№ 19685
гр. С., 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Р. Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110106628 по описа за 2023 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. С., ...., е предявил искове
за признаване за установено, че всеки от ответниците В. Б. Б., ЕГН ********** и адрес гр.
С., ....., и Б. Б. Б., ЕГН ********** и адрес гр. С., ....., дължи суми, представляващи по 1/3 от
задълженията за имота, както следва: 213,84 лв. цена на доставена топлинна енергия за
период от 1.5.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 20.04.2022г. до изплащане
на вземането, 41,38 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 23.03.2022 г., 11,56лв.
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.3.2019 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 20.04.2022 г. до изплащане на вземането, и 2,65 лв. мораторна
лихва за периода от 01.05.2019 г. до 23.03.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21241/22 г. на СРС. Поддържа, че
ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди като съсобственици на
топлоснабдения имот – апартамент 24 в гр. С., .............. Твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил
за процесния период в имота топлинна енергия, чиято цена не е платена. Твърди, че
съгласно Общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността
на ТЕ в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася. Твърди, че е сключен
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.
с.” ЕООД, като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като
след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение. Моли за уважаване на исковете и присъждане на
разноски.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответниците не са депозирали отговори. Не се явяват в съдебно
заседание и не изразяват становище.
Третото лице помагач на страната на ищеца изразява становище за основателност на
исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия
произтича от установяване на: наличието на облигационно правоотношение между страните
с предмет продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество топлинна
енергия за процесния период и стойността й, извършена услуга по дяловото й разпределяне.
В конкретния случай не се спори, че страните са се намирали в облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия относно топлоснабдения имот
– апартамент 24 в гр. С., ............., на който ответниците заедно с брат си А. Б. са били
съсобственици с дял по 1/3 през процесния период. Ищецът е доставял топлинна енергия в
сградата етажна собственост на адреса /в тази насока и приложените по делото писмени
доказателства/, а ответниците са потребявали топлинна енергия като съсобственици на имот
в тази сграда, с които действия между страните е възникнало правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, от които потребителят
е обвързан без да е необходимо изричното им приемане. По силата на това облигационно
правоотношение, ответниците са задължени към ищеца да заплащат цената на доставената
ТЕ в имота съобразно дела им в съсобствеността. Съгласно Общите условия, ТЕ се заплаща
ежемесечно.
С оглед липсата на оспорване от страна на ответниците и съобразно събраните по делото
доказателства, може да бъде направен извод, че в имота е доставена топлинна енергия,
чието количество и стойност са отразени в издадените от ищеца общи фактури, видно от
които начислената топлоенергия за процесния период от 1.5.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза
на 641.53 лв. лв. От тях делът на всеки ответник е 213.84 лв. С оглед липсата на
доказателства за плащане, исковете следва да се уважат в цялост.
Основателна е претенцията за заплащане на таксите за извършване на услугата дялово
разпределение, които съгласно ОУ се заплащат от потребителя на ищцовото дружество,
което от своя страна ги заплаща на ФДР. Безспорно е по делото, че услугата дялово
разпределение е извършена за периода от м.3.2019 г. до м.04.2020 г., на стойност 34.67 лв.,
от които всеки ответник дължи по 11.56 лв., за които исковете следва да се уважат.
Върху дължимите главници следва да се присъди законната лихва от подаването на
заявлението в съда до плащането им.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността им предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. С оглед
установената дължимост на главното задължение и настъпилият съобразно определения в
общите условия /одобрени с решение на КЕВР от 27.6.2016 г., според които лихва за забава
се начислява в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася общата фактура./
2
падеж на задълженията, ответниците са изпаднали в забава и без да е необходима покана.
Размерът на мораторната лихва възлиза на 124.13 лв. за периода от 15.09.2019г. до
23.03.2022 г. върху цената на ТЕ, и на 7.94 лв. за периода от 1.5.2019 г. до 23.03.2022 г.
върху таксата ДР, от които исковете следва да се уважат по 1/3 срещу ответник.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се дължат направените разноски за държавна такса
83.34 лв. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение – по 91.67 лв. за ответник, а в
заповедното производство, дължими са по 25 лв. от ответник.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ., седалище и адрес
на управление гр. С., ...., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че В. Б. Б., ЕГН **********, адрес гр. С., ....., дължи сумите: 213.84 лв.
цена на доставена топлинна енергия за период от 1.5.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 20.04.2022г. до изплащане на вземането, 41.38 лв. мораторна лихва за
периода от 15.09.2019г. до 23.03.2022 г., 11.56 лв. цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.3.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
20.04.2022 г. до изплащане на вземането, и 2.65 лв. мораторна лихва за периода от
01.05.2019 г. до 23.03.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21241/22 г. на СРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ., седалище и адрес
на управление гр. С., ...., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Б. Б. Б., ЕГН **********, адрес гр. С., ....., дължи сумите: 213.84 лв. цена
на доставена топлинна енергия за период от 1.5.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва от 20.04.2022г. до изплащане на вземането, 41.38 лв. мораторна лихва за периода от
15.09.2019г. до 23.03.2022 г., 11.56 лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.3.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 20.04.2022 г. до
изплащане на вземането, и 2.65 лв. мораторна лихва за периода от 01.05.2019 г. до
23.03.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 21241/22 г. на СРС.
ОСЪЖДА В. Б. Б., ЕГН **********, адрес гр. С., ....., да заплати в полза на “Т. С.” ЕАД,
ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. С., ул. «Ястребец» № 23Б, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, разноски в исковото производство в размер на 91.67 лв. и разноски в заповедното
производство в размер на 25.00 лв.
ОСЪЖДА Б. Б. Б., ЕГН **********, адрес гр. С., ....., да заплати в полза на “Т. С.” ЕАД,
ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. С., ул. «Ястребец» № 23Б, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, разноски в исковото производство в размер на 91.67 лв. и разноски в заповедното
производство в размер на 25.00 лв.
3
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т. с.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4