ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 260074
гр.
Перник, 21.08.2020 г.
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на 21 август през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Милена Даскалова
Членове:
Кристиан Петров
мл.
съдия Мариета Динева
като
разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 308 по описа за
Производството е по реда на чл. 274
– чл. 278,
във вр. с чл. 413, ал.
2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от "Мого България" ООД, гр. С. против
разпореждане от 14.02.2020 г. по ч. гр. д. № 981/2020 г. по описа на Районен
съд - Перник, в частта му, с която е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу П.С.П. за следните суми: сумата от 577,17 лв., представляваща еднократно
начислена неустойка за прекратяване по вина на лизингополучателя на Договор за
финансов лизинг с № ***, сключен с П.П. на *** г., сумата от 97,58 лв., представляваща заплатен данък по чл. 52 и сл. ЗМДТ
за
Жалбоподателят сочи,
че обжалваното разпореждане е неправилно, необосновано и постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила поради което моли то да бъде отменено
и разпоредено издаване на заповед за изпълнение. Твърди, че ПРС неправилно е
мотивирал отказа си да издаде заповед за изпълнение с нормите на ЗПК, които
според него не била приложима по конкретния случай. Поддържа ,че има интерес от
реално изпълнение на задълженията за заплащане на лизинговите вноски ,че неустойката
не е необосновано висока и изпълнява обезщетителната си функция, респ. неустоечната
клауза не е неравноправна и нищожна, както е приел районния съд. Сочи ,че
процесната неустойка не създава предпоставки за неизпълнение, а е последица от
неизпълнението. Относно останалите суми излага доводи, че те се дължат, като
относно вземането за платен данък не намират приложение разпоредбите на ЗЗП.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
и направените с частната жалба оплаквания, намира за установено следното :
Производството по
ч.гр.дело № 981/ 2020год. на ПРС е образувано
по заявление по чл.410 от ГПК, подадено от „Мото България“ ООД гр.С. за издаване на заповед за изпълнение
против П.С.П.. В т.9 на заявлението претенцията е посочена в общ размер 1
844,83 лв. за неизпълнени парични
задължения на длъжника, произтичащи от договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив .
В
обстоятелствената част на заявлението е посочено,че длъжникът не изпълнявал
задълженията си ,поети със сключения договор за лизинг, поради което същият е
прекратен.След прекратяване на договора били предприети действия по
възстановяване владението върху лизинговия актив, като в следствие на
предсрочното прекратяване на договора за лизингополучателя са останали дължи
задължения към лизингодателя.
Районният съд е отхвърлил заявлението по чл. 410 от ГПК, в частта относно искането за издаване заповед за изпълнение за
сумата от 577,17 лв., представляваща еднократно начислена неустойка за
прекратяване по вина на лизингополучателя на Договор за финансов лизинг с № ***, сключен с П.П. на *** г., сумата от 97,58 лв.,
представляваща заплатен данък по чл. 52 и сл. ЗМДТ за
Частната жалба е
частично основателна.
Към заявлението е
представен Договор за финансов лизинг с № ***, сключен с П.П. за предоставяне на лизингов актив- автомобил ,подробно
описан в договора, с приложен към него погасителен план, Общи условия към
договора и тарифа, подписани от П.П. в качеството му
на лизингополучател. Представен е и приемо -предавателен
протокол за предаване на автомобила, както и уведомление за прекратяване на
договора за лизинг , получено от
лизингополучателя на ***год. На ***г. е съставен протокол за връщане на лизинговия актив от
лизингополучателя на лизингодателя.
Срокът на лизинга
е 36 месеца,като главницата и лихвата се изплащат на 36 вноски съгласно
погасителния план.В чл.15.1 от Общите условия към договора за лизинг е
предвидено ,че при забава на плащане на парично задължение от страна на
лизингополучателя, лизингодателят има право на неустойка в размер на законната
лихва върху неизплатената в срок сума, за целия период на забава, а в чл.15.5, че
при предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя,
последният дължи неустойка в размер на 3 лизингови вноски. Неустойката се
изчислява въз основа на последните три лизингови вноски с настъпил падеж преди
прекратяването на договора.
Договорът е
сключен с ответника в качеството му на физическо лице ,като предвид липсата на
твърдения и доказателства автомобилът да е предназначен за извършване на
търговска или професионална дейност или във връзка с упражняване на търговска
или професионална дейност от лизингополучателя,то последният има качеството
„потребител“ по смисъла на общата разпоредба на параграф 13, т.1 от ЗЗП. С
оглед на това му качество, сключеният договор за финансов лизинг се определя като „ финансова услуга“ по смисъла
на параграф 13, т.12 от ДР на ЗЗП и лизингополучателят се полза от защитата по чл.143 от ЗПП. В
същия смисъл е и решение № 188/09.05.2016год., постановено по гр.дело №
1787/2014год. на ВКС.
Въззивният съд намира, че
изводът на районният съд, че клаузата на т. 15. 5 от ОУ, предвиждаща неустойка
за прекратяване на договора е неравноправна, е неправилен. Съгласно
чл.143, т.5 от ЗЗП неравноправна е клаузата,която задължава потребителя при
неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка,като съгласно
чл.145 от ЗПП ,неравноправността се преценява към момента на сключване на
договора при вземане предвид вида на стоката
и услугата –предмет на договора,всички обстоятелства ,свързани с
неговото сключване ,както и всички останали клаузи на договора или друг договор
, от който той зависи, а според чл.146 от ЗЗП,неравноправните клаузи в договора са нищожни
С подписване на
договора за финансов лизинг и ОУ към него потребителят е поел задължение и се е
съгласил при предсрочно прекратяване на
договора да заплати на заявителя –лизингодател
неустойка в размер на три
лизингови вноски към момента на прекратяване на договора. При изначално
уговорен праг на неустойката и възможност същата да бъде определена/три
лизингови вноски с настъпил падеж преди прекратяване на договора/, следва извод
,че тази клауза не създава неравновесие в правата и задълженията на потребителя
и лизингодателя, отговаря на изискването за добросъвестност и не излиза извън
присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и като такава не
е нищожна като противоречаща на добрите нрави. Основното задължение на
потребителя по договор за финансови лизинг е да заплаща лизинговите вноски съгласно
погасителния план .Уговорената неустойка обезпечава възстановяване вредите от
неизпълнението на това задължение , водещо до предсрочно прекратяване на
договора и невъзможността лизингодателя да получи лизинговите вноски, дължими
се за периода от прекратяване на договора до неговия краен срок. Неустойката не
е необосновано висока и не води до неоснователно обогатяване на лизингодателя
,тъй като базата за нейното изчисляване
е изначално и пределно ясен- три
лизингови вноски с настъпил падеж преди прекратяване на договора.
Относно
претенцията за присъждане на платен данък по ЗМДТ в размер на 97,58 лв., съдът
намира, че частната жалба също е основателна. Задължението на лизингополучателя
за заплащане на тази сума произтича от чл. 345, ал.2 ТЗ, като в приложимите ОУ
– чл. 8.8 е предвидено, че той дължи заплащане на всички данъци, такси и , мита
и др. във връзка с използване на лизинговия актив.
Във връзка с
горното, съдът намира, че разпореждането с частта му, с която е отказано
издаване заповед за изпълнение за сумата от 577,17 лв. неустойка по чл.15.5. от
ОУ и за сумата от 97,58 лв., представляващи платен данък по ЗВДТ е
незаконосъобразно и следва да се отмени, като вместо него се постанови друго
такова за издаване на заповед за изпълнение.
Следващата претенция
е за сумата от 684 лв., представляваща разходи за възстановяване на лизинговия
актив на основание чл. 14.4 от приложимите Общи условия.
Съгласно чл.14.1
от ОУ при прекратяване на договора по каквато и да е причина, с изключение на
прекратяване при изпълнение на всички задължения на страните и придобиване на
лизинговия актив от лизингодателя, последният е длъжен да предаде на
лизингодателя лизинговия актив, заедно с всичките му принадлежности и
придружаващи го документи, на място посочено от лизингодателя, което трябва да
стане в двудневен срок , считано от
прекратяване на договора, като транспортирането и предаването са за сметка на
лизингополучателя. При неизпълнение на това задължение в посочения срок,
лизингодателя се счита за упълномощен да изпълни задължението на
лизингополучателя от негово име и за негова сметка – чл. 14. 4 от общите
условия.
По отношение на
процесния договор приложение намират разпоредбите на ЗПК, което следва от чл.
3, ал.3 от ЗПК. Съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени
в договора. В случая, както в договора, така и
в тарифата към ОУ такава конкретизация липсва, което е достатъчно, за да
се приеме, че се касае за неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.2, т.
19 от ЗЗП и съответно са налице предпоставките на 411, ал.2, т.3 от ГПК за
постановяване отказ за издаване заповед за изпълнение.
Ответникът дължи
в полза на жалбоподателя направените пред въззивната инстанция разноски в
размер на 7,15 лв.
Водим от горното,
съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 14.02.2020 г. по ч. гр. д. № 981/2020 г. по описа на Районен
съд - Перник, в частта му, с която е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу П.С.П. за следните суми: сумата от 577,17 лв., представляваща еднократно
начислена неустойка за прекратяване по вина на лизингополучателя на Договор за
финансов лизинг с № ***, сключен с П.С.П.
на *** г., сумата от 97,58 лв.,
представляваща заплатен данък по чл. 52 и сл. ЗМДТ за
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за
изпълнение на парично задължение по реда
на чл.410 от ГПК в полза на заявителя „Мого България“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: *** против П.С.П. с ЕГН ********** от *** за сумата от 577,17 лв.,
представляваща еднократно начислена неустойка за прекратяване по вина на
лизингополучателя на Договор за финансов лизинг с № **, сключен с П.С.П. на *** г., сумата от 97,58 лв.,
представляваща заплатен данък по чл. 52 и сл. ЗМДТ за
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата му обжалвана част.
ВРЪЩА делото на РС- Перник за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: