Р Е Ш Е Н И Е
№ 134
гр. Н., 09.05.2018 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Н., в публичното заседание на двадесет и трети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГА.на Николова
при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия Николова гражданско дело № 1565 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е искова молба по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК от „Т.Б.” ЕАД с ЕИК ***, гр. С., срещу А.Ш.А. от гр. Н.за установяване, че вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № 1346/2017г. на НПРС срещу ответника за сумата от 669,67 лв.главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на сумата, че съществува.
Основанията
за исковете са по чл. 415 от ГПК вр. 124
от ГПК.
Претенциите на ищеца се основават на неизпълнени задължения по фактури с -*-г.; -*-г-*-г.; -*-г.; -*-г.; -*-г.; -*-г.; -*-г. и -*-г.
Ищецът сочи, че между него и ответника са били сключени договори за предоставяне на мобилни услуги ***г.; -*-г., с който е предоставен мобилен тел.номер и телефонен апарат S. С310; допълнително споразумение № -*-г. по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги; допълнително споразумение № -*-г. по програма „Заедно“ и договор за лизинг от 21.10.13 г.; договор за мобилни услуги -*-и договор за лизинг от 24.11.2014 г., с който е предоставен телефонен номер и мобилно устройство L.A606 White.
Ищецът сочи, че ответникът не е изпълнил свои задължения, начислени му в 9 бр. фактури, издадени в периода от м.юни 2015 г. до м.ноември 2015г.
Ищецът сочи, че общия размер на дължимото от ответника е 669,67лв.
Предвид на горното ищецът моли съда да бъде признато спрямо ответника, че вземанията по: 1/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 669,67 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на сумата.
Ответникът е редовно уведомен за воденото спрямо него дело, същия е получил лично изпратените с разпореждането на съда книжа – искова молба и доказателства и не е представил в изискуемия от закона срок писмен отговор по иска. Ответникът е запознат с неблагоприятните последици от неподаването на писмен отговор на иска, не представянето на доказателства и предявяване на възражения по него, както и за възможността спрямо него да бъде постановено неприсъствено решение.
В съдебно заседание, назначеният му особен представител сочи, че искът е основателен и се доказва от приложените доказателства.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка
на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д № 1346/2017 г. по РС Н.се установява,
че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника (ответник по делото) за сумата от 669,67лв., посочена като
главница, въз основа на което е издадена Заповед № 781/30.10.2017 г., с която
съдът е разпоредил длъжникът да заплати на „Т.Б.“
ЕАД, сумата от 194,64лв., главница по 6 бр. фактури, сумата от 73,02лв.
неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя и
сумата от 402,01лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на
потребителя и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението.
Поради това, че издадената заповед е връчена чрез залепване
на уведомление на адреса на длъжника, на заявителя са дадени указания за
предявяване на установителен иск за вземането му. Предявеният по настоящето
дело иск е предявен в законния срок.
От представените по делото писмени доказателства се
установява, че на 25.06.2011 г. между „К.Б.М.“ ЕАД, а сега „Т.Б.“ ЕАД, в качеството му на оператор, и
ответника А. Ш. А. (тогава на 16 години), представляван от Ф.А.Р., в качеството
му на потребител/абонат/ е сключен Договор за мобилни услуги № *********, по
силата на който операторът се е задължил да предоставя далекосъобщителни услуги
чрез предоставен номер: +359*********, и мобилен апарат N. C1-01, със СИМ карта № 89359050000212081023. Съгласно т.5 от договора,
той е за програма Generation GLOBUL 12.90 и е за срок от 24
месеца.
В договора е включена в т.11 разпоредба, според която потребителят
е запознат с Общите условия на взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги на оператора. Посочена е още, че в случай на прекратяване на
договора през първоначалния срок от потребителя с едномесечно предизвестие, той
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни
абонаменти за всяка една СИМ карта, дължими до края на срока. Посочено е, че
ако е предоставено устройство за ползване на услуги за срока на договора,
потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството и
заплатената от него при предоставянето му от оператора. Посочено е, че след
изтичане на първоначалният срок, договорът се превръща в безсрочен при
стандартните ценови условия на избраната програма.
По делото е приложена декларация за съгласие за възползване
от промоцията Welcome от непълнолетно
лице, подписана от Ф.А.Р., в качеството й на родител и законен представител на
непълнолетното лице.
По делото е приложен договор за мобилни услуги, отново между
„К.Б.М.“ ЕАД, а сега „Т.Б.“ ЕАД, в
качеството му на оператор, и ответника А. Ш. А. от 25.01.2012 г. за преминаване
към предплатена услуга, за програма Generation GLOBUL 13.90 за срок от 24 месеца и с посочена дата на фактуриране на
1-ви всеки месец. Приложена е и декларация съгласие за непълнолетно лице от
същата дата, както и декларация за съгласие за възползване от промоцията от
непълнолетно лице.
По делото е приложено допълнително споразумение по програма
„Заедно“ към договор за мобилни услуги от 19.06.2013 г. между „К.Б.М.“ ЕАД, а
сега „Т.Б.“ ЕАД и ответника А. Ш. А., като с този договор ответникът е получил и
телефонен апарат (устройство) Nokia, модел 101, със сериен номер 355920056095862. Съгласно този договор,
който влиза в сила до 5 работни дни от подписването му, се продължава сключения
договор за мобилни услуги от 24 месеца, считано от датата на изтичане на
последно подписания от страните документ за съответния мобилен номер, договор
за мобилни услуги, допълнително споразумение по програма „Заедно“.
Съгласно приложеното допълнително споразумение по програма
„Заедно“ към договор за мобилни услуги от 21.10.2013 г. между „К.Б.М.“ ЕАД и
ответника А. Ш. А., ответникът е получил
и телефонен апарат (устройство) N., модел 515 B., със сериен номер -*-. Съгласно този договор, който влиза
в сила до 5 работни дни от подписването му, се продължава сключения договор за
мобилни услуги от 24 месеца, считано от датата на изтичане на последно
подписания от страните документ за съответния мобилен номер, договор за мобилни
услуги, допълнително споразумение по програма „Заедно“.
На същата дата, 21.10.2013 г. е сключен и договор за лизинг,
по силата на който „Т.Б.“ ЕАД, в
качеството му на лизингодател, се е задължил при условията на договора и Общите
условия, неразделна част от него, да предостави за временно и възмездно
ползване на ответника, в качеството й на лизингополучател, лизингова вещ
–мобилно устройство N., модел 515 Black, със сериен номер -*- срещу задължението на лизингополучателя да
заплати обща лизингова цена в размер на 256,68 лв. с вкл.ДДС по начин, посочен
в договора. Съгласно условията на договора, същият е сключен за срок от 23
месеца, като лизингополучателят се задължил да заплати лизинговата цена на 23
броя месечни лизингови вноски, всяка една в размер на 11,16лв. с включен ДДС. Между страните е постигнато съгласие
месечните лизингови вноски да се фактурират от Лизингодателя и заплащат от
Лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на Лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги,
съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и
Общите условия на „Т.Б.“ ЕАД. При
подписване на договора за лизинг ответникът/лизингополучател е декларирал в чл.
6, че е запознат с Общите условия на договора за лизинг, които съставляват
неразделна част от договора, приема ги безусловно и се задължава да спазва
същите.
По делото е приложено копие и на Общите условия на договор
за лизинг.
Приложена е също и запис на заповед за сумата от 256,68лв.
(толкова е равностойността на предоставеното по договора за лизинг устройство),
съгласно който, той е предявен на 21.10.2013 г., когато е сключен договорът за
лизинг.
По делото е приложен договор за мобилни услуги № г., между
„Т.Б.“ ЕАД и ответникът, който е нов, и с който се променя абонаментния план на
19,99лв., датата на фактурата е на 5-ти всеки месеци е предоставен мобилен
апарат L., модел А606 White със СИМ карта №
-*- и включен интернет. Срокът на договора е 24 месеца и влиза в сила на
24.11.2014 г. и изтича на 24.11.2016 г.
Сключен е и договор за лизинг № -*- г., съгласно който „Т.Б.“ ЕАД, в качеството на лизингодател е
предоставил за временно и възмездно ползване на ответника, в качеството й на
лизингополучател, лизингова вещ – мобилен апарат Lenovo, модел А606 White със СИМ карта №
-*- срещу задължението на лизингополучателя да заплати обща лизингова цена в
размер на 197,57 лв. с вкл.ДДС по начин, посочен в договора. Съгласно условията
на договора, същият е сключен за срок от 23 месеца, като лизингополучателят се
задължил да заплати лизинговата цена на 23 броя месечни лизингови вноски, всяка
една в размер на 7,16лв. с включен
ДДС. Между страните е постигнато съгласие месечните лизингови вноски да се
фактурират от Лизингодателя и заплащат от Лизингополучателя съгласно сроковете,
условията и начина за плащане на задълженията на Лизингополучателя в качеството
му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за
предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Т.Б.“ ЕАД. При подписване на договора за лизинг ответникът/лизингополучател
е декларирал в чл. 6, че е запознат с Общите условия на договора за лизинг,
които съставляват неразделна част от договора, приема ги безусловно и се
задължава да спазва същите, както и част от договора е запис на заповед на
стойност 100% от цената по договора.
Приложена е също и запис на заповед за сумата от 197,57лв.,
съгласно който, той е предявен на 24.11.2014 г., когато е сключен договорът за
лизинг.
Приложени са също ценова листа за предоставените услуги от
ищеца, както и декларация – съгласие с общите условия на Т.Б. ЕАД.
По делото са приложени също и 9 бр. фактури, както следва:
Фактура № -*-/01.06.2015 г. е за отчетени и проведени разговори и други таксувани услуги, месечни и еднократни такси и лизингови вноски, отстъпки, на обща стойност 32.65лв. за периода от 01.05.2015 г. до 31.05.2015 г., с посочен краен период за плащане до 16.06.2015 г.
Фактура № -*-г. е за отчетени и проведени разговори и други таксувани услуги, месечни и еднократни такси и лизингови вноски, отстъпки, на обща стойност 47,81лв. за периода от 05.05.2015 г. до 04.06.2015 г., както и добавена вноска за лизинг (след 01.01.2014 г.) от 8,59лв. или общо за 56,40лв., с посочен краен период за плащане до 20.06.2015 г.
С фактура № -*-/ 01.07.2015 г. освен начислените дължими суми за предоставените и ползвани услуги на стойност 29,70лв. са начислени и суми от предишен неизпълнен период на стойност 32,65лв. или общо 62,35лв., с посочен краен период от 16.07.2015 г.
С фактура №-*-г. освен начислените дължими суми за предоставените и ползвани услуги на стойност 46,64лв. са начислени и суми от предишен неизпълнен период на стойност 56,40лв. или общо 111,63лв., с посочен краен период от 20.07.2015 г.
Фактура № -*-г. е на стойност от 68,54 лв., които включват 6,19лв. за месечни такси и абонаменти и 62,35лв. остатък от предишен период. Крайната дата за плащане е до 16.08.2015 г.
Фактура № -*-г. е на стойност от 79,70 лв., които включват 11,16лв за месечни такси и абонаменти и 68,54лв. остатък от предишен период. Крайната дата за плащане е до 16.09.2015 г.
Фактура № -*-г. е на стойност от 505,79 лв., които включват 0,00лв. за месечни такси и абонаменти и 273,16лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора, както и вноска лизинг 128,85лв., и задължения от предишен период от 103,78лв. Крайната дата за плащане е до 20.09.2015 г.
С фактура № -*-г. на обща стойност 90,86лв. са начислени суми в размер на 11,16лв. за мескечни такси и абонаменти и 79,70лв. остатък от предишен период. Срокът за плащане е до 16.10.2015 г.
С последната
фактура № -*-г. са начислени суми в общ размер на 163,88лв., включващи 0,00лв.
такси и услуги и 73,02лв. неустойки за предсрочно прекратяване на договори за
услуги, както и задължения от предишен период на стойност 90,86лв. Срокът за
плащане е до 16.11.2015 г.
От така представените по делото фактури не може да се
установи в окончателен размер дължимата по договорите главница, а още по –
малко такава в размер на 669,67лв. , каквато се претендира в исковата молба и е
посочена от заявителя в заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Повечето от посочените фактури в себе си съдържа и задължение, представляващо остатък от предишен период, без този период да е посочен. Такива са фактура № -*-/ 01.07.2015 г., в която освен начислените дължими суми за предоставените и ползвани услуги на стойност 29,70лв. са начислени и суми от предишен неизпълнен период на стойност 32,65лв. или общо 62,35лв. Начисления в тази фактура остатък е равностоен на стойността на първата фактура № -*-/01.06.2015 г., но т.к това не е изрично посочено в самия документ, то това е само предположение, което не може да се кредитира и да се приеме, че е задължение, идентично с това по фактура № -*-/01.06.2015 г.
С фактура № -*-/05.07.2015 г. освен начислените дължими суми за предоставените и ползвани услуги на стойност 46,64лв. са начислени и суми от предишен неизпълнен период на стойност 56,40лв. или общо 111,63лв. Начисленият остатък от предишен период по размер отговаря на стойността на втората фактура с № -*-г, но т.к също това не е посочено, то не може да се приеме, че е относимо към нея.
С фактура № -*-г. на стойност от 68,54 лв., освен 6,19лв. за месечни такси и абонаменти са включени и 62,35лв. остатък от предишен период, без да е посочен кой е той (сумата по размер отговаря на тази по фактура № -*-/ 01.07.2015 г).
С фактура № -*-г. на стойност от 79,70 лв., са начислени суми от 11,16лв за месечни такси и абонаменти и 68,54лв. остатък от предишен период, без да е посочен кой е той. Може да се предполага, доколкото този размер отговаря на общия размер на сумата по предходната фактура № -*-г., че е за задължения по нея, но категорични доказателства за това липсват.
С фактура № -*-г. на стойност от 505,79 лв., са начислени 273,16лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора, както и вноска лизинг 128,85лв., и задължения от предишен период от 103,78лв., за които не е посочено от кой период са.
С фактура № -*-г. на обща стойност 90,86лв. са начислени суми в размер на 11,16лв. за месечни такси и абонаменти и 79,70лв. остатък от предишен период, като отново не е посочено за кой период са, но предвид съвпадението с общата стойност на фактура № -*-г. може да се предполага, че е за задължение по нея.
С последната фактура № -*-г. са начислени суми в общ размер на 163,88лв., включващи 0,00лв. такси и услуги и 73,02лв. неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги, както и задължения от предишен период на стойност 90,86лв. Този остатък от предишен и непосочен период съответства на общата стойност на предишната фактура № -*-г.
Така от представените по делото фактури не се установява по несъмнен и категоричен начин, че ответникът по делото дължи на ищеца претендираните суми, още по – малко такива в размер на 669,67лв. Не се установява и доказва съществуването на вземане и за присъдената по заповедта за изпълнение главница от 194,64лв. Прехвърлянето на останА. от предишни периоди задължения, включващи такси за предоставените услуги, не кореспондира с принципите на Закона за счетоводството за документална обоснованост на първичните счетоводни документи, каквито са приложените по делото фактури по смисъла на чл. 4, ал.2 от ЗСчет. И във вр.чл. 3, ал.3 от ЗСчет. Не може да се приеме, че приложените фактури отразяват по достоверен начин нА.чието на неизпълнени предишни задължения („задължения от предишен период“), т.к в нарушение на чл. 6, ал.1, т.4 от ЗСчет. Те не отразяват предмет (точно кои задължения и от кой период са), натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
В този смисъл констатираните от съда съответствия на посочените в някои от приложените фактури (в общо 5 бр. фактури) с общата стойност на други предшестващи ги фактури са без правно значение, т.к поради своята необоснованост те не могат да обосноват извод за последващо надлежно счетоводно отразяване на същите и поради това са само предположения. Относно посочените остатъци от предишен период не е нА.це документална обоснованост по аргумент на противното от чл. 6, ал. 5 от ЗСчет., т.к липсват надлежни други документи, които да я удостоверяват и да сочат на идентичност с другите фактури.
Общия размер на удостоверените с фактурите (общо 9-те) задължения на ответника към ищеца за предоставените и ползвани услуги са на обща стойност 185,31лв.
С фактура № № -*-г. са начислени 273,16лв., представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договора, както и вноска лизинг (след 01.01.2014 г.) на стойност 128,85лв. С последната фактура № -*-г. са начислени суми в размер на 73,02лв. за неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги.
Относно тези
посочени суми от приложените по делото фактури не се установява по кой от
различните договори за лизинг се отнася начислената сума от 128,85лв., доколкото има сключени два
отделни договора за лизинг – първият, от които е от 21.10.2013
г. и е за мобилно устройство N., модел 515 Black, със сериен номер -*- срещу задължението на
лизингополучателя да заплати обща лизингова цена в размер на 256,68 лв. с
вкл.ДДС за срок от 23 месеца, на 23 броя месечни лизингови вноски, всяка една в
размер на 11,16лв. с включен ДДС. Вторият договор за лизинг е № -*-г. за
мобилен апарат L., модел А606 White със СИМ карта № -*- срещу задължението на лизингополучателя да заплати
обща лизингова цена в размер на 197,57 лв. с вкл.ДДС за срок от 23 месеца, като
лизингополучателят се задължил да заплати лизинговата цена на 23 броя месечни
лизингови вноски, всяка една в размер на 7,16лв. с включен ДДС.
Съдът намира, че вземането за сумата от 128,85лв., представляваща вноска по лизинг е недоказано и необосновано и подобно на посоченото по – горе, този първичен платежен документ, в тази му част е несъответстващ на изискванията на чл. 4, ал.2 от ЗСчет.
Относно вземанията за неустойка, които ищецът претендира и за които съгласно издадената заповед за изпълнение са му били присъдени такива в размер на 73,02лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя и сумата от 273,16лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, в исковата молба основание за тази неустойка е в т.11 от Договор за мобилни услуги № *********/24.11.2014 г., както и в раздел ІV, т.4 от Допълнителното споразумение № -*-г.
За сумата от 273,16лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя едва в исковата
молба е посочено, че същата се дължи на основание чл. 11 от Договора за мобилни
услуги № *********/24.11.2014 г., в случай на
предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, като последният
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни
такси от прекратяване на договора до края на първоначално предвидения му срок.
В случая, страните са уговорили първоначален срок на договора от 24 месеца от
датата на влизането му в сила, като този срок изтича на 24.11.2016 г. По този
договор в исковата молба е посочено, че е начислена неустойка в размер на 273,16
лв.
Съобразявайки данните по делото, съдът счита, че
неустоечната клауза на чл. 11 от Договора за мобилни услуги следва да бъде квА.фицирана
като неравноправна клауза, с оглед нА.чието на предпоставките, визирани в чл.
143, т.5 от ЗЗП. Съгласно практиката на Европейския съд по Директива 93/13/ЕИО
на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, въведена в
Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ с § 13а от Допълнителните разпоредби /ДР/, „...националният
съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза,
когато са нА.це необходимите за това правни или фактически обстоятелства.
Когато счете такава клауза за неравноправна, той не я прилага, освен ако
потребителят се противопостави на това..“. По смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП,
ответникът е потребител, т.к е физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предначначени за извършване на търговска или професионална
дейност. В случая като потребител на далекосъобщителна услуга той се ползва от
защитата, предвидена в ЗЗП. Легалната дефиниция на понятието неравноправна
клауза се съдържа в разпоредбата на чл. 143
от ЗЗП. Според цитираната разпоредба, неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в т. 5 е
визирана хипотеза на задължаване на потребителя при неизпълнение на негови
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Съгласно чл.
146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако не
са уговорени индивидуално, като в А.нея 2 от посочената разпоредба е разписано,
че не са индивидуално уговорени каузите, които са били изготвени предварително
и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им
особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са
дадени и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета (чл. 3), според която не се счита индивидуално
договорена клауза, която е съставена предварително и потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена
клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва
приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако
общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия.
Безспорно установено е в настоящия случай, че неустоечната
клауза е част от съдържанието на сключения между страните Договор за мобилни
услуги № *********/24.11.2014 г. Това обаче,
не е достатъчно същата да бъде квалифицирана като индивидуално уговорена, тъй
като нормата на чл.
146, ал.2 от ЗЗП изрично прокламира, че не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им. В конкретния случай договорът е
бланков, като с оглед начина на попълване на договора от представител на ищеца
съдът намира, че на потребителя не е осигурена възможност да внася промени в
неговото съдържание и да включва нови условия по изпълнението на договорната
връзка, в т.ч. да изрази воля по отношение на клаузата за неустойка. Оттук
следва извод, че клаузата по т. 11 от договора не е индивидуално уговорена и
като неравноправна, не поражда задължения за ответника.
На следващо място ищецът претендира неустойка в размер на
73,02лв., произтичаща от основанието на раздел ІV, т.4 от Допълнителното
споразумение № -*-г. Всъщност
разпоредбата, касае възможност за ползващите програма с група „за приятели“ при
преминаване от програма с по – голям брой номера в групата към такива с по –
малък брой, номерата автоматично да се изтриват. Цитираната като правно
основание за претендираната неустойка разпоредба не дава права на ищеца в
посочения от него смисъл. Клауза за неустойка се съдържа в разпоредбата на
първоначалният договор от 25.01.2012 г., в т.11 и в т.4 от Раздел ІІІ на
допълнително споразумение. Относно тези клаузи следва да се посочи, че същите
са неравноправни, по аргумент на чл. 146, ал.2 от
ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.
79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска
обезщетение за неизпълнение. Уважаването на иска за реално изпълнение
предполага кумулативното наличие на три предпоставки: съществуване на валидна
облигационна връзка, от която възниква задължение за изпълнение; пълно или
частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на ответника и реалното
изпълнение да е възможно. По делото е установено по безспорен начин наличието
на облигационната връзка между страните по делото, произтичаща от сключените
договори.
Относно твърдяното от ищеца неизпълнение на задълженията на ответника, съдът намира, че от претендираните от ищеца вземания в общ размер на 669,67лв. и в обхвата на съществуващите облигационни отношения между страните се установи и доказва единствено и само съществуването на задължение за сумата от 185,31лв., представляваща общия размер на удостоверените с фактурите (общо 9-те) задължения на ответника към ищеца за предоставените и ползвани услуги. Останалите суми не се доказват по несъмнен начин, в т.ч за разликата до присъденото по заповедта за изпълнение от 194,64лв., а по отношение на претендираните неустойки в размер на 73,02лв. за предсрочно прекратяване на договор по вина на потребителя и за сумата от 402,01лв. също неустойка за предсрочно прекратяване на договор по вина на потребителя, включваща и вземане за лизингова вноска, са неоснователни като неравноправни клаузи, съгл. чл. 146, ал.2 от ЗЗП.
Съобразявайки изложеното до тук, съдът намира, че предявения установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, се явява основателен и доказан до размера на сумата от 185,31лв., представляваща общия размер на удостоверените с фактурите (общо 9-те) задължения на ответника към ищеца за предоставените и ползвани услуги: по Фактура № -*-/01.06.2015 г. 32.65лв. за периода от 01.05.2015 г. до 31.05.2015 г.; по фактура № -*-г. за отчетени и проведени разговори и други таксувани услуги, месечни и еднократни такси и лизингови вноски, отстъпки, на обща стойност 47,81лв. за периода от 05.05.2015 г. до 04.06.2015 г.; по фактура № -*-/ 01.07.2015 г. - 29,70лв.; по фактура №-*-г. - 46,64лв.; по фактура № -*-г. - 6,19лв. за месечни такси и абонаменти; по фактура № -*-г. 11,16лв.; по фактура № -*-г. - 0,00лв. за месечни такси и абонаменти; по фактура № -*-г. - 11,16лв. и по фактура № -*-г. 0,00лв. такси и услуги.
В останалата част за сумата до 669,67лвв. (или за разликата
от 484,36лв.), включващи 9,33лв. главници за начислени такси и услуги и за
неустойка в размер на 73,02лв. и такава в размер на 402,01лв., включваща и
сумата от 128,85лв. по договор за лизинг се явява неоснователен и недоказан,
поради което подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска.
Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца
съразмерно с уважената част на исковата претенция и направените от последния
разноски по заповедното производство.
От страна на ищеца са претендирани разноски, както следва:
разноски по исковото производство за заплатена държавна такса в размер на 25.00
лв. и адвокатски хонорар в размер на 360.00 лв. с вкл.ДДС, както и разноски по
заповедното производство в общ размер на 385,00 лв., за същите по вид и размер
плащания.
Съобразно уважената част от исковата претенция, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски по заповедното производство
в общ размер на 106,54лв.
По исковото производство се дължат и разноски в размер,
съответстващ на уважената част от иска, т.е 106,54лв. Освен тези разноски по делото са изплатени от
ищеца разноски за особен представител на ответника в размер на 300лв. Съгласно
чл. 78, ал. 7, изр.2-ро от ГПК, в случаите на осъдително решение лицето,
получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Отхвърлената част от иска на ищеца е в размер на 484,36лв. и за нея ответникът
дължи на ищеца сумата от 216,98лв. Общата сума на дължимите от ответника в
полза на ищеца разноски по исковото производство е 323,52лв.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422
вр. чл.
415, ал.1 от ГПК, вр. вр. чл.
79, ал.1 от ЗЗД, по отношение на
А.Ш.Али с ЕГН ********** от гр. Н., ул. „***“ № 1, че същия дължи на „Т.Б.“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., район М., ж.к.“М.“ 4, Б. П.
С., сграда 6, че вземането на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, за сумата от 185,31лв. (сто осемдесет и пет лева тридесет и една
стотинки), включваща задължения за
отчетени и проведени разговори и други таксувани услуги:
по фактура № -*-/01.06.2015 г. 32.65лв.; по фактура № -*-г., 47,81лв.;
по фактура № -*-/ 01.07.2015 г. - 29,70лв.; по фактура №-*-г. - 46,64лв.; по
фактура № -*-г. - 6,19лв.; по фактура № -*-г. 11,16лв.; по фактура № -*-г. - 0,00лв.; по фактура № -*-г.
- 11,16лв. и по фактура № -*-г. 0,00лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението - 26.10.2017
г. до окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед № 781/30.10.2017 г.за изпълнение на парично
задължение по чл.
410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 1346/2017 г. по описа на НпРС, съществува.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., район М., ж.к.“М.“ 4,
Б. П.С., сграда 6, против А.Ш.А.
с ЕГН ********** от гр. Н., ул. „***“ № 1, иск с
правно основание чл.
422 вр. чл.
415, ал.1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД иск в размер на 484,36лв.(четиристотин осемдесет и четири лева тридесет
и шест стотинки), представляващи разлика над уважения размер от 185,31лв. до
претендираната сумата от 669,67лв.и включващи 9,33лв. главници за начислени
такси и услуги, неустойка в размер на 73,02лв. и неустойка в размер на
402,01лв., включваща и сумата от 128,85лв. по договор за лизинг.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК, А.Ш.Али с ЕГН ********** от гр. Н., ул. „***“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район М., ж.к.“М.“ 4, Б.П.С., сграда 6, сумата от 323,52лв (триста двадесет и три лева
петдесет и две стотинки), разноски по настоящото производство съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, А.Ш.Али с ЕГН ********** от гр. Н., ул. „***“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район М., ж.к.“М.“ 4, Б. П.С., сграда 6, направените по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1346/2017 г. по описа на НпРС разноски в размер на
106,54лв (сто и шест лева петдесет и четири стотинки).
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд Шумен в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7,
ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи
по ч.гр.д.№ ч.гр.д.№ 1346/2017 г. по описа на НпРС, за частично обезсилване на
издадената заповед Заповед № 781/30.10.2017 г.за изпълнение на парично
задължение по чл.
410 от ГПК относно присъдените над уважения по настоящето дело размер суми.
Районен съдия: …………………………
Галина Николова