Номер 360803.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 03.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20203100503077 по описа за 2020 година
и съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Министерството на правосъдието на РБългария,
подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 3272/20.07.2020 год.,
постановено по гр. дело № 411/2020 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТИТЕ, с които
въззивникът е осъден да заплати на М. И. Ж. от гр. Варна, следните суми: 1) сумата от 1 906,
82 лв. (хиляда деветстотин и шест лева и осемдесет и две стотинки), представляваща сбора
от сумите, съставляващи разликата между дължимото и заплатеното от работодателя
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от месец
януари 2017 год. до месец декември 2019 год. включително, подробно описани в решението
по размери за всеки месец от периода, на основание чл. 128, т. 2 КТ, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху присъдената сума, считано от подаването на
исковата молба – 15.01.2020 год., до окончателното и изплащане; 2) сумата от 284, 79 лв.
́
(двеста осемдесет и четири лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща сбора на
сумите, съставляващи обезщетение за забава върху всяко едно от присъдените
допълнителни възнаграждения за трудов стаж и професионален опит, за периода от падежа
на всяко едно задължение – началото на месеца, следващ месеца за който се дължи до
14.01.2020 год., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваните от въззивника части е
неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон.
Неправилно е прието, че при изплащането на трудовото възнаграждение на ищеца (настоящ
въззиваем) е следвало да му бъде изплатено и допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и пофесионален опит за периода, през който той е бил отстранен от
работа и че периодът на временното му отстраняване от длъжност следва да му бъде зачетен
за трудов и юридически стаж. Горният извод на съда е в противоречие с чл. 272, ал. 2 от
ЗСВ и чл. 12, ал. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Според последната цитирана норма допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж
и професионален опит се заплаща за действително отработено време. В периода 02.02.2015
год. – 17.07.2016 год. ищецът е бил отстранен от длъжност 4държавен съдебен изпълнител“
законосъобразно, същият не е упражнявал трудова дейност, поради което и този период не
1
следва да се зачита за професионален опит, съответно и за юридически стаж и съответно не
му се дължи и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит (юридически стаж за длъжността).
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване
на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.
В жалбата не са направени искания за събиране на доказателства във въззивната
инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на жалбата не е подаден.
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от Министерството на правосъдието на
РБългария, чрез процесуален представител, въззивна жалба срещу Решение №
3272/20.07.2020 год., постановено по гр. дело № 411/2020 год. по описа на РС-Варна;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито с. з. на 18.01.2021 год. от 14, 30 часа, за
която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители, ведно с
връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3