Решение по дело №856/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба от „Дос трейд“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], представлявано от управителя М. И. Г., чрез адвокат К. П. М. от Адвокатска колегия – Хасково против решение № 214/21.03.2025 година по н.а.х.д. № 248/2025 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е изменено наказателно постановление № 793378 -[рег. номер]/28.10.2024 година на началник на отдел „Оперативни дейности“ – [населено място], Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ (НП).

С НП на „Дос трейд“ ЕООД, за нарушение на чл. 7 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на министъра на финансите, във връзка с чл. 118 ал. 4 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС), на основание чл. 185 ал. 2 изречение 1 от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 6 200 лева. РС е изменил размера на наложената санкция от 6 200 лева на 6 000 лева.

Касаторът оспорва решението като неправилно. Счита, че административнонаказателното производство, по което е издадено оспореното НП, е образувано неправилно и незаконосъобразно. Заявява, че са представени доказателства за това, че дружеството има регистрирани и въведени в експлоатация три фискални устройства, като твърди, че по време на самото събитие в описания от проверяващите кемпер „Little Chefs“ е имало едно от наличните фискални устройства, но поради спецификата на работата по време на фестивала, наложена от организатора, нямало законово основание то да бъде използвано. Сочи се, че наказващият орган неправилно е приел, че дружеството стопанисва търговския обект – павилион/каравана, както и че при извършен от служителите на НАП безкасов банков трансфер на сумата от 51 лева, преведена чрез банкова транзакция към разчетна сметка на ОББ АД, дружеството е приело за негова сметка сумата. Твърди, че на фестивала е бил организиран начин на работа, при който всички парични потоци са постъпвали в разчетна сметка на ОББ АД, явяваща се „независим гарант“ за „прозрачност и контрол“. Счита, че необосновано е била приложена санкционната разпоредба на чл. 185 ал. 2 от ЗДДС, тъй като от наказващият орган не са ангажирани доказателства за установено укриване на приходи. Поддържа, че издателят на НП не е изпълнил задължението си по чл. 52 ал. 4 от ЗАНН. Сочи, че неправилно РС не е събрал доказателства, които да подкрепят твърденията на дружеството, а се е ограничил само с разпита на актосъставителя. Твърди, че са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Иска отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление, тъй като за едно и също нарушение са наложени няколко санкции, евентуално да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН или евентуално да бъде преквалифицирано твърдяното нарушение по чл. 185 ал. 2 изречение второ във връзка с ал .1 от ЗДДС.

Ответникът по касация, чрез процесуален представител, оспорва жалбата в писмено становище. Излага доводи за законосъобразност на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Дружеството е санкционирано за това, че на 28.06.2024 година в 20:04 часа при извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС – обект за бързо хранене/кемпер „Little Chefs“ в [населено място] , къмпинг Каваци, фестивална зона „Exe beach“, стопанисван от „Дос трейд“ ЕООД, е установено, че осъществява търговска дейност без регистрирано, монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство. Посочено е, че, преди легитимацията на органите по приходи (ОП), е извършена контролна покупка на 2 броя хамбургери, 1 брой минерална вода и 1 брой хот-дог на обща стойност 51 лева, заплатени с банкова карта чрез ПОС – терминално устройство от ОП М. К., като за покупката не е издаден фискален касов бон, нито ръчна касова бележка от кочан с ръчни касови бележки при приемане на плащането, тъй като в работещия обект няма монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство.

РС е приел, че нарушението е безспорно установено, но предвид липсата на отегчаващи обстоятелства наложената имуществена санкция следва да се редуцира до законовия минимум от 6 000 лева в съответствие с постижимостта на поправителната и предупредителната цели на чл. 12 от ЗАНН.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Въз основа на разпоредбата на чл. 118 ал. 4 от ЗДДС министърът на финансите е издал Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18).

Разпоредбата на чл. 7 ал. 1 от Наредба № Н-18 предвижда, че лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

Съгласно чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, като когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.

В настоящият случай от доказателствата по делото се констатира, че именно „Дос трейд“ ЕООД е стопанисвало проверявания обект. Това се установява от попълнените декларации от лицата, които са работили в обекта и които са заявили правоотношения дружеството. Твърдяната от касатора съвместна дейност между „Дос трейд“ ЕООД и „Густе Травел енд Инвест“ ЕООД, съгласно договор за съвместна дейност, не се доказват, тъй като такъв договор не е представен по делото. Представен е единствено протокол за прихващане на съществуващи вземания и задължения от 17.07.2024 година в който е посочен чл. 7 от договор за сътрудничество и съвместна дейност от 15.05.2024 година, но от това доказателство не може да се установи в какви точно взаимоотношения са били двете дружества и дали цитираният договор е именно договорът, въз основан на който дружеството претендира, че не е следвало да отчита продажбите си с фискално устройство. От друга страна, даже и да се приеме, че такъв договор действително е съществувал, наличието му не освобождава касатора от задължението за наличие на регистрирано, монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство в обекта, предмет на проверката, доколкото е установено, че дружеството е извършвало търговска дейност чрез този проверяван обект. Възприемане на тази теза на касатора би означавало с договор между частноправни субекти да бъде игнорирано действието на закон, което е правен абсурд.

Действително, съгласно свидетелства за регистрация на ФУ от 06.10.2021 година, 13.05.2022 година и 20.12.2022 година, такива устройства са били регистрирани в НАП от санкционираното дружество. Тези доказателства, обаче, не обуславят извод за наличието на едно от тези устройства в конкретния обект, в момента на плащането, установено от липсата на издаден фискален бон за извършената покупка и от показанията на актосъставителя Калустян, които настоящият състав кредитира като последователни, логични и подкрепени от писмените доказателства.

Касаторът заявява, че при отчитането на продажбите е била използвана разчетна банкова сметка, осигуряваща „прозрачност и контрол“ и по този начин интересите на фиска не са били засегнати. Това твърдение, неподкрепено с надлежни доказателства, не изключва административнонаказателната отговорност на дружеството за конкретно установеното нарушение. По делото не са представени доказателства за наличието на такава сметка, нито за превеждането в нея на средства (от купувачите на стоки и услуги) от дейността на „Дос трейд“ ЕООД. Представени са протокол за прихващане на съществуващи вземания и задължения от 17.07.2024 година с „Густе Травел енд Ивентс“ ЕООД, според който „Дос трейд“ ЕООД следва да получи 8843,25 лева (не е ясно с или без ДДС), от който не може да бъде направен извод, че е свързан с неотчетената процесна продажба, както и извлечения от дневниците за покупките и продажбите на „Дос трейд“ ЕООД за юли 2024 година. От тези доказателства (дневникът за покупките) се установява удържане през юли 2024 година на сумата 5088,95 лева с ДДС от „Густе Травел енд Ивентс“ ЕООД с посочено основание „извършени услуги“ и протокола от 17.07.2024 година, без да е ясно какъв е характерът на извършените услуги и недекларирането на извършената през предходен данъчен период продажба на 28.06.2024 година (лист 34 – 42 от н.а.х.д. № 248/2025 година).

Предвид изложеното, правилно е ангажирана отговорността на касатора за нарушение на чл. 7 ал .1 от Наредба № Н-18 във връзка с чл. 118 ал. 4 от ЗДДС, тъй като към момента на проверката в обекта е липсвало монтирано и въведено в експлоатация ФУ.

Доводът на касатора, че в случая са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, е неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл. 28 ал. 1 от ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Според дефиницията на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Предвид наличните по делото данни, в случая не може да се направи извод, че деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид, което да обуславя неговата маловажност, защото то е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Касае се за неизпълнение на административното задължение, което, поначало, касае значими обществени отношения - тези, свързани с регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти.

Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 185 ал. 2 изречение първо от ЗДДС, съгласно която извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 [рег. номер]., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер [рег. номер] 20 000 лв. Не се споделят доводите на касатора за приложение, в настоящият случай, на разпоредбата на чл. 185 ал. 2 изречение второ във връзка с ал. 1 от ЗДДС, според която когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Действително, в наказателното постановление, както и в акта изрично не е посочено, че констатираното нарушение, за което се търси реализиране на административнонаказателна отговорност, води до неотразяване на приходи. По своето естество, обаче, това нарушение, изразяващо се в отсъствие на монтирано, въведено в експлоатация, регистрирано в НАП фискално устройство в търговски обект винаги води до отсъствие на възможност за проследяване на паричните потоци, получени от търговеца вследствие на реализираните продажби, съответно води до неотчитане на приходите от тези продажби, неотчитане на оборотите и намаляване на данъчната основа, т.е. отклонение от данъчно облагане. По делото несъмнено е установено, че в търговския обект са извършвани продажби, както и че в този обект няма фискално устройство. Тези два факта - в съвкупност - не могат да доведат до друг извод, освен до този, че нарушението води до неотразяване на приходи. Затова, макар липсата на изрично посочване на това обстоятелство в наказателното постановление да е процесуално нарушение, то не е толкова съществено и не обосновава нарушаване на правото на защита на наказаното лице. Наказващият орган правилно е квалифицирал деянието и правилно е посочил санкционната норма. Също така павилно РС е приел, че определеният размер на имуществената санкция следва да е минимално предвидения в нормата размер от 6 000 лева, тъй като по делото не са налице данни за отегчаващи обстоятелства, както и липсват данни за осъществени други административни нарушения по ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006 година на МФ.

Неоснователни са възраженията на касатора затова, че РС се е ограничил до разпит единствено на актосъставителя и не е разпитал служителите, присъствали по време на проверката. От настоящият касатор (жалбоподател пред РС) не са били направени такива доказателствени искания, за да бъдат съответно уважени (или отхвърлени) от съда.

С оглед изложеното, обжалваното съдебно решение, следва да бъде оставено в сила.

Изходът от спора обуславя основателност на своевременно направеното искане от ответника за присъждане на разноски. Дружеството следва да заплати разноски в производството. Касаторът е бил представляван от юрисконсулт, която е представила писмено становище по съществото на спора, т.е. налице е реално участие на процесуалния представител на НАП по делото и разноски се дължат. Размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да се определи на 80 (осемдесет) лева на основание чл. 27е от НЗПП във връзка с ЗПП.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В С. решение № 214/21.03.2025 година по н.а.х.д. № 248/2025 година на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА „Дос трейд“ ЕООД – София с ЕИК ********* да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 80 (осемдесет) лева разноски.

Решението е окончателно.