№ 33395
гр. София, 09.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110131011 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от С. М. С. срещу Г. М. Х..
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
С отговора на исковата молба ответникът е направил искане за допускане
съдебно-графологична експертиза по отношение на представените разходни касови
ордери, както и искане за задължаване на ищеца да ги представи в оригинал. В
обстоятелствената част на отговора ответникът конкретизира, че оспорва посоените
основания в двата РКО да са били изписани към момента на съставянето им, като
счита, че същите са дописани в по-късен момент. По същността си това представлява
оспорване истинността на документите, респ. следва да се открие производство по
оспорването. На осн. чл. 193, ал. 2 ГПК на ищеца следва да се укаже да заяви дали ще
се ползва от оспорените документи, като в случай че се ползва от тях, да ги представи
в оригинал с оглед направеното от ответника искане за допускане на СГЕ.
Като относимо и допустимо следва да се уважи искането на ответника за
допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на един
свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата къде се е
намирал ответникът към момента на подписване на двата РКО, както и дали е бил в
състояние да ги подпише.
Като относимо и допустимо следва да бъде уважено и искането на ответника за
задължаване по реда на чл. 190 ГПК на ищеца да представи заверен препис от
годишната си данъчна декларация за 2022 г., подадена в съответната ТД на НАП, за
установяване на факта декларирани ли са процесните парични заеми, доколкото
размерът им надхвърля предвидения размер за деклариране от 10 000 лева за една
календарна година.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
УКАЗВА на ищеца С. М. С. на осн. чл. 193, ал. 2 ГПК, че в едноседмичен срок
от съобщението следва да заяви желае ли да се ползва от представеното по делото
РКО № * от 30.09.2022 г. и РКО № 4 от 11.11.2022 г., като в случай че се ползва от тях,
в същия срок да ги представи в оригинал по делото.
При неизпълнение на указанието, документите ще бъдат изключени от
доказателствата по делото.
ОТЛАГА произнасяне по искането за допускане на съдебно-графологична
експертиза след евентуалното разкриване на производство по оспорване по реда на чл.
193 ГПК, след ангажиране на становище от ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 190 ГПК ищеца С. М. С. в срок до насроченото по
делото открито съдебно заседание да представи заверен препис от годишната си
данъчна декларация за 2022 г., подадена в съответната ТД на НАП.
Непредставянето на документа ще се преценява съгласно чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на
един свидетел при режим на довеждане от ответника за установяване на
обстоятелствата къде се е намирал ответникът към момента на подписване на двата
процесни РКО, както и дали е бил в състояние да ги подпише.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 16.10.2025
г. от 09:50 часа, за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание, както следва: 1/ по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 8720 лева, представляваща главница по неформален договор за
заем, обективиран в разходен касов ордер № * от 30.09.2022 г. с падеж за изпълнение
30.09.2023 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от подаването на исковата
молба до погасяването; 2/ по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 5462 лева, представляваща главница по неформален договор за заем, обективиран в
разходен касов ордер № * от 11.11.2022 г. с падеж за изпълнение 30.12.2023 г., ведно
със законна лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба до
погасяването; 3/ по чл. 86 ЗЗД за сумата от 1956,32 лева, представляваща лихва за
забава в плащането на главницата по разходен касов ордер № * от 30.09.2022 г. за
периода от 01.10.2023 г. до 23.05.2025 г. и 4/ по чл. 86 ЗЗД за сумата от 1044,27 лева,
представляваща лихва за забава в плащането на главницата по разходен касов ордер №
* от 11.11.2022 г. за периода от 31.12.2023 г. до 23.05.2025 г.
Ищецът С. М. С. твърди, че с ответника Г. М. Х. съществуват валидно
възникнали облигационни правоотношения, произтичащи от сключени два
неформални договора за паричен заем по смисъла на чл. 240 от ЗЗД. Тези заеми били
обективирани в разходен касов ордер № * от 30.09.2022 г. за сумата от 8720.00 лева и
разходен касов ордер № ** от 11.11.2022г. за сумата от 5462.00 лева. Заемите били
предоставени поради близки отношения между страните. Страните се договорили
ответникът Х. да върне всеки от заемите по следния начин: 8720 лева до 30.09.2023 г.
и 5462 лева - до 30.12.2023 г. Ответникът обаче не изпълнил поетите си задължения в
уговорените срокове. Тъй като ответникът изпаднал в забава за изпълнение,
претендира и лихва за забава върху всяка от главниците. Претендира разнодски.
2
В срочно постъпил отговор ответникът оспорва изцяло основателността на
предявените искове. Сочи, че с ищеца никога не са имали облигационни отношения по
сключени неформални договори за паричен заем по смисъла на чл. 240 от ЗЗД. Излага,
че познава ищеца от повече от 10 години, като работил в неговото търговско
дружество в продължение на около 9 години. Занимавал се с директни продажби, като
правил презентации пред много хора в различни градове. Сочи, че освен работната му
заплата, която била в размер на минималната работна заплата за страната за периода, в
който работил в дружеството, той, както и всичките му колеги, получавали процент от
направените продажби. Този процент го получавали на ръка срещу разходни касови
ордери. Сочи, че е подписвал такива ордери, но почти никога в тези касови ордери не
било вписвано никакво основание, а често и дати. Оспорва посочените основания в
процесните разходни касови ордери, като счита, че същите не са били изписани към
момента на съставянето на ордера, а са допълнение в по-късен момент. Отделно счита
за нелогично да бъде поискан и предоставен заем за суми от 5462 лева и 8720 лева,
вместо за кръгли суми. Така посочените в РКО суми сочи, че са в такива размери, тъй
като представляват процент, който дружеството му е изплатило от направени от
ответника продажби. Сочи освен това, че и двете дати на съставяне на двата РКО са с
дати след напускането му от търговското дружество на ищеца. По това време бил
започнал работа в друго дружество и не е имал каквито и да било отношения с ищеца.
Конкретно за двете дати твърди, че е бил ангажиран с презентации извън С., в
продължение на дни преди и дни след датите, които са изписани в ордерите. Отрича
ищецът да е напускал С., за да му предаде двете суми в градове в провинцията.
Поради тези и останалите изложени съображения моли предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника са възникнали облигационни
отношения по договор за заем, по силата на които за заемателя е възникнало
задължението за връщане на заетите сума в претендираните размери.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на
задължението си.
По исковете по чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на
длъжника в забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа/след
получаване на поканата.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че не сочи доказателства за
разпределените в негова доказателствена тежест факти.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3