РЕШЕНИЕ
№ 294
гр. Велико Търново , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгений Пачиков
Членове:Ирена Колева
Любка Милкова
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20214100500315 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на "Е. С." АД, ЕИК .., чрез пълномощник –
адвокат И.А., против Решение № 260071/22.12.2020г. по гр.дело № 400/2020г. по описа на
Районен съд-Свищов, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по иск, предявен от
ЦВ. Т. СТ. против дружеството. С обжалваното решение съдът е уважил изцяло исковата
претенция, като е приел, че ищецът не дължи на "Е. С." АД сумата от 5 080.14 лв.,
представляваща начислена сума на основание чл.55 от ПИКЕЕ по партида с кл. №
********** и аб. № ********** за ел.енергия на адрес град С., ул.“А. В.“, бл... за която е
издадена фактура № **********/16.04.2020г. Жалбоподателят счита, че постановеният
съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, като излага подробни съображения в тази
насока. Сочи, че правно необосновани са изводите на съда за неизпращане на процесното
СТИ в 14-дневен срок за метрологична експертиза поради това, че разпоредбата на чл.55
ал.2 от ПИКЕЕ не предвижда такъв срок и за недоказаност по делото кога е възникнало
натрупването на показания по скритата тарифа на електромера, поради което не можело да
се заключи, че отчетеното в тази тарифа количество ел.енергия е измерено от електромера
след монтажа му в обекта на ищеца, респ., че реално е потребено от него. Посочва, че
правното основание за начисляване на процесната сума е чл.55 от ПИКЕЕ, за наличието на
която хипотеза е достатъчно да се установи наличието на измерени количества ел.енергия в
невизуализирани регистри на СТИ, каквото е сторило в случая ответното дружество. Поради
1
това счита, че за електроразпределителното дружество е възникнало право да начисли по
реда и на основание посочената разпоредба от ПИКЕЕ потреблението на абоната за
процесния период. Прави искане за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него
постановяване на друго, с което да се отхвърли предявения отрицателен установителен иск,
като неоснователен. Претендира всички направени по делото разноски – и пред двете
съдебни инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна не е подала отговор на въззивната
жалба и не е взела становище по нея.
В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си
представител по пълномощие, поддържа подадената въззивната жалба и моли за
уважаването й по съображения подробно изложени в същата. Поддържа искането си за
разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от противната страна адвокатско възнаграждение и моли за намаляването
му до предвидения в Наредба № 1/2004г. минимален размер.
Въззиваемата страна представя писмена молба, в която поддържа становището си за
неоснователност на наведените в жалбата оплаквания срещу първоинстанционното решение
и излага правни доводи в писмена защита. Прави искане за присъждане на разноски в
настоящото производство съгласно приложен списък по чл.80 ГПК. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и искане
за намаляването му в случай, че въззивната жалба бъде уважена.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред РС-Свищов е било образувано по иск на ЦВ. Т. СТ. срещу "Е. С."
АД с правно основание чл.124 ал.1 пр.3 ГПК, с който е поискал съдът да приеме за
установено по отношение на посоченото дружество, че не дължи на същото сумата от 5
080.14 лв., представляваща начислени количества ел.енергия по негова партида с кл. №
********** и аб. № ********** на адрес град С., ул.“А. В.“, бл... за която е издадена
фактура № **********/16.04.2020г. В исковата молба се твърди, че ищецът е потребител на
ел.енергия в недвижим имот на горепосочения адрес, като с нарочно писмо от ответника бил
уведомен, че по партидата му на потребител на ел.енергия служебно е начислена сума в
размер на 5 080.14 лв., за която била издадена горепосочената фактура. Оспорва
дължимостта й, като заявява, че не е потребявал ел.енергия в количества, равняващи се на
претендираната сума. Оспорва основанието за начисляването на същата.
В срока по чл.131 ГПК ответникът по иска "Е. С." АД заел становище за допустимост,
но неоснователност на исковата претенция. Изложил е, че процесната фактура е издадена
след извършена проверка на техническото състояние на електромера, отчитащ ел.енергията
в обекта на ищеца и съответно осъществена корекция поради установено наличие на
измерени количества ел.енергия /27 406.742 квтч/ в невизуализиран на дисплея регистър Т3
па основание чл.55 от ПИКЕЕ. Посочил е, че процесната проверка е законосъобразно
извършена и при спазване на относимите разпоредби на ПИКЕЕ, обн. в ДВ, бр.35 от
30.04.2019г. и действащи към датата на същата. Счита начислената по процесната фактура
сума за дължима, поради което е поискал исковата претенция да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
Пред първоинстанционния съд са били представени и събрани писмени и гласни
доказателства и изслушано заключение на съдебно-електротехническа експертиза.
Видно от представения Констативен протокол № 5500465 от 18.02.2020г., на същата
дата служители на „Е. - С.“ АД извършили проверка на измервателните системи и
2
свързващите ги електрически инсталации на посочения обект на ищеца, в хода на която с
помощта на преносим компютър, включен към електромера чрез специален четец и
специализирана за това програма, „прочели“ информацията в търговските му регистри и
установили, че има натрупани показания по тарифа, която не е визуализирана на дисплея на
СТИ, поради което демонтирали последното и и го изплатили по съответния ред в БИМ за
експертиза. Протоколът съдържа подписи на двамата служители на ЕРП, извършили
проверката и на още едно лице, което не е служител на ЕРП, удостоверяващо отсъствието на
абоната и присъствието си на проверката. Разпитани в качеството на свидетели – К. И. и А.
Д., служители на ответното дружество, установили начина и реда на извършване на
процесната проверка и констатациите от нея, вписани в съставения нарочен протокол. Св. И.
установил присъствието си на проверката и при съставяне на констативния протокол.
От заключението на метрологичната експертиза, изготвена в БИМ, е видно, че обект на
изследване е именно демонтирания електромер. В хода на изследването е констатирано
отсъствие на механични дефекти на кутията на клемите и клемния блок на електромера,
наличие на необходимите обозначения на табелката му. Заключено е, че не е установена
видима външна намеса или видима повреда в схемата на електромера, както и че при
софтуерно четене е констатирано наличие на регистрирана енергия в Т3 – 27406.742 квтч,
която не е визуализирана на дисплея му. Посочено е, че същият отговаря на метрологичните
изисквания за измерване на ел.енергия, но не съответства на техническите характеристики.
Въз основа на съставения при проверката КП и заключението на метрологичната
експертиза, на основание чл.55 от ПИКЕЕ била извършена корекция на сметката на абоната,
видно от приложеното становище за начисление на ел.енергия, като било начислено
допълнително количество ел.енергия в размер на 27406 квтч за периода от 19.11.2016г. до
18.02.2020г. В резултат на корекцията била издадена приложената по делото фактура на
стойност 5 080.14 лв. Същата не е заплатена от абоната.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-електротехническа
експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, начислената по процесната фактура
сума е корекция след софтуерен прочит на паметта на СТИ и последният е метрологично
годен към момента на проверката. Вещото лице е установило, че процесното СТИ е било
монтирано в обекта на ищеца на 18.11.2016г., като в протокола за монтаж и електронния
картон на абоната са вписани единствено цифровите показания на визиуализираните на
дисплея му тарифи - Т1 - нощна и Т2 - дневна. Посочено е, че тарифен регистър Т3 не е
видим на дисплея на електромера при извършване на ежемесечните отчети. Експертът е
посочил, че не може да се установи конкретна причина за наличието на показания в
невизуализиран и фабрично ненастроен за отчет регистър на Тарифа 3, тъй като същият не е
тип „SMART“, както и моментът, в който е станало това. В съдебно заседание вещото лице
устно е допълнило, че в БИМ не е изследвана тарифа Т3 и не е установено дали
електромерът трупа цифрови показания по нея.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
3
производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:
Безспорен между страните по делото е фактът, че ищецът има качеството на
потребител на енергийна услуга по смисъла на §1 т.41Б от ДР към ЗЕ по партида, заведена с
кл. № ********** и аб. № ********** за обект на потребление на адрес град С., ул.“А.В.“,
бл... и между него и ответника е налице валидно облигационно правоотношение по
продажба на ел.енергия. Следователно същият е носител на правото да закупува доставяната
му чрез електроразпределителната мрежа ел.енергия, измерена от СТИ, като съответно
дължи заплащането на фактурираната й стойност. Събраните по делото доказателства
установяват факта на извършване на процесната проверка от служителите на ЕРП,
съставянето на КП, подписан от представители на ЕРД и един свидетел, който не е
служител на оператора, присъствал на проверката и удостоверил отсъствието на абоната,
наличието на показания в регистър на електромера, невизуализиран на дисплея на СТИ,
факта на начисляване на исковата сума и издаване на процесната фактура. Спори се относно
дължимостта на същата.
Настоящият съдебен състав намира, че оплакванията срещу първоинстанционното
решение са изцяло неоснователни и не намират опора в нормативната уредба и съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства. Напълно споделя изводите на районния съд и
на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Служебното начисляване на допълнителни количества ел.енергия по партидата на
въззиваемия е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр.35/30.04.2019г. Правила за
измерване на количеството ел.енергия, в сила от 04.05.2019г. Същите са приети с Решение
на КЕВР по т.1 от Протокол № 67/24.04.2019г. в съответствие с предвиденото в чл.83 ал.1
т.6 вр. ал.2 от ЗЕ, а именно че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и
съгласно правомощията на последната, установени в чл.21 ал.1 т.3 от ЗЕ. Цитираните
правила по правната си същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за
страните.
В конкретния случай към датата на извършване на проверката и корекцията на
сметката на ищеца, съответно вменяване на задължението за плащане на начислената сума,
са действали посочените правила, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване и реда на тяхното обслужване, включително за установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, позволяващи едностранна
корекция на сметката на ищеца за минало време. В разпоредбата на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ
изрично е предвидена възможност за оператора на съответната мрежа да начислява
измерено след монтажа на СТИ количество ел.енергия в случаите, в които се установи
наличие на измерени количества ел.енергия в невизуализирани регистри на СТИ.
Необходимо е извършването на метрологична проверка и съставяне на КП при строго
спазване на реда за това, посочен в чл.49 ПИКЕЕ. За да възникне правото на крайния
снабдител да коригира едностранно сметката на абоната е нужно да се установи натрупано
количество ел.енергия в невизуализирани регистри на СТИ, което да е измерено след
монтажа на последното на адреса на ищеца. В тази връзка, в тежест на ответника е било да
установи по изискуемия от закона начин, чрез пълно и главно доказване, тези факти.
Последните обаче не се установяват от ангажираните от него доказателства.
В случая, установеният факт на монтиране на процесния електромер в обекта на ищеца
с нулеви показания на дневна и нощна тарифи не обосновава също толкова категоричен
извод за наличието на нулеви показания в скритите му регистри и в сумарния регистър. Не
са събрани доказателства и не се установява, при монтажа на СТИ в процесния обект
нарочно да са проверени и изрично установени, съответно отразени, показанията на отчетен
4
регистър Т3, от което не следва по несъмнен начин, че показанията в този регистър са били
нулеви. Няма данни дали установените по-късно в БИМ показания не са съществували
преди монтажа на електромера в обекта на ищеца. Най-сетне не се установява по делото, че
показанията в регистър Т3 представляват измерено количество ел.енергия и то натрупано
след монтажа му в процесния обект. От самото правило на чл.183 ЗЗД следва, че когато е
било доставено определено количество ел.енергия, но поради допусната грешка е отчетена
доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата,
купувачът следва да доплати дължимата сума. За да възникне задължение за крайния клиент
да заплати продажната цена обаче, доставчикът следва да установи в процеса на доказване,
че установения цифров запис в невизуализирания и ненастроен за отчет регистър
действително представлява ел.енергия за минал период. В протокола на БИМ е отразено, че
показанията в процесния тарифен регистър касаят регистрирана ел.енергия, но същият
представлява по своя характер официален свидетелстващ документ, който по аргумент от
чл.179 ал.1 от ГПК се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
извършените от длъжностните лица или пред тях действия, а в случая натрупването на тези
показания не е станало в присъствието на тези лица, поради което въз основа на този
документ също не може да се обоснове извод, че съдържащите се и установени при
софтуерното четене на електромера показания в Тарифа 3 са на реално преминала през него
ел.енергия и то за конкретен времеви период. Освен това там е извършена експертиза на
Тарифа 2, а не на Тарифа 3 и не е изследвано при работа на електромера трупат ли се
показания в този невидим на дисплея му регистър. Експертното заключение, което не е
оспорено от страните и което съдът приема за обосновано и компетентно изготвено,
установява, че не би могло да се установи причината за наличието на регистрирани
показания в посочената тарифа, както и времето, когато те са регистрирани.
Невъзможността да се установи на какво се дължи наличието на тези цифрови показания,
както и да се установят данни за това кога и по какъв начин са възникнали същите, води до
единствения и категоричен извод, че по делото не е доказано несъмнено, че този цифров
запис представлява доставена до обекта на потребление ел.енергия и то реално потребена от
абоната в исковия период /от датата на монтажа му до датата на проверката/, за да дължи
последният цената й.
По изложените съображения и доколкото с оглед разместената доказателствена тежест
при отрицателните установителни искове, ответникът не е установил по категоричен начин
наличието на валидно правно основание да получи начислената сума, то предявеният иск се
явява основателен и следва да се уважи изцяло. Идентичен правен резултат е постановил и
първоинстанционният съд, чието решение, като правилно и законосъобразно, следва да се
потвърди.
На основание чл.78 ал.3 ГПК въззиваемият има право на поисканите разноски.
Действително направените от страната разноски са за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 600.00 лв., видно от приложения по делото договор за правна защита и
съдействие. Същото е определено в размер, съвсем близък до минималния, предвиден в
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което
не са налице основания за намаляването му и въззивникът следва да бъде осъден да го
заплати в този размер.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260071/22.12.2020г. по гр.дело № 400/2020г. по описа
5
на Районен съд-Свищов.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.3 ГПК, "Е. С." АД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление град В., В. Т.-Е, бул.“В. В.“ № .. да заплати на ЦВ. Т. СТ., ЕГН **********, с
адрес град С., ул.“П. А. № .., вх.., ап.., сумата от 600.00 /шестстотин/ лв., представляваща
направени за въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6