Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Плевен, 25.01.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в публичното заседание на тринадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при
секретаря В.А. като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.дело №6825 по описа за 2016 год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред ПлРС е
депозирана ИМ от „ОТП Факторинг България“ЕАД-София против
Х.З.М. , ЕГН**********, като кредитополучател и В.И.М., ЕГН**********. Твърди се, че на
26.10.2007 г. между „Банка ДСК“ ЕАД /“банката“/ като кредитор и Х.З.М. като кредитополучател, е сключен Договор за кредит по силата на
който на кредитополучателя е отпусната за сумата от
10 000 лева. Кредитът е усвоен изцяло по сметката на дължника.Твърди
се, че съобразно постигнатите договорки между страните, надлежно описани в т.7
е определена падежна дата - 20-то число на месеца, уговорен е лихвен процент
към датата на подписване - 12,70 %. Определен е годишният процент на разходите
/ГПР/ в размер на 14,40 %.Посачва се, че като неразделна
част от Договор за кредит за текущо потребление от 26.10.2007 г. са изготвени и
подписани „Общи условия за предоставяне на кредит за текущо потребление“
/общите условия/ и Погасителен план.Съгласно т.9 от Договор за кредит за текущо
потребление от 26.10.2007 г. вземанията на кредитора произтичащи от договора се
обезпечават с поръчителство. В изпълнение на тази клауза и във връзка с
договора текущо потребление от 26.10.2007 г„ на същата дата, между „БАНКА ДСК”
ЕАД и В.И.М. е подписан договор за поръчитество, по
силата на който последната се е задължила като физическо лице да отговаря
солидарно с Х.З.М. за изпълнението на всички задължения, поети от
Кредитополучателя.Твърди се, че поради невъзможност да обслужва задължението си
и видно от представените към настоящата молба писмени доказателства, съгласно
индивидуално посочени от кредитополучателя
изисквания, „Банка ДСК“ предоговаря изискуемото процесно задължение и на 08.02.2010г. между същите страни
се подписва Допълнително споразумение, в което длъжникат
е признал, че общият размер на задълженията му по кредита възлиза на 8327 лв.
По силата на направените допълнителни договорки между страните се договаря гратисен период за издължаване на остатъка от дълга в
размер на 8327 лева, удължава се срокът за крайно издължаване на потребената заемна сума от 84 месеца на 120 месеца и се
определя крайна падежна дата за окончателно погасяване- 08.02.2020 год.
Уговорен е лихвен процент към датата на подписване на допълнителното
споразумение - 14,95 %. Определен е годишният процент на разходите /ГПР/ в
размер на 15,99%.В т.5.1, б.“А“, за обезпечение по допълнителното споразумение,
е прието поръчителство, във връзка с което на 08.04.2010 год. между „БАНКА ДСК”
ЕАД и В.И.М. е подписан договор за поръчителство, по силата на който последната
се е задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя
за изпълнение на задълженията по Договора за текущо потребление и Допълнително
споразумение към него от 08.02.2010год С последното предоговарянето на дълга, е
извършено със съгласието на поръчителя и настоящ ответник, който удостоверява с
подписа и информирано се съгласява с допълнително договорените параметри на
дълга.Посочва се, че поради необслужване на задължението и на основание т. 19.2
от Общите условия към договора за кредит и забава в плащанията над 90 дни,
кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем и на на
24.11.2010г. е обявен за предсрочно изискуем
или с връчване на издадената заповед за незабавно изпълнение, приложена
към поканата за доброволно изпълнение по изп. дели №
383/2016 г. по описа на ЧСИ Р*Д*, рег. № *, с район на действие *, с оглед
разрешението, дадено в т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, или с връчване
на настоящата искова молба.Твърди се, че съобразно разпоредбата на чл. 422, ал.
1 ГПК, искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението, т.е.
считано от 10.06.2011 г. В тази насока са и указанията по т. 9 от ТР № 4/2014
г. на ОСГТК на ВКС. Следователно фактите, относими за
настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, а
именно неплащане на задълженията по договора в
предвидения срок и позоваването на изискуемосгга, са
настъпили към датата на подаване на настоящата искова молба.На 10.06.2011 г.
Банката - цедент е подала в Районен съд - Троян
Заявление за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист, на основание на което е образувано ч.г.д. № 602/2011 г. по описа на РС -
Троян.Със Заповед № 425 от 14.06.2011 г. за изпълнение на парично задължение и
Изпълнителен лист от 14.06.2011г., издадени по цитираното ч.г.д. № 602/2011 г.
по описа на Районен съд - Троян, въз основа на представено Извлечение от
счетоводните книги на „Банка ДСК” ЕАД, ответниците по настоящия иск - Х.З.М. и В.И.М.
са осъдени солидарно да заплатят в полза на „Банка ДСК” ЕАД следните суми:
8633,72 лева - неизплатена главница, ведно със законовата лихва върху главница
до окончателно изплащане на задължението, считано от 10.06.2011 г, ; 1095,56
лева-договорна лихва, начислена за периода от 24.08.2010 г. до09.06.2011 г. вкл;
222,34 лева - мораторна лихва, начислена за периода
от 31.08.2011г. до 09.06.2011г. вкл.сумата от 35,00 лева- заемни такси, както и
съдебно-деловодни разноски по ч.г.д. № 602/2011г. в размер на 638,73 лв.На
02.07.2012 г. (т.е. след снабдяване с цитираните изпълнителни титули по описа
на РС- гр. Троян) заявителят по ч.г.д. № 602/2011г. на РС - гр. Троян - „Банка
ДСК” ЕАД, по силата на Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за
цесия”), ни прехвърля вземането си от кредитополучателя Х.З.М. и поръчителя В.И.М.,
произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от 26.10.2007г.,
Допълнително споразумение към договора за кредит от 08.02.2010г. и Договор за
поръчителство от дата 08.04.2010г., ведно с всичките му принадлежности,
привилегии, изтекли лихви и обезпечения.Твърди се, че съгласно разпоредбата на
чл.99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли свое вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не забраняват това.Твърди се, че
няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за цесията, доколкото не се
касае за лично и незаместимо действие.Посочва се, че по
силата на изрично пълномощно и в изпълнение на изискванията по чл. 99 от ЗЗД
„ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е изпратило до Х.З.М. и В.И.М. от името на цедента уведомително писмо за прехвърляне на вземането,на
16.01.2013 г. Излага становище, че, ако, ако съдът счете, че връчването на
поканата за доброволно изпълнение не представлява надлежно уведомяване за
прехвърляне на вземането, то да приеме,
че ответниците са уведомени за прехвърляне на вземането е връчване на
настоящата искова молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства,,
сред които и самият договор за цесия, писмото - уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на
длъжниците за извършената цесия (В този смисъл е и Решение № 123 от
24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г, на ВКС, ТК, 2 отделение, Решение № 156 от
30-11-2015г., по т.д. № 2639/2014г., на ТК, второ ГО ВКС).По силата на Договора
за цесия и във вр. с чл.429 ГПК, цесионерът
“ОТП Факторинг България” ЕАД е частен правоприемник
на заявителя „Банка ДСК” ЕАД, и като такъв се ползва от издадените Заповед за
изпълнение и Изпълнителен лист.
Твърди се, че след цедиране
на задължението, ТП Факторинг България“ ЕАД е
предприело действия за събиране на присъденото вземане, след депозиране на
13.06.2016 год. на надлежно подписана от упълномощено лице на молба, е
образувало изпълнително дело № 383/2016 г. по описа на ЧСИ Р* Д*, рег.№ **, с
район на действие *.След получаване ка поканата за
доброволно изпълнение по горецитираното изпълнително
дело е постъпило възражение от ответниците Х.З.М. и В.И.М. срещу издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК от 14.06.2011г.Предвид горното и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК за
“ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД възниква правен интерес от предявяване на
настоящия установителен иск в законоустановения
едномесечен срок.При условия на евентуалност, са предявени осъдителни
искове.Претендират се разноски.
Ответниците са оспорили предявените искове.Направено е
възражение за изтекла давност.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Безспорно между страните по делото е, а и видно от приложеното ч.гр.д.№602/2011г. по описа на РС-Троян
е, че е издадена на основание чл.417 от ГПК заповед №425 от 14.06.2011г., съгласно която е разпоредено: длъжникът Х.З.М.
, ЕГН**********, като кредитополучател и В.И.М., ЕГН**********, да заплатят солидарно
на Банка ДСК ЕАД , сумата 8633,72лв. главница по договор за кредит от
26.10.2007г., ведно със законната лихва, считано от 10.06.2011г., 1095,56лв.
договорна лихва за периода 24.08.2010г.-09.06.2011г., 222,34 мораторна лихва за
периода 31.08.2010г.-09.06.2011г.,35лв. заемни такси, 199,73лв. разноски за
д.т. и 439 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Правната квалификация на предявената искова претенция е по чл.124 от ГПК-положителни установителни искове за установяване,
че се дължи сумата, за които е издадена заповед по чл.417 по ч. гр.д.№602/2011г.
на РС-Плевен.
Не е спорно, че между Х.З.М., като кредитополучател и В.И.М., като поръчител от една страна и
Банка ДСК- от друга, е сключен договор
за кредит на 26.10.2007г.Не е спорно, че кредитът е усвоен изцяло по сметка на
длъжника.Неразделна част от договора са „Общи условия за предоставяне на кредит
за текущо потребление“ и Погасителен план.Не се спори, че на 08.02.2010г. е предоговорено задължението, като общия размер на
задължението е 8327лв..Определена е крайна дата
за погасяване 08.02.2020г.Уговорен е лихвен процент 14,95 %, годишен
процент по разходите -15,99%.Не е спорно,
че след 14.06.2011г., не е извършавано плащане по договора от страна на
ответниците.Не е спорно, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на
24.10.2010г.
Не е спорно, че след издаване на
заповедта по посоченото ч. гр.д. в полза на Банка ДСК, на 02.07.2012г.,
първоначалния кредитор е цедирал вземането си на настоящия ищец и за това са били
уведомени длъжниците на 16.01.2013г., от
новия кредитор по силата на изрично
пълномощно. От друга страна такова
уведомление е поканата за доброволно изпълнение по образуваното изп. д.№383/2016г. по описа на ЧСИ , рег.№880, с район на
действие ОС-Ловеч.
С оглед на спорните въпроси относно дължимост на задължението и направеното и възражение за
изтекла давност, съдът приема следното:
Длъжниците посочват, че са били
уведомен за предсрочна изискуемост на 24.11.2010г. и не са обслужвали
кредита.При това положение и предвид, че издадената заповед е по чл.417 от ГПК,
съдът приема, че същата има действие от датата на заявлението 10.06.2011г., от
когато е прекъсната давността.Съгласно чл.115, б. ж.“ от ЗЗД,докато трае
съдебния процес, давност не тече. Ето защо съдът приема, че предявените установителни искове спрямо кредитополучателят са основателни.Не
са оспорени дължимите суми, а и в тази връзка е и и заключението на ВЛ, поради
което претенциите се явяват доказани и по размер.
По отношение на поръчителят, съдът
приема, че искът се явява недопустим, тъй като предсрочната изискуемо е
настъпила на 24.11.2011г., а заявлението е депозирано на 10.06.2011г., от която
дата се приема, че е депозирана ИМ при подадена такава, след възражение по
чл.414 от ГПК, то е изтекъл преклузивния шест месечен
срок по чл.147 от ЗЗД, поради което
искът се явява недопустим и следва да се прекрати производството .В тази връзка
и предвид указанията в ТР№4/2013г., следва да се обезсили издадената заповед и
ИЛ спрямо поръчителя.
Тъй като са предявени осъдителни искове , при условията на евентуалност,
спрямо ответниците, съдът приема, че при уважаване на установителните
искове спрямо кредитополучателят, не следва да се произнася по осъдителните
такива. А по отношение на поръчителят следва да се прекрати производството, с
оглед изложените мотиви по – горе.
Ответникът - кредитополучател не е
изпълнил в срок задължението си за изплащане
на възнаграждението и с поведението си е
станал причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело,
които следва да заплати на ищеца. Изрично в Наредба№1/2004г. е предвидено, че
се дължат разноски и за двете производства, като исковият съд се произнася за разноски и в двете производства.Съобразно
т.12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да
се произнесе и относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода
на спора, с осъдителен диспозитив, като ответника
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 638,73лв.- разноски по ч. гр.д.№602/2011г.
по описа на РС-Троян.
Отделно се
дължат и разноски за исковото производство, поради което следва на осн. чл.78, ал.1 от ГПК да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца и сумата 1286,62лв. разноски по настоящето дело, съобразно изхода на
процеса.
Следва да се отбележи, че не е са представени доказателства ответницата
да е направила разноски, поради което и не следва съдът да се произнася.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА на осн.
чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответника Х.З.М.,ЕГН**********,
че ДЪЛЖИ на кредитора“ОТП Факторинг България“ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр.София 1000, район Оборище, бул.“Княз
Александър Дондуков“№19, ет.2, ЕИК202317122, следните суми: сумата 8633,72лв. главница по
договор за кредит от 26.10.2007г., ведно със законната лихва, считано от
10.06.2011г., 1095,56лв. договорна лихва за периода 24.08.2010г.-09.06.2011г.,
222,34 мораторна лихва за периода 31.08.2010г.-09.06.2011г., за които суми е
издадена Заповед №425
от 14.06.2011г. по чл.417 от ГПК, по ч.гр.д.№602/2011г. на РС-Троян.
ОСЪЖДА Х.З.М.,ЕГН**********, ДА
ЗАПЛАТИ на ОТП Факторинг
България“ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София 1000, район Оборище,
бул.“Княз Александър Дондуков“№19, ет.2, ЕИК202317122, сумата общо 1286,62лв.,
направени деловодни разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДА Х.З.М.,ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ
на ОТП Факторинг България“ЕАД, със седалище и
адрес на управление гр.София 1000, район Оборище, бул.“Княз Александър Дондуков“№19, ет.2,
ЕИК202317122, сумата общо от 638,73лв.-
разноски по ч.гр.д.№602/2011г. по описа на РС-Троян.
ПРЕКРАТЯВА частично производството по гр.д.№6825/2016г. по описа на ПлРС, по отношение на В.И.М., ЕГН**********, поради
недопустимост на предявените установителни и при
условията на евентуалност, осъдителни искове, за сумите по издадената Заповед №425 от
14.06.2011г. по чл.417 от ГПК, по
ч.гр.д.№602/2011г. на РС-Троян.
ОБЕЗСИЛВА
частично Заповед №425
от 14.06.2011г. по чл.417 от ГПК, по ч.гр.д.№602/2011г. на РС-Троян и ИЛ от 14.06.2011г.,
по отношение на В.И.М., ЕГН**********.
Решението подлежи на обжалване
пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна
жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :