№ 581
гр. Пазарджик, 17.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Попова Въззивно
гражданско дело № 20225200500532 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
На второ поименно повикване в 11.40 ч. се явиха:
Жалбоподателят Н. Н. А., редовно призован се явява лично и с адв.Д. –
особен представител.
За ответника по въззивната жалба Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към Министерство на правосъдието, редовно призован се явявоа
ст.юрк.Р.., редовно упълномощен.
Адв.Д.: - Да се даде ход на делото.
ст.юрк.Р..: - Да се даде ход на делото.
Жалб.А.:– Искам да ми се свалят помощни средства за да мога да се
защитавам свободно. Представям молба с подробно изложени съображения.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът счита, че в настоящия случай снемането на белезниците на
жалбоподателя е достатъчна мярка същия да упражни своите процесуални
права, поради което и неговото искане е неоснователно за снемане на
1
помощните средства.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение № 662 на Районен съд - Пазарджик по ГД №
20215220100801/2021г., са отхвърлени исковете по чл.71, ал.1, т.1 и т.2
ЗЗДискр, предявени от ищеца Н. Н. А., ЕГН **********, изтърпяващ
наказание „доживотен затвор“ в Затвора - гр.Пазарджик, против ГД
„Изпълнение на наказанията“, гр.София, бул. „Ген. Н. Столетов“ №21, за
установяване, че в периода 09.07.2018г. – 24.07.2018г. администрацията на
затвора в гр.Пазарджик, която е подчинена на ответника, е нарушила правото
на ищеца на равенство в третирането в сравнение с лишените от свобода в
затвора в гр.Стара Загора, тъй като за разлика от тях, на него не му е признато
правото по чл.90, ал.4 ЗИНЗС да изпраща кореспонденция за сметка на
затвора, ако няма средства, което нарушение е основано на признака лично
положение, както и за осъждане на ответника да преустанови нарушението и
да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения.
ОСЪДИЛ е ищеца Н. Н. А. с ЕГН ********** да заплати на ответника
ГД „Изпълнение на наказанията“, гр.София сумата от 80 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Срещу постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна
жалба от Адв.Л. Д. – назначен за особен представител на жалбоподателя.
Счита, че в хода на делото са допуснати съществени процесуални нарушения,
както и че то е неправилно, незаконосъобразно и в нарушение на материалния
закон.
На първо място твърди, че в хода на процеса ищеца бил направил
обосновано искане за изменение на иска с оглед установяване и на други
случаи на бездействие от страна на администрацията на Затвора- Пазарджик,
като представил писмени доказателства за това, които били приети, но
искането било отхвърлено с мотив, че са извън периода посочен в исковата
молба. При преценка на съда било игнорирано изисканото и предоставено
становище на началника на затвора гр. Стара Загора,.от което било видно, че
нормите на чл.90 , ал. 4 от ЗИНЗС и чл. 77, ал. 3 от ППЗИНЗС имат
императивен характер и независимо от това дали лишените от свобода (в
случая доживотно осъдени) са извършили цесия писмата се изпращат след
проверка относно наличността на суми по сметка на лишените от свобода. С
2
други думи администрацията на Затвора гр. Стара Загора удостоверявал
следното:
- В Затвора гр. Стара Загора има лишени от свобода, които са
извършили цесия (в случая доживотно осъден) и неговите писма са
изпращани, за сметка на затвора,т.е. са в сравнимо_сходно положение с Азис;
- Обосновават професионалното и правно разбиране на
администрацията на Затвора гр. Стара Загора, че не изпращането на писмата
на лишени от свобода, които нямат пари по сметка на посочения в чл. 77 ал.2
от ППЗИНЗС тридневен срок, независимо каква правна сделка са извършили
преди това и тя не е призната за нищожна( в случая цесия) ще доведе до това
във всеки случай, при който на администрацията на затвора е станало
известно, че лишените от свобода, които са придобили парични средства и те
не са на личната сметка на затворниците, ще доведе до нарушаване на
правото им на кореспонденция с институциите, близките и гражданите и ще е
в нарушение на чл. 72 и чл.77ал.2 от ППЗИНЗС (администрацията на затвора
активно .съдейства на лишените от свобода за поддържане и съхранение на
семейните връзки, с външния свят, чрез свиждания, кореспонденция и
телефонни разговори, като създава подходящи условия за това.С писмо
№3211/ 06.07.2018г. на ГДИН са дадени указания на администрацията на
Затвора гр. Пазарджик да неизпраща писмата на лишения от свобода Азис,
поради обстоятелството, че същият е извършил цесии т.е. през исковия
период на лишения от свобода Азис не била предоставена възможността да
кореспондира чрез писма, поради обстоятелството, че същия е извършил
цесия, с което сам се е поставил в състояние на безпаричие. Подобно
становище е застъпено и в
обжалваемото решение №662 от 10.06.2022 година по гр. дело №
20215220100801 по описа за 2021г. на РС Пазарджик. Цитирани са две
решения по адм. д. № 407/ 2021г. на АС Пазарджик и решение №132/
24.04.2020г. на ОС Пазарджик. Направен бил извода, че като се е разпоредил
безвъзмездно в полза на своята майка с вземанията си, ищецът
недобросъвестно се е лишил от средства за задоволяване на своите лични
нужди през релевантния период в опит да се постави в хипотезата на чл.90,
ал.4 от ЗИНЗС. Недобросъвестното упражняване на законни права обаче не
давало право на никого да черпи ползи от собственото си неправомерно
3
поведение, поради което правилно затворническата администрация е приела,
че ищецът не попада сред лицата лишени от средства, чиято кореспонденция
трябва да се изпраща за сметка на затвора.
Счита, че горният извод в съдебно решение не е обоснован. Твърди ,че в
цитираните две съдебни решения са посочени крайните резултати от изхода
на делата ,но не било посочено дали фактическата обстановка и събрани
доказателства са абсолютно идентични и приложими ли са към настоящето
дело, а на практика настоящето решение се обосновава на тях.
В решение №662 от 10.06.2022 г. било посочено, че от представените
договори за цесия преди процесния период ищецът бил прехвърлил
безвъзмездно всички свои парични вземания на майка си като в едновременно
с това се твърди че недобросъвестно се е лишил от средства за задоволяване
на лични нужди през релевантния период,като не е посочено какъв е
противоправния резултат . В решението не било посочено през коя година са
извършена цесиите, по какъв начин са придобити сумите/вероятно сумите са
от осъдителни решения срещу ГДИН/ и каква сума е прехвърлена по
тях.Имало данни по делото, че цесия била извършена през 2016 г. Не било
посочено също какво точно е неправомерното поведение и вредоносния
резултат,защото като субект на наказателно_изпълнително правоотношение
ищеца подлежи на дисциплинарна санкция. Горното било необходимо с оглед
правилността на преценката. Цесията по правило има следните страни:
цедент, цесионер и длъжник. Следователно в извършването на цесията
участва и цесионера и не може да се твърди, че лишения от свобода
недобросъвестно сам се е лишил от парични средства още повече, че цесията
видно от представените доказателства от ответника.не е обжалвана и обявена
за нищожна според изискванията на закона.По българското, законодателство
всички казуални сделки са двустранни.
Видно от систематичния анализ на ЗИНЗС и ППЗИНЗС пари по лична
сметка на лишените от свобода в затворите постъпват по два начина: чрез
трудово възнаграждение или изпратени от вън от близки роднини или трети
лица .В процесния период видно от справката приложена към делото на
лишения от свобода не били изпращани никакви средства, включително и от
майка му т.е. изпращането на средства след извършването на цесията зависи
единствено от волята на майката при условие ,че сумите от цесията са
4
налични,независимо от волята на ищеца.
Възниква логичният въпрос недобросъвестно ли л.св. Азис се е
разпоредил със средствата си в полза на майка си чрез цесия и
недобросъвестно се е лишил от средства за лични нужди в опит да се постави
в хипотезата на чл. 90,ал.4 от ЗИНСЗ и какви ползи черпи от собственото си
неправомерно поведение с оглед горното и изискванията на чл. 72 от
ППЗИНЗС за активно съдействие от администрацията за контакти с външния
свят чрез кореспонденция, като в конкретния случай става въпрос за липса на
средства за една пощенска марка.
Видно от разпоредбите на чл. 86, ал.1 от ЗИНЗС лишените от свобода
имали право на: т.З кореспонденция; т. 4 парични суми за задоволяване на
лични нужди. Т.е. това са две самостоятелни права. Твърди се , че лишеният
от свобода Азис / и майка му/ нямат правен интерес да се лиши
недобросъвестно от парични суми за лични нужди за храна, вода, лекарства и
други консумативи,които да облекчат и подпомогнат неговото физическото и
психическо състояние. Това е негово субективно право,тези средства са
несеквестируеми и за какво ще се използват ако съществуват и може да ги
ползва зависи от неговата преценка и на третите лица. От друга страна ГДИН
нямала правен интерес да ограничава правото му на кореспонденция с оглед
изискванията и целите на закона и да го поставя в ситуация ,която не може да
осъществи връзка с външния свят чрез кореспонденция.
Искането е да се отмени решението, като неправилно и
незаконосъобразно и в нарушение на материалния закон и се реши спора по
същество.
В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
младши юрисконсулт Русчо Трифонов Р.. - процесуален представител на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерството на
правосъдието
Счита, че така предявената претенция от л/с Н. Н. А. срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ е неоснователна и недоказана.
Излагат се подробни съображения във връзка с възраженията направени във
въззивната жалба. Сочи се съдебна практика. Няма доказателствени искания.
Искането е да се потвърди решението, като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски.
5
Адв. Д.: - Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната жалба
и частната жалба. Нямам други доказателствени искания.
Жалб.А.: - Поддържам жалбите си. Не мога да запомня ,че не трябва да
прекъсвам съдията, който докладва делото, тъй като съм тормозен от съда.
Представям и моля да приемете Решение №14/10.11.1992 год. по т.д.
№14/1992 год. което има отношение към този спор, тъй като Конституцията е
върховен закон и моля да го имате предвид.
Ст.юрк.Р..: - Нямам възражение по доклада. Оспорвам въззивната
жалба. Поддържам съображенията изложени в писмения отговор на същата.
Нямам доказателствени искания.
Съдът счита, че следва да бъде приложено представеното от
жалбоподателя копие от ТД №14/1992 год. като същото ще бъде съобразено
при постановяване на съдебния си акт.
По делото е постъпила писмена защита от 02.11.2022 год. с изложени
доводи по съществото на спора.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.Д. : - Ув. Окр. Съдии, моля да уважите въззивната жалба и
отмените решението на първоинстанционния съд, като незаконосъобразно и
необосновано. Поддържам подробно изложените съображенията във
въззивната жалба.
Жалб. А.: – Ув. Съдии, изцяло поддържам маята въззивна жалба. В ТР,
което съм представил изцяло е доказано, нарушени са т.1 от ТР №14/1992 г.,
т.2 от ТР 14/1992 год. отговаря на смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр , т.3 от ТР
№14/1992 год. на Конституцията на РБългария за непряка дискриминация и
отговора на чл.4 ал.3 от ЗЗДискр доколкото си спомням.
Ст.юрк.Р..: - Ув. Окр. Съдии, моля да оставите въззивната жалба без
уважение и потвърдите решението на първоинстанционния съд, като
правилно и законосъобразно. Срещу л.с А. не е прилагана нито пряка , нито
непряка дискриминация при сравними сходни условия, поради което считаме,
че решението е много добре обосновано, законосъобразно, без съществени
6
процесуални нарушения и като такова моля да бъде оставено в сила. За
всичко останало моля да приемете писмени бележки. Моля за
юрк.възнаграждение.
Реплика на жалб.А. – Оспорвам казаното от представителя на
ответника, че се прави сравнение в затвора , напротив се прави сравнение
съгласно нормативен акт чл.90 ал.4 от ЗИНС се прави сравнение с всички
останали лишени от свобода. Направихме категорично искане справка в
Затвора Пазарджик не са ми изпратили моите писма, а в Затвора Ст. Загора с
което се прави сравнение съгласно ТР №14/1992 год. изцяло без значение
защото на първо място е императивна наредба, което си е по закон чл.90 ал.4
от ЗИНС , както текста заповядва единствено както е цитирано от
законодателя . В самия текст в договора който е сключен съгласно ЗЗД цесия
че няма да му се изпраща и в този смисъл това не се признава .
Съдът указва на жалбоподателя, че ще вземе предвид доводите
изложени в писмената му защита при постановяване на съдебния акт.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11,50
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7