Решение по ЧНД №3255/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 618
Дата: 19 септември 2025 г. (в сила от 20 октомври 2025 г.)
Съдия: Мирослав Георгиев Георгиев
Дело: 20251100203255
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 16 май 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 618
гр. София, 19.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 23 СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Мирослав Г. Георгиев

Радина К. Калева
при участието на секретаря Таня Т. Митова
в присъствието на прокурора Ю. М. Х.
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Частно наказателно дело
№ 20251100203255 по описа за 2025 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 30, ал. 1 вр. ал. 3 вр. чл. 32, ал. 1 вр. чл.16, ал.7, т.1 вр. чл. 3,
ал. 1, т. 3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС) решение на №
BH-LL/923100052835/24 на несъдебен орган на Република Австрия от 29.08.2024г., влязло в
сила на 28.12.2024 г., по силата на което на Ю. Г. – роден на ******** г. в Молдова,
молдовец български гражданин, постоянен адрес: гр. София, ж.к. ******** ап. 25; ЕГН:
********** е наложена финансова санкция в размер на 370 евро за извършено
административно нарушение на Раздел 103 (2) от Закона за моторните превозни средства от
1967 г. - KFG 1967 на Р. Австрия, - за това, че на 16.02.2024г.,в Република Австрия, Linz,
KMmtnerstraBe 16, след като с писмо от BHLL (ВН Linz-Land) от 5 юли 2024 г.е поискано от
него, като регистриран собственик на автомобил с регистрационен номер ********, да
разкрие на запитващия орган в рамките на две седмици от връчването кой е управлявал
посоченото моторно превозно средство с посочения регистрационен номер на 16 февруари
2024 г. в 14:51 ч. в Ansfelden на А1 на пътен километър 174,291, посока: Vienna Auhof, не е
предоставил тази информация в определения срок, нито е посочил друго лице, което би
могло да предостави информацията, както и са му възложени 5 евро разноски в
1
производството, всичко с обща левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на
постановяване на решението – 733,44 лева.


Решението подлежи на обжалване и протест пред Софийски апелативен съд в 7– дневен
срок от днес.

След влизане в сила на решението, компетентният орган на издаващата държава да бъде
уведомен за него, а копие от уведомлението до издаващата държава да се изпрати на
Министерството на правосъдието на Република България.
За решението да се уведоми и съответният изпълнителен орган.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по НЧД № 3255 по описа на СГС, НО, 23 с-в за 2025 г.

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е въз основа на искане от компетентните органи на Република Австрия и
приложено към него удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено
въз основа на решение на несъдебен орган на Република Австрия от 29.08.2024г., влязло в
сила на 28.12.2024 г., по силата на което на Ю.Г. е наложена финансова санкция в размер на
370 евро и са му възложени разноски по процедурата в размер на 5 евро.
Прокурорът моли съда да признае решението.
Защитникът моли съда да остави без уважение искането на австрийските власти.
Засегнатото лице не се явява и не изразява отношение.

Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението, становищата на страните
и разпоредбите на закона, съобразно вътрешното си убеждение, намери за установено
следното от фактическа и правна страна:

Засегнатото лице на Ю.Г. е роден на ******** г. в Молдова, молдовец български гражданин,
постоянен адрес: гр. София, ж.к. ********; ЕГН: **********.
С решение на несъдебен орган на Република Австрия от 29.08.2024г., влязло в сила на
28.12.2024 г., на Ю.Г. е наложена финансова санкция в размер на 370 евро за извършено
административно нарушение на Раздел 103 (2) от Закона за моторните превозни средства от
1967 г. - KFG 1967 на Р. Австрия, - за това, че на 16.02.2024г.,в Република Австрия, Linz,
KMmtnerstraBe 16, след като с писмо от BHLL (ВН Linz-Land) от 5 юли 2024 г.е поискано от
него, като регистриран собственик на автомобил с регистрационен номер ********, да
разкрие на запитващия орган в рамките на две седмици от връчването кой е управлявал
посоченото моторно превозно средство с посочения регистрационен номер на 16 февруари
2024 г. в 14:51 ч. в Ansfelden на А1 на пътен километър 174,291, посока: Vienna Auhof, не е
предоставил тази информация в определения срок, нито е посочил друго лице, което би
могло да предостави информацията. Възложени са му и 5 евро разноски в процедурата.
Именно и за тази сума е било издадено и удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции (във формуляра, даден в приложението към решението). От текста на
удостоверението се установяват и индивидуализиращите наказаното физическо лице данни–
три имена, дата на раждане, място на раждане и последен известен адрес на пребиваване в
България, размерът на наложената санкция; обстоятелствата във връзка с извършеното
нарушение, за което е наложена финансова санкция, както и самите нарушени разпоредби,
съответно органът, издал решението и това как, кога и при какви условия същото е влязло в
сила, подлежало ли е на обжалване и обжалвано ли е било, дадена ли е била възможност на
лицето да се защити.
При така установените факти, настоящият съдебен състав прие наличието на законови
предпоставки и липса на нарочни пречки за признаване на решението за наложена
финансова санкция.
Става въпрос за решение за налагане на финансова санкция от страна на несъдебен орган,
1
съставляваща наказание за извършено административно нарушение на правилата за
движение по пътищата по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПИИРКОРНФС. На следващо място,
наказаното лице има имущество на територията на РБ (чл. 30, ал. 3, пр. 1 ЗПИИРКОРНФС).
Горните две обстоятелства сочат липсата на задължителна пречка за признаване на
решението.
Не е налице и някое от факултативните основания за отказ, визирани в чл. 35 от закона.
Удостоверението съдържа и всички, предвидени в закона и рамковото решение реквизити,
лицето не е санкционирано за същото деяние в друга държава, не е изтекла погасителна
давност за изпълнение на санкцията, няма имунитет или привилегии, определящи като
недопустимо изпълнението на решението.
Касае се освен това за нарушение, за което и съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС не
се изисква двойна наказуемост, тъй като засегнатото лице е санкционирано за нарушение на
правилата за движение по пътищата.
В същото време, видно от текста на удостоверението, производството пред съда по принцип
е било неприсъствено- т.е. производството е било само писмено, а осъденият е бил уведомен
съгласно законодателството на издаващата държава относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете на обжалване и не е обжалвал, поради което и няма как да
се е явил в съдебно производство, образувано по повод жалбата.
Същевременно всяка финансова санкция не е под 70 евро, поради което и за съда не
съществува възможност да преценява дали да приеме за изпълнение или не решението на
несъдебния орган на издаващата държава. Съдът по закон не разполага и с правомощие да
преценява размера на наложената на осъденото лице финансова санкция, респ. да намалява
размера на същата. Такава възможност е предвидена единствено в разпоредбата на чл. 32,
ал. 2 ЗПИИРКОРНФС, в случаите когато извършеното деяние попада под наказателната
юрисдикция на българските съдилища, а самото деяние не е извършено на територията на
издаващата държава. Настоящият случай не е такъв, поради което и разпоредбата на чл. 32,
ал. 2 от закона е неприложима.
Тези съображения мотивираха настоящия състав да приеме, че в конкретната хипотеза не е
налице основание да откаже признаване на решението. Тъй като то се отнася до парична
сума в друга валута - евро (370), както и разноските в процедурата – 5 евро. Съдът определи
равностойността на общата сума от 375 евро й в български левове по курса на БНБ към деня
на влизане на решението в сила, а именно - 733,44.

ТАКА МОТИВИРАН СЪДЪТ ПОСТАНОВИ РЕШЕНИЕТО СИ.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2:

2