РЕШЕНИЕ
№ 70
Хасково, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - XI тричленен състав, в съдебно
заседание на шести
декември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Председател: |
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА |
|
Членове: |
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА |
При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА
и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА канд № 20237260701122 / 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Касационното производството е по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е
по жалба на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Хасково,
против Решение №139 от 21.08.2023 г., постановено по АНД №228/2023 г. по описа
на Районен съд – Харманли.
Касаторът
претендира отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на отмененото с него
наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Излага
доводи, че действащи в рамките на своите правомощия и съгласно ратифицирана
Европейска спогодба AETR, контролните органи на съответните държави, на
територията на които се извършвал международния превоз, извършвали проверка на
дейността и работното време на водач, преминаващ през съответната държавна
територия за текущия ден и 28 дни назад. Към момента на проверката водачът
извършвал международен автомобилен превоз по смисъла на чл.1, б.„з“ от AETR,
попадащ в обхвата на Спогодбата съгласно чл.2, §1 от Спогодбата, поради което
следвало да намерят приложение разпоредбите от същата. Цитира се съдържанието
на чл.12, §6, б.„а“ от AETR и се сочи, че в случая управляваният от наказаното
лице влекач с прикачено полуремарке бил с турска регистрация, като Република
[държава] била една от договарящите страни по Спогодбата. От друга страна
Република България също била една от договарящите страни по Спогодбата и като
такава чрез компетентните си органи била задължена да предприема всички
подходящи мерки, за да осигури спазването на разпоредбите на тази Спогодба. При
извършване на контролни крайпътни проверки съответните инспектори имали
правомощия да съставят Актове за административни нарушения на водачи, извършили
нарушения по времената за управление и почивки в рамките на именно този
29-дневен период, без да се изследва въпроса къде точно на въпросната дата се е
намирал водачът, тъй като нарушението касаело законоустановеното време за
управление и почивка, което следвало да бъде спазвано навсякъде, където се е
намирал водачът. Твърди се, че именно при проверка на тази му дейност в
цитирания период, посредством данни от дигиталната карта на водача, поставена в
превозното средство, в монтирания там дигитален тахограф, в случая било
установено такова нарушение на правилата за управление и почивки. За така
установеното бил съставен АУАН, като били спазени всички изисквания за развитие
на производството, когато се касаело за чужд гражданин. Развиват се подробни
съображения за ненарушаване правото на защита на наказаното лице турски
гражданин, като се твърди, че в случая преценката за липса на преводач не
следвало да се прави формално, а следвало да се направи извод, че макар и
турски гражданин, в случая нарушителят бил разбрал в какво се изразява
нарушението, за което му е бил съставен акта и защо му е издадено наказателното
постановление. Счита се, че в рамките на проведеното административно
наказателно производство бил осигурен надлежен превод на съставения акт за
нарушение, по начин, че наказаното лице било разбрало какви
административнонаказателни обвинения му се вменяват и не било допуснато
съществено нарушение на правото му на защита.
Ответникът,
Х. А., чрез пълномощника си адв.К. А., излага в писмен отговор на касационната
жалба подробно становище за нейната неоснователност и претендира отхвърлянето
й.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково предлага обжалваното решение на Районен съд –
Харманли да бъде отменено като неправилно, по изложените в касационната жалба
съображения.
Административен
съд – Хасково, след проверка на оспореното решение, във връзка с изложените в
жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна
страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С
проверяваното решение Районен съд – Харманли е отменил обжалваното пред него
Наказателно постановление (НП) №45-0000600/15.02.2023 г. на Началника на ОО
„АА” – Хасково, с което на H. A. (Х. А.), роден на [дата]. в [държава], е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на
чл.6, §1, изр.2 от AETR ДВ бр.28 от 1995 г.
Наказанието
е наложено на основание чл.93б, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвтП), според която разпоредба водач, който не спазва изискванията относно
дневното време за управление, определени в Регламент (ЕО) №561/2006, в друг
нормативен акт или в AETR, се наказва за превишаване на дневното време за
управление: до 1 час – с глоба 100 лв.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на съставен на лицето Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) 00113 от 15.02.2023 г., за това, че на
същата дата в 16:58:24 часа на АМ „Марица”, км.72 (ляво платно), Х. А. извършва
международен превоз на товари по маршрут, попадащ в обхвата на Европейската
спогодба AETR от Р.[държава] до Р.Швейцария, видно от СМR от 14.02.2023 г.,
управлявайки МПС MERCEDES с рег.№******, оборудвано с дигитален тахограф марка
Continental Аutomotive GmbH 1381.**********, с прикачено към него ремарке
TIRSAN с рег.№********, собственост на Orkun International, като след края на
предходната дневна почивка, започва нов период на управление от 14 часа и 33
минути (UTC-време) на дата 28.01.2023 г. до 13 часа и 13 минути (UTC-време) на
дата 29.01.2023 г., като водачът е надвишил удълженото дневно време на
управление от 10 (десет) часа, управлявал е 10 часа и 54 минути, като
надвишението е до 1 (един) час, нарушението е видно от 2 броя дигитални
разпечатки от картата на водача за 28.01.2023 г. и 29.01.2023 г. Посочено е, че
с това същият е нарушил чл.6, §1, изр.2 от AETR.
В обжалвания
съдебен акт въззивният съд е приел, че при образуване на административно
наказателното производство срещу жалбоподателя са нарушени императивни правила,
пряко свързани с правото му на защита и регламентираните в закона гаранции за
упражняването му ефективно и в пълен обем, което мотивира отмяната на
Наказателното постановление като незаконосъобразно. Съдът е развил съображения,
че не са изпълнени императивните изисквания за означаване датата и мястото на
извършване на нарушението съгласно разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, като предвид изложените факти в обстоятелствената част на акта и
на постановлението, безспорно било, че датата и мястото, визирани в тях, са
тези, на които нарушението е установено при спирането на жалбоподателя за
проверка – на 15.02.2023 г. на АМ „Марица“ км.72, а не датата и мястото на
извършване на самото нарушение. От показанията на разпитаните свидетели и
съдържанието на АУАН било видно, че нарушението е извършено доста по-рано –
29.01.2023 г., от което следвал извод, че не е установено и мястото на
извършване на нарушението. Съдът е посочил, че този пропуск нарушавал
императивни изисквания към съдържанието на акта и постановлението, но в същото
време не давал и възможност за установяване спазена ли е местната подсъдност за
разглеждане на делото и материалната компетентност на актосъставителя и на наказващия
орган. Освен това въззивният съд е приел, че в случая няма данни за гарантиране
правото на лицето – чужд гражданин и невладеещо български език, да разбере за
какво действие или бездействие се ангажира неговата отговорност, тъй като АУАН
и НП били връчени на Х. А. единствено на български език, без писмен превод на
разбираем за него език. С това било допуснато нарушение на процесуалните
правила от категорията на съществените и производството било изначално
опорочено.
Настоящата
инстанция намира за съответни на доказателствата по делото изводите на районния
съд, че извършеното административно нарушение не е ясно и непротиворечиво
индивидуализирано със своите обективни и субективни признаци както в АУАН, така
и в НП. Констатациите на съда, че са налице нарушения в предвиденото от чл.57,
ал.1 от ЗАНН съдържание на НП са правилни и се споделят от настоящата
инстанция, при следните коригиращи мотиви:
Изложените
от касатора възражения относно прилагането на Европейската спогодба за работата
на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни
превози (AETR), са принципно верни, но в случая не са годни да опровергаят
заключението на въззивния съд за непълнота в съдържанието на АУАН и издадения
въз основа на него санкционен акт. Тази непълнота обаче се изразява не в
липсата на посочване на датата и мястото на извършване на административното
нарушение, а на противоречиво посочване на обстоятелствата, при които същото е
извършено.
Европейската
спогодба AETR е ратифицирана със закон, обн.ДВ бр.28 от 1995 г., и на основание
чл.93б, ал.1, т.1 от ЗАвтП водач, който не спазва изискванията относно дневното
време за управление, определени в тази спогодба, носи административно
наказателна отговорност.
В член 1 на
спогодбата AETR са дадени определения за понятията „превозно средство“ и
„водач“, както и за (буква „з“) „международен автомобилен превоз“ – като всеки
превоз по пътищата, който включва преминаването поне на една граница; (буква
„с“) „време на управление“ – продължителността на управлението, записана
автоматично, полуавтоматично или ръчно при условията, определени в тази
спогодба и (буква „т“) „дневно време на управление“ – общата продължителност на
времето на управление между края на една дневна почивка и началото на
следващата дневна почивка или между дневна почивка и седмична почивка.
В член 6 от
спогодбата, озаглавен „Време на управление“, в параграф 1 е предвидено, че
дневното време на управление, както е определено в член 1, буква „т“ от тази
спогодба, не може да превишава 9 часа. Това време може да бъде удължено до
най-много 10 часа не повече от два пъти седмично.
Съгласно
член 2, параграф 1, тази спогодба се прилага на територията на всяка договаряща
страна за всеки международен автомобилен превоз, извършван от всяко превозно
средство, регистрирано на територията на тази договаряща страна или на
територията на всяка друга договаряща страна.
В член 12
„Мерки за осигуряване прилагането на спогодбата“ е предвидено, че (параграф 1) всяка
договаряща страна предприема всички подходящи мерки, за да осигури спазването
на разпоредбите на тази спогодба, по-конкретно с достатъчно ниво на годишни
проверки на пътя и проверки, извършвани в помещенията на предприятията,
обхващащи голяма и представителна извадка от водачи, предприятия и превозни
средства от всички транспортни категории, попадащи в обхвата на тази спогодба;
като (буква „б“) елементите на проверките на пътя включват: (i) дневното и
седмичното време на управление, прекъсванията и дневните и седмичните почивки;
(ii) тахографските листове от предходните дни, които трябва да се намират на
борда на превозното средство, и/или данните за същия период, записани върху
картата на водача и/или в паметта на контролния уред и/или на разпечатките,
когато се изискват; а според параграф 6 (Нов – ДВ бр.27 от 2012 г.) буква „а“,
договарящата страна упълномощава своите компетентни органи да налагат санкции
на водачи за нарушение на тази спогодба, което е установено на нейната
територия и за което вече не е наложена санкция, дори ако нарушението е
извършено на територията на друга договаряща страна или недоговаряща страна.
В съставения
на водача на МПС с рег.№******, с прикачено към него ремарке с рег.№********,
АУАН е вписано, че Х. А. извършва международен превоз на товари по маршрут,
попадащ в обхвата на Европейската спогодба AETR от Р.[държава] до Р.Швейцария,
видно от СМR от 14.02.2023 г., а същевременно като нарушение е прието
неспазване на изискванията на AETR относно дневното време за управление, като
от съдържанието на акта е видно, че същото е извършено чрез надвишаване с 54
минути на удълженото дневно време на управление от 10 часа, видно от 2 броя
дигитални разпечатки от картата на водача за 28.01.2023 г. и 29.01.2023г.
Липсват обаче фактически твърдения и доказателства на посочените дати превозът
да е попадал в обхвата на Европейската спогодба AETR, за да се приеме извършено
нарушение на член 6, параграф 1, изр.второ от Спогодбата. Оттам основателно
въззивният съд е преценил, че с оглед липсата на пълно и подробно описание на
административното нарушение с всички негови обективни белези, извършено и в
АУАН, и в НП, санкционираното лице е било затруднено да разбере за както точно
деяние е наказано и е накърнено правото му на защита срещу наказателното
постановление. Правилно районният съд е приел, че при издаване на наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
съставляват основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.
Макар да не
споделя изложените в проверяваното решение изводи, че по делото липсват данни
на санкционираното лице да е бил предоставен устен превод на актовете на
наказващата администрация, които противоречат на обективираните в протокола от
съдебно заседание показания на разпитания свидетел С. К., настоящата инстанция
приема, че районният съд правилно е приложил закона, като е отменил
наказателното постановление.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да
се остави в сила.
С оглед
изхода на спора, основателна по чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
е своевременно заявената от ответника претенция за присъждане в негова полза на
направените по делото разноски, представляващи 650 лв. адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция,
заплащането на което в брой е удостоверено в чл.4, ал.4 от Договор за правна
помощ от 05.10.2023 г.
Водим от
изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №139 от 21.08.2023 г., постановено по АНД №228/2023 г. по описа на
Районен съд – Харманли.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, ОО „АА“ – Хасково, да заплати
на H. A. (Х. А.), роден на [дата]. в [държава], направените по делото разноски
в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева.
Решението е
окончателно.
|
Председател: |
|
|
Членове: |