№ 513
гр. Дупница, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20251510101327 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на И. Н. Х. срещу „Профи Кредит“ ЕООД.
Ищцата твърди, че с ответника сключили договор за потребителски кредит профи
кредит стандарт № 40029720316 от 05.11.2024г., по силата на който бил отпуснат заем в
размер на 2900 лв., с посочен ГПР в размер на 49,20 %. Поддържа, че в договора не се
съдържа информация за начина, по който е формиран ГПР. Намира, че противоречието на
договора с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК обуславя неговата нищожност. Счита, че възнаграждението
за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ е пряко свързано с договора за заем и
невключването на същото в общите разходи по кредита е заобикаляне на забраната по чл.
19, ал. 2 ЗПК. Моли договорът да бъде прогласен за недействителен.
Ответникът е получил препис от исковата молба, по която е депозирал отговор в срока
по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че са спазени
изискваниятa за посочване на ГПР, като оспорва в ЗПК да има изискване за изброяване на
отделните разходи, включени в ГПР. Противопоставя се и на виждането на ищеца за
нищожност на целия договор за кредит при неправилно посочване на размера на ГПР.
Изтъква, че във формулата на ГПР не следвало да се включват задълженията за
допълнителни услуги. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният установителен иск за нищожност е по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 24
ЗПК вр. чл. 143, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В тежест
на ищеца е да докаже сключването на твърдения от него договор за кредит, наличието на
1
предвидени в договора клаузи с твърдяното от ищеца съдържание, обстоятелствата, въз
основа на които твърди противоречие на тези клаузи с императивна разпоредба на закона. В
тежест на ответника е да докаже, че оспорената клауза е уговорена индивидуално, респ.
наличието на валидно основание за уговарянето й.
В случая от приложените доказателства (л. 10-18) е видно, че между страните е имало
сключен договор за потребителски кредит профи кредит стандарт № 40029720316 от
05.11.2024г., по силата на който бил отпуснат заем в размер на 2900 лв., с посочен ГПР в
размер на 49,20 %, годишен лихвен процент в размер на 41 % и лихвен процент на ден в
размер на 0,11 %. Не е оспорено и това, че съгласно договора ищцата се задължава да
заплати възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1305 лв. и за
допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1711 лв., които възнаграждения не са включени в
ГПР.
Основният спор между се свежда до това дали процесният договор е нищожен, по
който въпрос съдът намира следното:
Съгласно ТР № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК съдът е
длъжен служебно да установи нищожността на правна сделка и да не зачете правните й
последици в случаите, в които нарушаване на императивна правна норма е установимо при
съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона. Служебното задължение
за съда да следи за наличието на неравноправна клауза следва и от чл. 7, ал. 3 ГПК.
В случая, доколкото спорното правоотношение произтича от сключен между страните
договор за потребителски кредит, при извършване на преценката за валидност на договора
следва да бъде отчетена изричната императивна уредба на ЗПК, според която кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит (чл. 10а ЗПК).
В конкретния случай, вземането за допълнителна услуга „Фаст“ („приоритетно
разглеждане“) не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК, тъй като срещу заплащането на
възнаграждението кредиторът не дължи никакво конкретно поведение. От описанието на
услугата следва, че предоставянето й се осъществява преди подписването на договора, при
изпълнението, на който кредиторът не дължи конкретно поведение. Описаното задължение
възниква за потребителя със сключване на договора без значение дали услугата е
предоставена и без значение дали кредиторът ще осъществи някакво поведение насреща или
не. Отделно от това, същата услуга съставлява по същество такава свързана с усвояването на
кредита, за което законът императивно забранява заплащането на такси и комисионни (чл.
10а, ал. 2 ЗПК).
Сходно е положението и със заявеното възнаграждение за допълнителна услуга
„Флекси“ (гъвкав погасителен план), тъй като за заплащането на възнаграждението
кредиторът отново не дължи никакво конкретно поведение. От анализа на общите условия е
видно, че на практика до промяна в погасителния план може да се стигне единствено при
постигнато съгласие с кредитора, което на практика възпроизвежда по смисъл чл. 20а, ал. 2
2
ЗЗД. Предвидените в договора параметри нямат самостоятелно значение, тъй като и при
неизпълнението им страните са в състояние да изменят погасителния план. Обозначаването
на подобно развитие в правоотношението като „услуга“ е без значение, тъй като на практика
потребителят не получава насрещна престация.
От изложеното следва, че посочените претенции по същество прикриват истинската
цел на клаузите, която е свързана с увеличение на възнаграждението на заемодателя, в
нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя нейната нищожност (чл. 19, ал. 5 ЗПК). Този
извод е очевиден и с оглед размера на процесните вземания, който надхвърля този на
дължимата по договора лихва.
При това положение, следва да се приеме, че уговорените възнаграждения следва да
бъдат включени при изчисляване на ГПР, тъй като попадат в обхвата на „общ разход по
кредита за потребителя“ по смисъла на в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
В случая в договора за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на 49,20 %, като
при включването на посочените възнаграждения (равняващи се на 1305 лв. за допълнителна
услуга „Фаст“ и 1711 лв. за допълнителна услуга „Флекси“) действителният ГПР очевидно
многократно надвишава посочения в договора за кредит.
В актуалната съдебна практика се приема, че неточното посочване на ГПР има същата
последица, както и непосочването му – недействителност на договора за потребителски
кредит (Решение № 50013 от 05.08.2024г. на ВКС по т.д. № 1646/2022г., II т.о., както и
цитираната там практика на Съда на ЕС, в т.ч. Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-
714/22).
При това положение, предявеният иск за прогласяване нищожността на процесния договор
за кредит се явява основателен и като такъв следва да се уважи.
При този изход на спора право на разноски има ищцата за сторените от нея разходи за
държавна такса в размер на 80 лв. и за адвокатско възнграждение. Частично основателно е
възражението на ответника за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 670 лв., като с оглед фактическата и правна сложност на делото
същото следва да бъде намалено до 450 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения установителен иск от И. Н. Х., ЕГН: **********, с адрес:
*** срещу „Профи Кредит“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7 нищожността на договор
за потребителски кредит профи кредит стандарт № 40029720316 от 05.11.2024г.
ОСЪЖДА „Профи Кредит“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7 ДА ЗАПЛАТИ на И.
3
Н. Х., ЕГН: **********, с адрес: *** сторените по делото разноски, а именно: 80 ЛЕВА –
държавна такса и 450 ЛЕВА - адвокатско възнаграждение.
а
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4