№ 388
гр. Пазарджик, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20255200500091 по описа за 2025 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Велинград , постановено по гр.д.№ 828 по
описа за 2023 година е отхвърлен предявения от З. М. В. с ЕГН **********, с
адрес: гр. ************** срещу Община Ракитово, БУЛСТАТ *********,
представлявана от кмета Г.К.Х., с адрес гр. *************** иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗС, за признаване за
установено в отношенията между страните, че З. М. В. е собственик на
жилищна сграда с площ от около 60 кв. м., която има основи и ограждащи
стени, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху Поземлен
имот с идентификатор 62004.5.605 по КККР на гр. Р., Община Ракитово, с
площ от 715 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, с
начин на трайно ползване - незастроен за жилищни нужди, при граници на
имота ПИ 62004.5.623, ПИ 62004.5.622, ПИ 62004.5.606, ПИ 62004.5.9561 и
ПИ 62004.5.604 .
Отхвърлен е и предявения от З. М. В. с ЕГН **********, с адрес: гр.
************** срещу Община Ракитово, БУЛСТАТ *********,
1
представлявана от кмета Г.К.Х., с адрес гр. *************** иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията
между страните, че З. М. В. притежава вещно право на строеж за построяване
на жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор 62004.5.605 по КККР на
гр. Р., Община Ракитово, с площ от 715 кв. м., трайно предназначение на
територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - незастроен за
жилищни нужди, при граници на имота ПИ 62004.5.623, ПИ 62004.5.622, ПИ
62004.5.606, ПИ 62004.5.9561 и ПИ 62004.5.604 .
Осъдена е Община Ракитово, БУЛСТАТ *********, представлявана от
кмета Г.К.Х., с адрес гр. *************** да заплати на З. М. В. с ЕГН
**********, с адрес: гр. ************** сумата от 8369 лв. /осем хиляди
триста шестдесет и девет лева/, представляващи паричната равностойност на
постройка, с площ от около 60 кв. м., която има основи и ограждащи стени,
построена въз основа на отстъпено право на строеж върху Поземлен имот с
идентификатор 62004.5.605 по КККР на гр. Р..
Отхвърлен е иска на З. М. В. с ЕГН **********, с адрес: гр.
************** против Община Ракитово, Булстад *********,
представлявана от кмета Г.К.Х., с адрес гр. *************** за присъждане
на 2238 лв. /две хиляди двеста тридесет и осем лева/, представляващи цената
на правото на строеж, съгласно Договор от 29.11.1989 г. като
Осъдена е Община Ракитово да заплати на З. М. В. 699,82 /шестстотин
деветдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/, представляващи
разноски по делото.
Осъдена е З. М. В. заплати на Община Ракитово, сумата от 573,75
/петстотин седемдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляващи разноски по делото.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Община Ракитово
само в частта , с която е осъдена Община Ракитово да заплати на З. М. В.
сумата от 8369 лв. /осем хиляди триста шестдесет и девет лева/,
представляващи паричната равностойност на постройка, с площ от около 60
кв. м., която има основи и ограждащи стени, построена въз основа на
отстъпено право на строеж върху ПИ с идентификатор 62004.5.605 по КККР
на гр. Р..
2
Излагат оплаквания за необоснованост, неправилност, поради
нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
Преценката дали построеното в един имот увеличава неговата стойност
следвало да се извършва винаги конкретно, вкл. с оглед на обстоятелството
дали незавършеното строителство може да бъде обособено като
самостоятелен обект с оглед изискванията на действащите строителни
правила и норми. Стойността на един имот следвало да се счита за увеличена,
ако вследствие на подобренията пазарната му цена се е увеличила, т.е. при
евентуално извършване на разпореждане или извличане на граждански
плодове, собственикът би получил по -висока цена от тази, която би получил
преди извършване на подобренията.
Първоинстанционният съд е уважил изцяло иска на ищцата за
заплащане на паричната равностойност на „постройката“ без да извършва
съпоставяне на стойността на имота без строежа с пазарната цена, който
същият има в състоянието си към настоящия момент, т.е. със строителството
върху него. Изрично в експертизата, а и в съдебно заседание вещото лица
разграничава пазарната стойност на строежа от стойността на извършените
СМР.
За да уважи претенцията на ищеца съдът приел, че стойността на
разноските, които е направил суперфициарът за строителството съвпадат с
стойността, с която се е увеличила цената на имота. Този извод не
съответствал на възприетия в съдебната практика принцип за установяване на
увеличената стойност на един имот по смисъла на чл.72 ЗС чрез съпоставяне
на пазарната цена на имота с подобренията и без тях. Последица от
допуснатите от съда съществени процесуални нарушения била липсата на
обективни данни, въз основа на които да бъде извършена преценката дали
действително стойността на имота се е увеличила вследствие извършеното
строителство, т.е. би ли могъл собственикът на земята да получи по-висока
цена за имота с оглед състоянието му към настоящия момент.
Съдът не допуснал изслушване на експертиза за установяване
съответствието на строежа с действащите строителни правила и норми на
ЗУТ, която била поискана, както с отговора на исковата молба ,така и в
съдебно заседание.
3
Приетата по делото експертиза доказала изключително лошото
състояние на строежа, не се установило дали той изобщо е годен за ползване.
Съгласно чл.72,ал.2 от ЗС добросъвестният владелец може да иска да му
се заплатят необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта. В
случая „добросъвестният владелец“ не е завършил строежа по своя вина,не е
презаверил разрешението за строеж, изоставил е строежа десетки години, не е
изградил плоча и покрив т.е. владелецът не е направил никакви разноски и
действия, вложените от него материали при строителството да не бъдат
похабени и строежа да може да бъде използваем. Недовършения строеж с
разрешение за строеж с изтекъл срок на действие, без документ
удостоверяващ етап на завършено строителство, който не представлява
самостоятелен обект не може да бъде подобрение върху имота и да увеличава
неговата цена.
Молят решението да бъде отменено и иска – отхвърлен.
В срок е постъпил писмен отговор от ответницата по жалбата З. В..
Ответницата счита ,че жалбата е неоснователна.
Установено било по делото ,че с Договор за продажба на недвижим имот
/по ЗОС/ от 14.03.2023г., Община Ракитово е продала, след проведен търг за
продажба, на Е.Д., недвижим имот, собственост на Община Ракитово,
представляващ ПИ с идентификатор 62004.5.605 по КК и КР на гр. Р., общ.
Ракитово, с площ от 715 кв. м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, незастроен, за жилищни нужди, при граници на имота: ПИ
62004.5.623, ПИ 62004.5.622, ПИ 62004.5.606, ПИ 62004.5.9561 и ПИ
62004.5.604, за сумата от 11 400 лева.
Върху продадения имот още през 1989г. на ищцата З. В. е било
отстъпено право на строеж върху имота, въз основа на издадена заповед и
подписан подписан Договор за отстъпено право на строеж от 29.10.1989г.
между Община Ракитово и ищцата. Според действащия по това време
регулационен план на гр. Р. имота съставлявал парцел ХХІV-общински, в
кв.61, с площ от 700 кв.м.
Въз основа на отстъпеното право на строеж ищцата е построила върху
общинския имот постройка, с площ около 60 кв.м., в груб строеж, като
изградила в общинския имот с нейни средства водопровод и канализация /ВиК
4
съоръжения/ за захранване на постройката./по този въпрос ,съдът се
епроизнесъл с решението си и то в тази част не е обжалвано/. След
построяването на постройката, ищцата я е декларирала в Община Ракитово,
като от построяването й, от 1990 - 1991 година до 2023г., повече от тридесет
години е заплащала съответните данъци за изградения строеж .
За извършеното строителство на ищцата било издадено Разрешение за
строеж № 94/15.08.1990г. на жилищна сграда - 72 кв.м., в парцел XXIV - общ.,
кв.61 по плана на гр. Р., съгласно одобрени проекти на 15.08.1990г.
Ищцата З. М. В. била записана в действащата КК и КР на гр. Р. като
носител на вещно право на строеж върху процесния недвижим имот.
По делото били приети първоначално и допълнително заключение на
експерт,събрани били гласни доказателства.
Съдът правилно приел, че ищцата В. е придобила правото на строеж
върху сграда със застроена площ от 68 кв. м., което право на строеж е
започнато да се упражнява от нея през 1990г. и имала качеството на
добросъвестен владелец.
Правилно съдът приел, че в случая за ищцата възниква правото да бъде
обезщетена за полезните разноски, които е сторила, и с които е увеличила
стойността на имота по правилата, приложими за добросъвестен владелец, е
оглед на което е и уважил предявения иск на ищцата по чл. 72, във вр. с чл. 92
от ЗС .
Крайният извод на Районен съд - Велинград в обжалваното решение, че
в конкретния случай стойността, с която се е увеличила цената на имота
съвпада с разноските, необходими за изграждането на строежа на този етап,
бил правилен и съответствал на утвърдената съдебна практика.
Моли решението да бъде потвърдено.
В писменото си становище подържат ,че увеличената стойност на имота
е без значение и ,че на ищцата се дължи обезщетение за това ,с което се е
обеднила всъщност –или толкова ,с колкото се е намалил патримониума и.
Съдът , като прецени валидността на решението изцяло и допустимостта
в обжалваната част , за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид
следното:
5
В исковата си молба против Община Ракитово,Л.Д. и Ф.Д. ищцата З. В.
твърди, че с Договор за продажба на недвижим имот /по ЗОС/ от 14.03.2023г.,
вписан в Службата по вписванията при Районен съд - Велинград с вх.рег.
№469/17.03.2023г., Акт №76, том II, имотна партида - дв.вх.467 Община
Ракитово продала, след проведен търг за продажба на вторият ответник Е.Д.
недвижим имот, собственост на Общината, представляващ поземлен имот -
частна общинска собственост: ПИ с идентификатор 62004.5.605 по КККР на
гр.Р., община Ракитово, с площ от 715 кв.метра,трайно предназначение на
територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - незастроен за
жилищни нужди, при граници на имота: ПИ 62004.5.623, ПИ 62004.5.622, ПИ
62004.5.606, ПИ 62004.5.9561 и ПИ 62004.5.604 за сумата от 11 400 лева.
Общината продала имота ,въпреки ,че върху него още през 1989г. на
ищцата З. В. / с предишно име З.М. В./ с Договор за отстъпено право на
строеж от 29.10.1989г. от Община Ракитово, въз основа на Заповед №РД-25-
540/29.11.1989г. било отстъпено право на строеж върху процесния общински
недвижим имот, с номер по действащият по това време регулационен план на
гр.Р. - парцел XXIV- общински, в кв.61, с площ от 700 кв.метра. Въз основа на
отстъпеното право на строеж, ищцата построила върху общинския имот
постройка, с площ около 60 кв.метра, в груб строеж, като е изградила в
общинския имот с нейни средства водопровод и канализация /ВиК
съоръжения/ за захранване на постройката. След построяването на
постройката, ищцата я декларирала в Община Ракитово, като от
построяването й, от 1990 - 1991 година до 2023г., повече от тридесет години
заплащала съответните данъци за нея.
Ищцата ,поради различни причини не успяла да направи годна за
живеене изградената въз основа на отстъпеното право на строеж постройка
върху общинския парцел и не живеела в нея. Постройката не била заснета и
нанесена в кадастралния план на гр.Р., а след това не е нанесена и в одобрената
Кадастрална карта и кадастрален регистър на гр.Р..
Ищцата З. М. В. била записана в действащата КККР на гр. Р. като
носител на вещно право на строеж върху процесния недвижим имот, на
основание Договор за отстъпено право на строеж от 29.11.1989г. издаден от
ОбНС гр.Р.. Постройката съществувала и към настоящият момент на
завеждане на исковата молба, като част от нея била погинала във времето.
6
Правото на строеж не било погасено.
Преди да извърши продажбата на общинския парцел Община Ракитово
съставила Акт №771 от 05.06.2017г. за частна общинска собственост за имота
,като в него било посочено, че имота е незастроен и е предназначен за
жилищни нужди, като в т. 11 от акта в Забележки било посочено, че върху
общинския парцел има Отстъпено право на строеж със Заповед №РД-25-
540/29.11,1989г. и Договор от 29.11.1989г. на З. М. В. с ЕГН:********** от
град Р..
На 10.05.2023г. вторият ответник Е.Д. продала имота на третият
ответник Ф.Д.,която към момента неоснователно владеела имота,включително
и изградената от ищцата постройка и Ви К съолъжения.
Моли да бъде прието за установено по отношение на ответниците ,че
ищцата е собственик на отстъпено право на строеж с Договор от 29.11.1989г.,
което не е погасено на основание чл.66, ал.2 от Закона за собствеността, на
постройка, с площ около 60 кв.метра, построена по отстъпено право на строеж
върху Поземлен имот с идентификатор 62004.5.605 по КККР на гр.Р., община
Ракитово, с площ от 715 кв.метра, трайно предназначение на територията -
урбанизирана, с начин на трайно ползване - незастроен за жилищни нужди,
при граници на имота: ПИ 62004.5.623, ПИ 62004.5.622, ПИ 62004.5.606, ПИ
62004.5.9561 и ПИ 62004.5.604 /бивша частна общинска собственост/, както и
на изградените в имота ВиК съоръжения - водопровод и канализация.
Евентуално , в случай, че установителния иск бъде отхвърлен моли
ответниците да бъдат осъдени солидарно да и заплатят паричната
равностойност на постройката с площ около 60 кв.метра, построена по
отстъпено право на строеж с Договор от 29.11.1989г. върху Поземлен имот с
идентификатор 62004.5.605 по КККР на гр.Р., община Ракитово, с площ от 715
кв.метра,трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на
трайно ползване - незастроен за жилищни нужди, при граници на имота: ПИ
62004.5.623, ПИ 62004.5.622, ПИ 62004.5.606, ПИ 62004.5.9561 и ПИ
62004.5.604 /бивша частна общинска собственост/, цената на правото на
строеж, и стойността на изградените в имота ВиК съоръжения - водопровод и
канализация.
Произнасянето по главния установителен иск ,както и по отношение на
осъдителната претенция за стойност на изградените ВиК съоръжения не е
7
предмет на въззивното производство.
Поради оттегляне на иска ,със съгласието на ответниците физически
лица ,производството по делото по отношение на тях е прекратено.
Съдът е констатирал нередовности на исковата молба и дал указания за
отстраняването им.По отношение на предмета на спора пред въззивната
инстанция указанието е било да се посочи цената на иска – на каква сума
възлиза претенцията за паричната равностойност на постройката.
С молба от 5.10.2023 година ищцата е конкретизирала ,че претенцията и
за заплащане равностойността на постройката и изградените съоръжения
възлиза на 2000 лева.
Допуснато е увеличение на претенцията за заплащане равностойността
на постройката от 2000 лв. на 8369 лв. като е дадена възможност на ищцата да
внесе държавна такса и такава е внесена.
В срок е постъпил писмен отговор от Община Ракитово.
Оспорват предявените искове ,като твърдят ,че правото на строеж е
погасено по давност,поради неупражняването му в срок от пет години.
Не оспорват твърденията ,че на ищцата е отстъпено право на строеж и в
периода ,както твърди в исковата молба е 1990 г-1991 г. тя е извършила
частично строителството в имота до нулев цикъл и тухлени стени на първия
етаж, без плоча или гредоред. След това изоставила окончателно строежа,
имота също, до юни 2023г. Имотът не бил ограден откъм улицата и години
наред представлявал сметище и свърталище на бездомни животни.
През 2009г. при извършена от служители на Община Ракитово проверка
в имота бил изготвен Констативен протокол от 11.08.2009г., с който е
установено, че УПИ XXIV, кв. 61 по плана на гр. Р. има изграден строеж до
нулев цикъл и тухлени зидове на първия етаж без плоча или гредоред. Не е
установено изграждане на покрив.
Неверни били твърденията, че са изпълнени плоча и покрив, но покрива
паднал през 2014г.
З. В. била уведомена с писмо с изх. №94-03-29/08.09.2010г. за
съставения протокол от общинска администрация, в отговор на което тя е
представила молба- становище с вх. №94-03-30/21.09.20 Юг., в което сама
8
пише, че не оспорва констатациите, че строежа не е покрит и че същия не
представлява груб строеж.
В изготвената Кадастралната карта на гр. Р., одобрена със заповед №РД-
18-16/25.03.20Юг. на Изпълнителния директор на АГКК имот с
идентификатор 62004.5.605 бил заснет като незастроен.
Твърдят още,че ищцата никога не е декларирала сградата.
Ищцата не била упражнила правото си на строеж нито в срока от пет
години , нито по-късно,тъй като обекта не бил изграден до етап „груб строеж“.
Оспорват и иска за заплащане на стойността на „сградата“ и изградените
в имота водопровод и канализация в размер на 2 000 лв., както и заплащане и
на цената на правото на строеж, съгласно договора.
Твърдят , че в имота не е имало канализация и новия собственик Ф.Д. е
изградила комуникации и е сключила договор е В И К Дружество, изцяло за
своя сметка.
Съгласно т.5 от сключения на 29.11.1989г. договор за отстъпено право на
строеж, ако строителя не завърши жилищната сграда в задължителния срок,
правото му се отнема, заедно е постройката, а внесената сума за отстъпеното
право на строеж не се връща,поради това претенцията за връщане на цената по
договора била неоснователна.
През 2020г. отново била извършена проверка на имота и съставен е
констативен протокол от 19.02.2020г., с който е констатирано че в имота има
започнато строителство, като са изпълнени основи и тухлена зидария на първи
етаж. Установено е, че правото на строеж не е реализирано. В тази връзка гл.
архитект на общината издава становище, че отстъпеното право на строеж не е
реализирано, а издадените строителни книжа са изгубили действието си.
Поради това на 22.09.2022г. в акта за общинска собственост, в графа
„Забележки“ е вписано, че е издаден констативен протокол и становище за не
реализираното ОПС.
Имот с идентификатор 62004.5.605 по КК на гр. Р. бил включен по
решение №480/18.10.2022г. на Общински съвет Ракитово в програмата за
управление и разпореждане с имоти - общинска собственост за 2022г. и е
възложено изготвянето на пазарна оценка от независим лицензиран оценител.
С решение №506/29.11.2022г. Общинския съвет одобрил изготвената от
9
оценителя оценка на имота в размер на 9 000лв. без ДДС., без да остойностява
останките от извършеното преди повече от 30 години строителство, защото те
нямат никаква пазарна стойност към момента. Издадена е Заповед № РД-25-
12/04.01.2023г. за провеждане на публичен търг с тайно наддаване за
27.01.2023г. която е разгласена и проведена при спазване разпоредбите на
глава седма от НРПУРОИ - публикувана е на интернет страницата на Община
Ракитово - активна и достъпна за всички граждани, както и във всекидневник
"***". На 27.01.2023г. е проведен редовен търг, явил се е само един участник,
отговарящ на условията на търга, който е обявен и за купувач на имота.
При извършената продажба общината не получила по-висока цена за
имота от тази, която би получила и без частичното строителство в него.
Претендираната „сграда“ изобщо не била подобрение, тъй като е безполезна и
не само че не увеличава стойността на имота, но дори я понижава, тъй като
представлява остатъци от нереализирано строителство от преди тридесет
години, които под влиянието на атмосферните условия и естественото
остаряване на материалите са абсолютно негодни и неподходящи по вид и не
отговарят на сегашните правила и норми за строителство и подлежат
единствено и само на премахване.
Съдът , като прецени доказателствата по делото,доводите на страните и
разпоредбата на чл.269 от ГПК , прие за установено следното:
Фактическата обстановка , приета от първоинстанционния съд и касаеща
основателността на предявените установителни искове , не се оспорва от
страните ,тъй като решението в тази част е влязло в сила.
Доколкото тя има значение и за иска по чл.72 от ЗС , то въззивният съд
приема същата фактическа обстановка , въз основа на преценка на събраните
по делото писмени ,гласни доказателства и заключения на експерт ,касаещи
извода за реализираното право на строеж.
Няма спор,че на 29.11.1989 г. в гр. Р. е сключен договор за отстъпено
право на строеж върху държавна земя, по силата на който на З.М. В. е
учредено право на строеж върху общинска земя, съставляваща парцел XXIV-
общ., в кв. 61 по утвърдения регулационен план на гр. Р., с обща сума от 2100
лв. С договора суперфициарят е поел задължението в срок от 5 години от
датата на сключването му да построи върху отстъпеното му държавно място
по одобрен архитектурен проект жилищна сграда, с размери, определени от
10
ЗСГ. Ако строителя не завърши в задължителния срок или в продължителния
такъв, строежа на жилищната сграда или го завърши в грубо нарушение на
одобрения му план, както без одобрен план , отстъпеното му право на строеж
се отменя, мястото му се отнема заедно с постройката. Внесената му сума не
се връща, а извършения строеж се оценява и се заплаща от НС.
Издадено е разрешение за строеж № 94 от 15.08.1990 г. на З. В.,
съгласно одобрените проекти на 15.08.1990 г. от гл. архитект да построи
жилищна сграда с площ от 72 кв. м., в парцел XXIV- общ. в кв. 61 по плана на
гр. Р..
На 11.08.2009 г. е съставен Констативен протокол от служители в
Община Ракитово, които след извършен оглед в имота констатират, че е
изграден нулевия цикъл и тухлените зидове на първия етаж без плоча или
гредоред.
През 2010 г. ищцата е поискала от ответната община да закупи земята,
върху която е започнал строежа, макар да не е покрит към онзи момент и да не
представлява сграда в груб стоеж, на основание чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ.
В Акт за частна общинска собственост ПИ с идентификатор
62004.5.605, с номер по предходен план : кв. 61, парцел XXIV- общ. е актуван
от Община Ракитово, е отразено ,че върху имота има отстъпено право на
строеж със Заповед № РД-25-540/29.11.1989 г. и Договор от29.11.1989 г. на З.
М. В..
Няма спор,че по реда на ЗОС на 14.03.2023 г. Община Ракитово, е
продала на Е.Г. същия имот , а на 10.05.2023 г. Е.Г. Д. продава на Ф.И.Д. имота
за сумата от 11400 лв.
При тази фактическа обстановка ,като е стигнал до извода ,че
строителството в имота не съставлява годен обект на собственост и ,че
правото на строеж е погасено , първоинстанционният съд е отхвърлил
установителните искове.Това е породило задължението му да се произнесе по
евентуално предявения иск ,който правилно е квалифицирал като такъв с
правно основание чл.72 от ЗС.
За ликвидацията на отношенията със собственика на земята в този
случай следва да намерят приложение разясненията, дадени в ППВС 6/74 г. т.
IV като суперфициарят ще има право да получи увеличената стойност на
11
имота.
Неоснователно се подържа от ответника по жалбата ,че се дължат
направените от него разходи за извършване на строителството , тоест – това ,с
което се е оледнил.
Съдилищата не винаги изследват дали чрез влагане на труд и средства
владелецът е допринесъл за увеличаване стойността на владения имот. Често
се смесват увеличената стойност на имота с разходите за това увеличение.
Поради тази грешка се присъжда заплащане на разходите, макар те да не са
довели до увеличаване стойността на имота.Така е подходил
първоинстанционния съд. В този случай е необходимо да се изследва каква би
била цената на вещта без подобрението и каква е тя с него към момента на
разглеждане на спора и постановяването на решението по него.
Доводите във въззивната жалба са свързани единствено и само с
обстоятелството има ли и каква е увеличената стойност на имота.
Видно е от заключението на експерта ,че той е извършил оглед на
поземлен имот с идентификатор 62004.5.605, в гР..
Констатирал е ,че в имота е започнат строеж на сграда от основното
застрояване с жилищно предназначение , построена в груб вид, съгласно
Разрешение за строеж № 99 от 15.08.1990г. и Протокол за определяне на
строителна линия и нива на строежа № 28/10.11.1993г.
Изграждането на жилищната сграда е започнато с ивични бетонови
основи с дълбочина до 0,70м.л. под нивото на прилежащия терен и цокъл до
0,50м.л., ограждащи стени от единични плътни тухли и частична
ж.б.конструкция вертикални колони. Строежа се състои се от един надземен
етаж с височина на изпълнената тухлена зидария до от 1,80 до 2,56м.л.и
обособени помещения за коридор, три стаи, помещение за санитарен възел и
всекидневна с размери в план 8,54/9,76м.л. Не е изпълнена изцяло тухлената
зидария на ограждащите и вътрешни стени, покрива, мазилките, основите с
настилките, дограмата, довършителни работи, В и К и Ел. инсталации и
комуникативните връзки.
След спирането на строежа ,той не е консервиран, като изпълнените
СМР - тухлена зидария и откритата арматура на вертикалните колони, както и
основата са преовлажнени и са компрометирани до 40 % от тяхното
12
механично съпротивление, устойчивост и качество на СМР.
Общата стойност на изпълнените строителни работи според
заключението на този експерт е в размер на 6 107,3 лева.
Построеното според експерта е частично, некачествено и с
необходимост от ремонт или премахване.
Застрояването не е функционално
Изисква допълнителни разходи за разрушаване или реконструкция
Стойността на вложените 6100 лв. не се капитализира напълно Оценка на
добавената стойност от грубия строеж определя в размер на 3500 лева.
Съдът възприема заключението на експерта като компетентно и
обосновани с нарочно определение е дал отговор на изложените доводи
относно неговата компетентност.
При така установеното , съдът приема ,че на ищцата се дължи сумата
3500 лева , с която сума се е увеличила стойността на имота в резултат на
извършеното строителство.Това е дължимото и обезщетение,в качеството и
добросъвестен подобрител.като е приел за дължима сумата от 8369 лева –
равняваща се на стойността на извършените от ищцата разходи за извършване
на строителството , съдът е постановил едно неправилно решение над размера
от 3500 лева , което следва да бъде отменено и иска – отхвърлен.
В останалата част – до размера на 3500 лева решението е правилно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на жалбоподателя се
дължат сторени разноски ,съразмерно с уважената част.Представен е списък
,като се претендират общо 936,38 лева ,включващи и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360 лева.Съобразявайки разпоредбата на чл.78
ал.8 от ГПК и чл.25 ал.1 от Наредбата за правната помощ съдът определя това
възнаграждение в размер на 200 лева.
При това положение дължимите разноски на Община Ракитово са 452,73
лева.
Ответницата е заявила претенция за присъждане на разноски в размер
на 1500 лева , заплатено възнаграждение на адвокат.
От представителя на жалбоподателя е направено възражение за
13
прекомерност.Направено е искане за намаляване на размера да предвидения
минимум , предвиден в Наредбата за възнаграждения за адвокатска
работа.Предвидения минимален размер съобразно цената на иска е 1137 лева.
Въззивната инстанция намира ,че възражението е основателно ,като
отчете фактическата и правна сложност на спора ,както и участието на
процесуалния представител на ответницата във въззивното производство.
На ответницата с оглед изхода на спора се дължат 663 лева.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Районен съд Велинград , постановено по гр.д.№
828 по описа за 2023 год. , в частта , с която е осъдена е Община Ракитово,
БУЛСТАТ *********, представлявана от кмета Г.К.Х., с адрес гр.
*************** да заплати на З. М. В. с ЕГН **********, с адрес: гр.
************** сумата от 8369 лв. /осем хиляди триста шестдесет и девет
лева/, представляващи паричната равностойност на постройка, с площ от
около 60 кв. м., която има основи и ограждащи стени, построена въз основа на
отстъпено право на строеж върху Поземлен имот с идентификатор
62004.5.605 по КККР на гр. Р.,над размера от 3500/три хиляди и петстотин/
лева , като ОТХВЪРЛЯ иска в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Осъжда З. М. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. ************** да
заплати на Община Ракитово, БУЛСТАТ *********, представлявана от кмета
Г.К.Х. разноски по делото в размер на 452,73 лева.
Осъжда Община Ракитово, БУЛСТАТ *********, представлявана от
кмета Г.К.Х. да заплати на З. М. В. с ЕГН **********, с адрес: гр.
************** разноски по делото в размер на 663 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
14
1._______________________
2._______________________
15