РЕШЕНИЕ
№ 1629
гр. Варна, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20243110101785 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца "Р. Л." ООД, ЕИК
***, чрез управителя М. Н. Б., ЕГН **********, с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД, за
осъждане на ответника Д.-94 ООД, ЕИК *** /съгласно уточнителна молба №
27072/02.04.2024г./, гр. В., ул.„Я. К." № ** чрез управителя Вангел ВА. , да върне на ищеца
предоставения за временно възмездно ползване от него недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *** с обща площ 60.79 кв.м., предназначен
за - търговска дейност, обект Фризьорски салон.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Ищецът
„Р. л." ЕООД сочи, че е наемодател на ответника „Д. - 4" ЕООД по Договор за наем от
19.01.2017г. на самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *** с обща площ 60.79 кв.м.,
предназначен за -търговска дейност, брой нива на обекта - второ, в тяло "Б", находящ се в гр.
В., община В., В. област ул. "А. Ф." № *-а, ет. -*, обект Фризьорски салон. Срокът на
наемното отношение е бил едногодишен, като всяка година до 2023г. е бил подписван анекс
между страните, с който договорът се удължавал за още една година. Според изнесеното,
отношенията на страните са били коректни до януари 2023г., когато ответникът отказал да
подпише нов анекс за удължаване на срока, респ. не напуснал помещението и не заплатил
дължимия по договор наем. На 24.01.2023г. ищецът сочи, че е връчил покана на управителя
на „Д.-94" ЕООД, с която го уведомил, че договорът се счита за прекратен на основание чл.
10, б. „б" от Договора и наемателят следва да напусне помещението или да подпише анекс за
1
удължаване на наемния договор. Въпреки неколкократните покани на наемодателя
ответникът да напусне помещението, наемателят продължавал да развива дейността си като
фризьорски салон в обекта и до момента без правно основание.
С оглед изложеното, като се сочи, че договора е с прекратено действие от 05.08.2021г., се
обосновава правния интерес за предявяване на исковата претенция.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответника по делото Д.-94" ООД ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.В., ул,"Я. К."№**, чрез управителя В. Н. В., редовно
уведомен, депозира отговор на исковата молба. С отговора оспорва твърдението в исковата
молба, че „Д.-94"ООД държи процесния имот без правно основание, както и че дължи наем
на ищцовото дружество от м.януари 2023г. до момента. Понастоящем „Д.-94"ООД настоява,
че е в договорни отношения със „С. ц."ЕООД/в несъстоятелност/,с което има сключен
договор за наем от 21.12.2022г., влязъл в сила на 1.01.2023г., безсрочен и с действие до
провеждане на процедура по осребряване на имуществото. Сочи се от ответната страна, че
още от началото на договорните отношения на 19.01.2017г., управителката и собственичка
на „Р. л."ЕООД г-жа Б., е представяла дружеството като собственик на имота и в това си
качество е сключила договора за наем. Тя е поддържала тази невярна представа относно
собствеността на имота до края на 2022г. Излага се с отговора, че на 12.12.2022г.
фризьорския салон е посетен от синдика на „С.ц."ЕООД /в несъстоятелност/, при което е
съставен опис от него, на основание чл.653 ТЗ, в който се включва и отдадения под наем
имот. Тогава с изненада управителката на дружеството г-жа ВА.а е разбрала, че имотът е
собственост на обявеното в несъстоятелност дружество „С. ц."ЕООД, се включва в масата
на несъстоятелност и се подготвя негова оценка с оглед по-нататъшната му продажба. В
последваща среща със синдика на дружеството са били представени документи за
собственост на името на „С. ц."ЕООД-нотариален акт и схема на обекта, издадена от СГКК.
Ответникът излага, че след проверка в съдилищата установил, че „Р. л."ЕООД е завело
искове за собственост срещу „С. ц."ЕООД/в несъстоятелност/, предмет на гр.дело
№119/2023г. по описа на ВОС, с искане да бъде признато за собственик на подробно
описани в исковата молба няколко недвижими имоти, между които и отдадения под наем
фризьорски салон, въз основа на изтекла давност, на основание чл.124 ал.1 ГПК. Делото е
висящо, като правото на собственост на ищцовото дружество относно собствеността на
процесния имот не е установено с влязло в сила съдебно решение. Сочи се, че предвид
сключения с ищеца договор за наем и анекса към него от 16.01.2022г., срокът на договора за
наем с него е изтекъл на 18.01.2023г. и с това е прекратено неговото действие. Оспорва се
твърдението в исковата молба, че „Д.-94"ООД държи процесния имот без правно основание,
както и че дължи наем на ищцовото дружество от м.януари 2023г. до момента.
Понастоящем се излага, че „Д.-94"ООД е в договорни отношения със „С. ц."ЕООД/в
несъстоятелност/,с което има сключен договор за наем от 21.12.2022г., влязъл в сила на
1.01.2023г., безсрочен и с действие до провеждане на процедура по осребряване на
имуществото. Ответното дружество сочи, че държи помещението на законно основание -
договор за наем със „С.ц."ЕООД/в несъстоятелност/. Освен това се сочи, че предмет на
2
договора за наем от 19.01.2017г. с „Р. л."ЕООД е търговски обект-фризьорски салон с площ
от 45 кв.м., на посочения по-горе адрес. Това е помещението, което ответното дружество е
ползвало и което държи понастоящем. Докато предмет на предявения иск за опразване и
предаване на държането е самостоятелен обект в сграда с посочения идентификатор с площ
от 60.79 кв.м., с брой нива на обекта-второ, каквото помещение с такава площ ответника
излага, че не държи.
Предвид горните обстоятелства, се отправя искане за отхвърляне изцяло предявения иск
като неоснователен, и за присъждане разноските по делото.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъде уважен иска по чл.233 ал.1 от ЗЗД, е необходимо ищецът да докаже твърденията,
на които основава претенцията си, които в случая се свеждат до установяване на следните
обстоятелства: 1/ наличие на сключен договор за наем; 2/ прекратяване на договора на
заявено основание; 3/ предаването на вещта въз основа на договора за наем. При доказване
на посочените факти от страна на ищецът, ответника следва да установи изпълнение на
задължението си за връщане на вещта.
В настоящото производство се установява, че към датата на предявяване на исковата молба –
14.02.2024г., между страните не е бил налице валидно действащ договор за наем, предвид
следното:
Видно от представения по делото договор за наем, сключен на 19.01.2017г., със същия
ищеца „Р. л.“ЕООД, ЕИК ***, в качеството на наемодател е отдало под наем на „Д.-
94“ЕООД, ЕИК*** търговски обект – фризьорски салон – магазин №3 с площ от 45кв.м.,
находящ се на адрес в гр.В., ул.“А. Ф.“№**, наричан за краткост вещта. В чл.2 от договора е
уговорено, че е сключен за срок от 1/една/ година, считано от 20.01.2017г. до 19.01.2018г.,
като е отразено изрично, че след изтичане на наемния срок на договора страните могат да
договарят продължаване на договора, като подпишат анекс към него, с който определят нов
срок, наемна цена и условия за ползване вещта.
Видно от Анекс към договора за наем, подписан на 16.01.2022г., страните по настоящото
дело са договорили удължаване на срока от 1/една/година, считано от 19.01.2022г. до
18.01.2023г. Изрично е уговорено в този анекс, че след изтичане на този наемен срок,
страните могат да договорят продължаване на договора, като подпишат анекс към него, с
който определят нов срок, наемна цена и условия за ползване на вещта.
В чл.10 от договора за наем, сключен на 19.01.2017г., е предвидено, че същия се прекратява
при общо три хипотези, като те се свеждат до следното : т.1 – с изтичане на срока, за който е
сключен; т.2 – с едностранното му прекратяване от някоя от страните, поради виновно
неизпълнение на задълженията на другата страна; т.3 - едностранно с писмено едномесечно
предизвестие до другата страна.
Ищецът е навел твърдения, че отношенията между страните са били коректни до януари
3
2023г., като е обосновал след посочената дата наличието на виновно поведение на
ответника, изразяващо се в отказ да подпише нов анекс за удължаване срока на договора,
респ. във факта, че не напуска помещението и не заплаща дължимия наем.
Тези твърдения са оспорени от ответника, като последния в срока по чл.131 ГПК.
При изложеното, с оглед представения Анекс към договора за наем, подписан на
16.01.2022г., следва правния извод, че процесния договор за наем от 19.01.2017г., сключен
между „Р. л.“ЕООД, ЕИК ***, в качеството на наемодател и „Д.-94“ЕООД, ЕИК***, в
качеството на наемател, е прекратен по силата на самия договор, а именно, предвид
настъпило основание за прекратяване, уговорено в чл.10 т.1 от Договора – с изтичане на
последно договорения срок с Анекса към договора за наем, подписан на 16.01.2022г., т.е. на
дата 18.01.2023г.
Това прекратяване е безвиновно.
Т.е. от посочената дата – 18.01.2023г. занапред, наемното правоотношение между страните -
„Р. л.“ЕООД, ЕИК ***, в качеството на наемодател и „Д.-94“ЕООД, ЕИК***, в качеството
на наемател, е престанало да съществува.
Предвид посоченото, спорът в настоящото производство се свежда до това дали за
наемателя „Д.-94“ООД, ЕИК***, към датата на предявяване на иска – 14.02.2024г. е
възникнало задължение да върне наетата вещ.
Ответникът „Д.-94“ООД, ЕИК***, в срока по чл.131 ГПК е представил договор за наем от
21.12.2022г., влязъл в сила на 1.01.2023г., безсрочен и с действие до провеждане на
процедура по осребряване на имуществото, сключен със синдика на „С.ц."ЕООД/в
несъстоятелност/, ЕИК ***, в качеството му наемодател.
Същевременно от служебно извършена справка по гр.д.№ 119/2023г. по описа на ВОС се
установява, че същото е висящо по повод предявен иск от ищеца „Р. л.“ЕООД, ЕИК ***
срещу ответника „С.ц."ЕООД/в несъстоятелност/, ЕИК ***, за установяване правото на
собственост на ищеца по смисъла на чл.124 ГПК по отношение на процесния недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *** с обща площ 60.79
кв.м., предназначен за - търговска дейност, обект Фризьорски салон.
Спора по посоченото съдебно производство не е приключен с влязло в сила решение.
Посочените отношения по повод собствеността на процесния имот, деийствително се явяват
ирелевантни за спора по настоящото производство с правно основание чл.233 ЗЗД. Но
факта, че процесния имот е отдаден под наем с договора за наем от 21.12.2022г. от
„С.ц."ЕООД/в несъстоятелност/, ЕИК ***, като наемодател в полза на ответника по делото
„Д.-94“ООД, ЕИК***, обосновава извод, че този имот понастоящем се държи на валидно
правно основание от ответника. Разпитаната по делото свидетелка Т. Н. А. ЕГН **********,
чиито показания съда кредитира изцяло, предвид че се свидетелката лично работи в
процесния недвижим имот, потвърждава факта, че „С.ц."ЕООД/в несъстоятелност/, ЕИК ***
и ответника по делото „Д.-94“ООД, ЕИК***, са налице наемни отношения в периода от
м.януари 2023г., вкл. към датата на предявяване на иска – 14.02.2024г. и понастоящем.
4
Договорът за наем е двустранен, възмезден, неформален, консенсуален и същият се счита за
сключен при постигане на съгласие от страните. Св.Стефан Димитров Ковачев ЕГН
**********, разпитан по искане на ищцовата страна, също потвърждава факта, че от
м.януари 2023г.договора за наем с „Р. л.“ЕООД, ЕИК *** е приключил.
След като към датата на предявяване на настоящата искова претенция по чл.233 ЗЗД -
14.02.2024г., „Р. л.“ЕООД, ЕИК ***, наемодател и „Д.-94“ЕООД, ЕИК***, наемател, не са
били обвързани с валидно съществуващ договор за наем от 19.01.2017г., предвид
прекратяването му/безвиновно/, поради изтичане на уговорения в него и в подписан към
него анекс от 16.01.2022г. срок, то за наемателя „Д.-94“ЕООД, ЕИК*** не може да се
счита, че е възникнало задължение да върне наетата вещ на посочения наемател „Р.
л.“ЕООД, ЕИК ***.
С оглед изложеното, доколкото към настоящия момент ответника осъществява фактическа
власт върху процесния имот на друго противопоставено на ищеца правно основание
/различно от заявеното наемно правоотношение по сключен между страните по настоящото
дело договор за наем от 19.01.2017г./, то искът по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от спора, в полза на ответника се дължат от ищеца сторените разноски по
делото за заплатено адв.възнаграждение в размер на 420,00лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца "Р. Л." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.В., р-н М., ж.к."Т.", бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, иск с правно основание
чл.233, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника Д.-94 ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.В., ул.„Я. К." №**, за връщане държането на недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *** с обща площ 60.79
кв.м., предназначен за - търговска дейност, обект Фризьорски салон, предоставен с договор
за наем, сключен на 19.01.2017г., чийто срок е удължен до 18.01.2023г. по силата на
сключен Анекс към договора за наем, подписан на 16.01.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, "Р. Л." ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.В., р-н М.,
ж.к. Т., бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „Д.-94 ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.В., ул.„Я. К." №**, сумата от 420,00лв.,
представляваща съдебно деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок от датата на обявяване на страните– 10.05.2024г., която дата е и дата на публикуване в
интернет страницата на съда.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6