РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Нови пазар, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20243620100772 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Предявен е от ищеца И. С. А. от гр. В. отрицателен установителен иск по чл. 439, ал.1
от ГПК спрямо ответника А. Б. Г. от гр. Н., че ищецът не дължи сумата от 4736.71лв.
представляваща остатък от законна лихва върху главницата, изчислен до ***г., тъй като за
периода от датата на последното извършено изпълнително действие ***г. по издадения ИЛ
от ***г. от НПРС до датата на подаване на молба за образуване на ново изпълнително дело -
***г. поради изтекла погасителна давност.
Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист издаден на ***г. от НПРС, е
образувано изпълнително дело № *** г., преобразувано в изпълнително дело № *** г.,
преобразувано в изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ Р.Р., рег. №*** и район на
действие ОС Ш.. Съгласно данните по ИД № *** и отбелязаното на гърба на ИЛ от ЧСИ,
делото е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като последното изпълнително
действие е от дата ***г. - запор на трудово възнаграждение.
С молба с вх. №*** от ***г. е било образувано ново изпълнително дело № *** по
описа на ЧСИ Р.Р., със същия изпълнителен лист издаден на ***г. от НПРС. Сумите
съобразно изпълнителния титул са както следва: главница в размер на 5000.00лв., ведно със
законна лихва от ***г. и 350лв.- разноски по гражданско дело. Поради извършени
погасявания в предходно образувани изпълнителни дело, ЧСИ Р.Р. е връчил на И. С. А.
1
Покана за доброволно изпълнение (ПДИ), в която е посочен остатъка от дълга: 5000.00лв.
главница, законна лихва в размер на 197.27лв. за периода ***г. - ***г., 6 355.05лв
неолихвяеми вземания - представляваща непогасена мораторна лихва за минал период до
***г. подаване на молба за образуване на ново изпълнително дело - ***г., са изминали
повече от три години.
Ищецът твърди, че съгл.чл.111, б."в" от ЗЗД, вземането за лихви е погасено с
изтичането на тригодишна давност, поради което всички начислени такива до ***г. са
погасени по давност.
Съобразно ПДИ непогасената законна лихва за минал период до ***г. е в размер на
6355.05лв. При изчисляване на законната лихва, върху главницата, за периода от ***г.до
***г., се установявало, че дължимия непогасен по давност размер на законна лихва е 1
618.34 лв. Предвид което разликата между 6355.05лв. и 1618.34лв. - 4736.71лв.
представляваща остатъка от законна лихва върху главницата, изчислен до ***г., бил погасен
по давност.
Ищецът твърди, че по ИД № *** г. по описа на ЧСИ Р.Р., са постъпили суми, които
подлежат на разпределяне, както и че с Обезпечителна заповед от ***г. по ЧГД ***г по
описа на РС Ш., е спряно изпълнението по делото, включително и извършване на
разпределяне и изплащане на суми, до постановяване на Решение от компетентния съд за
установяване на погасената по давност законна лихва в размер на 4 736.71лв.
Предвид на горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 4736.71лв.
представляваща остатък от законна лихва върху главницата, изчислен до ***г., тъй като за
периода от датата на последното извършено изпълнително действие ***г. по издадения
изпълнителен титул (ИЛ от ***г. от НПРС) до датата на подаване на молба за образуване на
ново изпълнително дело - ***г., вземането е погасено по давност.
Ищецът претендира направените по делото разноски.
От името на ответника е постъпил по пощата писмен отговор в законоустановения
месечен срок. С него се сочи, че искът е допустим, но е неоснователен.
Оспорва твърдеинето на ищеца за настъпила погасителна давност относно вземането
за лихви за времето до ***г.
Ответникът сочи, че след първоначалното образуване на изп.дело при ЧСИ рег.№***
в КЧСИ под №***г., изпълнителния процес е бил продължен от ЧСИ с рег.№*** в КЧСИ,
като е било образувано ИД № ***, както и от ЧСИ с рег.№*** в КЧСИ, относно ИД № ***.
След прилагане на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и подаване на молба от взискателя, на ***г.
е образувано и висящо изп.дело № ***г. по описа на ЧСИ рег.№*** в КЧСИ.
Според ответника изпълнителния процес във времето преди *** г., както и след това,
е бил висящ и не е налице основание да се прилага погасяване по давност на вземанията за
2
присъдена законна лихва. Ответинкът сочи, че предприемането на дейсвия по
изпълнителното дело прекъсва давността съгл. чл. 116 от ЗЗД.
Сочи, че в случая давността е 5 – годишна на основание чл.117 ал.2 от ЗЗД, тъй като
касае вземане присъдено със съдебно решение или с влязла в сила заповед за изпълнение.
Според ответника, ищецът неправилно разделя вземанията по характер, тъй като
мораторната лихва следва главното вземане, за което не е налице основание за прилагане на
погасителна давност.
Според ответника погасителна давност не тече, докато трае изп.процес.
Поради горното ответникът моли съда да отхвърлите изцяло исковата претенция като
неоснователна и необснована и да му бъдат присъдени направените по делото съдебно-
деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и приложимия закон, и
съгл.чл.235 ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По фактите:
Срещу ищецът е бил издаден изпълнителен лист (ИЛ) №**/*** г. по ч.т.д. № *** г. на
РС Н. (копие от него е приложен в т. І, на л. 104 и л. 165 от настоящето дело), съгласно
който ищецът И. А. е бил осъден да плати на ответника А. Б. Г. сумата от 5000лв., ведно със
законната лихва от подаване на молбата – *** г. до окончателното й заплащане, както и
сумата от 350 лв. разноски по делото.
Въз основа на издадения изпълнителен лист са били образувани/преобразувани
последователно следните изпълнителни дела:
1/ ИД № ***г. на ЧСИ рег.№*** в КЧСИ Я.Д.. Самото дело не е приложено по
настоящето производство, поради унищожението му от ЧСИ, л. 83.
По това дело, съгласно положените щемпели върху изпълнителния лист са
извършвани плащания от страна на длъжника в полза на взискателя, като последното
плащане от ЧСИ към взискателя е било на *** г.
2/ На *** г. е образувано ново ИД № *** г. пред ЧСИ рег.№*** в КЧСИ Я.Д., л. 163 и
следв. от настоящето дело.
По това дело не е била връчена ПДИ на длъжника. Всички съобщения до длъжника са
останали невръчени.
На *** г. е бил наложен запор върху банковата сметка на длъжника в „Юробанк
България“ АД, получен на *** г., л. 124 от делото. Относно този запор в писмото на банката
е посочено, че в сметката „няма авоар“.
На *** г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника във
фирма „***“ ООД, гр. В.. Съобщението е получено от работодателя на *** г. Съгласно писмо
3
от *** г. работодателя е уведомил ЧСИ, че запорът ще се изпълнява, съгл. чл. 446 ГПК.
По наложения запор върху възнаграждението от„***“ ООД, гр. В. не са постъпвали
по ИД суми.
На *** г.е подадена от взискателя молба за прехвърляне на ИД при ЧСИ А.Т., която е
резолирана „да“ на 11.12.2013 г.
ИД № *** г. пред ЧСИ рег.№*** в КЧСИ Я.Д., е приключено на *** г., съгласно
положения на последната страница от делото печат, л. 292 от настоящето дело.
3/ На *** г. е образувано ИД № *** г. на ЧСИ с рег. №***, А.Т., л. 301 - 499 от
делото. Горното ИД е образувано след преобразуване на ИД № *** г. на ЧСИ рег.№*** в
КЧСИ Я.Д., съгласно писмо на л. 301 от настоящето дело.
Горното ИД е било преразпределено на ЧСИ с рег. №*** Д.З., поради прекратяване на
правомощията на ЧСИ А.Т., съгласно заповед на МП служебният архив е бил предаден на
ЧСИ №*** Р.Р., като първоначално делото е продължило под същия номер, т.е под № *** г.
Това се потвърждава и от писмо на л. 415 на КЧСИ до ЧСИ №*** Р.Р., който е приел по
същите причини ИД № *** г. на ЧСИ А.Т., както и от Разпореждане на ЧСИ №*** Р.Р., л.
490 от настоящето дело.
По ИД № *** г. са били извършвани следните изпълнителни действия:
На *** г. на длъжника е била връчена ПДИ, л. 338, получена лично от него.
На *** г. взискателят е поискал от ЧСИ налагането на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника.
На *** г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
На ***г., запорното съобщение е получено от работодателя „Транстриумф холдинг“
АД, л. 346.
По това ИД са били събрани суми и на взискателя са изплатени такива на *** г., на
*** г., на *** г., *** г. и на *** г., съгласно отбелязването върху ИЛ, л. 104 (гърба).
На *** г. по ИД № № *** е постъпило писмо, л. 443, от работодателя, който
уведомява ЧСИ, че получаваното от длъжника трудово възнаграждение е под нетния
минимум от 510 лв. и не подлежи на удръжка по запорното съобщение. Писмото е получено
от ЧСИ Р.Р. на *** г.
На *** г. е било постъпила молба от представителя на взискателя, л. 450, за справка
за актуални трудови договори на длъжника, която не представлява искане за извършване на
4
изпълнителни действия. Взискателят е уведомен на *** г. от ЧСИ, л. 452, за установеното по
справката и за необходимостта от заплащане на такса за налагане на запор.
Последното постъпило от работодателя „Транстриумф холдинг“ АД преводно
нареждане е от *** г., за сумата от 260 лв., л. 444.
4/ На *** г. е било образувано ИД № *** г . на ЧСИ с рег. №***, Р.Р., л. 295, което е
преобразуваното пред него ИД № *** г. (последното се установява от изпратеното от ЧСИ
Р.Р. запорно съобщение № *** г., л. 463 от делото).
По това дело на л. 397 е приложено запорно съобщение № *** г. от ЧСИ с рег. №***
Х. Г. с РД – ОС В. до ЧСИ №*** Д.З., приела служебния архив на ЧСИ А.Т., вкл. и по ИД
№№ *** и *** г., съгласно което по ИД № № *** г. е наложен запор върху вземанията на
А. Б. Г., в качеството му на взискател по ИД №№ *** и *** по описа на ЧСИ А.Т..
На *** г. е наложен нов запор № *** г върху трудовото възнаграждение на
длъжника, получено от работодателя „Транстриумф холдинг“ АД на *** г., л. 465, и на
длъжника връчено на *** г., л. 464.
Работодателят, с писмо от *** г., л. 467, е уведомил ЧСИ, че ще бъдат внасяни
съответните удръжки по ИД № *** г.
На *** г. ЧСИ е получил писмо от работодателя, който сочи, че трудовият договор с
длъжника е прекратен на *** г., л. 469. С това наложеният запор не е произвел желаното
действие по принудително събиране на вземането.
След налагането на запора от ЧСИ Р.Р. със запорно съобщение № *** г., л. 463, по ИД
е постъпила от „Транстриумф холдинг“ АД на *** г., л. 471, парична сума в размер на 482
лв.
С платежно нареждане от *** г., л. 475, ЧСИ Р.Р. е изплатил по ИД № № *** г. на
ЧСИ с рег. №*** Х. Г. сумата от 447 лв., във връзка с наложения върху вземанията на А. Г.
вземания запор.
Платеното на *** г. по сметка на ИД № *** г. на ЧСИ с рег. №*** Х. Г., поради това,
че е във връзка с наложен върху вземанията на взискателя, се счита за извършено в полза на
взискателя плащане.
На *** г. по делото е постъпило писмо от ЧСИ с рег. №*** Х. Г. до ЧСИ Р.Р., л. 480-
481, съгласно което уведомява за вдигнат запор срещу длъжника А. Б. Г. по изп. д. № *** г.
на ЧСИ с рег. №***, поради прекратяването му.
5
На *** г., ЧСИ №*** Р.Р., е постановил постановление за прекратяване на ИД № №
*** г. на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, поради това, че взискателят не е поискал
извършването на изп.действия по делото в продължение на 2 години.
Съобщението за прекратяване е получено от взискателя на *** г.
По това ИД последното изпълнително действие е извършеното на *** г. по сметка на
ИД № *** г. на ЧСИ с рег. №*** Х. Г., плащане.
5/ ИД № *** г. на ЧСИ Р.Р. е образувано по молба от *** г., л. 103 от настоящето
дело, на взискателя А. Б., въз основа на първоначалния ИЛ.
По това дело е изпратена до длъжника ПДИ.
Съгласно посоченото в ПДИ, л. 119, задължението по ИД възлиза на 12 852,69 лв., от
които главница 5000лв., законната лихва в размер на 197,27 лв. за периода от *** г. до *** г.,
6 355,05 лв. неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и др.), 1300,37 лв. Такси
по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към *** г.
ПДИ е получена от длъжника на *** г.
По делото са наложени запор № *** г., л. 117, върху банкови сметки в ЦКБ АД,
получен на *** г. и запор № *** г., л. 118, върху МПС, л.а *** с рег. № ***, получен на *** г.
На *** г., ищецът е извършил на плащане на сумата от 12837,38 лв., л. 137 от делото,
от която съгласно Протокол за разпределение, л. 139 от делото, са платени 6966,02 лв. за
взискателя. Приложено е и платежно нареждане за същата по размер сума на л. 142.
Платената на взискателя сума в размер на 6966,02 лв., е отразена и на щемпела върху
ИЛ, л. 104 (гърба).
След извършеното от длъжника по изпълнителното дело плащане, остават като
дължими в полза на взискателя по ИД само сумите за неолихвяеми вземания в размер на
4736,71 лв., съгласно посоченото в Протокол за разпределение, л. 139 от делото. В полза на
ЧСИ са сумите за дължими такси, посочени в т. 6.2 от Протокола за разпределение.
По ИД № *** г. е приложено копие от Обезпечителна заповед №**/*** по ч.гр.д. №
*** г. на РС Ш., л. 124 от делото, с която е допуснато обезпечение на иск по чл. 439, ал.1
ГПК, чрез спиране на ИД № *** г., за вземане в размер на 4736,71 лв., като неолихвяеми
вземания (мораторни лихви).
С Постановление от *** г. на ЧСИ Р.Р., л. 125 от делото, ИД № *** г. е спряно на
основание чл. 432, ал.1, т. 1 ГПК вр. чл. 397 ГПК за вземането за неолихвяеми вземания в
размер до 4736,71 лв. и разпределение на същите.
6
На *** г. длъжникът И. А. е платил по сметка на ЧСИ по ИД № *** г. сумата от
12837,38 лв., л. 137 от делото.
На л. 139 е приложен протокол за разпределение на платената от длъжника сума,
съгласно който с платената сума са погасени следните вземания: главница от 5000 лв.,
неолихвяемо вземане от 1618,34 лв. и законна лихва от 235,58 лв.
Оставаща непогасена част са следните вземания: 4736,71 лв. неолихвяемо вземане, по
отношение на което производството е спряно.
На взискателя, на 02.07.2024 г. е изплатена сумата от 6966,02 лв.
От правна страна, съдът установи следното:
Издадения в полза на ответника по делото изпълнителен лист ИЛ №**/*** г. по ч.т.д.
№ *** г., е по реда на чл. 237 ГПК отм., производство по издаване на изпълнителен лист въз
основа на несъдебно изпълнително основание, доколкото е посочено, че се издава въз основа
на определение по ч.т.д. № *** г. на НРПС. Определение за издаване на изпълнителен лист
на несъдебно изпълнително основание се издава на основание чл. 244, ал.1, вр. чл. 242, ал.1
и вр. чл. 237 ГПК отменен.
Издаденият изпълнителен лист е за сумите 5000 лв. главница, както и направените по
делото разноски в размер на 350 лв.
Правният спор по настоящето дело е относно наличието или не на изтекла
погасителна давност за вземането за лихви, доколкото ищецът е извършил на *** г.
плащане на сумата от 12837,38 лв., след която остават за плащане на взискателя по
изпълнителното дело и настоящ ответник само сумите за неолихвяеми вземания в размер на
4736,71 лв., съгласно посоченото в Протокол за разпределение, л. 139 от делото.
Приложими в този спор правни норми са тези на ЗЗД относно давността и на ГПК
относно перемпцията на изпълнителните дела.
Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал.1 ЗЗД, от прекъсването на давността почва да тече нова давност,
а съгл. ал. 2, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години.
Съгласно т. 3 от ТР № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г., ОСГТК,
погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително
дело, по което е настъпила перемпция.
Самата перемпция настъпва по силата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, по право (т. 10 от ТР
7
№ 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК), когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години с изключение на
делата за издръжка.
Като начален момент за изчисление на срока за перемпцията, съдът съобрази
посоченото в Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК,
Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Определение №
50264 от 19.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2812/2021 г., IV г. о., ГК, Определение № 50130 от
8.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3235/2022 г., III г. о., ГК, и мн.др., че това е „първия момент,
в който не се осъществява изпълнение“, т.е. осъществяването на всички поискани способи
е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по
причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси,
разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.
За да се преценява каква по продължителност давност следва да се зачете в полза на
ищеца, доколкото същия се позовава на такава, следва да се отговори и на въпроса за
приложимостта на чл. 117, ал.2 ЗЗД по отношение на вземането, предмет на изпълнителния
лист.
Доколкото същия е постановен в рамките на производство по чл. 244, ал.1 вр. чл. 237
ГПК отм. (сега заповедно производство по чл. 417 ГПК), по издаване на изпълнителен лист
въз основа на несъдебно изпълнително основание, то същия не е издаден въз основа на
съдебно решение. Според задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение № 438
от 3.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1639/2023 г., III г. о., ГК, Решение № 42 от 26.02.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. №
943/2009 г., I т. о., ТК и др., определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) за издаването на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по отменения ГПК се
ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. Това е така, защото
изпълнителният лист по чл. 242 вр. чл. 237, б. "в" - б. "л" ГПК (отм.) се издава без да се
провежда исково производство, в което със сила на пресъдено нещо да е установено
съществуването на вземането на кредитора. По силата на изпълнителния лист кредиторът
инициира образуването на изпълнително производство за принудително събиране на
вземането. Изпълнителният титул подлежи на оспорване от длъжника - относно редовността
на изпълнителното основание по чл. 244 ГПК (отм.) и относно съществуването на вземането
- чрез възражение по чл. 250 ГПК (отм.) или чрез отрицателен установителен иск по чл. 254
ГПК (отм.). Правните последици на акта по чл. 242 ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно
решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117,
ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това
производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение.
От горното следва, че от прекъсването на давността за вземането, новата давност,
която следва да тече за вземането съгл. чл. 117, ал.1 вр. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, е тригодишна.
8
В рамките на първото по време изпълнително дело ИД № *** г. на ЧСИ рег.№*** на
КЧСИ Я.Д., поради това, че самото дело не е представено по настоящето дело поради
неговото унищожаване, предвид на това, че в периода от образуването му до неговото
прекратяване (след което е образувано ИД № *** г. отново пред същото ЧСИ рег. №***
КЧСИ Я.Д.) са събрани суми, удостоверени по надлежния ред съгласно чл. 121, т. 1 от
Правилника за администрация на съдилищата, с щемпел върху самия изпълнителен лист,
съдът приема, че последното изпълнително действие, което е било извършено е
последното плащане по това дело от *** г.
До тази дата съгл. чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се счита прекъсната и след нея
съгласно чл. 117, ал.1 ЗЗД почва да тече нова давност, която е отново 3 годишна.
Следователно тази нова тригодишна давност започва да тече от *** г. и би изтекла на
16.11.2013 г.
Към датата на образуване на *** г. на второто ИД № *** г. на ЧСИ рег.№*** на
КЧСИ Я.Д., давността не е била изтекла и същата продължава да е прекъсната.
По ИД № *** г. поради липсата на предприети изпълнителни действия, вкл. и такива,
които да са довели до желания резултат, като връчване на ПДИ, налагането на запор върху
трудовото възнаграждение в „***“, не са извършвани плащания от длъжника. Делото е било
прекратено на *** г.
По преобразуваното на *** г., незабавно след прекратяване на ИД № *** г., ново ИД
№ *** г. на ЧСИ А.Т., давността е все още прекъсната и не тече. По това дело са
постъпвали суми.
По това ИД са били извършени като валидни изпълнителни действия, удостоверените
по надлежния ред ПДИ, получена от длъжника на *** г. и Запор върху трудовото
възнаграждение, получавано от „Транстриумф холдинг“ АД.
Предприетите по това ИД продължават и по ИД № *** г.на ЧСИ Р.Р., в рамките на
което последното плащане по запора е извършено на *** г.
От длъжника по изпълнителното дело на *** г. (л. 471), е платена сумата от 482 лв.,
след която с платежно нареждане от *** г. ЧСИ Р.Р. е изплатил по ИД № № *** г. на ЧСИ с
рег. №*** Х. Г. сумата от 447 лв., във връзка с наложения върху вземанията на А. Г. вземания
запор.
Съдът приема извършеното на *** г. плащане по ИД № *** г. на ЧСИ с рег. №*** Х.
Г., за плащане в полза на взискателя по ИД № *** г.на ЧСИ Р.Р., поради това, че с него се
извършва погасяване на задължения на самия взискател към трети лица.
След това последно по ИД плащане, други изпълнителни действия не са били
извършвани. Самият взискател по това ИД не е предприемал или искал извършването на
9
каквито и да е действия. Искано е само извършването на справки, които не представляват
изпълнителни действия, съгл. мотивите към т. 10 ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК.
Съгласно т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал.
1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
От *** г. е било последното валидно изпълнително действие, представляващо
изплащане на сумата от 447 лв., във връзка с наложения върху вземанията на А. Г. вземания
запор по ИД № № *** г. на ЧСИ с рег. №*** Х. Г..
Считано от тази дата, *** г. е започнал да тече както срок за перемпция, така и
давностен срок.
Срокът за перемпция по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК е изтекъл на 02.03.2023 г. и след
тази дата ЧСИ е следвало да прекрати ИД. Обстоятелството, че това прекратяване е
извършено на *** г. не променя извода за настъпилата по право перемпция, на основание чл.
433, ал.1, т. 8 ГПК и във вр. т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК.
Давностният срок, изчисляван по реда на чл. 117, ал.1 вр. чл. 111, б. „в“ ЗЗД също е
започнал да тече на *** г. и изтича на 02.03.2024 г.
Съгласно посоченото в Решение № 133 от 10.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 562/2022
г., III г. о., ГК и в Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/20 г. ІV г. о. на ВКС, се
приема, че перемпцията е без правно значение за давността, тъй като това са различни
институти с различни правни последици - давността изключва принудителното изпълнение
(но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният
изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага
неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният
изпълнител е длъжен да я зачете.
Прекратяването на изпълнителното производство поради настъпила перемпция става
по право, но независимо от това новата давност започва да тече от предприемането или
поискването на последното по време валидно изпълнително действие. Извършените след
изтичане на двугодишния срок изпълнителни действия са незаконосъобразно извършени и
не прекъсват погасителната давност по отношение на вземането.
Давностният срок по чл. 117, ал.1 вр. чл. 111, б. „в“ ЗЗД за всички дължими от
настоящия ищец и длъжник по ИД № *** г. вземания, а не само за лихвите, е бил изтекъл на
02.03.2024 г.
Въз основа на горното, съдът приема, че образуваното на *** г. ИД № *** г. от ЧСИ
10
Р.Р. е образувано след изтичане на давностния срок за присъдените по ИЛ №**/*** г.
вземания, който е бил до 02.03.2024 г.
Поради това, че давността не се прилага служебно съгл. чл. 120 ЗЗД, то извършеното
от длъжника доброволно плащане, направено на 02.07.2024 г. на взискателя по делото сума в
размер на 6966,02 лв., л. 104 (гърба) погасява вземането по главницата и съответните други
дължими суми (частично лихви и разноски). За доброволно платеното, след изтичане на
давността, длъжникът по ИД, съгл. чл. 118 ЗЗД, няма право да иска обратно платеното,
макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.
По основателността на иска:
Поради гореизложеното съдът приема, че искът на ищеца е основателен и доказан и
следва да се уважи като се признае спрямо ответника, че вземането му за сумата от
4736.71лв. представляваща остатък от законна лихва върху главницата, изчислен до ***г., не
се дължи поради изтекла погасителна давност.
Новообразуваното изпълнително дело № *** г. е образувано след като давността по
чл. 117, ал. 1 ЗЗД е изтекла, поради което и предприетите по него изпълнителни действия са
били недопустими.
Предвид на всичко гореизложено, съдът приема, че искът на ищеца е основателен и
доказан и следва да се уважи изцяло, като се признае спрямо ответника, че ищецът не дължи
по изпълнително дело ИД № *** г. на ЧСИ Р.Р. с Рег. №*** на КЧСИ за сумата от
4736.71лв. представляваща остатък от законна лихва върху главницата (целият от 6355,05
лв.), изчислен до ***г., не се дължи поради изтекла погасителна давност.
Относно разноските по делото съгл. чл. 81 от ГПК.
Ищецът е направил по делото разноски, както следва: за ДТ от 189,47 лв., 0,90 лв. за
копие от исковата молба, адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., съгласно
пълномощно на л. 7.
Общия размер на разноските е 990,37 лв.
Ищецът е представил списък на разноските, л. 100 от делото за 989,47 лв.
Ответникът претендира общо 1008 лв., от които 960 лв.за адвокатско възнаграждение
и 48 лв.за разноски пред ЧСИ за копия от документи.
Ответникът е представил списък на разноските на л. 99 от делото.
11
Разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът намира, че на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, доколкото предявения иск се
уважава изцяло, то ответникът следва да бъде осъден да му заплати всички направени по
делото разноски в размер на 990,37 лв.
Разноски по чл. 78, ал.3 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът също има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Поради липсата на
отхвърлен иск, на ответника не се дължат разноски по делото.
Относно допуснатото по делото обезпечение:
По делото е приложена Обезпечителна №**/*** по ч.гр.д. № *** г. на РС Ш., л. 124
от делото, с която е допуснато обезпечение на иск по чл. 439, ал.1 ГПК, чрез спиране на ИД
№ *** г., за вземане в размер на 4736,71 лв., като неолихвяеми вземания (мораторни лихви).
В резултат на обезпечението с Постановление от *** г. на ЧСИ Р.Р., л. 125 от делото, ИД №
*** г. е спряно на основание чл. 432, ал.1, т. 1 ГПК вр. чл. 397 ГПК за вземането за
неолихвяеми вземания в размер до 4736,71 лв. и разпределение на същите.
След влизане в законна сила на настоящето решение, препис от него следва да се
изпрати на РС Ш. по гр.д. № *** г. на РС Ш., за сведение и преценка на следващите се
процесуални действия относно издадената обезпечителна заповед на основание чл. 402 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.439 от ГПК вр.чл.124 от ГПК спрямо А. Б. Г.
с ЕГН ********** от гр. Н., ул. ***, че по изпълнително дело № *** г. на ЧСИ Р.Р. с Рег.
№*** на КЧСИ, длъжникът И. С. А. с ЕГН ********** от гр. В., ул. ***, не дължи
вземанията въз основа на изпълнителен лист№**/*** г. по ч.т.д. № *** г. на РС Н. за сумата
от 4736.71лв. представляваща остатък от законна лихва върху главницата, изчислен до
***г., поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 от ГПК А. Б. Г. с ЕГН ********** от гр. Н., ул.
***, ДА ЗАПЛАТИ НА И. С. А. с ЕГН ********** от гр. В., ул. ***, направените по делото
разноски в размер на 990,37 лв. (деветстотин и деветдесет лева тридесет и седем стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от връчването
12
му на всяка от страните, съгласно чл.259, ал.1 ГПК.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
След влизане в законна сила на решението по делото, препис от него да се изпрати на РС Ш.
по гр.д. № *** г. на РС Ш..
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
13