РЕШЕНИЕ
№ 3266
гр. Пловдив, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20225330108384 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 от ГПК.
Ищецът Е. Т. К., ЕГН: **********, от ************************, чрез пълномощник
адв. С. К.-Д., е предявил против „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4-6, представлявано от
********** Р.М.- Т.а и Т.В., иск за признаване на установено, че ищецът не дължи на
ответника поради изтекла давност следните суми: сумата от 2 598, 04 лева- главница,
дължима по договор за кредит за текущо потребление от 04.12.2006 г. и анекс № 1/
25.11.2010 г., сумата от 319, 34 лева- редовна лихва за периода 30.04.2011 г.- 01.03.2012 г.,
сумата от 143, 28 лева- санкционираща лихва за периода 30.04.2011 г.- 01.03.2012 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2012 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 61, 21 лева- разноски по делото, по издаден по частно гр. дело № 3267/
2012 г. на ПРС, IV гр. с-в, изпълнителен лист от 05.03.2012 г., вземането по който е
прехвърлено с договор за цесия от 28.09.2018 г. на „ЕОС Матрикс” ЕООД.
В исковата молба се твърди, че по частно гр. дело № 3267/ 2012 г. на ПРС, IV гр. с-в, е
издаден изпълнителен лист от 05.03.2012 г., с който било разпоредено ищецът и Й.Й.Б. да
заплатят солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК: *********, следните суми: сумата от 2 598,
04 лева- главница, дължима по договор за кредит за текущо потребление от 04.12.2006 г. и
анекс № 1/ 25.11.2010 г., сумата от 319, 34 лева- редовна лихва за периода 30.04.2011 г.-
01.03.2012 г., сумата от 143, 28 лева- санкционираща лихва за периода 30.04.2011 г.-
1
01.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2012 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 61, 21 лева- разноски по делото. Въз основа на
изпълнителния лист срещу ищеца било образувано изпълнително дело № ****/****** г. по
описа на ЧСИ **********, рег. № *****. С молба от 17.06.2013 г. „ОТП Факторинг
България“ ЕАД е поискал да бъде конституиран като взискател по делото, във връзка със
сключен договор за цесия. По изпълнителното дело бил наложен запор върху пенсията на
длъжника, като след датата 14.12.2013 г. нямало извършени изпълнителни действия.
Ответникът поискал да бъде конституиран като взискател с молба от 29.03.2019 г. Тъй като
в продължение на две години нямало извършени изпълнителни действия, с постановление
на ЧСИ от 14.05.2020 г. изпълнителното дело било прекратено, като в това постановление се
посочвало, че последното изпълнително действие било от 07.12.2016 г. След тази дата
всички действия били незаконосъобразни и не можели да породят правни последици. След
прекратяване на изпълнителното производство въз основа на същия изпълнителен лист
ответникът образувал ново изпълнително дело № ****/****** г. по описа на ЧСИ
**********, рег. № *****, под № ****/*** г., по което се наложила възбрана върху
недвижим имот на ищеца. Твърди се, че сумите по изпълнителния лист не били дължими,
поради изтекла погасителна давност. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно
заседание страната чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор,
с който оспорва предявения иск. Давността в случая била общата петгодишна, като след
образуване на изпълнителното дело по листа, тя била многократно прекъсвана с
предприемане на изпълнителни действия- налагани били запори, извършвани били описи,
нямало период на двугодишно бездействие на взискателя, а отделно имало и плащания от
длъжника. Първото изпълнително дело било прекратено, като след него се образувало ново,
но в петгодишния срок, а давността тогава още не била изтекла и чрез изпълнителните
действия тя отново била валидно прекъсвана. Излагат се съображения относно
приложението на ППВС № 3/ 1980 г. и ТР № 2/ 2013 г. на ВКС. Посочва се, че дори и при
изтекла давност, вземането не се погасявало, като то продължавало да съществува, но не
можело да се изпълнява принудително. Моли за отхвърляне на иска. Също претендира
разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца. В съдебно заседание
страната не се явява и не се представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С разпореждане по частно гр. дело № 3267/ 2012 г. на ПРС, IV гр. с-в, на 05.03.2012 г. е
издаден изпълнителен лист, въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 2150/
05.03.2009 г., по силата на който ищецът е бил осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД,
ЕИК: *********, сумата от 2 598, 04 лева- главница по договор за кредит за текущо
потребление от 04.12.2006 г. и анекс № 1/ 25.11.2010 г., сумата от 319, 34 лева-
възнаградителна лихва за периода 30.04.2011 г.- 01.03.2012 г. и сумата от 143, 28 лева-
санкционираща лихва за периода 30.04.2011 г.- 01.03.2012 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 01.03.2012 г. до окончателното изплащане, както и разноските по
2
делото от общо 61, 21 лева.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист с молба от 05.04.2012 г. банката е
образувала против ищеца изпълнително дело № ****/****** г. по описа на ЧСИ
**********, рег. № *****. С молбата за образуване на делото са поискани изпълнителни
действия- запори на трудови възнаграждения. Извършени са справка до ТД на НАП за
имуществото на длъжника, до ОД на МВР- Пътна полиция, до РУСО. С резолюции на ЧСИ
от 20.11.2012 г., 04.01.2013 г., 19.02.2013 г. и 30.07.2013 г. е било извършено разпределение
на постъпили суми. С молба от 17.06.2013 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е поискал да
бъде конституиран като взискател по делото, с оглед сключен с банката договор за цесия от
30.01.2013 г. С молба от 29.03.2019 г. ищецът е поискал да бъде конституиран като
взискател по сключен с „ОТП Факторинг България“ ЕАД договор за цесия от 28.09.2018 г., в
която връзка са представени договора, приложение за прехвърлениет вземания, пълномощно
за уведомяване на длъжниците. С постановление от 14.05.2020 г. ЧСИ е прекратил
изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, поради настъпила
перемпция. Кредиторът е поискал връщане на изпълнителния лист.
С молба от 23.10.2020 г. ответникът е поискал образуване на ново изпълнително дело по
същия изпълнителен лист- изпълнително дело № ****/*** г., пак по описа на ЧСИ
**********, рег. № *****, като е поискал опис на движими вещи на длъжника. Изискани са
справки за наличие на банкови сметки, справка от НАП, справка от Агенция по
вписванията, наложен и е запор на банкови сметки на 12.01.2021 г. От длъжника на
22.01.2021 г. е постъпила молба за разсрочване на дълга. С молба от 15.04.2022 г.
взискателят е поискал налагане на възбрана върху недвижим имот на длъжника, като такава
е наложена, за което длъжникът е уведомен. Във връзка с издадената по настоящото дело
обезпечителна заповед от 15.06.2022 г. изпълнителното производство е спряно.
Копие от двете изпълнителни дела са приложени към настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Институтът на давността принципно не се прилага служебно, но доколкото само в тази
връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумата по изпълнителния
лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса, още повече, че предмет на настоящото
производство е единствено погасяване на сумите по давност. Съображенията на ищеца в
подкрепа на твърденията му се основават на това, че сумите по изпълнителния лист били
погасени поради общата петгодишна давност, а и с оглед бездействието на кредитора по
принудително събиране на сумите по изпълнителното дело в продължение на две години, от
което се навеждат съображения, че същите не били дължими.
На първо място, с ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС в т.10 се предвиди, че нова
погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. От приложеното първо
изпълнително дело № ****/****** г. по описа на ЧСИ **********, рег. № *****, е видно, че
по същото единственото валидно изпълнително действие е наложеният запор върху
пенсията на лицето, като последното плащане чрез удръжка от нея е на 14.12.2013 г. Всички
останали действия (като изискване на справки за проучване на длъжника, чрез изискване на
3
информация от различни институции) не са насочени към приложение на определен
изпълнителен способ, поради което и не представляват изпълнителни действия. Вторият
кредитор- „ОТП Факторинг България“ ЕАД не е поискал извършване на изпълнителни
действия, като и ответникът чрез молбата си за конституиране като нов, вече трети по ред
взискател, от 29.03.2019 г. също не е поискал такива действия. Делото е било прекратено по
давност с постановление на ЧСИ от 14.05.2020 г. След като обаче след последния запор от
14.12.2013 г. няма извършено нито едно друго изпълнително действие, още към тази дата
14.12.2015 г. по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК са изтекли две години на бездействие на
кредитора. Оттук- принудителното изпълнение се е считало за прекратено по силата на
закона и без да е необходимо издаването на нарочен и формален акт на ЧСИ (какъвто е
издаден чак на 14.05.2020 г.), който реално само би констатирал настъпването на това
обстоятелство, без обаче да поражда последиците му, настъпващи по силата на закона.
Последващи изпълнителни действия няма, а дори и да имаше извършени, те биха се явили
направени по прекратено по силата на закона дело, поради което щяха да са нищожни и не
могат да породят своите последици.
От друга страна, към датата на предявяване на настоящата искова молба- 07.06.2022 г.,
петгодишната погасителна давност, считано от извършване на последния запор- 14.12.2018
г., който е последното и единствено валидно изпълнително действие, е била изтекла.
Последвалото образуване на второто изпълнително дело с № ****/*** г., пак по описа на
ЧСИ **********, рег. № *****, въз основа на същия изпълнителен лист, по който вече е
било прекратено изпълнението, не представлява валидно изпълнително действие, което да
прекъсва давността. Както вече се посочи, всички действия, извършени след настъпване на
перемцията, нямат правни последици, дори и да имат характер на изпълнителни действия,
защото те са направени по прекратено по силата на закона дело. В този смисъл са без
значение извършените запори на банкови сметки и възбрана на имот по второто
изпълнително дело, които не могат да прекъснат давността, защото тя отдавна е била
изтекла към датата на извършването им.
С конституирането на новите взискатели по първото изпълнително дело не се прекъсва
валидно давността. От една страна, тук няма хипотеза на присъединяване на взискател,
защото предишният кредитор се заменя с нов на база договор за цесия и повече той не е
кредитор наред с новия, за да се приеме, че се присъединява и нов кредитор, с което да се
прекъсва давността. От втора страна, дори и да се приеме подобно нещо, то към датата на
встъпване на ответника в изпълнителното дело- 29.03.2019 г., перемцпия вече е била
настъпила, защото последното изпълнително действие е запорът на пенсията от 14.12.2013 г.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че по отношение на давността и
приложимостта на ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС и на ППВС № 3/ 1980 г., че
цитираното тълкувателно решение е в сила от 26.06.2015 г., поради което петгодишният
давностен срок в случая следва да изтича на 26.06.2020 г., като в този период няма валидно
извършено изпълнително действие, което да прекъсне давността, перемпцията е настъпила
още на 14.12.2015 г. Дори и да се приеме тезата, че ТР се прилага за в бъдеще, а до
постановяването му действа ППВС, то изводите на съда за давността пак не биха се
4
променили, защото и след приемане на ТР няма извършени валидни изпълнителни действия,
тъй като те се явяват извършени по силата на прекратено по закон изпълнение.
Горните съображения, преценени в тяхната съвкупност, обуславят извода на съда за
основателност на предявената претенция, която следва да бъде уважена изцяло, доколкото
по делото се установява несъмнено, че вземанията на ответника по изпълнителния лист са
били погасени по давност, която не е била прекъсната в хода на изпълнението с валидни
изпълнителни действия.
Предвид изхода на делото- уважаването на иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на
ищеца се дължат направените по делото разноски. Ищецът е заплатил държана такса в
размер на 124, 87 лева, такса за обезпечителна заповед в размер на 5 лева, такса по Тарифата
на ЗЧСИ за изискване на двете изпълнителни дела в общ размер на 48 лева, които следва да
му се възстановят от ответника, като законна последица от решението. Ищецът освен това е
представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в
която връзка същата моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38
ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и
съдействие на ищеца е посочено, че той се представлява безплатно от адв. С. К.-Д., поради
затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА
представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в
подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на
адвокатското възнаграждение, като адвокатът претендира изплащане на сумата от 500 лева
по сключения между страните договор. По смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа
и правна сложност на делото, съдът по искане на другата страна може да присъди и по-
нисък размер на разноските, като по смисъла на т. 3 от ТР № 6/ 2012 г. решаващият състав е
свободен да намали възнаграждението дори точно на предвидения в Наредба № 1/
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум. В
конкретния случай действително делото не се отличава с фактическа или правна сложност, в
хода на процеса не са настъпили никакви усложнения, нито пък са събирани допълнителни
доказателства извън първоначално поисканите, а и по този род дела вече е създадена трайно
установена и еднопосочна съдебна практика, в който смисъл са налице предпоставките за
намаляване на възнаграждението. С оглед цена на иска, според нормата на чл. 7 ал. 2 т. 2 от
Наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да възлиза на
сумата от 448, 53 лева, до който размер съдът намира, че е справедливо да намали
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца, като точно тази сума се възложи
в тежест на ответника. Сумата обаче следва да се присъди директно в полза на адвоката,
доколкото страната не е направила тези разноски, за да й се възстановяват те на нея.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК:
5
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков- Казанджията”
№ 4- 6, сграда „Матрикс Тауър, ет. 6, представлявано от ********** Р.И.М.- Т.а, че Е. Т. К.,
ЕГН: **********, от ************************, НЕ ДЪЛЖИ поради изтекла погасителна
давност следните суми: сумата от 2 598, 04 лева- главница, дължима по договор за кредит за
текущо потребление от 04.12.2006 г. и анекс № 1/ 25.11.2010 г., сумата от 319, 34 лева-
редовна лихва за периода 30.04.2011 г.- 01.03.2012 г., сумата от 143, 28 лева- санкционираща
лихва за периода 30.04.2011 г.- 01.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.03.2012 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 61, 21 лева- разноски
по делото, по издаден по частно гр. дело № 3267/ 2012 г. на ПРС, IV гр. с-в, изпълнителен
лист от 05.03.2012 г., вземането по който е прехвърлено с договор за цесия от 28.09.2018 г.
на „ЕОС Матрикс” ЕООД.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4- 6, сграда „Матрикс Тауър, ет. 6,
представлявано от ********** Р.И.М.- Т.а, да заплати на Е. Т. К., ЕГН: **********, от
************************, направените по делото разноски, както следва: сумата от 124,
87 (сто двадесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки) лева- държавна такса, сумата
от 5 (пет) лева- такса за издаване на обезпечение и сумата от 48 (четиридесет и осем) лева-
такса по Тарифата на ЗЧСИ за изискване на копия от две изпълнителни дела.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4- 6, сграда „Матрикс Тауър, ет. 6,
представлявано от ********** Р.И.М.- Т.а, да заплати на адвокат С. З. К.-Д., със съдебен
адрес: ************************, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищeца Е.
Т. К., ЕГН: **********, безплатно процесуално представителство по делото, в размер на
448, 53 (четиристотин четиридесет и осем лева и петдесет и три стотинки) лева, определено
от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
6