Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по чл.258 ГПК С решение № ... от ... год. по гр.д. № ....по описа за ... год. В. районен съд е определил мярка за закрила срещу домашно насилие спрямо Д. С. В. от с.Р.,ул.”Ч. и С.”,№ ... за извършено насилие на 08.03.2012 год.,изразяващо се в удар по устната,блъскане на главата в стената както следва:Задължил е М. П. К. от с.Р.,ул.”Ч. и С.”,№ ... да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д. С. В..Отхвърлил е искането за налагане на мярка за защита за извършено насилие на 14.02.2012 год.,изразяващо се в удар с шамар в лявата част на главата,лявата ушна мида.Осъдил е М. П. К. от с.Р. ул.”Ч. и С.”,№ ... да заплати глоба в размер на 200 лв. и ДТ в размер на 30 лв. Против решението са постъпили въззивни жалби и от двете страни. По въззивната жалба на от ищеца Д. С. В. .Въззивната жалба е подадена от адвокат Ж. Д. ,в качеството й на пълномощник на ищцата.Жали се решението в отхвърлителната част.Навеждат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизвод±твените правила и необоснованост.Релевира следните оплаквания.На основание решение № .../..... год. по гр.д. № ...../..... год. ВТРС и на основание чл.15,ал.2 от ЗЗДН била издадена заповед за защита от 09.03.2012 год.,с която ответникът е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие.Въпреки издадената заповед,ответникът продължавал да упражнява физически и психически тормоз върху ищцата.Следователно ,постановената мярка за защита от домашно насилие не е указала необходимото въздействие върху ответника,което налагало да се вземат мерките,искани от ищцата с молбата за отстраняване от жилището,обитавано съвместно от двамата за срок от една година,да се забрани на ответника да приближава жилището,местоработата и местата за социални контакти и отдих на ищцата.Само това решение можело да защити ищцата от домашно насилие. Прави се искане да бъде отменено решението на районният съд и постановено друго,с което да бъдат постановени исканите мерки за защита на ищцата от домашно насилие.Претендират се разноски. Във въззивното производство жалбата се поддържа лично и от упълномощения адвокат Ж. Д..С довод да неоснователност се възразява срещу жалбана на ответника К.. Постъпила е въззивна жалба от адвокати В. Н. и М. Н. -ВТАК,в качеството им на пълномощници на М. П. К.- ответник по делото.Жали се решението в частта,в която на ответника е наложена мярка „да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д. В.,осъден да заплати глоба в размер на 200 лв. и ДТ 20 лв.Прави се оплакване,че решението е незаконосъобразно и необосновано.Релевира следните оплаквания.Решението на съда било порочно,защото първоинстанционният съд приема,че ответникът осъществил физическо и психическо въздействие спрямо ищцата на дата 08.03.3012 год.По делото било установено,че на тази дата молителката на същата дата нападнала ответника,на 08.03.2012 год.,когато последният спял в стаята си в дома в с.Р..След което отишъл и направил оплакване в РУ”Полиция” в гр.П. Т..По повод не тези действия на молителката по делото било приложено медицинско удостоверение отразяващо нанесените на ответника от молителката телесни увреждания.,както и протокол от РУ”Полиция”-П.Т. за предупреждение на молителката да не отправя заплахи към ответника. Прави се искане съдът да постанови решение,с което да бъде отменено първоинстанционното като неправилно и да бъде отхвърлена молбата на В.,като неоснователна.Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и от упълномощения адвокат В. Н..С довод за неоснователност се спори въззивната жалба на молителката. Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбите на страните оплаквания и като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно,приема за установено следното: След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства,приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства,приети за установени от районния съд.Поради което счита,че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.Във въззивната инстанция жалбоподателката Д. К. е представила Заповед за защита с дата 09.03.2012 год. Предявен е иск по чл.7 и следващите от Закон за защита от домашно насилие. Правните изводи на първоинстанционния съд,формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка са правилни.Въззивнната инстанция с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд,които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона.На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на молбата за защита от домашно насилие. По наведеното оплакване във въззивната жалба на В.,че решението е постановено при съществено нарушение на материалния закон.Наведеният довод е непоснователен.Производството в първата инстанция е образувано по молба на Д. В. против М. К. за това,че ответникът на дати 14.02.2012 год. и на 08.03.2012 год. втория е упражнил физическо насилие върху първата.По делото е приложена декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН за отправени от страна на М. П. К. „системен физически и психически тормоз.Както и че й ограничавал личната свобода”Съгласно чл.13,ал.1 от ЗЗДН в производството по издаване на заповед за домашно насилие представените доказателствени средства - гласни и писмени са допустими по ГПК.Според настоящият състав на въззивната инстанция на дата 14.02.2012 год. ,за което е подадена декларация,че е осъществено домашно насилие от страна на К. по отношение на В.. ,такова не е извършено.Този извод се налага от събраните доказателства.В тази насока съдът кредитира показанията на свидетелката Х.,като преки,по -конкретни,незаинтересовани и приема за доказано,че през периода / 12 ч. през деня/ ,през който молителката твърди,че М. К. й е осъществил физическо насилие ,изразяващо се в удар с шамар в лявата част на главата,същият не се е намирал в населеното място.Съдът не дава вяра на показанията на майката на молителката Д. В.,смята я за заинтересована,и предубедена.Свидетелката установява пред съда,че К. „след делото на 02.03.2012 год…. ни блъскаше,тормозеше….” / л.36 от делото /,което сочи,че свидетелката е в конфликт с ответника и има интерес от налагането му на по - тежка мярка с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК. Що се отнася до осъщественото насилие на дата 03.08.2012 год. за тази дата доказателствата са противоречиви.По делото и двете страни представят доказателства за нанесен побой от другата страна.Единственото,което не се спори,че на тази дата е осъществено насилие.Спори се кой на кого е нанесъл удари.В резултат на създадената конфликтна ситуация рано сутринта на 08.03.2012 год. и по двете страни има белези от физическо насилие,установени с медицински документи.За този случай в първата инстанция са разпитани свидетелите Д. и И. - незаинтересовани.От показанията им се установява,че по повод на битов скандал на въпросната дата ответникът е нанесъл на молителката описаните в декларацията удари.Тези действия представляват психическо и физическо насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН.Страните са във фактическо съжителство,от което имат родени две малки деца,обитават съвместно жилището,поради което е налице разпоредбата на чл.3 от ЗЗДН.,т.е. молителката е от кръга на лицата имащи право да търси защита от домашно насилие.След като е установено,че молителката е била обект на насилие от лице,с което живее,спрямо нея следва да се предприемат защитни мерки.Според въззивната инстанция,която споделя изводите на първоинстанционната,най- подходяща мярка се явява тази по чл.5,ал.1,т.1 от ЗЗДН.във въззивната инстанция молителката представя решение на ВТРС,че по отношение на ответника вече е взета такава мярка.Съдът намира,че това решение е можело да бъде представено с въззивната жалба,което В. не е сторила,поради което поради което по отношение на това доказателство е настъпила преклузия.На следващо място доказателствата сочат,че между страните често се създават конфликтни ситуации с физическо насилие и от двете страни.Страните имат родени от съжителството си две малки деца,които според независимия свидетел И. са много привързани към баща си.Освен това,както е установил и районният съд по делото липсват доказателства насилието да е извършвано пред децата,поради което за По изложените съображения въззивната жалба на молителката В. се явява неоснователна в обжалваната част и следва да се остави без уважение. Въззивната жалба на ответника К. също е неоснователна.Следва да се има предвид,че производството по ЗЗДН е образувано по молба на Д. В.,а не на М. К..Предмет на настоящото разглеждане е осъществено ли е физическо и психическо насилие на дати 14.02.2012 год. и на 08.03.2011 год. и с настоящото решение е даден отговор на този въпрос.По тези съображения въззивната жалба в обжалваната часткато неоснователна следва да се остави без уважение. При този изход на делото направените във въззивната инстанция разноски следва да се понесат от страните както са направени. Въззивният съд споделя изцяло изводите на първата инстанция,поради което решението в обжалваните части следва да бъде потвърдено. Води от изложеното въззивният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение №..... от .... год. по гр.д. № .... по описа за ... год. на В. районен съд в обжалваните части. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател : Членове : |