РЕШЕНИЕ
№ 441
гр. Карлово, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Димитрова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20255320100501 по описа за 2025 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД, предявен от Е. М. Б., ЕГН: **********, от с. А., обл. П., ул. „***“
№***, чрез пълномощника си адв. К. К. против „СТИК – КРЕДИТ“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ №
13Б, представлявано от изпълнителния директор С. Т..
Ищцата твърди, на 15.08.2022 г. през системата „Изи пей“ заплатила
на ответното дружество сумата от 200 лева, тъй като същото я претендирало.
Към датата на плащането тя нямала каквито и да било парични задължения
към ответника, като въпреки това от него се претендирало заплащането на
посочената сума. Ето защо извършеното плащане било без основание.
Моли, съдът да има предвид, че съгласно решение № 29/28.03.2012г.
по гр.д. № 1144/10г., IV г.о. на ВКС, в обстоятелствената част на исковата
молба, с която се предявява иск за връщане на полученото без основание
ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че
даденото е без основание. Изявлението, че даденото е без основание можело
да бъде както твърдение на отрицателен факт, така и правен довод. То било
1
твърдение на отрицателен факт, когато ищецът посочва, че даденото от него
няма връзка с никакви факти от обективната действителност. Когато
ответникът по иска възрази, че съществува основание да получи даденото и
посочи какво е то, ищецът можел да репликира, че претендираното основание
е нищожно, като посочи фактите, които го опорочават. В този случай
изявлението, че даденото е без основание било правен довод. Нямало пречка
ищецът, който знае претенциите на ответника за наличие на някое правно
основание да признае в исковата молба фактите, обосноваващи такава
претенция още преди тя да е заявена с отговора на исковата молба и да
направи репликата си, че такова основание е нищожно и посочи още в
исковата молба фактите, които го опорочават или изложи правните си доводи,
защо фактите на които се позовава ответникът не пораждат претендираното
основание. В исковата молба обаче ищецът не бил длъжен да прави реплики
на още непредявени възражения от ответника.
В случай, че по делото се установи наличие на правоотношение по
договор за потребителски кредит, ищцата твърди, че същият е недействителен
на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит.
Ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да й заплати сумата от 200.00 лева, представляваща сума, получена
при начална липса на основание, с която ответникът се обогатил
неоснователно за нейна сметка, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 11.03.2025 г., до окончателното изплащане на
сумата. Претендират се и разноските по делото.
С отговора на исковата молба ответното дружество, чрез адв. М.,
оспорва предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан.
Твърди, че пред РС Карлово ищцата образувала общо три дела, по
които се претендират суми за връщане по един и същ договор за заем –
Договор № 774774 от 03.01.2022 г., при твърдения за недействителност на
договора и на отделни негови клаузи или при за липса на основание за
плащане. По гр. д. № 82/2024 г. на РС - гр. Карлово и гр. д. № 1209/2024 г. на
РС - гр. Карлово били постановени решения, а третото било настоящото. По
този начин ищцата упражнила правото си на иск, като злоупотребила с
формалното си право да инициира отделни производства по различните
договори с една-единствена цел, а именно – да се генерират разноски по три
2
отделни производства.
Ответникът твърди, че процесуалното поведение на ищцата цели
неправомерен резултат, а именно – да се увреди другата страна, като в нейна
тежест се възложи заплащането на разноски в прекомерен размер. Въпреки, че
ищцата имала възможност да получи защита на правата си в рамките на едно
производство, като предяви в една искова молба претенциите си за връщане на
недължимо платени суми по договор № 747747, тя образувала три с цел да се
обогати за сметка на кредитора си с по-високия размер на присъдените в
тежест на последния разноски. Това представлявало очевидна злоупотреба с
процесуални права, противоречаща на принципа за законност и
добросъвестност в процеса, прогласен в чл. 3 ГПК. Съобразно установената
съдебна практика съдът бил длъжен служебно да следи дали извършваните
пред него процесуални действия отговарят на правилото за добросъвестност,
която страните си дължат по силата на чл. 3 от ГПК, като при установяване на
поведение, несъобразено с това правило, съдът не следва да уважава
неоснователните искания на страните, а да ги дисциплинира със средствата на
ГПК, както и да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право
/Определение № 174/26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г. на ВКС, III г. о.;
Определение № 52/24.01.2017 по дело № 222/2017 на ВКС, ГК, IV г. о.; К. с/у
Италия, № 9381/81, 25 юни 1987 г., Серия A № 119; Шюрмели с/у Германия,
№ 75529/01, 8 юни 2006 г. ; М. с/у България, № 21558/03, 2 септември 2010 г.,
Б. с/у Л., № 44978/98, 15 юли 2003 г., Кюркчян с/у България, № 44626/98, 24
март 2005 г.; /Определение № 222 от 21.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1076/2014 г., III г. о., ГК,; Чирикоста и В. с/у Италия, № 19753/92, 4 декември
1995 г., Серия A № 337 -A; Определение № 222 от 21.03.2014 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 1076/2014 г., III г. о., ГК.; Определение № 636 на Пловдивския
апелативен съд от 25.11.2015 г. по гр. дело № 596/2015 г./
Ответникът изрично се позовава на практиката на СЕС, която давала
указания на националните съдилища в смисъл, че основният критерий, който
съдът следва да прилага при разпределянето на разноските по дела като
настоящото, е именно добросъвестното упражняване на права от страна
потребителя, както в съдебния, така и в извънсъдебния етап от отношенията
му с търговеца /Решение на Съда от 13 юли 2023 г. по дело C -35/22 на СЕС,
Решение на Съда от 21 март 2024 г. по дело С-417/22 на СЕС/.
3
Отделно от горното, претенциите на ищцата за връщане на платена
при липсващо основание сума били неоснователни. Извършеното плащане на
15.08.2023 г. било за погасяване на отделна вноска по процесния договор за
кредит, по който ищцата усвоила заемна сума в размер на 1000 лева. С
исковата си молба по гр. д. № 82/2024 г. по описа на РС Карлово ищцата
първоначално претендирала връщане на недължимо платени суми по
настоящия договор за възнаградителна лихва в размер на 20 лв. и за неустойка
в размер на 30 лв., а впоследствие увеличаила претенцията си от 20 лв. на
213,70 лв. и от 30 лв. на 392,70 лв. В мотивите на Решение № 312/02.10.2024 г.
по гр. д. № 82/2024 г. съдът приел Договор за паричен заем № 774774 за
недействителен и осъдил ответното дружество да заплати претендираните от
ищцата суми в посочения размер.
Ищцата не доказвала плащане над размера, за който ответното
дружество вече било осъдено, поради което претенцията по настоящото
производство била неоснователна. Освен това към исковата молба не било
представено доказателство за извършеното плащане, поради което искът се
явявал недоказан.
Предвид изложеното, ответникът моли съда да отхвърли
предявените от Е. М. Б. претенции, като неоснователни и да присъди в полза
на „Стик - Кредит“ АД разноските по делото.
Oт събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Съдът не споделя доводите на ответника, че производството по
делото следва да се прекрати като недопустимо, защото между страните
имало множество спорове, по които били образувани отделни граждански
дела. По дефиниция злоупотреба с право е действие по правна норма в разрез с
изискванията на фактическия контекст, т.е. упражняване на правото в
противоречие с неговото предназначение и от обективна гледна точка е
налице тогава, когато правото се упражнява противно на неговата социална
функция, а не за задоволяване на определен признат от закона интерес. В този
смисъл, съдът не следва да държи сметка страната колко дела е образувала във
връзка със споровете между страните и как ще организира защитата си.
4
По основателността:
Предявеният иск е по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД – обезщетение за нещо,
предадено, респективно – получено без основание. Основателността на иска
предполага заплащане на сочената от ищцата сума на ответника, което
обстоятелство следва да бъде установено от нея при условията на пълно и
главно доказване. Ответникът носи тежестта да докаже, че обогатяването не е
лишено от основание, т. е., че съществува правно призната причина за
разместване на благата, по силата на която има право да задържи полученото.
Съгласно константната съдебна практика, първата хипотеза на чл. 55,
ал.1 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не
докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже
основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че
това основание е нищожно.
В случая ищцата в исковата молба е заявила, че е извършила превод
на сумата от 200 лева по банкова сметка на ответното дружество, както и че
към този момент между нея и ответника не е съществувало облигационно
правоотношение, по което да се дължи тази сума. Извършването на превода се
установява от представената по делото разписка №0300016392853217 /л.71/,
от която е видно, че на 15.08.2022 г. Е. Б. е заплатила на „Стик - Кредит“ АД
през системата „Изи пей“ 200 лева.
Плащането се потвърждава и от приетата и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза. Всъщност ответникът също не оспорва
получаването на сумата, но твърди, че е сторено на валидно основание –
плащане по Договор за потребителски кредит №774774 от 03.01.2022 г., във
връзка с което имало постановени решения по гр. д. № 82/2024 г. и гр. д. №
1209/2024 г. – двете по описа на РС - Карлово /приложени по настоящото
дело/. От експертното заключение се установява, че по Договор за
потребителски кредит № 774774/03.01.2022 г. са платени общо 1822.19 лева,
както следва: на 14.2.2022 г. – 160.91 лева; на 29.03.2022 г. –143.28 лева; на
29.07.2022 г. – 500.00 лева; на 22.08.2022 г. – 1018.00 лева. При изслушването
му в съдебно заседание, вещото лице заявява, че по процесния договор няма
извършено плащане на 15.08.2022 г. на сумата от 200 лева. Следователно искът
се явява основателен и доказан, тъй като ищцата е установила факта на даване
на ответника на сумата от 200 лева, а последният не е доказал основанието, на
5
което тази сума е получена от него.
По разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на
ищцата се дължат направените по делото разноски в размер на 50.00 лева за
заплатена държавна такса и 300.00 лева за възнаграждение на вещо лице
поизготвената съдебно-счетоводна експертиза.
От пълномощника на ищцата се претендира адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 ЗАдв.
За да определи размера на дължимото възнаграждение, съдът
съобрази, че с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. е
постановено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако съдът установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена
да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително
когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение.
Ето защо в конкретната ситуация, при сключен договор за правна
защита при условията на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, съдът на
основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
отказва да прилага чл.2 ал.2 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения.
Производството е приключило в две съдебни заседания, не се
отличава с фактическа и правна сложност и с оглед на броя на исковете,
техния резултат и ниския материален интерес – 200 лева, отчитайки и
положения труд от адвокат К. К., съдът намира за справедливо на
пълномощника да бъде определено възнаграждение в общ размер от 300 лева
за предоставена безплатна защита и съдействие на ищцата Е. М. Б. по реда на
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Не се намират за основателни доводите на ответника за злоупотреба с
право. Упражняването на правото на иск извън присъщите му цели, а именно –
с цел да се постигнат доходи от съдебни разноски, е обстоятелство, което
6
следва да се докаже несъмнено в процеса, а в случая това не е сторено.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД „СТИК –
КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, представлявано от изпълнителния директор С.
Т. да заплати на Е. М. Б., ЕГН: **********, от с. А., обл. П., ул. „***“
№***сумата от 200.00 лева, представляваща сума, получена при начална
липса на основание, с която ответникът се обогатил неоснователно за нейна
сметка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
11.03.2025 г., до окончателното изплащане на сумата..
ОСЪЖДА „СТИК – КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, представлявано от
изпълнителния директор С. Т. да заплати на Е. М. Б., ЕГН: **********, от с.
А., обл. П. ул. „***“ №*** сумата от 350.00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „СТИК – КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, представлявано от
изпълнителния директор С. Т. да заплати на адвокат К. Й. К., ЕГН:
**********, адрес: гр. П., ул. „***“ №***сумата от 300.00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на
чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
ЦД
7