№ 39
гр. гр.Несе.ър, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕ.ЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
пу.лично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Съ.ев
при участието на секретаря Красимира Ил. Лю.енова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Съ.ев Гражданско дело №
20212150101220 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От ищеца „Водосна.дяване и канализация” ЕАД срещу Н. АЛ. Ф. и Н. ДМ. Р. са предявени
искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 94,12 лв. (70,59 лв. за Р. и 23,53 лв. за Ф.
съо.разно квотите им в со.ствеността) – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата мол.а, както и на сумата от 21,77 лв. (16,33 лв. за Р. и 5,44 лв. за Ф. съо.разно квотите
им в со.ствеността) – лихва върху главницата за периода 27.09.2018г. – 20.09.2021г. Главницата се
претендира за потре.ени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период
29.09.2015г. – 16.08.2019г. (по издадени фактури в периода 27.08.2018г. – 26.08.2019г.) до имот,
находящ се в к. к. „Слънчев .ряг“, ваканционен комплекс „Я.“, .л. ., ет. 3, ап. 24, с идентификатор
51500.505.76.2.24, а.. № 719058. Изложено е, че ищецът и ответниците са страни по валидно
възникнало о.лигационно отношение, по силата на което за цитирания отчетен период неплатените
задължения, съгласно действащите цени, одо.рени от КЕВР, възлизат на 94,12 лв., като за тези
суми от ищеца са издавани фактури – фактура № ********* от 27.08.2018г. за сумата от 130,38 лв.
(от които се претендират 30,38 лв. поради частично плащане на сумата от 100 лв.) и фактура №
********** от 26.08.2019г. за сумата от 63,74 лв. Наведено е, че сумите не са заплатени в
предвидените срокове. С тези доводи до съда е отправено искане да уважи претенциите.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от осо.ения представител на ответниците е депозиран отговор на
исковата мол.а, с който исковете се оспорват. Твърди се, ищецът не е изправна страна, тъй като не
е изпълнил задължението си по чл. 7, т. 6 от ОУ да отчита в установените срокове по чл. 23, ал. 1
от ОУ. Развиват се съо.ражения в тази насока. Сочи се, че ищецът не е изпълнил задължението си
по чл. 5 от ЗЗП. Отправя се възражение за погасяване по давност на главницата от 30,38 лв. по
фактурата от 27.08.2018г. От съда се иска да отхвърли претенциите.
1
Съдът, като прецени съ.раните по делото доказателства и съо.разно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следнoто от фактическа и правна страна:
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на о.лигационна връзка с другата страна,
основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той тря.ва да установи, че за
процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества,
както и, че ответниците са со.ствениците на имота при посочените в исковата мол.а квоти. Ищецът
следва да докаже и размера на претенцията си. При установяване на горните о.стоятелства в тежест
на ответника е да докаже погасяване на дълга.
От нотариален акт за покупко-продаж.а на недвижим имот (на л. 57 – л. 59 от делото) се
установява, че ответниците Н. АЛ. Ф. и Н. ДМ. Р., придо.или на 03.09.2012г. со.ствеността върху
самостоятелен о.ект с идентификатор 51500.505.76.2.24 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Несе.ър (с адрес в гр. Несе.ър, „Я.“, .л. ., ет. 3, ап. 24), при квоти: 75 % за Р. и 25 %
за Ф..
Видно от фактура № ********* от 27.08.2018г. и фактура № ********** от 26.08.2019г. (на
л. 9 – л. 10 от делото) за посочения апартамент .ила открита партида с а.. № 719058 към
„Водосна.дяване и канализация” ЕАД. От справки извлечения от електронния карнет за посочения
а.. номер (на л. 7 – л. 8 от делото) е видно, че на монтираните в имота водомери са правени
отчитания за периодите 29.09.2015г. – 10.08.2018г. и 11.08.2018г. – 16.08.2019г. При всички
отчитания водомерите са „видяни“, като при за водомер 1550/144 първото старото показание е .ило
45 ку.. метра, а новото – 98 ку.. м., а при второто отчитане старото показание е .ило 98 ку.. метра, а
новото – 111 ку.. метра, докато за водомер 1550/143 – при първото отчитане старото показание .ило
10, а новото – 12, а при второто отчитане – старото показание .ило 12, а новото - 21. От фактурите
се установява, че посочените количества .или остойностени, като по фактура № ********* от
27.08.2018г. о.що за двата водомери .или начислени 130,38 лв., а по фактура № ********** от
26.08.2019г. – 63,74 лв.
Видно от Решение № Ц-20 от 28.12.2018г. на КЕВР цената за услугата доставяне вода на
потре.ителите към 2019г. .ила .ез ДДС: 1,399 лева на ку.. м., за отвеждане на отпадъчните води –
0,477 лв. на ку.. м., а за пречистване – 0,619 лв. на ку.. м. Към 2018г. тези цени .или в следните
размери: 1,335 лв. за доставяне на вода, 0,380 лв. – за отвеждане и 0,559 лв. за пречистване
(Решение № Ц-34 от 15.12.2017г. на КЕВР). Видно от фактурите различните цени през различните
периоди са съо.разени, като за периода 2015г. – 2017г. .или начислявани цени от 1,140 лв. за вода,
0,210 лв. за канал и 0,540 лв. за пречистване, за 2017г. – 1,287 лв. за вода, 0,286 лв. за канал и 0,557
лв. за пречистване, а за 2018г. и 2019г. - посочените по-горе цени.
Налага се извод, че до самостоятелен о.ект с идентификатор 51500.505.76.2.24 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несе.ър, с а.. № 719058, за процесния период
(29.09.2015г. – 16.08.2019г.), е доставено фактурираното количество вода. По делото не се спори,
че между страните е действал договор за доставка на вода, по силата на който за ответника е
открита партида с посочения клиентски номер. Т. е. съдът намира за доказано по делото, че между
страните е възникнала о.лигационна връзка, по силата на която ответникът е .ил потре.ител на
вода. Съдържанието на фактурите не е оспорено по делото, поради което съдът приема за
доказано, че ответникът е .ил потре.ител за доставената до цитирания адрес вода. Наред с това
о.щите условия са предоставени от ищеца, ведно с извадка от пу.ликуването им (на л. 59 – л. 69),
2
поради което същите са о.вързали (по силата на о.лигационна връзка) ищецът и ответниците.
В случая действително отчитането на процесните водомери е станало на 10.08.2018г. и на
16.08.2019г. Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от приложените по делото О.щи условия, при
о.екти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно.
Процесните суми са фактурирани по отчитания през август 2018г. и август 2019г. Следва да се
о.ърне внимание о.аче, че разпоред.ата на чл. 24, ал. 4 от О.щите условия дава възможност за
отчитане и в рамките на по-дълги периоди – от една година (в случай на липса на достъп до
процесните о.екти). С оглед о.стоятелството, че се касае за о.ект, който се ползва от чужди
граждани, то е напълно логично отчитането да се извърши при условията на чл. 24, ал. 4 от О.щите
условия. Впрочем подо.но отчитане е изцяло в интерес на потре.ителите, тъй като след като
отчетникът е „видял“ показанията на водомера, на практика са отчетени действително потре.ните
количества вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ .и следвало да се начислят
прогнози количества по реда на чл. 49 от О.щите условия, които не .иха съответствали на реалното
потре.ление. Налага се извод, че процесното отчитане, макар и при известни отклонения от чл. 23,
ал. 1, т. 3 от О.щите условия, е извършено в рамките на сроковете по чл. 24, ал. 4 от ОУ и са
из.егнати по-не.лагоприятни последици за ответниците (отчитане по чл. 49 от ОУ), като е отчетено
действително потре.еното количество вода. Следователно сочените от осо.ения представител на
ответниците отклонения от правилата в о.щите условия по никакъв начин не са довели до
нарушаване правата на ответниците и не разколе.ават изводите за реално потре.ено от тях
количество вода, съо.разно представителните по делото справки. Непосредствено след извършване
на отчетите са издадени и съответните фактури – на 27.08.2018г. и 26.08.2019г. (в рамките на до
един месец от отчета), като по арг. от чл. 33, ал. 2 от О.щите условия сумите по фактура №
********* от 27.08.2018г. са станали изискуеми на 26.09.2018г. По арг. от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД вр.
чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността е започнала да тече именно от този момент и към датата на
изпращане на исковата мол.а – 20.09.2021г. (арг. от чл. 62, ал. 2 от ГПК), не е .ила изтекла. В
случая .ез значение е о.стоятелството, че са фактурирани количества потре.ена вода за стари
периоди (вкл. и от 2015г.), тъй като разпоред.ата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД е категорична и
предвижда начало на течение на давностния срок – от момента на изискуемостта на вземането. С
оглед специфичните правила в О.щите условия няма как да е изискуемо вземане за количество
потре.ена вода, което още не е отчетено. Наред с това в случая правата на ответниците са
защитени, тъй като са отчетени реално потре.ени от тях количества вода, а не прогнози такива по
чл. 49 от О.щите условия. Очевидно за процесния апартамент е въведено т. нар. електронно
отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е
допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наред.а № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потре.ителите и за ползване на водосна.дителните и канализационните
системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез от.елязване в
карнета, заедно с датата на отчитане на о.щия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на
потре.ителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Отразеното
в справката и фактурите следва да се кредитира от съда. Както се установява отчитането е
осъществено от служител на „ВИК” ЕАД, който лично е видял водомера. Поради тази причина
количествата фактурирана вода са реално потре.ени.
Не могат да се приемат и другите доводи на осо.ения представител на ответниците, тъй
като твърдението на ищеца, че сумата от 100 лв. по първата от фактурите е заплатена,
представлява изявление за неизгоден за него факт, вследствие на което той претендира по-ниска
3
сума от фактурираната и същото следва да се кредитира (на основание чл. 175 ГПК). Следователно
не е .ило нео.ходимо да се уточняват други о.стоятелства от ищеца във връзка с тези твърдения. Не
се установяват и твърденията за неясна и нераз.ираема информация във фактурите, тъй като в тях
са налице изрични графи за стари и нови показания, начисленото количества вода (в ку.. м.) и
отделните цени за вода, канал и пречистване.
Ето защо се съ.раха достатъчно доказателства в насока, че количествата вода са потре.ени
от ответниците. Отчитането е извършено лично инспектор А. Кисова (която е отразила в карнета,
че водомерът е видян), поради което очевидно е .ил наличен достъп до водомера.
Налага се извод, че при правилно начислено като потре.ено количество вода на
ответниците са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като размерът на
задълженията възлиза о.що на 94,12 лв. (този размер съответства на приетите цени от водния
регулатор). С оглед изложеното може да се направи извод, че искът за сумата от 70,59 лв. за Р. (75
% от 94,12 лв. съо.разно квотата й в съсо.ствеността) и 23,53 лв. за Ф. (25 % от 94,12 лв. съо.разно
квотата й в съсо.ствеността) се явява основателен и следва да .ъде уважен изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответниците в
за.ава за посочения период – 27.09.2018г. – 20.09.2021г. С оглед изводите на съда във връзка с
иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това издадените
фактури са с краен срок за плащане до 26.09.2018г. и 25.09.2019г., поради което ответниците
действително са изпаднали в за.ава още към 27.09.2018г. За посочения в исковата мол.а период
размерът на дължимата лихва е от 16,33 лв. за Р. и 5,44 лв. за Ф. съо.разно квотите им в
со.ствеността, поради което и този иск следва .ъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да му се присъдят
разноски – сумата от 100 лв. – платена държавна такса и сумата от 300 лв. – платено
възнаграждение за осо.ен представител на ответниците. Наред с това, съдът намира, че при
определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да .ъде съо.разена нормата на чл. 78, ал.
8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съо.разно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наред.а на Министерския съвет по
предложение на Н.ПП. Въз основа на този текст е приета Наред.а за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наред.а за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по
настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв.
Т.е. о.щият размер на осъществените от ищеца разноски в исковото производство е 500 лв.
Съо.разно квотите в съсо.ствеността ответницата Р. следва да .ъде осъдена да заплати сумата от
375 лв., а ответницата Ф. – сумата от 125 лв.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. ДМ. Р., родена на **********г., гражданка на Руската Федерация, с
постоянен адрес в к.к.СЛ..РЯГ ваканционен комплекс Я., .л.., ет.3, ап.24, .УЛСТАТ: ....., да
заплати на „Водосна.дяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. .ургас, кв. „По.еда”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и
конструкции”, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., на основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД сумата от 70,59 лв. лв., съотвестваща на коватата и в съсо.ствеността - 75 % от
цялата дължима сума - 94,12 лв., представляваща незаплатена стойност по издадени фактура №
********* от 27.08.2018г. и фактура № ********** от 26.08.2019г., за доставена, отведена и
пречистена вода до имот, находящ се в к. к. „Слънчев .ряг“, ваканционен комплекс „Я.“, .л. ., ет. 3,
ап. 24, с идентификатор 51500.505.76.2.24, а.. № 719058, с отчетен период 29.09.2015г. –
16.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата мол.а – 21.09.2021г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата от 16,33 лв. – лихва върху главницата съотвестващата на квотата й в
съсо.ствеността - 75 % от цялата дължима лихва от 21,77 лв. за периода 27.09.2018г. – 20.09.2021г.,
а на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 375 лв., съответстваща на квотата и в съсо.ствеността
– 75 % от цялата дължима сума от 500 лв., представляваща разноски в настоящото производство,
от които 100 лева държавна такса, 300 лв. – внесен депозит за осо.ен представител на ответника и
100 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. АЛ. Ф., родена на **********г., гражданка на Руската Федерация, с
постоянен адрес в к.к.СЛ..РЯГ ваканционен комплекс Я., .л.., ет.3, ап.24, .УЛСТАТ: ..........., да
заплати на „Водосна.дяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. .ургас, кв. „По.еда”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и
конструкции”, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., на основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД сумата от 23,53 лв. лв., съотвестваща на коватата и в съсо.ствеността - 25 % от
цялата дължима сума - 94,12 лв., представляваща незаплатена стойност по издадени фактура №
********* от 27.08.2018г. и фактура № ********** от 26.08.2019г., за доставена, отведена и
пречистена вода до имот, находящ се в к. к. „Слънчев .ряг“, ваканционен комплекс „Я.“, .л. ., ет. 3,
ап. 24, с идентификатор 51500.505.76.2.24, а.. № 719058, с отчетен период 29.09.2015г. –
16.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата мол.а – 21.09.2021г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата от 5,44 лв. – лихва върху главницата съотвестващата на квотата й в съсо.ствеността
- 25 % от цялата дължима лихва от 21,77 лв. за периода 27.09.2018г. – 20.09.2021г., а на основание
чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 125 лв., съответстваща на квотата и в съсо.ствеността – 25 % от
цялата дължима сума от 500 лв., представляваща разноски в настоящото производство, от които
100 лева държавна такса, 300 лв. – внесен депозит за осо.ен представител на ответника и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
.АНКОВА СМЕТКА, по която може да .ъде внесена присъдената сума:
ЦК. – клона .ургас, IBAN: BG53 CECB 9790 1006 1553 00, BIC: CECBBGSF
Решението може да .ъде о.жалвано пред .ургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
5
Съдия при Районен съд – Несе.ър: _______________________
6