Решение по дело №1417/2020 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260082
Дата: 27 октомври 2020 г. (в сила от 5 февруари 2021 г.)
Съдия: Красимир Маринов Кръстев
Дело: 20203630201417
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                                                                                     

 

                                                                          260082/27.10.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На дванадесети октомври две хиляди и двадесета година,

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                                Председател: Красимир Кръстев

 

Секретар Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 1417 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е Наказателно постановление № В-0050592 от 24.06.2020г. на Директора на Регионална дирекция КЗП гр. Варна, с което на основание чл.113 ал.1 от Закона за защита на потребителите във връзка с чл.222а от ЗЗП, на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, р-н. “Младост” 4, ж.к. „Младост“ 4, БИЗНЕС ПАРК София, сграда 6, ЕИК ********* е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000лв.  /три хиляди  лева/. В жалбата си до съда жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като необосновано и недоказано и издадено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, като излага подробно аргументите си за това, алтернативно моли за намаляване размера на наложеното наказание. Моли за присъждане на юристконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован,  не се явява, не се явява и упълномощен процесуален представител.

            Административно-наказващият орган, издал НП, редовно призован не се явява, в придружително писмо моли жалбата да се отхвърли и се остави в сила издаденото НП. Представя писмено становище в което моли НП да бъде потвърдено и да се присъди  юристконсултско възнаграждение

            Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

      От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 28.04.2020г. компетентни длъжностни лица при Комисия по търговия и защита на потребителите - гр. Шумен извършили проверка в обект стопанисван от жалбоподателя, а именно - „Теленор“ – магазин за продажба на мобилни апарати намиращ се в гр. Шумен на бул. “С. Велики” № 46В, за което бил съставен Констативен протокол № К-2689789 от 28.04.2020г. В протокола било отразено, че проверката се извършва във връзка с постъпила потребителска жалба с Вх. № В-03-638/23.04.2020г. от С. Ю. Р.. При проверката е установено, че в момента обекта работи и обслужва клиенти. Жалбата на потребителя е относно рекламация на мобилен телефон “Samsung” модел „Galaxy А40“. В жалбата било посочено, че телефона е закупен на 20.09.2019г. Телефона проявил дефект – „ екрана потрепва и забива“ и по този повод потребителя предявил рекламация на 30.09.2019г. Рекламацията е приета на 08.04.2020г.с протокол  за приемане на устройство № *********, като описание на повредата е записано „екрана потрепва и телефона забива“. Със сервизен протокол № ********** от 15.04.2020г. търговецът „Теленор България“ ЕАД отказва да отремонтира гаранционно телефона с мотива „Следи от корозия по конектора за зареждане и размит стикер от влага“.  

            Във връзка със съставения констативен протокол от дружеството жалбоподател било изискано становище, поради какви причини телефона не е отремонтиран. С изх. № 114/04.05.2020г. бил получен отговор, че проблемът се състои в това: Следи от корозия и размит стикер за влага по конектора за зареждане. Неправилна експлоатация от страна на потребителя.  Тези констатации на оторизирания сервиз не били отразени в протокола за приемане на телефона.

На 28.05.2020г. за констатираното при проверката извършена на 28.04.2020г., бил съставен АУАН № К-0050592/28.05.2020г., като актосъставителя е счел, че с това жалбоподателят е нарушил чл.113 ал.1 от ЗЗП. Акта е съставен и връчен на упълномощено от жалбоподателя лице, който го е подписал без забележки. Не се е възползвал от правото си по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок да депозира писмени възражения по акта. Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка е издадено Наказателно постановление № В-0050592 от 24.06.2020г. на Директора на Регионална дирекция КЗП гр. Варна, с което на основание чл.113 ал.1 от Закона за защита на потребителите във връзка с чл.222а от ЗЗП, на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, р-н. “Младост” 4, ж.к. „Младост“ 4, БИЗНЕС ПАРК София, сграда 6, ЕИК ********* е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000лв.  /три хиляди  лева/, тъй като отразеното в акта и в НП представлява нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП.

Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, н.Й. - актосъставител и В.Г. свидетел при установяване на нарушението, те са установили по безспорен начин, че предявената рекламация не е отстранена. При поискване от тяхна страна на становище от страна на „Теленор“ такова им е представено, като жалбоподателя по същества не отрича констатираното при проверката, но заявява, че повредата се дължала на механично въздействие, което е основание за отказ от гаранционно обслужване. При поискване на доказателства за такова механично въздействие, такива не били представени.

На търговеца е вменено задължението да привежда потребителската стока в съответствие с договора за продажба на стоката и това трябва да става в едномесечен срок от предявяване на рекламацията от потребителя. Смисълът, който законодателя е вложил в чл. 113 ал.1 от ЗЗП е потребителя да е защитен, като потребителската стока когато не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба. Това в настоящия случай не е станало.

 При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят   действително е извършил визираното в акта и в НП нарушение на Закона за защита на потребителите. Закона е категоричен чл.113 ал.1 от ЗЗП гласи “ Когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба”. Установи се по безспорен начин, че жалбоподателя е извършил визираното в наказателното постановление нарушение. Обекта в който е извършена проверката и констатирано нарушението се стопанисва от „Теленор България ЕОД. Правилно актосъставителя е ориентирал проверката си към “Теленор България” ЕОД и съответно е съставил АУАН именно на този търговец. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочат самото НП и да повлекат неговата отмяна.

            Относно размера на наложеното наказание, разпоредбата на чл. 222а от ЗЗП предвижда: “ За нарушение на чл. 113 на виновните лица се налага глоба, а на ЕТ и юридическите лица “имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лева. При индивидуализация на наказанието, с оглед постигане целите  установени с разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, наказващия орган е спазил разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН, като е наложил възможно най-тежкото наказание, имайки предвид, че за аналогични такива нарушения жалбоподателя е санкциониран повече от пет пъти и въпреки това не си е взел нужната поука и продължава да върши същите нарушения.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

            Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на процесуалния представител на  административнонаказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /в сила от 03.12.2019 год./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на  чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 120 лева, в какъвто размер е и направеното искане от административно-наказващият орган.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № В-0050592 от 24.06.2020г. на Директора на Регионална дирекция КЗП гр. Варна, с което на основание чл.113 ал.1 от Закона за защита на потребителите във връзка с чл.222а от ЗЗП, на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, р-н. “Младост” 4, ж.к. „Младост“ 4, БИЗНЕС ПАРК София, сграда 6, ЕИК ********* е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000лв.  /три хиляди  лева/.

            ОСЪЖДА “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, р-н. “Младост” 4, ж.к. „Младост“ 4, БИЗНЕС ПАРК София, сграда 6, ЕИК ********* да заплати на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП сумата от 120 /сто и двадесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                                                                                                            Районен  съдия: