Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 09.03.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в открито заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИНА ТОДОРОВА
2. НИКОЛАЙ
В.
при участието на секретаря Радиана Андреева и
присъствието на прокурора Ралица Данкова, като разгледа докладваното от мл.
съдия В. ВНОХД № 687 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 7 от 13.03.2019 г.,
постановена по н.о.х.д. № 278/2018 г. по описа на Районен съд – Б., четвърти състав, подсъдимият А.И.А. е
признат за виновен за това, че на 19.02.2013 г. като държал в дома си в с. Т.,
община Правец, Област София, ул. „******“ № ** законно притежавани от него
огнестрелно оръжие с боеприпаси – 1 бр. револвер марка „Arminius“, модел „HW
357“, кал. 357 „Magnum“ с № 1055712 и „стоп“ патрони кал. 38 „Special“, не взел
необходимите мерки за сигурност, включително предвидените в чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ: „лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване
и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, са длъжни да ги
опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за
недопускане на злополуки или наранявания при употребата им“, което довело до
причиняването на смъртта на Д. Ц. И. на 13 години, като деецът не е искал и не
е допускал това, поради което на основание чл. 338, ал. 3, във вр. чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1
година, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за
изпитателен срок от 3 години.
С присъдата подсъдимият е
признат за виновен и за това, че на 19.02.2013 г. като държал в дома си в с. Т.,
община Правец, Област София, ул. „******“ № 12 законно притежавано от него
огнестрелно оръжие – 1 бр. ловна карабина марка „Тоз“, модел „8 М“ със сериен
номер С 52656, с монтиран на нея оптически уред марка „Leapers“, не взел
необходимите мерки за сигурност, включително предвидените в чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ: „лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване
и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, са длъжни да ги
опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за
недопускане на злополуки или наранявания при употребата им“ и в чл. 98, ал. 1
от ЗОБВВПИ: „Огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват в метални
каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства“, поради
което на основание чл. 338, ал. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 6 месеца, изтърпяването на което е отложено на основание
чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от 3 години.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година, изтърпяването на което е отложено на основание
чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от 3 години.
В тежест на подсъдимия са
възложени разноските по делото – 169,35 лева за съдебното производство и
1420,85 лева за досъдебното производство.
В срока по чл. 319 от НПК е
постъпила въззивна жалба от подсъдимия.
В жалбата се твърди, че
присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че при постановяване на
присъдата съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства и,
че по делото не се установява подсъдимият да е извършил престъпленията, за
които е обвинен.
В допълнителното изложение към
жалбата се твърди, че липсва причинно-следствена връзка между смъртта на
пострадалия и съхранението на оръжията и боеприпасите. Посочва се, че от
заключението по физикохимичната експертиза се установява, че по ръцете на
пострадалия няма капсулни микроследи от изстрел. Освен това се посочва, че
според заключението по балистичната експертиза няма методика, по която да се
установи категорично дали намерената гилза и намерените в трупа обекти са
представлявали един патрон преди произвеждане на изстрел. Твърди се, че по
оръжието не са намерени дактилоскопни следи, годни за сравнително изследване.
Излагат се доводи, че присъдата не може да се основава на предположения, а от
събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод, че
изстрелът е произведен от пострадалия. По отношение на обвинението за престъпление
по чл. 338, ал. 1 от НК се твърди, че от обвинителния акт и от мотивите на съда
не става ясно какви конкретни мерки за сигурност не са били предприети от
подсъдимия. Твърди се, че на инкриминираната дата и двете оръжия са били в
металната каса, както и че противното не се установява от доказателствата по
делото.
В открито съдебно заседание
пред въззивния съд прокурорът оспорва въззивната жалба. Счита, че в хода на
първоинстанционното производство не са допуснати процесуални нарушения. Намира,
че е проведено законосъобразно съкратено съдебно следствие, а от събраните
доказателства се установява, че именно подсъдимият е извършител на
инкриминираните деяния. Счита, че е налице причинна връзка между допуснатото от
подсъдимия нарушение на правилата за съхранение на оръжия и настъпилата смърт
на пострадалия.
Защитникът на подсъдимия А. – адв. Й., поддържа доводите изложени във въззивната
жалба.
Подсъдимият поддържа казаното
от защитника си.
В последната си дума моли да бъде
оправдан.
С. окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата,
както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в
съответствие с чл.
313
и чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира
следното:
От фактическа страна:
Фактическата обстановка по
делото е изяснена от първоинстанционния съд чрез провеждане на съкратено
съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 3, вр. чл. 371, т. 1 от НПК, тъй като
подсъдимият и неговият защитник са изявили съгласие да не се провежда разпит на
свидетелите и вещите лица, а при постановяването на присъдата да се ползва
съдържанието на съответните протоколи. В тази връзка и въз основа на събраните
в хода на досъдебното производство доказателства са установени по безспорен
начин всички обстоятелства, значими за правилното решаване на делото, фактите
относно това извършени ли са инкриминираните деяния, механизма на
осъществяването им и конкретните обстоятелства, при които това е станало. Въз
основа на събрания доказателствен материал и след извършен самостоятелен
анализ, настоящият съдебен състав установи следното от фактическа страна:
Подсъдимият А.И.А. е роден на ***
***, с постоянен и настоящ адрес:***. Той е българин, български гражданин,
женен, не работи, неосъждан, с ЕГН **********.
Свидетелката Р. М. К. имала две
деца от свидетеля Ц. И. Ц. – починалият Д. Ц. И. на 13 г.
и свидетелката Н. Ц. И. на 20 г. От 2006 г. родителите били разведени, а децата
живеели при свидетелката К..
През 2011 г. свидетелката Р. К.
и подсъдимият А.И.А. заживели във фактическо съжителство на семейни начала в
дома на подсъдимия А.,***. Заедно с тях живеели синът на свидетелката К. –
починалият Д. И., както и майката на подсъдимия - свидетелката Е. С. И..
Имотът, в който живеели,
представлявал дворно място с масивна двуетажна къща и изградена пристройка към
нея, гаражно помещение и стопанска постройка с навес. Жилищната сграда
разполагала с два входа, единият от източната страна, който водел към приземния
етаж на къщата, където живеели и другият от западната страна на къщата, до
който се стигало по стълби. През този вход се стигало до други помещения в
къщата, които не били достъпни от входа от източната страна. Тези помещения се
използвали само през летните месеци, тъй като нямало отопление и ток, а през
останалото време стояли заключени, като ключа за входната врата към тях се
съхранявал в метална купичка в приземния етаж. В същия двор се намирала къщата
на сестрата на подсъдимия - свидетелката В. И. Д. и нейното семейство. Двете
къщи били разделени от телена ограда.
Подсъдимият А. практикувал лов
и имал издадени на негово име два броя разрешения за носене и съхранение на
огнестрелно оръжие - за ловно оръжие обр. 2, с № Ал 130935 и за късо оръжие
обр. 3 № Сф 0273147, и двете валидни до 15.04.2017 год. Въз основа на
издадените разрешения за носене и съхранение на огнестрелно оръжие, подсъдимият
А. притежавал следните огнестрелни оръжия: пистолет „Берета”, 22 кал. №
DAA401562; револвер марка „Arminius“, модел „HW 357“, кал. 357 „Magnum“ с №
1055712; ловна пушка „МАГТЕХ” 12 кал. № 47196; ловна карабина марка „Тоз“,
модел „8 М“ със сериен номер С52656; ловна карабина „ SLR-95 НМВ„ 7,62x39 мм №
АД500133 и ловна пушка „Иж-54” 12 кал. № С03699, които били надлежно вписани в
съответните разрешителни за носене и съхранение на огнестрелно оръжие.
Посочените огнестрелни оръжия
следвало да бъдат съхранявани в неподвижно закрепена метална каса със секретно
заключващо се устройство съгласно изискванията на Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Такава каса била
монтирана от подсъдимия А. и се намирала в помещението, в което се влизало от
западния вход на жилищната постройка.
Случвало се е подсъдимият А. да
оставя притежаваните от него огнестрелни оръжия извън предназначената за
тяхното съхранение метална каса. Това ставало през различни периоди от време и
поради различни причини. Тъй като
подсъдимият А. е бил преминал курс за боравене и съхранение на огнестрелно
оръжие, той е бил наясно, че не му е позволено, да оставя притежаваните от него
огнестрелни оръжия извън металната каса в негово отсъствие, съгласно условията
за съхранение на огнестрелно оръжие, уредени в ЗОБВВПИ.
На 19.02.2013 г. около 13.00
часа, Д. И. се прибрал от училище, а през това време подсъдимият А. ремонтирал
своя автомобил пред дома си в с. Т., обл. Софийска. Двамата си поговорили, подсъдимият
А. казал, че се налага да излезе и няма да обядва вкъщи. Починалият Д. И. се
прибрал в къщата и двамата със свидетелката И. обядвали. Подсъдимият А. от своя
страна отишъл при негови приятели в селото. Около 13.30 часа свидетелката К.
позвънила по телефона на сина си и двамата разговаряли. Д. И. постоял още малко
в кухнята при свидетелката И. след което отишъл в пристройката, обособена като
всекидневна.
Преди да излезе подсъдимият А.
оставил в пристройката, извън металната каса и в нарушение на условията за
съхранение на огнестрелно оръжие, притежаваната от него ловна карабина марка
„Тоз“, модел „8 М“ със сериен номер С 52656, с монтиран на нея оптически уред
марка „Leapers“В като същата била подпряна в единия ъгъл на стаята. В
пристройката и отново извън металната каса и в нарушение на условията за
съхранение на огнестрелно оръжие подсъдимият бил оставил и притежавания от него
револвер марка „Arminius“, модел „HW 357“, кал. 357 „Magnum“ е № 1055712,
зареден със „стоп“ патрони кал.38 Special, който обикновено носел в себе си за
самоотбрана. По този начин подсъдимият А. предоставил достъп до оръжията на
останалите лица от домакинството, в случая на Д. И..
След като влязъл в пристройката
Д. И. проявил интерес към револвера и го взел, за да го разгледа. Докато го
разглеждал, в момент, в който дулото на револвера било насочено към главата му,
Д. И. натиснал спусъка и се прострелял в дясната слепоочна област. От получения
изстрел, смъртта на Д. И. настъпила мигновено.
Около 15.30 часа свидетелката К.
отново позвънила на сина си, но този път той не си вдигнал телефона. В
следващия половин час, свидетелката К. опитала да се свърже с него по телефона
още няколко пъти, но той продължавал да не ѝ отговаря. Към 16.00 часа се
обадила на свидетелката И. и я помолила да провери къде е синът ѝ Д. И..
Свидетелката И. установила, че Д. И. си е оставил телефона в кухнята при нея и
проверила в пристройката като го повикала по име, но не го открила. След това
погледнала и видяла, че якето и ботушите му си били на място, след което се
обадила на свидетелката К. и ѝ съобщила за това. Свидетелката К. се
притеснила като помислила, че Д. И. е излязъл по чехли и се обадила на дъщеря
си - свидетелката Н. И. и я помолила да отиде до с. Т., обл. Софийска, за да
потърси брат си. В същото време свидетелката И. решила отново да потърси Д. И.
и отишла отново в пристройката. Този път влязла по-навътре, за да види дали не
си бил легнал в леглото. След като дръпнала завивката видяла, че него го нямало
на леглото. Тогава погледнала на земята и го видяла на пода, като се виждал
само кракът му. Свидетелката И. го повикала по име, но Д. И. не ѝ
отговорил. Тогава тя се притеснила много, тъй като си помислила, че му е
станало лошо. Тя веднага повикала помощ, като се обадила на дъщеря си свидетелката
В. И. Д. и я помолила да дойде, тъй като на Д. И. му било прилошало. Веднага
след това свидетелката И. се обадила на тел. 112 и съобщила за случая, като потърсила
помощ. В това време дошли свидетелката Д. и дъщеря ѝ свидетелката И. Р. Д..
Двете влезли в пристройка и свидетелката И. Д. видяла кръвта по тялото и
главата на Д. И., както и револвера, който бил до него. Свидетелката И. Д.
видяла също, че Д. И. е безжизнен и излязла на двора, крещейки от уплаха.
Тогава в къщата пристигнали свидетелите Н. И. и М. И.. Свидетелката И. попитала
какво се е случило с брат ѝ, а свидетелката И. Д. и свидетелката В. Д. ѝ
казали, че Д. И. е паднал от леглото и състоянието му е лошо, като не позволили
на свидетелката И. да влезе в пристройката. След това се прибрала и
свидетелката К., която била посрещната от свидетелката И. и свидетелката В. Д.,
които ѝ обяснили, че Д. И. се намирал в пристройката и около него имало
пистолет и кръв, като не ѝ позволили да влезе при него, а я въвели в
приземния етаж на къщата. Малко след това в къщата пристигнал екип на спешна
помощ, както и полицейски служители от РУ - Б.. След като направили
необходимите манипулации, включително и за проверка за наличие на признаци на
живот, медицинските служители констатирали настъпилата смъртта на Д. Ц. И.,
роден на *** г.
По доказателствата:
Изложената фактическа
обстановка въззивният съд приема за установена въз основа на събраните в хода
на досъдебното производство и първоинстанционното производство гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване и експертизи, а
именно:
1/ гласни доказателства – показанията на свидетелите И. Д. /л. 62, том I от ДП/, Е. И. /л. 64-66,
том I от ДП/, Р. К. /л. 67-69 и л. 70-71, том I от ДП/, В. Д. /л. 72-73, том I
от ДП/, Н. Ц. И. /л. 74-75, том I от ДП/, М. В. И. /л. 76, том I от ДП/, А. П. А.
/л. 77, том I от ДП/, С. Т. Г. /л. 78, том I от ДП/, И. Г. И. /л. 79, том I от
ДП/, Х. Ц. Х. /л. 80, том I от ДП/, А. П. П. /л. 81, том I от ДП/, Ц. М. М. /л.
82-83, том I от ДП/, И. И. Ц. /л. 88, том I от ДП и л. 73, том 2 от ДП/, Ц. Х. П.
/л. 71, том 2 от ДП/, И. С. Л. /л. 75, том 2 от ДП/, Ц. И. Г. /л. 145 от
първоинст. дело/ и Г. Х. Ц. /л. 164 от първоинст. дело/, обясненията на подсъдимия А. /л. 165 от
първоинст. дело/.
2/ писмени доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум /л. 24-29
и л. 30-37 от том 1 на ДП/; протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум /л.38-41
и л. 42-51 от том 1 на ДП/; фиш за спешна медицинска помощ /л. 53, том 1 от
ДП/, протокол за доброволно предаване /л. 55 от том 1 от ДП/; протокол за
вземане на образци за сравнително изследване /л. 109-111 от том 1 от ДП/;
справка за съдимост /л. 52-53 от том 2 от ДП/; приемо-предавателен протокол /л.
54-55 от том 2 от ДП/; акт за смърт № 0265/21.02.2013 г. /л. 3 от том 2 от ДП/;
справка за притежавани огнестрелни оръжия с рег. № 2586/08.03.2013 г. /л. 10,
том 2 от ДП/; заверени копия от разрешително за носене и съхранение на оръжия №
СФ 0273147 /л.13-14 от том 2 от ДП/;
3/ експертизи: съдебно-медицинска
експертиза на труп /л. 91-92 от том 1 на ДП/; съдебно-химически експертизи /л. 94
и л. 96 от том 1 на ДП/; съдебна физико-химическа експертиза /л. 107-108 от том 1 на ДП/; съдебно-медицинска
експертиза на веществени доказателства /л. 99 от том 1 на ДП/; съдебна
балистична експертиза /л. 117-124 от том 1 на ДП/, съдебна дактилоскопна
експертиза /л. 133 – 135 от том 1 на ДП/; съдебно техническа експертиза /л.
140-149, том 1 от ДП/; съдебна балистична експертица /л. 55 от предходното
първоинст. дело/; съдебна физикохимична експертиза /л. 88-90 от предходното
първоинст. дело/.
Въззивният съд споделя изцяло
фактическите констатации на първата инстанция. За фактическите си изводи
първоинстанционният съд е направил преценка на доказателствените средства по
делото, като е възприел установените чрез тях факти, относими към предмета на
доказване. Правилно е счетено, че събраните по делото доказателства са
безпротиворечиви и очертават изложената фактическа обстановка.
Настоящият състав на въззивния
съд изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, които са
ясни, точни и последователни и взаимно се подкрепят. От показанията на
свидетелката Е. И. и свидетелката Р. К. се установяват обстоятелствата случили
се преди инцидента – кога Д. И. се е прибрал от училище, колко време е бил със
свидетелката И., кога е разговарял със свидетелката К. и кога е отишъл в
пристройката на къщата. Свидетелката И. дава сведения, от които може да се
направят изводи за времето и мястото на настъпване на инцидента. Показанията на
свидетелките се потвърждават и от обясненията на подсъдимия, който също споделя
кога Д. И.се е прибрал от училище.
От показанията на свидетелката Р.
К. се установява и, че около една седмица преди инцидента подсъдимият е свалил
една от притежаваните от него пушки в пристройката за да му е под ръка.
От показанията на свидетелите И.
Д. и В. Д. се установява моментът, в който Д. И. е бил намерен и състоянието, в
което се е намирал. Показанията на тези свидетелки напълно кореспондират и се
подкрепят от показанията на свидетелката Е. И., която първа е открила
починалото дете и след това им се е обадила.
Свидетелите Н. И. и М. И. също
са пристигнали след настъпването на смъртта на Д. И. и дават сведения за
състоянието, в което е намерен. От показанията на свидетелката Н. И. се
установява, че свидетелката Р. К. ѝ се е обадила и я е помолила да отида
да потърси брат си. В тази част показанията на двете свидетелки напълно
съвпадат. Напълно съвпадат показанията на двете свидетелки и относно
обстоятелството, че седмица преди инцидента подсъдимият е бил оставил една от
пушките си подпряна на стената в помещението, обособено като хол в
пристройката, тъй като свидетелката И. също я е видяла. В тази част показанията
им се подкрепят и от показанията на свидетеля И. Л. – поемно лице присъствало
на огледа на местопроизшествие, който споделя, че в помещението където е бил Д.
И. е открито и друго оръжие – ловна пушка.
От разпитаните по делото
свидетели А.А., С. Г., Х. Х., А. П. и И. И. - съученици на починалия Д. И., се
установява, че той е бил спокойно дете, без проблеми в училище, без конфликти
със съучениците си и без да е споделял за семейни проблеми. Показанията на
свидетелите са еднопосочни относно това, че в деня на инцидента, както и в
дните непосредствено преди него, Д. И. не е показвал промени в поведението и
настроението си. В същата насока са и показанията на свидетелката Ц. М. -
класен ръководител.
Сведения относно
обстоятелството, че подсъдимия притежава оръжия, както и че ги съхранявал в
каса, се съдържат в показанията на свидетелката Н. И., Р. К., В. Д., Ц. П., И.
Л. и И. Ц.. Всички свидетели дават подробна информация къде се намира касата, в
която подсъдимия съхранявал оръжията си. От показанията на свидетелката К. се
изяснява, че ключ от касата е имало над самата каса. Това се потвърждава и от
показанията на свидетелите И. Ц. и Ц. П., които споделят, че в тяхно присъствие
подсъдимият се е пресегнал отгоре над касата и е взел ключ и им го дал.
Свидетелите споделят, че касата е била заключена и здраво закрепена. От
показанията на свидетелите П. и Ц. се установява и, че вратата на втория етаж,
където се намирала касата била също заключена, а ключът за нея се намирал в
чекмедже в една от стаите в пристройката.
Свидетелят Ц. Г. посочва, че
познава подсъдимия като дисциплиниран човек, бивш военен, за когото не знае да
е имало сигнали във връзка е притежаването и съхранението на оръжие.
Извършените в хода на
досъдебното производство експертизи правилно са кредитирани от
първоинстанционния съд като компетентно, обективно и професионално изготвени. Вещите
лица са дали заключения, с които са отговорили на всички поставени въпроси пълно,
ясно, точно и безпристрастно. Ето защо въззивния съд също изведе своите
фактически изводи от тях.
От заключението на вещото лице
Т. по назначената съдебномедицинска експертиза на труп, се установява, че върху
трупа на Д. Ц. И. е било установено сляпо завършващо огнестрелно нараняване на
главата с входна рана в дясната слепоочна област и ход от дясно наляво, леко
отпред назад и почти хоризонтално през дясното голямомозъчно полукълбо,
завършващо в областта на мозъчния ствол, където по време на аутопсията са били
намерени две части от платнена торбичка с оловни дребни сачми и пластмасови
компоненти от стоп-патрон, многофрагментно счупване на костите на черепния
покрив, счупване на черепната основа през средната черепна ямка, кръвонасядане
на мозъчното вещество по хода на раневия канал, липса на други следи от
травматични въздействия по трупа освен описаното огнестрелно нараняване, липса
на етилов алкохол в кръвта, както и липса на други вещества, подробно посочени
в заключението от съдебно- химическата експертиза. Експертният извод на вещото
лице е, че смъртта на Д. Ц. И. е причинена от огнестрелната рана на главата,
разрушила главния мозък, като смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна. Вещото
лице посочва, че нараняването е причинено от един изстрел с огнестрелно оръжие,
като изстрелът е произведен от разстояние по-голямо от 30 см., видно от липсата
на факторите на близкия изстрел около входната рана. Направлението на изстрела
е от дясно наляво, леко отпред назад и почти хоризонтално, отчетено при
изправено анатомично положение на главата. Съгласно заключението посоченото
увреждане е възможно да е било причинено със собствената ръка на пострадалия.
Размерите и морфологията на констатираните наранявания на меките черепни
обвивки и подлежащите кости са дали основание да се определи калибърът на
оръжието, с което е произведен изстрелът като 9 мм. Състоянието на трупа по
време на аутопсията е отговаряло на смърт от първо денонощие.
Според заключенията на вещите
лица по двете съдебнохимически експертизи, в кръвта, иззета от трупа на Д. Ц. И.
не е доказано наличие на етилов алкохол и на други летливи редуциращи вещества
/метанол, ацетон/, а в изследваната кръв и урина на Д. И. не се доказало
наличие на Алкалоиди /синтетични и опиеви наркотични вещества/, Барбитурати,
Бета-Блокери, Салицилати, Бензодиазепинови, Фенотиазинови, Имипраминови
лекарствени средства.
От заключението на вещото лице
Димитриева по назначената съдебномедицинска експертиза на веществени
доказателства се установява наличие на човешка кръв по намерения на мястото на
произшествието и иззет с протокола за оглед револвер марка „Arminius“, модел
„HW 357“, кал. 357 „Magnum“ с № 1055712 - в долната външна част на спусковата
скоба, както и в долната предна част на ръкохватката.
От заключението на
съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства, след направено по
метода на ДНК профилиране, е установено, че ДНК профилът на кръвта, намерена по
револвер марка „Arminius“, модел „HW 357“, кал. 357 „Magnum“ с № 1055712,
напълно съвпада с ДНК профила на Д. Ц. И., като вероятността така установения
при изследването ДНК профил да съвпада с този на някой друг индивид е 1 на 160
000 000 000 000.
Видно от заключението на вещото
лице Меченов по назначената физикохимична експертиза в пробите от отривките от
ръцете на Д. Ц. И., Е. С. И., А.И.А. и И. Р. Д. не са били регистрирани
капсулни микроследи от изстрел.
От заключението на вещото лице
С. по допуснатата балистична експертиза се установява, че предоставеният за
изследване револвер марка „Arminius“, модел „HW 357“, кал. 357 „Magnum“ с №
1055712 е предназначен за стрелба с патрони кал.357 „Magnum” и патрони кал.38
Special. Със същият е стреляно след последното му почистване. Представения за
изследване револвер е технически изправен и годен да произведе изстрели, а също
така съгласно чл.4, ал.2 ЗОБВВПИ представлява огнестрелно оръжие.
Предоставените за изследване 5 бр. патрони представляват „стоп” патрони кал.38
Special, предназначени за стрелба с револвери кал.38 Special и кал.357
„Magnum”, включително и с представения за изследване револвер. Същите са годни
за употреба по предназначение и съгласно чл.7, ал.1 ЗОБВВПИ представляват
боеприпаси за огнестрелни оръжия. Вещото лице е посочило още, че предоставената
за изследване гилза е част от „стоп” патрон кал.38 Special, предназначен за
стрелба с револвери кал.38 Special и кал.357 „Magnum”. Същата е била стреляна с
представения за изследване револвер марка „Arminius“, модел „HW 357“, кал. 357
„Magnum“ с № 1055712. Вещото лице е посочило, че иззетите от съдебния лекар по
време на извършване на съдебномедицинската експертиза на трупа на Д. Ц. И.
обекти, представляващи 2 бр. текстилни парчета, представляващи част от
торбичка, 1 бр. кръгла, бяла пластмасова тапа, 1 бр. оловна сачма и сини
пластмасови парчета с неправилна форма, повсеместно зацапани с червено на цвят
вещество, наподобяващо засъхнала кръв, са сходни с частите на разснарядения
„стоп” патрон кал.38 Special и представляват части от „стоп” патрон кал.38
Special, като е възможно да са били части от един патрон с представената за
изследване гилза. В заключението на експертизата се сочи още, че в НИКК-МВР не
съществува методика, по която да се установи категорично дали представената
гилза и обектите, намерени от съдебния лекар по време на извършване на
съдебномедицинската експертиза на трупа на Д. Ц. И., са представлявали едно
цяло преди произвеждането на изстрел.
От заключението на вещото лице
Б. по допусната дактилоскопна експертиза, при изследването на револвер марка
„Arminius“, модел „HW 357“, кал. 357 „Magnum“ с № 1055712 и намиращите се в
барабана му 5 броя патрони и 1 брой гилза, не са били проявени и открити годни
за сравнително идентификационно изследване дактилоскопни следи.
В хода на съдебното следствие
при предходното разглеждане на делото пред състав на Pайонен съд – Б., е била
допусната и изготвена балистична експертиза. Видно от заключението на вещото
лице, ловна карабина марка „Тоз“, модел „8 М“ със сериен номер С 52656
представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ и е годна да възпроизведе
изстрел.
В хода на съдебното следствие при
предходното разглеждане на делото пред състав на Pайонен съд – Б., е била
допусната и изготвена допълнителна физико-химична експертиза. Видно от
заключението на експерта е, че не може да бъде даден категоричен отговор какъв
период от време е изминал от момента на настъпване на смъртта на Д. И. до
изземването на натривките, тъй като по делото няма доказателства кога е станало
това. Вещото лице е посочило още, че в случаите на самоубийство времето между
произвеждане на изстрел и изземване на отривки не е решаващ фактор за да се
регистрират успешно капсулни микрочастици, защото отривките са иззети от труп,
който не може да извършва нормалните физически дейности, като миене или триене
на ръцете в дрехите или други предмети, което да доведе до отстраняване на
частиците. Възможна причина да не бъдат регистрирани следи от изстрел по ръцете
на Д. И. е наличието на много кръв в отривките от ръцете му или неправилно
иззети отривки.
Извършените
процесуално-следствени действия в хода но досъдебното произвоство са съобразени
с процесуалните изисквания и изготвените за същите протоколи по делото вярно
отразяват извършените действия. Що се отнася до писмените доказателства,
съдебният състав счита, че същите са събрани по надлежния процесуален ред на
чл. 283 от НПК и спомагат за изясняването на обстоятелствата по делото.
От двата протокола за оглед на
местопроизшествие от 19.02.2013 г. се установява разположението на помещенията
в имота, където се е състоял инцидентът, разположение на трупа, както и точно
местонахождение на процесиите огнестрелни оръжия - ловна карабина и револвер.
С протокол за доброволно
предаване от 19.02.2013 г. подсъдимият е предал на разследващите органи
притежаваните от него оръжия, патрони и разрешителни за носене на оръжие.
От справката за съдимост се
установява чистото съдебно минало на подсъдимия.
От правна страна:
По обвинението за престъпление по чл. 338, ал. 3, вр. ал.
1 от НК
При така установената от съда фактическа
обстановка, от правна страна следва да се приеме, че подсъдимият А.А. е
извършил престъплението по чл. 338, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за което е обвинен с внесения
обвинителен акт.
Престъплението по чл. 338, ал.
3, вр. ал. 1 от НК е от кръга на общоопасните престъпения. Това престъпление от
една страна засяга обществените отношения, които са свързани с правилното и
законосъобразно съхранение, боравене, транспортиране на различни видове
огнестрелни оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, но същевременно засяга
и обществените отношения, свързани с физическата неприкосновеност на човешкия
живот.
От обективна страна изпълнителното
деяние се осъществява с общоопасни средства или предмети. Съставът изисква
деецът да упражнява правомерна фактическа власт върху предметите, поставени под
специален режим по цитирания текст, както и да е демонстрирал поведение, довело
до неприлагане на необходимите мерки за сигурност. Нормата е бланкетна като
елементът от обективната страна на състава - невземане предвидените мерки за
сигурност, се изпълва със съдържание от съответен нормативен акт /правилници,
наредби или инструкции/ и на общо основание е предмет на доказване по делото.
Съставът предвижда деянието да се извършва чрез бездействие, изразено в
невзимане на необходимите мерки за сигурност и особено на мерките, предвидени в
надлежните правилници, наредби или инструкции.
В случая в обвинителния акт е повдигнато обвинение за
това, че подсъдимият не е взел необходимите мерки за сигурност, включително
предвидените в чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ, според който лицата, получили
разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия
и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и/или съхранение на взривни
вещества и пиротехнически изделия, са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване
и достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или
наранявания при употребата им.
По
делото се установи, че на инкриминираната дата подсъдимият е нарушил посочените
правила и изисквания като е оставил извън металната каса законно притежавания
от него револвер марка „Arminius“, модел „HW 357“, кал. 357 „Magnum“ с №
1055712 и по този начин е осигурил достъп на други лица до него и не е
предприел мерки за недопускане на злополуки. Правилни са изводите на районния
съд, че револверът към момента на деянието се намирал в пристройката на къщата
и е бил лесно достъпен за всички. По делото се установи, че както касата, така
и вратата на втория етаж от жилището, където се е намирала касата са били
заключени. Ключът от вратата на втория етаж от жилището се е намирал в чекмедже
на първия етаж, а ключът от касата е бил поставен над нея. Първоинстанционният
съд е изключил поради липса на житейска логика възможността Д. Ц. да е взел
ключа за втория етаж, да е отключил вратата, да е взел ключа от касата, да я е
отворил и да е извадил револвера, след което обратно да е заключил касата, да е
върнал ключа за нея на мястото му, да е заключил вратата на втория етаж и да е
върнал ключа в чекмеджето на първия етаж. Дори обаче да се приеме този развой
на събитията, то това не изключва отговорността на подсъдимия, тъй като не е
подходил с достатъчно внимание към ограничаване на достъпа на трети лице до
ключа за касата, който както се установи, е бил поставен над самата каса и по
този начин всяко едно лице от домакинството на подсъдимия е имало достъп до
него.
От обективна страна е налице и
причиняването на престъпния резултат, който в случая се изразява в настъпването
на смъртта на Д. И.. Неоснователни се явяват доводите на защитата за липса на
причинна връзка между деянието и настъпилия резултат. Напротив смъртта на
лицето е в пряка причинна връзка с невземане от страна на подсъдимия на необходимите
мерки за сигурност, тъй като ако Д. И. не е имал достъп до инкриминираното
оръжие, то той не би могъл да произведе изстрел с него и да се простреля.
Неоснователни са доводите на защитата, че по делото не се установява, че именно
пострадалият е произвел изстрел с оръжието. Както беше посочено от заключението
на вещото лице по балстичната експертиза се установява, че с процесното оръжие
е стреляно след последното му почистване, както и че иззетите от съдебния лекар
по време на извършване на съдебномедицинската експертиза на трупа на Д. Ц. И.
обекти /2 бр. текстилни парчета, част от
торбичка, 1 бр. кръгла, бяла пластмасова тапа, 1 бр. оловна сачма и сини
пластмасови парчета/ са сходни с частите на разснарядения „стоп” патрон кал.38
Special и представляват части от „стоп” патрон кал.38 Special, като е възможно
да са били части от един патрон с представената за изследване гилза, намерена
до трупа. Вещото лице е посочило, че тази гилза е стреляне именно с
инкриминирания револвер. Неоснователен се явява и довода на защита, че тъй като
от заключението на вещото лице по физикохимичната експертиза в пробите от
отривките от ръцете на Д. Ц.И. не са
били регистрирани капсулни микроследи от изстрел, то не би могло да се приеме,
че именно той е произвел изстрел с оръжието. Както беше посочено от заключението
по допълнителната физико-химична експертиза се установява, че възможна причина
да не бъдат регистрирани следи от изстрел по ръцете на Д. И. е наличието на
много кръв в отривките от ръцете му или неправилно иззети отривки.
От субективна страна настоящият
съдебен състав намира, че подсъдимият е извършил престъплението при форма на
вина пряк умисъл по отношение нарушаването на правилата за съхранение на
огнестрелно оръжие и боеприпаси за огнестрелно оръжие, предвидени в ЗОБВВПИ, а
по отношение на съставомерния резултат деецът е действал непредпазливо, под
формата на небрежност.
Подсъдимият е съзнавал, че
притежаваното от него оръжие следва да бъде съхранявано по начин, който да
ограничи достъпа на други лица. Въпреки това подсъдимият е целял нарушаването
на съответните правила и мерки за сигурност и е оставил оръжието извън
металната каса.
Същевременно подсъдимият нито е
искал, нито е допускал настъпването на смъртта на пострадалия, но е могъл и е
бил длъжен да го предвиди и предотврати. В случая у подсъдимия действително са
липсвали представи относно възможния престъпен резултат, но макар и да не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, той е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди. Подсъдимият е имал интелектуалната способност и личен опит да
прецени каква опасност за живота и здравето на хората по принцип се създава от
оставянето без надзор и при достъп на други лица до оръжие. Подсъдимият е бил в
състояние да изведе в съзнанието си представата за общественоопасните
последици, включително и за възможността да бъде причинена смърт на хора, боравещи
с оръжието, в случай, че бъде произведен неволен изстрел. Ето защо и
неоснователни се явяват доводите на защитата за липса на субективен елемент.
Поради
изложените аргументи въззивният съд прие, че наказателната отговорност на
подсъдимия правилно е ангажирана за това престъпление.
По обвинението за престъпление по чл. 338, ал. 1 от НК
При така установената от съда фактическа
обстановка, от правна страна следва да се приеме, че подсъдимият А.А. е
извършил престъплението по чл. 338, ал. 1 от НК, за което е обвинен с внесения
обвинителен акт.
Престъплението по чл. 338, ал.
1 от НК също е от кръга на общоопасните престъпения. Това престъпление също засяга
обществените отношения, които са свързани с правилното и законосъобразно
съхранение, боравене, транспортиране на различни видове огнестрелни оръжия,
боеприпаси и пиротехнически изделия.
От обективна страна изпълнителното
деяние се осъществява с общоопасни средства или предмети. Съставът изисква
деецът да упражнява правомерна фактическа власт върху предметите, поставени под
специален режим по цитирания текст, както и да е демонстрирал поведение, довело
до неприлагане на необходимите мерки за сигурност. Нормата е бланкетна като
елементът от обективната страна на състава - невземане предвидените мерки за
сигурност, се изпълва със съдържание от съответен нормативен акт /правилници,
наредби или инструкции/ и на общо основание е предмет на доказване по делото.
Съставът предвижда деянието да се извършва чрез бездействие, изразено в
невзимане на необходимите мерки за сигурност и особено на мерките, предвидени в
надлежните правилници, наредби или инструкции.
В случая в обвинителния акт е повдигнато обвинение за
това, че подсъдимият не е взел необходимите мерки за сигурност, включително
предвидените в чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ, според който лицата, получили
разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия
и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и/или съхранение на взривни
вещества и пиротехнически изделия, са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване
и достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или
наранявания при употребата им и в чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ /ред. ДВ, бр. 103 от
2016 г./, според който огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват
в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се
устройства - за физическите лица на постоянния им адрес.
По делото се установи, че на инкриминираната дата
подсъдимият е нарушил посочените правила и изисквания като е оставил извън
металната каса освен законно притежавания от него револвер марка „Arminius“,
модел „HW 357“, кал. 357 „Magnum“ с № 1055712, така и законно притежаваната от
него ловна карабина марка „Тоз“, модел „8 М“ със сериен номер С 52656, с
монтиран на нея оптически уред марка „Leapers. Това обстоятелство се установява
при комплексната преценка на показанията на свидетелите Р. К. и Н. И. и
протокола за оглед на местопроизшествие.
От субективна страна настоящият
съдебен състав намира, че подсъдимият е извършил престъплението при форма на
вина пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че притежаваното от него оръжие
следва да бъде съхранявано по начин, който да ограничи достъпа на други лица.
Въпреки това подсъдимият е целял нарушаването на съответните правила и мерки за
сигурност и е оставил оръжието извън металната каса.
Поради изложените аргументи въззивният съд прие, че наказателната
отговорност на подсъдимия правилно е ангажирана за това престъпление.
Относно наказанието:
За престъплението по чл. 338,
ал. 3, вр. ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от три
до десет години. При индивидуалицацията на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия съобразно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК, съдът
следва да прецени, както обективните и субективни особености на конкретно
извършеното, така и обществената опасност на извършителя и подбудите му за
извършване на деянието. Освен това съдът следва да вземе предвид и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
В случая деянието има висока
обществена опасност, тъй като засяга обществените отношения свързани с
неприкосновеността на човешкия живот като най-висша ценност.
Правилно първоинстанционният
съд е приел за изключително смекчаващо вината обстоятелство продължителността
на наказателното производство. На следващо място като смекчаващо обстоятелство
следва да се третира и чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите
характеристични данни. Правилно
първоинстанционният съд е приел за отегчаващо вината обстоятелство фактът, че
като бивш военен подсъдимият е следвало да съблюдава по-отговорно поведение
относно съхраняването на притежаваните от него оръжия. Правилно съдът е
съобразил, че с оглед липсата на съответен протест и забраната за влошаване на
положението на подсъдимия, то следва да бъде определено наказание лишаване от
свобода за срок от една година, изпълнението на което да бъде отложено за
изпитателен срок от три години, тъй като са налице предпоставките на чл. 66,
ал. 1 от НК.
За престъплението по чл. 338,
ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от една до пет
години или глоба от петстотин до три хиляди лева. При индивидуалицацията на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия съобразно разпоредбата на
чл. 54, ал. 1 от НК, съдът следва да прецени, както обективните и субективни
особености на конкретно извършеното, така и обществената опасност на
извършителя и подбудите му за извършване на деянието. Освен това съдът следва
да вземе предвид и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
В случая деянието има висока
обществена опасност, тъй като засяга обществените отношения свързани с
правилното и законосъобразно съхранение, боравене, транспортиране на различни
видове огнестрелни оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия.
Правилно първоинстанционният
съд е приел за изключително смекчаващо вината обстоятелство продължителността
на наказателното производство. На следващо място като смекчаващо обстоятелство
следва да се третира и чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите
характеристични данни. Правилно
първоинстанционният съд е приел за отегчаващо вината обстоятелство фактът, че като
бивш военен подсъдимият е следвало да съблюдава по-отговорно поведение относно
съхраняването на притежаваните от него оръжия. Правилно съдът е съобразил, че с
оглед липсата на съответен протест и забраната за влошаване на положението на
подсъдимия, то следва да бъде определено наказание лишаване от свобода за срок
от шест месеца, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от
три години, тъй като са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК.
С оглед признаването на
подсъдимия за виновен в извършването на две отделни престъпления, за които е обвинен, то са налице
предпоставките по чл. 23, ал. 1 от НК за кумулация на определените наказания,
тъй като престъпленията са извършени преди да има влязла в сила присъда за
което и да е от тях. Правилно първоинстанционният съд е определил на подсъдимия
едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година,
изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Правилни
са изводите на първоинстанционния съд и относно веществените доказателства.
При извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната
присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи
нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените
съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко посочено‚ С. окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№ 7 от 13.03.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 278/2018 г. по описа на Районен
съд – Б., четвърти състав.
Решението не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.