№ 18
гр. Габрово, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шестнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Ягода Люб. Лесичарска
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20214210100642 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е искова молба предявена от„Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” № 4,
Бизнес Парк София, сграда 6 срещу ИЛ. ИВ. К., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК срещу ответника за сума в общ размер на 609.55 лева – неустойки за
предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги, както следва:
сумата 99.46 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
дата 07.01.2019 г. за мобилен номер 359892******, сумата 477.63 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 21.01.2019 г. за мобилен
номер +359********* и сумата 32.46 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 21.01.2019 г. за мобилен номер +359*********. По
предявеното заявление било образувано частно гр. дело № 1975/2020 год. по описа на
ГРС и била издадена заповед за изпълнение, която била връчена при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил
искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правото на
вземания, за които суми е издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ищецът излага, че между него и ответника ИЛ. ИВ. К., ЕГН ********** са
съществували и валидно е действали договори за мобилни услуги, въз основа на които
на ответника са предоставяни далекосъобщителни услуги за посочените мобилни
номера срещу месечна абонаментна такса, съгласно съответния уговорен абонаментен
план. Твърди, че ответникът не е изплатил в срок задълженията си за месечни
абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги, което обусловило правото
на мобилния оператор едностранно предсрочно да прекрати договорите за мобилни
услуги с ответника и да начисли неустойка в размер три стандартни за ползваната
програма месечни абонаментни такси. Ответникът дължал и неустойка за
1
предоставените на ответника за ползване устройства с отстъпка от стандартната цена,
съгласно уговореното в договора.
В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения
му особен представител, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове, с възражение, че уговорената неустойка е нищожна поради
противоречие с добрите нрави и ЗЗП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Не се спори и с определение от 17.11.2021 г., за безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните са отделени фактите, че помежду им са
съществували срочни облигационни отношения по договор за мобилни услуги от
07.01.2019 г. за мобилен номер 359892******, по договор за мобилни услуги от
06.07.2018 г. за мобилен номер +359*********, със сключено към него допълнително
споразумение от 21.01.2019 г., както и по договор за мобилни услуги от 21.01.2019 г. за
мобилен номер +359*********, по които правоотношения ищецът е предоставял
далекосъобщителни услуги на ответника, срещу задължението на последния да
заплаща месечни абонаментни такси и стойността на предоставените му през
съответния месец услуги, които договори са били прекратени едностранно от ищеца
преди изтичането на срока им поради неплащане в срок на потребените от ответника
мобилни услуги и абонаментни такси.
Видно от договор за мобилни услуги от 07.01.2019 г. за мобилен номер
359892****** и договор за лизинг от 07.01.2019 г. ищецът, в качеството си на
лизингодател предоставил на ответника лизингополучател устройство HUAWEI модел
Y5 2018 Dual Black. В договора за мобилни услуги е уговорено, че цената в брой или
обща лизингова цена на устройството е 258.76 лева, а стандартната цена на
устройството в брой без абонамент е 349.90 лева, или отстъпката от стандартната цена
се равнява на 91.14 лева. С подписване на договора за лизинг, лизингополучателят
декларирал, че лизингодателят му е предал устройството, предмет на договора.
Видно от допълнително споразумение от 21.01.2019 г. към договор за мобилни
услуги за мобилен номер +359********* и договор за лизинг от 21.01.2019 г. ищецът, в
качеството си на лизингодател предоставил на ответника лизингополучател устройство
HUAWEI модел Mate 20 Dual Blue. В споразумението е уговорено, че цената в брой
или обща лизингова цена на устройството е 863.76 лева, а стандартната цена на
устройството в брой без абонамент е 1349.90 лева, или отстъпката от стандартната
цена се равнява на 486.14 лева. С подписване на договора, лизингополучателят
декларирал, че лизингодателят му е предал устройството, предмет на договора.
Във всеки от сключените договори за далекосъобщителни услуги е уговорено,
че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина или
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или
други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия
последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване:
(а) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят
дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора, и (б) в случаите,
в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този
договор ипи по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл. Потребителят
дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой,
2
без абонамент), съгласно ценова листа, действащата към момента на сключване на
договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на
договора.
Не се спори и с определение от 17.11.2021 г., за безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните са отделени фактите, че в резултата на
предсрочното прекратяване на договорите за далекосъобщителни услуги ответникът
начислил на ищеца сума в общ размер на 609.55 лева, представляваща неустойки за
предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги, както следва
сумата 99.46 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
дата 07.01.2019 г. за мобилен номер 359892******, от които 32.46 лв., представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси и 67 лв., представляваща неустойка за
предоставено за ползване устройство HUAWEI модел Y5 2018 Dual Black, с отстъпка
от стандартната цена; сумата 477.63 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 21.01.2019 г. за мобилен номер +359*********, от които
112.47 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 365.16 лв.,
представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEI модел
Mate 20 Dual Blue, с отстъпка от стандартната цена, както и сумата 32.46 лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 21.01.2019 г. за
мобилен номер +359*********, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси.
Представени са и данъчни фактури, издадени от ищеца на ответника за отчетен
период 15.12.2018 г. – 14.04.2019 г., като видно от съдържанието им същите имат за
предмет месечни и еднократни такси (абонаменти, допълнителни пакети и лизингови
вноски). Към всяка от фактурите има приложено извлечение – детайлизирана справка
от потреблението на ползвания номер. Представена е и крайна данъчна фактура №
**********/15.05.2019 г., издадена от ищеца на обща стойност 1874.66 лева, с падеж
на плащане 30.05.2019 г., от която се установява, че на ответника са начислени
неустойки за предсрочно прекратяване на договори и услуги в размер на 609.55 лева.
От приложеното за послужване частно гр. дело № 1975/2020 год. по описа на РС
Габрово, се установява, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, като издадената на 18.12.2020 г. заповед по чл. 410 ГПК е връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал 5 ГПК.
Други доказателства от значение за правния спор не са представени.
По отношение на установителните искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 92 ЗЗД.
Предмет на производството са обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за признаване за установено
съществуването на вземане на ищеца в общ размер на 609.55 лева – неустойки за
предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги, както следва:
сумата 99.46 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
дата 07.01.2019 г. за мобилен номер 359892******, от които 32.46 лв., представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси и 67 лв., представляваща неустойка за
предоставено за ползване устройство HUAWEI модел Y5 2018 Dual Black, с отстъпка
от стандартната цена; сумата 477.63 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 21.01.2019 г. за мобилен номер +359*********, от които
112.47 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 365.16 лв.,
представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEI модел
Mate 20 Dual Blue, с отстъпка от стандартната цена; сумата 32.46 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 21.01.2019 г. за мобилен
3
номер +359*********, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси.
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна
страна по правна сделка да престира определена (глобално или в процент) или
определяема парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на
породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани.
Основателността на предявените установителни искове, се обуславя от
осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявените субективни
материални права, включващ елементите: валидно възникнало правоотношение между
страните, елемент от допълнителното съдържание на което е задължението на
ответника да заплати определена парична сума (валидна уговорка за неустойка) при
предсрочно прекратяване на договора, както и размера на това задължение.
Съгласно Тълкувателно решение №7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на
двустранен договор, който е за продължително или периодично изпълнение, подлежащ
на разваляне за в бъдеще, уговорената между страните неустойка за забава се дължи – в
случай на неточно, вкл. забавено изпълнение, обусловило развалянето, но само за
онази част от сделката, чието действие се запазва (до развалянето). Съответно
кредиторът ще може да търси и неустойката за обезщетяване на вреди поради
настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за развалянето), но за другата част от
сделката, ако такава неустойка реално е била уговорена. В рамките на настоящия спор
се претендира именно компенсаторна неустойка - за частта от договора, която се
прекратява.
Няма съмнение, че съдът дължи самостоятелна преценка за действителността на
неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността й. В
случая не би могло да се приеме, че предвидената компенсаторна неустойка в размер
на 3 месечни абонаментни такси за разваляне на срочните договори, поради
неизпълнението им от страна на потребителя противоречи на закона и/или добрите
нрави. Предпоставките и случаите, при които уговорена в договор неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с
решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на
добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави
(чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Всяка от процесните неустойки е отнапред рамкирана и съставлява санкция за
договорно неизпълнение, която санкция принципно неизправната страна в търговските
правоотношения дължи, като качеството й на потребител не е основание за
освобождаване от договорна отговорност. Потребителят се е съгласил да ползва
мобилни услуги, които доставчикът му предоставя срещу цена, намалена със
съответните отстъпки именно поради дългосрочния характер на правоотношението,
съответно прекратяването на последното следва да бъде санкционирано с дължимост
на неустойка, уговарянето на която не може да се приеме за нищожно, тъй като 3-
кратният размер на абонаментните такси не сочи на надхвърляне на присъщите на
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Следва да се
отбележи, че дължимата стандартна месечна такса е възможно да не изчерпва предмета
на престацията на абоната, съответно последният няма да е длъжен да престира изцяло
по прекратения договор. От друга страна компенсаторната неустойка е предназначена
да обезщети оператора на мобилната мрежа за изграждането и поддържането й,
направено с оглед обезпечаване качествено и в срок престиране по конкретния договор
за целия му срок на действие. Предвидима вреда към момента на сключване на
4
договора при предсрочното му прекратяване е нереализирана печалба от ползването на
номера в рамките на уговорения срок. При положение, че за целия срок на действие на
договора, операторът би реализирал печалба от месечни абонаментни такси и вероятно
суми над техния размер за допълнително потребление, санкцията за неизпълнение на
насрещната страна, поради виновното поведение на която договорното
правоотношение е било прекратено преди изтичане на уговорения срок, клаузата за
заплащане на неустойка до оставащия срок на договора, но ненадхвърляща трикратния
размер на дължимите стандартни месечни такси, не може да бъде определена, като
прекомерна в сравнение с претърпените вреди.
Не е нищожна клаузата, която предвижда, че при прекратяване на договора
потребителят дължи разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без
абонамент), съгласно ценова листа, действащата към момента на сключване на
договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на
договора. Съдът намира, че посочените клаузи отговарят на изискването за
добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
Договорът за лизинг намира своето правно основание в чл. 342, ал. 1 ТЗ.
Съгласно този текст, с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави
за ползване вещ срещу възнаграждение. Отношенията по договор за лизинг се уреждат
като при отношенията по договор за наем и разпоредбата на чл. 345 ТЗ препраща към
разпоредбите на договор за наем. В случая потребителят получава на лизинг
устройство на преференциална цена поради обстоятелството, че се ангажира в рамките
на определен период да ползва предоставените от оператора мобилни услуги.
Операторът е склонен да предостави устройството на по-ниска цена от стандартната
към момента на сключване на договора за лизинг, тъй като очаква печалба за
договорения период по договора за предоставяне на мобилни услуги. В случая
потребителят не е изправна страна и по договора за предоставяне на мобилни услуги и
по договора за лизинг. Не са налице доказателства потребителят да е върнал
устройството на лизингодателя. Ето защо съдът приема, че договорената неустойка е
валидна и не е прекомерна, тъй като противен случай потребителят би се обогатил за
сметка на лизингодателя – договаря получаването на устройство на по-ниска цена от
тази, която би заплатил без да се ангажира с договор за предоставяне на мобилни
услуги за определен срок; получава устройството на по-ниска цена; не заплаща
вноските и по двата договора; не връща устройството (в който случай неустойка не се
дължи, ако устройството е в съответния вид), но няма санкция за неговото
несъобразено с клаузите на договора поведение. Ето защо, исковете са основателни и
следва да бъдат уважени.
Следва да се отбележи, че заповедният съд е следвало да издаде заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК като посочи размер на всяко едно от претендираните
вземания по всеки от договорите за мобилни услуги, а не да издава заповед за общата
сума по всички договора в размер на 609.55 лева, тъй като в случая се касае за
множество вземания с различен правопораждащ ги факт. В заповедното производство
вземането (съответно-вземанията), за което/които се иска издаване на заповед за
изпълнение следва да бъдат надлежно индивидуализирани - така, както би били
индивидуализирани в искова молба – чл. чл. 410, ал. 2 ГПК, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК.
Въпреки изложеното съдът трябва да се произнесе по съществото на спора като
приеме, че е сезиран с обективно съединени искове за заплащане на съответните
вземания по всеки от договорите, като в случая не се нарушава диспозитивното
начало /чл. 6, ал. 2 ГПК/, защото не се променя предметът на делото - не се присъжда
друго, а се индивидуализират вземанията в исковото производство в рамките на същата
5
обща сума, която се претендира от заявителя - ищец.
Съгласно указанията, дадени в т.12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
В заповедното производство доказаните разноски представляват внесена
държавна такса в размер от 25 лева и адвокатско възнаграждение (180 лева). Предвид
уважаването искове, в ползва на ищеца следва да бъде присъдена сумата 505 лева –
разноски за исковото производство, формирани от заплатената държавна такса (25
лева), адвокатско възнаграждение (180 лева) и депозит за особен представител (300
лева).
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” № 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, обективно, кумулативно съединени искове, с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. чл. 92 ЗЗД, че ИЛ. ИВ. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Пловдив, р-н Западен, ул. „**********” № 11, ет. 4, ап. 15, му
дължи заплащане на сумата 99.46 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 07.01.2019 г. за мобилен номер 359892******, от които
32.46 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 67 лв.,
представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEI модел Y5
2018 Dual Black, с отстъпка от стандартната цена; сумата 477.63 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 21.01.2019 г. за мобилен
номер +359*********, от които 112.47 лв., представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси и 365.16 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване
устройство HUAWEI модел Mate 20 Dual Blue, с отстъпка от стандартната цена; сумата
32.46 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
21.01.2019 г. за мобилен номер +359*********, представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси, за които суми в общ размер на 609.55 лева в производството по
частно гр. д. № 1975/2020 г. на РС Габрово, е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК.
ОСЪЖДА ИЛ. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, р-н Западен, ул.
„**********” № 11, ет. 4, ап. 15, да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” № 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 505 лева
(петстотин и пет лева) – разноски за исковото производство и сумата 205 лева (двеста и
пет лева) – разноски за производство по частно гр. д. № 1975/2020 г. на РС-Габрово.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6