№ 22206
гр. София, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110127557 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Е срещу Г, с която са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за сумата
размер на 12 815,88 лева, представляваща неплатено възнаграждение за лятна обработка на
лозя (напояване, оран, култивиране и пръскане) по неформален договор за изработка, за
което е издадена фактура № *********/31.07.2021 г. и за сумата в размер на 5 159,95 лева,
представляваща неплатено възнаграждение за оран на лозя по неформален договор за
изработка, за което е издадена фактура № 212/13.10.2022 г., ведно със законната лихва върху
вземанията, считано от 22.05.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че се намирал в облигационни правоотношения с ответника по силата
на три неформални договора за изработка между страните. Твърди, че в изпълнение на
договорите е извършил в полза на ответника обработка на лозя в района на с. Хърсово, Ново
Кономлади, Кромидово и съседните землища, като за възнагражденията по всеки от
договорите били издадени фактура № 00000169/31.05.2021 г., фактура №
*********/31.07.2021 г. и фактура № 212/13.10.2022 г. Сочи, че възнаграждението, за което
била издадена фактура № *********/31.07.2021 г. било в размер на 12 815,88 лева с вкл.
ДДС за лятна обработка на лозята, от които 2 799,90 лева, без ДДС, за 2 бр. предоставени
услуги по напояване /вода и обслужване/, за 11.475 ха, с единична цена от 244 лева; 3960,00
лева, без ДДС, за 3 бр. предоставени услуги за оран, за 18.000 ха, с единична цена от 220
лева; 2160 лева, без ДДС, за 3 бр. предоставени услуги по култивиране на лозя, за 18.000 ха,
с единична цена от 120 лева и 1760 лева, без ДДС, за предоставени услуги по пръскане на
лозя, за 22.000 ха, с единична цена от 80 лева. Твърди, че възнаграждението, за което била
издадена фактура № 212/13.10.2022 г. било за предоставени услуги за есенна оран на 15.357
ха, с единична цена от 280 лева, без ДДС. Поддържа, че работата била приета от ответника
без възражения, а за заплащането й издал процесните фактури, но ответникът заплатил
единствено дължимото възнаграждение обективирано във фактура № 00000169/31.05.2021 г.,
но не и това по другите два договора. По така изложените доводи предявява разглежданите
искове и моли да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове. Оспорва да са налице твърдените облигационни
правоотношения между него и ищеца. Оспорва да е получавал процесните фактури, както и
представителната власт на лицето, което ги е получило. В условията на евентуалност,
1
твърди, че процесната работа е извършена некачествено. Оспорва да е получавал покана за
плащане. По така изложените доводи моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи на ищеца,
както и процесуалното поведение на ответника, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже сключването на твърдените договори за изработка, със съдържанието посочено в
исковата молба, изпълнение на възложената работа от страна на ищеца съгласно
уговореното и приемането от ответника - възложител, както и размера на
възнагражденията.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
възраженията си, съответно погасяване на задълженията.
Договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита за
сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му
съществени елементи – работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да
изпълни и възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за
извършената и приета работа. Писмената форма не е условие за действителност, а само
форма за доказване на договора за изработка.
Без значение дали е подписана от купувача по договора за търговска продажба или от
възложителя по договора за изработка, издадената от продавача/изпълнителя фактура може
да послужи като доказателство за сключване на договора и за възникване на отразените в
съдържанието задължения, ако съдържа реквизити за съществените елементи на
конкретната сделка. Отразяването на фактурата в счетоводните регистри на двете страни,
вписването в дневниците за покупко-продажби и в справките-декларации по ЗДДС, както
и ползването на данъчен кредит по сделката от задължената страна, съставляват признание
за възникването и за размера на задълженията, за които е съставена фактурата (в този смисъл
Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, II ТО; Решение № 42 от
15.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г; Решение № 92 от 07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г. на
ВКС, II ТО; Решение № 30 от 08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение №
109 от 07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г. на ВКС, II ТО; Решение № 71/08.09.2014 г. по т.д.
№ 1598/2013 г. на II ТО и др.). В Решение № 211 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1120/2010
г. на ВКС, II ТО, дори е посочено, че само по себе си отсъствието на изискуеми се от Закона
за счетоводството реквизити във фактурата не е основание за отричане на продажбеното
правоотношение, тъй като поради неформалния характер на продажбата, преценката за
сключването на договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на същия
този документ, а е необходимо да се направи с оглед на всички доказателства по делото, вкл.
и на тези, относно предприети от страните действия, които при определени предпоставки
могат да се разглеждат като признания за съществуващата облигационна връзка, като
вписването на фактурата в дневниците за продажба и покупки на продавача и купувача,
отразяването на стойността й в справки-декларации и ползването на данъчен кредит по нея,
са обстоятелства несъмнено релевантни за възникването на продажбеното правоотношение,
по повод на което тя е била съставена.
В разглеждания случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че през 2021 г. страните са се намирали в облигационни правоотношения по
договори за изработка, предмет на които е било възлагане от страна на ответното дружество
извършването от ищеца на напояване, оран, култивиране и пръскане на лозя на територията
на община **.
Това се установява освен от представените от ищеца писмени доказателства – фактура
от м.07.2021 г., справка-декларация за ДДС от 14.08.2021 г., дневник за приходите на ищеца
за 07/2021 г., но и от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
ИКИ и РСВ. Така свидетелят Иванов посочва, че през 2021 г. е работил при ищеца, като
заедно с управителя на ищцовото дружество обработвали земи и лозя на ответника,
намиращи се на територията на община ** – **. Съгласно посоченото от свидетеля едната
обработка е била през месец май 2021 г., а вторият етап – през месец юли 2021 г., когато
2
извършвали пръскане, оран, култивиране, наторяване. В същия смисъл са и показанията на
свидетеля Велев за посочения период, който поосочва, че е присъствал на среща между
Димитър Манолев и представител на Г, на която били уговорено сключване на договорите.
Съдът намира показанията на свидетелите в тази част за последователни, логични,
непротиворечиви и в съответствие с останалите събрани по делото доказателства, поради
което не е налице пречка да бъдат ценено в посочената част. В подкрепа извода на съда, че
между страните по делото са съществували посочените облигационни правоотношения през
2021 г. по възлагане и извърване на напояване, оран, култивиране и пръскане на лозя на
територията на община **, е и приетото без възражения заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, което съдът намира за пълно, обективно и компетентно изготвено.
Съгласно заключението фактура № **********/31.07.2021 г. е отразена в счетоводството на
ответника Г, същото е ползвало данъчен кредит по нея. Вещото лице е констатирало, че
посочената фактура е включена в дневника за продажбите на ищеца Е и в дневника за
покупките на Г и е включена в справките-декларации по ЗДДС на двете дружества. Ето защо
и с оглед цитираната по-горе практика на ВКС, това следва да се възприеме от съда като
признание за възникването и за размера на задълженията, за които е съставена фактурата, т.е.
в случая – в размер 12 815,88 лева. Не е нужно фактурите да бъдат подписани, нито пък да
бъде представен двустранно подписан приемо-предавателен протокол, доколкото само по
себе си осчетоводяването на фактурите е достатъчно да докаже изпълнение на поетите от
ищеца спрямо ответника услуги, както и приемане на същите от Г.
Предвид това, съдът намира за доказани фактите, обуславящи възникването и
изискуемостта на обективираното в посочената фактура вземане в общ размер на 12 815,88
лева. По въпроса за това какво е доказателственото значение на осчетоводяването от
търговеца-страна по търговска сделка на данъчни фактури, включването им в дневниците за
покупки и ползването на данъчен кредит по тях е налице многобройна и непротиворечива
съдебна практика. В същата еднозначно се приема, че осчетоводяването на фактурите и
включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит
по тях, представляват недвусмислено признание на задълженията (така Решение № 347 от
27.02.2019 г. по т. д. № 687/2018 г. на ВКС, II ТО; Решение № 71 от 08.09.2014 г. по т. д. №
1598/2013 г. на ВКС, II ТО, Решение № 138 от 17.10.2011 г. по т.д. № 728/2010 г. на ВКС, II
ТО; Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009г. на ВКС, II ТО, Решение № 65 от
24.04.2012 г. по т. д. № 333/2011г. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 185 от 10.02.2016 г. по т.д. №
2928/2014 г. на ВКС, I ТО, Решение № 172 от 13.01.2016 г. по т. д. № 2535/2013 г. на ВКС, I
ТО и др.). Приема се още, че ако възложителят, респ. негов представител, е отразил в
счетоводните регистри на търговското дружество издадената от изпълнителя фактура и
възложителят е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит е налице приемане от
поръчващия на фактически изпълнените работи, дори ако не е подписан двустранен приемо-
предавателен протокол (Решение № 178 от 13.10.2017 г. по т. д. № 638/2017 г., II ТО, ВКС).
Следователно в процесния случай извършените осчетоводявания представляват както
признание за приемане на работата, от една страна, така и признание за надлежно
извършената услуга, от друга страна. Приемането на работата при договора за изработка и
доставката на стоката при договора за продажба в отношенията между търговци водят до
изискуемост на вземанията за насрещно възнаграждение – арг. от чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 327
ТЗ. Ето защо съдът намира за доказан и факта на приемане на работата от ответника. При
това положение се налага извод за основателност на иска за сумата в размер на 12 815,88
лева, представляваща неплатено възнаграждение за лятна обработка на лозя (напояване,
оран, култивиране и пръскане) по неформален договор за изработка, за което е издадена
фактура № *********/31.07.2021 г. Ето защо и доколкото по делото не се твърди и не се
установява да са извършвани плащания, искът следва да бъде уважен изцяло, а като законна
последица следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
22.05.2023 г., до окончателното плащане.
Не така стои въпросът обаче по отношение на вземането, обективирано във фактура №
********** от 13.10.2022 г. на стойност 5 159,95 лева. Събраните по делото писмени
доказателства сочат, че в действителност посочената фактура е осчетоводена от ищеца и той
е приспаднал данъчния кредит по същата, но това само по себе си не е достатъчно за
доказване, че ответникът е възложил извършването на описаните във фактурата дейности. В
тази връзка фактурата не е подписана от ответника, ангажираните доказателства не
3
установяват безспорно същата да е и получена от ответника, респ. работата да е изпълнена и
приета без забележки от ответното дружество. Отделно от това не са налице данни
посочената фактура да е осчетоводена от ответника и да е включена в дневниците за
покупки към подадените в НАП месечни справки-декларации по ЗДДС от Г и да е отразена
в дневника за покупки на ответното дружество, в какъвто смисъл са изводите на вещото
лице в приетата съдебно-счетоводна експертиза. Възлагането и изпълнението на работата,
отразена във фактурата от 31.10.2022 г. не се установява и от ангажираните от ищеца гласни
доказателства чрез разпита на посочените свидетели. Така свидетелят Иванов изрично
заявява, че е обработвал заедно с ищеца лозя на ответника през 2021 г., като не помни това
да се е случвало и през 2022 г. От друга страна не допринасят за установяване на относимите
обстоятелства и показанията на свидетеля Велев, който единствено посочва, че е изготвял
фактурите по подадена от Димитър Манолев информация. Други доказателства, сочещи за
възлагане, респ. изпълнение и приемане на работата, за възнаграждението на която е
издадена фактурата, не са ангажирани.
Ето защо и с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, при
наличието и на оспорване от ответната страна, съдът е длъжен да приеме недоказания факт
за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Това налага
извод за неоснователност на прдявения иск за заплащане на сумата в размер на 5 159,95
лева, представляваща неплатено възнаграждение за оран на лозя по неформален договор за
изработка, за което е издадена фактура № 212/13.10.2022 г., поради което същият следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените по делото разноски
съразмерно на уважената част от исковете. Същият претендира разноски в общ размер на
6 282,61 лева, от които 719,03 лева за платена държавна такса, 300 лева за платен депозит за
вещо лице, 116 лева за заверени преписи, както и 5147,58 лева за платено адвокатско
възнаграждение, от които 2050 лева за платено адвокатско възнаграждение в производството
по обезпечаване на бъдещ иск и 3097,58 лева за платено адвокатско възнгарждение в
настоящото производство. Съдът намира, че разноски за платени такси за заверени преписи
не следва да бъдат присъждани, доколкото от една страна не са представени доказателства за
извършването на такива, от друга страна и не представляват направени съдебни разноски в
настоящото производство по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК. По отношение на претендираните
разноски за платено адвокатско възнаграждение ответникът релевира възражение за
прекомерност на същото, което съдът намира за основателно. С оглед задължителния
характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024 г.
по дело С-438/22 на СЕС, съдът следва да откаже да приложи определените с Наредба №
1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения поради нарушаване на
забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. При това положение за определяне размера на
възнаграждението следва да бъде взета предвид освен цената на исковете, но и липсата на
каквато и да било фактическа и правна сложност на делото. Ето защо претендирното
адвокатско възнаграждение за настоящото производсто следва да бъде намалено на сумата в
размер на 2050 лева, като бъде взето предвид и обстоятелството, че иск по чл. 86 ЗЗД не е
предявяван въпреки уговореното в представения от ищеца договор за правна защита и
съдействие заплащане на възнаграждение за такъв. По същите съображения претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство следва да бъде
намалено до сумата в размер на 750 лева. При това положение, определени съразмерно на
уважената част от исковете, дължимите в полза на ищеца разноски в настоящото
производство възлизат на сумата в размер на 2188,07 лева, а тези в обезпечителното
производство – на сумата в размер на 534,71 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Същият претендира такива за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева, което определено съразмерно на отхвърлената част от
исковете възлиза на сумата в размер на 172,23 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление **, партер, да заплати на Е,
ЕИК ,, със седалище и адрес на управление **, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266,
ал. 1 ЗЗД сумата размер на 12 815,88 лева, представляваща неплатено възнаграждение за
лятна обработка на лозя (напояване, оран, култивиране и пръскане) по неформален договор
за изработка, за което е издадена фактура № *********/31.07.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от 22.05.2023 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата в размер на 2188,07 лева – разноски в настоящото производство и сумата в
размер на 534,71 лева – разноски в обезпечителното производство, като ОТХВЪРЛЯ иска
за сумата в размер на 5 159,95 лева, представляваща неплатено възнаграждение за оран на
лозя по неформален договор за изработка, за което е издадена фактура № 212/13.10.2022 г.
ОСЪЖДА Е, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление **, да заплати на Г, ЕИК ,,
със седалище и адрес на управление **, партер, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в
размер на 172,23 лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5