Р Е
Ш Е Н
И Е № 178
Гр. Перник, 11.03.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, в публично
съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря К.С.,
като разгледа гр. д. № 03006/2014 г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по пасивно и
активно субективно съединени искове с правна квалификация чл. 53, ал. 2/стара
редакция/, сега чл. 54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър/редакция
ДВ бр. 49 от 2014 г./ и съединен при условията на евентуалност отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК. Заявено е и искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК и искане на основание чл. 17,
ал. 2 от ГПК за косвен съдебен контрол на индивидуален административен акт с
правна квалификация чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.
Образувано е по искова молба,
предявена от У.Л.К., ЕГН ********** ***, Г.В.С., ЕГН ********** ***, З.П.Г.,
ЕГН ********** ***, Г.П.Г., ЕГН ********** ***, П.Л.Р., ЕГН ********** ***, В.П.Я.,
ЕГН ********** ***, Л.П.П., ЕГН ********** *** против
Н.Б.Ч., ЕГН ********** ***, Е.Н.Ч., ЕГН ********** *** и Л.Б.К., ЕГН **********
***.
Ищците твърдят, че са
наследници на А.Я.Ц., починал на 18.01.1967 г., като наследодателят им е
притежавал по наследство и давностно владение следния
недвижим имот – ливада, намираща се землището на гр. Перник, кв. ***,
местността „***”, при граници – Б.И., С.Я., път, М. П.. Сочат, че имотът е
внесен в ТКЗС през 1949 г. Твърдят, че в качеството на наследници на А.Ц. са
подали заявление до ОСЗ – гр. Перник за възстановяване на собствеността спрямо
имота, като с уведомление, изх. № 134 от 09.03.2012 г. са уведомени, че правото
на собственост не може да бъде възстановено в съществуващи реални граници, тъй
като имотът попада в регулация и не са представени удостоверения и скици по чл.
13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ. След изготвяне на помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ
и удостоверения и скици по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ с решение № 2462 от
04.09.2013 г. правото на собственост спрямо имота било възстановено в тяхна
полза. Твърдят, че им е отказано нанасянето на имота в кадастралната карта на
гр. Перник, тъй като същият попада изцяло в имот с идентификатор 55871.512.75,
с площ от 3762 кв.м., за който ответниците притежават акт за собственост –
нотариален акт № 29/2010 г.
Искането към съда е да признае
за установено по отношение на ответниците, че ищците са съсобственици на имот –
ливада с площ от 991 дка, намираща се в строителните граници на кв. ***, гр.
Перник, местността „***”, имот № 10559, който представлява част от поземлен
имот с идентификатор 55871.512.75 както следва: У.Л.К. притежава 1/8 идеална
част от процесния имот, П.Л.Р. притежава 1/8 идеална
част от процесния имот, Г.В.С. притежава 2/8 идеална
част от процесния имот, З.П.Г. притежава 1/8 идеална
част от процесния имот, Г.П.Г. притежава 1/8 идеална
част от процесния имот, В.П.Я. притежава 1/8 идеална
част от процесния имот, Л.П.П.
притежава 1/8 идеална част от процесния имот и да
отмени нотариален акт № 29, том І, рег. № 1451, дело № 2082010 г. на нотариус М.М. до частта на собствения им недвижим имот.
При условията на евентуалност,
в случай, че не бъде уважен искът по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, искането на ищците
е да бъде признато за установено, че ответниците не са собственици на процесния недвижим имот.
Исковата молба е връчена на
ответниците. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпили писмени отговори от тях.
Исковете са оспорени като неоснователни. Ответниците твърдят, че решението на
ОСЗ – гр. Перник, с което е възстановено правото на собственост на ищците е
незаконосъобразно, като заявяват искане за осъществяване на косвен съдебен
контрол на същото. Сочат, че собственик на процесния
имот към 1949 г. е бил техният наследодател - П.Я.Р., имотът не е внасян в
ТКЗС. Сочат, че са съсобственици по отношение на имота, като са го придобили
вследствие упражнено давностно владение. Искането към
съда е да отхвърли предявените искове. Заявена е претенция за присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищците,
чрез процесуалния им представител адв. Б. поддържат предявения иск. Молят съда
да го уважи по подробно изложени в писмени бележки съображения
В съдебно заседание ответницата
К., чрез процесуалния си представител адв. Д. поддържа отговора. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Излага подробни съображения в писмени бележки.
Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на заявеното от ищцовата страна
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответниците Н. и Е. Ч, чрез процесуалния си представител
адв. А. подържат отговора. Оспорват предявените искове по подробно изложени в
писмени бележки съображения. Молят съда да ги отхвърли като неоснователни.
Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните
доказателства и взе предвид становищата на страните, намери следното:
Предявеният иск с правна
квалификация чл. 53, ал. 2 от ЗКИР /сега чл. 54, ал. 2 от ЗКИР/ е процесуално
допустим. Предявен е от надлежно процесуално легитимирани страни и при
наличието на правен интерес. Правният интерес на ищците се установява от
приетата по делото административна преписка във връзка с издаването на Решение № 4262/04.09.2013 г. на ОСЗ – Перник, нотариален акт № 29, том І, рег. 1451, дело №
20/2010 г. на нотариус М.М. и изслушаната съдебно –
техническа експертиза, изготвена от вещото лице Р.Н.. Решение
№ 4262/04.09.2013 г. на ОСЗ – Перник легитимира ищците като собственици
на процесния недвижим имот, в качеството им на
наследници на А.Я.Ц.. То е издадено при
условията на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, след проведена процедура по чл. 13а от
ППЗСПЗЗ, поради което има легитимиращо правото на собственост действие и силата
на констативен нотариален акт, без да е издадена скица към него, тъй като възстановения
имот е индивидуализиран със скицата към удостоверението по чл. 13, ал. 5 и ал. 6
от ППЗСПЗЗ./в този смисъл решение № 166/25.06.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1633/2013 г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. Имотът, на който ищците
твърдят, че са собственици е заснет в кадастралната карта на гр. Перник,
одобрена със заповед № РД – 18-91/13.10.2008 г. на ИД на АГКК, като част от
имот, на който ответниците се легитимират като собственици с констативен нотариален
акт издаден въз основа на обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 и сл. от ГПК № 29, том І, рег. 1451, дело №
20/2010 г., целият представляващ поземлен имот с площ от 3762 кв. м. с
идентификатор № 55871.512.75. Посочените обстоятелства обуслявят
допустимостта и наличието на правен интерес у ищците от водене на иска с правна
квалификация чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. /В този смисъл т. 2 от ТР от 23.02.2016 г.
по т. д. № 8/2014 г. по описа на ВКС ./
Разгледан по същество искът е
основателен по следните съображения:
За уважаването му в тежест на
ищците е да установят правото си на собственост върху спорния имот на соченото
от тях основание – наследствено правоотношение, възникнало със смъртта на
наследодателя им А.Я.Ц. и реституция по реда на ЗСПЗЗ. В тази връзка по делото
е представено Решение №2462/04.09.2013 г. на ОСЗ – Перник, с което на
наследници на А.Я.Ц. е възстановено правото на собственост в съществуващи/възстановими/
стари реални граници на ливада от 0.991 дка, пета категория, находяща се в строителните граници на кв.***, в местността ***,
имот № 10559, при съседи: 75, 717, 72.
Ответниците са оспорили
законосъобразността на посочения индивидуален административен акт, с твърдение,
че не са били налице предпоставките на ЗСПЗЗ за издаването му. По делото не са
наведени твърдения и не са ангажирани доказателства оспореният административен
акт да е проверен по съдебен ред. Затова и доколкото ответниците не са били
страна в административното производство по издаването му, съдът дължи
извършването на преценка на законосъобразността му по реда на косвения съдебен
контрол на основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК
в тежест на ползващите се от индивидуален административен акт лица, в случая –
ищците, е да установят наличието на фактическите основания, представляващи
предпоставка за издаването му и спазването на предвидената в закона процедура
за това. В тази връзка по делото са
ангажирани писмени и гласни доказателства, и е приета съдебно-техническа
експертиза.
От удостоверение за наследници изх.
№ 295/13.02.2014 г. е видно, че ищците са наследници на А.Я.Ц., като всички са
негови внуци и съобразно чл. 5, ал. 1 от ЗН наследствения дял на всеки от тях,
с изключение на Г.В.С. е 1/8 ид. ч. Дела на Г.В.С. е
2/8 ид. ч. Предвид изложеното, съдът счита, че ищците
имат качеството на лица по чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ и съответно право да заявят
за възстановяване одържавените в процеса на масовизацията недвижими имоти,
собствени на наследодателя им. В това си качество, видно от представеното по
делото заявление вх. № 632/28.11.1991 г. до ОПК – Перник, под № 15, те са
заявили за възстановяване ливада от един декар в местността *** в землището на
кв.***. За устновяване на правото си по чл. 10, ал. 1
от ЗСПЗЗ да им бъдат възстановени внесените от наследодателя им в ТКЗС
земеделски земи, в хода на административното производство са представили препис
от опис – декларация от А.Я.Р.., чието съдържание е оспорено от ответниците,
като е наведен довод, че в същото не са отразени вписвания, налични в
представената опис-декларация, установяващи, че процесният
имот не е внасян в ТКЗС. За доказване на направеното оспорване са представили
копие на опис-декларация от А.Я.Р... Видно от същата А.Я.Р. на 14.02.1949 г.
под №3 е декларирал като подлежаща на групиране в кооперативен блок ливада от
един декар, находяща се в кв.***, местността ***.
Опис-декларацията е подписана от декларатора и е заверена от председателя на
народния съвет. На отделен лист представен в копие от ответниците/лист 89 от
делото/ са налични направени на ръка бележки, без данни за автора, датата на
изписването и връзката им с опис-декларацията. При доказателствена тежест на
ответниците, така ангажираните писмени доказателства не оборват съдържанието на
представения препис на опис-декларация. Напротив, установява се идентичност
между отразеното в копието на опис – декларация, представена от ответниците и
преписа на същата, представен от ищците досежно процесния
имот. Идентичността на представеното от ищците копие от препис от опис –
декларация с официално заверено такова от същия е установено след извършена
констатация от съда в съдебно заседание на 30.09.2015 г. Предвид изложеното
съдът намира за установено, че с посочената опис-декларация А.Я.Р. е декларирал
за внасяне в ТКЗС процесния имот. Същата е подадена
на основание чл. 12 от Наредбата – закон за трудово кооперативните земеделски
стопанства, съгласно която всеки член е длъжен да внесе в трудовото
кооперативно земеделско стопанство земята си, определена от общото събрание с
болшинство 2/3 от членовете като обект на трудовото кооперативно земеделско
стопанство в района на сдружението. Предвид така предвидения ред и основанието
за подаването на посочената опис-декларация, разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от
ЗСПЗЗ и придава качеството на документ, годен да удостовери в хода на
реституционното производство правото на собственост на подателя и върху
декларираните имоти. Затова съдът приема за доказано, че А.Я.Р. в качеството си
на собственик е внесъл процесния имот в ТКЗС. В тази
връзка неоснователно се явява възражението на ответниците, че имотът е бил
собствен на общия наследодател на наследодателите на ищците и на ответниците.
При доказателствена тежест на последните, те не са ангажирали доказателства
установяващи това твърдение. Съдът намира за неоснователно и възражението на ответниците,
че наследодателят на ищците А.Я.Ц. и авторът на обсъдената опис – декларация не
са едно и също лице. За установяване идентичността на двете лица ищците са
представили удостоверение изх. № 4/18.05.2015 г., съдържанието, на което е
оспорено от ответниците. Оспореното удостоверение е официален удостоверителен
документ, ползващ се с материална докзателствена сила
за извършените от длъжностното лице действия. В случая то удостоверява, че за
издаването му длъжностното лице е изпълнило изискването на чл. 18, ал. 2 от Наредбата
№ РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на
регистъра на населението, като е извършило проверка в регистрите на населението
или регистрите на актовете за гражданско състояние и е констатирало наличие на
вписване на различни имена на едно и също лице в съответните регистри. Представените
от ответниците въз основа на издадено съдебно удостоверение декларация за
идентичност на имена подписана от Г.В.С. не оборва материалната доказателствена
сила на представеното от ищците удостоверение. От нея е видно, че за снабдяване
с удостоверението, в хода на съдебното производство ищецът Г.В.С. е декларирал,
че наследодателят му А Я. е ползвал две фамилни имена – Ц, което видно от
представеното удостоверение за наследници изх. № 502/16.10.2016 г. е личното
име на неговия дядо и Р, което видно от всички представени по делото писмени
доказателства е ползваното от рода фамилно име. Тя не опровергава извършването
на съответните справки от длъжностното лице по гражданско състояние и неговите
констатации във връзка с тях при издаването на оспореното удостоверение. Затова
съдът приема за доказано, че лицето А.Я.Ц. и А.Я.Р. са имена на едно и също
лице, а именно наследодателя на ищците.
Предвид изложеното, съдът намира, че по
отношение на ищците са налице всички предпоставки визирани в чл. 10, ал.1 от
ЗСПЗЗ за признаване на правото им на възстановяване на заявения от тях под № 15
земеделски имот.
От приложената по делото
административна преписка на община Перник, образувана по искане на ищците с вх.
№ 9/12.04.2010 г. и приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот попада в околовръстния полигон на кв.***,
създаден през 1991 г. и е заснет в кадастралната карта на гр. Перник, одобрена
със заповед № РД – 18-91/13-09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, като
част от поземлен имот, целият с площ от 3.762 дка, с идентификатор № 55871.512.75,
означен на скицата, изготвена от вещото лице с жълт цвят, между буквите АБВЛМНОА.
Поради това за възстановяване на собствеността му в реални граници, при
условията на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, на основание чл. 19, ал. 6 от ЗСПЗЗ е
проведена процедура по реда на чл. 13 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ. В хода и, с влязло
в сила на 23.10.2012 г. съдебно решение № 6/20.09.2012 г. по адм. д. № 4907/2012 г. по описа на ПРС е определена
незастроената част от имот с идентификатор № 55871.512.75, съгласно изискването
на чл. 13, ал. 5, т. 3 от ППЗСПЗЗ. Така постановеното решение на основание чл. 177,
ал. 1, изр. 2-ро от АПК има сила и по отношение на ответниците, независимо, че
същите не са страни в съдебното производство. Аргументи в тази насока се
съдържат и в ТР № 5 от 18.10.2011 г. на ВАС, съгласно което лица, различни от
заявителите в административното производство по чл. 11 и сл. от ЗСПЗЗ не са
заинтересовани лица в производството по определяне на незастроената част от
недвижим имот по чл. 13 от ППЗСПЗЗ, както и в производството по чл. 13а от
ППЗСПЗ. Претендираните от тях права върху
реституирания имот могат да бъдат защитени по исков ред.
Въз основа на така определената
незастроена част от имот с идентификатор № 55871.512.75 и при спазване на
процедурата, уредена в чл. 13а от ППЗСПЗЗ е изготвен и одобрен помощен план за процесния имот. Въз основа на последния е издадено
оспореното от ответниците решение № 2462/04.09.2013 г. на ОСЗ – Перник. Предвид
изложеното съдът намира за доказано наличието на материалните предпоставки за
издаване на оспорения индивидуален административен акт. Постановен е от
компетентен орган, спазена е процедурата, регламентирана в закона за издаването
му. Затова съдът намира, че същият е законосъобразен и съответно легитимира ответниците
като собственици по силата на наследствено правоотношеине
и реституция на спорния недвижим имот.
Предвид горния извод, съдът счита за
оборена доказателствената сила на нотариален акт № 29, том І, рег. № 1451, дело
№ 20/2010 г. легитимиращ ответниците като собственици на целия имот с
идентификатор № 55871.512.75 за частта идентична с имота, възстановен на ищците
с решение № 2462/04.09.2013 г. на ОСЗ –
Перник. Тъй като последният е бил внесен в ТКЗС през 1949 г., което съдът прие
за безспорно установено по делото от обсъдените по-горе писмени доказателства,
то на основание § 1 от ПРЗ на ЗОСОИ/ДВ 107/18.11.1997 г./ изтеклата по
отношение на него до 22.11.1997 г. придобивна давност
не поражда правни последици. От този момент започва да тече нова такава.
Доколкото обаче, считано от подаване на заявлението за възстановяване през 1991
г. до постановяване на решението № 2462/04.09.2013 г. на ОСЗ – Перник, спорният
имот е бил предмет на реституционна процедура, то през този период по отношение
на него също не е текла придобивна давност,
независимо от обстоятелството, кой е осъществявал фактическата власт. Такава
започва да тече едва от постановяване на индивидуалния административен акт/в
този смисъл решение № 265/25.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 225/2011 г.
постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. Затова е обективно невъзможно
ответниците да са придобили право на собственост върху процесната
част от описания в нотариален акт № 29, том І, рег. № 1451, дело № 20/2010 г.
поземлен имот. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза категорично
се установи, че собствения на ищците недвижим имот изцяло попада и представлява
част от описания в посочения нотариален акт поземлен имот. Затова последният до
тази част следва да бъде отменен на основание чл. 537 от ГПК.
Предвид уважаването на главния иск и
доколкото отхвърлянето на същия е посочено от ответника като предпоставка за
произнасяне по евентуално съединения отрицателен установителен
иск, то съдът не дължи произнасяне по последния.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в общ
размер от 596. 40 лв., заплатени държавни такси и възнаграждение за вещо лице.
По делото не са представени доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение, нито за предоставяне на правна помощ на основание чл. 38, ал. 1
от ЗА, затова не следва да се уважава искането на ищците за присъждане на 600
лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР по отношение на Н.Б.Ч., ЕГН ********** ***, Е.Н.Ч.,
ЕГН ********** *** и Л.Б.К., ЕГН ********** ***, че У.Л.К., ЕГН ********** ***,
Г.В.С., ЕГН ********** ***, З.П.Г., ЕГН ********** ***, Г.П.Г., ЕГН ********** ***,
П.Л.Р., ЕГН ********** ***, В.П.Я., ЕГН ********** ***, Л.П.П.,
ЕГН ********** *** са собственици по наследствено правоотношение, възникнало
със смъртта на А.Я.Ц., починал на 18.01.1967 г. и реституция, извършена с
решение № 2462/04.09.2013 г. на ОСЗ – Перник на поземлен имот, представляващ
ливада, с площ от 0.991 дка, пета категория, находяща
се в строителните граници на кв.***, общ. Перник, местност ***, представляващ
имот № 10559 по кадастралния план, изработен 2008 г., при съседи имоти с № 75,
№ 717 и № 72, при квоти на съсобствениците, както следва: по 1/8 ид. ч. /една осма идеална част/ за У.Л.К., З.П.Г., Г.П.Г., П.Л.Р., В.П.Я., Л.П.П. и
2/8 ид. ч. /две осми идеални части/ за Г.В.С., който поземлен
имот е заснет погрешно в кадастралната карта на гр. Перник, одобрена със
заповед № РД – 18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, като част
от поземлен имот с идентификатор № 55871.512.75, целият с площ от 3762 кв. м.,
с трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване/до 10 м/, с административен адрес гр. Перник, кв. Църква, при
съседи: имоти с идентификатори: 55871.512.717, 55871.512.72, 55871.512.76,
55871.512.160, 55871.512.157, 55871.512.153, 55871.512.152, която част е
означена на скицата към заключението на приетата в съдебно заседание на
30.09.2015 г. съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице Р.Н.Н., с
жълт цвят и заключена в пространството между буквите АБВАМНОА, която скица, приподписана от съда е неразделна част от съдебното
решение.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537 от ГПК нотариален акт № 29, том І, рег. 1451, дело № 20/2010 г. на нотариус М.М.,*** действие РС – Перник по отношение на частта от
поземлен имот с идентификатор № 55871.512.75 по кадастралната карта на гр.
Перник, одобрена със заповед № РД – 18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК, целият с площ от 3762 кв. м., означена на скицата към
заключението на приетата в съдебно заседание на 30.09.2015 г.
съдебно-техническа експертиза, изготвена
от вещото лице Р.Н.Н., с жълт цвят и заключена в
пространството между буквите АБВАМНОА, която скица, приподписана
от съда е неразделна част от съдебното решение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК Н.Б.Ч., ЕГН ********** ***, Е.Н.Ч., ЕГН ********** *** и Л.Б.К., ЕГН **********
*** да заплатят на У.Л.К., ЕГН ********** ***, Г.В.С., ЕГН ********** ***, З.П.Г.,
ЕГН ********** ***, Г.П.Г., ЕГН ********** ***, П.Л.Р., ЕГН ********** ***, В.П.Я.,
ЕГН ********** ***, Л.П.П., ЕГН ********** *** сумата
от общо 596.40 лв. /петстотин деветдесет лева и четиридесет стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: