РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. гр. Хасково, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Теодора Кр. Г.
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20245640100294 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно
основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 335, ал. 1 ТЗ и чл.92 ЗЗД,
вр. чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договрите /ЗЗД/ от “А1 България” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление – град София, 1309, район Илинден, ул.
„Кукуш“ № 1, съдебен адрес: гр.София, район Лозенец, ул.“Любата“ № 4-6, етаж 1, офис 1,
адв. Х.А.М. от САК против Д. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр.Хасково, ул.*********, съдебен адрес: гр.Хасково, ул.“Преслав“ № 35, адв. Д.Г. от АК -
Хасково. За претендираните суми е издадена заповед № 535 от 28.06.2023 г. за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1325 по описа за 2023 г. на
Районен съд – Хасково.
Ищецът твърди, че между „А1 България" ЕАД (предишно наименование „Мобилтел"
ЕАД) и ответницата бил сключен договор за електронни съобщителни услуги и устройство
на изплащане, идентифициран с неговия уникален номер *********. По посочения общ
рамков договор били предоставени редица услуги, уговорени с Приложение № 1,
предоставени по два броя партиди със следните номера: ********* и *********.
По партида № ********* били предоставени следните услуги с тарифен план без
ДДС: Домашен интернет A1 Net 50, за номер *********, тарифен план от 11,99 лева. За
периода от 09.05.2020 г. - 08.06.2020 г. било извършено изпълнение от страна на ищеца.
Ответникът обаче не заплатил възникналите си задължения в сроковете, съгласно договора и
Общите условия на „А1 България" ЕАД и натрупал просрочени задължения за неплатени
1
електронни съобщителни услуги и устройства на изплащане, за посочения период. В тази
връзка, услугите по договор № ******със системен партиден номер ********* били
прекратени поради неплащане продължило повече от 124 дни съгласно ОУ. За периода
12.06.2020 г. до 07.07.2020 г. задълженията по партида № ********* били в общ размер на
2,00 лв. - неплатена сума за електронни съобщителни услуги.
По партида № ********* били предоставени следните услуги с тарифен план без
ДДС: 1.Мобилна услуга A1 One Unlimited 54, за номер *********, тарифен план от 45,83
лева; 2.Пакет от услуги/Домашен интернет/Телевизия, за номер ********* и *********
тарифен план от 19,82 лева. Към този договор било закупено устройство на изплащане SAM
А40 DS Blue - с договор от 02.08.2019 г. За периода от 09.05.2020 г. - 08.06.2020 г. било
извършено изпълнение от страна на ищеца. Ответникът не заплатил възникналите си
задължения в сроковете, съгласно договора и Общите условия на „А1 България" ЕАД и
натрупал просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги и
устройства на изплащане, за посочения период. В тази връзка услугите по договор №
******от със системен партиден номер ********* били прекратени поради неплащане
продължило повече от 124 дни съгласно ОУ и била начислена неустойка в размер на 200,00
лв. За периода 12.06.2020 г. до 29.07.2020 г. задълженията по партида № ********* били в
общ размер на 324,13 лв., от които 13,63 лв. - неплатени суми за електронни съобщителни
услуги; 110,50 лв. - неплатени суми за устройства на изплащане, 200,00 лв. - общ размер
неустойка.
За сумата от 2,00 лева, по договор № ******със системен партиден номер *********,
представляваща цената на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни
услуги за отчетния период (период на фактуриране) от 09.05.2020 г. – 08.06.2020 г. била
издадена фактура № ********* за предоставени услуги, за период 12.06.2020 г. – 07.07.2020
г.;
За сумата от 13,63 лева, по договор № ******със системен партиден номер
*********, представляваща цената на месечни абонаментни такси и ползвани електронни
съобщителни услуги за отчетния период (период на фактуриране) от 09.05.2020 г. –
08.06.2020 г., съгласно условията на договора, приложенията към него и ОУ, била издадена
фактура № *********, за предоставени услуги, за период 12.06.2020 г. – 07.07.2020 г.;
Претендират се от ищеца и 110,50 лева, представляваща неплатена сума за
устройство на изплащане SAM А40 DS Blue - с договор от 02.08.2019 г., по договор №
******със системен партиден номер ********* и 200,00 лева – общ размер на неустойките,
от които 100,00 лева по отношение на номер ********* - неустойка, представляваща цена на
невърнато оборудване по ценова листа/предоставен цифров приемник за посочения номер и
100,00 лева по отношение на номер ********* - неустойка, представляваща цена на
невърнато оборудване по ценова листа/предоставен цифров приемник за посочения номер.
Ищецът претендира и заплащане на мораторна лихва върху цялото вземане в общ
размер от 94,04 лева за периода 08.07.2020 г. до 26.06.2023 г.
2
Поддържа се в исковата молба, че ищецът предявява на основание чл. 415 ГПК иск за
установяване съществуването на парично вземане в общ размер на 420,17 лева по договор
№ ******и услуги, предоставени по два броя партиди със следните номера: ********* и
*********, от които за периода 12.06.2020 г. до 07.07.2020 г., задълженията по партида №
********* били в размер на 2,00 лв. - неплатени суми за електронни съобщителни услуги, за
периода 12.06.2020 г. до 29.07.2020 г. Задълженията по партида № ********* били в размер
на 324,13 лв., от които 13,63 лв. - неплатени суми за електронни съобщителни услуги, 110,50
лв. - неплатени суми за устройства на изплащане, 200,00 лв. - общ размер неустойка, както и
94,04 лв. - мораторна лихва върху цялото вземане. Ищецът „А1 България" ЕАД подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било
образувано ч. гр. д. № 1325/2023 г. на PC - Хасково. В хода на заповедното производство, на
основание чл. 415 ал. 1 т. 2 ГПК, издадената заповед била връчена по реда на чл. 47 ал. 5
ГПК, с което ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска.
С уточняваща молба вх. рег. № 3973/12.03.2024 г. ищецът конкретизира, че сумата от
2,00 лв., претендирана по партида № ********* е цена на предоставени електронни
съобщителни услуги, по договор с партиден номер ********* с подписано Приложение 1 на
11.04.2019 г. за услуга ********* с план А1 Net 50 promo, за която дължимата сума за
периода 09.05.2020г. - 08.06.2020г. е в размер на 2.00лв. Дължимата лихва върху тази сума
била в размер на 0,59 лв. за периода на забава 08.07.2020 г. - 01.06.2023 г.;
Сумата от 324,13 лв. се претендирала по партида № *********. Тя била формирана,
както следва:
-13,63 лв. - цена на предоставени електронни съобщителни услуги, както следва:
По договор с партиден номер ********* било подписано Приложение 1 на 07.05.2019
г. за услуга ********* с план А1 Extended 75, за която дължимата сума за периода 09.05.2020
г. - 08.06.2020 г. била в размер на 6,50 лв. Дължимата лихва върху тази сума в размер на
1,91лв. била за период на забава 08.07.2020 г. - 01.06.2023 г.
По договор с партиден номер ********* било подписано Приложение 1 на 07.05.2019
г. за услуга ********* с план А1 Extended 75, за която дължимата сума за периода 09.05.2020
г. - 08.06.2020 г. била в размер на 7,13 лв. Дължимата лихва върху тази сума в размер на 2,10
лв. била за период на забава 08.07.2020 г. - 01.06.2023 г.
-110,50 лв. - цена за устройство по договор за продажба на изплащане от 02.08.2019 г.,
по силата на който е било закупено на изплащане устройство SAM А40 DS Blue, за период
09.05.2020 г. - 08.07.2020 г. Върху тази сума била начислена лихва в размер на 31,88 лв. за
период на забава 08.07.2020 г. - 01.06.2023 г.
- 200 лв. - начислени неустойки, както следва:
По договор с партиден номер ********* за услуга ********* била начислена
неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа - предоставен
цифров приемник за посочения номер, по която неплатената сума била в размер на 100,00
лв. Дължимата мораторна лихва в размер на 28,78 лв. била за период на забава 30.07.2020 г. -
3
01.06.2023 г.
По договор с партиден номер ********* за услуга ********* била начислена
неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа - предоставен
цифров приемник за посочения номер, по която неплатената сума била в размер на 100,00
лв. Дължимата мораторна лихва в размер на 28,78 лв. била за период на забава 30.07.2020 г. -
01.06.2023 г.
Предвид изложеното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника, че му дължи сума в общ размер на 420,17 лева по
договор № ****** ведно със законната лихва върху сборната сума от 326,13 лева, считано от
датата на образуване на ч.гр.д. № 1325/2023 г. по описа на PC - Хасково, до окончателното
изплащане на задължението.
Претендира се и присъждане на деловодни разноски за заповедното и за настоящото
производства, за което е представен списък по чл.80 ГПК. Релевирано е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна в случай, че същото
надхвърля минималното такова.
Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 ГПК в законоустановения
едномесечен срок, в който счита предявените искове за допустими, но ги оспорва по
основание и размер. Направено е възражение за изтекла погасителна давност като според
ответника, давността за плащане на претендираните суми, които представлявали
периодични плащания изтекла през 2023 г. Моли да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 1325 по описа за 2023 г. на РС - Хасково,
приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на
заявление с вх. № 8193/26.06.2023 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед
№ 535 от 28.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК за
сумата от 326,13 лв. – главница, представляваща неизплатени суми за предоставени
електронни съобщителни услуги на обща стойност 13,63 лв.; неизплатени суми за
устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 110,50 лв.; неустойки за
прекратяване на договора по вина на абоната в общ размер на 200 лв., за които суми са
издадени описаните в заявлението фактури, и 94,04 лв. – мораторна лихва, ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане,
както и направените по делото разноски в размер на 25 лв. държавна такса и 480 лв.
адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с
Разпореждане № 1896 от 07.12.2023 г., връчено на ищеца на 08.01.2024 г., е указано, че може
да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок от съобщението като
4
последният е сторил това.
Освен съдържащите се в приложеното ч. гр. д. № 1325 по описа за 2023 г. на РС -
Хасково, по настоящото дело са представени и приети като писмени доказателства Договор
№ ******от 11.04.2019 г., сключен между Д. Д. Г. и „А1 България“ ЕАД, ведно с
Приложение № 1 към Договор № ****** подписано на 11.04.2019 г.; Общи условия за
взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на
обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД; Договор за продажба на
изплащане № ******02.08.2019 г., сключен между „А1 България“ ЕАД и Д. Д. Г., ведно с
приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство от 02.08.2019 г.; Гаранционна
карта № ********* издадена от „А1 България“ ЕАД за апарат SАМ А40 DS Blue+PH TTEC
cl и Констативен приемо-предавателен протокол за инсталиране на оборудване от 09.05.2019
г. От тях се установява, че имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание,
поради което същото не следва да се излага отново.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводната експертиза, което
съдът приема като обективно, компетентно изготвено, а и същото не бе оспорено от
страните, се установява, че за периода на издаване на процесните фактури от 12.06.2020 г. до
29.07.2020 г., неплатеното задължение на ответницата възлиза на сумата от 326,13 лв.
Последното плащане е извършено на 16.01.2020 г. Вещото лице е констатирало, че в
счетоводството на ищеца са налице счетоводни документи, съдържащи в детайли
начислените суми по абонаментни такси и лизингови вноски, които са правилно изчислени
и фактурирани.
Така, съгласно заключението, общият размер на неплатеното задължение възлиза на
424.71 лв., от които: 126,13 лв. главница, 200,00 лв. неустойки и 98,58 лв. мораторна лихва
за забава за периода от 08.07.2020 г. до 26.06.2023 г.
В експертизата е посочена и в детайли, сумата по пера и същата е както следва:
дължима главница: 126,13 лв., от които:
15,63 лв. - абонаментни такси, с период на отчитане 09.05.2020 г. - 08.06.2020 г. и
срок за плащане 07.07.2020 г., включващи 2.00 лв. за Домашен интернет А1 Нет 50 към
номер ********* по Приложение № 1/11.04.2019 г. към Договор № ****** 9,18 лв. за
Мобилна услуга А1 ONE Unlimited 54 към номер ********* по Приложение № 1/02.08.2019
г. към Договор № ****** 4,45 лв. за пакет от услуги Домашен интернет /А1 Нет 75 Mbps/
към номер ********* и Телевизия /ТВ Разширен/ с допълнителен ТВ приемник към номер
********* по Приложение № 1 от 03.05.2019 г.;
110,50 лв. - лизинг по Договор за продажба на изплащане № ******02.08.2019 г.,
включващ лизингови вноски за устройство Апарат SAM А40 DS Blue + РВ ТТЕС cl /от 11-та
до 23-та лизингова вноска, т.е. 13 месечни вноски по 8,50 лв./. Първата неплатена лизингова
вноска е начислена на 12.06.2020 г. със срок за плащане 07.07.2020 г. Останалото неплатено
задължение по договора, в размер на 12 месечни лизингови вноски, е начислено на
13.07.2020 г. със срок за плащане 28.07.2020 г.;
5
Начислени неустойки: 200,00 лв., от които 200,00 лв. - неустойка на невърнато
оборудване - 2 броя за Телевизия /ТВ Разширен/ към номер ********* получено и
предоставено за срока на ползване по Приложение № 1 от 03.05.2019 г. Неустойките са
начислени на 14.06.2020 г., а срока за плащане е 29.07.2020 г.;
Мораторна лихва за забава: 98,58 лв., изчислена за периода от 08.07.2020 г. до
26.06.2023 г. В случай, че претендираната мораторна лихва касае период на забава от
08.07.2020 г. до 01.06.2023 г, вещото лице е изчислило, че размерът й възлиза на 95,99 лв. а
общия размер на неплатеното задължение - 422,12 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно
съединение установителни искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, вр.
чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 335, ал. 1 ТЗ и чл.92 ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, които са процесуално
допустими, доколкото изхождат от заявителя по образувано заповедно производство срещу
длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за
изпълнение относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Във връзка с основателността на заявените претенции, съдът намира следното:
Най напред съдът намира, че следва да се произнесе по направеното своевременно (с
отговора на исковата молба) от ответника по делото възражение за изтекла погасителна
давност, което следва да се приеме за неоснователно. Това е така, тъй като съгласно чл. 111,
б.“в‘“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и
за други периодични плащания. С тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г., постановено
по тълк. д. № 3 по описа за 2011г. на ВКС, ОСГТК е даден отговор на въпрос какво се
разбира под понятието „периодични плащания“ – изпълнение на повтарящи се задължения
за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви. Доколкото претендираните вземания имат характерът на
периодични плащания, за тях следва да се приложи посочената кратка тригодишна давност.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В конкретния случай изискуемостта на вземанията на ищеца по процесните
фактури е настъпила с изтичане на посочения в общите условия срок. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за тях е депозирано в съда на 26.06.2023
г., от когато се смятат за предявени установителните искове за съществуването им – арг. чл.
422, ал. 1 ГПК. На основание чл. 116, б.“б“ ЗЗД от този момент е прекъсната погасителната
давност, тоест вземанията възникнали преди 26.06.2020 г. биха били погасени по давност. В
случая това не е така, доколкото падежът на първото по време задължение е 07.07.2020 г.
От приетите и посочени по-горе Договор № ******от 11.04.2019 г. и Приложение № 1
към него, както и Общи условия на „А1 България“ ЕАД, по несъмнен начин се установява,
6
че между страните (ищецът с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) са възникнали
валидни облигационни правоотношения за предоставяне на електронни съобщителни
услуги, вкл. и фиксиран интернет, като съобразно т.3.2 от договора, същите уреждат
условията валидни за всички услуги, ползвани от абоната, като всяка избрана от абоната
услуга или пакет от услуги, в това число срок на ползване, ценови условия, приложимите
Общи условия и други, се описват в приложения, представляващи, неразделна част от
договора. От своя страна приложението съдържа описание на съответния тарифен план,
ценови условия, като са посочени и задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Така сключения договор,
представляващ рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер ****** ведно с
подписаните към него приложения, които индивидуализират отношенията и уговорките
между страните, откъм съдържание отговаря на законовите изисквания за договор, сключен
при общи условия, като същият включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и
описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия,
които са неразделна част от него. Те са приети с положения подпис на абоната и по този
начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите.
Сключеният между страните договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги
има характер на едностранна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, тъй като е
сключен от търговец и е свързан с упражняваното от него занятие. Следователно приложими
са рапоредбите на търговския закон. Съгласно чл. 298 ТЗ търговецът може да установи
отнапред общите условия за сключваните от него сделки, като те стават задължителни за
другата страна, когато тя писмено е заявила, че ги приема. Ответникът има задължението да
заплаща цената за предоставените му услуги, като в негова тежест е да установи, че го е
изпълнил, но по делото не са изложени твърдения и не са ангажирани писмени
доказателства за погасяване на сумите по издадените фактури. Дали дадена фактура е
достигнала или не до знанието на потребителя е обстоятелство, което няма никакво
отношение към задължението му за заплащане на предоставяните услуги. Тук е мястото да
се направи уточнението, доколкото по делото не са представени процесните фактури, че
основанието за плащане представляват не фактурите, а ползваните услуги, които абонатът е
потребил, което обстоятелство по делото се установи съобрано кредитираното заключение
по назначената съдебно-счетоводна експертиза, и оттук няма значение и това, дали
фактурата е получена или подписана от клиента. В ОУ операторът е предоставил срок от
издаване на фактурата за доброволното й плащане, а след това и допълнителен срок за
оспорване на дължимите суми, ако те са били формирани неправилно, като няма данни
абонатът да е упражнил това свое право /чл. 26 от ОУ/. След като клиентът има сключен
договор, по който получава изпълнение, той следва да дължи и насрещно такова, като
липсата на доказано изпълнение от негова страна е предпоставка за осъждането му да
заплати ползваните услуги. От събраните писмени доказателства и заключението по
назначената ССчЕ се установява, че изрядната страна по договора е ищецът, който е
предоставил на ответника твърдените услуги, без обаче същите да са били заплатени.
Относно въпроса за едностранното прекратяване на договора от страна на оператора,
7
същото е предвидено в ОУ при неплащане на месечните суми от абоната, като това
прекратяване настъпва автоматично по силата на договора в случай на забава, продължила
повече от 124 дни, без да е необходима форма за валидност или за доказването му /чл. 54 от
ОУ/. Предвид изложеното, съдът намира, че между страните е възникнало валидно
облигационно отношение по гореописания рамков договор, идентифициран с уникален
номер ****** ведно с приложението към него, представляващо неразделна част от същия.
Срещу предоставените електронни съобщителни услуги, чрез обществена
далекосъобщителна мрежа, задължение на потребителя е да плаща възнаграждение.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор, заплащането на услугите се
извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При
сключването на договора А1 уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му
бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от
А1 след предварително уведомление до абоната, като неполучаването на фактурата не
освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми.
Ищецът претендира на първо място вземания, които включват незаплатени суми за
използвани електронни съобщителни услуги - 2,00 лв. по партида № ********* и 13,63 лв. –
по партида № ********* или общо сумата от 15,63 лв.
Съгласно т. 20.1 ОУ месечният абонамент осигурява на абоната достъп до избрания
пакет от услуги, съгласно сключения договор за услуги в зоната на обслужване на една от
мрежите, а т. 19 от общите условия предвижда, че за да бъде обслужван от мрежите абонатът
трябва да притежава валидна лична СИМ карта, регистрирана в базата данни. Отново в
общите условия е предвидено, че месечната абонаментна цена се предплаща от абоната на
съответната мрежа ежемесечно по ценоразпис на оператора съобразно избрания пакет от
услуги. Съгласно чл. 26.5 от приложимите общи условия ответникът е имал задължение в
15-дневен срок след издаване на фактурата да я заплати. От коментираното заключение на
ССчЕ е видно, че по всяка една от процесните фактури е изтекъл 15-дневения срок, поради
което вземанията са станали не само изпълняеми, но и изискуеми.
Ето защо следва да се приеме, че за ответника е възникнало задължението за
заплащането на уговорените такси за процесния период във връзка с използваните
електронни съобщителни услуги.
В конкрения случай, ищецът претендира суми, представляващи главница, дължими за
използване на електронни съобщителни услуги, като според вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, услугите в процесните фактури са правилно изчислени и
фактурирани.
Следователно, претендираните в настоящото производство суми за неплатени
ползвани електронни съобщителни услуги за процесните периоди по процесния Договор и
приложение към него, съдът намира, че са изцяло основателни. В тежест на абоната е да
докаже, че е изпълнил задълженията си по договора и приложенията към него да заплаща
месечните такси и вноски. Като не е представил писмени доказателства за погасяването на
сумите, следва да се приеме, че същите са дължими.
8
Ето защо съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, следва
да бъде уважен за сумата в размер на 2,00 лв. - неплатени суми за електронни съобщителни
услуги, за периода 12.06.2020 г. до 29.07.2020 г. по партида № ********* и 13,63 лв. -
неплатени суми за електронни съобщителни услуги за периода 09.05.2020 г. - 08.06.2020 г.
по партида № *********, като основателен и доказан.
По отношение на претендираните вноски по договор за продажба на изплащане:
По делото е представен Договор за продажба на изплащане № ******от 02.08.2019 г.,
по силата на който ищецът е прехвърлил правото на собственост върху крайно устройство -
апарат SАМ А40 DS Blue+PH TTEC cl със сериен номер: ***************, а ответникът се
е задължил да заплати определена цена.
За да възникне вземането за заплащане на продажната цена, е необходимо ищецът да
е изпълнил задължението си за прехвърляне на правото на собственост и предаване на
владението на вещта. Правото на собственост върху индивидуално уговорени движими
вещи се прехвърля автоматично с постигането на съгласие между страните – арг. чл. 24, ал. 1
ЗЗД. Предаването на владението също следва да се приеме за доказано, следователно и за
осъществено. Видно от представения по делото приемо-предавателен протокол за закупено
крайно устройство от 02.08.2019 г., на посочената дата владението над вещта е предадено на
купувача по договора за продажба на изплащане. Същото обстоятелство е документирано и
в договора за продажба на изплащане. Следователно ищецът е изправна страна по договора
за продажба на изплащане и в негова ползва е възникнало вземането за продажната цена на
вещта.
Тук е мястото да се посочи, че в случая е налице особен вид продажба по смисъла на
чл. 335, ал. 1 ТЗ – продажба на изплащане, при която страните могат да уговорят цената по
договора да бъде изплатена от купувача на отделни вноски. При договора за продажба на
изплащане е налице едно неделимо вземане (за заплащане на цената), като обстоятелството,
че е договорено плащането на сумата да стане на части по предварително договорена схема,
които части са равни и заплащането им е определено на еднакви интервали от време, не
променя характера на задължението. Договореният начин на плащане представлява съгласие
на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части по аргумент за
противното от чл. 66 ЗЗД, което не превърща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора.
Общите правила за договора за продажба предвиждат, че цената се заплаща с
предаване на владението на вещта, но страните са свободни да уговорят друг начин и срок за
заплащането й. В настоящия случай заплащането на цената е трябвало да се извършва на 24
месечни вноски, като първоначалната била заплатена при предаването на вещта, а
останалите 23 месечни вноски са били дължими с издаването в сроковете за плащане на
сумите по месечни таксуващи фактури.
Безспорно е, че ответникът не е изпълнил надлежно и задълженията си по договора за
продажба на изплащане, като има неплатени 13 месечни вноски /от 11-та до 23-та лизингова
9
вноска/, всяка по 8,50 лв. Съгласно кредитираното заключение по назначената ССчЕ,
първата неплатена лизингова вноска е начислена на 12.06.2020 г. със срок за плащане
07.07.2020 г. Останалото неплатено задължение по договора, в размер на 12 месечни
лизингови вноски, е начислено на 13.07.2020 г. със срок за плащане 28.07.2020 г.;
По делото нито се твърди, нито са ангажирани доказателства относно изпълнението и
на тези изискуеми задължения на ответника. Предвид упражненото от страна на ищеца
право да обяви предсрочна изискуемост и с оглед факта, че няма представени доказателства
по делото предаденото мобилно устройство да е върнато на оператора, съдът приема, че
ответникът дължи заплащане на претендираните суми в общ размер от 110,50 лева по
Договор за продажба на изплащане № ******02.08.2019 г., чиято изискуемост настъпва след
издаването на съответната месечна фактура и на падежа, указан в нея. В тежест на
ответника е да докаже плащане на претендираната суми по договора. Неблагоприятните
последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника, който
не доказва да е изправна страна. Предвид липсата на доказателства, от страна на ответника,
за плащане на претендираните суми, съдът намира, че този иск с правно основание чл.422
ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, вр. чл. 335, ал. 1 ТЗ е доказан по основание и размер и следва да
бъде уважен изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска следва да бъде признато за установено
и дължимостта на законната лихва върху посочените по-горе главници от 15,63 лв. и 110,50
лева, от датата на подаване на заявлението в съда – 26.06.2023 г. до окончателното плащане
на вземането.
От ищеца се претендират и неустойки в общ размер от 200,00 лева, представляваща
цена на невърнато оборудване по ценова листа - предоставен цифров приемник, начислени
на 14.06.2020 г. Съгласно представения от ищеца констативен приемо-предавателен
протокол за инсталиране на оборудване, на 09.05.2019 г. на адрес: град Хасково, ул.
Съединение № 20 вх.В ет.3 ап.8 е инсталирано следното оборудване: тип САМ - 2 броя със
сериен номер ********* и ********* и тип Сопах - 2 броя със сериен номер ********* и
*********. Оборудването е предоставено за срока на ползване по Приложение № 1 от
03.05.2019 г., т.е. за 2 години. Макар ответницата да оспори този протокол и поиска
представянето му от от ищеца, в с.з. не ангажира никакви доказателствени искания във
връзка с това оспорване, поради което то остава недоказано.
В Приложение № 1 от 03.05.2019 г., т.6.4 е регламентирано връщане на това
оборудване от абоната в пълна комплектност и изправност при прекратяване на договора за
услугите. Предвидено е още, че в случай на прекратяване на договора за услугата в това
приложение, което и да е оборудване, предоставено за ползване от оператора на абоната
бъде върнато от абоната в неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има право
да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно
действащия ценоразпис на оператора. Съобразно чл. 92 ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват. Тоест функциите, които изпълнява неустойката, са
10
обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира
точното изпълнение на поетите задължения. Не трябва да се пренебрегва и санкционната й
функция, която се извлича от възможността неустойката да бъде единствено намалена.
В клаузата, предвиждаща неустойка за невърнато оборудване е уговорено, че при
невръщане на предоставено оборудване, се дължи обезщетение в размер на стойността на
оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора. Клаузата е неясна, защото
липсва каквато и да било конкретизация относно размера на задължението, което е
възможно да възникне при предсрочното прекратяване. Поради това, съдът намира, че тази
уговорка налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да
се запознае преди сключването на договора (чл. 143, т. 9 ЗЗП), а именно ценоразпис на
оператора, върху параметрите на който влияние има само той и по този начин не позволява
на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора (чл. 143,
т. 10 18 ЗЗП). Освен това, клаузата не държи сметка за обема на неизпълнението на
потребителя, относно оставащия срок на договора и евентуалните вреди на търговеца от
това неизпълнение. Независимо дали правоотношението се прекрати на първия или
последния месец от уговорения срок, дължимото обезщетение винаги ще бъде равно на
цената на ново устройство. Поради това, съдът намира, че клаузата е неравноправна, тъй
като с нея се задължава потребителят при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение – чл. 143, т. 5 ЗЗП. Тъй като противоречието между
клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при уговарянето, следва изводът, че не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с
ал. 4 ЗЗД, в тази си част правоотношението изобщо не е породило правно действие.
По тези съображения съдът счита, че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отношение на обезщетението за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД и предвид
основателността на вземанията, включващи използвани електронни съобщителни услуги и
претендираните вноски по договора за продажба на изплащане, следва да бъде разгледано и
претендираното акцесорно такова, а именно – обезщетение за забава. Съгласно уговореното
в процесните договори падежът на вземанията е настъпил и те са станали изискуеми – чл.
26.5 от общите условия и чл. 6 от договора за продажба на изплащане. Забавата настъпва с
изтичането на срока и не е необходимо отправянето на покана от страна на кредитора за
изпадането в забава на длъжника – чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Искът за мораторна лихва следва да бъде частично отхвърлен. Видно от заключението
на назначената по делото ССчЕ, падежът за плащане на първите две фактури (фактура №
*********12.06.2020 г. и фактура № *********/12.06.2020 г.) е изрично посочен – 07.07.2020
г., при което от 08.07.2020 г. се дължи обезщетение. Именно това е и началният момент на
предявените претенции за обезщетение за забава, начислено върху сумата от общо 15,63 лева
за неплатени предоставени електронни съобщителни услуги и върху сумата от общо 110,50
лева за неплатени суми за устройство по договора за продажба на изплащане от 02.08.2019 г.
За исковия период 08.07.2020 г. – 01.06.2023 г., изчислено от съда на основание чл. 162 ГПК
11
чрез он-лайн калкулатор, обезщетението за забава върху сумата от общо 126,13 лева (15,63
лв. + 110,50 лв.), възлиза на сума в размер от 37,86 лева.
Претендираното от ищеца обаче обезщетение за забавено плащане върху цялото
претендирано в настоящото производство вземане е в размер на 94,04 лева. Относно
търсеното обезщетението за забава, начислено върху сумата от 200,00 лева за неустойки за
предсрочно прекратяване за период на забава 30.07.2020 г. – 01.06.2023 г. не се установи
наличие на главен дълг, поради което същото следва да бъде отхвърлено като обусловено.
Предвид изложеното, дължимият размер на претендираната мораторна лихва е 37,86
лева за процесния период от 08.07.2020 г. – 01.06.2023 г. Следователно, претенцията следва
да бъде уважена за този размер, а за разликата до пълния предявен размер от 94,04 лева
следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени
и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като
към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да
бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 1325 по
описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково. От представените по него писмени доказателства
се установява, че те са действително направени, но съобразно установения по делото размер
на вземанията, следва да бъдат намалени на общо 197,10 лева.
С оглед изхода на настоящото производство и двете страни имат право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски, съразмерно на уважената част
от исковете, а именно сумата от 599,10 лева, съобразно ангажираните доказателства за
реалното им извършване и представения списък по чл. 80 ГПК.
Предвид изричното искане в тази насока, ищецът, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 182,91 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение от 300 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, вр. чл.
79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 335, ал. 1 ТЗ, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, по отношение на Д. Д. Г., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Хасково, ул.*********, съдебен адрес:
гр.Хасково, ул.“Преслав“ № 35, адв. Д.Г. от АК - Хасково, ЧЕ ДЪЛЖИ на “А1 България”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – град София, 1309, район
12
Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, съдебен адрес: гр.София, район Лозенец, ул.“Любата“ № 4-6,
етаж 1, офис 1, адв. Х.А.М. от САК, следните суми: 15,63 лева - главница, дължима за
използване на електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер
********* и със системен партиден номер ********* като част от рамков договор
идентифициран с уникален номер ******по сключен между страните Договор № ******от
11.04.2019 г.; 110,50 лева, представляваща неплатени суми за устройство по Договор за
продажба на изплащане № ******от 02.08.2019 г. на апарат SАМ А40 DS Blue+PH TTEC cl
със сериен номер: ***************; 37,86 лева, представляваща мораторна лихва върху
тези суми за периода от 08.07.2020 г. – 01.06.2023 г., ведно със законната лихва върху
главниците от 15,63 лева и 110,50 лева, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед № 535 от 28.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1325 по описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково – 26.06.2023 г.
до окончателното им изплащане, КАТО иска за мораторна лихва в останалата му част за
разликата до пълния предявен размер от 94,04 лева, както и иска за сумата от 200,00 лева,
представляваща неустойка за невърнато оборудване, като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Д. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Хасково,
ул.*********, съдебен адрес: гр.Хасково, ул.“Преслав“ № 35, адв. Д.Г. от АК - Хасково, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на “А1 България” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление – град София, 1309, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1,
съдебен адрес: гр.София, район Лозенец, ул.“Любата“ № 4-6, етаж 1, офис 1, адв. Х.А.М. от
САК, сумата от 796,20 лева, от която 599,10 лева, представляваща направени разноски по
настоящото дело и 197,10 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 1325 по
описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “А1 България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление – град София, 1309, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, съдебен адрес: гр.София,
район Лозенец, ул.“Любата“ № 4-6, етаж 1, офис 1, адв. Х.А.М. от САК, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, да заплати на Д. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Хасково,
ул.*********, съдебен адрес: гр.Хасково, ул.“Преслав“ № 35, адв. Д.Г. от АК - Хасково,
сумата от 182,91 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело, съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ Не се чете.
Вярно с оригинала.
Секретар: С.А.
13