Решение по гр. дело №1819/2025 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 718
Дата: 29 декември 2025 г. (в сила от 29 декември 2025 г.)
Съдия: Пламен Тошев Петков
Дело: 20251320101819
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юли 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 718
гр. В., 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20251320101819 по
описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от „А 1 Б.” ЕАД, ЕИК 13146898980, със седалище и
адрес на управление: гр. С., 1309, район И. ул. „К.“ № 1, с която против М. Д.
М. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.В., ул.“Б.“, № 10, е предявен иск с
правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 92 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че между „А1 Б.“ ЕАД и ответника М. Д. М. е бил
сключен Договор № ********* от 15.12.2021 г. за електронни съобщителни
услуги. Посочения договор е общ рамков. По посочения договор са
предоставяни услуги по партида - М6815733.
Сочи се, че към договора по партида М6815733 са уговорени следните
мобилни услуги с тарифни планове и номера както следва: -********** с
месечна такса, -********** с месечна такса, -201003094874 с месечна такса, -
********* с месечна такса.
Поддържа се, че за периода от 21.06.2022г. до 20.12.2022г. е било
извършено изпълнение от страна на ищцовото дружеството по Договор №
********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер
М6815733.
Твърди се, че ответникът не е заплатил съответно възникналите си
1
задължения в сроковете, съгласно договора и Общите условия на „М.” ЕАД и
договорът му е прекратен на 23.12.2022г., като ответникът е натрупал
задължения в общ размер на 441.51лв. – неплатени суми за ползвани и
неплатени електронни съобщителни услуги, 547.06лв. - неплатени суми за
начислена неустойка.
Сочи се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№
1017/2025г. по описа на Районен съд - В., и по което е издадена заповед за
изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК.
На основание чл.415 от ГПК ищецът предявява иск за дължимо парично
вземане в общ размер на 1224.57лв., като горецитираната сума е сбор от
следните суми: - 441.51лв. - по Договор за електронни съобщителни услуги
със системен партиден номер - цената на месечни абонаментни такси и цена
на ползвани електронни съобщителни услуги за отчетния период съгласно
условията на договора, приложенията към него и Общите условия, за които са
издадени фактури, - 547.06 лв. - неустойка начислена поради предсрочно
прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги със системен
партиден номер и приложенията към него, поради неплащане в срок на
задълженията по тях. Същата е начислена и за нея са издадени първично
счетоводни документи.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответното дружество, че дължи на ищцовото дружество сума
в общ размер на 1224.57лв., от които 441.51лв. - неплатени суми за ползвани и
неплатени електронни съобщителни услуги, 547.06лв. - неплатени суми в общ
размер неустойки, както и законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1017/2025г. по описа на Районен
съд - В. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и направените разноски в заповедното и в исковото
производство.
Ответникът, редовно призован по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, не се
представлява и не взема становище по исковете. Въпреки дадената му
възможност за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил такъв.
На същият са указани последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 от ГПК, както и на
чл. 238, ал.1 ГПК, а именно, че ако ответникът не е представил в срок отговор
2
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
В съдебно заседание на 16.12.2025г. ищецът чрез процесуалния си
представител е поискал постановяването на неприсъствено решение на
основание чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Съдът, като взе предвид, че на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, намира, че са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1 и 2 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение по делото.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение – чл. 239, ал. 2 ГПК, поради което следва да бъде
постановено такова, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая
са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови
неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл. 239, ал. 1
т. 2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и
събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват
основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността на
приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то
съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото
писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
Ето защо исковата претенция като основателна следва да бъде уважена
като се признае за установено, че ответникът дължи претендираната парична
сума.
3
Във връзка с изложеното предявеният иск следва да бъде уважен, като
се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество сума в общ размер на 1224.57лв., от които 441.51лв. - неплатени
суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги, 547.06лв. -
неплатени суми за общ размер неустойки, както и законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1017/2025г. по описа
на Районен съд - В. до окончателното изплащане на задължението.
В случая основателна се явява и претенцията за присъждане на
направените разноски.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на
делото ответникът следва да понесе отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
В исковото производство ищецът претендира разноски за заплатена
държавна такса в размер на 25.00 лева и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът счита, че възнаграждението за юрисконсулт, с оглед предмета на делото
и фактическата и правна сложност, следва да се определи в размер на 100.00
лева, съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/
във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В тази връзка ответната страна следва да заплати на ищеца направените
разноски по настоящето производството, в общ размер от 75.00 лева /25.00
лева за внесена държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение/, както и тези, направени в заповедното производство, в общ
размер на 175.00 лева /25.00 лева - заплатена държавна такса и 150.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение/.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Д. М. с ЕГН
********** с постоянен адрес гр.В., ул.“Б.“, № 10, че дължи на „А 1 Б.” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., 1309, район И.
ул. „К.“ № 1, сума в общ размер на 1224.57 лева, от които 441.51 лева -
неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги,
547.06 лева - неустойки, както и мораторна лихва в размер на 236.00 лева,
4
както и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№ 1017/2025г. по описа на Районен съд - В. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА М. Д. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.В., ул.“Б.“,
№ 10, да заплати на „А 1 Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., 1309, район И. ул. „К.“ № 1 разноски по исковото
производство в общ размер на 75.00 лева /25.00 лева за внесена държавна
такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение/.
ОСЪЖДА М. Д. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.В., ул.“Б.“,
№ 10, да заплати на „А 1 Б.” ЕАД, ЕИК 13146898980, със седалище и адрес на
управление: гр. С., 1309, район И. ул. „К.“ № 1 разноски по заповедното
производство по ч.гр.д.№ 1017/2025г. по описа на Районен съд – В. в общ
размер на 175.00 лева /25.00 лева - заплатена държавна такса и 150.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение/.
Решението не подлежи на обжалване.
На страните да се връчат преписи от решението .
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5