Р Е Ш
Е Н И Е № 25
гр.Кюстендил,
10.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
административен съд, в публично съдебно заседание на девети февруари
две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА -
СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
секретар Антоанета Масларска
и с участието на прокурор Марияна
Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД №363/2021г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
„Р.2.“ ЕООД със седалище и адрес
на управление ***, съдебен адрес *** оспорва решение №116/17.11.2021г. на ДРС,
постановено по АНД №1000/2021г. В жалбата се сочат доводи за
незаконосъобразност, представляващи касационни основания за отмяна по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП.
Ответникът чрез пълномощник в писмена молба
изразява становище за
неоснователност на жалбата
и моли да бъде оставено в сила решението на районния съд.
Заключението на прокурора от ОП Кюстендил е
за неоснователност на касационната жалба
и правилност на въззивното решение.
Предмет на касационно оспорване
е решение №116/17.11.2021г. на
ДРС, постановено по АНД №1000/2021г., с което е
потвърдено
НП №585548-F585687/05.07.2021г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ при ЦУ на НАП – София.
„Р.2.“ ЕООД *** е
санкционирано като му е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 500 лв. на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС за нарушение на
чл.118, ал.1
от ЗДДС.
ДРС
е формирал извод за законосъобразност на постановлението, приемайки че същото е издадено при спазване
процедурата по ЗАНН, поради доказаност на нарушението и неприложимост на чл.28
от ЗАНН.
Касационната
жалба е допустима, като подадена от процесуално легитимен субект на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК и
в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В
пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват
основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС. След
анализ на събраните и относими за спора доказателства, отнесени към нормите на
ЗДДС, Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, касационният съд намира
за установено следното:
Производството
пред въззвния съд
е образувано по жалба на
„Р.2.“ ЕООД ***-F585687/05.07.2021г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ при ЦУ на НАП – София.
На 05.01.2021г. в 12.06 ч. при
проверка на
търговски обект по см. на §1, т.41 от ДР ЗДДС – бърз закуска, находяща се в
гр.Дупница, ул.“Княз Борис І“ 26, е установено, че за извършена контролна покупка
на тост /сандвич/ и студена напитка алое на
обща стойност 6.20 лв. и заплатена в брой, не е издаден фискален бон от
функциониращо в обекта ФУ. Отпечатан е дневен отчет от който е видно, че
продажбата не е отразена чрез издаване на касова бележка. Проверката е
обективирана в Протокол №0404810/05.01.2021г. За констатирано нарушение на
чл.118, ал.1 от ЗДДС е съставен АУАН №F585687/13.01.2021г. Въз основа на
констатациите в него е издадено атакуваното НП.
Подлагайки на преценка обосноваността и правилностт
на въззивното решение, КАС намира, че районния
съд е спазил принципа на чл.13 от НПК за разкриване на обективната истина по
делото, събирайки всички относими, допустими и достоверни доказателства. От същите е извел правилни правни
изводи за съставомерност
на нарушението.
Административнонаказателната
отговорност на нарушителя е ангажирана за административно нарушение по чл.185,
ал.1 от ЗДДС, изразяващо се в неиздаване на документ по чл.118, ал.1 от ЗДДС. Посочената
от АНО за нарушена норма на чл.118, ал.1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Към тези лица спада и
нарушителят, доколкото стопанисва търговски обект и в същия е извършена продажба на стоки на
стойност 6.20 лв. Следователно за него възниква задължението да отчете тази
продажба чрез издаване на фискална касова бележка от регистреното в обект ФУ.
Анализът на доказателствения материал показва, че това задължение не е
изпълнено, доколкото от разпечатания КЛЕН по време на проверката не се
установява да е отразена извършената контролна покупка. Това обстоятелство се
потвърждава и от обяснение на управителя, отразен в АУАН. Релевантно за ангажиране
отговорността на търговеца по чл.185, ал.1 от ЗДДС е извършването на продажба и
неотчитането й чрез издаване на касова бележка от ФУ. Безспорно по делото е
доказано чрез писмените и гласни доказателствени средства, че е заплатен тост и
напитка на стойност 6.20 лв. и за заплащането не е издадена касова бележка.
Даденото описание на нарушението
в АУАН и НП покрива изискванията за пълнота откъм обективните елементи на
съставата му – време, място на извършване, изпълнително деяние. Налице е
корелация между фактическите констатации относно противоправното деяние и
визираните правни норми, поради което КАС счита, че АНО е изпълнил задължението
си да опише нарушението ясно и безпротиворечиво с всички елементи от обективна
и субективна страна. Санкционираният субект е ЮЛ, поради което отговорността е
безвиновна.
Изводите
за неприложимост на
чл.28 от ЗАНН също се споделят от касационния съд.
Действително в производството по ЗАНН е приложима разпоредбата на чл.93, т.9 от НК по препращане от чл.11 от ЗАНН. Според сочената наказателна норма маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление /нарушение/ с оглед липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смегчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. Липсата на
вредни последици от деянието, за което е ангажирана отговорността на търговеца, както и
увреждането на фиска, не е съставомерен елемент от фактическият състав на
нарушението. Първото по ред нарушение на дружеството представлява смегчаващо
обстоятелство, което е взето предвид от АНО при определяне и налагане на
минималната в закона имуществена санкция. Нарушението е на формално извършване,
поради което,
за да се преценява приложението на чл.28 от ЗАНН следва да се вземат предвид и
други факти и обстоятелства, както и целта на закона. Охраняваните обществени
отношения със ЗДДС са с висока степен на обществена значимост, доколкото са
свързани с облагането с ДДС на данъчно задължените субекти във връзка с
осъществяваната от тях независима икономическа дейност. Ето защо всяко
нарушение, свързано с регистрирането и отчитането на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства следва да се преценява на плоскостта на
защитения обществен интерес по ЗДДС и макар да не е резултатно, да се
характеризира с висока степен на обществена опасност. В този смисъл извършеното
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи и изложените съображения в жалбата в обратен смисъл са
несъстоятелни.
Горните съображения на касационния
съд налагат оставане
в сила на въззивното решение, поради отсъствие на
касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение №116/17.11.2021г., на
Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №1000/2021г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: