№ 1752
гр. Плевен, 22.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвия Г. И.нова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Силвия Г. И.нова Гражданско дело №
20244430103861 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Х.
П. М., ЕГН **********, от гр.Плевен, ул.“***“ №***, чрез адв. Д. М., против
„ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район „***“, ул. „***“ №***, представлявано от З.С.Р..
Ищецът твърди следните релевантни факти, на които основава
претендираните за реализиране права:
Твърди се, че на 28.06.2022 г. Х. М. е сключил договор за паричен заем
№ *** с „ВИВУС.БГ" ЕООД /с предишна фирма „4финанс“/. Твърди се, че
страните са се договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 50 лева, при
погасяване в срок до 03.07.2022 г. Твърди се, че таксата за бързо разглеждане е
в размер на 10,48 лв.
Сочи се, че на 28.06.2022 г. между страните е сключен анекс за
отпускане на допълнителна сума от 300 лв., като сумата на кредита се изменя
в размер на 350 лв., а таксата за бързо разглеждане се променя в размер на
56,90 лв.
1
Твърди се, че на 29.06.2022 г. между страните е сключен анекс за
отпускане па допълнителна сума от 50 лв., като сумата на кредита се изменя в
размер на 400 лв., а таксата за бързо разглеждане се променя в размер на 63,27
лв.
Посочва се, че в анекс №***/29.06.2022 г. кредиторът е уговорил, че ГПР
е в размер на 46,60%, лихвен процент за кредита в размер на 38,32%, сума на
лихвата след отпуснатата допълнителна сума -2,13 лв. Твърди се, че в анекс
№***/29.06.2022 е записано, че кредитополучателят дължи сума в размер на
63,27 лв. такса за бързо разглеждане.
Ищецът излага доводи, че договорът за кредит е нищожен на основание
чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПK, тъй като не е налице съществен елемент от
неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по
кредита, тъй като в договора за потребителски кредит е налице грешно
посочен размер на ГПP, а действителният такъв е в пъти по-висок от
посочения, което е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Ищецът твърди, че още със
сключване па договора е посочено, че потребителят дължи възнаграждение за
допълнителна услуга от момента на подписване на договора. Прави извод, че
се касае за уговорки по сключения договор за потребителски кредит, още
повече, че същата е инкорпорирана в самия договор, поради което следва да се
включат в годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за
потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал.1
ЗПК. Ищецът излага доводи, че невключването на допълнителните услуги от
ГПР и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги
представлява заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал. 4 ЗПK, тъй като
начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за допълнителни
услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява прикрити
разходи но кредита, с които се стига до надхвърляне ограниченията на закона
за максимален размер на ГПP. С тези действия ищецът счита, че „ВИВУС.БГ"
ЕООД е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника. Излага съображения, че целта на
уредбата на ГПP е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен
начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита служи за съпоставка на
кредитните продукти и ориентиране икономическия избор на потребителя.
2
Ищецът счита, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се
приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на
основание чл. 22 от ЗПК.
Счита още, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е
реално прилаганият в отношенията между страните, представлява
„заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от
Закона за защита на потребителите, както и по смисъла на правото на ЕС.
Ищецът счита за нищожна клаузата, с която е уговорено, че се задължава
да заплати на кредитиращото дружество такса за експресно разглеждане на
кредита.
Излага доводи, че възможността на кредитора да въвежда такси извън
стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК
и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Посочва, че е налице изрична забрана съгласно сочения текст да се
изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита. Сочи, че в случая не е налице допълнителна услуга
по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Излага доводи, че допълнителни са тези
услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в
облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно
отпускане на заема и неговото администриране, а посочените услуги са
свързани с усвояването и управлението на кредита.
Счита, че клаузата заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК,
поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Сочи, че същата не
представлява и реално предоставена допълнителна възможност или
преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се
възползва и да носи допълнителни ползи за него.
Ищецът твърди, че е нищожна клаузата, с която е начислена такса
експресно разглеждане. Сочи, че съгласно ЗПК кредиторът няма право да
събира такси, свързани с отпускането, усвояването и обслужването на
кредита. Счита, че тази клауза представлява начин кредиторът да си набави
допълнителни средства, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне
на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПK и при несъблюдаване на
основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се
3
калкулира допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна
лихва.
Счита, че е налице пряко нарушение на разпоредбата на чл. 143, т. 19
ЗЗП, тъй като тези клаузи са неравноправни и противоречащи на добрите
прави на основание умишленото въвеждане на потребителя в заблуждение.
Счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание
чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл.11, чл. 19 ЗПК, както и че клаузата,
предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане е недействителна.
Отправено е искане към Съда за постановяване на решение, с което да се
прогласи нищожността на процесния договор за заем, поради противоречието
със сочените по-горе разпоредби на ЗПК, и ЗЗД, а в условия на евентуалност,
ако се приеме, че процесния договор е действителен, да се прогласи
нищожност на отделни клаузи: на клаузата от Договор за паричен заем,
предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане.
Направени са доказателствени искания. Претендират се и направените
по делото разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор чрез юрисконсулт И. И., в срока
по чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции. Твърди, че
претенцията е недопустима, а по същество-неоснователна.
Ответникът излага доводи за недопустимост на претенцията, като сочи,
че ищецът няма интерес от водене на установителен иск, тъй като няма да
получи ефективна правна защита. Сочи, че не става ясно защо предявеният
иск е за обявяване нищожност на Договора, евентуално на негова клауза,
уреждаща заплащане на заявената и използвана допълнителна услуга, без да
се иска връщане на платената сума, уговорена чрез клаузата от Договора,
която се атакува.
Счита исковата молба за нередовна, поради според него лаконично
изложени фактически обстоятелства, относими към Договора за кредит.
Счита, че ищецът е длъжен освен да изложи твърдения за нищожност на
клаузи да посочи и техният точен индивидуализиращ белег, респективно
конкретна точка от условия. Твърди, че непосочването на точни клаузи е
резултат от неполагане на необходимата грижа за установяване на обективната
4
действителност и не касае реални пречки, които не са позволили на ищцовата
страна да изследва правоотношението изцяло.
Твърди се, че на 28.06.2022г. между страните е сключен Договор за
кредит № *** в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския
кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Твърди се, че с подписването на процесния Договор, кредитодателят
предоставя на кредитополучателя първоначалната сума в размер на 50лв.
представляваща главница по кредита, за период от 5 дни, с падежна дата
03.07.2022 г. Сочи се, че начислените такси и лихви по кредита са: договорна
лихва в размер на 0,27лв. и такса за допълнителна незадължителна услуга за
Бързо разглеждане в размер на 10,48лв. Ответникът сочи, че общият размер
на кредита, който кредитополучателят е трябвало да погаси на падежната
дата, е бил на стойност 60,75 лв.
Ответникът сочи, че запознаването с Общи условия е задължителен етап
от кандидатстването за кредит, императивно поставен от ЗПФУР. Излага
доводи, че като задължителна стъпка в процеса по кандидатстване и за да бъде
завършена заявката за кредит, кредитоискателят задължително се запознава с
избраните специални параметри и Общите условия по кредита. Излага
съображения, че предоставянето в собственост на посочената в Договора
сума, от кредитодателя на кредитополучателя, съставлява изпълнение на
задължението на кредитодателя - да предостави поисканата от
кредитополучателя сума и създава задължение на същия - да заплати на
кредитодателя посоченото в Договора за кредит задължение така, както е
уговорено между страните и спрямо формалната природа и задължителни
реквизити на договора за потребителски кредит.
Твърди, че заявената и отпусната сума по Договор за кредит № *** е
преведена от „ВИВУС.БГ“ ЕООД на Х. П. М. на 28.06.2022 г. по сметка на каса
на ,,Изипей“ АД, а Кредитополучателят е избрал този начин на получаване на
заявената от него сума.
Изложени са доводи, че в начален етап от процеса по кандидатстване и
одобрение, а именно на етап посочени от кредитоискателя конкретни
параметри, се предоставя Стандартен европейски формуляр (СЕФ) в момента,
в който Кредитоискателят е влязъл в личния си профил на сайта www.vivus.bg
и е избрал сумата и срока, за които кандидатства.Твърди се, че след това е
5
предоставен СЕФ на Кредитоискателя, който отговаря на всички изисквания
относно информацията, която трябва да съдържа.
Ответникът твърди, че след сключването на Договора за кредит
вътрешната система на Дружеството автоматично изпраща в PDF формат
Договора за кредит заедно с Общите условия към него на посочената от
Кредитополучателя e-mail поща за контакт, а именно: ***.
Изложени са съображения, че съгласно допустимата възможност в
Общите условия към Договора, ищецът се е възползвал от правото си и е
заявил получаването на допълнителна незадължителна услуга за Бързо
разглеждане на искането за отпускане на кредит, за която е начислена
горепосочената такса. Ответникът твърди, че допълнителната Услуга за бързо
разглеждане не е задължително условие за получаване на заявената сума и не
повишава шансовете на Кредитополучателя да получи Кредит. Сочи, че
същата е дължима във връзка с краткия срок, в който е направена кредитна
оценка на лицето и преценка за кредитоспособността му посредством
съответните необходими справки, които в стандартния случай без заявена
бърза услуга отнемат до 7 дни.
Изложени са аргументи, че в общия случай и когато Кредитоискателят
не желае използването на допълнителна услуга по приоритетно разглеждане
на искането за отпускане на кредит, Кредиторът извършва проверка на
кредитоспособността на кандидата и предоставя отговор в рамките на до 7
календарни дни от момента на подаване на искането. Посочва, че преди да
бъде одобрена заявката за кредит, дружеството извършва оценка на
кредитоспособността на заявителя, в това число съответните справки в
регистрите на БНБ, проверка на ЦКР, справки в НОИ, НАП, МВР и други.
Твърди, че в случая изрично заявената услуга за Бързо разглеждане гарантира
обработка на искането и получаването на отговор в рамките на до 15
(петнадесет) минути, което ангажира допълнителен финансов и човешки
ресурс и обуславя начисляването на допълнителна такса.
Ответникът се позовава на 10.1 от приложимите към Договора Общи
условия, които уреждат изричната възможност на всеки потребител да заяви и
получи допълнителни суми към вече отпуснатата такава. Сочи, че за целта
отново се преминава през процедурата за кандидатстване, описана по-горе, в
който случай, ако кредитоискателят изрично заяви ползване на услугата за
6
Бързо разглеждане на заявката, такава се предоставя от Кредитора. Твърди се,
че при подаване на искане за отпускане на допълнителна сума към основния
Договор, клиентът отново може да се възползва и да заяви допълнителната
услуга бързо разглеждане на заявката за допълнителна сума. Сочи се, че при
одобрение на последната, между страните се сключва Анекс за допълнителна
сума, по силата на който всички параметри по Договора за кредит, с
изключение на общо дължимата сума по пера, остават непроменени.
Изложени са доводи, че ищецът е изтеглил две допълнителни суми, към
първоначално отпуснатите, а именно:
-На 28.06.2022 г. е сключил Анекс за отпускане на допълнителна сума в
размер на 300 лева. Сочи, че задължението по кредита се е изменило както
следва: общо дължима сума 408,82 лв., от които главница - 350 лв; договорна
лихва - 1,92 лв; такса бързо разглеждане - 56,90 лв;
-На 29.06.2022 г. е сключил втори Анекс за допълнителна сума в размер
на 50 лв. Сочи, че задължението по кредита се е изменило както следва: общо
дължима сума 465,40 лв., от които главница - 400 лв; договорна лихва - 2,13
лева; такса бързо разглеждане - 63,27 лв.
Ответникът твърди, че ищецът Х. П. М. е погасил задължението си по
Договор № ***, включително е заплатил и оспорваната такса за допълнителна
услуга бързо разглеждане в размер на 63,27 лв.
Изложени са доводи, че в Специалните условия на процесния договор
изрично е посочен действителният размер на разходите по кредита, който от
своя страна съответства на заложената законово допустима граница,
определена в ЗПК. Твърди се, че всички параметри по процесния договор за
кредит са били изначално известни на кредитополучателя, още на етап
преддоговорна информация (обективирани в СЕФ). Ответникът счита същите
за изрично, ясно и индивидуално определени, в съответствие с повелителните
разпоредби на ЗПК, на стр.1 „СПЕЦИАЛНИ УСЛОВИЯ НА ДОГОВОРА ЗА
КРЕДИТ“. Твърди, че за да предостави потребителски кредит на клиента,
Дружеството е съобразило изцяло реквизитите и специалните условия в него
спрямо предписаните форма и съдържание.
Излага доводи, че в процесния случай, при съблюдаване принципа за
свобода на договаряне, страните са се съгласили да сключат Договор за кредит
№ *** с ГПР 48,2 %, отговарящ на законово допустимата граница.
7
Сочи, че размерът на ГПР по Договора е изчислен изцяло в съответствие
със законовата формула, разписана в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от
ЗПК. Сочи, че съгласно Специалните условия по Договора, лихвеният процент
40.97 %, а след приравняване на годишна база ГПР възлиза на 48.2 %.
Посочва, че формулата за изчисляване на Договорната лихва по кредита е
описана в т. 9.1 от Общите условия към Договора.
Счита, че заявяването на отделни допълнителни и незадължителни
услуги не следва да се включва в ГПР и поради тази причина и такса бързо
разглеждане не следва да бъде включена към ГПР и същата не е елемент от
формирането му, съгласно императивната формула, посочена в Приложение
№ 1.
Счита, че спазването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК не изключва определяне на
договорна възнаградителна лихва от 50 %, ако тя е единствен начисляван
разход за потребителя от обхвата на ГПР.
Излага доводи, че такса бързо разглеждане не се отнася до действия,
касаещи усвояване на кредита, доколкото същата се дължи за услуга, която не
касае условията по предоставянето и/или връщането на същия. Счита, че това
е такса, която е допустима и законосъобразно начислена.
Твърди, че процесният договор за потребителски кредит е съобразен
изцяло по форма и съдържание с императивните изисквания на Глава трета от
ЗПК.
Ответникът излага доводи, че всички параметри по кредита са
предварително известни и са предоставени по ясен и недвусмислен начин на
потребителя още на етап преддоговорна информация - в Стандартния
европейски формуляр /СЕФ/, откъдето ищецът е имал възможността да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да сключи
Договора при така предвидените условия или не.
Ответникът излага доводи, че при преценката дали такса „Бързо
разглеждане“ представлява „общ разход по кредита“, следва да се отчете дали
са изпълнени кумулативно заложените условия: първо - дали тази такса се
заплаща във връзка с договора за кредит; и второ - дали ползването на
услугата е задължително условие за получаване на кредита или за
получаването му при предлаганите условия. Сочи, че първото условие не е
налице, тъй като такса Бързо разглеждане няма отношение нито към
8
сключването на договора, нито към усвояването на кредита, нито към
конкретните параметри на договора за кредит - сума по кредита, дължима
срещу ползването й възнаградителна лихва и условия за определяне на
лихвата. Твърди, че това е услуга, която „ВИВУС.БГ“ ЕООД предоставя
възмездно на своите клиенти, в случаите, когато последните са заявили
желание да се възползват от нея. Твърди, че и второто условие не е налице.
Твърди, че по съществото си таксата Бързо разглеждане представлява
възнаграждение, дължимо за самостоятелна услуга, която се предоставя на
Кредитополучателя преди сключването на договора и която услуга няма
връзка с условията и параметрите на договора за кредит, отнасящи се до
определянето на размера и заплащането на възнаграждението за ползване на
предоставения паричен ресурс. Посочва, че таксата за Бързо разглеждане е
дължима за това, че Кредитоискателят изрично е заявил и се е възползвал от
възможността искането му за сключване на кредит да бъде разгледано
приоритетно с правото да получи отговор в рамките на до петнадесет минути
от получаване на искането. Сочи, че тази такса следва да възмезди усилията
на Кредитора за това, че ангажира приоритетно човешки и технически ресурс,
в рамките на до 15 минути се извършват всички необходими проверки на
данни и декларирани обстоятелства, които стандартно се осъществяват в
рамките на до 7 дни от получаване на искането за отпускане на кредит.
Твърди, че такса Бързо разглеждане няма задължителен характер, за
разлика от общите разходи по кредита, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 1
от ЗПК, както са дефинирани и в § 1, т.1 от ДР на ЗПК. Tвърди, че ползването
на услугата, а от там и заплащането на такса за нея, става само по изрично
искане на потребителя и зависи изцяло от неговата преценка - дали в
конкретния случай същият желае да получи отговор по искането си за кредит,
в рамките на определения кратък срок или не. Сочи, че ползването на услугата
Бързо разглеждане гарантира на Кредитополучателя единствено получаването
на отговор в посочения срок, но не и отпускане на кредит, тъй като е
възможно в обхвата на бързото разглеждане, при извършване оценка на
кредитоспособността на Кредитоискателя, Кредитодателят да установи, че
Кредитоискателят не е кредитоспособен и да откаже да му отпусне кредита.
Твърди, че липсата на желание за възползване от услугата по приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на кредит и незаявяването й не е пречка
да се иска кредит и да бъде отпуснат такъв кредит.
9
Твърди, че такса Бързо разглеждане не е част от общите разходи по
кредита, няма основание да се включва в обхвата на ГПР и няма основание да
се подчинява на предвидените императивни изисквания за максимално
допустим размер, няма законово основание таксата да бъде включена в
обхвата на ГПР.
В заключение, моли исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Не са направени доказателствени искания. Претендират се и
направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. С
Молба № 32278/22.11.2024г. взема становище по хода на делото. Исковата
молба се поддържа по изложените съображения. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Установява се от приетите по делото писмени доказателства договор,
приложен на л.6 от делото и анекси към него, че между ищеца и ответното
дружество е сключен Договор за кредит № *** от 28.06.2022г., с дата на
връщане на заетата сума – 03.07.2022г. по силата на който ответникът е поел
задължение да предостави на ищеца кредит в размер на 50лв., срещу
насрещното задължение на ищеца - кредитополучател, да го ползва и върне
съгласно условията на договора. Уговорен е стандартен лихвен процент за
кредита в размер на 40,97%, лихвен процент за срока на кредита– 39,42%,
такса за бързо разглеждане– 10,48лв. Общо дължима сума по кредита е 60,75
лв. Посочен е Годишен процент на разходите от 48,2%.
Установява се, от находящия се на л. 7 от делото анекс, че е сключен
Анекс за допълнителна сума от дата 28.06.2022г. към Договор за кредит №
*** от 28.06.2022г. С него отпуснатата сума е 300 лв., а общия размер на
кредита е 350 лв. Уговорен е стандартен лихвен процент за кредита в размер
на 40,97%, лихвен процент за срока на кредита след отпускане на
допълнителна сума – 40,15%, такса за бързо разглеждане след отпускане на
допълнителна сума – 56,90лв. Посочен е Годишен процент на разходите от
49,2%. Посочена е общо дължима сума по кредита 408,82 лв. Уговорено е, че
датата на връщане на кредита-03.07.2022г. не се променя.
Установява се, от находящия се на л. 8 от делото анекс, че е сключен
Анекс за допълнителна сума от дата 29.06.2022г. към Договор за кредит №
*** от 28.06.2022г. С него отпуснатата сума е 50 лв, а общия размер на
кредита е 400 лв. Уговорен е стандартен лихвен процент за кредита в размер
на 40,97%, лихвен процент за срока на кредита след отпускане на
допълнителна сума – 38,32%, такса за бързо разглеждане след отпускане на
допълнителна сума – 63,27лв. Посочен е Годишен процент на разходите от
10
46,6%. Посочена е общо дължима сума по кредита 465,40 лв. Уговорено е, че
датата на връщане на кредита-03.07.2022г. не се променя.
По делото като доказателства са приети Общи условия на договора /ОУ/
за кредит от които /чл. 15.2.а/ се установява, че в случай на забавяне на
плащания от страна на кредитополучателя, същият дължи надбавка за
наказателна лихва, която включва стандартния договорен лихвен процент,
посочен в специалните условия на договора за кредит и законовата
наказателна лихва за забава, която е в размер на 10%. В чл.15.4 от Общите
условия е регламентирано, че всички разноски, свързани с действия по
събирането на дълга на кредитополучателя, включително, но не само услугите
на дружества за събиране на вземания, разноски във връзка с телефонни
обаждания за напомняне, изпращане на напомнителни писма за просрочени
плащания и/или други основателни действия, предприети при просрочие, са за
сметка на кредитополучателя. Регламентирано е, че размерът на разноските по
тази точка се определя като се съобразява Тарифата на кредитора, не се
олихвява и се добавя към общата дължима сума от кредитополучателя.
По делото се доказва описаната от ищеца в обстоятелствената част на
исковата молба облигационна връзка по силата на сключения между тях
договор за паричен заем от разстояние по реда на ЗПФУР, сключен на
28.06.2022г., изменен с последващите анекси.
По делото е изслушано заключението по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, което Съдът възприема като обективно, обосновано, компетентно
и безпристрастно. Съгласно заключението, по параметри при отпускане на
Договор за кредит №***/28.06.2022г. на Х. П. М., ЕГН: **********,
годишният процент на разходите е 46.60%, в който не е включена такса за
бързо разглеждане в размер на 63,27 лв. При общ размер на кредита 400 лв., за
срок 1 месец и 3 дни, фиксиран годишен лихвен процент 38.32%, 1 вноска,
2,13 сума за погасяване лихва, обща дължима сума по кредита 465,40 лв.,
такса за бързо разглеждане 63,27 лв. годишният процент на разходите е 741.43
%.
Съдът приема, че към договора е приложим ЗПК, т.к. за изключване на
приложението му не е достатъчен само уговореният срок, но и дължимите по
силата на съглашението разходи да са незначителни. В случая не може да се
приеме незначителност на разходите, с оглед уговорената такса за бързо
разглеждане.
Съдът намира за основателно въведеното от ищеца възражение за
нищожност на процесния Договор за потребителски кредит, поради
неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Установява се, че в процесния договор за потребителски кредит е посочен
ГПР -48,2%, т. е.формално е изпълнено изискването на чл.11 ал.1, т.10 ГПК и
размерът му не надвишава максималния по чл.19 ал. 4 ЗПК. Този размер обаче
не отразява действителния такъв, тъй като не включва регламентираната Такса
за бързо разглеждане, която съдът намира, че следва да е включена. Според
дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“,
съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
11
потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси. В този смисъл е
установената практика на СЕС, като например Решение от 21.03.2024 г. по
дело С-714/2022 г., в което е прието, че чл.3 б.„ж“ от ДиректИ. 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на ДиректИ. 87/102/ЕИО на
Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги,
които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия
тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за
отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума,
както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се
намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3,
буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за
получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
Съгласно практиката на Европейския съд по ДиректИ. 93/13/ЕИО на
Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
въведена в ЗЗП с § 13а от Допълнителните разпоредби, "... националният съд е
длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза,
когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства.
Когато счете такава клауза за неравноправна, той не я прилага, освен ако
потребителят се противопостави на това.. ". По смисъла на § 13, т. 1 от ДП на
ЗЗП, ищецът е потребител, тъй като е физическо лице, което придобИ. стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
Съобразно чл. 22. (действащ от 23.07.2014 г.) когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгл. чл. 11, т. 7
договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Общите разходи по кредита съгласно §1 от ДР на ЗПК са всички разходи по
12
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, в договорите за кредит по ясен и
разбираем начин трябва да са посочени годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно §1, т.1 ЗПК, в
общия разход по кредита за потребителя, се включват и всички видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато
сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на
кредита.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент, който
към момента на сключване на договора е бил 0.0 %, плюс 10 %), което
означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от
взетата сума. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, са
нищожни по аргумент от чл. 19, ал. 5 от ЗПК. В договора е посочено, че
размерът на ГПР по кредита е 48,2 %, а съгласно дефиницията на ГПР в
общите условия към договора в него не са включени разходите по
допълнителни незадължителни услуги, към които се числи и процесната.
Така, включвайки таксата за бързо разглеждане на заявката към приложимия
по договора размер на ГПР несъмнено води до превишаване на посоченото
ограничение в размера на ГПР от 50%, а именно до изчисления от
експертизата ГПР от 741,43%.
С оглед изложеното, Съдът приема, че в процесния договор не е посочен
действителния ГПР, съгласно нормата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Посочването в договора за кредит на ГПР по-нисък от действителния такъв,
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, което
води до нелоялна и по-специално заблуждаваща търговска практика по
смисъла на член 6, параграф 1 от ДиректИ. 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава
или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на
договора и го подтиква, или е възможно да го подтикне да вземе решение за
13
сделка, което в противен случай не би взел. Клаузата относно общия размер на
сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на
чл.3 §1 и чл.4 §1 от ДиректИ. 93/13/ЕО и влече на основание чл.22 ЗПК
недействителност на договора в неговата цялост. Съгласно разпоредбата на
чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да
дължи лихва или други разходи по кредита.
Целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по
еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да
служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия
избор на потребителя (в този смисъл е Решение на СЕС от 21 април 2016 г. по
дело C 377/14). Неизпълнението на изискванията за неговото изчисляване
злепоставя целта на ДиректИ.та да има единен съпоставим прозрачен пазар на
кредитите, защото по този начин потребителят бИ. подведен и не може да
сравни продуктите адекватно. Размерът на ГПР е от съществено значение за
преценката на потребителя дали да сключи договора, поради което
неправилното му посочване е достатъчен аргумент да се приложи най-тежката
санкция недействителност на договора. Посочването на неверен ГПР засяга
два от съществените принципа, на които се гради правото на ЕС – лоялна
конкуренция и защитата на потребителите, поради което това нарушение е
съществено и следва да води до недействителност на целия договор по
смисъла на чл. 22 ЗПК.
С оглед на това Съдът счита, че по този начин потребителят е заблуден
относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора,
както и реалните разходи по кредита, които ще стори.
Неспазването на този реквизит от договора, съставлява нарушение на
императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. А съгласно чл.22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2
и чл.12, ал.1, т.7 - т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В обобщение Съдът стига до извод, че на основание чл.26, ал.1 ЗЗД,
Договорът за кредит е нищожен, тъй като противоречи на чл.11, т.10 ЗПК, и на
основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД е нищожен, тъй като противоречи на добрите
нрави. При горните изводи, Съдът приема, че главният иск за прогласяване
недействителността на договор за кредит Договор за кредит
№***/28.06.2022г. е основателен.
Предвид основателността на този иск, Съдът не следва да се произнася
по предявения при условия на евентуалност иск.
14
Във връзка с гореизложеното, с оглед уважаване на главния иск, не се е
сбъднало процесуалното условие за разглеждане на иска, предявен при
условията на евентуалност, поради което Съдът не дължи произнасяне по
него.
Останалите възражения на страните не следва да бъдат обсъждани,
поради неотносимостта им към правния спор.
По отношение разноските по делото :
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът
„ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК *** следва да бъде осъден да заплати на ищеца Х.
П. М., ЕГН ********** направените по делото разноски, както следва: 50 лв.
за държавна такса, 250 лв. за съдебно-счетоводна експертиза, 5 лв. за съдебно
удостоверение.
Съдът намира, че за уважаването на искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА е достатъчно да е представен договор за
правна защита и съдействие, сключен между страна в процеса и адвокат-
пълномощник, в който да е записано изрично, че адвокатът ще оказва
безплатна правна помощ и съдействие на страна по делото–физическо лице,
което се намира в затруднено материално положение, както и да е направено
искане за присъждането на такова възнаграждение. Съдът няма задължение по
закон да проверява дали страната е материално затруднена, за да може да
уговаря с адвоката пълномощник на същата, безплатна адвокатска правна
помощ и съдействие по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, доколкото се касае за вътрешни
отношения между представител и представляван. При уговорено адвокатско
възнаграждение между представител и представляван, което е заплатено от
представлявания, разходите се присъждат в полза на страната-упълномощила
адвоката по делото, а при осъществена безплатна адвокатска защита и
съдействие на материално затруднено физическо лице-страна в
производството, разноските се присъждат на адвоката / както е в настоящия
случай/, тоест и в двата случая се дължи адвокатски хонорар предвид изхода
на делото.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъдят
разноски за предоставената безплатна правна помощ в минималния размер по
Наредба №1/2004, а именно 480 лв., при съобразяване, че адвокатското
дружество е регистрирано по ЗЗДС. Съдът намира, че нормата на чл. 7, ал. 2
НМРАВ определя правила за изчисление на минималните размери на
адвокатските възнаграждения съобразно материалния интерес, т.е. като сбор
от цената на предявените искове, а не поотделно съобразно цената на
отделните претенции. В този смисъл може да бъде посочено и Определение
№ 60345 от 11.10.2021 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, постановено по
15
ч.гр.д. № 3103/2021г., в което, макар и постановено по друг спорен въпрос,
Съдът е приел, че възнаграждението на адвоката е единно, като база за
определянето му е единствено материалния интерес по правния спор, а не
броя на предявените искове и броя на ответниците.
Предвид гореизложеното, и съобразявайки фактическата и правна
сложност на делото, ответникът „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр.София, район „***“, ул. „***“ №***,
представлявано от З.С.Р., следва да бъде осъден да заплати на *** „Д. М.“ гр.
София, вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***, фирмено дело №***г. по
описа на Софийски градски съд, представлявано от адвокат Д. М. М. от
САК, сумата от 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказаната по производството безплатна правна помощ.
По изложените съображения Районен съд-Плевен
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД Договор за кредит
№*** от 28.06.2022г. сключен между Х. П. М., ЕГН **********, от гр.Плевен,
ул.“***“ №*** и „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „***“, ул. „***“ №***, представлявано от З.С.Р.,
поради противоречие със закона ЗПК и ЗЗД и добрите нрави.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „***“, ул. „***“ №***,
представлявано от З.С.Р., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Х. П. М., ЕГН **********,
от гр.Плевен, ул.“***“ №*** направените по делото разноски: 50 лв. за
държавна такса, 250 лв. за съдебно-счетоводна експертиза, 5 лв. за съдебно
удостоверение.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА, „ВИВУС.БГ“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „***“, ул.
„***“ №***, представлявано от З.С.Р., ДА ЗАПЛАТИ на *** „Д. М.“ гр.
София, вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***, фирмено дело №***г. по
описа на Софийски градски съд, представлявано от адвокат Д. М. М. от
САК, адвокатско възнаграждение в размер на 480лв. за оказаната по
производството безплатна правна помощ.
16
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
17