№ 46
гр. В, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В в публично заседание на двадесет и втори ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГПЙ
при участието на секретаря НЦК
като разгледа докладваното от ГПЙ Търговско дело № 20231300900033 по
описа за 2023 година
Делото е образувано по исковата молба на ОБЩИНА Б ЕИК ***
с.Б,общ.Б ул.*** ,представлявана от АСГ-Кмет срещу Сдружение с
нестопанска цел „УН ОУ ХБ“ -с.Р , ЕИК *** с посочено правно основание -
чл.13 ,ал.1,т.3 вр с б“а“ и б“ б“, предл. последно от ЗЮЛНЦ за прекратяване на
училищното настоятелство.
В исковата молба се твърди ,че Община Б е собственик на поземлен
имот с идентификатор *** в землището на с. ГК ,община Б. Имотът
представлява горска територия с площ от 200071кв.м.3а същият има Акт
№3471/2023год. за Частна Общинска Собственост.
В края на м.май 2023 год. в кабинета на кмета на Община Б били
представени документите за горецитирания поземлен имот от адвокат В В.,
която по незнаен начин се била сдобила с тях. НамеРята и предложенията и
били за придобиване на този имот с цел разпореждане с него. Отказано и
било категорично и тя била помолена повече да не звъни по телефона .
Устно на 27.06.2023 год. ищецът бил уведомен от Началника на
Общинска служба по земеделие гр.К , че е постъпило заявление от УН ОУ
ХБ“ -с.Р с Председател В В. за издаване на препис от решение за имот с
1
идентификатор *** в землището на с. ГК , община Б.
След това било установено ,че адвокат В В. е учредила Сдружение с
нестопанска цел „УН ОУ ХБ“ -с.Р , ЕИК ***, като събранието се било провело
на 19.06.2023 г. в с.Б ,общ.Б .
Твърди се ,че такова учредително събрание в с.Б на 19.06.2023 год. не е
било провеждано и че за същото общината не била уведомена за час и място
на провеждане.
С писмо с изх.№РД-14/1784 от 10.07.2023 г. била уведомена Районна
прокуратура В за горецитираните обстоятелства, тъй като евентуално се
касаело за предприети действия за придобиване на имот ,собственост на
община Б и имало образувана прокурорска преписка, по която тече проверка и
разследване.
С писмо с изх.№1002-1751/16.11.2023 г. на Заместник -министъра на
образованието и науката Община Б била уведомена за последващите действия
на В В. в качеството и на Председател на „УН ОУ ХБ“- с.Р, Община Б.
Своевременно Общината изпратила писмо с изх.№РД-14/2996#1от
03.11.2023год. до Районна прокуратура В заверено копие на Заповед № РД 14-
107/09.10.2018 г. на Министъра на образованието и науката ,с която е закрито
основното училище , ведно със заверена стр.№74 , ДВ бр. 89/*** г., където е
била обнародвана заповедта на министъра на образованието и науката.
Сочи ,че Чл.306,ал.1 от Закона на предучилищното и училищното
образование определял настоятелствата като независими доброволни
сдружения за подпомагане дейността на образователната институция. В този
смисъл при положение ,че образователната институция е закрита ,за
създаденото за подпомагането и училищно настоятелство липсвало правно
основание за създаването му.
Съществуването на „УН ОУ ХБ“-с.Р, община Б противоречало на чл.306
от ЗПУО и на чл.309 ЗПУО,който уреждал с какви средства и по какъв начин
училищните настоятелства постигат основната си цел.
След като училището не съществува, било недопустимо и в
противоречие на закона регистриране на училищно настоятелство на
несъществуващо училище .
Имуществото на прекратеното училище било собственост на Община Б,
2
което обуславяло и правния интерес от предявяване на настоящия иск .
Иска се да бъде постановено решение, с което на основание чл.13
,ал.1,т.3 вр с б“а“ и б“ б“, предл. последно от ЗЮЛНЦ да бъде прекратена
дейността на „УН ОУ ХБ“-с.Р, община Б, регистрирано като Сдружение с
нестопанска цел „УН ОУ ХБ“ - с.Р , ЕИК ***,тъй като сдружението е
регистрирано в противоречие на закона, добрите нрави и морала.
Представят се писмени доказателства, че училището в село Р е закрито
и не съществува.
В законовия срок е постъпил писмен отговор и насрещен иск от „УН ОУ
ХБ“ - с.Р“ - Сдружение,ЕИК-***,Законен представител - Председател В И. В.,
с адрес: гр.В, ул.*** .
Поддържа се ,че предявеният иск от Община Б срещу “УН ОУ ХБ“ - с.Р“
е недопустим и неоснователен.От процесуалноправна страна искът бил
недопустим, тъй като в исковата молба Община Б сочела, че правния й
интерес се обуславя от факта, че имуществото - гора е на училище ОУ“ХБ“ -
с.Р, респективно собственост на Община Б. Очевидно ищецът визирал
претенцията си за собственик на поземлен имот с идентификатор *** в
землището на с.ГК, общ.Б, представляващ гора с площ от 200 071кв.м. Това
твърдение било невярно. Училището никога не е било собственик на този
поземлен имот. Всички имоти, които се били собственост на училището,
сграден фонд и материално-техническа база съгласно раздел I, т.6 от Решение
№57/31.08.2018 г. на Общински Съвет Б били преминали в разпореждане на
кмета на общ.Б. Спорният имот – гора, не бил сред тях. Той бил възстановен
от ОСЗ в собственост на Училищно настоятелство - с.Ш, съгласно Решение
***г. по чл.13, ал.5 от ЗВСГЗГФ на ПК-В . „УН ОУ ХБ“ - с.Р“ било
правоприемник на Училищно настоятелство /УН/ - с.Ш, съгласно Устава ,
както и на имуществото му на основание чл.309в, ал.1 от ЗПУО и чл.44 от
ЗЮЛНЦ. Имуществото, останало след прекратяване и ликвидация на
Училищно настоятелство-с.Ш, следвало да се предостави при условията на
чл.44 от ЗЮЛНЦ на юридическото лице с нестопанска цел, определено за
извършване на общественополезна дейност със същата или близка
нестопанска цел, ако редът за разпределянето му не е уреден в устава или
учредителния акт, в която община е седалището на прекратеното юридическо
3
лице с нестопанска цел, както и Общината е длъжна да предостави
имуществото за извършване на възможно най-близка до целите на
прекратеното юридическо лице с нестопанска цел общественополезна
дейност.
Видно било от фондовете от масив „К“ на Териториален държавен архив
- Видин, /публично достъпен сайт /,че под номер 179 К е Основно училище
“ХБ”- с.Ш. То е съществувало в периода 1888г. – 1963 г.,след което се
преобразувало в Начално училище “ХБ”- с.Ш и съществувало до към 1970 г.
Училищно настоятелство-с.Ш е било прекратено със закриването на
Началното училище в с.Ш докъм 1970 г. Съгласно държавния архив
Училищно настоятелство-с.Ш е било създадено и съществувало в периода на
социалистическия строй на Н.Р.България за свеждане и изпълнение на идеите,
целите и задачите на ЦК на Българската комунистическа партия за правилно
формиране на възгледите, обучението и възпитанието на подрастващите деца
в идеите на партията. В този период всички обществени и граждански
сдружения са имали за цел или задача да съдействат на Българската
комунистическа партия, която е била единствената и ръководна партия в
Народна Република България. Това бил публично известен факт. Съгласно §5,
ал.4 от ПЗР на ЗЮЛНЦ, имуществото, останало след удовлетворяване на
кредиторите, за такива сдружения, които в уставите или учредителните
актове, на които е вписано, че имат за цел или задача да съдействат на
Българската комунистическа партия, Отечествения фронт, Д.ския
комунистически младежки съюз и техните правоприемници, се предава на
държавата. То можело да бъде предоставено по реда на чл. 44 ЗЮЛНЦ на
други юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на
общественополезна дейност. Училищно настоятелство - с.Ш е ЮЛНЦ ,
отговаряло на §5, чл.1 ПЗР на ЗЮЛНЦ. На територията на община Б
единствено сега действащо Училищно настоятелство /УН/ било ответното
„УН ОУ ХБ“ - с.Р“,поради което се поддържа,че исковата молба е предявена в
нарушение на чл.26, ал.2 от ГПК, приложим субсидиарно и чл. 144 от АПК.
Ответникът не бил длъжен да уведомява Община Б за час и място на
провеждане на учредително събрание, като предпоставка за
законосъобразност на провеждане, тъй като съгласно чл.306, ал.4 от ЗПУО
настоятелствата се създават като юридически лица - сдружения с нестопанска
цел за осъществяване на общественополезна дейност и организират дейността
4
си при условията и по реда на ЗЮЛНЦ и в съответствие с разпоредбите на
ЗПУО, на устава или на учредителния си акт. Училищните настоятелства не се
учредявали от Общините. Съгласно чл.307, ал.1 ЗПУО настоятелството се
учредявало по инициатива на директора на училището или центъра за
подкрепа за личностно развитие или на родители, учители или общественици.
Ответното Училищно настоятелство било учредено по инициатива на
общественици.
Твърди се ,че Община Б не е доказала твърдяния от нея факт, че
имущество - поземлен имот с идент. ***, гора с площ от 200071 кв.м. е
собственост на училище ОУ“ХБ“ - с.Р , поради което би било законосъобразно
да премине в собственост на Община Б. Още повече, че съгласно § 5, ал.4 от
ПЗР на ЗЮЛНЦ, имуществото за което претендира ищеца - гора е собственост
на държавата. Следователно ищецът не бил доказал, че е налице за него
правен интерес за предявяване на настоящия иск в производството по чл.13,
ал.1, т.З, б.”а” и б.”б” от ЗЮЛНЦ. А съгласно чл.13, ал.2 от ЗЮЛНЦ
решението на съда по ал.1, т.3, букви "а" и "б" се постановява по иск на всеки
заинтересуван или на прокурора. Твърди се ,че Община Б не е заинтересовано
лице. Дейността на Училищното настоятелство/УН/ не засягала по никакъв
начин, не нарушавала и не застрашавала права или законни интереси на
общ.Б. Предметът и целите на УН нямали нищо общо с функциите и
правомощията на Общината. В настоящия случай Община Б нямала правен
интерес от това дали Училищното настоятелство ще има или няма дейност. С
оглед горното се твърди,че за Община Б не възниквал правен интерес за
предявяване на иск по чл.13, ал.1, т.3, б.”а” и б.”б” от ЗЮЛНЦ. В
производството ищецът доказвал фактите, от които произтича правният му
интерес, а в противен случай производството се прекратява.
С решение N06 от 17.04.2007 г. на КС по к.д. № 11/2006 г.
Конституционният съд на РБ изрично посочвал, че легитимация, без да се
обосновава правен интерес и без нарушаване или застрашаване на лични
права на ищеца, би могла да има нежелан ефект по отношение на различни
правни субекти, затова заинтересоваността следвало да е правомерна, лична и
обоснована. Допустимо било обжалване само на този акт, който засяга
правната сфера на ищеца като правен субект.
От друга страна за удостоверяване собствеността на спорния имот - гора
5
и законосъобразността на Акт № 3471 за частна общинска собственост на
Община Б, вх.№1470 от 26.06.2023г. вписан с акт № 153, том 6, имотна
партида № 71209 на Сл. по вписванията – К ищецът бил предявил по реда на
ГПК с вх.№ 998 от 13.07.2023 г. установителен иск от “УН ОУ ХБ“ - с.Р“
срещу Община Б и било образувано гр.д. № 184/2023 г. по описа на РС-К за
това, да бъде признато за установено по отношение на ищеца Сдружение „УН
ОУ ХБ“ - с.Р“ с ЕИК - ***, че е собственик на поземлен имот с идентификатор
*** /номер по предходен план 089013/ в землището на с.ГК, общ.Б, местност
***, представляващ гора с площ от 200 071кв.м., частна собственост, съгласно
Решение *** г. по чл.13, ал.5 от ЗВСГЗГФ на ПК - В, като правоприемник на
Училищно настоятелство - с.Ш, на основание правоприемство и давностно
владение, като при доказване на установителния иск да бъде отменен Акт №
3471 от 26.06.2023г. за частна общинска собственост на Община Б.
Поддържа се ,че дори със заплахата да бъде издаден акт на КРС за
признаване на установителния иск, не бил налице повод и правно основание за
предявяването на иск за прекратяване на дейността на „УН ОУ ХБ“ - с.Р“.
Дори да бъдел отменен Акт № 3471 за частна общинска собственост на
Община Б, това нямало да внесе несигурност относно действителното правно
положение и статус на правния субект Общината. Със или без собственост
върху спорния процесен имот по гр.д. № 184/2023г. по описа на РС-К, Община
Б щяла да продължи да функционира със същия правен статус на
юридическото лице - Община. Поради горното предметът на настоящото дело
не можел да бъде мотивиран от правен интерес по повдигнат спор по друго
гр.д. за отмяна на Акт № 3471 от 26.06.2023г. за частна общинска собственост
на Община Б. Не можело Община Б да черпи права от неправомерни действия
и недоказани твърдения. Не можело Община Б да шиканира процеса по гр.д.
№184/2023 г. по описа на РС-К, като не предоставя данъчна оценка по
разпореждане с издадено съдебно удостовеРе на КРС за спорния имот. Под
страх от наказателна отговорност по подадена от УН жалба в РП - В пр.пр. вх.
№ 3013/08.09.2023г. срещу служителката на МДТ и Кмета на общ.Б,
последните били принудени да издадат и изпратят данъчна оценка в КРС,
като необходим и задължителен документ за започване на делото.
От материалноправна страна се сочи ,че искът е неоснователен.
Сдружението „УН ОУ ХБ“ - с.Р“ било юридическо лице с нестопанска
6
цел в обществена полза. Регистрирано било от Агенция по вписванията,
Търговски регистър на 22.06.2023 г. с ЕИК - ***. Учредено било и
съществувало в правния мир, съгласно разпоредбите на ЗЮЛНЦ, ЗПУО,
Устава и било правоприемник на Училищно настоятелство с.Р, Училищни
настоятелства - с.Ш, с.Б, с.ГК, с.К, с.П и с.ШМ, както и на имуществото им на
основание чл.309в, ал.1 от ЗПУО и чл.44 от ЗЮЛНЦ. Това Училищно
настоятелство било създадено с основна идея възстановяване на учебния
процес в Основно училище “ХБ” - с.Р в населено място с традиционно
населена малцинствена етническа група власи, говореща румънски език,
която имала право да изучава майчиния си език. Съгласно Закон за
ратифициране на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства
чл.12 - чл.14 България се задължавала да признае на всяко лице,
принадлежащо към национално малцинство, правото да изучава езика на
своето малцинство. В области, населени традиционно с лица, принадлежащи
към национални малцинства, страните /държавите подписали Рамковата
конвенция за защита на националните малцинства/ се стремели, в рамките на
своите образователни системи, да осигурят възможност лицата,
принадлежащи към тези малцинства, да изучават езика на малцинството или
да бъдат обучавани на този език. Ответното настоятелство желаело да
възобнови учебния процес в училищното ,за да може малцинствената група
власи в с.Р да изучава езика на своето малцинство, както и да бъде открита и
паралелка за деца със хронични заболявания - астма и ендокринни, тъй като
с.Р се намирало в екологично чист район. Не можело да се разчита на
финансова помощ на общ.Б, нито на държавата в лицето на МОН. Ответникът
искал да възстанови собствеността на недвижимия имот - гора, с който да
обезпечи материалната база на училището. Община Б виждала в тези намеРя,
в целите изброени в Устава и в дейността на ответника дейност, която
противоречи на добрите нрави.
Първите исторически извори, в които е описано с.Р, като населено място
с традиционно населена малцинствена етническа група власи, говореща
румънски език или може би наречие на румънски език, е в пътеписите на Ф К
- “Дунавска България и Балканът” от 1860 г. След това ХТ в книгата си
“Етнически общности и национална сигурност” публикувал проучване за
влашката етническа общност и в района около В. Кратка ретроспекция
правела в статията си „Етнически групи и етно-религиозни общности в
7
България „ ВВ, подробно описала власите в региона.
За да бъде регистрирано училищното настоятелство, съгласно ЗПУО
следвало да има училище ,по повод което да бъде регистрирано. Проверен
бил в регистъра на МОН правния статус на училището в с.Р. Установено било
, че има издадена Заповед РД 14-107/09.10.2018 г. на Министъра на МОН за
закриване на училището, обнародвана в ДВ ***/*** г., но същата било
установено , че не е влязла в сила в 14 дн.ср. от обнародването й. Проверено
било и в БУЛСТАТ регистър. След публикуване в ДВ и влизане в сила,
Заповедите на Министъра се предоставяли от НОМ за вписване в БУЛСТАТ
регистър, тъй като съгласно чл.12, ал.4 от Закон за БУЛСТАТ регистър /ЗБР/
при всяка промяна на подлежащите на вписване обстоятелства е задължено
институцията в 7-дневен срок да заяви вписването им в регистъра.
В Регистъра на институциите в Националната електронна
информационна система на предучилищно и училищната образование
/НЕИСПУО/ на МОН Основно училище”ХБ” стояло под № *** с код 500302.
В колона вид, номер и дата на последния акт за преобразуване на
институцията, бил вписан Административен акт №1 от 10.10.1939 г. Според
Регистъра на училищата на Министерство на образованието и науката
/справка на публично достъпен адрес /, училище ОУ“ХБ“ - с.Р било
съществуващо и действащо към настоящия момент и с посочен телефон за
контакт, сайт и имейл.
В БУЛСТАТ регистър нямало вписана 2018 г. Заповед РД 14-
107/09.10.2018г. от Министъра на МОН за закриване на ОУ”ХБ”-с.Р, както
твърдял ищецът. Видно от УдостовеРе изх. №20240129101750 на Агенция по
вписванията - БУЛСТАТ регистър към 09.01.2019г. училището не било с
прекратена дейност, а със статус развиващ дейност; основна дейност (НКИД
2003) - предучилищно и основно образование; директорът Р М А.а не била
заличена и до настоящия момент 2024 г. като такава; последен влязъл в сила
административен акт, вписан и към настоящия момент за училището бил
Административен акт №1 от 10.10.1939 г. Последния акт, който стоял вписан в
колона вид, номер и дата на последния акт за преобразуване на институцията
по код от НЕИСПУО в Регистъра на институциите в НЕИСПУО за училището,
бил Административен акт № 1 от 10.10.1939 г.
През 2019 г. директорката Р А.а направила опит да впише заличаване на
8
училището, като и че се прекратява дейността му, с копие от обявената в ДВ
Заповед,очевидно за да оправдае фактическото прекратяване на учебния
процес в училището. Но Агенция по вписвания, БУЛСТАТ регистър не
вписали исканите от нея обстоятелства, тъй като само Министърът на МОН
имал правомощие да впише такива обстоятелства, като заяви дата на влизане
в сила на заповедта. Директорката Р А.а имала правомощия дотолкова, че да
впише, че училището е в състояние - неактивно, докато чакала влизане в сила
Заповедта за закриване на Министъра, което копие от ДВ била приложила към
заявлението си. Всяко трето физическо лице, което имало непрекратена
представителна власт да представлява училището ,имало право да вписва
всякакви обстоятелства относно състоянието му и управлението му.
Ако било закрито ЮЛ - ОУ“ХБ“ - с.Р към края на 2018 г., в 14- дневен
срок от обнародване на Заповедта в ДВ, без обжалване, както се твърдяло от
ищеца, то щяло да не съществува в правния мир това ЮЛ - училище и щели да
са отпаднали за ФЛ - директорката представителната власт да представлява
училището и правото да вписва каквито и да било обстоятелства относно него
след края на 2018 г. Заповедта била обнародвана в ДВ, ***/*** г. Следвало да
е влязла в сила на 10.11.2018 г., но тъй като е било събота, влязла в сила на
12.11.2018 г. според ищеца. Подлежало на вписване в 7 -дн.срок в Булстат
регистър, т.е. до 19.11.2018 г. съгласно чл.12, ал.4. от Закон за БУЛСТАТ
регистър. Директорката Р А.а била назначена чрез трудов договор от
Регионално управление на образованието - В. Имала правомощия дотолкова,
че да вписва приети вътрешни актове на училището, тъй като съгласно чл.54,
ал.2, т.5 от Наредба №8/2016 г. за информацията и документите за системата
на предучилищното и училищното образование, Комисия определена със
заповед на министъра на МОН актуализирала документите в съответствие е
измененията в юридическите актове за системата на предучилищното и
училищното образование.
Следващата година 2019 г. сред “закриване” на училището,
директорката трябвало да има изрично пълномощно от Министъра на МОН
да го представлява пред БУЛСТАТ регистър за вписване на Заповедта, ако е
било закрито училището до 19.11.2018 г. Но ФЛ не можело да изземва
функциите на Министър, като вместо него обявява за влезли в сила негови
заповеди и от негово име да ги вписва в Булстат регистър. И до настоящия
момент - дата на прекратяване на регистрацията на училището, нямало
9
посочена в Булстат регистър, съгласно изискването на чл.7, ал.1, т.4 от Закон
за Булстат регистър /ЗБР/. Стояло вписаното заявлението на директорката, че
училището е в състояние - не активно, което обстоятелство било по чл.7, ал.1,
т.12 от ЗБР, различно от това по чл.7, ал.1, т.4 от ЗБР за дата на прекратяване
на регистрация.
Заповед на Министъра на МОН за закриване на училището след
отбелязване за издаване в регистъра на МОН и след обнародване, влизането й
в сила, следвало Министерството да подаде за вписване до към 19.11.2018 г. и
в Булстат регистър същата Заповед с отбелязване в икономическа дейност -
прекратена и заличаване на директора.
Видно от справки на Регистър БУЛСТАТ, по код БУЛСТАТ - *** /на
училището/ и към настоящия момент 2024 г., то стояло с основна
икономическа дейност (КИД 2008) - Начално образование (първи етап на
основното образование). Не било с прекратена дейност, както следвало да се
впише изрично, съгласно чл.7, ал.1, т.4 от ЗБР, с посочване на дата на
прекратяване на регистрацията. Правело впечатление, че някой след началото
на 2019 г. бил променил и заявил от основна дейност (НКИД 2003) -
предучилищно и основно образование, в основна икономическа дейност (КИД
2008) - Начално образование (първи етап на основното образование). Това
говорело, че училището продължава да се развива чрез преобразуване в
Начално образование. Заповед за преобразуване на ОУ“ХБ“ - с.Р на
Министъра на МОН нямало.
Заповедта на Министъра не била влязла в сила, тъй като след
обнародването й в ДВ, *** от *** г., бил повдигнат правен спор от Сдружение
“АВЕ”, ЕИК ***, достигнал Европейската комисия по правата на
малцинствата /ЕКПМ/ на Съвета на Европа, тъй като в с.Р жителите са
етническа малцинствена група власи - говорещи румънски език. Основната
цел и Средства на Сдружението “АВЕ” била сред етническите власи в региона
извършване на необходимото за изучаването на майчиния език и интегриране
на етноса в Българското общество и Европейската общност в рамките на
конституцията на Република България, българското и Европейско
законодателство и Хартата за правата на човека. В отговор ЕКПМ била
изпратила отвореното писмо до МОН с препоръка за спазване на подписаната
от Р България на 9 октомври 1997 г. в Страсбург „Рамкова конвенция на
10
Съвета на Европа за защита на националните малцинства“, обнародвана в ДВ,
бр. 22 от 24 февруари 1998г. и по- специално зачитане правата на етническите
групи ,заложени в Рамковата конвенция за защита на националните
малцинства чл.12 - чл.14, както и ДОКЛАД- А8-0353/2018 г.относно
минимални стандарти за малцинствата в ЕС от 24.10.2018 - (2018/2036(Г№) на
Европейския парламент, Комисия по граждански свободи, правосъдие и
вътрешни работи, Докладчик: Йожеф Над /публично достъпен/. С
обнародване в ДВ, бр.18 от 26.02.1999 г. същата Рамкова конвенция станала
част от вътрешното ни законодателство със Закон за ратифициране на
Рамковата конвенция за защита на националните малцинства /ЗРРКЗНМ/.
Съгласно чл.12 - чл.14 ЗРРКЗНМ страната се задължавала да признае на всяко
лице, принадлежащо към национално малцинство, правото да изучава езика
на своето малцинство. Очевидно било, че Заповед РД 14-107/09.10.2018 г. на
министъра на МОН за закриване на ОУ“ХБ“-с.Р не можело да противоречи на
чл.12 - чл.14 от ЗРРКЗНМ,поради което Заповедта на министъра на МОН за
закриване на училището не можело да противоречи и на принципа на чл.310,
ал.3 от ЗПУО. Също така Заповедта на министъра на МОН за закриване на
училището на етническа малцинствена група власи не можело да противоречи
на Решение №2 от 18 февруари 1998г. по к.д. №15/1997г. на Конституцинният
съд, където бил конституиран като заинтересована страна и Министърът на
образованието и науката. След предоставения 21 - дневен срок за становище
на страните, в даденото становище от Министерски съвет - в лицето на МОН
се поддържало, че както отделните разпоредби на Конвенцията, така и тя като
цяло съответства на Конституцията. Изброените в Конвенцията права и
свободи на етнически малцинствени групи били надлежно уредени, съответно
защитени и в Конституцията на Р.България. Всеобщия им характер се
определял на първо място от обстоятелството, че те са признати на всяко
човешко същество, независимо от неговата национална принадлежност.
Конституционно установени били равенството пред закона и недопустимостта
на дискриминация - чл.6, ал.2; правото на културно развитие и произтичащата
от него забрана за принудителна асимилация - чл.29, ал.1 и чл.54, ал.1;
принципът на търпимост - Преамбюла на Конституцията, чл.37, ал.1 и чл.38 от
Конституцията; свободата на мисълта, съвестта и вероизповеданието - чл.37;
свободата на изразяване - чл.39; достъп до средствата за масово осведомяване
- чл.40 и чл.41; свободата на събиране и сдружаване - чл.43 и чл.44;
11
употребата на майчин език - чл.36; правото на образование - чл.36 и чл.53.
Тези принципи, освен че са текстуално инкорпорирани в Конституцията, по
силата на чл.5, ал.4 от Конституцията били част от вътрешното право на
страната /в този смисъл и решение №7 от 2 юли 1992г. по к.п. №6 от 1992г. -
ДВ, бр.56 от 1992г./ и имали предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които им противоречат.
Поради което, ако Министърът на МОН към края на 2018 г. е издал
Заповед за закриване на училище ,принадлежащо на етническа малцинствена
група власи - говорещи румънски език в противоречие на Решение №2 от 18
февруари 1998г. по к.д. №15/1997г. на Конституционния съд и чл.14 от
ЗРРКЗНМ, то той би издал индивидуален административен акт, противоречащ
на собственото даденото становище на МОН ,включено в мотивите на горното
решение на КС и един акт противоречащ на вътрешното ни законодателство -
Закона за ратифициране на Рамковата конвенция за защита на националните
малцинства по чл.12 - чл.14 от Рамкова конвенция на Съвета на Европа за
защита на националните малцинства.
Твърди се ,че де юре ОУ“ХБ“ - с.Р не било закрито, нямало влязла в сила
заповедта на министъра на МОН за закриване. Ответникът със своите
фактически действия незаконосъобразно прекратявал учебния процес и
затварял училището на база Решение № 57/31.08.2018 г. на ОбС Б за закриване
на училището в нарушение на чл.310, ал.1 от Закона за предучилищното и
училищно образование /ЗПУО/ и правилата в чл.11 - чл.16 на Наредба №
9/19.08.2016 г. за институциите в системата на предучилищното и училищното
образование, където е описано как се закрива училище и кой има право да го
стори. Община Б спекулирала с това, че е имало издадена заповед за закриване
на училището от Министъра.
След повдигане на спор от Община Б за правния статус на училището
ответникът бил подал две Заявления за достъп до обществена информация
към МОН за потвърждаване на публичната информация от регистъра на
МОН.
Първото Заявление било с вх.№ 94-5754/16.10.2023г. по описа на МОН.
Ответникът помолил да бъде потвърден от МОН правния статус на
съществуващо, незакрито училище ОУ“ХБ” - с.Р. Отговорено било бланкетно
с кой закон и с коя наредба се уреждала процедурата по закриване, че има
12
издадена заповед, която е обнародвана и че тя подлежи на влизане в сила в 14
.дн.срок от публикуването й. Подадено било второ Заявление с вх.№ 94-
6237/30.10.2023г. на МОН, с което официално се искало да бъде отворено
досието на ОУ“ХБ“ - С.Р, общ.Б, обл.В, като МОН:
1 .обяви съдържанието на отвореното писмо от ЕКПМ,
2. предостави информация относно това какво е предприето от страна на
МОН по препоръката за спазване на подписаната от Р.България „Рамкова
конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства“,
3.посочи дата на влизане в сила на ЗАПОВЕД № РД-14-107 от 9
октомври 2018 г. на министъра на МОН за закриване ОУ“ХБ“ - С.Р, общ.Б,
обл.В, ако е влязла в сила,
4. информира защо стои Основно училище”ХБ” със статус
съществуващо, незакрито в Регистъра на институциите в Националната
електронна информационна система на предучилищно и училищната
образование /НЕИСПУО/на МОН, под № *** с код 500302. и в колона вид,
номер и дата на последния акт за преобразуване на институцията, е вписан
Административен акт №1 от 10.10.1939г., не ЗАПОВЕД № РД-14-107 от 9
октомври 2018 г. на министъра на МОН, защо в Регистъра на училищата
подържан от МОН и публично достъпен както и Образователен регистър
ОУ“ХБ“ - С.Р, общ.Б, обл.В, е действащо училище и кани ученици да се
запишат за обучение, защо в Булстат регистър не е заличено ЮЛ,
5. информира защо на посочения от МОН сайт на адрес няма дата на
влизане в сила на Заповедта на Министъра на МОН за закриване и няма
отбелязване за вписване на същата в БУЛСТАТ регистър.
На това Заявление не бил получен отговор в указания срок - 13.11.2023
г.
Представеното по делото писмо изх.№ 1002-1751/16.11.2023г. от д-р
Е.ия Л зам.министър на МОН, изпратено към Община Б, нямало правна
стойност, тъй като било в разказен характер, без правни аргументи. Нямало
конкретен отговор на посочените горе въпроси в петте точки. Ответникът
поставя въпроси защо д-р Е.ия Л зам.министър на МОН не се ангажира, като
посочи конкретна дата на влизане в сила на Заповед № РД-14-107 от 9
октомври 2018 г., защо на официалния интернет сайт на МОН освен че няма
дата на влизане в сила на Заповедта на Министъра за закриване, няма
13
отбелязване за вписването й в БУЛТСТАТ регистър,защо в БУЛТСТАТ
регистър няма вписана от МОН такава заповед,защо там ЮЛ ОУ”ХБ”с.Р не е
заличено, защо не е с прекратена дейност, защо не е заличена директорката,
като такава и към настоящия момент,защо на посочения в писмото на МОН
официалния интернет сайт на Регистър на институциите в Националната
електронна информационна система на предучилищно и училищната
образование /НЕИСПУО/, Основно училище”ХБ”с.Р стои под № *** с код
500302,защо в колона вид, номер и дата на последния акт за преобразуване на
институцията, е вписан Административен акт №1 от 10.10.1939г., а не Заповед
№ РД-14-107,защо от МОН не желаят да отворят досието на училището, за да
придобият повече данни и да ги споделят, като обявят съдържанието на
отвореното писмо от ЕКПМ и какво е предприето от страна на МОН по
препоръката за спазване на подписаната от Р.България „Рамкова конвенция на
Съвета на Европа за защита на националните малцинства“,защо има издадена
Заповед на министър на МОН, която противоречи на вътрешното ни
законодателство - чл.12-чл.14 от Закон за ратифициране на Рамковата
конвенция за защита на националните малцинства,съответства ли
управленската програма на МОН със законовата програма,защо от друга
страна писмото от д-р Е.ия Л завършва с отметка - вярно с електронно
подписания документ и едновременно има поставен мокър печат на МОН -
Р.България №2. Кое било вярното - изпратено е писмото с електронен подпис
или е чрез хартиен носител с печат, но без подпис. Такова писмо се поддържа
,че съдът не можел да го прие за доказателство, като официален документ на
МОН, само със заверка от страна на ищеца, че е вярно. Твърди се ,че МОН не
се произнася с писма, а с удостоверителен официален акт за произлезли
правни факти. Очевидно ищецът чрез лобиране и съдействие се бил сдобил с
писмо, чрез което се опитвал да повлияе на вътрешното убеждение на съда.
Съгласно чл.8а от Закон за Булстат регистър, когато е посочен код по
БУЛСТАТ, съдът, държавните и местните органи, лицата, на които е
възложено упражняването на публична функция, и организациите,
предоставящи обществени услуги, включително банките, нямали право да
изискват доказването на обстоятелства, вписани в регистър БУЛСТАТ.
Забраната се прилага и за възложителите по чл.5 от Закона за обществените
поръчки.
Поради горните обстоятелства се твърди ,че Заповед на Министъра на
14
МОН за закриване на училището в с.Р не е влязла в сила, както твърди ищеца,
в 14-дн.срок от обнародването в ДВ - 2018г., което се потвърждава от:
УдостовеРе изх. №20240129101750 на Агенция по вписванията - Булстат
регистър към 09.01.2019 г., където училището не е с прекратена дейност, а със
статус развиващ дейност; основна дейност (НКИД 2003) - предучилищно и
основно образование; директорът Р М А.а не е заличена и до настоящия
момент 2024 г., като такава; последния влязъл в сила административен акт,
вписан и към настоящия момент за училището е Административен акт №1 от
10.10.1939 г., БУЛСТАТ регистър по код булстат - *** /на училището/; и към
настоящия момент 2024 г., училището стои с основна икономическа дейност
(КИД 2008) - Начално образование (първи етап на основното образование); от
Регистъра на институциите в Националната електронна информационна
система на предучилищно и училищната образование /НЕИСПУО/, където
Основно училище”ХБ”с.Р стои под № *** с код 500302.; от регистъра на МОН
, където има отбелязване на издадена Заповед на Министъра на МОН, но няма
вписване с дата на влизане в сила.
С оглед горното се твърди ,че ищецът не е доказал наличие на влязла в
сила Заповед № РД-14-107 от 9 октомври 2018 г. на министъра на МОН за
закриване на ОУ“ХБ“- с.Р, прекратена дейност и заличен директор, за да
твърди, че липсва правно основание - наличие на училище, за създаването на
“Училищно настоятелство ОУ“ХБ“- с.Р”, което да подпомагане
образователната институция - училище, като законна предпоставка по чл.306,
ал.1 от ЗПУО. Такава Заповед № РД-14-107 от 9 октомври 2018г. нямало
вписана от министъра на МОН в БУЛСТАТ регистър. Твърденията, че е налице
влязла в сила Заповед № РД-14-107 от 9 октомври 2018г. на министъра на
МОН за закриване ,били голословни и неподкрепени с доказателства.
По същество се твърди ,че на 22.05.2023г., един месец преди
учредяването на сдружението, А. В. и ММ - учредители , отишли на среща с
кметицата на общ.Б - АГ, в сградата на общината. Обявили й за създаването
на сдружението , както и за имота гора, който е на предишно закрито
Училищно настоятелство-с.Ш на територията на общ.Б. Този имот на
основание чл.309в, ал.1 от ЗПУО и чл.44 от ЗЮЛНЦ ответникът декларира ,че
желаел да придобие за Сдружението- единствено Училищно настоятелство на
територията на общ.Б. Към 20.05.2023г. ответникът се снабдил с история на
собствеността на имота гора, видно от която единствен собственик било
15
Училищно настоятелство - с.Ш. Бивши собственици на имота - нямало данни
за такива. Проверено било дали имотът е вписан в Имотен регистър и Служба
по вписванията при РС – К с цел избягване на конфликт на интереси с други
ЮЛ. Имотът не бил вписан никъде. Кметицата не знаела за този имот преди
срещата на 22.05.2023 г., но си го харесала и решила да го актува за
общински, като си възложила да го управлява еднолично. Ако имало
сдружение Училищно настоятелство, по закон тя нямала право да го държи
общински, а трябва да го предаде на Училищното настоятелство. Ако няма
УН, нямало кой да й предяви претенции за собствеността на имота.
Учредителното събрание на Сдружението„УН ОУ ХБ“ - с.Р“ се провело на
19.06.2023 г. в с.Б. Регистрирано било от Агенция по вписванията, Търговски
регистър на 22.06.2023 г. с ЕИК — *** със седалище и адрес на управление -
с.Р, и адрес за кореспонденция гр.В, ***. След като било обявено създаването
на Сдружението и намеРята по отношение на имота един месец преди
регистрацията му, кметицата била наблюдавала ответната страна. На
26.06.2023г., четири дни след регистрация на Училищното настоятелство, тя
вписала Акт №3471/26.06.2023г. за частна общинска собственост в
Сл.вписвания при РС-К за имота гора. Така тя манипулирала всички, че
ответното училищно настоятелство “иска да й открадне имота”. Както и се
стремяла да домогне до решение за прекратяване на дейността на
Сдружението “Училищно настоятелство ОУ”ХБ”-с.Р”.
Твърди ,че заявеното от ищеца в Исковата молба, че след 27.06.2023 г.,
Община Б разбира, че “А. В. е учредила Сдружение с нестопанска цел „УН ОУ
ХБ“ - с.Р“, не било вярно. Ищецът бил уведомен на 22.05.2023 г. за
Сдружението -един месец преди регистрацията в ТР, която е от 22.06.2023 г.
Още повече, че с вписването в ТР регистрацията на ЮЛ, е известно
обстоятелство за всяко трето лице, съгласно чл.7, ал.1 от Закон за търговския
регистър на ЮЛНЦ. Вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно
на третите добросъвестни лица от момента на вписването. То е публично
известно и е обявено за всяко трето лице от момента на обявяването, съгласно
чл.9 от Закон за търговския регистър на ЮЛНЦ /ЗТРЮЛНЦ/.
Сочи ,че на 31.05.2023г. бил проведен само телефонен разговор между
А.Г и А. В.. А.Г се държала много егоцентрично и заяви на В.В. : „за каква се
мислиш, ти ли ще се разпореждаш и за каква се изживяваш, аз ще се
разпореждам с имота когато реша, както реша и когато намеря за добре.“,
16
„повече не ме безпокой“. Отговора на В.В. бил кратък - „не знаех, че ви
безпокоя, разбрах ви“ . Повече А.Г не била търсена . Не ставало ясно защо
след нейното категорично желание да не я безпокоят, в последствие се
чувствала обидена, че не е поканена на Учредителното ни събрание на
19.06.2023 г. Още повече, че вече били в конфликт на интереси относно
поземлен имот - гора, тъй като ответникът желаел да легализира
собствеността си и да използва гората като имуществен ресурс ,чрез който да
възобнови материалната база на ОУ“ХБ“ - с.Р.
По отношение на твърденията на ищеца, че ответникът извършва
дейност, която противоречи на добрите нрави, защото имал користни намеРя
да придобие имота - гора и еднолично председателя ни А. В. да се разпорежда
с него - това твърдение било абсурдно и невъзможно по закон, тъй като
съгласно чл.309а и чл.309б от Закон за предучилищното и училищно
образование /ЗПУО/, държавата в лицето на МОН имала право да изисква от
Училищните настоятелства във всеки един момент документи за упражняване
пряк контрол върху дейността, имуществото, приходите и начина на
разходването им в Училищните настоятелства, а именно:
Чл. 309а. (Нов - ДВ, бр. 82 от 2020 г.) Настоятелствата може да разходват
приходите от имуществото си, включително приходите от земеделски земи,
само за дейности, насочени към постигане на основната си цел по чл. 309, ал.
1, и в полза на детската градина, училището или центъра за подкрепа за
личностно развитие.
Чл. 3096. (Нов - ДВ, бр. 82 от 2020 г.) (1) Министърът на образованието
и науката и оправомощени от него длъжностни лица, както и регионалните
управления на образованието осъществяват контрол върху настоятелствата за
спазване на разпоредбите на този закон и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му.
(2) Органите по ал.1 извършват проверки върху дейността на
настоятелствата и имат право:
1. на свободен достъп до всички дейности и до всички документи на
настоятелството;
2. да изискват в определени от тях срокове справки, завеР копия от
документи и друга информация във връзка с извършването на проверките,
включително на електронен носител.
17
(3) Органите за управление и всички служители на настоятелството са
длъжни да оказват съдействие на органите по ал.1 при осъществяване на
правомощията им и да осигуряват подходящи помещения и технически
средства за извършване на проверките.
(4) При констатирани нарушения органите по ал.1 дават
задължителни указания за отстраняването им.
От друга страна се твърди,че “Училищно настоятелство ОУ”ХБ”-с.Р” е
подало също жалби към РП-В за проверка на обстоятелствата:
1. Жалба вх.№ 2278/11.07.23 г. по описа на РП-В - Да се произнесе РП
- В дали АСГ в качеството й на длъжностно лице Кмета на общ.Б, в кръга на
службата си е заверила и издала официален документ - Акт № 3471 за частна
общинска собственост на Община Б, с вх.№1470 от 26.06.2023г., акт № 153,
том 6, имотна партида № 71209, в който е удостоверила неверни
обстоятелства или изявления, с цел да бъде използван тоя документ като
доказателство за тия обстоятелства или изявления. В момента жалбата се
разглеждала от Апелативна прокуратура - София.
2. Жалба вх.№ 3013/08.09.23 г. по описа на РП-В - РП след проверка
на обстоятелства, обаждане на 112 , разговор с дежурния полицай, отказ да се
входи Съдебното удостовеРе на КРС, проверка къде са служителите на общ.Б,
отговарящи за входяване на документи към общ.Б в регистратура и
деловодството, има ли техни заместници, ако са в полагаем отпуск или
болнични, ако няма определени заместници кметицата да отговори защо не е
упражнила правомощията и задълженията си за организацията на работа на
общ.Б, вярно ли е че тя и зам.кмета на общ.Б са наредили да не се приема,
входява и изпълнява Съдебно удостовеРе изх.№ 597/28.08.2023г. по гр.д.№
184/23 г. на РС - К, да не се издава данъчна оценка.Искало се :
РП - В да провери след събиране на доказателства дали на 07.09.2023г. в
сградата на Община Б след 9 ч. до към 10:30 ч. в качеството си на длъжностно
лице служителката на МДТ в общ.Б не е изпълнила служебните си
задължения да приеме Съдебно удостовеРе изх.№ 597/28.08.2023 г. по гр.д.№
184/23 г. на РС-К, в което изрично е разпоредено на нея, като служител
издаващ данъчни оценки в общ.Б, да издаде удостовеРе, в което да бъде
отразена данъчната оценка на процесния имот, след като същата категорично
отказва да го приеме и заявява, че няма да издаде данъчна оценка.
18
РП - В да провери след събиране на доказателства дали на 07.09.2023г. в
сградата на Община Б след 9 ч. до около 9:40 ч. в качеството си на длъжностни
лица кметицата АСГ и зам.кмета РК на общ.Б са превишили властта или
правата си с цел да набавят за себе си или за другиго облага и да причинят
другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, а
именно: при неизпълнение в седемдневен срок - представяне на данъчна
оценка въз основа на която да се довнесе държавна такса по гр.дело, то ще
бъде прекратено, както и не може да се изпълни разпореждането за вписване
на Исковата молба в Сл.вписвания - К.
РП - В да провери след събиране на доказателства дали на 07.09.2023г. в
сградата на Община Б след 9ч. до около 10:30ч. в качеството си на длъжностни
лица кметицата АСГ, не е упражнила правомощията и задълженията си за
организацията на работа на общ.Б да приема и входява документи в общ.Б в
регистратура и деловодството. РП - В още не се била произнесла по Жалбата.
“Училищно настоятелство на ОУ”ХБ”- с.Р” било регистрирано
законосъобразно при спазване изискванията на ЗПУО и ЗЮЛНЦ на 22.06.2023
г., видно от УдостовеРе изх.№ 20230622162542/22.06.2023г. от АВ при ТР и
било легитимно юридическо лице.
То отговаряло на изискванията на Глава седемнадесета-Настоятелства
ЗПУО и разпоредбите на ЗЮЛНЦ. Учредено било по законен ред. Надлежно
били представени всички документи със Заявление А15 за вписване на
обстоятелства относно сдружението с вх.№ 20230621123559. Получено било
уведомление за вписване с № 20230622153417 на ТР., с ЕИК - ***.
От исковата молба се разбирало,че ищецът нямал никакви претенции по
законосъобразността на реда за учредяване, а единственото оплакване било
относно “липса на правно основание за създаването” на “Училищно
настоятелство на ОУ”ХБ”- с.Р”. Твърдяло се ,че не е налице правно основание
за създаване на Училищното настоятелство, тъй като “де юре” нямало влязла
в сила и вписана заповед в Булстат регистър за заличаване на училището в с.Р,
и в който Булстат регистър дейността на училището не е прекратена,
директора не е заличен и има представителни пълномощия и към настоящия
момент. Законният ред за учредяване бил спазен, поради което имало решение
на АП при ТР за регистрация на Училищното настоятелство.
Основни Цели на Сдружението с нестопанска цел в обществена полза
19
“Училищно настоятелство на ОУ”ХБ”- с.Р” били:изграждане на духовно -
нравствени ценности в учениците и постигане на хармонично развитие при
изграждането им като личности; Утвърждаване авторитета и доброто име на
училището; Активно подпомагане изявите на даровити и талантливи ученици,
със специфични умения и тяхното индивидуално и отборно участие в
олимпиади, конкурси, състезания, турнири и др.; Създаване на оптимални
условия за обучение, възпитание и труд; Превенция срещу негативните
влияния на социалната среда; Подпомагане на социално слабите и ученици
със специални нужди; Подпомагане на социалната интеграция и личностна
реализация; Подпомагане на извънкласните и извънучилищните дейности и
организацията на свободното време на учащите се чрез спорт, туризъм,
клубове, школи, културно-масови прояви, екологичен и здравословен начин на
живот и др.; Защита на човешките права на учениците и преподавателите.
Предметът на дейност бил :
За постигане на целите си „УН ОУ ХБ“- с.Р“ извършва следната
дейност:
1. обсъжда и прави предложения пред съответните органи и институции
за развитието или за решаването на текущи проблеми, свързани с дейността на
училището;
2. съдейства за осигуряване на допълнителни финансови и
материални средства за подпомагане учебния процес на ОУ“ХБ“ и контролира
целесъобразното им разходване;
3. подпомага изграждането и поддържането на материално-
техническа база за ОУ“ХБ“;
4. участва при избора на учебници от педагогическия съвет, по които
ще се обучават учениците от училището, и при възможност подпомага
закупуването им;
5. подпомага създаването и реализирането на възпитателно-
образователните програми по проблемите и потребностите на учениците;
6. подпомага училищните и общинските органи за осъществяването
на задължителното училищно обучение;
7. съдейства за реализирането на извънкласните и извънучилищните
форми, организиране на клубове, школи, туризъм, спорт с учениците,
20
програмни и проектни занимания за екологичен и здравословен начин на
живот;
8. съдейства при организирането на свободното време на учениците;
9. предлага мерки за подобряване дейността на ОУ“ХБ“;
10. организира обществеността за подпомагане на ОУ“ХБ“;
11. сигнализира компетентните органи при извършени нарушения в
системата на народната просвета;
12. подпомага дейността на ОУ“ХБ“ в противодействието му срещу
наркоманията и други вредни влияния върху учениците;
13. подпомага социално слабите ученици;
14. съдейства на комисиите за борба срещу противообществени прояви
на малолетните и непълнолетните.
Средствата за постигане на целите са:дарителство, доброволен труд,
консултиране; разработване на програми; сътрудничество с международни и
национални организации, имащи сходни цели с тези на Сдружението;
разработване и кандидатстване по програми и проекти пред държавни,
международни и неправителствени органи и организации.
Всички тези цели, предмет на дейност и средства за постигане на целите
били заложени в Устава на Училищното настоятелство. Целите по всякакъв
начин щели да подпомогнат ответника за постигане на благородният проект
да възобнови учебния процес в училищното, за да може малцинствената група
власи в с.Р да изучава езика на своето малцинство, както и да бъде открита и
паралелка за деца със хронични заболявания - астма и ендокринни, тъй като
с.Р се намира в екологично чист район. Не можело да се разчита на финансова
помощ на общ.Б, нито на държавата в лицето на МОН. Читалището искало да
придобие собствеността на недвижимия имот – гора , с който да обезпечи
материалната база на училището.
Иска се да не се приема за разглеждане Исковата молба на Община Б,
като недопустима поради липса на правен интерес.Ако се приеме, че искът на
Община Б е допустим, то се иска да се постанови решение , с което да се
отхвърли искането по чл.13, ал.1, т.З, б.”а” и б.”б” от ЗЮЛСЦ за прекратяване
на дейността на „УН ОУ ХБ“ - с.Р“ като неоснователно, недоказано и
незаконосъобразно.
21
С отговора на исковата молба се предявява срещу ищеца насрещен
иск.
Твърди се ,че сдружение „Училищно настоятелство на ОУ “ХБ“ - с.Р“ е
юридическо лице с нестопанска цел в обществена полза. Регистрирано е от
Агенция по вписванията, Търговски регистър на 22.06.2023 г. с ЕИК - ***,
видно от УдостовеРе изх.№ 20230622162542 / 22.06.2023 г. на Агенция по
вписванията. Учредено е и съществува в правния мир, съгласно разпоредбите
на ЗЮЛНЦ, ЗПУО, съгласно Устава , като правоприемник на Училищно
настоятелство с.Р, Училищни настоятелства - с.Ш, с.Б, с.ГК, с.К, с.П и с.ШМ,
както и на имуществото на основание чл.309в, ал.1 от ЗПУО и чл.44 от
ЗЮЛНЦ.
Налице било правно основание за създаване на Училищното
настоятелство, тъй като нямало влязла в сила заповед на Министъра на МОН
и съответно вписана в Булстат регистър за заличаване на училището в с.Р. В
регистъра на МОН имало издадена Заповед РД 14-107/09.10.2018г. на
Министъра за закриване на училището, обнародвана в ДВ ***/*** г., но
същата не била влязла в сила в 14- дн.ср. от обнародването й. Проверен бил
правният статус на училището в с.Р и в Булстат регистър. След публикуване в
ДВ и влизане в сила, Заповедите на Министъра се предоставяли от НОМ за
вписване в Булстат регистър, тъй като съгласно чл.12, ал.4 от Закон за Булстат
регистър /ЗБР/ при всяка промяна на подлежащите на вписване обстоятелства
е задължено институцията в 7-дневен срок да заяви вписването им в
регистъра.
В Булстат регистър нямало изпратена от Министъра на МОН за
вписване Заповед РД 14-107/09.10.2018 г. за закриване на ОУ”ХБ”-с.Р. Видно
от УдостовеРе изх. №20240129101750 на Агенция по вписванията към
09.01.2019 г. училището не било с прекратена дейност, а със статус развиващ
дейност; основна дейност (НКИД 2003) - предучилищно и основно
образование;директорът Р М А.а не била заличена и до настоящия момент
2024г. като такава; последният влязъл в сила административен акт, вписан и
към настоящия момент за училището ,бил Административен акт №1 от
10.10.1939 г.
През 2019 г. директорката Р А.а била направила опит да впише
22
заличаване на училището, като и че се прекратява дейност му, с копие от
обявената в ДВ Заповед. Но Агенция по вписвания, БУЛСТАТ регистър не
вписали исканите от нея обстоятелства, тъй като само Министърът на МОН
имал правомощие да впише такива обстоятелства, като заяви дата на влизане
в сила на заповедта. Директорката Р А.а имала правомощия дотолкова, че да
впише, че училището е в състояние - неактивно, докато чакала влизане в сила
Заповедта за закриване на Министъра.
Ако беше закрито ЮЛ - ОУ“ХБ“ - с.Р към края на 2018г., в 14- дневен
срок от обнародване на Заповедта в ДВ, без обжалване, както се твърди от
ответника, то щяло да не съществува в правния мир това ЮЛ - училище и
щели да са отпаднали за ФЛ - директорката представителната власт да
представлява училището и правото да вписва каквито и да било обстоятелства
относно него след края на 2018г. Заповедта била обн. ДВ, ***/*** г. Следвало
да е влязла в сила на 10.11.2018г., но тъй като е било събота влиза в сила на
12.11.2018 г. според твърдението на ищеца. Подлежала на вписване в 7 -дн.ср.
в Булстат регистър, т.е. до 19.11.2018 г. Назначената Директорка Р А.а по
трудов договор от Регионално управление на образованието – В имала
правомощия дотолкова, че да вписва приети вътрешни актове на училището,
тъй като съгласно чл.54, ал.2, т.5 от Наредба №8/11.08.2016 г. за информацията
и документите за системата на предучилищното и училищното образование
Комисия ,определена със заповед на министъра на образованието и науката
актуализира документите в съответствие с измененията в юридическите
актове за системата на предучилищното и училищното образование.
Следващата година 2019 г. сред “закриване” на училището,
директорката е трябвало да има изрично пълномощно от Министъра на МОН
да го представлява пред Булстат регистър за вписване на Заповедта. И до
настоящия момент - дата на прекратяване на регистрацията на училището,
нямало посочена в Булстат регистър, съгласно изискването на чл.7, ал.1, т.4 от
Закон за Булстат регистър. Стояло вписаното заявление на директорката, че
училището е в състояние - неактивно, което обстоятелство е по чл.7, ал.1, т.12
от ЗБР, различно от това по чл.7, ал.1, т.4 от ЗБР за дата на прекратяване на
регистрация.
Видно от справки на Регистър БУЛСТАТ, по код булстат - *** /на
училището/, и към настоящия момент 2024 г., то стои с основна икономическа
23
дейност (КИД 2008) - Начално образование (първи етап на основното
образование). Не било с прекратена дейност, както следвало да се впише
изрично, съгласно чл.7, ал.1, т.4 от ЗБР, дата на прекратяване на
регистрацията. Правело впечатление, че някой след началото на 2019 г. е
променил и заявил от основна дейност (НКИД 2003) - предучилищно и
основно образование, в основна икономическа дейност (КИД 2008) - Начално
образование (първи етап на основното образование). Това говорело, че
училището продължава да се развива чрез преобразуване в Начално
образование. Заповед за преобразуване на ОУ“ХБ“ - с.Р на Министъра на
МОН нямало.
ОУ“ХБ“ - с.Р не било закрито, нямало влязла в сила заповедта на
министъра на МОН за закриване. Ответникът със своите фактически
действия незаконосъобразно прекратил учебния процес и затворил училището
на база Решение № 57/31.08.2018 г. на ОбС Б за закриване на училището в
нарушение на чл.310, ал.1 от Закона за предучилищното и училищно
образование /ЗПУО/ и правилата в чл.11 - чл.16 на Наредба № 9/19.08.2016 г.
за институциите в системата на предучилищното и училищното образование,
където било описано как се закрива училище и кой има право да го стори.
Заповедта на Министъра не влизала в сила, тъй като след обнародването
й в ДВ, *** от ***г., бил повдигнат правен спор от Сдружение “АВЕ”, ЕИК
***, достигнал Европейската комисия по правата на малцинствата /ЕКПМ/ на
Съвета на Европа, тъй като в с.Р жителите са етническа малцинствена група
власи - говорещи румънски език. В отговор ЕКПМ изпратила отвореното
писмо до МОН с препоръка за спазване на подписаната от Р.България на 9
октомври 1997 г. в Страсбург „Рамкова конвенция на Съвета на Европа за
защита на националните малцинства“, обнародвана в ДВ, бр. 22 от 24
февруари 1998г. и по- специално зачитане правата на етническите групи
заложени в Рамковата конвенция за защита на националните малцинства чл.12
- чл.14. Същата Рамкова конвенция с обнародване в ДВ, бр. 18 от 26.02.1999 г.
на Закона за ратифициране на Рамковата конвенция за защита на
националните малцинства /ЗРРКЗНМ/ станала част от вътрешното ни
законодателство. Съгласно чл.12 - чл.14 ЗРРКЗНМ страната ни се задължавала
да признае на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство,
правото да изучава езика на своето малцинство.
24
Това Училищно настоятелство било създадено с основна цел
възстановяване на учебния процес в Основно училище “ХБ” - с.Р, населено
място с традиционно населена малцинствена етническа група власи, говореща
румънски език, които имат право да изучават майчиния си език, както и за
откриване на паралелка за деца с хронични заболявания - астма и ендокринни,
тъй като с.Р се намира в екологично чист район.
За да се реализира горния проект ,били необходими средства за
обзавеждане на материалната база на училището. Издирен бил поземлен имот
с идентификатор *** /номер по предходен план 089013/ в землището на с.ГК,
общ.Б, местност ***, представляващ гора с площ от 200071кв.м., частна
собственост, който съгласно Решение ***г. по чл.13, ал.5 от ЗВСГЗГФ на ПК -
В, е възстановен в собственост на Училищно настоятелство - с.Ш, на което
ответното Училищно настоятелство е правоприемник, на основание Устава ,
както и на имуществото на основание чл.209в, ал.1 от ЗПУО и чл.44 от
ЗЮЛНЦ. Ответникът декларира желание да придобие имота - гора за
Сдружението , като единствено Училищно настоятелство на територията на
общ.Б.
Към 20.05.2023 г. ответникът се снабдил с история на собствеността на
имота, видно от която единствен собственик е Училищно настоятелство - с.Ш.
Бивши собственици на имота - нямало данни за такива. Проверено било дали
имотът е вписан в Имотен регистър и Служба по вписванията при РС - К, с
цел избягване на конфликт на интереси с други ЮЛ. Имота не бил вписан
никъде.
На 22.05.2023 г., един месец преди учредяването на сдружението А. В. и
ММ - учредители, осъществили среща с кметицата на общ.Б - АГ, в сградата
на общината. Обявили й сдружението , както и имота гора, който е на
предишно закрито Училищно настоятелство-с.Ш на територията на общ.Б. С
оглед избягване на конфликт на интереси е Община Б, уточнено било при
срещата е кметицата АГ, че имота не е актуван като собственост на Общината.
След вписване на Училищното настоятелство на 22.06.2023 г. в ТР при АВ
били предприети действия за събиране на документи за имота -
характеристика от ТП на ДГС - В, Решение ***г. по чл.13, ал.5 от ЗВСГЗГФ на
ПК - В. На 26.06.2023г. ответникът отишъл в Общинска служба земеделие
/ОСЗ/ К, в чийто район за администриране попадал имота, но били върнати и
25
не била приета молбата за снабдяване с Решение ***г., под предлог, че
началникът на ОСЗ - К е по работа извън гр.К. На следващия ден 27.06.2023г.
приели молбата , но началникът заявил, че знае, че имотът е актуван като
собственост на Община Б. Той проверил в Регистъра на кадастъра, но там
нямало промяна, имотът стоял със собственик Училищно настоятелство -
с.Ш. Въпреки това не било получено Решението. Същия ден -27.06.2023г. след
обяд ответникът проверил в служба по ГКК- В има ли някаква промяна по
партидата на имота. Отговорено било, че на обяд този ден е подаден и вписан
Акт № 3471 за частна общинска собственост на Община Б, с вх.№1470 от
26.06.2023г., вписан с акт № 153, том 6, имотна партида № 71209 на Служба
по вписванията - К.
Поддържа се ,че горният акт е незаконосъобразен. Съгласно § 5, ал.4 от
ПЗР на ЗЮЛНЦ, имуществото ,за което претендира Община Б - гора е
собственост на държавата, тъй като видно от фондовете от масив „К“ под
номер 179 К на Териториален държавен архив - В Основно училище “ХБ”-
с.Ш е съществувало в периода 1888г. – 1963 г.,след което се преобразувало в
Начално училище “ХБ”- с.Ш и съществувало до към 1970 г. До този период е
съществувало и Училищно настоятелство - с.Ш. Съгласно държавния архив,
Училищно настоятелство-с.Ш било създадено и съществувало в периода на
социалистическия строй на Н.Р.България за свеждане и изпълнение на идеите,
целите и задачите на ЦК на Българската комунистическа партия за правилно
формиране на възгледите, обучението и възпитанието на подрастващите деца
в идеите на партията. В този период всички обществени и граждански
сдружения са имали за цел или задача да съдействат на Българската
комунистическа партия, която е била единствената и ръководна партия в
Народна Република България. Училищно настоятелство-с.Ш е било
прекратено със закриването на Началното училище в с.Ш до към 1970 г.
Съгласно §5, ал.4 от ПЗР на ЗЮЛНЦ имуществото, останало след
удовлетворяване на кредиторите, за такива сдружения, които в уставите или
учредителните актове, на които е вписано, че имат за цел или задача да
съдействат на Българската комунистическа партия, Отечествения фронт,
Д.ския комунистически младежки съюз и техните правоприемници, се
предава на държавата. Имуществото им можело да бъде предоставено по реда
на чл. 44 ЗЮЛНЦ на други юридически лица с нестопанска цел за
осъществяване на общественополезна дейност. В настоящия случай такова
26
ЮЛНЦ било Училищно настоятелство - с.Ш, съгласно §5, чл.1 ПЗР на
ЗЮЛНЦ. На ЮЛНЦ Училищно настоятелство - с.Ш нямало запазени устава
или учредителния акт, за да се установи дали е уреден редът за останалото
имуществото след прекратяване и ликвидация. Общоизвестен бил обаче
фактът, че в този период всички обществени и граждански сдружения са
имали за цел или задача да съдействат на Българската комунистическа партия,
която е била единствената и ръководна партия в Народна Република
България,поради което се поддържа ,че останалото имущество на Училищно
настоятелство - с.Ш, съгласно §5, чл.4 във вр. с §5, чл.1 ПЗР на ЗЮЛНЦ, е
частна държавна собственост. Не можело Община Б да го актува като частна
общинска собственост без правно основание. Процесният имот никога не е
бил собственост на ответника и не е бил владян от него. След прекратяване на
Училищно настоятелство - с.Ш към 1970 г. не е могъл да премине в
собственост на Община Б, тъй като е станал държавна собственост. Решение
*** г. по чл.13, ал.5 от ЗВСГЗГФ на ПК - В възстановявало собствеността на
Училищно настоятелство - с.Ш, респективно на държавата, а не на Община Б.
А съгласно чл.44 от ЗЮЛНЦ, имуществото, останало след прекратяване и
ликвидация на Училищно настоятелство-с.Ш, се предоставяло при условията
на чл.44 от ЗЮЛНЦ на юридическото лице с нестопанска цел, определено за
извършване на общественополезна дейност със същата или близка
нестопанска цел, ако редът за разпределянето му не е уреден в устава или
учредителния акт, в която община е седалището на прекратеното юридическо
лице с нестопанска цел, както и че Общината е длъжна да предостави
имуществото за извършване на възможно най-близка до целите на
прекратеното юридическо лице с нестопанска цел общественополезна
дейност. На територията на общ.Б единствено сега действащо Училищно
настоятелство /УН/ е „УН ОУ ХБ“ - с.Р“, което е ЮЛНЦ, определено за
извършване на общественополезна дейност със същата или с най- близка на
ЮЛНЦ Училищно настоятелство-с.Ш, нестопанска цел. „УН ОУ ХБ“ - с.Р“ е
законосъобразно учредено, тъй като училището в с.Р не е закрито, както
твърди ответникът през 2018г., видно от УдостовеРе изх. №20240129101750 на
Агенция по вписванията - Булстат регистър към 09.01.2019г. А съгласно чл.8а
от Закон за Булстат регистър, когато е посочен код по БУЛСТАТ съдът,
държавните и местните органи, лицата, на които е възложено упражняването
на публична функция, и организациите, предоставящи обществени услуги,
27
включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства,
вписани в регистър БУЛСТАТ. Забраната се прилага и за възложителите по чл.
5 от Закона за обществените поръчки.
Видно от Устава на „УН ОУ ХБ“ - с.Р“, то е юридическото лице с
нестопанска цел, определено за извършване на общественополезна дейност
със същият предмет на дейност или близка нестопанска цел до Училищно
настоятелство-с.Ш, което е прекратено към 1970 г. На ЮЛНЦ Училищно
настоятелство - с.Ш няма запазени, устава или учредителния акт, за да се
установи дали е уреден редът за останалото имуществото след прекратяване и
ликвидация. Общоизвестен бил обаче фактът, че в този период всички
обществени и граждански сдружения са имали за цел или задача да съдействат
на Българската комунистическа партия, която е била единствената и
ръководна партия в Народна Република България. Поради което се поддържа,
че останалото имущество на Училищно настоятелство - с.Ш, съгласно §5, чл.4
във вр. с чл.1 ПЗР на ЗЮЛНЦ е частна държавна собственост, след като няма
аргументи в противната насока. Не можело Община Б да го актува като частна
общинска собственост без правно основание. Решение ***г. по чл.13, ал.5 от
ЗВСГЗГФ на ПК – В възстановявало собствеността на Училищно
настоятелство - с.Ш, респективно на държавата, а не на Община Б.
С оглед на горното се иска съдът да постанови решение , с което на
основание чл.44 от ЗЮЛНЦ, във вр. с §5, ал.4 във вр. с ал.1 от ПЗР на ЗЮЛНЦ
да задължи Община Б да предостави на Сдружение„УН ОУ ХБ“ - с.Р“, ЕИК
***, като ЮЛНЦ, определено за извършване на общественополезна дейност
със същата или близка на Училищно настоятелство-с.Ш нестопанска цел,
поземлен имот с идентификатор *** /номер по предходен план 089013/ в
землището на с.ГК, общ.Б, местност ***, представляващ гора с площ от
200071кв.м., който имот съгласно Решение *** г. по чл.13, ал.5 от ЗВСГЗГФ на
ПК - В, е възстановен в собственост на Училищно настоятелство - с.Ш, и
съгласно §5, чл.1 и чл.4 ПЗР на ЗЮЛНЦ, респективно е частна държавна
собственост.
Към писмения отговор са приложени :
1. УдостовеРе изх.№ 20230622162542/22.06.2023г. на Агенция по
вписванията за регистрация на „УН ОУ ХБ“ - с.Р“;
2. Актуално състояние на Сдружение с нестопанска цел в обществена
28
полза „УН ОУ ХБ“ - с.Р;
3. Устав на „УН ОУ ХБ“ - с.Р ;
4. Разпечатка от регистъра на МОН ;
5. Разпечатка от Регистъра на институциите в Националната
електронна информационна система на предучилищно и училищното
образование /НЕИСПУО/на МОН;
6. УдостовеРе изх.№ 20240129101750 на Агенция по вписванията към
09.01.2019г. за ОУ“ХБ“ - с.Р;
7. Разпечатка от БУЛСТАТ регистър - основни обстоятелства за
ОУ“ХБ“ - с.Р към 2023г-2024г.; Справка Булстат история - състояние; Справка
Булстат история - управление; Справка Булстат история - дейност; Справка
Булстат история - принадлежност;
8. Публично достъпен регистър на НЕИСПУО;
9. Разпечатка от Регистъра на училищата на Министерство на
образованието и науката
10. Разпечатка от Образователен регистър
11. Разпечатка от фондовете от масив „К“ на Териториален държавен
архив - В под номер 179 К, за Основно училище “ХБ”- с.Ш /публично
достъпен сайт /;
12. Заявление за достъп до обществена информация с вх.№ 94-
5754/16.10.2023г. на МОН;
13. Заявление за достъп до обществена информация с вх.№ 94-
6237/30.10.2023г. на МОН; Снимка на платформата за достъп до обществена
информация със статус - оставено без разглеждане;
14. ДВ, бр.22 от 24.02.1998г., стр.З - 13 с Решение №2/18.02. 1998г. по
к.д. №15/1997г. на Конституционен съд;
15. ДВ, бр.18 от 26.02.1999г. Закон за ратифициране на Рамковата
конвенция за защита на националните малцинства;
16. Статия - Етнически групи и етно-религиозни общности в България
- ВВ;
17. Пълна история на имот № 089013 /по предходен план/ към
20.05.2023г., с открита партида на 27.02.2003г. в ОСЗ-К;
29
18. Скица № 15-515595 от 15.05.2023г. на АГКК;
19. Уведомително писмо от 29.03.2023г. на ОС - В и отказ на ОС-В от
16.06.2023г. за издаване на актуално състояние за Училищно настоятелство на
ОУ“ВЛ“ -с.Б;
20. Решение ***г. по чл.13, ал.5 от ЗВСГЗГФ на ПК - В.
21. Акт № 3471 за частна общинска собственост на Община Б, с вх.
№1470 от 26.06.2023г., акт № 153, том 6, имотна партида № 71209 при Сл. по
вписванията - К;
Постъпили са в срока допълнителна искова молба и отговор на
насрещния иск вх.№837/12.03.2024 г. от Община-Б, с.Б.обл.В, ул.“Г Д.” 1,
ЕИК ***, представлявано от кмета АСГ, чрез адвокат-пълномощника ЕБ С. от
В, ***, тел.***,
Оспорва се насрещния иск .Твърди се ,че е недопустим : не са налице
условията на чл.211 ГПК- искът по чл.44 ЗЮЛНЦ е родово подсъден на
Районния съд като първа инстанция и няма връзка с първоначалния иск.
Насрещният иск бил и неоснователен:
Доколкото можело да се приеме от пространните разсъждения
/повечето-извън предмета на иска/, Училищното настоятелство на
несъществуващото училище „ХБ”-с.Р се опитвало да се представи като
правоприемник на всички училищни настоятелства на територията на
Община-Б.Правоприемството обаче не било налице-то би възникнало на
основание наследство, завещание, правна сделка, административен акт или
закон, но нито едно от тези основания не било налице-още повече на
основание чл.44 ЗЮЛНЦ и чл.309в, ал.1 от Закона за предучилищното и
училищно образование.
С насрещния иск се оспорвало и заличаването от регистъра на
училището в с.Р, като преднамерено се представял документ за актуално
състояние към 09.01.2019 година, докато в действителност училището е
заличено от Регистър БУЛСТАТ на 10. 01.2019 година на основание
представената на 10.01.2019 год. в регистъра заповед на министъра на
образованието и науката за закриването му от 09.10.2018
30
година, видно от удостовеРята на Агенцията по вписванията, което се
представя с настоящия отговор.
Без значение било и твърдението, че директорът на училището била
направила опит да впише и доколко са й стигнали силите, дори това твърдение
да било вярно, а то не е.
Напълно произволно било твърдението, че заповедта на министъра за
закриване на училището следвало да се впише в 14-дневния срок от
обнародването й.Напротив-това бил срокът за обжалване на
административния акт, а не за вписването му, което вписване имало значение
за уведомяване на третите лица.Фатален срок за вписване заповед за
закриване училище нямало.Заповедта, противно на твърденията на
настоятелството-ответник по първоначалния иск и ищец по насрещния иск,
била вписана на 10.01.2019 г.
На ищеца не било известно какви справки са представени по делото от
Регистър Булстат „към днешна дата”-която и да е тя”, но ищецът представя и
моли да се приемат официални удостовеРя от Агенция по вписванията-
Регистър „БУЛСТАТ”:
-Справка изх.№ ТР/РБ-ВД-006/01.03.2024 година, за проверка в
регистъра, от която било видно, че на основание Заповед на министъра на
образованието и науката № РД-14-107/09.10.2018 година и съпътстващи
удостоверителни документи е постъпило Заявление за заличаване с вх.№
20190110100205, в което е посочена датата на заявяване заличаването на
Основно училище „ХБ”-с.Р с ЕИК *** е 10.01.2019 година, и заличаването
било вписано с вх. № 20190110110834, като към самото удостовеРе били
представените от МОН документи-самата заповед за закриване на училището,
извадка от обявяването й в ДВ и заповед за прекратяване трудовия договор с
директора от 09.10.2018 година, както и
-УдостовеРе изх.№ 20240301143151, с което Агенцията по вписванита
удостоверявала, че в регистър БУЛСТАТ по партидата на Основно училище
„ХБ”е заличен субект с код по БУЛСТАТ ***, с вписани обстоятелства към
дата 10.01.2019 година
Освен горното, в таблицата в същото удостовеРе били изписани
промени -както началната регистрация, така и трудовите договори, като
последното вписване в графата „Вид вписване”, на последния ред от
31
таблицата било записано „Заличаване”, както и в графата „Вид събитие” било
записано „закриване”, и се посочвала същата Заповед на министъра от
09.10.2018 година, а заличаването било от 10.01.2019 година.
В насрещния иск и в отговора на исковата молба твърденията относно
собствеността върху гората били не само неверни, а и противоречащи си: в
нарещния иск се искало предоставяне на гората поради това, че училището в Р
не е закрито, а в отговора се твърдяло, че същата гора е собственост на ищеца
по насрещния иск на основание правоприемство и давностно владение.
Единственото вярно било, че целта на Настоятелството на закритото и
заличено училище в Р е една-да придобие собствеността върху горния имот,
буквално: „Желаем да придобием имота-гора за Сдружението ни”.
Изразяването на това желание в Устава на сдружението, което се
самообявявало за правоприемник на множество училищни настоятелства без
каквото и да било основание ,не съставлявало юридически факт, от който
следва правоприемство.
Не на последно място, произволно се твърдяло, че за училищното
настоятелство на училището в с.Ш нямало данни, и че то е прекратено към
1970 година. Вписване на прекратяването нямало или следвало да се приеме,
че това училищно настоятелство съществува.
Освен всичко друго, противно на твърдението на Настоятелството,
ЗЮЛНЦ разрешавал ищецът да води иска, в който е посочил и това,че
учредително събрание не е провеждано.В това отношение по досъдебното
производство ,образувано от Районна прокуратура-В на 14.11.2023 година
след проверката по преписка № 2286/2023 година било установено с
графическа експертиза,че преобладаващото мнозинство от сочените като
учредители на Настоятелството не са подписали нито учредителния
протокол, нито Устава, нито другите необходими документи за учредяване и
вписване на Настоятелството. След като разбрали, че участват в това
сдружение, повечето от членовете му са се отказали и понастоящем техният
брой не бил 33, а само 8, като броят им бил намалял между 22.06.2023 година
и 1.8.2024 година.
И накрая,ако гората била държавна, то Община-Б не би могла да я
предостави на която и да било организация.
По отношение на отговора на исковата молба:
32
Освен изложеното по-горе,се оспорва и твърдението, че организация
АВЕ /ако има такава/, е забранила закриването на училището.Закриването на
училището не е забранявано от когото и да било.Факт е, че при липса на
ученици училищата биват закривани .
Голословни и неоснователни били твърденията от категорията на
желанията /за придобиване на имот/ ,че училището в с.Р било специално, че
съществувало и до 2024 година, че Настоятелството имало за цел не
подпомагане дейността на училището, а създаване на ново такова, при това-за
изучаване на майчиния румънски език на етническите власи.
Никакво отношение към спора нямали нито Ф К /Пътеписите са от 1860
година/, нито статии има ли етнически власи в с.Р и какъв е техния майчин
език.
Не се оспорва обстоятелството, че за да бъде регистрирано училищното
настоятелство, следва да има училище-стр.4 последния абзац от отговора.
Оспорва се претенцията за наличие на правоприемство и изтекла
давност.
По отношение опити на директора на училището в с.Р-такива опити не
били известни и едва ли би могло да се извършат, тъй като Р А.а, не била
директор, училището било закрито през 2018 година и заличено през 2019
година.
Правени били опити да се установи какво е положението на
Училищното настоятелство на училището в с. Б, регистрирано по ф.д. №
31/2008 г. по описа на ВОС, по което дело А. В.- председателят на
сдружението-ответник, се била представила за пълномощник на директора на
училището в с.Б-Н П.а.Същата Н П.а не била подписала пълномощното, което
е по делото, и след като това се разбрало, А. В. била оттеглила пълномощното.
Постъпил е в срока отговор вх.№ 1087/02.04.2024 г. от УН ОУ ХБ“ -
с.Р“ - Сдружение, ЕИК-***,законен представител - Председател В И. В., е
адрес: гр.В, ул.*** на допълнителната искова молба.
Оспорва се допълнителната искова молба /ДИМ/ в посочените по -долу
части. Ищецът сочел несъвместими с изложените в основната искова молба
твърдения, които не пояснявали и не допълвали първоначалната искова молба.
33
Предоставял доказателства, които е могъл да посочи и представи при
предявяване на иска, тъй като е знаел съответните обстоятелства и е
разполагал или е могъл да се снабди и е доказателствата относно тях в
предходен момент.
Твърди се ,че с представените в ДИМ доказателства се сочели нови
твърдения, които били противоположни и несъвместими с изложените в
основната искова молба,поради което се иска да се остави без движение ДИМ
в частта в която се сочи, че в 2019 г. със Заповед № РД-107/09.10.2018 г. на
МОН е заличено ОУ”Х.Б”- с.Р. До настоящия момент ищеца твърдял, че “
ОУ”Х.Б”-с.Р не съществува от 2018 г.”. Не била обжалвана Заповедта на
министъра и било закрито основното училище в 2018 г., веднага след
влизането й в сила. Не било ясно кое твърдение на ищеца е вярно, че
заповедта не е обжалвана и след изтичане на 14- дневен срок от обнародването
е влязла в сила или че е обжалвана, поради което е вписана по- късно към
10.01.2019 г.? Ищецът твърдял, че било прекратено и заличено училището от
2018 г. Така той бил заявил и дал обяснения не само в настоящата основна
искова молба, но и по всички свои жалби към прокуратурата. Поради тези
твърдения ответникът представил УдостовеРе изх.№ 20240129101750 на
Агенция по вписванията от БУЛСТАТ регистър към 09.01.2019 г. относно
ОУ“ХБ“ - с.Р за това, че не е заличено и развива дейност и в 2019 г. и че
твърдението на ищеца за несъществуване от 2018 г. на училището е невярно.
“Фатален срок за вписване заповед за закриване на училище” имало.
Заповедта на Министъра на МОН била индивидуален административен акт,
който подлежи на вписване в Регистър БУЛСТАТ. Съгласно чл.12, ал.4 от
Закон за Булстат регистър /ЗБР/ при всяка промяна на подлежащите на
вписване обстоятелства била задължена институцията в 7-дневен срок да
заяви вписването им в регистъра. Следователно ако имало влязла в сила
заповед в 2018 г., то тя щяла да произведе действията закриване и заличаване
на училището в 2018г. За последващи действия на директорката на училището,
която била обявила и вписала в Регистър Булстат Заповед № РД-
107/09.10.2018 г. от името на МОН, без представителна власт към 10.01.2019
г.щяло да се провери това деяние относно законосъобразност от РП-В.
Следователно не била относима към предмета на делото представената от
ищеца Заповед № -З-РД-26-1 от 07.01.2018г. на РУО - В.
Също така се оспорва истинността на Заповед № -З-РД-26-1 от
34
07.01.2018 г. на РУО - В, поради следните обстоятелства: как РУО - В към 07
януари 2018 г. знае, че Министърът на образованието и науката ще издаде
Заповед № РД-107 от 09 октомври 2018 г. за закриване на училището, а също
откъде РУО-В е знаело, че ще се гласува Решение № 57 от 31 август 2018 г. на
Общински съвет - Б, с което ще се предложи да бъде закрито училището в с.Р,
за да отпадне необходимостта от длъжността директор на същото и да бъде
прекратено трудовото правоотношение с предизвестие при спазване на
сроковете по чл.326, ал.2 от КТ към 07.01.2018г.?! Как било възможно Заповед
№-3-РД-26-1/07.01.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение да
бъде връчена една година по късно на 07.01.2019 г.? Поддържа се ,че
представената Заповед № -З-РД-26-1 от 07.01.2018г. на РУО - В относно
вписаните обстоятелства не можела да служи за годно доказателствено
средство поради това, че имало недопустими противоречия и невъзможност
да се изведе правен извод.
Оспорва се истинността на заявеното обстоятелство от
нерегламентирано лице - директорката Р.А.а, относно закриване и заличаване
като субект училището в с.Р към 10.01.2019г., материализирано в УдостовеРе
изх.№ 20240301143151 на Агенция по вписванията Регистър БУЛСТАТ.
С оглед горните съображения се иска да не бъде приета Заповед № -3-
РД-26-1 от 07.01.2018г. на РУО - В, като неотносимо и негодно доказателство
по настоящото дело, както и се иска да не бъде прието представеното от
ищеца УдостовеРе изх.№ 20240301143151 на Агенция по вписванията
Регистър БУЛСТАТ с вписване към 10.01.2019 г. заличаване, по партидата на
ОУ”Х.Б”-с.Р, от нерегламентирано лице по закон лице за материализираните
изявления - заличен субект.
Сочи се ,че ищецът бил депозирал с допълнителната искова молба
доводи за допустимост на исковите му претенции ,свързани с твърдения за
наличие на факти, които са оспоР с писмени доказателства УдостовеРе изх.
№20240129101750 на Агенция по вписванията към 09.01.2019 г., представени
по делото от ответника в отговора на ИМ. Оспорват се в ДИМ доводите за
несъществуващо училище от 2018 г., на база на които ищецът се опитва да
представи исковите си претенции за основателни.
Твърдението, че не е налице правоприемство от “Училищно
настоятелство ОУ“ХБ“ - с.Р” на всички посочени в Устава заличени
35
училищни настоятелства на територията на общ.Б, поради липса на правно
основание ,не било вярно. Налице било законоустановено правоприемство по
силата на закона- чл.44 ЗЮЛНЦ, във вр. с § 5, ал.4 ЗЮЛНЦ и Устава.
Ищецът отричал, че “директорката на училището е направила опит да
впише и доколко са й стигнали силите” да обяви и впише към 10.01.2019 г. в
Регистър Булстат, Заповед № РД-107/09.10.2018 г. от името на МОН. Видно от
Регистър БУЛСТАТ,Справка по номер на Заявление за вписване на
обстоятелства вх. № 20190110100205, вписано с вх.№ 20190110110834 на
10.01.2019 г./представена по-долу/, Заповед № РД-107/09,10.2018 г. на МОН
била постъпила за вписване от заявител директорката на ОУ“ХБ“ - с.Р - Р М
А.А. Видно било също така, че директорката А.а не е представила за вписване
оригинал или заверено копие с отбелязване дата на влизане в сила на Заповед
№ РД-107/09.10.2018 г. на МОН, както и че не е подписала при подаването на
Заявлението декларация относно истинността на заявените обстоятелства.
Това говорело, че директорката А.а нямала оригинал или заверено копие на
заповедта и че не е знаела дали същата има правна стойност, но е желаела да
прекрати трудовото си правоотношение поради преждевременното
незаконосъобразно прекратяване на учебната дейност от м.септември 2018 г. в
училището, още преди да бъде издадена заповедта и обнародвана в ДВ. Друго
заявление,вписвано за закриване на ОУ“ХБ“ - с.Р по партидата му с или без
оригинал на Заповед № РД-107/09.10.2018г., с посочване на дата за
прекратяване на дейността на училището от МОН, нямало в Регистър
БУЛСТАТ.
Излага ,че представеното от ищеца изрично писмо изх.№ ТР / РБ - ВД -
006 /01.03.2024 г. на АВ относно проверка в Регистър БУЛСТАТ за субект
ОУ“ХБ“-с.Р сочел, че със Заявление за заличаване вх. № 20190110100205 е
вписана с вх.№ 20190110110834 на 10.01.2019 г. Заповед № РД-107/09.10.2018
г. на МОН. Сочело се също, че видът на поисканото вписване е “Заличаване”,
а видът на събитието е ”закрит”. Тъй като не било посочено в това писмо кой е
заявител и в качеството на какъв е подал заявлението за заличаване на
училището, била поискана справка от Регистър БУЛСТАТ, на която било
отговорено с писмо изх.№ РБ-010/22.03.2024г., че Заявление РБ-1 с вх. №
20190110100205 от 10.01.2019 г. е подадено от Р М А.а в качеството на
представляващ/управляващ. Следователно директорката Р. А.а е подала и
вписала в Регистър БУЛСТАТ събитието”Закрит” и “Заличаване” на
36
училището, като обявила Заповедта на МОН № РД-107/09.10.2018 г. на
10.01.2019 г. Преди нея тази заповед за закриване не била обявена и вписана от
МОН в Регистър БУЛСТАТ, както и след нея, тъй като противоречало на Закон
за ратифициране на Рамковата конвенция за защита на националните
малцинства ДВ, бр.18 от 26.02.1999 г., а не защото Сдружение “АВЕ”, ЕИК
*** било забранило закриването на училището. Сдружение “АВЕ” било
сигнализирало с жалба до Европейската комисия по правата на малцинствата
/ЕКПМ/ на Съвета на Европа, че МОН не изпълнява подписаната от
Р.България Рамкова конвенция на Съвета на Европа за защита на
националните малцинства, ратифицирана със Закон за ратифициране на
Рамковата конвенция за защита на националните малцинства ДВ, бр.18 от
26.02.1999 г. В отговор ЕКПМ изпратила отвореното писмо до МОН с
препоръка за спазване на подписаната от Р.България на 9 октомври 1997 г. в
Страсбург „Рамкова конвенция на Съвета на Европа за защита на
националните малцинства“, обнародвана в ДВ, бр. 22 / 1998 г.
В длъжностната характеристика на директор на основно общинско
училище не влизала представителна власт да обявява и вписва в Регистър
БУРСТАТ заповедите на Министъра на МОН от негово име относно
откриване, преобразуване, закриване, заличаване и определяне на дата за
прекратяване на дейността на училище от директора. Представя се
длъжностна характеристика за директор на основно общинско училище
приета от МОН за училищата в Р.България. Назначената Директорка Р А.а по
трудов договор с Регионално управление на образованието – В имала
правомощия дотолкова, че да вписва приети вътрешни актове на училището,
тъй като съгласно чл.54, ал.2, т.5 от Наредба №8/11.08.2016 г. за информацията
и документите за системата на предучилищното и училищното образование
Комисия, определена със заповед на министъра на МОН ,актуализира
документите в съответствие с измененията в юридическите актове за
системата на предучилищното и училищното образование. В чл.310, ал.1 от
Закона за предучилищното и училищно образование /ЗПУО/ и правилата в
чл.11 - чл.16 на Наредба № 9/19.08.2016 г. за институциите в системата на
предучилищното и училищното образование не се уреждали процедурата по
откриване, преобразуване, закриване и заличаване и определяне на дата за
прекратяване на дейността на училище да се извършва от директор на
училище. Следователно след като нямало вписана и обявена по надлежния
37
законов ред в Регистър БУЛСТАТ Заповед за закриване на училището в с.Р от
Министър на МОН, то нямало такава влязла в сила заповед. До 09.01.2019 г.
вписаните обстоятелства в Регистър БУЛСТАТ за училището са - развиващ
дейност. Съгласно чл.8а от Закон за БУЛСТАТ регистър, когато е посочен код
по БУЛСТАТ съдът, държавните и местните органи, лицата, на които е
възложено упражняването на публична функция, нямат право да изискват
доказването на обстоятелства, вписани в регистър БУЛСТАТ. След 09.01.2019
г. извършените от директорката Р.А.а вписвания в регистър БУЛСТАТ били за
обстоятелства извън нейната компетентност и без изрична представителна
власт пълномощно от Министър на МОН и не пораждали предвидените в
закона последици - закриване на училище. На същите не можел да се позове
ищецът. Още повече, ищецът признавал, че “в действителност училището е
закрито от Регистър БУЛСТАТ на 10.01.2019 г., на основание представената на
10.01.2019 г. в регистъра заповед на министъра на МОН за закриването му от
09.10.2018г.” от директорката Р.А.а, извън нейните компетенции и
правомощия.
В основната искова молба ищецът сочел, че сдружението било
регистрирано в противоречие на закона с мотив, че учредително събрание в
с.Б на 19.06.2023г. не било провеждано. С настоящата ДИМ ищеца пояснявал,
че по подадената от него жалба РП-В към настоящия момент била установила,
че се е провело учредително събрание в с.Б на 19.06.2023 г. и само 8 от 33
учредителите се били подписали лично учредителния протокол.
Интерпретирани било от ищеца неточно извършените следствени действия,
т.е. не били разпитани всички учредители, не само 8 подписали, някои от
учредителите са представлявали други, които не са могли лично да дойдат и
подпишат учредителния протокол. Но дори да било вярно изцяло посоченото
от ищеца, че са присъствали на провелото се учредително събрание в с.Б на
19.06.2023 г. само 8 учредители, които са подписали учредителния протокол,
то учредяването на сдружението съгласно чл.19, ал.2 от ЗЮЛНЦ, е
законосъобразно. Сдружението , което е определено за извършване на
общественополезна дейност, се е учредило според ищеца само от 8 физически
лица, при законоустановен минимум най-малко 7 физически лица.
Иска се съдът да приеме,че от така допълнените факти и изнесени нови
обстоятелства в ДИМ ,че “Училищно настоятелство ОУ”ХБ”-с.Р” е учредено
законосъобразно с учредително събрание ,проведено в с.Б на 19.06.2023 г. при
38
законово определения минимум брой учредители. Поради което се иска да не
се допускат трима свидетели на ищеца, с които той ще доказва, че лично тези
трима свидетели и някои други лица не са били на учредителното събрание.
Поддържа се ,че представените разпечатки от ответника , изброени в
описа на доказателствата, били от сайта на МОН. Самите разпечатки не
съставлявали доказателство. Представени били с цел да се посочи къде в кой
сайт е обявен публично достъпен и известен факт, който не се нуждае от
доказване като такъв.
Служебните отношения на А. В с клиенти, както и в посочения случай с
Н П.а, било незаконосъобразно да бъдат изнесени публично. Това, че кметът
на с.Б не била уведомена и не знаела за тях и Н.П.а е искала да останат
конфиденциални, не били предмет на настоящото дело и било много
непочтено да се опитва ищецът да внася и представя неверни обстоятелства с
цел да набеди адв.В.В. в незаконосъобразни действия.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/2020 на ВКС, ОСТК, в съдебно
заседание на 10 май 2023 год. по въпрос 8 за обжалваемостта на актовете на
длъжностното лице по регистрацията в АВ, извън отказите за извършване на
вписване, заличаване и обявяване, ОСТК на ВКС намира за правилно
становището:
Съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ отказът на длъжностното
лице по регистрацията да извърши исканото вписване, обявяване или
заличаване подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа на ТПК -
„Обжалване на определенията“. Съответното приложение на ГПК спрямо
съдебния контрол по ЗТРРЮЛНЦ сочи, че обжалваемите актове на
длъжностното лице по регистрацията са тези по чл. 274, ал. 1. т. 2 ГПК, а
именно изрично уредените в закон като такива. Това разрешение било
последователно проведено от законодателя, видно от разпоредбата на чл.8а от
Закон за Булстат регистър, която предвижда, че няма право съдът да изисква
доказването на обстоятелства, вписани в регистър БУЛСТАТ. Вписаните
обстоятелства когато е посочен код по БУЛСТАТ не подлежат на съдебен
контрол по реда на ГПК.
След като е вписано по код Булстат обстоятелството, че ОУ„ХБ“- с.Р е
активно, развиващо дейност към 2019 г., то не било закрито, както твърдял
ответникът през 2018 г. Следователно имало незакрита образователна
39
институция в с.Р ,по повод която се било учредило Училищно настоятелство
съгласно чл.306, ал.2 от ЗПУО. Спазени били всички изисквания на закона за
учредяване на Училищното настоятелство. Нямало основание за
прекратяване на сдружението на основание чл.13, ал.1, т.З, б.”а” и б.”б” от
ЗЮЛНЦ - неучредяване по надлежния ред и противоречие на законите.
Сочи ,че в противоречие с чл.8а от Закон за регистър БУЛСТАТ, ищецът
бил подложил на съмнение вписаните в регистър БУЛСТАТ обстоятелства, а
именно обстоятелството, че училището в с.Р е развиващо дейност и че не е
закрито и към 09.01.2019 г., видно от приложеното УдостовеРе
№20240129101750 на регистър Булстат. УдостовеРето не било частен
документ, който подлежи на съмнение и проверка. Информацията в Регистър
Булстат и Търговският регистър била публична. Според чл.7, ал.2, т.8 от Закон
за регистър БУЛСТАТ, дата на започване, спиране и възобновяване на
дейността подлежи на вписване. След като подобни обстоятелства - дата на
спиране на дейността не били вписани за посоченото училище, съдът не
можел да приеме, че са възникнали, независимо от приложените по делото
справки, писма и други кореспонденции с лица. Министърът на МОН може
да е издал Заповед № РД-14-107 от 09.10.2018г.,обнародвана в ДВ, *** от ***
г. по която в 14-дневен срок, очевидно бил и получил жалба или протест, по
които той можел да преразгледа и да оттегли сам оспоРя акт, да го отмени или
измени съгласно АПК. По тази причина неговата Заповед не била влязла в
сила, след като не я бил обявил и вписал в Регистър БУЛСТАТ.
Неправилно ищецът въпреки изричното представеното УдостовеРе
№20240129101750 от Булстат регистър за вписаните обстоятелства приемал,
че вписаното обстоятелство - развиващо дейност към 09.01.2019 г. за ОУ“ХБ”-
с.Р, е подлежало на съдебен контрол по реда на ГПК. За вписаните по код
БУЛСТАТ обстоятелства съдът нямал право да изисква доказването им, т.е. не
подлежали на съдебен контрол съгласно Тълкувателно решение № 1/2020 на
ВКС, ОСТК, в с.з. от 10 май 2023 год. Поради което предявеният иск от
Община Б бил недопустим.
Сочи се ,че Община Б твърдяла, че е собственик на имот гора от около
200 дка. на основание чл.15, ал.2 от ЗЮЛНЦ. Това твърдение било
неправилно и незаконосъобразно. Съгласно мотивите на Тълкувателно
решение № 1 от 3.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 г., ОСТК, докладчик
40
съдията КЕ се сочели разпоредбите на чл. 15, ал. 2 от Закона за юридическите
лица с нестопанска цел и § 5, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби
на същия закон. Където било предвидено, че при определени хипотези, след
прекратяване на юридическото лице с нестопанска цел поради ликвидация,
останалото след удовлетворяване на кредиторите имущество преминавало
върху общината по седалището на юридическото лице с нестопанска цел, а в
случаите на § 5 ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗЮЛНЦ -
че след прекратяване на конкретно посочени сдружения с нестопанска цел и
фондации, останалото след удовлетворяването на кредиторите им имущество
се предава на държавата. При преценката чия собственост стават
притежаваните от заличеното юридическо лице недвижими имоти и движими
вещи, останали непродадени в производството по несъстоятелност, следвало
да се съобрази, че някои специални закони уреждат изрично придобиването на
определени категории имоти, като например Законът за собствеността и
ползването на земеделските земи, предвиждащ, че земеделската земя, която не
принадлежи на граждани, юридически лица и държавата, е общинска
собственост (чл. 25)q и Законът за горите, установяващ правилото, че
държавни са горските територии, които не принадлежат на физически и
юридически лица и на общините (чл. 27).
Поради което никога не е бил и нямало правно основание да бъде
собственост на Община Б спорният имот - гора от около 200 дка. в землището
на с.ГК, общ.Б.
Поддържа се ,че предявеният насрещен иск от Училищното
настоятелство бил допустим. Налице били условията на чл.211 във вр. с
чл.595 от ГПК. Родово подсъдни на Окръжен съд като първа инстанция били
исковете за обстоятелствата по ликвидация, прекратяването на юридически
лица и другите, подлежащи на вписване обстоятелства.
Поддържат се всички направени възражения и оспорвания на основната
искова молба и в посочените горе части на ДИМ.
Моли се да не се приеме за разглеждане основната Исковата молба и
ДИМ на Община Б, като недопустима, поради неподлежащи на съдебен
контрол по реда на ГПК вписани в Регистър БУЛСТАТ обстоятелства и липса
на правен интерес.
Ако се приеме, че искът на Община Б е частично допустим, то се иска да
41
се постанови решение, с което да се отхвърли искането по чл.13, ал.1, т.З,
б.”а” и б.”б” от ЗЮЛСЦ за прекратяване на дейността на „УН ОУ ХБ“ - с.Р“,
като неоснователно, недоказано и незаконосъобразно.
Поддържа се предявеният насрещен иск от Училищното настоятелство,
като допустим и основателен.
Молим се съдът да постанови решение, с което на основание чл.44 от
ЗЮЛНЦ, във вр. с §5, ал.4 във вр. с ал.1 от ПЗР на ЗЮЛНЦ да задължи
Община Б да предостави на Сдружение„УН ОУ ХБ“ - с.Р“, ЕИК ***, като
ЮЛНЦ, определено за извършване на общественополезна дейност със същата
или близка на Училищно настоятелство-с.Ш нестопанска цел, поземлен имот
с идентификатор *** /номер по предходен план 089013/ в землището на с.ГК,
общ.Б, местност ***, представляващ гора с площ от 200 071 кв.м., който имот
съгласно Решение ***г. по чл.13, ал.5 от ЗВСГЗГФ на ПК - В, е възстановен в
собственост на Училищно настоятелство - с.Ш, и съгласно §5, чл.1 и чл.4 ПЗР
на ЗЮЛНЦ, респективно е частна държавна собственост.
След като взе предвид събраните по делото доказателства Окръжен
съд-В прие за установено от фактическа страна следното :
От Заповед на министъра на образованието и науката № РД-14-
107/09.10.2018 г .(л.118 от делото ,т.1) е видно ,че Основно училище „ХБ”-с.Р
с ЕИК *** е закрито ,че е заповядано документацията му да се съхранява в
основно училище „ВЛ „-с.Б и че имуществото на Основно училище „ХБ”-с.Р е
общинска собственост,която се управлява от кмета на Община Б.
Заповедта е обнародвана в „Държавен вестник“ *** от 2018г.,стр.74
.(л.74 от делото ,т.1).
От Справка изх.№ ТР/РБ-ВД-006/01.03.2024 г. е видно, че на основание
Заповед на министъра на образованието и науката № РД-14-107/09.10.2018
година и съпътстващи удостоверителни документи е постъпило Заявление за
заличаване с вх.№ 20190110100205, в което е посочена датата на заявяване
заличаването на Основно училище „ХБ”-с.Р с ЕИК *** е 10.01.2019 г . и че
заличаването е вписано с вх. № 20190110110834, като към самото удостовеРе
са представените от МОН документи-самата заповед за закриване на
училището, извадка от обявяването й в ДВ и заповед за прекратяване трудовия
договор с директора от 09.10.2018 г.(л.117 от делото ,т.1).
42
От УдостовеРе изх.№ 20240301143151, с което Агенцията по
вписванията удостоверява, че в регистър БУЛСТАТ по партидата на Основно
училище „ХБ”е заличен субект с код по БУЛСТАТ ***, с вписани
обстоятелства към дата 10.01.2019 г. .(л.123 от делото ,т.1).
Със заповед №ЧР-3-РД-26-11/07.01.2018 г. е прекратено трудовото
правоотношение с директора на училището на основание Чл.328 ал.1 т.1 КТ
(закриване на предприятието ).
Сдружение с нестопанска цел „УН ОУ ХБ“ -с.Р , ЕИК *** е със
седалище и адрес на управление с.Р,3982,обл.В ,***.Председател на
сдружението е В И. В..Органи на дружеството са Общо събрание и Съвет на
настоятелите,състоящ се от В И. В.,МПМ и Т. Н. К .
Община Б е собственик на поземлен имот с идентификатор *** в
землището на с. ГК ,община Б. Имотът представлява горска територия с площ
от 200071кв.м.3а същият има Акт №3471/2023год. за Частна Общинска
Собственост.
Не се спори между страните ,че В В. в качеството и на председател на
Сдружение с нестопанска цел „УН ОУ ХБ“ -с.Р , ЕИК *** изявила пред кмета
на Община Б желанието да придобиване правото да се разпорежда с имота
,което срещнало решително възражение от страна на ищцовата страна .
Не се спори ,че УН ОУ ХБ“ -с.Р с Председател В В. е подало заявление
за издаване на препис от решение за имот с идентификатор *** в землището
на с. ГК , община Б.
В с.з.на 4.10.2024 г.бяха разпитани свидетелите Т. Н. К ,Й. Б. Й.,Е. П.
П.,Н. А. А.,Ц. И. В.,Г. Д. Г.,Р. М Й. и В. Б. В. .
Свидетелят Р. М. Й. заявява ,че не е участвал в нито едно учредително
заседание на училищното настоятелство на ОУ „ХБ“ с. Р,че не е
упълномощавал никого да го представлява. Твърди ,че няма представа за
какво настоятелство става въпрос-разбрал за него чак в 6-то РУ в София,
когато го запитали за това настоятелство. Заявява,че подписът му е фалшив.
Полицаите му показали негов подпис ,положен под някакъв документ и
свидетелят отрекъл да е негов. Констатирал, че не са положени усилия да се
имитира неговия подпис и че бил положен някакъв произволен подпис, който
няма нищо общо с неговия.
43
Давал е показания по случая пред органите на ДП и потвърждава това,
което е изложил там.В показанията си там обяснява,че подписите под
протокола за учредителното събрание на СНЦ „Училищно настоятелство на
ОУ „ХБ“ с.Р не са положени от него (л.136 от делото ,т.3).
Свидетелят Ц. И. В. заявява ,че не е участвал в учредително събрание на
училищно настоятелство на училище „ХБ“ с.Р.За това настоятелство разбрал
когато му се обадили от полицията и го призовали да дава показания. След
като дал обяснение в полицията ,адв. В В. му се обадила по телефона и го
попитала дали е давал показания в полицията във връзка с това настоятелство.
Казала му,че неговото име фигурира в някакъв списък за учредяване на
училищно настоятелство.
Свидетелят Й. Б. Й. твърди ,че няма нищо общо със с.Р,че никога не е
ходил в това село,че не знае дали там има училище,че никога не е участвал в
събрание за учредяване на училищно настоятелство и че не знае нищо за
училищното настоятелство на училище „ХБ“ в с. Р.
Идвали полицаи в СБ и го разпитвали във връзка с това настоятелство.
Полицаите му показали някакъв списък с вписани имена,като неговото било
между тях. Срещу всяко име имало подпис. Свидетелят констатирал, че
визуално подписът срещу неговото име не е негов. Също така положил
сравнителни образци, които да се използват след това за експертизи. Много се
притеснил като дошли полицаите, защото нямал никаква представа за това
настоятелство и защо неговото име се споменава във връзка с него. Бил
пенсионер и се занимавал с градини. Не бил служител в областта на
образованието и културата.
Същите показания свидетелят дава и в разпита си на досъдебното
производство (л.143-144 от делото ,т.3),където поддържа ,че не е подписвал
никакви документи ,свързани с учредяването на училищното настоятелство
,както и че положените подписи срещу неговото име не са негови.
Свидетелят Н. А. А. заявява,че е работил като шофьор на линейка и е
ходил в с. Р във връзка с работата му-за последен път това било през 1991 г.
Не знае дали в това село има училище и как се казва. Не знае дали има
училищно настоятелство. Никой никога не му е предлагал да учредява
училищно настоятелство на училището в с. Р и да участва по някакъв начин в
неговата дейност. Когато го призовали в полицията ,му обяснили, че
44
съществува такова настоятелство и той дал показания във връзка с него.
Тогава за пръв път разбрал за това настоятелство.
Потвърждава напълно това, което е казал пред органите на ДП.Там
заявява ,че не е полагал подпис под нито един от документите ,където
фигурира неговото име (л.203-204 от делото ,т.3).
Свидетелят Т. Н. К заявява,че никога не е ходил в с. Р,че не знае там
дали има училище и дали то работи,че не знае дали там има някакво
настоятелство. Преди 3 години ходил в с. Б във връзка с професионалните му
задължения като оръжейник в полицията. Категорично заявява,че не е
присъствал на някакво събрание, където да се учредява настоятелство. Като
давал показания пред полицията му показали документ с много изписани
имена и видял своето име там между тези имена. Срещу всяко име имало
подпис и той констатирал, че този подпис не е негов. Подписът нямал нищо
общо с неговия, дори не бил правен опит да се имитира неговия
подпис.Заявява,че ММ му се обадил и му поискал данните, като обяснил, че
иска да го запише по програмата за климатици. Потвърждава изцяло
показанията, които е дал на ДП. В тези показания заявява ,че не е полагал
подпис под нито един от документите ,където фигурира неговото име (л.91 от
делото ,т.3).
Свидетелят Е. П. П. заявява ,че в Р ходил за последен път преди 25
години. Знае, че има сграда на училище в това село, но дали има деца и дали
работи не знае, не проявявал никакъв интерес.Сочи,че В В. му се обадила по
телефона и му казала, че ще се учредява училищно настоятелство на
училището в с. Р. Той тогава бил в Р-това било през лятото на 2022 г.
Свидетелят не успял да се върне своевременно от Р, където бил женен,
защото избухнала пандемията.Твърди ,че не е подписал никакъв документ за
учредяване на това настоятелство. След няколко месеца В В. му се обадила и
му казала, че отпада като член на настоятелството и че няма да участва в
учредяването.
В полицията му показали списък с имена, срещу които имало
подпис.Той видял своето име там и с положен подпис срещу него. Този
подпис срещу неговото име не бил неговият, в което е напълно уверен. Според
свидетеля подписът му е много елементарен и лесен за имитация, но не бил
направен такъв опит за имитация, защото явно не са имали информация за
45
това, как изглежда неговият подпис. В показанията си на досъдебното
производство заявява ,че не е полагал подпис под нито един от документите
,където фигурира неговото име (л.266-267 от делото ,т.3).
Свидетелят Г. Д. Г. заявява ,че никога през живота си не е ходил в с. Р,
нито в Б и че няма абсолютно никаква представа дали има училище в с. Р,
дали то работи и прочие,че не знае дали има училищно настоятелство. В
полицията го викали във връзка със случая и му показали лист с подписи
срещу тях. Той се загледал в подписа срещу своето име и е категоричен, че
това не е неговият подпис. Нямало опит за имитация на подписа му , а просто
било изписано нещо,което не наподобявало дори отдалеч неговия подпис.
Познавал адв. В В.. Тя му обяснила по телефона, че ще учредява нещо и
споменала нещо за някакво събрание. Обяснила му, че събранието ще бъде в
някакво село, но не си спомня името. Не си спомня дали му е обяснила, че ще
се състои събранието в конкретен ден и час. Категоричен е, че не е ходил в с. Б
и че не е полагал подпис под никакви документи. Нямал лек автомобил,
нямал превоз, плюс това бил и на работа и отказал да отиде.В В. му била
адвокат преди години във връзка с някакъв автомобил.Той попитал В В. какъв
е този списък и защо неговото име фигурира там с някакъв подпис,на което тя
отговорила ,че не знае нищо.
Учредителят ИТ И. заявява ,че подписът под №26 от списъка на
учредителите не е негов ,а че също така не е негов подписът под протокола от
Учредителното общо събрание на сдружението. Не е негов и подписът под
протокола от 01.08.2023 г. от извънредното изнесено общо събрание на
сдружението (л.183-185 от делото ,т.3).
Учредителят СП И. заявява ,че не е полагал подпис под списъка на
учредителите на училищното настоятелство,че не е подписвал протокола от
учредителното общо събрание на сдружението-положеният срещу името му
подпис не е негов.Заявява ,че не е негов и подписът под протокола от
извънредното изнесено общо събрание на сдружението. (л.209-210 от делото
,т.3).
Учредителят Л Н. А заявява ,че не е полагал подпис под списъка на
учредителите на училищното настоятелство,че не е под писвал протокола от
учредителното общо събрание на сдружението-положеният срещу името му
подпис не е негов и не прилича на неговия.Заявява ,че не е негов и подписът
46
под протокола от извънредното изнесено общо събрание на сдружението.
Подписът не приличал на неговия (л.211-212 от делото ,т.3).
Учредителят А И. М заявява ,че не е полагала подпис под списъка на
учредителите на училищното настоятелство,че не е подписвала протокола от
учредителното общо събрание на сдружението и др.документи и че
подписите под документите не са положени от нея (л.224-225 от делото ,т.3).
Учредителят Л Н. А заявява ,че не е полагал подпис под списъка на
учредителите на училищното настоятелство,че не е под писвал протокола от
учредителното общо събрание на сдружението-положеният срещу името му
подпис не е негов и не прилича на неговия.Заявява ,че не е негов и подписът
под протокола от извънредното изнесено общо събрание на сдружението.
(л.211-212 от делото ,т.3).
Учредителят С Ц К заявява ,че не е полагал подпис под нито един
документ ,свързан с учредяването на училищното настоятелство.(л.246-247от
делото ,т.3).
Учредителят И М. И. заявява ,че не е полагала подпис под нито един
документ ,свързан с учредяването на училищното настоятелство.Твърди ,че
не е канена на общо събрание за учредяване на училищното
настоятелство.След като уведомила А. В. ,че пред полицията е отрекла да е
участвала в учредяването на сдружението ,последната и заявила ,че е трябвало
да каже ,че е участвала при учредяване на сдружението(л.261-262 от делото
,т.3).
Учредителят Р Б.а М заявява ,че не е полагала подпис под нито един
документ ,свързан с учредяването на училищното настоятелство.Твърди ,че
подписите под горепосочените документи са подписани с подпис,който не
приличат на нейния (л.261-262 от делото ,т.3).
Учредителят Д. И. Ж. заявява ,че не е участвала в учредяването на
училищното настоятелство и че не е полагала подпис под нито един документ
,свързан с учредяването на училищното настоятелство.Твърди ,че подписите
под горепосочените документи са подписани с подпис,който не е положен от
нея (л.299-300 от делото ,т.3).
Учредителят М. П. Ц. заявява ,че не е положил подпис под нито един
документ ,свързан с учредяването на училищното настоятелство.Твърди ,че
подписите под горепосочените документи са подписани с подпис,който не е
47
положен от него и че не приличат на неговия подпис.Не е давал съгласие някой
да го представлява във връзка с учредяването на сдружението (л.304-305 от
делото ,т.3).
Учредителят М. МП заявява ,че не е положил подпис под нито един
документ ,свързан с учредяването на училищното настоятелство и че не е
присъствал на нито едно от проведените събрания. (л.307 от делото ,т.3).
Учредителят М Й.а М заявява ,че не е положила подпис под нито един
документ ,свързан присъствала на нито едно от проведените събрания. (л.311
от делото ,т.3).
Някой от учредителите твърдят ,че са упълномощили другиго да ги
представлява ,но в учредителните документи никъде не е отразено това
обстоятелство ,а срещу имената на учредителите са поставени подписи
,положени неизвестно от кого .
При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В
прие за установено от правна страна следното :
Съгласно Чл. 13 ал.1 т.3 от Закона за юридическите лица с нестопанска
цел юридическото лице с нестопанска цел се прекратява с решение на
окръжния съд по седалището на юридическото лице с нестопанска цел, когато:
а) не е учредено по законния ред;
б) (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) извършва дейност, която противоречи на
Конституцията, на законите и на добрите нрави.
На първо място Окръжен съд-В намира ,че е налице хипотезата на Чл.13
ал.1 т.3 б“а“ ЗЮЛНЦ -ответното Сдружение с нестопанска цел „УН ОУ ХБ“ -
с.Р , ЕИК *** не е учредено по законния ред .За учредяване на сдружението и
за вписването му в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел са
представени списък на учредителите (л.56-57 от делото ,т.3 ) и протокол от
учредителното общо събрание (л.59-63 от делото ,т.3 ) .Както се посочи по-
горе ,от показанията на разпитаните в с.з.свидетели Т. Н. К ,Й. Б. Й.,Е. П. П.,Н.
А. А.,Ц. И. В.,Г. Д. Г.,Р. М Й. и В. Б. В. се установява ,че същите не са знаели
за учредяването на сдружението ,не са присъствали на общото събрание и не
се подписали никакви документи ,свързани с учредяването на сдружението
Свидетелите са категорични ,че положените в тези документи подписи срещу
48
техните имена са подправени .Сред тях е и свидетелят Т. Н. К –вписан като
член на управителния съвет без негово знание и съгласие .
Учредителите И И.,СП И.,Л Н. А,А М ,С К ,И. М. И. и Р Б.а М като цяло
са били уведомени за това ,че не учредява някакво сдружение ,но са
категорични ,че подписите под документите за учредяване на сдружението не
са техни .
Д. И. Ж. , М. П. Ц. , М. МП и М Й.а М заявяват също ,че не са
положили подписи под нито един документ ,свързан с учредяването на
дружеството .
От гореизложеното се установява по най-категоричен начин,че да
учредяване на Сдружение с нестопанска цел „УН ОУ ХБ“ -с.Р , ЕИК *** са
използвани неистински частни документи ,съдържащи подписите на лица
,които подписи не са положени от лицата ,сочени като автори –горното
деяние осъществява състава на Чл.309 НК .
Използването на неистински частни документи при учредяването на
Сдружение с нестопанска цел „УН ОУ ХБ“ -с.Р , ЕИК *** е несъмнено
учредяване на сдружението не по установения от закона ред и е основание за
неговото прекратяване на основание Чл.13 ал.1 т.3 б“а“ ЗЮЛНЦ .
Съдът намира ,че Сдружение с нестопанска цел „УН ОУ ХБ“ -с.Р , ЕИК
*** не е учредено по законния ред и с оглед на това ,че по същество е
учредено училищно настоятелство на несъществуващо училище.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин
,че Основно училище „ХБ”-с.Р е закрито преди около 6 години поради
липсата на деца и че в него не се провежда каквато и да било учебна дейност .
От Заповед на министъра на образованието и науката № РД-14-
107/09.10.2018 г .(л.118 от делото ,т.1) е видно ,че Основно училище „ХБ”-с.Р
с ЕИК *** е закрито ,че е заповядано документацията му да се съхранява в
основно училище „ВЛ „-с.Б и че имуществото на Основно училище „ХБ”-с.Р е
общинска собственост,която се управлява от кмета на Община Б.
Заповедта е обнародвана в „Държавен вестник“ *** от 2018г.,стр.74
.(л.74 от делото ,т.1).
От Справка изх.№ ТР/РБ-ВД-006/01.03.2024 г. е видно, че на основание
Заповед на министъра на образованието и науката № РД-14-107/09.10.2018
49
година и съпътстващи удостоверителни документи е постъпило Заявление за
заличаване с вх.№ 20190110100205, в което е посочена датата на заявяване
заличаването на Основно училище „ХБ”-с.Р с ЕИК *** е 10.01.2019 г . и че
заличаването е вписано с вх. № 20190110110834, като към самото удостовеРе
са представените от МОН документи-самата заповед за закриване на
училището, извадка от обявяването й в ДВ и заповед за прекратяване трудовия
договор с директора от 09.10.2018 г.(л.117 от делото ,т.1).
От УдостовеРе изх.№ 20240301143151, с което Агенцията по вписванита
удостоверява, че в регистър БУЛСТАТ по партидата на Основно училище
„ХБ”е заличен субект с код по БУЛСТАТ ***, с вписани обстоятелства към
дата 10.01.2019 г. .(л.123 от делото ,т.1).
Със заповед №ЧР-3-РД-26-11/07.01.2018 г. е прекратено трудовото
правоотношение с директора на училището на основание Чл.328 ал.1 т.1 КТ
(закриване на предприятието ).
На второ място Окръжен съд-В намира ,че е налице хипотезата на Чл.13
ал.1 т.3 б“б“ ЗЮЛНЦ за прекратяване на юридическото лице-дейност
,противоречаща на законите и добрите нрави .Подробни доводи се излагат в
по-долу в мотивите на съда относно насрещния иск .
ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАСРЕЩНИЯ ИСК
С насрещния иск се иска съдът да постанови решение , с което на
основание чл.44 от ЗЮЛНЦ, във вр. с §5, ал.4 във вр. с ал.1 от ПЗР на ЗЮЛНЦ
да задължи Община Б да предостави на Сдружение„УН ОУ ХБ“ - с.Р“, ЕИК
***, като ЮЛНЦ, определено за извършване на общественополезна дейност
със същата или близка на Училищно настоятелство-с.Ш нестопанска цел,
поземлен имот с идентификатор *** /номер по предходен план 089013/ в
землището на с.ГК, общ.Б, местност ***, представляващ гора с площ от
200071кв.м., който имот съгласно Решение *** г. по чл.13, ал.5 от ЗВСГЗГФ на
ПК - В, е възстановен в собственост на Училищно настоятелство - с.Ш, и
съгласно §5, чл.1 и чл.4 ПЗР на ЗЮЛНЦ, респективно е частна държавна
собственост.
Съгласно Чл. 44.ал.1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел
имуществото, останало след удовлетвоРето на кредиторите, се предоставя по
решение на съда на юридическото лице с нестопанска цел, определено за
50
извършване на общественополезна дейност със същата или близка
нестопанска цел, ако редът за разпределянето му не е уреден в устава или
учредителния акт. Ако имуществото не бъде предоставено по реда на ал. 1, то
се предава на общината, в която е седалището на прекратеното юридическо
лице с нестопанска цел. Общината е длъжна да предоставя имуществото за
извършване на възможно най-близка до целите на прекратеното юридическо
лице с нестопанска цел общественополезна дейност.
Съгласно Чл.2 от Устава на Сдружение с нестопанска цел „УН ОУ ХБ“ -
с.Р , ЕИК *** сдружението се е обявило за правоприемник на училищните
настоятелства в с.Р,Ш ,с.Б ,с.ГК ,с.К ,с.П и с.ШМ (л.48 от делото т.1).Горното
обстоятелство е очевидно невярно –юридическите лица нямат
правоприемници .След прекратяването на юридическите лица ,независимо
дали са търговски дружества или юридически лица с нестопанска цел ,за
същите се открива процедура по ликвидация ,след завършването на която
юридическите лица се заличават от търговски регистър .Вписването на
невярно обстоятелство в устава на Сдружение с нестопанска цел „УН ОУ ХБ“
-с.Р , ЕИК *** не поражда за него каквито и да било права .
За да се приложи разпоредбата на Чл.44 ал.1 ЗЮЛНЦ по отношение на
Училищно настоятелство-с.Ш е нужно съдът по силата на горната
разпоредба да установи по какъв начин е уредено предоставянето на
имуществото след ликвидацията в устава или в учредителния акт на
настоятелството .По делото не са представени каквито и да било
доказателства за съществуването на такова настоятелство ,както и не са
представени каквито и да било документи относно създаването ,закриването
,ликвидацията и пр.дейността на това настоятелство .Пълната липса на
каквито и да било документи за дейността и съществуването на това
училищно настоятелство се явяват пречка съдът да постанови решение по
Чл.44 ал.1 ЗЮЛНЦ .
Чл. 309в ЗПУО предвижда ,че имуществото, останало след
удовлетвоРето на кредиторите при ликвидация на настоятелството, се
предоставя при условията на чл. 44, ал. 1 от Закона за юридическите лица с
нестопанска цел на училището ,а не на друго настоятелство ,поради което са
неоснователни развитите от ответната страна доводи относно това ,че
ответното настоятелство се явява правоприемник на посочените по-горе
51
настоятелства .
Съгласно Чл. 309 ал.1 от ЗПУО основна цел на настоятелствата е
подпомагане, подкрепа и съдействие за развитие на детската градина,
училището или центъра за подкрепа за личностно развитие.
За постигане на целите си настоятелствата съгласно Чл.309 ал.1 ЗПУО :
1. съдействат за осигуряване на допълнителни финансови и материални
средства за детската градина, училището или центъра за подкрепа за
личностно развитие и контролират целесъобразното им разходване;
2. подпомагат изграждането и поддържането на материално-
техническата база на детската градина, училището или центъра за подкрепа за
личностно развитие;
3. съдействат при организиране на ученическото хранене, за осигуряване
на транспорт и при решаването на други социално-битови проблеми на
децата, учениците, учителите от училището, детската градина или центъра за
подкрепа за личностно развитие;
4. съдействат за реализирането на програми по проблемите на децата и
учениците, за заниманията по интереси, организирания отдих, туризъм и
спорт с децата и учениците;
5. организират и подпомагат обучения на родителите по въпросите на
възпитанието и развитието на техните деца;
6. организират обществеността за подпомагане на детската градина,
училището или центъра за подкрепа за личностно развитие;
7. сигнализират компетентните органи при извършени нарушения в
системата на предучилищното и училищното образование.
Предявяването на насрещния иск само по себе си е доказателство за това
,че дейността на сдружението излиза извън установените от закона цели и
преследва други цели – ползване и разпореждане с имуществото на
прекратени настоятелства.Липсата на действащо ОУ „ХБ“ -с.Р , ЕИК ***
,закрито преди 6 години по установения в закона ред ,е абсолютна пречка
Сдружение с нестопанска цел „УН ОУ ХБ“ -с.Р , ЕИК *** да осъществи
каквато и да било законна цел,визирана в Чл.309 ЗУПО .
Съгласно Чл. 309а. ЗПУО настоятелствата може да разходват приходите
от имуществото си, включително приходите от земеделски земи, само за
52
дейности, насочени към постигане на основната си цел по чл. 309, ал. 1 ЗУПО
.Анализът на Чл. чл. 309, ал. 1 ЗПУО налага извода ,че училищно
настоятелство може да има само при действащо училище (законът визира
ученическото хранене, осигуряването на транспорт , решаването на други
социално-битови проблеми на децата, учениците и учителите от училището,
съдействане за реализирането на програми по проблемите на децата и
учениците, за заниманията по интереси, организирания отдих, туризъм и
спорт с децата и учениците и др.подобни ).При закрито училище тези цели не
могат да бъдат изпълнени ,следователно „УН ОУ ХБ“ -с.Р не би могло по
какъвто и да било начин да изразходва законосъобразно приходите от
поземлен имот с идентификатор *** /номер по предходен план 089013/ в
землището на с.ГК, общ.Б, местност ***, представляващ гора с площ от
200071кв.м.
Анализът на Чл.306-309а ЗПУО налага категоричен извод,че училищно
настоятелство се учредява само при наличието на функциониращо училище –
при липсата на такова училищното настоятелство не би могло да съдейства за
реализирането на програми по проблемите на децата и учениците, за
заниманията по интереси, организирания отдих, туризъм и спорт с децата и
учениците,да организира и подпомага обучения на родителите по въпросите
на възпитанието и развитието на техните деца,да организира обществеността
за подпомагане на училището или да сигнализират компетентните органи при
извършени нарушения в системата на училищното образование и
др.дейности,визирани в Чл.309 ЗПУО.
С оглед на гореизложеното насрещният иск следва да бъде отхвърлен.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото ответникът Сдружение с нестопанска цел „УН
ОУ ХБ“ -с.Р , ЕИК *** следва да бъде осъден ДА ЗАПЛАТИ НА Община Б
направените по делото разноски в размер на 300 лв.за адвокатско
възнаграждение и 330 лв.за възнаграждения на свидетели.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
53
ПРЕКРАТЯВА Сдружение с нестопанска цел „УН ОУ ХБ“ -с.Р , ЕИК
***.
ОТХВЪРЛЯ иска на Сдружение с нестопанска цел „УН ОУ ХБ“ -с.Р ,
ЕИК *** срещу Община Б за постановявяне на решение , с което на основание
чл.44 от ЗЮЛНЦ, във вр. с §5, ал.4 във вр. с ал.1 от ПЗР на ЗЮЛНЦ да
задължи Община Б да предостави на Сдружение„УН ОУ ХБ“ - с.Р“, ЕИК ***,
като ЮЛНЦ, определено за извършване на общественополезна дейност със
същата или близка на Училищно настоятелство-с.Ш нестопанска цел,
поземлен имот с идентификатор *** /номер по предходен план 089013/ в
землището на с.ГК, общ.Б, местност ***, представляващ гора с площ от
200071кв.м., който имот съгласно Решение *** г. по чл.13, ал.5 от ЗВСГЗГФ на
ПК - В, е възстановен в собственост на Училищно настоятелство - с.Ш, и
съгласно §5, чл.1 и чл.4 ПЗР на ЗЮЛНЦ, респективно е частна държавна
собственост.
ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел „УН ОУ ХБ“ -с.Р , ЕИК *** ДА
ЗАПЛАТИ НА Община Б направените по делото разноски в размер на 300
лв.за адвокатско възнаграждение и 330 лв.за възнаграждения на свидетели.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в
двуседмичен срок от връчване на препис .
Съдия при Окръжен съд – В: _______________________
54