Р Е
Ш Е Н
И Е №260068
Гр.Варна, 23.04.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненският апелативен
съд, търговско отделение, трети състав, в публичното съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
При участието на секретаря Ели Тодорова
Като разгледа докладваното от съдията
Дарина Маркова в.търг.дело № 595 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на И. П Иот гр.Варна срещу решение № 260143 от
31.07.2020г. по търг.дело № 2082/19г. по описа на Варненски окръжен съд, в
частите му, с които е осъден да заплати на „Евро Ин Консулт“ ЕАД със седалище
гр.София сумите както следва:
Сумата от
12 110.80лв., представляваща разликата между присъдената сума по частично
предявения иск за главница по фактура № ********** от 18.12.2014г. по търг.дело
№ 547/17г. по описа на ВОС в размер на 14 000лв. до пълното дължимо
възнаграждение по фактурата по договор за консултантски услуги от 13.03.2013г.
в размер на 26 110.80лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска в съда – 16.12.2019г. до окончателното
и изплащане;
Сумата от
1 051.69лв., представляваща разликата между присъдената сума по частично
предявения иск за лихва за забавено изпълнение на пълното задължение по фактура
№ ********** от 18.12.2014г., за периода от 16.12.2016г. до 09.05.2017г.;
Сумата от
3 199.53лв., представляваща лихва за забавено изпълнение на част от
задължението по фактура № ********** от 18.12.2014г. в размер на 12 110.80лв.
за периода от 10.05.2017г. до 16.12.2019г.;
Сумата от
11 260.30лв., представляваща разликата между присъдената сума по частично
предявения иск за главница по фактура № ********** от 18.12.2015г. по търг.дело
№ 547/17г. по описа на ВОС в размер на 14 000лв. до пълното дължимо
възнаграждение по фактурата по договор за консултантски услуги от 13.03.2013г.
в размер на 25 260.30лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска в съда – 16.12.2019г. до окончателното
и изплащане;
Сумата от
2 974.60лв., представляваща лихва за забавено изпълнение на част от
задължението по фактура № ********** от 18.12.2015г. в размер на
11 260.30лв. за периода от 10.05.2017г. до 16.12.2019г.;
Както и в
частта, с която е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на
4 681.75лв.
В жалбата
се твърди че решението в обжалваните му части е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния и
процесуалния закон.
Твърди че
изводите на съда са изцяло погрешни и несъответстват на доказателствата по
делото, както и че не са обсъдени всички негови възражения.
Не
оспорва приетите от съда за установени факти.
Оспорва
извода на съда по направеното от него възражение за изтекла кратка погасителна
давност по чл.111 б.В от ЗЗД, като твърди че по отношение на претендираното от
него вземане като възнаграждение по договор за консултантски услуги се прилага
кратката погасителна давност. Оспорва извода че плащането на възнаграждение по
договор за консултантски услуги не е периодично. Твърди че на основание чл.114
от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, в случая от получаване на компенсаторното плащане, а датите на
издаване на фактурите не съвпадат с изискуемостта на вземането. Излага че по
отношение на процесния договор за изработка и приложението на кратката
погасителна давност за възнаграждението от значение са уговорките между
страните относно правопораждащият факт на вземането, повтарящият се характер на
задължението и определените падежи. Сочи че съобразно уговорките между страните
възнаграждение се дължи за всяка година за включените площи по изплащане на
компенсаторните плащания, поради което и паричното задължение за възнаграждение
има периодичен характер и се погасява с изтичането на тригодишна давност.
Твърди че отличителната разлика на периодичните плащания е предварително
определеният и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение
за плащане трябва да бъде изпълнено, какъвто е настоящият случай.
По
отношение на претенциите за акцесорното задължение за лихва, твърди че с
погасяването на главното задължение се погасяват и произтичащите от това него
допълнителни задължения, макар и давността за тях да не е изтекла.
По
отношение на вземането за главница от 2014г. в отношение на евентуалност се
позовава и на изтекла петгодишна давност с начало 17.12.2014г., съобразно
приетата дата на възникване на задължението в решението по търг.дело № 547/17г.
Твърди
също така че е налице и изтекла погасителна давност на всички претендирани
лихви за забава по смисъла на чл.111 б.В от ЗЗД до 16.12.2016г.
Моли съда да отмени решението в
обжалваните от него части и да постанови ново, с което предявените срещу него
осъдителни искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира направените по делото
разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата и моли съда да я уважи.
Въззиваемата страна „Евро Ин Консулт“
ЕАД със седалище гр.София, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК
писмен отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и
моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира направените за въззивно
обжалване разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител,
моли съда да потвърди обжалваното решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са осъдителни искове от „Евро
Ин Консулт“ ЕАД срещу И. П Иза горниците над присъдени с влязло в
сила решение възнаграждения за 2014г. и за 2015г. по договор за консултантски
услуги от 13.03.3013г., за горниците над присъдени с влязло в сила решение
обезщетения за забава в плащането върху двете възнаграждения от датите
съответно от 04.06.2015г. и от 17.08.2016г. до 09.05.2017г. и обезщетения за
забава в плащането на задълженията за периода от 10.05.2017г. до
16.12.2019г.
Не е спорна между страните пред въззивната инстанция фактическата обстановка
по делото, а именно:
Между И. П Ив качеството му земеделски производител и „Евро Ин Консулт“
ЕООД, праводател на „Евро Ин Консулт“ ЕАД на 13.03.2013г. е сключен договор за
консултантски услуги, по силата който „Евро Ин Консулт“ ЕООД е поело задължение
да консултира земеделския производител за получаване на компенсаторни плащания за
обработвана от него земеделска земя по мярка „Агроекологични плащания“ от ПРСР
2007 – 2013г. срещу договореното възнаграждение в размер на 5лв. на декар без
ДДС годишно за включените площи по изплащане на компенсаторните плащания по
мярка 214 направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и
водите“. Уговореното възнаграждение, с изключение на договорения аванс, е
дължимо изцяло след получаване на компенсаторното плащане за конкретната
година.
Не е спорно между страните че за три поредни години за кампания 2013г,
2014г. и 2015г. след одобрението на земеделския производител на последния са
изплатени суми за финансово подпомагане по мярката от ДФ „Земеделие“, съответно
в размер на 154 983.07лв. на 17.12.2014г. и на 03.06.2015г. за 2014г. и в
размер на 149 892.90лв. на 17.12.2015г. и на 16.08.2016г. за 2015г.
С влязло в
сила решение по търг.дело № 547/17г. по описа на ВОС възложителят по договора И.
П Ие осъден да заплати на „Евро Ин Консулт“ ЕАД сумата
14 000лв., представляваща част от дължимо възнаграждение по договора за
консултантски услуги от 13.03.2013г. по фактура № ********** от 18.12.2014г.,
дължимо за 2014г. на основание чл.266 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба в съда – 11.05.2017г. до
окончателното и изплащане и сумата от 3 100лв., представляваща част от
обезщетение за забавено изпълнение на задължението по тази фактура за периода от 04.06.2015г. до
09.05.2017г. на основание чл.86 от ЗЗД,; сумата 14 000лв., представляваща
част от възнаграждение по договор за консултантски услуги от 13.03.2013г. по
фактура № ********** от 18.12.2015г. дължимо за 2015г., ведно със законна лихва
върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда – 11.05.2017г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата 1 875лв., представляваща
част от дължимото обезщетение за вреди от забава в плащането на главницата по
тази фактура за периода от 02.01.2016г. до 09.05.2017г.
Спорът
между страните пред въззивния съд е правен и е свързан с въпроса коя е
приложимата давност за вземанията за главницата – общата петгодишна давност или
кратката тригодишна давност.
С решение
на касационната инстанция по реда на чл.290 от ГПК по търг.дело № 65/14г.,
първо т.о., е прието че вземането за възнаграждение по договор за услуги, за
който се прилагат правилата на изработката се погасява с изтичането на
тригодишната давност по чл.111 б.В от ЗЗД когато има за предмет трайно
предоставяне на услуги в течение на срока на действието му и възнаграждението е
дължимо на определени или определяеми в договора периоди.
Поетото
задължение от изпълнителя по договора „Евро Ин
Консулт“ ЕООД е да консултира земеделския производител за получаване на
компенсаторни плащания за обработвана от него земеделска земя по мярка
„Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 – 2013г. срещу договореното
възнаграждение в размер на 5лв. на декар без ДДС годишно за включените площи по
изплащане на компенсаторните плащания по мярка 214 направление „Въвеждане на
сеитбообращение за опазване на почвите и водите“, дължимо след получаване на
компенсаторното плащане за конкретната година. В чл.1 от са посочени конкретни
дейности, които консултантът следва да извърши, като изброяването не е
изчерпателно, някои от тях следва да се извършат еднократно, други през
определен период, други постоянно, като всички те – по вид и срокове са съобразени
с изискуемите документи, които следва да бъдат приложени при кандидатите за
подпомагане по мярка „Агроекологични плащания“, изрично в чл.58 т.6 от Наредба
№ 11 от 06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214
„Агроекологични плащания“от ПРСР за периода от 2007г. до 2013г. Изрично в чл.1
т.5 от договора е посочено задължение за консултации по прилагане на
изискванията по направлението до края на петгодишния ангажимент, поет от
възложителя.
Съставът на
въззивния съд намира че в случая вземането на изпълнителя за възнаграждение е за
периодично плащане. Налице са характерните белези на периодично плащане,
посочени в тълкувателно решение № 3/11г. от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС –
повтарящо се задължение за плащане на пари, имащо единен правопораждащ факт,
падежът настъпва пред предварително определен интервал от време и размерът на
плащането е определяемо. С договора за консултантски услуги е уговорено
предоставянето на услуги, изразяващи се в извършване на работа чрез престации,
изпълнявани многократно в срока на действието му и възнаграждението е дължимо
на определени в договора интервали. Поради което и въззивният съд намира, че
вземането за възнаграждение по договора за консултантски услуги се погасява с
изтичането на тригодишната давност.
Началото на
давностния срок следва да бъде определено съобразно уговорката в договора –
след получаване на компенсаторното плащане за конкретната година, което е
съответно от 04.06.2015г., когато е извършено последното плащане за
възнаграждението на 2014г. и от 16.08.2016г., когато е извършена последната
част от компенсаторното плащане за
възнаграждението за 2015г. В този смисъл е приетото начало на забава във
влязлото в сила решение между страните. Тригодишната давност изтича на
04.06.2018г. за възнаграждението за 2014г. и на 17.08.2019. за възнаграждението
за 2015г. Исковата молба за горниците над присъдените по търг.дело № 547/17г.
суми е подадена по пощата на 16.12.2019г., след изтичане на тригодишната
давност по чл.111 б.В от ЗЗД. Предявеният иск по търг.дело 547/17г. е прекъснал
давността само по отношение на предявения с частичния иск размер на вземанията
за възнаграждение. При предявен частичен иск прекъсването на давността настъпва
само за онази част от вземането, която е предявена с исковата молба и за която
частичният иск е уважен. Непредявената част от вземането остава извън предмета
на делото и за нея давността не спира и не прекъсва, а продължава да тече.
Поради което
и въззивният съд намира, че възражението на въззивника за погасяване на вземанията
по давност е основателно. Вземането на изпълнителя за разликата над присъдените
с влязло в сила решение възнаграждения по договора за консултантски услуги от
13.03.2013г. за 2014г. и за 2015г. е погасено по давност, поради което и
предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
С погасяването на главното задължение на
основание чл.119 от ЗЗД се погасяват и произтичащото от него акцесорно задължение
за лихви. Поради което и претенциите за лихви както за разликата над присъденото
обезщетение за забава с влязлото в сила решение
за периода от 04.06.2015г. до 09.05.2017г., /в обжалваната в настоящето
производство част за периода от 16.12.2026г. до 09.05.2017г./ до пълния му
размер, така и за обезщетение за забава върху разликата в главниците, предмет
на настоящето производство, за периода от 10.05.2017г. до 16.12.2019г. са погасени по давност и
исковете следва да бъдат отхвърлени.
С оглед на така изложеното въззивния съд намира предявените искове за
неоснователни. Поради несъвпадане на крайния извод, решението в обжалваните му
осъдителни части следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с
което исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и
направеното искане и съобразно изхода на спора в полза на въззивника следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски съответно: още 2 137.62лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за първа инстанция и сумата
2 411.94лв., представляваща държавна такса и адвокатско възнаграждение за
въззивна инстанция.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА решение №
260143 от 31.07.2020г. по търг.дело № 2082/19г. по описа на Окръжен съд –
Варна, поправено с решение № 260282 от 15.10.2020г., в частите му с които: И. П
Иот гр.Варна в качеството му на земеделски производител е осъден да заплати на
„Евро Ин Консулт“ ЕАД със седалище гр.София сумите както следва:
Сумата от
12 110.80лв., представляваща разликата между присъдената сума по частично
предявения иск за главница по фактура № ********** от 18.12.2014г. по търг.дело
№ 547/17г. по описа на ВОС в размер на 14 000лв. до пълното дължимо
възнаграждение по фактурата по договор за консултантски услуги от 13.03.2013г.
в размер на 26 110.80лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска в съда – 16.12.2019г. до окончателното
и изплащане;
Сумата от
1 051.69лв., представляваща разликата между присъдената сума по частично
предявения иск за лихва за забавено изпълнение на пълното задължение по фактура
№ ********** от 18.12.2014г., за периода от 16.12.2016г. до 09.05.2017г.;
Сумата от
3 199.53лв., представляваща лихва за забавено изпълнение на част от
задължението по фактура № ********** от 18.12.2014г. в размер на
12 110.80лв. за периода от 10.05.2017г. до 16.12.2019г.;
Сумата от
11 260.30лв., представляваща разликата между присъдената сума по частично
предявения иск за главница по фактура № ********** от 18.12.2015г. по търг.дело
№ 547/17г. по описа на ВОС в размер на 14 000лв. до пълното дължимо
възнаграждение по фактурата по договор за консултантски услуги от 13.03.2013г. в
размер на 25 260.30лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на иска в съда – 16.12.2019г. до окончателното и
изплащане;
Сумата от
2 974.60лв., представляваща лихва за забавено изпълнение на част от
задължението по фактура № ********** от 18.12.2015г. в размер на
11 260.30лв. за периода от 10.05.2017г. до 16.12.2019г.;
Както и в
частта, с която е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на
4 681.75лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
исковете на „Евро Ин Консулт“ ЕАД със седалище гр.София срещу И. П Иот
гр.Варна, за сумите както следва:
Сумата от
12 110.80лв., претендирана като разлика между присъдената сума по частично
предявения иск за главница по фактура № ********** от 18.12.2014г. по търг.дело
№ 547/17г. по описа на ВОС в размер на 14 000лв. до пълното дължимо
възнаграждение по фактурата по договор за консултантски услуги от 13.03.2013г.
в размер на 26 110.80лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска в съда – 16.12.2019г. до окончателното
и изплащане;
Сумата от
1 051.69лв., претендирана като разликата между присъдената сума по
частично предявения иск лихва за забавено изпълнение на пълното задължение по
фактура № ********** от 18.12.2014г., за периода от 16.12.2016г. до
09.05.2017г.;
Сумата от
3 199.53лв., претендирана като лихва за забавено изпълнение на част от
задължението по фактура № ********** от 18.12.2014г. в размер на
12 110.80лв. за периода от 10.05.2017г. до 16.12.2019г.;
Сумата от
11 260.30лв., претендирана като разлика между присъдената сума по частично
предявения иск за главница по фактура № ********** от 18.12.2015г. по търг.дело
№ 547/17г. по описа на ВОС в размер на 14 000лв. до пълното дължимо
възнаграждение по фактурата по договор за консултантски услуги от 13.03.2013г.
в размер на 25 260.30лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска в съда – 16.12.2019г. до окончателното
и изплащане и
Сумата от
2 974.60лв., претендирана като лихва за забавено изпълнение на част от
задължението по фактура № ********** от 18.12.2015г. в размер на
11 260.30лв. за периода от 10.05.2017г. до 16.12.2019г.;
ОСЪЖДА
„Евро Ин Консулт“ ЕАД със
седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ж.к.Манастирски ливади запад,
ул.“Синанишко езеро“ № 7, ет.7, ап.33, ЕИК *********, да заплати на И. П Иот
гр.Варна, ЕГН **********, сумата още 2 137.62лв. /две хиляди сто тридесет и седем
лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за
първа инстанция и сумата 2 411.94лв. /две хиляди четиристотин и единадесет
лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща държавна такса и
адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията
на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: