ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1661
гр. Пловдив, 22.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502989 по описа за 2021 година
Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против
разпореждане № 21208/20.10.2021г. по ч.гр.д.№ 13965/2021г. на ПдРС, VІ гр.с., с което е
отхвърлено изцяло подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против И. Н. З.
В частната жалба се сочи, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението
си по чл.411, ал.2, т.1 от ГПК да даде пълни и точни указания за отстраняване на
констатираните от него нередовности по заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
поради което не било налице основание за отхвърлянето му..
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което същата се явява процесуално допустима.
Производството по ч.гр.д.№ ч.гр.д.№ 13965/2021г. на ПдРС, VІ гр.с. е образувано по
заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против И. Н. З., ЕГН: **********, за следните суми:
1500 лева- главница по договор за потребителски кредит № 827729, сключен от длъжника с
„Кредисимо“ЕАД, поръчител по който по силата на договор от 29.12.2016г. било „Ай
Тръст“ ЕООД, като последното прехвърлило вземането си на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.12.2020г. и
Приложение № 1 към същия; сумата от 355,80 лева- възнаградителна лихва по договора за
потребителски кредит, и сумата от 1136,12 лева- обезщетение за забава за периода
1
21.03.2018 г. – 27.08.2021 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда- 27.08.2021г. до окончателното й погасяване. В т.12 от
заявлението посочено, че „Ай тръст“ЕАД, в качеството му на поръчител, платило вместо
длъжника задълженията му по договора за потребителски кредит и по този начин встъпило
в правата на кредитодателя на основание чл.146, ал.1 от ЗЗД.
Заявлението не е отхвърлено поради неотстранени нередовности по същото, а по
мотив на това, че е налице съществено неравновесие и липса на еквивалентност между
правата и задълженията на страните по договора за поръчителство, поради което същият е
лишен от основание за неговото сключване.
По първоинстанционното дело са представени заверени копия от сключените между
«Ай тръст»ЕАД и И.З. договор за предоставяне на поръчителство от 17.02.2017г. и от
сключения с «Кредисимо»ЕАД договор за потребителски кредит № 827729 от същата дата.
В чл.4 от договора за кредит е предвидено кредитополучателят да предостави като
обезпечение банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
одобрен от кредитора поръчител- юридическо лице. Предоставянето на банкова гаранция е
практически неизпълнимо, защото кредитът е ползван от длъжника именно поради липсата
на парични средства. Одобреният от кредитодателя поръчител е именно „Ай тръст“ЕАД. В
разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК се сочи, че ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които
са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Застрахователните премии, за които става дума
в цитираната легална дефиниция, са такива по застраховки, гарантиращи вземанията на
кредитора. Аналогична функция изпълняват сключените между кредитодателя и
кредитополучателя договори с „Ай тръст“ЕООД, с които следва да са обезпечени
задълженията на въззиваемия.
Дефиницията по §1, т.1 не съдържа изчерпателно изброяване на конкретните разходи,
които се включват в общия разход по кредита. Те са формулирани най- общо като „всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“. В чл.8, ал.5 от договора за
предоставяне на поръчителство е предвидено заплащане на дължимото на поръчителя
възнаграждение по сметка на кредитодателя, като при това в случаите, когато извършеното
от кредитополучателя плащане е недостатъчно за погасяване на вноската по договора за
2
потребителски кредит и на възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, с приоритет се ползват вземанията на поръчителя. Горните обстоятелства
дават достатъчно основание да се направи обосновано предположение, че информацията в
договора за потребителски кредит относно ГПР и общия размер на дължимите от
кредитополучателя суми е некоректна, т.е. че съдържанието му не е в съответствие с
императивните изисквания на закона и същият вероятно е недействителен на основание
чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.138, ал.2, изр.1 от ЗЗД, поръчителство може да съществува само
за действително задължение, поради което приемайки, че задълженията, за които е
поръчителствано, вероятно се основават на недействителен договор, съдът приема също
така, че в случай на недействителност на договора за кредит договорът за предоставяне на
поръчителство не би породил правно действие в отношенията между „Ай тръст“ЕАД и
длъжника И.З. и съответно не би могъл да служи като основание за приложението на чл.146,
ал.1 от ЗЗД. Съответно- претенцията на цесионера, основаваща се на договора за
поръчителство, също е вероятно неоснователна. Ето защо, частната жалба ще следва да бъде
оставена без уважение.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД
частна жалба против разпореждане № 21208/20.10.2021г. по ч.гр.д.№ 13965/2021г. на ПдРС,
VІ гр.с., с което е отхвърлено изцяло подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против И. Н. З.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3