РЕШЕНИЕ
№ 832
гр. Бургас, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Таня Д. Евтимова
Членове:Радостина П. Иванова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско
дело № 20252100501360 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е пред настоящата съдебна инстанция по въззивната жалба на
ищеца „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал Владимир
Вазов“ № 3, действащ чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт
Н. Ватева против решение № 1204 от 23.05.2025 г., постановено по гр. дело №
7556/2024 г. по описа на РС- Бургас, с което е прието за установено по отношение
на ответника “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, че ищецът Б. Г.
С., ЕГН: **********, с адрес: ***** не му дължи сумата от 406.70 лв., начислена по
фактура № ********** от 31.07.2024 г., като такава от разпределение за отчетен
период от 24.08.2023г. до 16.07.2024г. Със същото решение ответното дружество е
осъдено да заплати на ищеца направените в първата инстанция разноски в размер на
сумата от 1000 лв.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение, с
твърдения, че същото е неправилно, поради нарушения на материалния закон и
необоснованост. Оспорват се като необосновани и неправилни крайните фактически и
правни изводи на съда, че ответникът не е доказал основанието на фактурираните
суми за вода от „разпределение“. Сочи се, че в тази връзка по делото е представено
свидетелство от 05.08.2024г. за проверка на демонтирания централен водомер от
лицензирана лаборатория, от който е установено, че същият е отчитал по-малко, а не
повече. Излага се, че независимо, че съгласно същото свидетелство водомера „не
съответства“, то е доказано, че е налице реално потребление, а и констатацията му не
1
се ползва с обратна сила за исковия период от 24.08.2023г. до 16.07.2024г., а релевира
резултати за моментното състояние на водомера към датата на проверката -05.08.2024г.
Сочи се, че видно от двустранния протокол на 29.07.2024г. е демонтиран старият
водомер и е поставен нов, по чийто показания е измерена консумацията след тази дата.
Заявява се, че последният отчет е извършен на 16.07.2024г. като са отчетени 28286
куб.м. вода за големия водомер и 7661 куб.м. вода за малкия водомер, като на
29.07.2024г. са отчетени 29053 куб.м. на големия водомер и 7776 куб.м. на малкия
водомер, т.е. сочи се съответно разлика с 767 куб.м. и 115 куб.м. към 29.07.2024г.
Моли съдът да съобрази и съдебната практика, при която при установена неизправност
на измервателния уред и при нуждата от определяне на количеството ползвана вода
съдът може да приложи нормата на чл. 162 от ГПК, позовавайки се на цитирана в
жалбата съдебна практика. В тази връзка се възразява, че съдът не обсъдил довода на
ответника за приложение на чл. 162 от ГПК, за което са изложени подробни
съображения. На следващо място се сочи, че е нарушена разпоредбата на чл.236, ал. 2
от ГПК с мотив, че съдът едностранно е ценил доказателствата по делото, без да вземе
предвид наличието на доказателствата за дължимостта на потребленията „от
разпределение“ по основание. Счита, че начисляването на процесното количество вода
е доказано по основание, поради което ищецът дължи заплащане на нейния размер.
По подробно изложените в жалбата съображения, се иска отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което исковата претенция
да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноските и в двете инстанции. В
съдебно заседание въззивното дружество, чрез упълномощения си представител-
юрисконсулт поддържа въззивната си жалба и моли за уважаването й
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият-ищец Б. Г. С., чрез Адвокатско
дружество „Т. и Й.“, представлявано от адв. М. Трифонова, е депозирал писмен
отговор, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба.
Изразява се несъгласие с доводите на въззивното дружество, че измервателният уред е
отчитал по-малко вода от подаденото количество. Излага се, че е доказано по
категоричен начин, че е уредът не е бил изправен, поради което не е отчитал правилно.
Възразява се, че не става ясно как централният водомер е отчел съществено завишено
количество вода, за да стигне до разлика от 641.8868 % между неговите показания и
тези на индивидуалните водомери с сградата. Позовава се на заключението на
извършената в първата инстанция експертиза и изслушване на вещото лице в съдебно
заседание, с посочване, че изчислената разлика от 641.89% е съществена и
необоснована завишена. Излага подробни съображения за недоказаност на
действителното потребено количество вода, отговарящо на разпределеното такова
между отделните потребители с индивидуални размери. Позовайки се на разпоредбите
на Наредба № 4/2004г. въззиваемият счита, че доколкото данните по делото сочат, че
монтираният общ водомер не е метрологично годен, това води до неяснота относно
действително преминалите през общия електромер количества вода, в т.ч. и с доводи,
че това не може да се установи и с помощта на ангажираните от ответното дружество
свидетелски показания, чрез разпит на негов служител. По изложените в жалбата
съображения се иска потвърждаване на решението и присъждане на разноските по
делото. В съдебно заседание въззиваемият не се явява и не изпраща представител.
Депозира писмено становище с искане за потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на разноските за настоящото производство съгласно представен договор
за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на
2
страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът твърди, че е собственик на два имота в комплекс “Флорес Гардън“ с
идентификатори 81178.5.430.10.18 и 81178.5.430.10.17, като сградата,в която се
намират е в режим на ЕС с изградена водопроводна и канализационна система. Излага
се, че измерването на водата се извършва въз основа на показанията на общ водомер и
по индивидуалните водомери на собствениците, като разликата между общия водомер
и индивидуалните водомери се разпределя автоматично от компютърна програма,
пропорционално на отчетените водни количества по индивидуалните водомери и се
включва за плащане към индивидуалните фактури на всеки собственик. В исковата
молба се сочи, че след засичане на общия водомер на 16.07.2024г. е установено
завишено общо количество вода в размер на 9830 куб. м., а по индивидуалните
подотчетни водомери към всеки обект е отчетено количество от по 1213 куб.м., като
оставащото количество вода от 8617 куб.м. +е разпределено от ответника между
всички индивидуални обекти като процентът на разпределение от 710.39%
многократно надвишава допустимата разлика от 20%. Ищецът заявява, че общият
водомер е негоден, не отговаря на законовите изисквания и е с изтекъл метрологичен
срок, както и, че за периода на отчитане не е имало аварии или други събития, които
да са довели до отчитане на такива значителни количества. Сочи се, че на 29.07.2024г.
е извършена подмяна на главния водомер, като е съставен двустранен протокол за
подмяната му и е издадена е фактура за разпределението на водата от 31.07.2024г. с
отчетен период от 24.08.2023г. до 16.07.2023г. на обща стойност 461.03 лв., от която се
твърди, че на 03.09.2024г. е платена частично сумата от 125.99 лева. Ищецът оспорва
изцяло вписаните във фактурата показания за реалното потребление на вода за
горепосочения период, като оспорва и ценообразуването на количествата вода.
Заявява, че така отчетеното количество вода не е възможно да е действително
изразходено, тъй като водомерът е несертифициран и негоден, а ответникът не е
отчитал редовно протеклото през него количество вода. Счита, че липсват категорични
данни за действителното изразходено количество вода през процесния период и
поради възможна повреда на водопроводната инсталация не е налице основание за
заплащане на сумата по издадената фактура. По горните съображения се иска съдът да
приеме, че ищецът не дължи на ответника начислената му сума от 461.03 лв., като в
хода на делото е направено намаление на размера й, прието от съда на основание чл.
214, ал. 1 от ГПК до размера от 406.70 лв.
В законовия срок по чл. 131 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен
отговор, в който е оспорило исковата претенция. Посочило е, че счита, че
фактурирането е извършено при спазване на нормативните изисквания, водомерите са
метрологично годни и технически изправни, и, че са спазени правилата за начисляване
на количеството вода от разпределение. Възразява, че изложената в исковата молба
3
фактическа обстановка не съответства на действителността. Счита, че установяване на
разлики по-големи от 20% не е основание за незаплащане на изразходваното
количество вода, като акцентира, че в случаите на отчетена разлика повече от 20% в
чл. 32, ал. 5 от Наредба № 4/2004г. е предвидена процедура по уведомяване на
представител на ЕС, което твърди, че в случая е сторено. Заявява, че няма спор между
страните, че ищецът е потребител на предоставяни от ответника ВиК услуги, както и,
че ответникът е доставял вода в имота на ищеца за исковия период. Сочи, че от
предоставените справки-извлечения от електронния карнет се установява, че отчетите
са реални, като с оглед сезонният характер на обекта съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от ОУ е
допустимо отчетите да се извършват два пъти годишно. В тази връзка е представено
уведомление от 25.06.2024г., с което е констатирано нарушение по чл. 24, ал. 1 от ОУ и
Наредба 4/2004г. за неосигуряване на достъп до водоснабдения имот за период повече
от 6 месеца. Сочи, че от справките касаещи централния водомер се установява, че е
отчетено количество вода от общо 9830 куб.м., а по индивидуалните водомери е
отчетено количество от общо 1325 куб.м. и остатъкът от 8505 куб.м. се разпределя
пропорционално по индивидуалните водомери, като за периода от 24.08.2023г. до
16.07.2024г. се е извършвало служебно начисляване на централния водомер, чийто
данни са били изравнени при направената на 16.07.2024г. проверка и констатираните
реално количества потребена вода. Уточнено е, че в консумацията се включва
потребената вода за басейна и поливните площи в комплекса. Излагат се доводи, че са
спазени всички правила за отчитане, начисляване и фактуриране на потребените
количества вода, както и, че доставката, монтажът, проверката и ремонта на
индивидуалните водомери е за сметка на потребителите и се извършва от тях. Счита,
че в тежест на ищцовата страна е да докаже твърдението си за техническа
неизправност на водомерите, доколкото именно тя черпи благоприятни последици от
това обстоятелство, а в случая не е поискана проверка за метрологичната годност на
водомера. По подробно изложените в писмения отговор възражение се иска
отхвърляне на иска.
От фактическа страната по делото не се спори, че считано от 19.07.2023г.
ищецът е собственик на процесните два имота, които се намират в сграда в режим на
ЕС, която е присъединена към канализационната и водопроводната мрежа на
ответното дружество, като всеки от обектите има поставен самостоятелен водомер с
номера 1684/162 и 1684/163, по които се отчита ползваната вода.
По делото е представена е фактура от 31.07.2024г., издадена от ответника на
името на ищеца, от която за водомери с номера 1684/162 и 1684/163 за периода от
24.08.2023 г. до 16.07.2024 г. е начислено общо потребеното количество вода в размер
на 18 куб.м. /12 куб.м. за първият водомер и 6 куб.м. за втория водомер/ на обща
стойност 71.66 лв. без ДДС или 86 лв. с ДДС, както и вода от разпределение в размер
на общо 115.54 куб.м. за същият период от 24.08.2023г. до 16.07.2024г. на обща
4
стойност общо 461.03 лв. /без ДДС/ или 553.24 лв. с ДДС, т.е. общо сумата по
фактурата е 532.69 лв. без ДДС или 639.23 лв. с ДДС.
Представени са двустранно подписани протоколи от 17.06.2024 г. и от
16.07.2024г. за партида 229143 – за централния водомер и за партида 1684/1 и 1684/2,
като в първият протокол е отразено, че за разпределение между собствениците в ЕС
по общия водомер е отчетена разлика от 9353куб.м., като след приспадане на 660
куб.м. остават 8693 куб.м. за разпределение. Във вторият протокол е посочено, че е
налице разлика от 10924 куб.м. вода, от които след приспадане на служебно
начислените количества от 1094 куб.м. е налице остатък от 9830 куб.в. вода, от които
са извадени 1213 куб.м. и е 8617 куб.м., отразени като количество за разпределение на
подотчетните водомери. Приложено е уведомително писмо от ответника до
собствениците на отделните имоти за уведомяването им на основание чл.32, ал.2 и ал.
5 и чл.39, ал.2 от Наредба №4/2004 г. на МРРБ за това, че разликата в показанията на
общия водомер на водопроводното отклонение и сумата от показанията на
индивидуалните водомери надвишава 20 % за месец юли 2024г.
По повод оспорване на горните отчети от представител на ЕС, в която се
намират процесните обекти е извършена подмяна на два двустранни констативни
протоколи за подмяната на общия водомер. Представени са справки - извлечения от
ВиК за следните показания: за периода от 25.06.2024 г. до 16.07.2024 г. е отчетено
количество от 7246 куб.м., като за предходния период от 22.05.2024 г. до 24.06.2024 г. е
отчетено количество е 660 куб.м., а за предходните периоди отчетеното количество е
значително по - малко /вариращо от 4 куб.м. до 83 куб.м. за периода от 24.08.2023 г. до
20.09.2024 г./. Налице е и справка - извлечение за централен успореден водомер за
периода от 24.08.2023 г. до 16.07.2024 г., от който е отчетено количество от 2584 куб.м.
В справката на л. 44 е посочено, че към датата на отчет 16.07.2024г. съгласно издадена
фактура от 31.07.2024г. е констатирано количество 7246 куб.м. за централен водомер,
2584 куб.м. за успоредни и 1325куб.м. – количество подотчетни водомери, като
разликата е 8505 куб.м. и се равняван на 641.8868%
По делото е постъпило писмо, озаглавено „обяснение“ от „АРТТЕСТ-БГ“ ЕООД,
в качеството си на оправомощена независима лаборатория за метрологична проверка
на топломери и водомери съгласно заповед 2050-16/22.08.2022г. на председателя на
ДАМТН, в което е посочено, че след извършена проверка е съставено свидетелство за
нея от БП 21-5/ 05.08.2024г., че общият водомерът за студена вода „не съответства“.
Посочено е, че е налице грешка от 100% по отношение на всички параметри при
измерванията на малкия водомер, грешка от 100% по отношение на всички параметри
при измерванията на големия водомер и грешка от 17.76% по отношение на
максималния разход на големия водомер.
По делото е приета съдебно - техническа експертиза, приета от съда, в която
5
вещото лице е констатирало на първо място, че процесните два обекта, собственост на
ищеца се намира във водоснабдената сграда в комплекс „Флорес Гардън“. Посочило,
че в комплекса е изградено едно водопроводно отклонение с водомерен възел, при
монтиран общ водомер, разположен във водомерна шахта. Вещото лице е
констатирало, че общият водомер на водопроводното отклонение е „разпределяем“ с
абонатен номер 229143, като броят на подотчените водомери е 177, като
разпределението между индивидуалните водомери се включват всички разходи на
общите части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна инсталация,
поливната система и басейна. Посочено е, че общият водомер, с който е било отчитано
изразходваното количество вода до 29.07.2024 г. е комбиниран водомер тип Apator
PoVoGaz, със знак за оценено съответствие „СЕ“, като след проверка в лаборатория за
проверка „АРТТЕСТ - Б“ - гр. Бургас, СПЗ - Лозово, район Топлофикация, било
издадено свидетелство за проверка № БП 21-5/05.08.2024 г., че „съгласно направените
измервания водомера не съответства“. Вещото лице е заявило, че общото изразходвано
количество, преминало през измервателните устройства за посочения период от
24.08.2023 г. до 16.07.2024 г. в имотите на ищеца е 133.54 куб.м., от които 18 куб.м.
отчетени по водомер и 115.54 куб.м., начислени от „разпределение“. Според
експертизата, отчетеното количество е било фактурирано по одобрените от КЕВР цени
на водоснабдителните услуги. Установено е, че изразходеното количество вода за
басейна и поливната система се отчитат на общия водомер на водопроводното
отклонение. Констатирало е, че няма реални отчети по общия водомер за периода от
24.08.2023г. до 25.06.2024г., както и, че липсва пломба на входящия холендър на
водомера към водопроводната тръба на водопроводното отклонение. В съдебно
заседание вещото лице е пояснило, че към 2021г. по данните, вписани върху
цифербрата му общия водомер е с изтекъл метрологичен срок, като същото такива са и
индивидуалните електромери в жилищата в сградата, като към момента на отчитането
24.08.2023г. те са били с изтекъл срок. Според вещото лице голямата разлика се дължи
в това, че или водомерът не е отчитан редовно или, че действително не е бил изправен.
Посочило е, че няма данни от ответника да има преминали, но неотчетени количества
вода. Посочило е, че за да може водомера да функционира правилно и да не се
манипулира е необходимо да има пломба, а в настоящия случай такава няма на общия
водомер на водопроводното отклонение.
Пред първата инстанция по искане на ищеца е разпитан св. К. -управител на
комплекса, който е заявил, че при засичането на централния водомер е отчетена
разлика за разпределение от около 9000 кубика вода. В показанията си свидетелят
сочи, че индивидуалните водомери и общият водомер извън летните месеци са били
отчитани на два месеца. Според свидетеля, голямата разлика в отчитането идва от
неправилното функциониране на главния водомер. Заявява, че водоснабдителното
дружество никога не е правило проверки на водомерите, като общият водомер бил
6
демонтиран през лятото на 2024г., като за целта бил подписан протокол. Свидетелят
сочи, че в предходни години собствениците не са имали проблеми с високи сметки за
вода, но в случая заради се наложило подаване на възражение. Според свидетеля,
басейнът в комплекса има вместимост 950 кубика, като за месец в него се доливат 150
кубика вода, но същият работи обаче само три месеца през лятото. Заявява, че
предходният отчетник редовно всеки месец отчитала водомерите
По искане на ответника пред районният съд е разпитан свидетелят Т., служител
във ВиК ЕАД, който е заявил, че е установена разлика в показанията на главния
водомер спрямо показанията, отразени в оперативна програма „Пласмент“. Посочва,
че показанията на водомера, след като бил демонтиран били значително по-големи от
последния отчет на 16.07.2024г. – около 28000куб.м. -29000 куб.м.вода, като за
периода от 16.07.2024г. до 29.07.2024г. според свидетеля водомерът е работил и е
начислил 800 куб.м. вода в повече на големият кръг. Според свидетелят блокажът на
водомера е настъпил в този период. Сочи, че водомерът е бил свален по желание на
потребителите и даден за проверка, като резултатите от нея установили, че има 100%
грешка в трите разхода, като единствено в максималния разход за големия кръг на
водомера е отчетена грешка от 17%. Според свидетеля, водомерът е работел и е бил в
режим на блокаж, т.е. пропускал е вода, без тя да бъде отчетена. Той не бил в
метрологичен срок при датата на проверката.
С обжалваното решение, районният съд е уважил предявения иск, като е приел,
че ищецът не дължи на ответника начисленото му от разпределение количество вода
по съображения, че по делото е установена неизправност на общия водомер, който е
измервал водата до 29.07.2024г., констатирано с приетия по делото протокол
лаборатория за проверка „АРТТЕСТ - Б“ - гр. Бургас, както и поради факта, че
разликата между измерванията на водата по общия водомер /9830 куб.м./ и по всички
индивидуални водомери /1213 куб.м./ е прекалено голяма и възлиза на 8617 куб.м., с
което многократно надвишава допустимата разлика от 20% по Наредбата. Съдът е
отчел също и, че не се твърди и няма данни да е имало авария на територията на
комплекса, която да е причинила такова голямо потребление на вода, като независимо
от обстоятелството, че в комплекса има басейн и поливна система, които също се
отчитат от общия водомер, от експертизата става ясно, че разликата в отчитанията
може да стигне само до около 200%, а не както е в случая над 600%. Съдът е приел, че
водомерът е бил в блокаж, който може да съставлява не само неотчитане, но и
свръхотчитане на преминалата през него вода. Позовавайки се на разпоредбите на
чл.32, ал. 10 и чл. 34, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. съдът е приел, че за
разлика от индивидуалните водомери, при общия водомер именно ответникът като
оператор на водоснабдителната система е длъжен да поддържа същият в изправност,
както и да следи за метрологичната му годност, което в случая не е направено. По
горните съображения районният съд е направил решаващите мотиви, че в случая
7
отговорността за поддържането на монтирания в процесната ЕС общ водомер в
техническа изправност и метрологична годност е на ответния ВиК оператор, а
доколкото е установени, че същият не е метрологично годен, това води до липса на
яснота относно действително преминалите през общия водомер количества вода.
Предвид това съдът е посочил, че тъй като на „разпределение“ между отделните
индивидуални водомери подлежи действително разходваното количество вода,
отчетено през общия водомер, то поради неяснота точно колко е било това количество
за процесния период ответникът не би могъл да претендира от ищеца заплащането на
начислените по „разпределение“ суми вода. Оттук е изведен извода за недоказаност на
вземането на ответника срещу ищеца по процесната фактира досежно начисленото
количество вода за исковия период „от разпределение“, поради което е счел, че така
фактурираните суми не се дължат от ищеца.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. След съвкупна и самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства и като обсъди въведените от страните доводи и възражения, настоящата
съдебна инстанция намира, че районният съд правилно е установил фактическата
обстановка по делото и изцяло споделя окончателните му правни изводи, към които
препраща на основание чл. 272 от ГПК. Предвид това въззивният съд счита, че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно по
следните съображения:
Предявен е иск отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал. 1
oт ГПК. По този иск в тежест на ответнoто дружество е да докаже твърдяните от него
фактите и обстоятелства и правно основание, на които основава оспореното от ищеца
вземане, заплащането, на което е вменил като задължение на ищеца за корекционно
начислената му сума за коригирана сметка за ВиК услуги за процесния период и на
посочената стойност.
Безспорно е, че на основание пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗРВКУ ищецът е
потребител на ВиК услуги за исковия период, и като такъв дължи заплащане на
предоставените му от ответното дружество ВиК услуги по цени, утвърдени от ДКЕВР
въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено и разпределено по
реда на чл. 23, чл. 29 и чл. 31 от Общите условия на ответника вр. с чл. 30 и чл. 35 и
чл. 39, ал. 1, т. 3 от Наредба 4/2004г. на МРРБ.
По делото е установено също, че в случая, тъй като се касае за притежавани от
ищеца обекти в сграда в режим на етажна собственост, съгласно чл. 30 от
горепосочената Наредба изразходваната вода се отчита по общия водомер на
водопроводното отклонение като изразходваното количество вода се разпределя
между потребителите въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери по реда
на тази наредба, като в разпределението се включват всички разходи в общите части
на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна инсталация. За да се
осъществи законосъобразно отчитане безспорно е необходимо техническото средство
8
за измерване - водомерът да е изправен, т.е. да отговаря на изискванията на Наредбата
за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и Закона за
измерванията. Не се спори, а и от данните е установено, че на 29.07.2024г. е
извършена подмяна на общия водомер на сградата поради отчетено на 16.07.2024г.
изключително завишено количество вода. Извършена е проверка на метрологичната
годност на същият водомер в лицензирана за това лаборатория, която е установила
неговата неизправност, което както правилно е приел съда, че това може да означава
както неотчитане на потребена вода, така и свърхотчитане.
Следва да се отбележи, че в случая водомерите в обектите на ищеца са
индивидуални и същите отчитат показанията на потребяваната вода след като тя
премине първо през общият на сградата водомер, който се намира на водопроводното
отклонение и чиято неизправност е безспорно установена по делото. Това означава, че
доколкото общият водомер на сградата е именно този, който е монтиран на водомерен
възел на водопроводно отклонение по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ОУ на ВиК и чл. 11,
ал. 3 от Наредба 4/2009г., на ответника е възложена отговорността за поддръжка на
системата до водопроводното отклонение съгласно чл. 32, ал. 10 от същата Наредба.
По делото е установено, че общият водомер е бил повреден и е отчитал с грешка от
100% , като получената разлика между неговите входни показания и показанията на
индивидуалните водомери на ищеца е 641.8868%
Действително съгласно чл. 32, ал. 7 от Наредбата установяването на разлики
по ал. 5, по-големи от 20 на сто, само по себе си не е основание за неплащане на
изразходваното количество вода. В такива случаи в ал. 5 и ал. 6, изр. първо от чл. 32 от
Наредбата е предвидено уведомяване на представителя на ЕС и извършване на
проверка и установяване на реалните количества изразходвана вода и използвани ВиК
услуги в процесния имот, както и на причините и предложенията за тяхното
отстраняване. Нормата на чл. 6, изр. второ от 32 от горепосочената Наредба обаче
сочи, че ако установените причини се дължат на неизправност в сградната инсталация,
те се отстраняват от потребителите в етажната собственост, които заплащат разходите
за извършената проверка. Това означава, че при тълкуване на разпоредбата на чл. 32,
ал. 7 от Наредбата се налага извода, че отговорност за установените разлики между
показанията на общия водомер на водопроводното отклонение и показанията на
индивидуалните водомери носят потребителите, независимо каква е разликата, само
ако причината за нея се дължи на неизправност в сградната инсталация след
водопроводното отклонение. В настоящият случай такава причина нито се твърди,
нито се установява от данните по делото. Напротив, от извършената проверка от
лицензирана лаборатория е безспорно установено, че общият водомер е бил
неизправен към датата на подмяната му, както и, че е бил с изтекъл метрологичен
срок. Що се касае до индивидуалните водомери на ищеца действително те също са
били с изтекъл метрологичен срок, но за тях нито се твърди, нито има данни да са
технически неизправни, както общият водомер.
Оттук следва извода, до който е достигнал и районният съд, че отчетените
показания на общият водомер не могат да се приемат за достоверни с оглед неговата
техническа неизправност и изтекла годност. Доколкото няма данни установените към
9
16.07.2024г. изключително завишени показания да се дължат на загуби от течове или
на други причини, настъпили след преминаване на водата по общия водомер на
водопроводното отклонение до индивидуалните водомери, т.е. причини основани на
поведението на ищеца във връзка със задълженията му по поддръжка на
индивидуалните водомери или на неизправност на сградната инсталация, то в случая
реално не може да се установи както е точното количество преминала през общия
водомер вода. Това означава, че ответникът не е следвало да ангажира отговорността
на ищеца като потребител за заплащане на процесните суми, начислени му от
„разпределение“ във фактурата от 31.07.2024г. въз основа на отчета от 16.07.2024г., тъй
като на разпределение между индивидуалните водомери подлежи само реално
преминало през общия водомер количество вода, а такова по делото не е установено. В
случая доколкото съгласно горепосочената нормативна уредна поддръжката на общия
водомер на водопроводното отклонение е задължение на ответника, а по делото се
установи, че този водомер е метрологично неизправен, се налага извода, че ищецът не
дължи начисленото му количество вода от разпределение за исковия период. Още
повече, че по делото се установи, че за този период общият водомер не е отчитан
редовно, което прави невъзможно и начисляване на вода при условията на чл. 19, ал. 2
вр. с чл. 26, ал. 1 от ОУ. Затова и в случая правилото на чл. 162 от ГПК се явява
неприложимо, което води до неоснователност на изложените в тази връзка
възражения в жалбата, а що се касае до цитираната от въззивника съдебна практика,
същата се отнася до случаите на повреда на индивидуални водомери, за чиято
поддръжка и изправност носят отговорност потребителите.
От гореизложеното следва извода, че възложената от ответника в тежест ищеца
сума по корекционната фактура е начислена въз основа на отчет, който очевидно не е
установил точно потребеното количество вода, преминало през общия водомер поради
неизправността си. Затова настоящата инстанция напълно споделя извода на
районният съд, че доколкото на разпределение между индивидуалните водомери
подлежи само реално преминало през общия водомер количество вода, а такова по
делото не е установено, начисленото от разпределение количество вода за обектите на
ищеца, е извършено без основание. Затова исковата сума за процесния период,
начислена за обектите на ищеца за вода „от разпределение“ се явява недължима,
поради което предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК се
явява основателен, и правилно е уважен от първоинстанционния съд. Затова поради
съвпадение на окончателните правни изводи на двете инстанции, решението на БРС
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, в т.ч. и в частта за
разноските.
С оглед изхода на спора, разрешенин от настоящата инстанция на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК в полза на въззиваемият - ищец следва да се присъдят направените
във въззивното производство разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер
на 350 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1204 от 23.05.2025 г., постановено по гр. дело №
10
7556/2024 г. по описа на РС- Бургас.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал
Владимир Вазов“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ на Б. Г. С., ЕГН: **********, с адрес: *****
направените във въззивното производство разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11