РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Б., 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И. Цв. Т.а А.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от И. Цв. Т.а А. Гражданско дело №
20221810101279 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал. 1 от ГПК.
“Т. С.”ЕАД, със седалище и адрес на управление-гр.С., ул.”Я.”№*, с ЕИК:*, чрез
юрисконсулт П. В. Н. моли да бъде признато за установено по отношение на Р. Г. Н. от
гр.С., бул.Г.Д., бл.*, бл.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: **********, която в хода на делото е починала
на *г. и е заместена от наследника й по закон Г. Г. З. от гр.С., ж.к.Х. Д. №*, вх.*, ет.*, ап.*, с
ЕГН: **********, за съществуване на вземането на „Т. С.”ЕАД, за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 569 от 17.05.2022г. по
ч.гр.д.№ 894/2022г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница от 900.17лв.,
представляваща незаплатена топлинна енергия, която е доставена от дружеството през
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., 1510,
община Т., бул. „Г. Д.“ № *, вх.*, ет.*, ап.*, аб. № *, както и за сумата от 162.16лв.,
представляваща законна лихва за забава върху горната сума-главница за периода от
16.12.2019г. до 31.08.2021г., както и за сумата от 0.05лв., представляваща законна лихва за
забава за дялово разпределение за периода от 31.03.2020г. до 31.07.2020г., ведно със
законната лихва върху горната сума-главница, считано от 02.09.2020г. до окончателното
изплащане.
Ищецът моли да му заплатят направените разноски по настоящето дело.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник юрисконсулт Й. Г. е депозирала писмена молба с
вх.№ 4266 от 26.06.2023г., с която заявява, че поддържа исковата молба, която моли да бъде
уважена и да се присъдят направените по делото разноски, за които представя списък за
разноските по чл.80 от ГПК /л.305/.
Ответникът-Р. Г. Н. от село Р., община Б., чрез пълномощник адв. В. Т. от САК,
е направил възражение по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ 4747 от
1
31.08.2022г., който е в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва исковете като твърди, че ответникът е
продала имота на 21.07.2020г. и всички търсените суми след този период са неоснователни.
Възразява, че ответницата е фактически ползвател на топлинната енергия и твърди, че
същата не следва да заплаща претендираното задължение, тъй като не е клиент на Т. С.
ЕАД. Не става ясно и липсва обосновка въз основа на какви факти се претендира посочения
размер на задължението и лихвите и по какъв начин е изчислен. Заявява, че оспорва
приложените от ищеца писмени доказателства, както следва: 1/споразумение от 18.02.2020
г. между ответницата и ищеца и прави изрично искане същото да бъде изключено от
доказателствената съвкупност, доколкото ответницата няма спомен да е подписвала
приложения и цитиран документ; 2/заявление от 18.02.2020г., доколкото ответницата няма
спомен да е подписвала подобен документ; 3/протокол от 30.08.2002г. между Общото
събрание на етажните собственици, съобразно който е взето решение за извършване на
топлинно счетоводно отчитане от „Н. и.“ ООД, доколкото същото е незаконосъобразно,
предвид, че не е свикано по предвидения в ЗУЕС ред; 4/ споразумителен протокол между
„Т. С.“ЕАД и лицето Е. М.Ш., доколкото същият няма качеството на управител на етажната
собственост към момента на претендирания период, респективно подписаният от него
документ не обвързва етажната собственост. Ответникът твърди, че липсват доказателства,
че етажните собственици са сключили договор за отчитане на топлинната енергия и че е
действащ и до днес, както и доказателства за обявеното Общо събрание е проведено
съгласно изискванията на ЗЕС, на което е взето решение за сключване на договор с
топлинния счетоводител. Ответникът оспорва и претенцията на ищеца за разноски, прави
възражение за прекомерност на възнаграждението за юрисконсулт/адвокат, представляващ
ищеца. Моли на основание чл.38, ал.2 от ЗА да му бъде присъдено възнаграждение
съобразно решението по настоящето дело и правилата в ГПК за разноските.
В с.з. новоконституираният на основание чл.227 от ГПК ответник Г. Г. З. от гр.С. е
депозирала чрез пълномщник адв. В. Т. от САК писмена молба с вх.№ 3050 от 15.05.2023г.,
с която представя удостоверение за отказ от наследството, останало от Р. Г. Н., който отказ е
вписан в Особената книга на РС-Б. и моли да се прекрати производството по делото поради
липса на други наследници на починалия първоначален ответник. Депозирала е и молба с
вх.№ 4194 от 21.06.2023г., с която прави искане за присъждане на направените разноски по
делото, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.298/ и договор за правна
защита и съдействие от 08.06.2023г. с ответника Г. Г. З..
Допуснатото на основание чл.219, ал.1 от ГПК трето лице помагач на ищеца
„Т. А.-Е.С.-Н. и.”ЕООД-гр.С., р-н И., ул.”Т.”№*, редовно призовано, не изпраща
представител и не взема становище по исковете.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Първоначалният ответник Р. Г. Н. е била собственик в периода от 01.05.2019г. до
30.04.2020г. на апартамент, находящ се в гр.С., община Т., бул. „Г. Д.“ № *, вх.*, ет.*, ап.*,
който е топлофициран с аб.№ *, в който е доставяна от ищеца до този обект топлинна
2
енергия/ТЕ/. На 21.07.2020г. Р. Г. Н. е продала апартамента на друго лице.
Горното се установява от приложените писмени доказателства-копие от нотариален
акт за продажба на недвижим имот №200 от 21.07.2020г. на нотариус рег.№053-Валери
Манчев, Заявление от 18.02.2020г. от Р. Н. до ищеца, Споразумение от 18.02.2020г. за
разсрочено плащане на доставена ТЕ за периода от 01.05.2019г. до 31.01.2020г., Решение от
08.01.2020г. по гр.д.№ 50781/2015г. по описа на СРС, съобщения към фактури.
От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело №894/2022г. по описа
на РС-Б., се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 17.05.2022г. е разпоредено по
искане на ищеца издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК № 569 от 17.05.2022г. по ч.гр.д.№ 894/2022г. по описа на РС-Б. за изпълнение на
парични задължения от страна на ответника, за това, че последният има не заплатени
задължения, произтичащи от ползване на доставена от ищеца топлинна енергия през
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.С.,
община Т., бул. „Г. Д.“ № *, вх.*, ет.*, ап.* с аб.№ *.
Ответникът е депозирал възражение в предвидения в ГПК срок, а именно на
30.05.2022г., след като е получила описаната по-горе заповед за изпълнение на 25.05.2022г.
Във възражението е посочила, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед
за изпълнение.
Ищецът е бил уведомен за възражението на ответника и възможността на предяви
иск по чл.422, ал.1 от ГПК на 15.06.2022г.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 1279/2022г. по
описа на РС-Б. с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е депозирана в РС-Б. на 14.07.2022г.,
изпратена по пощата с п.кл. от 13.07.2022г., т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в
ГПК.
Ответникът Р. Г. Н. е починала в хода на разглеждане на делото, а именно на *г. и е
заместена от единствения й наследник по закон Г. Г. З., която е нейна сестра, което се
установява от приложения оригинал на удостоверение за наследници № 0008 от
27.04.2023г., издадено от Община Б..
С Определение № 403 от 11.05.2023г. на основание чл.227 от ГПК Г. Г. З. е
конституирана като ответник по делото, тъй като е наследник по закон на първоначалния
ответник Р. Г. Н., която е починала в хода на разглеждане на делото.
От приложеното копие от ч.гр.д.№ 453/2023г. по описа на РС-Б., се установява, че
ответникът Г. Г. З. е направила отказ от наследството, останало от Р. Г. Н., б.ж. на с.Р.,
община Б., починала на *г., за което е представила нотариално заверена декларация за отказ
от наследство със заверка на подписа от 16.03.2023г. и с Определение № 269 от 16.03.2023г.
по ч.гр.д.№ 453/2023г. по описа на РС-Б., съдът е приел отказа и вписал в Особената книга
за това, за което е издадено на ответника удостоверение с изх.№ 695/16.03.2023г. от РС-Б..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че
така предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
които са допустими, тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл. 415, ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество всеки един от предявените искове е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен изцяло, тъй като се установи от приложените писмени доказателства-копие
от ч.гр.д.№ 453/2023г. по описа на РС-Б. и удостоверение с изх.№ 695/16.03.2023г. по ч.гр.д.
№ 453/2023г. по описа на РС-Б., че в хода на разглеждане на делото, а именно след връчване
на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК на 25.05.2022г. и получаване на исковата
3
молба на 15.08.2022г. ответникът Р. Г. Н. е починала на *г. и е заместена от наследника по
закон-Г. Г. З., която на 16.03.2023г. е направила отказ от останалото от Р. Г. Н. наследство,
който отказ е вписан в Особената за това книга в РС-Б. по последното местожителство на
наследодателя.
При така възприето съдът приема, че отговорността на Г. Г. З. като наследник по закон
на сестра си Р. Г. Н. към ищеца за признаване на установено на вземане за стойността на
доставена от ищеца топлинна енергия за процесния период от време, за който е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№894/2022г. по
описа на РС-Б. не може да се ангажира, тъй като се установи, че ответникът Г. З. не
отговаря за задълженията, с които наследството на Р. Г. Н. е обременено, тъй като е
направила изречен отказ от наследството й, който е надлежно вписан в РС-Б. по ч.гр.д.№
453/2023г. по описа на РС-Б..
Съдът счита, че решението на съда трябва да отразява правното положение между
страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Това
задължава съда да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са
от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват -
например ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието
става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването
на иска. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед
материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене в съответната
инстанция /първа или въззивна/, а не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът
следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го
задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Специфичните особености на
производството по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, а именно изискването за идентичност на
основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство и основанието и
размера на вземането по предявения иск, не налагат извода, че съществуването на вземането
към момента на подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК или по чл. 410 от ГПК е
задължителна предпоставка за уважаването на иска по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК. Искове
за установяване на съществуването на права към минал момент са допустими само в
изрично предвидените от закона случаи. Уредбата на заповедното производство не съдържа
изрична разпоредба, предвиждаща, че с искът по реда на чл. 422 от ГПК се установява
съществуването на вземането към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Поради това съдът в производството по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението /така и т. 1
на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК/.
Също съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 9 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в производството по чл. 422 от ГПК,
респ. чл. 415 от ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 415,
ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Затова по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът съобрази факта, че единственият
наследник по закон на Р. Н. не може да отговаря за нейното задължение към ищеца, тъй
като е направил отказ от наследството й на 16.03.2023г., а наследството е открито на *г.
Ответникът Г. Г. З. не е пасивно легитимирана, тъй като се е отказала от наследството на
сестра си Р. Г. Н..
С оглед на горното, съдът намира за неоснователен предявеният иск за установяване
дължимост на претендираните суми срещу Г. Г. З. като наследник по закон на
4
първоначалния ответник Р. Г. Н., тъй като се е отказала от оставеното от нея наследство,
респективно същите следва да бъде отхвърлени.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото ищецът на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да заплати
на ответника сумата от 410лв./четиристотин и десет лева/ за направени разноски по делото
за платено адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита и
съдействие от 08.06.2023г.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
от “Т. С.”ЕАД, със седалище и адрес на управление-гр.С., ул.”Я.”№*, с ЕИК:*, чрез
пълномощник юрисконсулт П. В. Н. срещу Г. Г. З. от гр.С., ж.к.Х. Д. №*, вх.*, ет.*, ап.*, с
ЕГН: ********** в качеството й на наследник по закон на Р. Г. Н. от гр.С., бул.Г.Д., бл.*,
бл.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: **********, която в хода на делото е починала на *г., за признаване
на установено по отношение на ответника Г. Г. З., за съществуване на вземането, за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 569 от
17.05.2022г. по ч.гр.д.№ 894/2022г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница от
900.17лв./деветстотин лева и 17 стотинки/, представляваща незаплатена топлинна енергия,
която е доставена от дружеството през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр.С., 1510, община Т., бул. „Г. Д.“ № *, вх.*, ет.*, ап.*, с
аб. № *, както и за сумата от 162.16лв./сто шестдесет и два лева и 16 стотинки/,
представляваща законна лихва за забава върху горната сума-главница за периода от
16.12.2019г. до 31.08.2021г., както и за сумата от 0.05лв. /пет стотинки/, представляваща
законна лихва за забава за дялово разпределение за периода от 31.03.2020г. до 31.07.2020г.,
ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 02.09.2020г. до
окончателното изплащане, тъй като на 16.03.2023г. Г. Г. З. е направила отказ от
наследството, останало от сестра й Р. Г. Н., б.ж. на с.Р., община Б., починала на *г. съгласно
издадено удостоверение с изх.№ 695/16.03.2023г. по ч.гр.д.№ 453/2023г. по описа на РС-Б..
ОСЪЖДА “Т. С.”ЕАД, със седалище и адрес на управление-гр.С., ул.”Я.”№* да
заплати на Г. Г. З. от гр.С., ж.к.Х. Д. №*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: ********** сумата от 410лв.
/четиристотин и десет лева/ за направени разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т. А.-Е.С.-Н. и.”ЕООД-гр.С., р-н
И., ул.”Т.”№* като трето лице помагач на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5