№ 1494
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело
№ 20241000503482 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 на ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от П. Й. Р., с
която обжалва решение № 4 316 от 17.07.2024 г., постановено по гр. д. № 8 044/23 г. по описа
на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 26 състав, в частта в която съдът е
отхвърлил предявеният иск за неимуществени вреди за разликата между присъденото
обезщетение в размер на 63 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е постановено в нарушение на
материалния закон, процесуалните правила и е необосновано. Твърди, че при постановяване
на решението съдът е допуснал съществено нарушение на чл. 52 от ЗЗД, като е присъдил
занижен размер на застрахователното обезщетение, както и е нарушил и разпоредбата на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД. като е приел, че наследодателят на ищеца е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. Твърди, че определеният размер на обезщетението не контактува с
действителните неимуществени вреди търпени от ищеца. Твърди, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че бащата на ищеца е получил тежки травматични
увреждания несъвместими с живота, като причината за смъртта е травматична - получената в
резултат на ПТП съчетана травма. Твърди, че е приел изключително тежко и болезнено
смъртта на баща си, загубил е най-близкия човек в живота си. Твърди, че двамата са били в
прекрасни взаимоотношение, като между тях е съществувала силна духовна връзка,
помагали са си взаимно и са си споделяли всичко. В подкрепа на тези твърдения излага
1
доводи, че това е установено от показанията на разпитания по делото свидетел, който има
непосредствени впечатления. Твърди, че с не изпълнение на законовите си задължения
водачът на товарния автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 40 от ЗДвП и с действията си
е станал причина за настъпване на ПТП.
По отношение на размера на обезщетението твърди, че съдът не се е
съобразил с лимита по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, както и с
динамиката в икономическата конюктура. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да отмени атакуваното в отхвърлителната част и вместо него да постанови ново, с
което да уважи предявеният иск в пълен размер, като претендира и разноски.
Въззиваемата страна ЗАД „Армеец“ АД оспорва така подадената въззивна
жалба. Твърди, че атакуваното решение в тази част е правилно и законосъобразно. Моли
съда постанови решение, с което да го потвърди.
С насрещна въззивна жалба ЗАД „Армеец“ АД оспорва решение № 4 316 от
17.07.2024 г., постановено по гр. д. № 8 044/23 г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, 26 състав, в частта в която съдът е осъдил ответника да заплати на
ищеца сумата от 63 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Твърди,
че в тази част решението е незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила, както и на материалния закон. Твърди, че исковата
претенция е недоказана в хода на производството. Твърди, че видно от събраните по делото
доказателства първопричина за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие
е поведението на пешеходеца Й. Г. Р., който в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е
навлязъл на пътното платно, без да се огледа и съобрази с приближаващите пътни превозни
средства. Твърди, че липсва противоправно и виновно поведение от страна на водача на
автомобила за настъпване на процесното събитие, поради което ЗАД "Армеец" не следва да
носи отговорност. Навежда доводи, че от заключението на съдебно - автотехническа
експертиза в процесния случай опасността е създадена и от действията на пешеходеца,
предприел неправилното пресичане на пътното платно, в причинна връзка с настъпването на
получените от вреди, поради което оспорва приетия размер на съпричиняване. Твърди, че с
оглед възрастта както на пострадалия Й. Г. Р. - 91 г. към датата на настъпване на
застрахователното събитие, така и на ищеца - 61 г. към този момент, считаме че присъденият
размер на застрахователно обезщетение е завишен и несправедлив. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него се постанови ново, с което
да се отхвърли изцяло предявеният иск. Претендира разноски.
Ответникът по насрещната въззивна жалба П. Й. Р. оспорва същата. Моли съда
да постанови решение, с което да потвърди атакуваното в тази част.
С частна жалба ЗАД „Армеец“ АД оспорва определение № 13 930/12.09.2024
г., постановено по гр. д. № 8 044/23 г., по описа на Софийски градски съд, Гражданско
отделение, 26 състав, с което е оставена без уважение молбата за изменение на
постановеното решение по делото в частта за разноските. Твърди, че присъденото адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, в размер на 5 690,00 лв. е
2
прекомерно завишено, съобразно фактическата и правната сложност на делото. Твърди, че
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения нарушава нормата на
чл. 101, §, 2 от ДФЕС, като с оглед директният ефект на чл. 101, § 1 от ДФЕС в отношенията
между частноправните субекти, пораждащ права за тях, които националните съдилища са
длъжни да охраняват, Наредба № 1 определя размера на дължимите и подлежащи на
възстановяване като разноски минимални размери на адвокатските възнаграждения,
ръководейки се в случаи като процесния единствено и само от материалния интерес на
спора, без да държи сметка за действителната му фактическа и правна сложност, за
извършените в неговия ход съдопроизводствени действия от страните, за продължителността
му и т.н. Ето защо моли съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното
определение и вместо него да поставите друго, с което да се намали размера на адвокатското
възнаграждение, присъдено на процесуалния представител на ищеца за осъществената от
него защита. Претендира разноски.
Ответникът по частната жалба П. Й. Р. оспорва същата. Твърди, че
определението е правилно и законосъобразно, поради което моли съда да го потвърди.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 4
316 от 17.07.2024 г., постановено по гр. д. № 8 044/23 г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, 26 състав, че съдът е осъдил ЗАД „Армеец“ АД да плати на П. Й. Р.,
на основание чл. 432 от КЗ сумата от 63 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди (болки и страдания) по повод смъртта на неговия баща Й. Г. Р.,
починал следствие на ПТП, настъпило на ******** г. в гр. София, причинено виновно от С.
Ц. Д., за управляваното от който МПС била сключена застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ с ответното дружество, ведно със законна лихва, считано от 13.07.23 г.
до окончателното изплащане на сумата, отхвърлил е предявеният иск за разликата до пълния
предявен размер от 150 000 лв., осъдил е ЗАД „Армеец“ АД да плати на П. Й. Р. сумата от
336 лева - разноски по делото, осъдил е П. Й. Р. да заплати на ЗАД „Армеец“ АД сумата от
452.40 лв., разноски по делото, осъдил е на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв ЗАД „Армеец“
АД да заплати на адвокат С. Н. от САК, адрес гр. София, бул. „***“ № *, ет. *, сумата от 5
690 лв. и е осъдил на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗАД „Армеец“ АД да плати по сметката
на Софийски градски съд държавна такса в размер на 2 520 лв.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното
определение № 13 930/12.09.2024 г., постановено по гр. д. № 8 044/23 г., по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, 26 състав, съдът е оставил без уважение
молбата за изменение на постановеното решение по делото в частта за разноските.
Не се спори между страните, а се установява и от събраните по делото
3
доказателства, че на ******** г. около 14:00 часа в гр. София. ж. к. „Младост 1“ на улица без
име, намираща се зад игрална зала „Magic Bet" е настъпило ПТП, при което товарен
автомобил „Ивеко 50Ц35“, с per. № ********, управляван от С. Ц. Л., с посока на движение
по ул. „Методи Антонов“ в посока от бул. „Г. М. Димитров“ към вътрешността на комплекса,
достигайки и подминавайки игралната зала е спрял и на заден ход потеглил с десен завой, с
което навлязъл в улица без име, водеща до складове и рампа на магазин „Т-Маркет“, като
малко преди да достигне вратата за складовете, ударил пешеходеца Й. Г. Р., като му нанесъл
тежка смесена травма. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че
пострадалия е откаран и настанен в УМБАЛ „С. МЕД“ АД, където по-късно същия ден
починал следствие на тежките травматични увреждания.
Не се спори по делото, а се установява и от доказателствата, че към датата на
процесното ПТП за товарен автомобил е съществувала сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, както и за това, че
ищецът е наследник на починалия Й. Р..
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че в
резултат на настъпилото ПТП на Й. Р. е причинена съчетана травма, изразяваща се в закрита
гръдна травма, закрита коремна травма, травма на опорно-двигателния апарат, дълбоки
кръвонасядания на мускулатурата на гърба и в областта на тазобедрените стави,
кръвонасядания в лявата част на езика, повърхностни разкъсно-контузни рани в лявата
теменно-тилна област на главата с подлежащо кръвонасядане на меката черепна покривка и
десния темпорален мускул, кръвонасядане с повърхностни охлузвания в тилната област на
главата, повърхностни охлузвания в областта на лявото рамо и дясната подбедрица. Вещото
лице твърди, че тази съчетана травма е причина за смъртта на Й. Г. Р.. В заключението си
вещото лице е отразило, че установените травматични увреждания се дължат на действието
на твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия и могат да се получат при
процесното ПТП, като между описаните травматични увреждания и смъртта е налице пряка
и непрекъсната причинно-следствена връзка. Отбелязано е, че макар и на починалия да са
били поставени диагноза „Флебит и тромбофлебит с неуточнена локализация“ от 08.06.2022
г. и диагноза „Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“ от 02.02.2018 г.,
причината за смъртта е гореописаната съчетана травма, като поради тежестта й практически
констатираните съпътстващи заболявания нямат стойност.
От заключението на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза се
установява, че водачът е длъжен да се убеди, че тази маневра няма да създаде затруднения за
останалите участници в движението и ще бъде безопасна. При движение назад водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, а по време на движението
непрекъснато да го наблюдава. Ако водачът не е в състояние лично да извърши това, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности и да го направлява - ръководи
за безопасно движение. При произшествия извършени по време на движение на заден ход на
автомобила не се изследва предотвратимост на удара и ПТП чрез опасната зона, затова тя не
се изчислява, тъй като единствено водачът трябва да осигури безопасността на маневрата си,
4
още преди да я започне и по време на изпълнението. Вещото лице твърди, че в настоящия
случай, водачът на буса е имал възможност да наблюдава движението на автомобила си само
чрез лявото и дясното външни огледала, защото каросерията е фургон - фризер. Зад
автомобила той няма видимост и не може да наблюдава пространството, затова за нето е
задължително да използва помощник. От професионална и техническа гледна точка поради
наличие на баничарница, появата на пешеходец върху платното за движение е предвидима
опасност за водача и той трябва да прецени правилно и точно условията на видимост на
пространството назад и настрани от автомобила си. За да не допусне ПТП и удар на
пешеходец той трябва да се движи с скорост, която в зависимост от условията на виждане
назад чрез външните огледала да му даде възможност при поява на опасен обект -пешеходец
във видимото му назад пространство да може да спре преди да навлезе в коридора на
движение на пешеходеца. В заключението си вещото лице установява, че пешеходецът като
участник в движението също е трябвало сам да осигурява безопасността се на движение
върху платното за движение. За целта е имал възможност преди да навлезе в платното за
движение да се огледа внимателно, имал е и възможност да види приближаващият
автомобил, могъл е да изчака и да го пропусне да извърши маневрата си.
В показанията си свидетелката К. А. Р., съпруга на ищеца, твърди, че
негативните емоции търпени от ищеца вследствие на смъртта на баща му са били големи.
Твърди, че независимо от това, че бащата и синът не живеели в едно домакинство, между
тях съществувала силна емоционална връзка, като двамата прекарвали ежеседмично време
заедно и ежедневно поддържали връзка по телефона. Твърди, че съпругът й бил в шок от
смъртта на баща си, спрял да говори, изпаднал в депресия и до днес бил в едно особено
чувство.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените
от ищеца уточнения същият е предявил иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания, в резултат на ПТП, реализирано на 17.03.2023 г.
С атакуваното решение № 4 316 от 17.07.2024 г., постановено по гр. д. № 8
044/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 26 състав, че съдът е
осъдил ЗАД „Армеец“ АД да плати на П. Й. Р., на основание чл. 432 от КЗ сумата от 63 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) по повод
смъртта на неговия баща Й. Г. Р., починал следствие на ПТП, настъпило на ******** г. в гр.
София, причинено виновно от С. Ц. Д., за управляваното от който МПС била сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, ведно
със законна лихва, считано от 13.07.23 г. до окончателното изплащане на сумата, отхвърлил е
предявеният иск за разликата до пълния предявен размер от 150 000 лв., осъдил е ЗАД
„Армеец“ АД да плати на П. Й. Р. сумата от 336 лева - разноски по делото, осъдил е П. Й. Р.
да заплати на ЗАД „Армеец“ АД сумата от 452.40 лв., разноски по делото, осъдил е на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв ЗАД „Армеец“ АД да заплати на адвокат С. Н. от САК, адрес
гр. София, бул. „***“ № *, ет. *, сумата от 5 690 лв. и е осъдил на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК ЗАД „Армеец“ АД да плати по сметката на Софийски градски съд държавна такса в
5
размер на 2 520 лв.
С атакуваното определение № 13 930/12.09.2024 г., постановено по гр. д. № 8
044/23 г., по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 26 състав, с което е оставена
без уважение молбата за изменение на постановеното решение по делото в частта за разноските.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба и
насрещна въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба и насрещна
въззивна жалба съдът намира, че като подадени в установените срокове, от легитимирани
лица и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт същите са процесуално допустими.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението в неговата цялост, за допустимостта му в обжалваната част, а за
правилността му единствено въз основа на въведените в жалбата основания и при
съобразяване правилното приложение на императивните материално-правни норми.
Наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение са свързани с
твърдението, че съдът не е преценил в достатъчна степен събраните в производството
доказателства относно търпените от ищцата болки и страдания при определяне на размера
на обезщетението за неимуществени вреди, както и не е взел предвид обществено-
икономическите условия при определянето му. В насрещната въззивна жалба са релевирани
твърдения за недоказаност на предявеният иск, като се оспорва вината за настъпване на
процесното ПТП. Така въведените с въззивната жалба твърдения за незаконосъобразност на
атакуваното решение, настоящият състав намира за частично основателни, а тези с
насрещната въззивна жалба за неоснователни по следните съображения:
Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя
на деликвента по прекия иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ), респ. чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм.), е уредено в съотношение на алтернативност с деликтното право на
пострадалия по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) срещу носителя на
гражданската отговорност. Съобразно разясненията, дадени в т. 1 от тълкувателно решение
№ 2/6.06.2012 г., по тълкувателно дело № 1/2010 г. на ВКС, ОСТК, прякото и деликтното
право на пострадалия възникват едновременно с общи елементи в пораждащия ги
фактически състав, съществуват успоредно като конкуриращи се права и се погасяват в един
и същи момент, но след окончателното удовлетворяване на увреденото лице. Въпрос на
преценка на носителя на тези права е от кого да потърси репариране на претърпените вреди
(ТР № 1 от 30.01.2017 г. по тълк.д. № 1/2016 г., ОСГТК на ВКС).
Успешното провеждане на преките искове на пострадалите срещу
застрахователя на деликвента се предпоставят от установяването в процеса, при условията
на пълното и главно доказване на следните предпоставки: наличието на застрахователно
правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на
увреждането в качеството на застрахован, както и кумулативните елементи от сложния
фактически състав на непозволеното увреждане, посочени в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД - действия или бездействия, които са противоправни, наличието на вреда за ищеца,
6
причинна връзка между вредата и противоправните действия и вина, която се предполага.
Страните спорят по отношение на наличието на предпоставките (наличие на виновно
поведение от страна на водача на товарния автомобил), размера на съпричиняване за
настъпването на вредоносния резултат от страна на пострадалия, както и по отношение на
размера на присъденото обезщетение.
По отношение на релевираното твърдение за липсата на една от
предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя, предвид липсата на
доказателства за причинено от водача на застрахования товарен автомобил виновно
поведение, изразяващо се в нарушение на правилата за движение съдът в настоящия си
състав намира същото за неоснователно. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, не оспорени от страните се установява, че на ******** г., в гр. София, е
настъпило пътно-транспортно произшествие, при което при движение на заден ход водачът
на товарния автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 40, ал. 2 от
ЗДвП), като не е съобразил поведението и действията си с останалите участници в
движението и конкретната пътна обстановка и не се е убедил, че с действията си не
представлява опасност за останалите участници в движението. В резултат на това поведение
е причинил смъртта на Й. Г. Р..
По отношение на размера на обезщетението, което е необходимо да репарира
вредите съдът намира, че обезщетението, което ще репарира вредите е размер на сумата от
120 000 лв. Съгласно задължителните указания по приложението на закона, обективирани
ППВС № 4/1968 г., както и трайната практика на ВКС, обективирана в решение №
83/06.07.2009 г., постановено по т. д. № 795/08 г., решение № 158/28.12.2011 г., постановено
по т. д № 157/11 г. по описа на ВКС, Т. К., I т. о., решение № 66/03.07.2012 г. постановено по
т. д. № 619/11 г., по описа на ВКС, Т. К., II т.о., решение № 124/11.11.2010 г., постановено по
т. д. № 708/09 г. по описа на ВКС, Т. К., II т. о., решение № 749/05.12.2008 г., постановено по
т. д. № 387/08 г. по описа на ВКС, Т. К., II т. о., решение № 25/17.03.2010 г., постановено по т.
д. № 211/09 г., по описа на ВКС, Т. К., II т.о.,решение № 206/12.03.2010 г., постановено по т.
д. № 35/09 г. по описа на ВКС, Т. К., II т.о., решение № 1/26.03.2012 г., постановено по т. д.
№ 299/11 г. по описа на ВКС, Т. К., ІІ т.о., решение № 95/24.10.2012 г., постановено по т. д. №
916/11 г. по описа на ВКС, Т. К., І т.о. и други, понятието „справедливост“ не е абстрактно, а
винаги изисква преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които при
телесни увреждания може да са свързани с начина на извършване, характера на увреждането,
продължителността на възстановяването, интензитета и продължителността на болките,
ежедневните неудобства и психологическите страдания, наличието на трайни физически и
психически последици. Посочените обстоятелства, както и редица други следва да бъдат
обсъдени от съда в тяхната съвкупност, като се прецени и общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитието на самото общество, обусловено от
икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността на
застрахователите. Принципът на справедливост при възмездяване на претърпените от
пострадалия от деликт неимуществени вреди налага съдът при определяне размера на
7
дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните
за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите,
преживените болки, страдания и емоционални преживявания.
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, вкл. и
свидетелските показания дават основание да се приеме, че в резултат на ПТП пострадалият е
претърпял вреди, изразяващи се в закрита гръдна травма, закрита коремна травма, травма на
опорно-двигателния апарат, дълбоки кръвонасядания на мускулатурата на гърба и в областта
на тазобедрените стави, кръвонасядания в лявата част на езика, повърхностни разкъсно-
контузни рани в лявата теменно-тилна област на главата с подлежащо кръвонасядане на
меката черепна покривка и десния темпорален мускул, кръвонасядане с повърхностни
охлузвания в тилната област на главата, повърхностни охлузвания в областта на лявото рамо
и дясната подбедрица. Тези травми (съчетана травма) е причина за настъпилата смърт на Й.
Г. Р.. В показанията си свидетелите твърдят, че в резултат на загубата на баща си ищецът е
бил в шок, спрял да говори, изпаднал в депресия, обвинява себе си, че не е изпълнил
последната воля. Между починалия и ищец;а е съществувала силна емоционална връзка,
имали са общи идеи, за които са мечтали да осъществят заедно.
По отношение на второто наведено основание за незаконосъобразност на
атакуваното решение, свързано с твърдението, че съдът не е отчел обществено-
икономическите условия в страната при определяне на размера на обезщетението съдът в
настоящия си състав намира, че същото е основателно. При определяне на размера на
обезщетението съдът следва да се съобрази с икономическите условия в страната.
Изхождайки от същите и предвид трайната практика съдът в настоящия си състав намира, че
справедливия размер на обезщетението следва да бъде определен на 120 000 лв., предвид
липсата на доказателства за изключителност на търпените от ищеца, син на починалия
вреди.
По отношение на наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение в частта, в която съдът е приел, че е налице съпричиняване от страна на
пострадалия за настъпването на вредоносния резултат съдът в настоящия си състав намира,
че същите са частично основателни. Налице е трайно установена съдебна практика на ВКС,
формирана по реда на чл. 290 ГПК относно определяне на обема на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на самия пострадал участник в ПТП (решение № 97 от
06.07.2009 г., постановено по т. д. № 745/08 г., по описа на ВКС, ТК, II т.о., решение № 33 от
04.04.2012 г., постановено по т. д. № 172/11 г., по описа на ВКС, ТК, II т.о., решение № 96 от
15.10.2012 г., постановено по т. д. № 936/11 г., по описа на ВКС, ТК, I т.о., решение № 39 от
16.07.2010 г., постановено по т. д. № 551/09 г., по описа на ВКС, ТК, II т.о., решение № 43 от
15.04.2009 г., постановено по т. д. № 648/08 г., по описа на ВКС, ТК, II т.о. и други), според
която при определяне степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице е от значение наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия и противоправното поведение на водача, като съдът следва да прецени доколко
действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи
обективния му принос.
В конкретния случай от заключението на авто-техническата експертиза по
делото е установено, че пешеходецът като участник в движението също е трябвало сам да
осигурява безопасността се на движение върху платното за движение. Вещото лице твърди,
че пострадалия е имал възможност преди да навлезе в платното за движение да се огледа
внимателно, имал е и възможност ла види приближаващият автомобил, могъл е да изчака и
да го пропусне да извърши маневрата си. Неизпълнението на това задължение от страна на
пострадалия е пряко причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат,
поради което е налице съпричиняване от страна на пострадалия. Размерът на това
съпричиняване следва да бъде определен като 30%.
8
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното решение е
неправилно и незаконосъобразно в частта, в която съдът е отхвърлил предявеният иск за
сумата от 63 000 лв. до сумата от 84 000 лв., поради което следва да се отмени и вместо него
се постанови ново, с което ответникът да бъде осъден да заплати допълнително сумата от
21 000 лв.
По допустимостта и основателността на подадената частна жалба:
По отношение на подадената частна жалба настоящият състав намира, че
същата е процесуално допустима като подадена в срок и от упълномощени лица. Разгледана
по същество същата е неоснователна.
Видно от обстоятелствената част на частната жалба, в нея са наведени
твърдения за необосновано завишаване на размера на присъденото възнаграждение с оглед
фактическата и правната сложност. Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК се свежда до
преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна
сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви
относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти
и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите
правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай (например -
задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси, определя сложност в по-
ниска степен). След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът
намалява договорения адвокатски хонорар. Това разрешение е доразвито в посоченото от
жалбоподателя определение № 359/25.07.2016 г. по ч. търг. д. № 647/2016 г. на I-во търг. отд.
на ВКС, в което е прието, че при направено искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът трябва да
вземе предвид всички обстоятелствата, от значение за преценката за фактическа и правна
сложност на делото, като броя на предявените искове, извършените от страните
процесуални действия в хода на процеса, правната сложност на казуса и доколко по него има
установена задължителна съдебна практика, на колко инстанции е гледано делото и дали в
следващите инстанции са събирани нови доказателства и др. Настоящият състав споделя
така цитираната практика.
В конкретния случай при определяне на фактическата и правната сложност
следва да се вземи предвид, че при определянето на обезщетението за неимуществени вреди
не съществува задължителна практика, съобразена с отделните травматични увреждания, а
установяването на конкретните вреди следва да се извърши чрез ангажирането на
доказателства. С оглед на това настоящият състав намира, че не следва да се възприема
довода наведен в частната жалба, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Ето защо намира, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и като такова
следва да се потвърди.
По отношение на направените изявления за присъждане на разноски съдът
намира, че такива се дължат на въззивника. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 5 600 лв., представляваща разноски за един адвокат пред настоящата
9
инстанция. С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от
840 лв., представляваща размера на дължимата държавна такса в полза на Софийски градски
съд, както и сумата от 420 лв., представляваща размера на дължимата държавна такса в
полза на Софийски апелативен съд.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4 316 от 17.07.2024 г., постановено по гр. д. № 8 044/23 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, 26 състав, в частта в която съдът е отхвърлил
претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, в
частта за горницата, над присъдената сума до сумата от 84 000 лв., като неправилно и
незаконосъобразно и вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 да заплати на П. Й. Р., ЕГН: **********,
с адрес: гр. ***, ж. к. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата
от 21 000 (двадесет и една хиляди) лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в следствие смъртта на Й. Г. Р., починал следствие на
ПТП, настъпило на ******** г. в гр. София, ведно със законна лихва, считано от 13.07.23 г.
до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4 316 от 17.07.2024 г., постановено по гр. д. № 8
044/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 26 състав в останалата
обжалвана част, като правилно и законосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 13 930/12.09.2024 г., постановено по гр. д. №
8 044/23 г., по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 26 състав, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 да заплати на адвокат С. К. Н. от САК
сумата от 5 600 (пет хиляди и шестотин) лв., представляваща възнаграждение за настоящата
инстанция на основаниечл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 да заплати в полза на Софийски
апелативен съд сумата от 420 (четиристотин и двадесет) лв., представляваща размера на
дължимата държавна такса, съобразно уважената част от жалбата, както и да заплати в
полза на Софийски градски съд сумата от 840 (осемстотин и четиридесет) лв.,
представляваща размера на дължимата държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията
на чл. 280 от ГПК.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11