№ 11501
гр. София, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.А
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20211110157932 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът ЗАД „Алианц” твърди, че в качеството му на застраховател по
имуществена застраховка „Каско” на МПС е заплатил на застрахования сумата от 1
301,27 лв., представляваща обезщетение за вреди на т.а. марка „Шкода”, модел
„Рапид“, с рег. № СВ 0204 ВТ, настъпили вследствие на ПТП на 20.02.2020г. в гр.
Бургас, в ж.к. Изгрев, на паркинга на магазин „Била“. Поддържа, че вина за
настъпилото ПТП има водачът на застрахования при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност” т.а. марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег. № А
8534 КВ. Ответникът не е изпълнил в цялост задълженията си по договора за
застраховка „Гражданска отговорност” по предявената от ищеца регресна претенция,
като е останал задължен за сумата от 656 лв. /с включени 25 лв. ликвидационни
разноски/. Ищецът моли съдът да му присъди последната сума, ведно със законната
лихва от предявяване на иска – 08.10.2021г. до плащането. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ в срока по чл. 131 ГПК е подал
отговор на исковата молба. Оспорва механизма на ПТП, причинно-следствената връзка
между твърдяното събитие и отразените повреди на т.а. марка „Шкода”, модел
„Рапид“, с рег. № СВ 0204 ВТ, вината на застрахования при него водач, както и
размера на иска. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 411 КЗ:
1
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане
е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди.
Безспорно между страните по делото е, че към датата на ПТП – 20.02.2020г. между
ищеца и собственика на увредения т.а. марка „Шкода”, модел „Рапид“, с рег. № СВ
0204 ВТ е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за
имуществено застраховане „Каско” на МПС, както и че към този момент застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента е бил ответникът по делото.
Не се оспорва и фактът, че ищецът е заплатил на собственика на увреденото МПС сума
в размер на 1 301,27 лв.
От събраните по делото писмени доказателства – двустранен констативен протокол
за ПТП от 20.02.2020г., уведомление за щети по МПС от 21.02.2020г., опис на щета №
0300/20/777/502222 от 13.05.2020г., доклад по щета от 28.04.2020г., както и от
събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Д. Т. К.
се установява, че в срока на застрахователното покритие, на 20.02.2020г. в гр. Бургас, в
ж.к. Изгрев, на паркинга на магазин „Била“, т.а. марка „Фолксваген“, модел
„Транспортер“, с рег. № А 8534 КВ в паркирано състояние и без водач в него, потегля
сам на заден ход и реализира ПТП с паркирания зад него от лявата му страна т.а. марка
„Шкода”, модел „Рапид“, с рег. № СВ 0204 ВТ. От протокола за ПТП, заключението на
САТЕ и от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на водача
на т.а. марка „Шкода”, модел „Рапид“, с рег.№СВ 0204 ВТ – свидетелят Д. Т. К., се
установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е виновното поведение на
водача на т.а. марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег. № А 8534 КВ, който е
нарушил нормата на чл. 96 ЗДвП, като не е взел мерки паркираното от него превозно
средство да не може да се приведе в движение или да потегли само и е причинил щети
на застрахования при ищеца т.а. марка „Шкода”, модел „Рапид“, с рег. № СВ 0204 ВТ.
От приетото заключение на САТЕ се установява, че посочените от застрахователя
повреди на т.а. марка „Шкода”, модел „Рапид“, с рег. № СВ 0204 ВТ, отговарят на
описания в протокола за ПТП и уведомлението за щетата механизъм на ПТП.
Претърпените от реализираното ПТП вреди по застрахования автомобил се
установяват и от описите-заключение по образуваната при ищеца щета, фактури и
доклад.
Съобразно разпоредбата на чл.411, изр.1 и 2 КЗ в случаите, когато причинителят на
2
вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията
си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Обхватът на регресното
право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е
платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди –
необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото
имущество в състоянието му отпреди деликта. Съгласно трайната съдебната практика,
постановена по реда на касационния контрол – решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д.
№652/2009г. на ВКС, ТК, І ТО, при съдебно предявена претенция, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение единствено по действителната /средна
пазарна/ стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. При
това делинквентът/застрахователят на неговата гражданска отговорност дължи
обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване. Действително
деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес
/увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на
тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/, поради което обезщетението следва да е в размер,
необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на
гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при
отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от
Постановление №7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по
реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид
изхабяването на вещта/.С оглед изложеното при определяне на действителния размер
на щетите, съдът кредитира изцяло приетото и неоспорено от страните заключение на
САТЕ, съгласно което стойността, необходима за възстановяване на т.а. марка
„Шкода”, модел „Рапид“, с рег. № СВ 0204 ВТ е за сумата от 800,87 лв.
Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане, в случая – размерът
на действителните вреди – сумата от 800,87 лв. На основание чл. 411 КЗ ищецът има
право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата.
Съдът приема, че сумата от 25 лв., претендирана като разноски, съставлява обичаен
разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради
което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума,
3
като общият размер на дълга възлиза на 825,87 лв.
Безспорно между страните е, че ответникът е заплатил сумата от 670,27 лв., поради
което искът за разликата от 155,60 лв. следва да бъде уважен и отхвърлен за горницата
до пълния предявен размер от 656 лв. като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, съобразно уважената част от иска в размер на 132,83 лв. – заплатена държавна
такса, депозит за САТЕ и адвокатско възнаграждение, което е действително заплатено
от ищеца на Адвокатско дружество „В. и Бачева“, видно от представените по делото
платежни документи.
По отношение на платения депозит за свидетел в размер от 30 лв., същият не следва
да се присъжда, доколкото сумата не е реално изразходвана и подлежи на
възстановяване на ищеца при заявено съответно искане до съда, по сметка на който е
внесена – РС Бургас.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от иска в размер на 190,70 лв. – депозит за САТЕ и юрк.
възнаграждение, определено от съда по чл.78, ал.8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, да заплати на
ЗАД „Алианц България“, ЕИК *********, на основание чл. 411 КЗ сумата от 155,60
лв., представляваща непогасена част от регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение за ПТП, настъпило на 20.02.2020г. в гр. Бургас, в ж.к. Изгрев, на паркинга
на магазин „Била“, ведно със законната лихва от 08.10.2021г. до погасяването, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 132,83 лв. разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 411 КЗ до пълния предявен размер от 656 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД „Алианц България“, ЕИК
*********, да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********,
сумата от 190,70 лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4