Р
Е Ш Е
Н И Е
260270/11.6.2021г.
гр.
Шумен
Шуменският
районен съд, в публичното
заседание, на деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Людмила Григорова
при секретаря Д. Христова, като разгледа
докладваното от районния
съдия гр. д. №423 по описа за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е брачен иск, с правно основание чл.49, ал.1
от СК.
В молбата си до
съда ищецът Н.Х.С., ЕГН **********,***, излага, че с ответника И.Г.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, са сключили граждански брак на 18.01.1985 г., като от брака си имат
родени четири деца, пълнолетни към датата на подаване на молбата. Ищцата
твърди, че по време на брака тормозът върху нея от страна на съпруга ѝ
бил много чест. Ответникът непрекъснато упражнявал върху нея психическо и
физическо насилие. Ищцата била принудена да се изнесе от жилището им, намиращо
в с. Тервел, общ. Хитрино и да си наеме квартира в гр. Шумен. Ответникът
продължил да я притеснява, като идвал в гр. Шумен и ѝ отправял закани и заплахи.
Ищцата страдала от сериозно заболяване и тези заплахи се отразявали негативно
върху здравето ѝ. Същата се страхувала от съпруга си. Била инициирала
производство по Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/, по което ѝ
била издадена заповед за незабавна защита. Поради изложеното, моли съда да
постанови решение, по силата на което да бъде прекратен сключеният между
страните граждански брак, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, по
вина на съпруга. Претендира и разноски.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата
на чл.131 от ГПК, ответникът, редовно уведомен, не представя писмен отговор. Не
се явява и в съдебно заседание, за да изрази становището си по така предявения
иск за развод.
След като се запозна с изложеното и
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът възприе следното: Видно от представеното удостоверение,
издадено въз основа на акт за граждански брак №1/18.01.1985 г., съставен от длъжностното
лице по гражданско състояние при Община Хитрино, кметство с. Тервел, се установи, че страните са законни съпрузи
от 18.01.1985 г. Безспорно
е между страните, а
се установява и от събраните по делото гласни доказателства, че в началото на
2021 г. ищцата напуснала семейното жилище, находящо се в с. Тервел и се
преместила на квартира в гр. Шумен. От събраните по делото гласни
доказателства, се установи, че ответникът постоянно притеснявал съпругата си на
работно ѝ място, биел я, докато е на работа, което ѝ пречело да
изпълнява трудовите си задължения. Свидетелката Павлова заяви, че ответникът
изпитвал постоянна ревност към ищцата, въпреки че последната не му давала
поводи за това. Тези му действия довели до преместването на ищцата на друго
работно място. Докато съпрузите са живеели заедно, ищцата често отсъствала от
работа, тъй като ответникът я биел. Съдът дава вяра на събраните гласни
доказателства, тъй като същите са конкретни, произлизат от трето,
незаинтересовано от изхода на делото лице, пряко и непосредствено възприело
описаното. От събраните по делото писмени доказателства /заповед за незабавна
защита и заповед за защита, издадени по гр.д.№357/2021 г./, се установи, че по
молба на ищеца е образувано производство по ЗЗДН, в което е постановено
решение, по силата на което ответникът е задължен да се въздържа от упражняване
на домашно насилие спрямо ищцата, като му е забранено да приближава последната,
както и жилището, което същата обитава, намиращо в гр. Шумен и местоработата
ѝ-ОП „Чистота“, гр. Шумен, за срок от три месеца.
Съпругата изразява категорично
желанието си за прекратяване на брака ѝ с ответника.
Позовавайки се на изложеното и изразеното
категорично нежелание на съпругата да възобнови съжителството си с ответника,
съдът намира, че бракът между страните е изпразнен от взаимна обич, доверие,
уважение, емоционална, духовна и физическа близост, единство на целите и
интересите и съществува повече във вреда на съпрузите, отколкото полза, без
реални перспективи за заздравяването му. Очевидно е, че към настоящия момент двамата се намират
във фактическа раздяла, като липсва желание да възобновят съжителството си.
Брачната връзка съществува само формално и същата е изпразнена от своето
вътрешно съдържание, съответстващо на морала и закона. Отношенията между
съпрузите са дълбоко разстроени, поради което запазването на брака противоречи
на принципите на морала. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може
да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните
съпружески отношения. Поради изложеното съдът намира, че запазването на
семейството във вида, в който съществува е правно и житейски неоправдано. Ето защо, приема, че бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен, и следва да бъде прекратен.
Досежно вината, счита, че тя принадлежи
на съпруга, тъй като по делото единствено се събраха доказателства за негово
противобрачно поведение, с което той е нарушил основни принципи, залегнали в
основата на брачните отношения и предвидени в разпоредбите на чл.2, т.6 и т.7,
чл.14, чл.16 и чл.17 от СК, а именно уважение, грижа, разбирателство, зачитане
на личността в семейството и общи грижи за семейството. Данни за осъществено
противобрачно поведение от страна на съпругата не се събраха.
Относно фамилното име на съпругата, имайки предвид обстоятелството,
че преди и след сключване на брака, съпругата е носела фамилното име С., заключава,
че след прекратяване на брака същата следва да продължи да носи същата фамилия.
На основание чл.329, ал.1 от ГПК, деловодните
разноски следва да се възложат върху виновния съпруг И.Г.С., ЕГН **********.
Съобразявайки
се с трудоспособната възраст на страните, съдът определя окончателна държавна
такса по предявения брачен иск в размер на 50.00 лева, от които приспада
първоначално внесените от ищцата 25.00 лева. Остатъкът от определената държавна
такса следва да се заплати от ответника.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да изплати на ищеца извършените по делото разноски, в размер
на 625.00 лева.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА, сключения на 18.01.1985 г., с акт №1/18.01.1985 г. на
длъжностното лице по гражданско състояние при Община Хитрино, с. Тервел, граждански
брак между И.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.Х.С., ЕГН **********,***, КАТО
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ВИНА за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака има СЪПРУГЪТ - И.Г.С., ЕГН **********.
ЗАПАЗВА фамилното име на съпругата - С..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото
в размер на 50.00 лева /петдесет лева/.
ОСЪЖДА И.Г.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Шуменски районен съд сума, в размер на 25.00 лева /двадесет и пет/
лева, представляваща остатък от държавна такса за водене на делото.
ОСЪЖДА И.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на Н.Х.С., ЕГН **********,***, сума в размер на 625.00 лева /шестстотин
двадесет и пет лева/, представляваща извършените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: