Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2142
23.05.2014 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски
Районен съд
ІІІ граждански състав
На 03.04.2014
Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар:
Васка Атанасова
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело
номер 502 по описа за 2013 година
намери за установено следното:
Иск
по чл.422 ГПК с материалноправно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД , във вр.чл.105
от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД..
Ищецът
«ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ» ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.Васил Левски № 236 с ЕИК ********* е предявил иск да се признае за установено,
че ответникът Й.Г.Г. с ЕГН ********** *** дължи / след частичен отказ от
исковете на осн.чл.233 ГПК/ сумата от 1372,51 лв., представляваща стойността на
доставена топлинна енергия в жилището на адрес гр.П., бул.Б. № *, ап.* за
периода 01.09.2009 г.- 30.04.2012 г., обезщетение за забава от 231,08 лв. за
период 01.11.2009 г.- 08.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 09.10.2012 г. и направените разноски
от 249,90 лв., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.№ 15923/2012 г. по описа на ПРС. Твърди, че ответникът е негов абонат
и потребител на топлинна енегрия в качеството си на собственик на недвижимия
имот, находящ се горния адрес, като през исковия период ищеца доставял в
жилището топлинна енергия на база Общите условия, одобрени от ДКЕВР.
Потребителят не платил стойността на доставената му ТЕ в срока по чл.34, ал.1
от Общите условия- в 30 дневен срок след изитчането на периода, за който се
отнасят, за което дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва по
чл.86 ЗЗД. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
в отговор на исковата молба оспорва исковете с възражение, че между страните не
е налице договорно правоотношение, по силата на коието да дължи заплащане на
сумите. Възразява и относно точното изпълнение на задълежнието на
топлофикационното дружество. Представя доказателсва. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, прие следното:
По
приложеното ч.г.д.№ 15923/2012 г. на ПРС в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата от
1808,09 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия в жилището
на адрес гр.П., гр.П., бул.Б. № *, ап.* за периода 01.12.2008 г.- 30.04.2012
г., обезщетение за забава от 390,05 лв. за период 01.02.2009 г.- 08.10.2012 г.,
ведно със законната лихва върху глваницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 09.10.2012 г. и направените разноски от 249,90 лв. Срещу заповедта
ответникът е подал възражение в срока по чл.414 ГПК, като исковата молба, по
която е образувано настоящото производство, е депозирана от заявителя в срока
по чл.415 ГПК. Изложеното сочи, че предявеният установителен иск е допустим.
Разгледан
по същество са явява основателен и следва да се уважи, поради следното
Представен
е Нотариален акт № ***, том ***, дело № ***/*** г. по описа на **** ***** с
район на действие ****, който легитимира ответникът като на собственик на
недвижим имот- апартамент № *, находящ се на *-ти етаж, вход * в блок № * на
бул.Х. Я. в гр.П.. Съгласно неоспореното заключение на вещото лице инж.Б.Г.
описаният в нотариалния акт имот е идентичен с процесния апартамент № * на *
жилищен етаж във вход * с адм.адрес бул.*. № *.
По
делото е изслушано заключение на СТЕ, което съдът изцяло кредитира като
компетентно и обосновано, от което се установява, че през процесния период
сградата в която се намира имота на ответника, е била обслужвана от абонатна
станция , която е работела, като е подавала ТЕ за отопление и ТЕ за битова
гореща вода. Топлотехническото състояние на имота на ответника се характеризира
като топлофицирано жилище с проектен отопляем обем от 186 куб.м. Топлинната
енергия за отопление би могла да се консумира чрез радиаторите в пет помещения,
оборудвани с ИРУ. Има и щранг-лира. В имота са регистрирани и два водомера за
БГВ. Начислявана е и ТЕ, разпределяна като «сградна инсталация» съгласно формулата
към т.6.1.1 от специалната Методика и запределяна пропорционално на проектните
отопляеми обеми в имотите. За отоплителен сезон от процесните не е надвишавала
50% сравнено с размера на разпределената компонета на ТЕ за отопление.
Начислена е и полагащата се такса за услуга «разпределение» в размер на 187, 05
лв. За процесния период ФДР практически е приемала, че двата водомера са
метрологически годни. Начисляваното водно количество е базирано изключително на
показанията на водомерите, при това по съобщените отчетни данни на самия
абонат, като реално отчетеното по водомерите количество е умножавано по
постигнатия специфичен разход за подгряване на кубик вода, постигнат в блока за
съответния период / средно за периода около 0,156 мвтч.за кубик вода/. Поради
това, че имота е регистриран като «необитаем», практически достъп за отчет на
уредите, монтирани в него, не е осигуряван през целия процесен период. Според
вещото лице начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника
ТЕ съответства на специалната методика и нормативните актове, уреждащи
разпределението и начисляването на разходите на ТЕ- Закона за енергетиката и
Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването.
От
заключението на ССЕ, също кредитирано от съда по аналогични съображения, стойността
на ТЕ, посочена за потребена от ответника за спорния период е общо в размер на
1372,68 лв., от които ТЕ за сградни разходи- 537,80 лв., БГВ- 655,74 лв., такса
за услуга «разпределение»- 178,97 лв. За процесния период по партидата на
ответника са издадени две кредитни известия / т.нар минусови изравнителни
сметки/ на стойност 0,17 лв., с която сума е извършено прихващане със
задължението за м.юли 2010 г. Дължимото обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД
вещото лице е изчислило на сумата от 231,08 лв. за претендирания период.
Във
връзка с възражението на ответника за некачествено изпълнение на задължението
за доставяне на ТЕ, са изслушани показанията на свид.Х. Х., който дава сведения
за това, че в началото на м.август преди две-три години присъствал в жилището
на ищеца, когато последният измерил температурата на топлата вода в съд , която
била под 39 градуса.
В
с.з. от 21.11.2013 г. ответникът е поискал събиране на нови доказателства с
мотив, че са му станали известни обстоятелства във връзка с неизпълнение на
задължението на ищеца в пренастройване на абонатната станция в режим на работа,
който не отговаря на изискванията на общите условия. В тази връзка в с.з. на
09.01.2014 г. са изслушани свидетелите К.- бивш ***** на входа и Ч.- живуж на
същия адрес, от чиито показания става ясно, че миналата година около Великден /
т.е. пролетта на 2013 г./ при посещение в абонатната станция било констатирано,
че е на уреда, който затопля водата, е поставена бележка с означени градуси
45-50. Предвид така изнесените данни не се касае за новонастъпили или
новоузнати обстоятелства по смисъла на чл.147 ГПК, поради което и заявените в
тази връзка доказателства, като несвоевременни, не са допуснати от съда с
протоколно определение от същата дата.
Въз основа на така събраните по делото
доказателства, съдът приема, че ищецът установи съществуването на вземанията
си, предмет на издадената заповед за изпълнение, съображенията за което са
следните:
Според чл. 153, ал. 1
от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Доколкото несъмнено по делото се установи, че
ответникът е собственик на процесния имот, то той притежава и качеството на
потребител на ТЕ по смисъла на цитираната разпоредба.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни Общи условия, каквито са
приложени по делото за релевантния период.
В
аспекта на изложеното, съдът намира, че ответникът, в качеството на
собственик на топлоснабден недвижим имот
и потребител на топлинна енергия, дължи заплащане на стойността на потребената
от него ТЕ, установена по количество и размер от експертните заключения.
Не се установи от
събраните по делото доказателства да е констатирано по надлежния ред нарушение
на задължението на ищеца- продавач на ТЕ да осигури температура на подгрятата
вода за горещо водоснабдяване 55 градуса по Целзий на изхода от подгревателя
към сградната инсталация, предвидено в чл.5, ал.2 от Общите условия. Липсват
доказателства ответникът да е възразил пред ищеца по реда на чл.9 от ОУ за
отклонение от темепературата, която продавачът е задължен да поддържа съгласно
посочения чл.5, ал.2, или да е поискал проверка на абонатната станция, при
която да се състави протокол съгласно чл.10, ал.1 и за ищеца да се породи
задължението да нормализира настойката съгласно чл.10, ал.2 от ОУ. Не се
установява да е била констатирана повреда в АС, която да не е била отстранена.
В аспекта на изложеното се налага извод, че възражението на ответника за
некачествено изпълнение е неоснователно.
В обобщение, ответникът
дължи заплащане на потребената от него ТЕ в претендирания размер, поради което
искът ще се уважи.
На осн.чл.86 от ЗЗД ответникът дължи и обезщетение
за забава в размер на законната лихва, като в разглеждания случай същият е
изпаднал в такава след изтичане на срока по чл.34, ал.1 от Общите условия- в 30 дневен срок след изитчането на
периода, за който се отнасят задълженията. Съгласно заключението на вещото
лице, за претендирания период обезщетението възлиза на 231, 08 лв. и
акцесорната претенция ще се уважи изцяло.
Следва
да се редуцират разноските, присъдени със заповедта за изпълнение, като се
уважат съразмерно с присъдените вземания, а именно до размера от 182, 31 лв.
При
този изход на спора на ищеца ще се присъдят направените от него деловодни разноски
съразмерно с присъдените вземания и съобразно приложения списък по чл.80 ГПК, възлизащи на сумата от 506,26 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО , че Й.Г.Г. с ЕГН ********** ***
дължи на «ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ» ЕАД със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.Васил Левски № 236 с ЕИК ********* сумата от 1372,51 лв., представляваща
стойността на доставена топлинна енергия в жилището на адрес гр.П., бул.Б. № *,
ап.* за периода 01.09.2009 г.- 30.04.2012 г., обезщетение за забава от 231,08
лв. за период 01.11.2009 г.- 08.10.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 09.10.2012 г. и
направените разноски до размера от 182,31 лв., за които вземания е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 15923/2012 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА
Й.Г.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на «ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ» ЕАД със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Васил Левски № 236 с ЕИК
********* сумата от 506,26 лв. разноски
в настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
ЕН