№ 1567
гр. В., 21.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П.Т.
при участието на секретаря Г. Д. Н.
като разгледа докладваното от П.Т. Гражданско дело № 20213110115760 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по предявена искова молба от „АКПЗ“ ***, ЕИК *********, срещу М.
М. Р., с адрес в гр. В., кв. “В.В.”, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ***, с искане да бъде постановено
решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 996,09 лв., представляваща дължима главница по
сключен Договор за кредит „***“ с номер ****** между „А. Ф.“ *** и М.Р., което вземане e
прехвърлено с договор за цесия на ищеца, както и сумите от 95.25 лв. – възнаградителна
лихва за периода от 15.12.2019г. до 06.04.2020г. и 103,20 лв. – лихва за забава за периода от
07.04.2020г. до 23.07.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба е изложено следното: На 12.12.2019г. между „А. Ф.“ *** и М.Р.
бил сключен Договор за кредит „***“ с номер ******. Подписвайки договора за кредит
кредитополучателят удостоверил, че е получил и е запознат предварително с всички условия
на индивидуалния договор и ОУ. Между „А. Ф.“ *** и настоящия ищец бил сключен
договор за прехвърляне на вземания, като било прехвърлено и вземането спрямо настоящия
ответник. Към исковата молба е приложено уведомление за извършената цесия. С Договора
за кредит „А. Ф.“ *** предоставило на М.Р. револвиращ кредит в максимален размер на
1000,00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит. С подписване на договора на
ответника бил предоставен и платежен инструмент – кредитна карта. Сумата по кредита
била усвоена от ответника. Към момента на подаване на исковата молба дължимата сума от
страна на ответника е в размер на 996,09 лв. Дължи се и възнаградителна лихва в размер на
95.25 лв. за периода от 15.12.2019г. до 06.04.2020г. На 06.04.2020г. цялото вземане на
ответника е станало предсрочно изискуемо. Начислена е лихва за забава в размер на 103,20
лв. за периода от 07.04.2020г. до 20.10.2021г.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба. Сочи се, че
ответникът не е уведомен за сключения договор за цесия. Излага се, че ответникът не е бил
запознат с ОУ на кредитодателя. Сочи се, че няма доказателства за предоставяне на
фактическа власт върху платежния инструмент – кредитна карта. Твърди се, че договорът за
1
кредит е недействителен. Същият е бланков, поради което е липсвало договаряне между
страните. Посочено е, че при сключване на договора е нарушен чл. 10 ЗПК, тъй като не е
спазен Шрифт 12. ЗПК не съдържа погасителен план. Нарушен е чл. 11 ЗПК. Оспорва се
кредитната сума да е била усвоена от ответника. Уговореният ГЛП нарушава добрите нрави
и клаузата в този смисъл е нищожна. Нищожна е и уговорената между страните неустоечна
клауза.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От представения по делото Договор за кредит „***“ се установява, че на 12.12.2019г. в
гр. В. страните „А. Ф.“ *** и М. М. Р. сключили облигационен договор, по силата на който
кредитополучателят М.Р. изрично е заявил, че е получил от кредитодателя Стандартен
европейски формуляр по чл. 5 от ЗПК. Кредитодателят се задължил да предостави на М.Р.
револвиращ кредит в максимален размер на 1000,00 лв. под формата на разрешен кредитен
лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта А1. Посочено е, че с подписване
на договора кредитодателят е предоставил на кредитополучателя платежен инструмент –
платежна карта с номер ******. В чл. 4 на Договора е посочено, че е определен фиксиран
ГЛП по заема от 17,8 %. ГПР е 18,95%. Договорът за кредит е подписан от ответника М.Р.,
като подписът не е оспорен в настоящото производство.
По делото е представено приложение номер 1 към Договор за кредит *** от
12.12.2019г., с което се установява, че М.Р. е получил карта с номер ******. Приложението е
подписано от ответника, а подписът не е оспорен.
Представен е рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016г.,
от който се установява, че „А. Ф.“ *** е прехвърлило на „АКПЗ“ *** вземането си спрямо
М. М. Р. по Договор за кредит с номер ****** от 12.12.2019г.
В приложенията към исковата молба са представени потвърждението за сключена
цесия на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД и уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост до
ответника.
По делото е допуснато извършването на ССЧЕ, като от заключението на вещото лице
се установява следното: По процесния договор за кредит „***“ с номер ****** от
12.12.2019г. ответникът М.Р. е теглил суми, извършвал е плащания, с които са погасявани
задълженията му и остатъкът по картата и по отделни пера е както следва – главница в
размер на 996,09 лв., договорна лихва в размер на 46,70 лв. за периода от 15.12.2019г. до
06.04.2020г., както и 103,75 лв. лихва за забава за периода от 07.04.2020г. до 23.07.2021г.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че ответникът и „А. Ф.“
*** са се намирали в облигационни правоотношения по силата на сключен помежду им
Договор за кредит „***“ от 12.12.2019г., по който кредитодателят се задължил да предостави
на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер от 1000,00 лв., под формата
на разрешен кредитен лимит, а кредитополучателят се задължил да върне предоставения му
кредит, заедно с договорената лихва в уговорения срок, както и да спазва сроковете за
заплащане на текущите си задължения. Договорът бил подписан от ответника, като
подписът в настоящото производство не е оспорен. Фиксираният годишен лихвен процент
по заема бил 17,8 %. ГПР бил договорен в размер на 18,95 %. Установи се от заключението
на вещото лице по допуснатата ССЧЕ, което съдът кредитира изцяло, че към настоящия
момент непогасените задължения от страна на ответника са в размер на главницата от
996,09 лв., 46,70 лв. е размерът на дължимата договорна лихва, а размерът на мораторната
лихва е 103,75 лв.
Безспорно се установи в производството, че вземането на „А. Ф.“ *** спрямо
2
ответника е било прехвърлено с договор за цесия на ищцовото дружество, т.е. последното се
явява легитимирана страна да предяви настоящите искове. С получаването на исковата
молба и книжата към нея ответникът е бил редовно уведомен за извършената цесия.
Неоснователни са възраженията на ответника, че договорът за кредит не е произвел
действия. Установи се, че с подписването на приложение номер 1 към Договор за кредит ***
от 12.12.2019г., М.Р. е получил карта с номер ******. Самото вещо лице заяви, че с
платежният инструмент са погасявани задължения от страна на ответника. Т.е. не само, че
картата е била дадена във владение на ответника, но и последният я е използвал по
предназначение. С подписването на договора за кредит ответникът е признал, че е бил
запознат с ОУ на кредитодателя. Неоснователно е възражението на ответника, че
уговорената договорна лихва представлява нищожна клауза, поради прекомерен размер. Чл.
19, ал. 4 ЗПК урежда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая ГПР е
в размер 18,95%. Следва да се посочи, че настоящият договор е такъв за револвиращ кредит,
поради което и погасителен план не може да бъде изготвен, както например при
потребителския кредит, защото при револвиращ кредит дължимите вноски са различни и
зависят от финансовите транзакции, които кредитополучателят е извършил в съответния
месец.
Поради наличието на облигационна обвързаност между „А. Ф.“ *** и М.Р. последният
имаше задължение да докаже заплащане изцяло на задълженията си към кредитодателя. От
представените по делото доказателства не се установи погасяване на търсените суми.
Следователно предявените искове са основателни, като единствено искът за заплащане на
договорна лихва е частично основателен до размер от 46,70 лв.
По разноските:
Съдът, като взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът дължи на ищцовата страна сторените от последната разноски в настоящото
производство и предхождащото го заповедно производство, съобразно уважената част от
исковете, а именно сума в размер на 431,72 лв. В полза на процесуалния представител на
ответника следва да бъде присъдено възнаграждение с оглед отхвърлената част от исковата
претенция в размер на 14,63 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. М. Р., ЕГН
**********, с адрес в гр. В., кв. „В.В.“ ***, вх. *, ет. *, ап. ***, дължи на „АКПЗ“ ***, ЕИК
*********, по Договор за кредит „***“ от 12.12.2019г., сключен между М. М. Р. и „А. Ф.“
***, което вземане е прехвърлено на „АКПЗ“ ***, ЕИК *********, по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „А. Ф.“ ***, ЕИК ********, и
„АКПЗ“ ***, сумата от 996,09 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 17.08.2021г.
до окончателното изплащане на сумата, за която сума има издадена заповед за изпълнение
на парично задължение, постановена по ч.гр.д. номер 11965/2021г. по описа на ВРС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. М. Р., ЕГН
**********, с адрес в гр. В., кв. „В.В.“ ***, вх. *, ет. *, ап. ***, дължи на „АКПЗ“ ***, ЕИК
*********, по Договор за кредит „***“ от 12.12.2019г., сключен между М. М. Р. и „А. Ф.“
***, което вземане е прехвърлено на „АКПЗ“ ***, ЕИК *********, по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „А. Ф.“ ***, ЕИК ********, и
3
„АКПЗ“ ***, сумата от 46,70 лв., представляваща дължимата договорна лихва за периода от
15.12.2019г. до 06.04.2020г., за която сума има издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, постановена по ч.гр.д. номер 11965/2021г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за сумата над 46,70 лв. до пълния претендиран размер от 95,25 лв. поради
неоснователност.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. М. Р., ЕГН
**********, с адрес в гр. В., кв. „В.В.“ ***, вх. *, ет. *, ап. ***, дължи на „АКПЗ“ ***, ЕИК
*********, по Договор за кредит „***“ от 12.12.2019г., сключен между М. М. Р. и „А. Ф.“
***, което вземане е прехвърлено на „АКПЗ“ ***, ЕИК *********, по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „А. Ф.“ ***, ЕИК ********, и
„АКПЗ“ ***, сумата от 103,20 лв., представляваща лихва за забава за периода от 07.04.2020г.
до 23.07.2021г.,, за която сума има издадена заповед за изпълнение на парично задължение,
постановена по ч.гр.д. номер 11965/2021г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА М. М. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. В., кв. „В.В.“ ***, вх. *, ет. *,
ап. ***, да заплати на „АКПЗ“ ***, ЕИК *********, сумата от 431,72 лв., представляваща
сторени от ищцовата страна разноски в настоящото производство и предхождащото го
заповедно производство, съобразно уважената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „АКПЗ“ ***, ЕИК *********, да заплати в полза на адв. Н.И. И., ЕГН
**********, с адрес в гр. С., ул. „Г.“ **, ет. *, сумата от 14,63 лв. – адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок,
който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4