РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Нова Загора, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на единадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Гражданско дело №
20242220100015 по описа за 2024 година
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от
ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК:
********* със седалище и адрес: гр.София, п.к.1404, р-н Триадица, бул.„България” № 81 В,
представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов, чрез пълномощник -
юрк.Елиана Цолова СРЕЩУ Д. И. С., ЕГН **********, с адрес: ****с правно основание -
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК с цена на иска - 1449.71 лева (общ размер), от които:
600 лева - главница по Договор за паричен заем; 90.94 лева договорна лихва върху главница
по Договор за паричен заем; 407.06 - представляваща неплатени дължими такси, дължими
съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Ситикеш“ ООД; 233.69 - дължима
неустойка, съгласио чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит кредит; 118.02 лева-
законна лихва за забава върху главница по Договор за паричен заем.
Процесуалният представител на ищцовото дружество посочва, че във връзка със
Съобщение от 12.12.2023 г. по ч.гр.д.№ 1577/2023 г. по описа на Районен съд Нова Загора,
Гражданско отделение, получено на 21.08.2023 г., с което били уведомени, че длъжникът Д.
И. С. с ЕГН ********** била депозирала възражение срещу издадената заповед, в
законоустановения срок, ищецът „АПС Бета България“ с ЕИК: ********* упражнявал
законовото си право да предяви настоящия иск, с който моли съда да признае за установено
по отношение на ответника Д. И. С., ЕГН **********, че същата дължи на „АПС Бета
България“ с ЕИК: ********* вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1577/2023 г. по
описа на Районен съд Нова Загора и издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение.
С исковата си молба ищецът моли съда да приеме от фактическа страна следното:
На 21.01.2019 г. длъжникът Д. И. С. с ЕГН: ********** бил сключил Договор за
потребителски кредит № 261932 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който бил получил
1
сумата от 600 лева срещу което се съгласил да върне 6 броя вноски по 183 лв. в срок до
21.07.2019 г., когато била падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план,
неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен
процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.
Сочи се, че съгласно чл.9 от ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем били
потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването
на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава
да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност.
Ищецът твърди, че видно от приложените Обши условия и Договор за паричен заем
№ 261932 на 21.01.2019 г. по безспорен начин се установявали сключения между страните
договор, задълженията си по който ответната страна не била изпълнила в срок и съобразно
условията на договора.
Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по
ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не пo-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните.
В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с
цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор бил
действителен, като сключен според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК.
В чл.31, ал.3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се
били съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.
В чл.33, ал.2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било
уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или
други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail
адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при
подписването на договора за кредит.
Горепосочените договори били по електронен път по силата на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като
част от системата за предоставяне па финансови услуги от разстояние, организирана от
кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора
страните били използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на
процесния договор на ответника била предоставена пялата информация, изискуема по закон.
Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние с
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използвали изключително средства
за комуникация от разстояние - едно или повече.
Ищецът сочи, че дори и съдът да не приемел, че договорите не били сключени по
електронен път, то следвало съдът да приеме, че Договора за паричен заем по своето
естество бил реален договор и същият се считал за сключен, считано от датата на
получаване на паричната сума.
В исковата молба се твърди, че ответникът Д. И. С. с ЕГН ********** не била
2
изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит.
В исковата молба се излага, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/Цесия/ от 13.01.2022 г. „Сити Кеш“ ООД като цедент било прехвърлило своите вземания
към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „ДПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
п.к.1404, бул.„България“ № 81В, ап.3. Вземането срещу длъжника по настоящото
производство бил индидуализирано на ред/стр. № 333 от Приложение № към договора за
цесия.
Ищецът твърди също, че длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него
настоящ адрес на дата 21.03.2022 г., както и със CMC на посочения от него телефонен
номер.
Навежда, че длъжникът не бил изпълнил в срок задълженията си по Договора за
потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.
Ищецът разяснява, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от
цедента - на длъжника, имал за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който
следвало да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице,
което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да
изпълни именно на овластения кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения
договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на
уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което било
възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната
съдебна практика нямало пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор
/цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомяване
на длъжника за извършената цесия. Законът не бил предвидил уведомяването на длъжника
да става по конкретен и специален начин, поради което същото следвало да се счита
надлежно извършено.
Ако съдът приемел, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него
имейл адрес не било извършено надлежно, то ищецът моли съда да приеме за надлежно
връчването на уведомлението, извършено с исковата молба (Решение № 123/24.06.2009 г. по
т.д.№ 12/2009 г.. II т.о.. ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/2013 г., I т.о., ВКС,
Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/2013 г., II т.о., ВКС)
Ищецът твърди в исковата си молба, че ответникът Д. И. С., ЕГН ********** не била
изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за
погасяване на кредита и към настоящия момент задължението все още не било погасено.
С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, ищецът сочи, че следвало съдът
да приеме за установено, че ответникът Д. И. С., ЕГН **********, дължи на „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК ********* парично вземане, конкретизирано в т.9 на
предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
образуваното ч.гр.д.№ 1577/2023 г., а именно сумата в общ размер от 1449.71 лв., формирана
както следва:
- главница в размер на 600 лв.;
- договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 90.94 лв. за периода
от 21.01.2019 г. до 21.07.2019 г.
- законна лихва за забава върху главницата в размер на 118.02 лв. за период от
21.07.2019 г. до 07.11.2023 г.,
- 407.06 лв. - представляваща неплатени дължими такси, съгласно Тарифа за таксите
и разходите, събирани от „Ситикеш“ ООД,
- 233.69 лв. - дължима неустойка, съгласно чл.6.2 от Договора за потребителски
3
кредит кредит, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Пояснява, че претендираната сума за лихва за забава представлявала обезщетение за
забавено плащане в размер на закониата лихва, определена с Постановление № 426 на МС
от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от Длъжника по
силата на чл.2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемоет“ от ОУ, неразделна част от
Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска
Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
всяка забавена погасителна вноска.
Отбелязва се, че за периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за
забава по Договора за кредит не била начислявана, т.е. претендираната лихва била изцяло
съобразена с изискванията на чл.6 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците (загл.доп. - ДВ бр.44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
В исковата молба се сочи, че с оглед изложеното в нея се обуславял правния интерес
на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД да сезира съда с настоящия установителен иск за
вземане в общ размер от 1449.71 лв. срещу ответника Д. И. С., ЕГН **********.
Ищецът моли съда след като се запознае с доказателствата по делото и изложените
аргументи да постанови решение, с което да признаете за установено със сила на пресъдено
нещо по отношение на ответницата, че същата дължи на ищцовото дружество сумата в общ
размер от 1449.71 лв., формирана както е обективирана по-горе.
Ищецът сочи в исковата си молба, че по образуваното ч.гр.д.№ 1557/2023 г. по описа
на РАЙОНЕН СЪД НОВА ЗАГОРА, Гражданското отделение, по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, „АПС Бета България“ ЕООД било
заплатило държавна такса в размер на 28.99 лв. съгласно чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100.00 лв., съгласно чл.26 от Наредба за заплащането на правна помощ.
На основание чл.78 от ГПК ищецът претендира присъждането на направените в
настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 50.00 лв., съгласно чл.1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв. съгласно чл.26 от Наредба за заплащането на правна
помощ.
Моли съда да осъди ответника Д. И. С. с ЕГН **********, да заплати гореописаните
и сторени от ищцовото дружество съдебно-деловодни разноски по заповедното и
настоящото производства на обща стойност от 278.99 лв.
В случай на оспорване на иска от страна на ответника, респективно на направените
доказателствени искания, ищецът моли да му бъде предоставена възможност да вземе
становище, както и да ангажира допълнителни доказателства, които ще бъдат
конкретизирани с оглед характера на направените оспорвания и указано от съда
разпределение на доказателствената тежест.
С исковата си молба ищецът, моли съда, в случай че представител на „АПС Бета
България“ ЕООД не се яви на първото открито съдебно заседание, при липса на пречки за
това да даде ход на делото и същото да се гледа в тяхно отсъствие.
Моли съда в случай, че ответникът не представи в срок отговор на исковата молба и
не се яви на първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, на основание чл.238, ал.1 от ГПК, да постанови неприсъствено решение
срещу него.
С исковата си молба ищецът представя и моли съда да приеме писмени доказателства
по опис.
4
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответницата не е депозирала по делото
отговор на исковата молба.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил
като писмени доказателства: заверени копия от следните документи: Договор за паричен
заем № 261932 от 21.01.2019 г., ведно с приложимите Общи условия за предоставяне на
кредити, Приложение № 1 към договора за паричен заем; Договор за предоставяне на
гаранция; Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022 г., ведно с
приложение № 1 към Договора /ред 333; Пълномощно на юрк.Елиана Цолова;
Видно от приетите доказателства по делото на 21.01.2019 г. между „Сити Кеш“ ООД
и ответницата Д. И. С. е сключен Договор за потребителски кредит № 261932, по силата на
който получила сумата от 600 лева, срещу което се съгласила да върне 6 броя вноски по 183
лв. в срок до 21.07.2019 г., когато била падежирала последната вноска, съгласно Погасителен
план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран
лихвен процент в размер на 40.05%, както и годишен процент на разходите в размер на
48.63%.
Не се спори, че ответницата Д. И. С., ЕГН ********** не е изпълнила в срок
задълженията си по процесния договор за кредит.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. г. „Сити
Кеш“ ООД, като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за
потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1404, бул.„България“ № 81В, ап.3. Вземането
срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано на ред/стр.№ 333 от
Приложение № към договора за цесия. Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от
него настоящ адрес на дата 21.03.2022 г., както и със CMC на посочения от него телефонен
номер.
В Районен съд - Нова Загора е било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1404, бул.„България“ № 81В, ап.3 СРЕЩУ Д.
И. С., ЕГН **********,с адрес: **** за посочените в заявлението суми, като въз основа на
него е образувано ч.гр.д.1577/2023 г. по описа на Районен съд Нова Загора, по което била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу нея за
заплащане на сумите: 600.00 лв., представляваща главница, ведно със законна лихва за
период от 09.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 90.94 лв., представляваща
договорна лихва за период от 21.01.2019 г. до 21.07.2019 г., сумата 118.02 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 21.07.2019 г. до 07.11.2023 г., сумата 233.69
лева, представляваща такса за период от 21.01.2019 г., сумата 407.06 лв., представляваща
друго допълнително вземане за период от 21.01.2019 г., както и държавна такса в размер на
28.99 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв., която заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК била връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
В откритото съдебно заседание проведено на 11.06.2024 г. ответницата Д. И. С. лично
се явява, доведена и заявява, че прави иска е основателен, прави признание на иска в пълен
размер и че дължи тези суми на ищцовото дружество.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
5
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Претендираните от ищецът права произтичат от обстоятелствата, че между него и
ответника съществували договорни отношения във връзка със сключен на 21.01.2019 г.
Договор за потребителски кредит № 261932 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който бил
получил сумата от 600 лева, срещу което се съгласил да върне 6 броя вноски по 183 лв. в
срок до 21.07.2019 г., когато била падежирала последната вноска, съгласно Погасителен
план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран
лихвен процент в размер на 40.05%, както и годишен процент на разходите в размер на
48.63%.
Не се спори, че ответницата Д. И. С., ЕГН ********** не е изпълнила в срок
задълженията си по Договора за кредит, както и че към настоящия момент задължението все
още не е погасено.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022 г. „Сити
Кеш“ ООД, като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за
потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1404, бул.„България“ № 81В, ап.3. Вземането
срещу длъжника по настоящото производство бил индидуализирано на ред/стр.№ 333 от
Приложение № към договора за цесия.Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от
него настоящ адрес на дата 21.03.2022 г., както и със CMC на посочения от него телефонен
номер.
Въз основа на депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, п.к.1404, бул.„България“ № 81В, ап.3 срещу Д. И. С. с ЕГН
********** и адрес: *** за посочените в заявлението суми, е образувано ч.гр.д.1577 по
описа на Районен съд Нова Загора за 2023 г. и е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу нея за заплащане на сумите: 600.00 лв.,
представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 09.11.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата 90.94 лв., представляваща договорна лихва за период от 21.01.2019 г.
до 21.07.2019 г., сумата 118.02 лева, представляваща мораторна лихва за период от
21.07.2019 г. до 07.11.2023 г., сумата 233.69 лева, представляваща такса за период от
21.01.2019 г., сумата 407.06 лв., представляваща друго допълнително вземане за период от
21.01.2019 г., както и държавна такса в размер на 28.99 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв., която била връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК.
На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, съдът указал на заявителя, че може да предяви
иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението и на 09.01.2024 г.
ищецът е предявил настоящия иск за съществуване на вземането си, следователно е
предявен иск с правно основание чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД.
Ответницата не е представила писмен отговор по предявения срещу нея иск.
Безспорно е, че ищцовото дружество е потърсило правата си в заповедно
производство, образувано в Районен съд - Нова Загора.
В тежест на ищцовото дружество е да докаже обстоятелствата, на които се основава
претенцията му, за размера на дължимите от ответника суми.
В тежест на ответната страна е да докаже изплатила ли е задължението си изцяло или
частично за посочения период.
В откритото съдебно заседание проведено на 11.06.2024 г. ответницата Д. И. С. лично
6
се явява, доведена и заявява, че прави иска е основателен, прави признание на иска в пълен
размер и че дължи тези суми на ищцовото дружество.
По същество съдът намира иска за основателен и доказан в пълен размер.
Предявения положителен установителен иск за дължимост на процесните суми,
представляващи задължения по Договор за потребителски кредит следва да бъде уважен,
съгласно чл.237 от ГПК, поради признание на иска в пълен размер лично от ответницата в
последното по делото открито съдебно заседание.
Относно разноските:
При този изход на делото съдът намира искането на ищцовата страна за присъждане
на съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с оглед на
представените доказателства за реално извършени такива и при спазване на правилата на
чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в размер на 150.00 лв. общо, от
които 50.00 лв. държавна такса и 100.00 лв. юрисконсулстско възнаграждение.
Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва
да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост
от резултата на спора. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от спорното исково
производство, дължи на ищеца и направените в заповедното производство по ч.гр.д. №
1557/2023 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, разноски в размер 128.99 лв. общо, от
които 28.99 лв. държавна такса и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 от
ГПК, по отношение на Д. И. С. с ЕГН ********** и адрес: ***********, ЧЕ ДЪЛЖИ на
„АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес: гр.София, п.к.1404, р-н
Триадица, бул.„България” № 81 В, сумата в общ размер 1449.71 лв. /хиляда четиристотин
четиридесет и девет лева и седемдесет и една стотинки/ от които: 600.00 лв. /шестстотин
лева/, главница, 90.94 лв. /деветдесет лева и деветдесет и четири стотинки/ - договорна
възнаградителна лихва върху главницата за периода от 21.01.2019 г. до 21.07.2019 г., 118.02
лв. /сто и осемнадесет лева и две стотинки/ - законна лихва за забава върху главницата а
период от 21.07.2019 г. до 07.11.2023 г., 407.06 лв. /четиристотин и седем лева и шест
стотинки/ - неплатени дължими такси, съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани
от „Ситикеш“ ООД, 233.69 лв. /двеста тридесет и три лева и шестдесет и девет стотинки/ -
неустойка, съгласно чл.6.2 от Договора за потребителски кредит кредит, ведно с лихва за
забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно
изплащане на вземанията, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК с № 1080 от 10.11.2023 г. по .гр.д.№ 20232220101577 по описа
на Районен съд – Нова Загора за 2023 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, Д. И. С. с ЕГН ********** и адрес:
*********, ДА ЗАПЛАТИ на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес: гр.София, п.к.1404, р-н Триадица, бул.„България” № 81 В, сумата от 150.00 лв. /сто и
петдесет лева/, разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА Д. И. С. с ЕГН ********** и адрес: ***********, ДА ЗАПЛАТИ на
„АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес: гр.София, п.к.1404, р-н
Триадица, бул.„България” № 81 В, сумата от 128.99 лв. /сто двадесет и осем лева и
деветдесет и девет стотинки/, за сторените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№
20232220101577 по описа на Районен съд – Нова Загора за 2023 г.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
8