делото се установи също, че спрямо
бащата И.Д., има постановена присъда, по чл.182, ал.1 от НК, но същата не е влязла
в законна сила, и с оглед на съществуващата презумпция за невиновност, същата
не може да обоснове предвидената от Закона трайна невъзможност да полага грижи
за детето си. Следва да се отбележи също, че детето А. е настанено в ЦНСТ от началото
на м. август. 2016г. в ЦНСТ, и към датата на приключване на съдебното дирене
пред настоящия съдебен състав, е изминал един продължителен период от време, и
съществува реална опасност от институционализиране на детето, при наличие на
биологично семейство, мотивирано да го отглежда. Поради това, съдът приема, както
бе посочено по- горе, че исканата мярка за закрила, е изчерпала своите функции
като такава. При вземането на която и да
мярка за закрила, съдът следва да
следи за най- добрия интерес на детето, по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗЗДет,
включва преценка на неговите желания и
чувства, физически, психически и емоционална потребности, неговата възраст,
пол, минало, опасността и вредата, която е причинена на детето или която има
вероятност за му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за
детето, последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата,
и др.- обстоятелства, имащи отношение към детето. Съдът намира, че при преценка
на посочените критерии и събраните по делото доказателства, в най- добър
интерес на детето, е то да бъде отглеждано в семейната си среда. Съдът
намира също, че детето А.Д., е дете
риск, но по смисъла на §1, т.11, б. „д” от ДР на ЗЗДет,
тъй като за него съществува риск от отпадане от училище. Поради това, съдът
намира, че мярката за закрила – настаняване в ЦНСТ, следва да бъде предприета
до приключване на настоящата учебната
година, която за V-ти клас приключва на 14.06.2019г. Съдът намира, че
продължаването за по- дълъг период на настаняването на детето в ЦНСТ, би довело
до задълбочаване на проблемите в поведението на същото и до други
неблагоприятни последици за цялостното му развитие. Съдът намира също, че след
като детето бъде реинтегрирано в семейната си
среда, мерките за закрила в семейна
среда, по смисъла на чл. 23 от ЗЗДет, биха били прилагани в пълнота спрямо неговото
семейство и същите да доведат до общ положителен резултат, както за А., така и за неговите родители.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
На основание чл.30, ал.1, вр. с чл. 29, т.2 от ЗЗДет., ПРЕКРАТЯВА настаняването на малолетният
А.И.Д., с ЕГН**********, в социална услуга-резидентен
тип - Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи без увреждания, с
адрес: гр. ***“ №23.
На основание чл.28, ал.1 във вр. с чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗДет.,
ВЗЕМА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА спрямо малолетният А.И.Д., с ЕГН **********- НАСТАНЯВАНЕ,
в социална услуга- резидентен тип - Център за
настаняване от семеен тип за деца и младежи без увреждания, с адрес: гр. ***, ЗА
СРОК до приключване на учебната 2018/2019г., за V-ти клас-14.06.2019г., считано от датата на настаняването му по
административен ред – 01.12.2018г.
Препис от решението да се изпрати на молителя и на заинтересованите
страни, както и на процесуалният представител на детето- адв.
П.А..
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 7-мо
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: