№ 229
гр. София, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110209314 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ХХХ”ЕООД, ЕИК ХХХ, представлявано от ДБ, против
Наказателно постановление (НП) №700815- F690691/26.04.2023 г., издадено от Стефан
Емилов Станчев - Началник на отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД“Фискален контрол“ към Централно управление на Национална
Агенция за Приходите (ЦУ - НАП), с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на
жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер на 1000,00 (хиляда) лева за
нарушение на чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В жалбата са изложени бланкетни доводи за незаконосъобразност на издадения
санкционен акт. Обсъжда се некомпетентност на актосъставителя и наказващия орган, както
и съставяне на протокола от извършената проверка от неупълномощено лице. Оспорват се и
приетите за установени от наказващия орган фактически положения, доколкото продавачът
бил на обучение и единствено се забавил при издаването на фискалния бон. В тази насока са
релевирани доводи за неправилно приложение на материалния закон. В алтернатива се
обсъжда наличието на предпоставки за подвеждане на случая като маловажен под
хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Моли се за цялостна отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят „ХХХ”ЕООД, редовно призован, се
представлява от адв. Г - САК, с пълномощно по делото, който поддържа жалбата с
изложените в нея аргументи. В алтернатива, отправя искане наложената санкция да бъде
намалена до предвидения от закона минимален размер.
Въззиваемата страна Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, редовно
призована, се представлява от юрисконсулт И.. Същият оспорва жалбата. Моли
наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло атакуваното наказателно
1
постановление, извърши преценка на събраните по делото доказателствени материали –
поотделно и в съвкупност, съобразно законовите разпоредби, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК,
поради което се явява процесуално допустима. Депозирана е от процесуално легитимирано
лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което
предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а
разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят „ХХХ”ЕООД, представлявано от ДБ, е търговец, вписан в търговския
регистър с ЕИК ХХХ. Към месец декември 2022 г. дружеството стопанисвало търговски
обект - магазин №6001, находящ се в ХХ, в гр. София, ХХХ. За нуждите на своя оборот
търговецът бил сключил договор за техническо обслужване и разполагал с регистрирано в
работен режим фискално устройство „TREMOL М20“, с индивидуален номер ZK127279 и
номер на фискална памет 50163717, регистрирано в НАП с потвърждение
№4047619/28.02.2019 г.
На 11.12.2022 г., в 11:33 часа инспектори по приходите към ЦУ на НАП – свидетелите И. Л.
И. и А. Г. С. извършили проверка на търговския обект, експлоатиран от въззивника на
посочения по-горе адрес. Поводът за тяхното посещение било разпореждане от
ръководството на данъчната администрация за реализиране на периодична контролна
дейност върху дейностите, извършвани от търговците на ХХ.
Влизайки в магазина на „ХХХ“ЕООД проверяващите извършили контролна покупка на
един брой одеяло на стойност от 17,00 лв. Те били обслужени от ЖЮ, ЕГН**********,
назначена на длъжност „продавач-консултант“ в обекта. Сумата за покупката била заплатена
в брой. Служителят на въззивника я приел, без да регистрира поръчката чрез наличното
фискално устройство. В този момент служителите на приходната администрация се
легитимирали и пристъпили към реализация на контролната дейност, за нуждите на която
изискали документи, свързани с дейността на проверяваното лице. Доколкото ЖЮ не
говорела български език на достатъчно разбираемо ниво, тя потърсила съдействие от друго
лице - СИ.
Фискалният апарат в обекта бил проверен. Той бил в изправно състояние, като на
вниманието на проверяващите били представени документи за него. По нареждане на
контролните органи бил изваден финансов отчет, с разчетен оборот, като в генерирания
КЛЕН липсвал фискален бон на стойност от 17,00 лева. Извършен бил и опис на наличните
в касата парични суми, чиято стойност също не съответствала на отчетените през апарата
поръчки, надхвърляйки я с 478,50 лева.
Резултатите от проверката били обективирани в протокол серия АА №0476036 от 11.12.2022
г., в който били описани и съответни документи (съставени и иззети при проверката).
Документът бил връчен на подавача, в присъствието на второто лице Иян, чиито имена били
вписани в протокола и за което изрично било отразено, че извършвало превод за нуждите на
проверката. В протокола била вписана покана до управителя на дружеството - съдържател
на обекта, да се яви в офиса на данъчната администрация за представяне на допълнителни
документи и съставяне на АУАН.
След като преценил, че е извършено административно нарушение на разпоредбата на
чл.118, ал.1 от ЗДДС, свид. И. на 30.01.2022 г., в присъствието на представляващия
жалбоподателя - ДБ и на свидетелите МБ и МВ, съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия AN №F690691/30.12.2022 г., в който описал
констатираните в хода на проверката обстоятелства и отразил цифром и словом нарушените
2
разпоредби. Препис от акта бил предоставен на управителя на търговеца след подписването
му. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Въз основа на посочения АУАН било издадено наказателно постановление (НП) №700815 –
F690691 от 26.04.2023 г. от Стефан Емилов Станчев - Началник на отдел „Оперативни
дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД“Фискален контрол“ към
Централно управление на Национална Агенция за Приходите, с което при пълно
възпроизвеждане на фактическите и правни доводи от АУАН на дружеството – въззивник на
основание чл.185, ал.1 от ЗДДС била наложена „имуществена санкция” в размер на 1000,00
(хиляда) лева за неизпълнение на правно задължение по чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събрани по делото
доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите И. и С., разписка за
връчване на НП, протокол за извършена проверка от 11.12.2022 г. серия АА №0476036,
дневен отчет от фискално устройство, КЛЕН отчет, опис на парични средства в каса,
декларация за стопанисван обект от задължен лице, декларация от лице, работещо по
трудово правоотношение, Заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор
на НАП, пълномощни за процесуално представителство, заповеди №3927/23.11.2022 г. и
№2269/12.06.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, справка за актуално състояние на
всички трудови договори относно лицето ЖЮ, писмен отговор от ЦУ на НАП, с вх.
№296877/23.10.2023 г.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите И. и С. - служители на ЦУ на
НАП - София, като непротиворечиви и кореспондиращи си с останалите доказателства. Те
позволяват да се проследи хронологията на контролната дейност, респ. поставените в нея
акценти и реда за събиране на относимите доказателства. Двамата свидетели
последователно и логически свързано отразяват фактите, възприети непосредствено от тях в
качеството им на контролни органи при извършената проверка, вида и съдържанието на
проверените документи, удостоверени идентично и в изготвения от тях констативен
протокол, респ. залегнали като основа на фактологията, възпроизведена в АУАН. И. и С. са
категорични, че направената от тях контролна покупка не е била отразена по надлежния ред,
като не е въведена в разполагаемото в обекта фискално устройство. Без колебание споделят,
че за нея не е бил издаден въобще фискален бон, а не се касае за забава същият да бъде
генериран. Депозираните от свидетелите сведения не са фрагментарни и не указват
заинтересованост и изопачаване на споделените факти. Още повече когато те са в синхрон с
приобщените към делото писмени материали. Липсват основания да се коментира
тенденциозност на тези показания в услуга на обвинителната теза, независимо от
принадлежността на И. и С. към структурата на административнонаказващия орган. Ето
защо съдът кредитира така инкорпорираните по делото гласни доказателствени средства
като непредубедени и ги цени като източници на факти, върху които позовава изводите си
по съществото на настоящия казус.
Данни за наличието на предоставена услуга, за която не е издаден фискален бон, се
откриват и при запознаване със съдържанието на приобщените като писмени доказателства
дневен отчет и КЛЕН от установения в обекта на „ХХХ“ЕООД фискален апарат. Този факт
е намерил отражение и в констатациите, обективирани в съставения по повод проверката
протокол, целящ удостоверяване на реда на контролната дейност и закрепване на
установеното от контролните органи. Документът е съставен от длъжностно лице, в кръга
на неговата служба (изводимо от представените по делото заповеди), поради което следва да
се зачете и неговата удостоверителна сила по отношение на отразените в него
обстоятелства.
Съдът намира, че версията на въззивника относно текущото и незавършило обучение
на продавача в обекта, довело до неговото забавяне при издаването на фискален бон,
отричайки бездействие в тази насока, бе напълно опровергана от събрания доказателствен
3
материал. Разпитаните по делото данъчни инспектори убедително разясниха, че макар
обслужващата ги Ю да е говорела слабо български език, е разбирала добре желанията на
клиентите и същността на извършваната дейност по покупко – продажба, като ангажирането
на преводача Иян (името е вписано и в протокола от проверката), е било нужно единствено
за надлежното оформяне на книжата от контролната дейност. Тези показания кореспондират
в цялост с приложената по делото справка - извлечение за актуалното състояние на всички
трудови договори за лицето, заварено в магазина. Видно от същата, Ю е назначена към
„ХХХ“ЕООД по силата на трудов договор от 16.11.2018 г., като „продавач – консултант“
(според подадения към НАП с уведомлението по чл.62 от КТ код по НКПД). Този факт
намира потвърждение и в съставената от самата служителка декларация от лице, работещо
по трудово правоотношение, подписана от нея, чието съдържание е попълнено очевидно
под диктовката й от извикания лично от нея преводач, че работи към дружеството –
въззивник от „02.2020“ като „продавач“. Продължителният период на заемането на тази
длъжност до датата на проверката (повече от три години), изключва логиката на
твърдението, че лицето тепърва се е обучавало да обслужва клиенти и да борави с касов
апарат. Допълнителна индиция в тази насока се извежда и от споделения от свидетелите,
надлежно отразен и в съставения протокол за проверката факт, че във фискалното
устройство е имало въведени суми от продажби за деня, макар тяхната стойност да е била
значително по - ниска от фактическия оборот в магазина. Последното отново подчертава, че
не се касае за забавяне или случаен пропуск да се генерира фискален бон.
Допълнително изясняват фактическата обстановка и писмените доказателства по
делото - заповед на Изпълнителния директор на НАП, пълномощни и писмен отговор от
НАП, с извлечения към него от системата за издадени наказателни постановления и
предупреждения по реда на чл.28 от ЗАНН, от които се извеждат материалната
компетентност на наказващия орган и обстоятелства относно дейността на дружеството –
жалбоподател, свързани с наличието или липсата на други нарушения на данъчното
законодателство. Цялостният анализ на писмените и гласните доказателствени източници по
делото водят този съд до еднозначни и категорични фактически изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез
него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
АУАН или наказателното постановление.
Съдебният състав извърши служебна проверка относно компетентността на органите
и длъжностните лица, които са съставили АУАН, респ. са издали НП. Видно от
разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗДДС, актовете за установяване на административни
нарушения се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават
от изпълнителния директор на НАП или упълномощено от него длъжностно лице.
Правомощието на органите по приходите да образуват административнонаказателни
производства за неспазване разпоредбите на ЗДДС и да съставят АУАН, произтича от
законовата разпоредба, което не налага делегирането му с нарочен акт. Приложената към
материалите по делото Заповед № ЗЦУ – 1149 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор
на НАП, в т.1.1 овластява и началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция
„Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ на Централно управление на
4
НАП да издават наказателни постановления за налагане на административни наказания за
нарушения на чл.185 от ЗДДС. Този административен акт е цитиран и в обжалваното НП,
което е доказателство, че към датата на издаване на наказателното постановление неговият
автор е притежавал нужната материална компетентност да участва като наказващ орган в
производството. С тези съображения съдът отхвърля като неоснователно възражението на
въззивника за некомпетентност на участвалите в производството административни органи.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно – 2 години от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са
спазени всички фатални срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на
двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Разкрива се пълно
съвпадение между приетите за установени от органите фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. В него се съдържат описанието на
нарушението и правната му квалификация. Ясно е формулирана формата на изпълнителното
деяние, като цифровото отражение е напълно достатъчно, за да се възприеме същността на
простъпката. Надлежно отразени са мястото и датата на констатиране на нарушението
11.12.2022 г., съвпадаща с неговото извършване с оглед вида на изпълнително деяние,
реализирано чрез бездействие. Текстът на чл.118, ал.1 от ЗДДС, посочен като накърнен, с
оглед своята формулировка съдържа конкретно правило за поведение, адресирано до
правните субекти, чиято дейност се подчинява на регламентацията на закона и което е
скрепено със санкция при неизпълнение. Изрично е посочена санкционната разпоредба, въз
основа на която се определят видът и размерът на наложената имуществена санкция, както и
конкретно е ангажиран размер. Т.е., изпълнени са правните предписания на чл.57, ал.1 от
ЗАНН. Описанието на релевантните към фактическия състав на нарушението факти е
изчерпателно, удовлетворява напълно изисквания за пълнота на обвинителната теза и
позволява адекватното упражняване на реципрочното й право на защита. Изразената в
санкционния акт властническа воля е логически и достъпно структурирана. В този смисъл,
правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълен обем с оглед възможността да
разбере фактическите параметри на предявеното му административно нарушение и да
съобрази с техните рамки своята защитна теза.
Предвид изложеното, обсъдените по- горе административни актове са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на
атакуваното наказателно постановление на формално основание, каквото е отправеното с
жалбата срещу НП възражение.
Административнонаказателната отговорност на въззивника „ХХХ”ЕООД е ангажирана за
неизпълнено правно задължение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като на основание чл. 185, ал. 1
от ЗДДС на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 /хиляда/ лева.
Нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС съдържа правило, съгласно което всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо
от това дали е поискан друг данъчен документ. Инкриминираната разпоредба е част от
установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи
фискални устройства и има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата
5
наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби във
всеки един момент. Всяко проявено бездействие в насока отразяването на получените срещу
облагаеми услуги средства препятства проследяването на паричния поток в търговския
обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Касовата
наличност се формира от средствата, които са постъпили от продажби за съответния ден,
средствата, с които е започната работа в началото на деня, както и средствата, които
постъпват или излизат от касата във връзка с извършени разплащания с други търговци.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС и чл. 25, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ моментът, в който следва да се регистрира продажбата на стока, е
този на получаване на плащането. В случая в магазина при реализирането на услуга, т.е. на
11.12.2022 г., в 11:33 часа, е било налично работещо фискално устройство, поради което е
следвало да бъде издаден фискален бон. Доказа се, че при извършената от контролните
органи проверка е било установено непосредствено, че търговецът, извършвайки доставка
на стока, по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, не е издал касова бележка от наличния
фискален апарат, след като е получил плащане в брой. Към момента на предаване на сумата
задължението за издаване на документ за доставката е възникнало. Такъв не е издаден,
видно от отпечатаната впоследствие контролна лента. Касова бележка не е издадена и от
заверен кочан. С това е дерогиран нормативният регламент на чл.118, ал.1 от ЗДДС, като
нарушението е установено в хода на извършена на 11.12.2022 г. проверка от органите по
приходите в стопанисвания от въззивника търговски обект.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Тя препраща към нормата на
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, където е ситуирано задължението на търговците да издават фискални
касови бележки. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната
фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното
последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата
цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е приложен
правилно.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че
отговорността на жалбоподателя, като юридическо лице, е обективна и касае неизпълнени
задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
Настоящият състав не намира основания за приложение на чл.28 от ЗАНН и
квалифициране на нарушението като маловажно според изискванията на ТР № 1 от
12.12.2007 год. по т.н.д.№1/2007 год., ОСНК на ВКС. Извършеното от въззивника не попада
под хипотезата на чл.28 от ЗАНН, когато с оглед липсата или незначителност на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства нарушението представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид. Субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае единствено посочените в чл. 11 от ЗАНН въпроси, поради което
дефинитивната норма на чл. 93, т.9 от НК следва да бъде приложена в административно-
наказателното производство по аналогия, с оглед наличието на празнота в ЗАНН. С оглед
доктриналната класификация на правонарушенията в зависимост от настъпването на
общественоопасни последици, нарушението по чл.118, ал. 1 от ЗДДС следва да се отнесе
към така наречените „нарушения на просто извършване”. Същото се явява довършено със
самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние чрез бездействие – неиздаване на
фискален бон при наличие на основания за това, като не се предполага настъпването на
съставомерен резултат. Макар и извършено еднократно, деянието не разкрива ниска степен
на обществена опасност, още повече, когато видно от приобщените по делото доказателства
(свидетелски показания и протокол и приложения към него), за деня е установена разлика
между отчетената през фискалното устройство сума и фактически наличната като оборот в
обекта такава, възлизаща на близо петстотин лева, чийто значителен размер подчертава
6
отсъствието на инцидентност на проявата. При тези дадености в случая стойността на
услугата, която не е отразена през фискалното устройство, се явява без значение за
отговорността. Нарушението засяга обществени отношения, налагащи по-висока степен на
защита, свързани с отчетността на продажбите. Изискването за регистриране и отчитане
пред органите по приходите на извършените продажби на стоки чрез фискално устройство,
регистрирано към НАП, от датата на започване на дейността на обекта, от всеки търговец, е
гаранция за обезпечаване на финансова дисциплина и фискалната отчетност на задължените
лица, целящи предотвратяване отклонение от данъчно облагане и ограничаване
възможностите за манипулации и укриване на приходи. При преценка на баланса между
засегнатите обществени отношения и интереса на наказаното лице, следва да се даде превес
на приучването към фискалната дисциплина и изпълнение на всички законови изисквания за
отчитане на търговските продажби независимо от тяхната стойност (вж Р № 7352 от
04.12.2017г., ХVІІ к.с. на АССГ, по к.д. № 8025/2017г.). Констатацията, че нарушението е
извършено за първи път, ведно с ниската стойност на покупката и липсата на други
санкционирани с влезли в сила наказателни постановления простъпки, в конкретния случай
следва да се разглежда единствено като основание да се наложи минималният размер на
предвидената в закона санкция. Ето защо, не може да се приеме, че се разкрива маловажен
случай, по смисъла на чл.28 ЗАНН. Извършеното деяние с достатъчна интензивност е
застрашило обществените отношения – предмет на защита, за да се приеме, че е
административно нарушение.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 1 ЗДДС (ред. ДВ, бр.23, 2013г.,
актуална към датата на извършване на нарушението), "На лице, което не издаде документ по
чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до
500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер
от 500 до 2000 лв." Наказанието е "явно несправедливо", когато не съответства на
обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, както и на целите по чл. 12 ЗАНН - да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правов ред /лична превенция/ и се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани /генерална превенция/.
Идентични аргументи важат и в процеса по индивидуализация на „имуществената санкция”.
В настоящия случай съдебният състав счита, че наложената като размер имуществена
санкция – 1000,00 лева, се явява несправедлива, доколкото няма изложени аргументи за
причините, поради които нейният размер е фиксиран над минималния предвиден в закона
праг. Не са съобразени правилата на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, които императивно
повеляват наказващият орган да обсъди посочените в тях обстоятелства и да мотивира
своето решение за налагане на определено наказание. В мотивната част на НП не е изложен
анализ на установените смекчаващи и/или отегчаващи отговорността обстоятелства, които
да налагат завишения размер на санкцията. Така констатираната липса съдът не би могъл да
запълни с изградени въз основа доказателствата едва на този етап от производството
мотиви. Още повече, предвид изведената констатация и в наказателното постановление, че
се касае за първо нарушение на данъчното законодателство от съответния вид, дадено в
дейността на санкционирания търговски субект, ведно с ниския размер на сумата, заплатена
за закупената стока и неотчетена чрез фискалното устройство. Този съд намира, че за
постигане целите на административното наказание, определени в чл.12 от ЗАНН, а именно
да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, като съобрази
разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН /приложима по аналогия на закона/, съгласно която: “Не
се допуска определяне на наказание под най-ниския предел за наказание глоба
(имуществена санкция б.м.)…”, санкцията за извършеното нарушение следва да бъде
определена в минималния, предвиден от закона (в сила към датата на извършване на
нарушението - ЗДДС, ДВ, бр.23, 2013 г., доколкото завишаването на минималния размер на
7
санкцията е в сила от 01.01.2024 г., съобразно ДВ, бр.106, 2023 г.) размер от 500,00 лева.
При законосъобразно воденото административно-наказателно производство и при
безспорно установено нарушение от страна на наказаното лице, обжалваното НП следва да
бъде изменено в посочения смисъл.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.7, т.1, вр.ал.2, т.4 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №700815 – F690691/26.04.2023 г., издадено от
Стефан Емилов Станчев - Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД“Фискален контрол“ към Централно управление на Национална
Агенция за Приходите (ЦУ - НАП), с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на
„ХХХ”ЕООД, ЕИК ХХХ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1000,00 (хиляда) лева за нарушение на чл.118, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност, като НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на имуществената санкция на
500,00 (петстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред
Административния съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8