№ 9378
гр. С., 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110104744 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу И. И. В.
и Р. И. В., с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответниците като собственици на процесния имот в качеството си на наследници на И.
Д. В., възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
С., ж.к. „Л. Г“, бл. 28, вх. Б, ет. 2, ап. 41, аб. № 31****. Поддържа, че съгласно тези ОУ
е доставял до имота за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена
дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди всеки от
двамата ответници поотделно да му заплати следните суми: 325,11 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 30.01.2023 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 63,71 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г., сума в размер на 21,69 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва за забава от 30.01.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 5 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за главница за
1
услугата дялово разпределение, начислена за периода от 31.01.2020 г. до 19.01.2023 г.
Ответникът И. И. В. в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба,
в който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение с ответника въз основа на качеството собственик на процесния имот.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че исковете следва да
бъдат отхвърлени.
Ответникът Р. И. В. не е подал отговор на исковата молба.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД поддържа, че
дяловото разпределение за процесния период е извършено в съответствие с
действащите нормативни актове.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на всеки от ответниците
да заплати претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна
енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за
погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на
обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността
по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
частично основателни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
2
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството
потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е
собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.
С протоколно определение от 23.04.2024 г. е допълнен докладът по делото, като за
безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че ответниците
са собственици на процесния имот при сочените квоти.
Установено е по делото също така, че по отношение на притежавания от
ответниците недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е
налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към
топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по
3
делото договор за извършване на услугата топлинно счетоводство и протокол от
проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, с което етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. Въз
основа на взетото решение е сключен приложеният по делото Договор между етажната
собственост и „Т. С.“ ЕООД. По делото е приложен и договор между ищцовото
дружество и третото лице помагач „Т. С.“ ЕООД, като наличието на договорно
правоотношение между тези лица по отношение на сградата, в която се намира
процесният имот и за процесния период, се установява и от представените от третото
лице писмени доказателства – протоколи и изравнителни сметки.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение процесния обект.
С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено
обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти,
касаещи процесния период, са влезли в сила.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебнотехническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от
специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените
въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. Вещото лице е установило по данни от дружеството, извършващо дялово
разпределение, че през процесния период в имота на ответниците е имало монтирани 5
бр. отоплителни тела и 5 бр. топлоразпределители, които са отчитани дистанционно. В
процесния апартамент не се ползва топла вода и се начислява топлинна енергия за
загряване на топла вода. Разпределението на топлинната енергия се извършва от ищеца
при спазване на реда по чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването. Според
заключението на вещото лице стойността на доставената топлинна енергия за
процесния период след отчитане на разликата между прогнозните и изравнителните
сметки възлиза на сумата от 707,04 лв.
По делото е изслушано заключението на съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ
необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да се пораждат
съмнения за неговата правилност. Според заключението задълженията на ответниците
за главница за топлинна енергия са в размер на 1045,30 лв., задължението за мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия е в размер на 151,08 лв.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума, което обуславя
основателност на исковите претенции за главница за доставена топлинна енергия
срещу всеки от ответниците.
Предвид гореизложените изводи исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия се
явяват доказани по основание.
По отношение на обема на отговорността на всеки от ответниците съдът намира
следното:
4
На основание чл. 30, ал. 3 ЗС всеки от ответниците отговаря за ½ от начислените
на имота задължения за топлинна енергия. В настоящото производството ответниците
са обикновени другари. При обикновеното другарство делата на другарите не са
идентични, поради което могат да бъдат решени различно съобразно различното
материалноправно положение на другарите. Процесуалните действия и бездействия на
един от другарите нито ползват, нито вредят на останалите. Всеки другар води сам
своя процес в рамките на общото производство.
В случая различното материалноправно положение на ответниците следва от
различното им процесуално поведение, предвид релевираното своевременно от
ответника И. В. възражение за изтекла погасителна давност, като възражение за
изтекла погасителна давност не е релевира от другия ответник – Р. В. в
законоустановения срок по чл. 133 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 120 ЗЗД
давността не се прилага служебно.
Съгласно разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК отговорът на исковата молба
трябва да съдържа възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се
основават. На основание чл. 133 ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде
писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на
представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той
губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства. За тази последица ответникът е предупреден в
разпореждането по реда на чл. 131 ГПК, като предупреждение се съдържа и в
съобщението за връчването му, а последното е връчено редовно по реда на чл. 45 ГПК.
Установените в разпоредбата на чл. 133 ГПК последици, придават на срока по чл.
131, ал. 1 ГПК характера на преклузивен – съдът няма право да вземе предвид
възражения, релевирани след изтичане на този срок. Ранната преклузия на процесуални
права е законодателен израз на концентрационното начало в гражданския процес,
залегнало в действащия процесуален закон. По приложението на установения в
разпоредбата на чл. 131, ал. 1 ГПК срок е формирана константна съдебна практика,
включително задължителна такава (т. 4 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС), според която с изтичането му се преклудира възможността на
ответника да навежда фактически и материалноправни възражения срещи иска, които
не са свързани със служебното приложение на материалния и процесуалния закон, като
в тази категория се включва и възражението за изтекла погасителна давност. Ето защо
и доколкото по делото не е доказано твърдението на ответника Д. Д., че е подал
своевременно възражение за изтекла погасителна давност, съдът не следва да
разглежда наведеното за първи път в откритото съдебно заседание възражение по
отношение на задълженията на ответника Р. В..
По възражението за погасяване по давност, направено от ответника И. В.:
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия. В случая са приложими общите условия в сила
от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни
да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Задълженията за заплащане на месечните начислени суми
са установени като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за
периода на съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок
5
след това (45 дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. "б", предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /
давността е спряна в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
В настоящия случай искът е предявен на 30.01.2023 г. Следователно в конкретния
случай давността е прекъсната и спряна, считано от тази дата, както е и спряна
давността за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., като това се отнася само до
вземанията, които не са погасени по давност, доколкото спиране и прекъсване на
давността е възможно само преди тя да е изтекла. Предвид приложимост на
специалната 3-годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност
са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 30.01.2020 г., а
непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след тази дата. В случая
погасени по давност са всички вземания за периода 01.05.2019 г. – 30.11.2019 г., а
непогасени по давност са вземанията за периода 01.12.2019 г. – 30.04.2021 г., т.е. в
процесния случай спирането на давността в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. не
ползва ищеца по отношение на заявените вземания в производството.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза начислените суми за
главница за топлинна енергия за периода 01.12.2019 г. – 30.04.2021 г. са в размер на
640,61 лв. за целия имот, съответно за частта на ответника И. В. – 320,31 лв.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, плащана на дължимата сума. Предвид
гореизложените изводи, искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ
по отношение на всеки от ответниците следва да бъде уважен срещу ответника Р. В. за
сумата от 325,11 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., а за ответника И. В. – за сумата от 320,31 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.12.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 30.01.2023 г. до
изплащане на вземането.
По делото ищецът претендира от всеки от ответниците и вземане за
възнаграждение за дялово разпределение.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът срещу
всеки от ответниците е основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
6
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през
процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него. От
таблица № 3 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
начислената сума за услугата дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. –
30.04.2021 г. е в размер на 43,38 лв.
По делото не се твърди и не се установява посочените суми да са погасени чрез
плащане. Същите не са и погасена по давност.
Предвид изложеното, искът за заплащане на възнаграждение за дялово
разпределение следва да се уважи срещу всеки от ответниците изцяло за пълния
предявен размер, като се осъди всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата от
21,69 лв. – главница, представляваща възнаграждение за дялово разпределение за
периода 01.12.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.01.2023 г. до
окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на претендираната мораторна лихва съдът взе предвид, че в този
период са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т. С.“ ЕАД
на битови клиенти в гр. С., в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната
фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите
фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима
покана, за да бъдат поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза задължението за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г., изчислена за периода 15.09.2020 г. – 19.01.2023 г. е в размер на 126,09
лв., съответно за частта за всеки от ответниците – по 63,05 лв.
Обемът на отговорността на ответниците по отношение на вземането за
мораторна лихва също е различен предвид релевираното от ответника И. В.
възражение за изтекла погасителна давност.
На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане по давност се
погасяват и акцесорните вземания, произтичащи от него. Ето защо, по отношение на
погасените по давност вземания за главница за доставена топлинна енергия за периода
от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г. ответникът И. В. не дължи мораторна лихва на
основание чл. 119 ЗЗД. Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза
7
мораторната лихва върху задълженията за периода от 01.12.2019 г. – 30.04.2021 г.,
изчислена за периода 15.09.2020 г. – 19.01.2023 г., възлиза на сумата от 123,79 лв., т.е.
за частта на ответника – сумата от 61,90 лв.
По делото не се твърди от ответниците, а и от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза не се установява дължимата от ответниците мораторна лихва,
начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, да е погасена чрез
плащане.
Предвид изложеното по отношение на ответника И. В., искът с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи частично за сумата от 61,90 лв., представляваща ½
обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г., като за разликата
над сумата от 61,90 лв. до пълния предявен размер от 63,71 лв. да се отхвърли като
погасен по давност.
Доколкото ответникът Р. В. не се ползва от релевираното от ответника И. В.
възражение за изтекла погасителна давност, то искът с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД следва да се уважи частично за сумата от 63,05 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г., като за разликата над сумата от
63,05 лв. до пълния предявен размер от 63,71 лв. да се отхвърли като неоснователен.
Исковете за мораторна лихва върху възнаграждението за дялово разпределение,
следва да се отхвърлят като неоснователен по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана втората
предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът е
изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По разноските:
При този изход на спора и предвид направеното искане за присъждане на
разноски, право на такива има ищецът съобразно уважената част от исковете. Същият
претендира разноски на обща стойност от 1050 лв., от които 50 лв. държавна такса, 100
лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, 250 лв. депозит
за съдебно-техническа експертиза, 250 лв. депозит за съдебно-счетоводна експертиза и
400 лв. разноски за възнаграждение на особен представител. Отговорността на
ответника Р. В. за разноски следва да бъде изчислена върху сумата от 325 лв., а на
ответника И. В. върху сумата от 725 лв., доколкото единствено той следва да носи
отговорност за направените в негова полза разноски за депозит за особен представител.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът И. В. следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 704,74 лв., а ответникът Р. В. – сумата от
320,57 лв. съразмерно на уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА И. И. В., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул.
„Я.“ 23 Б следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата 320,31 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.12.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 30.01.2023 г. до
изплащане на вземането;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 21,69 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. –
30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 30.01.2023 г. до изплащане на
вземането
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 61,90 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г.,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес: гр. С., ж.к. „Л. Г“, бл. 28,
вх. Б, ет. 2, ап. 41, аб. № 31****.
ОСЪЖДА Р. И. В., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
*********, ул. „Я.“ 23 Б следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата 325,11 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 30.01.2023 г. до
изплащане на вземането;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 21,69 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. –
30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 30.01.2023 г. до изплащане на
вземането
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 63,05 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г.,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес: гр. С., ж.к. „Л. Г“, бл. 28,
вх. Б, ет. 2, ап. 41, аб. № 31****.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „Я.“ 23 Б срещу
И. И. В., ЕГН ********** искове, както следва:
- с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 320,31 лв. до пълния предявен размер от 325,11 лв. и за периода 01.05.2019 г.
– 30.11.2019 г., като погасен по давност,
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 61,90 лв. до
пълния предявен размер от 63,71 лв. да се отхвърли като погасен по давност, като
погасен по давност,
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение,
начислена за периода от 31.01.2020 г. до 19.01.2023 г., като неоснователен.
9
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „Я.“ 23 Б срещу Р.
И. В., ЕГН ********** искове, както следва:
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 63,05 лв. до
пълния предявен размер от 63,71 лв., като неоснователен,
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение,
начислена за периода от 31.01.2020 г. до 19.01.2023 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. И. В., ЕГН ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* разноски в размер на 704,74 лв., представляваща
разноски в производство съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. И. В., ЕГН ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* разноски в размер на 320,57 лв., представляваща
разноски в производство съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Т. С.“ ЕООД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10