РЕШЕНИЕ
№ 507
гр. Пловдив, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20245300500577 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Настоящото въззивно производство е образувано въз основа на
Решение № 126/ 27.02.2024 г. на ВКС, I г.о., по гр. д. № 732/2023 г., с
което на основание чл. 290 и сл. от ГПК е отменено Решение № 1498 от
29.11.2022 г. по възз.гр.д. № 1860/2022 г. на ОС – Пловдив, Х гр.с. и е
върнато делото за ново разглеждане от друг състав на ОС - Пловдив.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от Община - Пловдив против „КТ
Интернешънъл“ ЕАД е заведена искова молба, ведно с писмено
уточнение /на л.44/ към нея неразделна част, с която посочва, че имотът
1
със стар номер 6 и адрес ул. *** е бил собственост на държавата. През
1969 г. Цигарена фабрика „Родопи“- Пловдив, направила искане имотът
да бъде предоставен на ГНС- Пловдив, тъй като мероприятието за което
е отчужден нямало да бъде реализирано. Била назначена комисия, която
приела недвижимия имот. През 1993г. ½ ид.ч.от имота била
реституирана в полза на наследниците на М. М.. Останалата ½ ид.ч.
продължила да бъде собственост на Държавата до приемането на
ЗМСМА, съгласно §7 ал.1 т.3 от който преминала в патримониума на
общината. В момента собствеността принадлежала на ищеца и на
третото лице „Енко пластик“ ООД. Ответникът оспорвал правата на
ищеца.
Ответникът „КТ Интернешънъл“ ЕАД е депозирал Писмен
отговор по чл.131 от ГПК, с който е заявил, че имотът е бил отчужден от
М. и М. М. през 1966г., като за придобиването му било платено
обезщетение на собствениците от Цигарена фабрика „Родопи“. Бил
издаден акт за държавна собственост и в инвентарната книга на
ответника /правоприемник на фабриката/ бил записан процесния имот.
Цигарена фабрика „Родопи“ била преобразувана в „Пловдив БТ“ АД с
разпореждане на МС, като имотът бил включен в активите на
дружеството. Поддържа, че притежава правото на собственост на осн.
чл.17а от ЗППДОбП /отм./. Направено е възражение, че общината
притежава права в имота, като посочва, че през 1969 г. на
ОП“Жилфонд“ са предадени съществувалите в имота сгради, но е било
запазено правото за настаняване на работници на фабриката.
С Решение № 260697/02.10.2020г. по гр.д.№ 12005/2019г. на
Районен съд – Пловдив, XIV гр.с., е признал за установено по
отношение на Община – Пловдив, че „КТ Интернешънъл“ ЕАД не е
собственик на ПИ с ИД 56784.522.689 по КК и КР на гр.Пловдив,
одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изп.д. АГКК, с площ
от 195 кв.м., при съседи с ИД 56784.522.2324, ИД 56784.522.3638, ИД
56784.522.2264.
Срещу Решение № 260697/02.10.2020г. по гр.д.№ 12005/2019г.
на Районен съд – Пловдив, XIV гр.с., е подадена въззивна жалба с вх.№
273999/23.12.2020г. от „КТ Интернешънъл“ ЕАД.
2
С Решение № 260455/29.03.2021г. на Окръжен съд -Пловдив,
XIV гр.с., постановено по възз.гр.д.№ 3188/2020г., е обезсилено
Решение № 260697/02.10.2020г. по гр.д.№ 12005/2019г. на Районен съд –
Пловдив, XIV гр.с., като недопустимо поради липса на правен интерес
от предявения отрицателен установителен иск.
Срещу Решение № 260455/29.03.2021г. на Окръжен съд -
Пловдив, XIV гр.с., постановено по възз.гр.д.№ 3188/2020г., е подадена
касационна жалба с вх.№ 274168/05.05.2021г. от Община - Пловдив.
С Решение № 51/08.07.2022г. на ВКС, II о., по гр.д.№
2767/2021г., е отменено въззивно Решение № 260455/29.03.2021г. на
Окръжен съд -Пловдив, XIV гр.с., постановено по възз.гр.д.№
3188/2020г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
Пловдивския окръжен съд съобразно дадените в мотивната част
указания. В мотивите на решението на ВКС е посочено, че в конкретния
случай ищецът е обосновал правния си интерес с твърдения, че е
носител на същото право. Затова доказването принадлежността на
спорното право в полза на ищеца е въпрос не на процесуална, а на
материалноправна легитимация. При новото разглеждане на делото
съдът трябва да прецени дали са доказани фактите, пораждащи правото
на собственост в негова полза, което би изключило правото на
ответника. В случай, че с приеме, че тези факти са установени, искът
подлежи на отхвърляне, а при положение, че са доказани – на
изследване подлежат неговите права. Съдът дължи произнасяне по
основателността на предявения отрицателен установителен иск.
При новото разглеждане на делото, в производство по чл.293,
ал.3 от ГПК с Решение № 1498/29.11.2022г. на Окръжен съд – Пловдив,
X гр.с., по възз.гр.д.№ 1860/2022г., е отменено Решение №
260697/02.10.2020г. по гр.д.№ 12005/2019г. на Районен съд – Пловдив,
XIV гр.с., и е постановено отхвърлянето на предявения иск от Община -
Пловдив против „КТ Интернешънъл“ ЕАД.
Срещу Решение № 1498/29.11.2022г. на Окръжен съд – Пловдив,
X гр.с., по възз.гр.д.№ 1860/2022г., е подадена касационна жалба с вх.№
34195/21.12.2022г. от Община -Пловдив.
С Решение № 126/27.02.2024г. на ВКС, I г.о., по гр.д.№
3
732/2023г. в производство по реда на чл.290 и сл. от ГПК е отменено
Решение № 1498/29.11.2022г. на Окръжен съд – Пловдив, X гр.с., по
възз.гр.д.№ 1860/2022г. и е върнато за ново разглеждане. С мотивите на
решението на ВКС са изложени подробни аргументи, затова че в
решението си въззивният съд е следвало да се произнесе по спорния
предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и
правнорелевантни факти, както и въведените от страните доводи и
възражения. В противоречие с практиката на ВКС в обжалваното
решение въззивният съд не се е произнесъл по предмета на делото,
който при предявен отрицателен установителен иск за собственост
е правото на собственост на ответника, а не на ищеца, върху спорния
имот. В противоречие с практиката на ВКС въззивният съд не се е
произнесъл и по твърдението на Община - Пловдив /с което общината
обосновава правния си интерес да предяви отрицателен установителен
иск за собственост на процесния имот/, че общината е станала
собственик на част от имота като правоприемник на държавата на
основание пар.42 от ПЗР към ЗИД на Закона за общинската
собственост /ДВ бр.96 от 1999 г., изм.бр.36 от 2006 г., в сила 01.07.2006
г./. Непроизнасянето на съда по това твърдение на ищеца е последица от
неправилния извод на съда, че в конкретния случай ищецът Община
Пловдив е заявил като основание за придобиването на правото си на
собственост само пар.7, ал.1, т.3 ПЗР на ЗМСМА, но не и пар.42 от ПЗР
към ЗИД на Закона за общинската собственост /ДВ бр.96 от 1999 г.,
изм.бр.36 от 2 2006 г., в сила 01.07.2006 г./. ВКС пояснява, че
действително, в обстоятелствената част на исковата молба ищецът е
посочил единствено пар.7, ал.1, т.3 ПЗР на ЗМСМА, а едва в
касационната си жалба при първото касационно разглеждане на делото е
посочил и пар.42 ПЗР към ЗИД на ЗОбС. С оглед изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба обаче /че имотът е бил
държавна собственост, което се установявало от акт за държавна
собственост № 8197 от 24.08.1967г.; че с протокол от 14.06.1969 г.
Цигарена фабрика „Родопи Пловдив“, на която имотът е бил
предоставен за стопанисване и управление, този имот е предаден на СП
„Жилфонд“- гр.Пловдив; че оттогава до 2005 г. е бил застроен с
жилищна сграда и е бил отреден за задоволяване на жилищни нужди,
4
като първоначално от 1969 г. се е ползвал от СП „Жилфонд“-
гр.Пловдив, по-късно от Общинско предприятие „Жилфонд“, а от 2005
г. от район „Централен“ на Община Пловдив, в чийто баланс е била
записан/, съдът е следвало да приеме, че ищецът се позовава на
придобиване и на основание пар.42 от ПЗР към ЗИД на Закона за
общинската собственост /ДВ бр.96 от 1999 г., изм.бр.36 от 2006 г., в
сила 01.07.2006 г./ и съответно да се произнесе и по това твърдение на
ищеца. Като не се произнесъл по предмета на делото и по твърдението
на ищеца, че е станал собственик на основание пар.42 от ПЗР към ЗИД
на ЗОбС, въззивният съд е допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила на чл.12 и чл.235 ГПК, което е
съществено, тъй като е довело до постановяване на неправилно
решение. Прието е, че въззивното решение подлежи на отмяна на осн.
чл.281, т.3 от ГПК. След отмяна на решението, на основание чл.293, ал.3
от ГПК делото подлежи на връщане за ново разглеждане от друг състав
на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови
съдопроизводствени действия: обсъждане и преценка на всички
събрани по делото доказателства за правото на собственост на ищеца и
на ответника върху спорния имот и съответно произнасяне по
твърдението на ищеца за придобиване правото на собственост на
основание пар.42 от ПЗР към ЗИД на ЗОбС, както и по основанието, на
което ответникът претендира право на собственост на имота- пар.17а
ЗППЗОбП /отм./. Връщането на делото за ново разглеждане от друг
състав на въззивния съд се е наложило, тъй като до настоящия момент
въззивният съд не се е произнасял по предмета на делото, който,
както е посочено и по-горе, при предявен отрицателен установителен
иск за собственост е правото на собственост на ответника, а не на
ищеца, върху спорния имот. При първото въззивно разглеждане на
делото първоинстанционното решение е било обезсилено поради липса
на правен интерес на ищеца да предяви отрицателен установителен иск
за собственост. При второто въззивно разглеждане на делото е прието,
че искът е неоснователен, защото ищецът не е доказал правния си
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост и поради това въобще не са обсъждани правата на
ответника върху имота.
5
При новото разглеждане на спора, за доизясняване на делото от
фактическа страна, по възз.гр.д.№ 577/2024г., са допуснати и приети
Основно и Допълнително заключение на СТЕ, изпълнени от в.л. арх.Б.
К. - Х., по въпроси, поставени и от двете насрещни страни Община -
Пловдив и „КТ Интернешънъл“ ЕАД.
Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от
ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни
правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично
оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР
№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съгласно Нотариален акт № ***г. по описа на Нотариус Х. М.
при Пловдивския околийски съд /на л.75/ М. И. М. и М. И. М. са
придобили чрез покупко-продажба правото на собственост върху
двуетажна къща, застроена върху 87 кв.м., постройка с площ от 35,7
кв.м. и друга постройка от 26 кв.м., заедно с 205 кв.м. място,
съставляващо ид.ч. от парцел VII с площ 405 кв.м., намиращ се на ъгъла
на ул.*** и ул.***.
С протоколно определение от 29.11.1963г. по гр.д.№ 503/1963г.
по описа на Пловдивски районен съд е одобрена делба, като в Дял I на
М. И. М. e поставен първия етаж от двуетажна МЖС, находяща се към
този момент на улица с наименование ***, а в Дял II на М. П. М. е
поставен втория етаж от същата двуетажна МЖС, находяща се на
ул.***.
След извършената делба е извършено отчуждително
производство, видно от приложените документи на преписка по делото,
като имотът е бил отчужден за административна сграда на Цигарена
фабрика „Родопи“, като собствениците са обезщетени по данъчна
оценка 6,926,37 лв. и е съставен Акт за държавна собственост №
8197/26.07.1967г. /на л.260/. Стойността на целия недвижим имот в
размер на 6,926,37 лв. е била изцяло изплатена, като това е видно и от
друг документ - Писмо с вх.№ 885/24.08.1967г. /на л.7/. Поради
6
неосъщественото мероприятие, видно е от същото Писмо с вх.№
3885/24.08.1967г., че Цигарена фабрика „Родопи“ – Пловдив е поискала
да се актува като държавен описания недвижим имот, находящ се в
гр.Пловдив, ул.***, представляващ дворно място с площ 205 кв.м.,
ведно с построените в него сгради. В него е записано, че имотът бил
придобит въз основа на решение на градоустройствения съвет на ГНС –
Пловдив и решение на ДСО „Български тютюни“ и Министерство на
вътрешната търговия София. С Акт № ***г. за държавна собственост,
съставен на осн. чл.6/отм./ от ЗС и чл.21 от Правилника за държавни
имоти /отм./ Държавата се легитимира като собственик на имот с пл.№
6, кв.282-а, IV-та гр. част, представляващ дворно място от 205 кв.м.,
ведно с 2 бр. паянтови жилища и магазин. С Писмо с вх.№
1000/25.02.1969 г. Цигарена фабрика „Родопи“ – Пловдив е направила
искане имотите в кв.282а, IV-та гр.ч. на гр.Пловдив, да бъдат
предоставени на ГНС-Пловдив, тъй като мероприятието, за което са
отчуждени няма да бъде реализирано. С Разпореждане №
112/01.04.1969г. на Министерски съвет на РБългария, Комитет за
стопанска координация /на л.200 по делото/ е разпоредено Цигарена
фабрика „Родопи“ – Пловдив и ДП“Тютюнева промишленост“- Пловдив
да се слеят от 01.04.1969г. в едно предприятие под наименование
Тютюнев комБ.т „Родопи“, със седалище гр.Пловдив. Въз основа на по-
горе описаното искане, със Заповед № 215/07.06.1969г. на председателя
на ГНС - Пловдив е назначена комисия, която с Протокол от 14.06.1969г.
е приела недвижимия имот. Съобразно раздели VI и VII от Протокола,
разпоредено е Тютюневият комБ.т „Родопи“ да изпише, а СП
„Жилфонд“- Пловдив да запише процесния имот. Предаването е въз
основа на Постановление на МС №202/25.10.1961г.
След гореописаните действия и разпореждания, няма данни за последващите
такива до датата 08.11.1993г., когато е издадена Заповед № ОА – 2203 на
Община - Пловдив за отмяна на отчуждаването на частта от имота, находящ
се на ул.“***, собственост на М. И. М., състояща се от втория етаж от
двуетажна жилищна сграда, ведно с ½ ид.ч. от 205 кв.м. от земята. Стойността
на този имот е описана в размер на 7414,89 лв. Със Заповед № ОА-
2267/17.11.1993г., на осн. чл.88, ал.4 от НДИ е заповядано да се отпише от
актовите книги за държавни имоти, които са възстановени на собствениците
7
им по ЗВСОНИ, отчуждени от ЗОЕГПНС и др., същият етаж втори от
двуетажна жилищна сграда, ведно с ½ ид.ч. от 205 кв.м. от земята. В заповедта
е отбелязана отменителната Заповед № ОА – 2203/08.11.1993г., както и
сумата, която е възстановена с квитанция № 816/08.11.1993г.
С Нотариален акт за покупко-продажба № *** /на л.36/, на недвижим имот Р.
Н. М. и И. М. М. продават на Г. Х. М. същият етаж втори от двуетажна
жилищна сграда, ведно с ½ ид.ч. от 205 кв.м. от земята.
С Нотариален акт за дарение № ***г. /на л.34/ Н. Г. Н., наследник на Г. Х. М.,
дарява на „Енко пластикс“ ЕООД, недвижим имот, съставляващ ½ ид.ч. от ПИ
с ИД 56784.522.689 по КК и КР на гр.Пловдив, одобрение със Заповед № РД-
18-64/03.06.2009г. на ИД на АГКК, с обща площ 195 кв.м., а по нотариален акт
205 кв.м., с административен адрес гр.Пловдив, ул.*** /ново наименование на
ул.***/.
По делото от страна на Община - Пловдив е било направено искане, на осн.
чл.219 във вр. с чл.218 от ГПК, за привличане на съсобственика „Енко
пластикс“ като трето лице-помагач, но с влязло в сила протоколно
определение от19.02.2020г., Районният съд е оставил без уважение искането.
С Акт № 504/01.09.2000г. за общинска собственост е описан, на осн. чл.2, ал.1,
т.4 от ЗОС във вр. с §7 от ПЗР на ЗМСМА, считано от 1991г. на първия етаж
от двуетажна жилищна сграда, ведно с ½ ид.ч. от 200 кв.м., съст. имот № 689,
вкл. в парцел I-689,690,930,693, кв.166-нов, 282-стар, по плана на ЦГЧ,
одобрен със Заповед № 1155/82г. Като бивш собственик е записан М. М., а
като съсобственик Г. Х. М.. В т.6 е записан по-рано съставен Акт № ***г.
Със Заповед № РД-02-51/08.02.2002г., изд. от Кмета на район Централен /на
л.17/ във връзка с проведен оглед на двуетажна масивна жилищна сграда, с
пристройка към нея и едноетажен магазин с килер под терасата на втория
етаж, находящ се на ул.*** и ул.*** №*, им. пл.689, е наредено премахването
им, тъй като са негодни са обитаване, опасни от самосрутване, вредни в
санитарно-хигиенно отношение и не могат да бъдат поправени или
заздравени, и в срок от три месеца от влизане в сила на заповедта да бъдат
съборени.
Със Заповед № ОА-2328/08.12.2005г. /на л.18/, като е констатирано, че
двуетажна масивна жилищна сграда, с пристройка към нея и едноетажен
магазин с килер под терасата на втория етаж, находящ се на ул.*** и ул.***
8
№5, са съборени на основание Заповед № РД-02-51/08.02.2002г., изд. от
Кмета на район Централен, на осн. чл.64, ал.1 от ЗОС, е отписан първи етаж
от двуетажната масивна жилищна сграда, като е отбелязано, че останалата ½
ид.ч. от актувания имот е общинска собственост.
Към делото са приложени и скица на ПИ с ИД 56784.522. 689 /на л.21/, с №
13645/18.05.2011г., с вписани собственици ½ ид.ч. за Община - Пловдив и ½
ид.ч. за Г. Х. М., Комбинирана скица /на л.22/ и Заповед № 15 – ОА-
3003/02.11.2015г. за одобрение проект за изменение на ПУП-ПРЗ на част от
кв.166-нов /282 стар/ по плана на ЦГЧ -Пловдив.
С Акт №***г. за частна общинска собственост е описана ½ ид.ч. от ПИ с ИД
56784.522.689, с адрес ул.***.
Според чл.17а от ЗППДОбП/отм./ при преобразуването на държавните
предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество,
предоставянето на тези предприятия за стопанисване и управление
имущество с акта за преобразуването се предоставя в собственост на
търговското дружество, освен ако в акта не е предвидено друго, от който
момент то става негова собственост. Съгласно константната съдебна практика
– когато от едно държавно предприятие се образуват няколко еднолични
търговски дружества и те получават в собственост части от предоставеното на
държавното предприятие за стопанисване и оперативно управление
имущество, то това имущество трябва да бъде индивидуализирано и
конкретно определено, за да е ясно кое дружество какво имущество получава в
собственост. Индивидуализацията може да бъде осъществена по различни
начини – чрез посочване в разделител протокол или в друг нарочен документ,
също чрез конкретно посочване в акта на принципала на конкретните имоти и
вещи.
По настоящето дело, видно е от приложеното Разпореждане № 115 на
Министерски съвет от 10.11.1993г. /на л.88/ за преобразуване на Стопанско
обединение „Булгартабак“ в търговски дружества с държавно имущество, на
осн. чл.17, ал.2 от ЗППДОП във вр. с чл.277, ал.1 от ТЗ и чл.1 от
Постановление № 265/1992г. е разпоредено преобразуването на Стопанско
обединение „Булгартабак“ в: а/акционерно дружество с държавно имущество
с двустепенна система на управление „Булгартабак-холдинг“ЕАД и б/.
акционерни дружества с държавно имущество като дъщерни дружества, в
9
които „Булгартабак-холдинг“ ЕАД има акционерно участие, съгласно
приложение №2. В приложение №2 /т.1 – т. 22/ в т.11 – е записано „Пловдив
– БТ“ АД, с общ размер на акционерния капитал към 30.06.1993г. в размер на
981025 хил.лв, в това число 294308 хил.лв. внесени от „Булгартабак -холдинг“
ЕАД.
Съгласно допълнително приложение №2 т.11 /на л.97-гръб/ - Дружеството
поема съответната част от активите и пасивите на Стопанско обединение
„Булгартабак“/“Тютюнев комБ.т“- Пловдив по баланса към 30.06.1993г.
съгласно разделителен протокол.
От събраните доказателства и взетите становища на страните се установява,
че по делото не само не е представен такъв разделителен протокол, но и
липсват твърдения изобщо да е бил съставен и да е наличен такъв документ,
от който да е видно какво конкретно, индивидуализирано имущество е
предоставено за стопанисване и управление към момента на преобразуването,
респ. към датата на вписване на акта на преобразуването /към която дата
преминава собствеността от предприятието - праводател към приемащото
лице.
В обжалваното Решение № 260697/02.10.2020г. с основание е посочено, че
осчетоводяването или отразяването в баланс, инвентарна книга и/или друг
подобен регистър, воден от държавното предприятие /амортизационен и
инвентаризационен опис - на л.86 и л.87/, не е елемент от фактическия състав
нито на предоставянето на държавното имущество за стопанисване и
управление, нито на уредения в чл.17а от ЗППДОбП /отм./ придобивен
способ, поради което не може да се наложи извод за преминаването в
патримониума на дружеството. Заприходяването само по себе си не може да
породи право на собственост, ако лицето не е придобило собствеността върху
имота въз основа на съответен придобивен способ на вещни права /сделка,
придобивна давност или др./. Правилен е и изводът, че заприходавянето може
да има само непряко доказателствено значение за доказване на факта на
предоставяне на имота за стопанисване и управление на държавното
предприятие, но тази хипотеза в случая не е налице, предвид цитирания
протокол за предаване на имота.
Във въззивно производство бяха приети Основно и Допълнително заключение
на в.л. арх.Б. К.- Х., с които се потвърждават горните изводи за недоказаната
10
собственост на ответното дружество по отношение на процесния имот. По-
конкретно от експерта са направени констатациите, че
А
за имот с пл.№689 кв.166-нов, 282-стар по плана на Централна градска част
на гр.Пловдив действащите регулационен и застроителен план към 1991г. са
одобрените със Заповед №1155/29.11. 1982г. Съгласно регулационния план
(ПУП-План за регулация по ЗУТ) имот с пл.№689 попада в парцел (УПИ по
ЗУТ) I-689,690,930,693. Записът със син цвят върху плана показва, че е за
жилищно застрояване (с червен цвят е за обществено обслужващи
дейности). Съгласно Застроителния план (ПУП-План за застрояване по ЗУТ) в
парцел (УПИ по ЗУТ) 1-689,690,930,693 не се предвижда запазване на
съществуващото застрояване, а ново средно застрояване.
А
За кв.166-нов, 282-стар по плана на Централна градска част на гр.Пловдив
има две изменения на плана от 1982г.: със Заповед №ОА-705/Ю.05.2004г.,
което изменение не засяга парцел I- 689,690,930,693 и със Заповед №15 ОА-
3003/02.11.2015г., с която се намалява площта на УПИ 1-689,690,930,693,
образува се нов УПИ I -522q689,522,690 в състава на който влизат ПИ с ИД
56784.522.689 и 56784.522.3638 и се изключват имоти с пл. №930 и 693
(последните два имотни номера са от плана от 1982г., в КК е отразен ПИ с ИД
56784.522.453, стар номер 930 и 693).
Видно е, че съгласно регулационния план /ПУП-План за регулация по ЗУТ/
процесният имот е само за жилищно застрояване, а не и за производствените
или други стопански нужди на ответното дружество „КТ Интернешънъл“ЕАД.
Съгласно §42 от ПЗР на Закона за общинската собственост /ДВ, бр.96/1999г.,
изм.бр.36 от 2006 г., в сила 01.07.2006 г./ - Застроените и незастроените
парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно
строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането
в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в
собственост на общините. На това основание, при недоказване на
предоставянето на имущество за стопанисване и управление на
преобразуващото дружество, общината придобива права. Относно
възражението за използваните цветове в Основното заключение, съдът го
намира за несъществен, но все пак, за пълнота, вещото лице изготви
Допълнително заключение с легенда за цветовете със съответните пояснения.
11
Вещото лице е прилага предоставеното заверено цветно копие от район
Централен при Община - Пловдив от Застроителния план на ЦГЧ на
гр.Пловдив, одобрен със Заповед № 1155/29.11.1982г., съгласно който в парцел
I в кв.166 не е предвидено запазване на съществуващото застрояване, а са
предвидени "новопроектирани жилищни сгради" съгласно легендата на
цветовете.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване
изцяло.
Разноски.
Съобразно правния резултат по делото „КТ Интернешънъл“ ЕАД ще бъде
осъдено да заплати на Община - Пловдив общо сумата 1350,77 лв. за всички
съдебни инстанции, съобразно приложения списък за разноските по чл.80 от
ГПК / на л.11 по възз.гр.д.№ 577/2024г./.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 260697/02.10.2020г., постановено по гр.д.
№ 12005/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV гр.с., с което на осн.
чл.124, ал.1 от ГПК е прието за установено по отношение на Община –
Пловдив, че „КТ Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив, ул.“Рогошко шосе“ №1, не е собственик на ПИ с
ИД 56784.522.689 по КК и КР на гр.Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-
48/03.06.2009г. на Изп.д. АГКК, с площ от 195 кв.м., при съседи с ИД
56784.522.2324, ИД 56784.522.3638, ИД 56784.522.2264.
Осъжда „КТ Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК – *********, със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Рогошко шосе“ №1, да заплати на
Община – Пловдив, ЕИК - *********, представлявана от Кмета на Община -
Пловдив ***, общо сумата 1350,77 лв. за всички съдебни инстанции.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13