№ 77
гр. Русе, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седми октомври през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Радославова
Членове:А.андър Иванов
Ралица Герасимова
при участието на секретаря Тодорка Недева
в присъствието на прокурора М. М. М.
като разгледа докладваното от Росица Радославова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214500600395 по описа за 2021 година
Производството е по глава ХХI от НПК.
Образувано е по въззивни жалби на адв. П.П. – защитник на подсъдимия
П. ЯН. АТ. и адв. С.Й. – защитник на подсъдимия ИЛ. СТ. В., към които по
реда на чл.320, ал.6 от НПК се е присъединил и подсъдимият Д. П. Д. по
искане, направено от неговия защитник адв. П.П.. Жалбите са против Присъда
№ 260048/26.03.2021 г. на Русенския районен съд, постановена по НОХД №
1636/2020 г., с която подсъдимите са признати за виновни в извършване на
престъпления от общ характер, както следва:
Подсъдимият П. ЯН. АТ., български гражданин, живущ в гр. В., обл. Р.,
с основно образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН ********** е
признат за ВИНОВЕН в това, че на 10.04.2019 г., в гр.Русе, пред съд- ІХ н.с.
на Районен съд- Русе, като свидетел по НОХД № 43/2019 г. по описа на
Русенски районен съд, устно съзнателно потвърдил неистина, че на
15.01.2018 г. в гр.Ветово, обл.Русе, след напускане на заведението „Елит“ в
гр.Ветово, обл.Русе и преди извършване на полицейска проверка АЛ. Д. В. е
управлявал л.а. „Опел Комбо“ с рег. № Р5043 ВС, поради което и на
основание чл.290 ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА. На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС
същото е определено да се изтърпява при първоначален общ режим.
Подсъдимият ИЛ. СТ. В., живущ в гр. В., обл. Р., български гражданин,
с основно образование, разведен, осъждан, работи, ЕГН ********** е признат
за ВИНОВЕН в това, че на 10.04.2019 г., в гр.Русе, пред съд- ІХ н.с. на
1
Районен съд- Русе, като свидетел по НОХД № 43/2019 г. по описа на Русенски
районен съд, устно съзнателно потвърдил неистина, че на 15.01.2018 г. в
гр.Ветово, обл.Русе, след напускане на заведението „Елит“ в гр.Ветово,
обл.Русе и преди извършване на полицейска проверка АЛ. Д. В. е управлявал
л.а. „Опел Комбо“ с рег. № Р5043 ВС, поради което и на основание чл.290
ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
ЕДНА ГОДИНА. На основание чл.57, ал.1, т.2 б.“б“ от ЗИНЗС същото е
определено за изтърпяване при първоначален СТРОГ режим.
Подсъдимият Д. П. Д., живущ в гр. В., обл. Р., български гражданин, с
основно образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН ********** е
признат за ВИНОВЕН в това, че през периода 23.07.2018 г.- 27.05.2019 г., в
гр.Русе, в условията на продължавано престъпление, на два пъти, пред съд-
VІІІ н.с. и ІХ н.с. на Районен съд- Русе, като свидетел - по НОХД №
1036/2018 г. и НОХД № 43/2019 г., двете по описа на Русенски районен съд,
устно съзнателно потвърдил неистина, че на 15.01.2018 г. в гр.Ветово,
обл.Русе, след напускане на заведението „Елит“ в гр.Ветово, обл.Русе и преди
извършване на полицейска проверка АЛ. Д. В. е управлявал л.а. „Опел
Комбо“ с рег. № Р5043 ВС, поради което и на основание чл.290, ал.1 вр.
чл.26 ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от ЕДНА ГОДИНА. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на
наложеното наказание е отложено за срок от три години.
Със същата присъда подсъдимият ИЛ. Д. Д., български гражданин, с
основно образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН ********** е
признат за ВИНОВЕН в това, че през периода 23.07.2018 г. до 10.04.2019 г., в
гр.Русе, в условията на продължавано престъпление, на два пъти, пред съд-
VІІІ н.с. и ІХ н.с. на Районен съд- Русе, като свидетел- по НОХД № 1036/2018
г. и НОХД № 43/2019 г., двете по описа на Русенски районен съд, устно
съзнателно потвърдил неистина, че на 15.01.2018 г. в гр.Ветово, обл.Русе,
след напускане на заведението „Елит“ в гр.Ветово, обл.Русе и преди
извършване на полицейска проверка АЛ. Д. В. е управлявал л.а. „Опел
Комбо“ с рег. № Р5043 ВС, поради което и на основание чл.290 ал.І вр. чл.26
ал.І от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от ЕДНА ГОДИНА. На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на
наложеното наказание е отложено за срок от три години. Подсъдимият И.Д.
не е обжалвал присъдата.
Подсъдимият АЛ. Д. В., български гражданин, с основно образование,
неженен, не работи, неосъждан, ЕГН **********, е признат за ВИНОВЕН в
това, че през периода 23.07.2018 г. до 10.04.2019 г., в гр.Русе, като
непълнолетен, като разбирал свойството и значението на деянието и могъл да
ръководи постъпките си, в условията на продължавано престъпление, на два
пъти, пред съд- VІІІ н.с. и ІХ н.с. на Районен съд- Русе, като свидетел- по
НОХД № 1036/2018 г. и НОХД № 43/2019 г., двете по описа на Русенски
районен съд, устно съзнателно потвърдил неистина, че на 15.01.2018 г. в
гр.Ветово, обл.Русе, след напускане на заведението „Елит“ в гр.Ветово,
обл.Русе и преди извършване на полицейска проверка лично той е управлявал
л.а. „Опел Комбо“ с рег. № Р5043 ВС, поради което и на основание чл.290
2
ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК вр. чл.63 ал.1 т.4 от НК и чл.54 от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. На основание
чл.69 вр. чл.66 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за
срок от две години. Подсъдимият А. Д. В. не е обжалвал присъдата.
Жалбоподателят П. ЯН. АТ. чрез своя защитник адв. П.П. обжалва
присъдата в частта относно наложеното наказание, което счита за явно
несправедливо. Посочва, че са налице смекчаващи отговорността
обстоятелства, обуславящи прилагането на чл.55 от НК. Иска въззивният съд
да приложи чл.55 от НК и да му наложи наказание „пробация“ или да намали
наказанието до законоустановения минимум – три месеца лишаване от
свобода.
Жалбоподателят ИЛ. СТ. В. чрез защитника си адв. С.Й. излага
твърдения, че е бил подведен, че не си спомня за случилото се, тъй като бил
употребил алкохол. Заявява, че първоинстанционният съд неоснователно е
оставил без уважение искането му за разглеждане на делото по „съкратена
процедура“. С допълнителна жалба уточнява, че обжалва присъдата само в
частта относно наложеното наказание и неговия размер. Счита определеното
наказание за явно несправедливо и иска въззивният съд да приложи чл.55 от
НК и да наложи наказание пробация или да намали наказанието до
законоустановения минимум – три месеца лишаване от свобода и да измени
на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
от строг на общ.
Жалбоподателят Д. П. Д. чрез своя защитник адв. П.П. изразява
становище за явна несправедливост на наказанието и иска неговото
намаляване на шест месеца или налагане на наказание пробация, като при
налагане на наказание лишаване от свобода да бъде потвърдена
първоинстанционната присъда в частта относно приложението на чл.66 от
НК.
Представителят на РОП счита жалбите за неоснователни. Счита, че
обжалваната присъда следва да бъде изцяло потвърдена.
Русенският окръжен съд, след като провери изцяло правилността на
обжалваната присъда, констатира следното:
Жалбите са неоснователни.
От фактическа страна по делото е установено, че с обвинителен акт от
31.05.2018 г. Районна прокуратура - Русе предала на съд лицето Д.В. Д. за
извършено престъпление по чл.343 б, ал.1 от НК и чл.131, ал.2, т.4 вр. чл.130,
ал.2 от НК и чл.270, ал.1 от НК, като в Русенски районен съд било образувано
НОХД № 1036 от 2018 г. пред VІІІ наказателен състав. Според обвинението
на 15.01.2018 г. в гр.Ветово, обл.Русе, Д.В. Д. управлявал моторно превозно
средство - л.а. „Опел Комбо“ с рег. № Р5043ВС, тръгвайки от заведението
„Елит“ до извършване на полицейска проверка, като преди това бил
3
употребил алкохол и имал концентрация в кръвта от 1.2 промила.
Прокуратурата също така твърдяла, че е причинил лека телесна повреда на
полицейски орган при изпълнение на службата му и пречил на орган на
властта да изпълни задълженията си по контрол на безопасността на
движението. В проведеното открито съдебно заседание на 23.07.2018 г. И. Д.
Д., А. Д. В. и Д. П. Д. в качеството на свидетели по делото дали показания,
след като били предупредени за наказателната отговорност при
лъжесвидетелстване и всеки самостоятелно потвърдил неистина - че на
15.01.2018 г., след напускане на заведението „Елит“ в гр.Ветово, А.В. е
управлявал лекия автомобил „Опел Комбо“ с рег. № Р5043ВС. Всички лица
се познавали, а АЛ. Д. В. бил син на Д. В. Д.. По делото била постановена
Присъда № 121/08.10.2018 г., с която Д. В. Д. бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.131, ал.2 т.4 вр. чл.130, ал.2 от НК. Със
същата присъда Д. В. Д. бил признат за невинен в извършване на деяния по
чл.343 б, ал.1 от НК и чл.270, ал.1 от НК и оправдан. Срещу присъдата бил
подаден протест, като с Решение от 03.01.2019 г., постановено по ВНОХД №
700/2018 г. на Окръжен съд - Русе, делото било върнато за ново разглеждане
от друг съдебен състав.
Във връзка с това в Районен съд - Русе било образувано НОХД №
43/2019 г. пред ІХ н.с. За разпит в открито съдебно заседание отново били
призовани И. Д. Д., А. Д. В. и Д. П. Д., както и И.В. и П.А.. Към този период
лицата се познавали и били в близки или роднински отношения, поради което
всеки от тях взел самостоятелно решение да заяви пред съда, че на дата
15.01.2018 г., в гр.Ветово, след напускане на заведението „Елит“ и до
извършването на полицейска проверка, А. Д. В. е управлявал л.а. „Опел
Комбо“ с рег. № Р5043ВС, а не неговия баща - Д. В.
Д..
На 10.04.2019 г. И. Д. Д., А. Д. В., И.В. и П.А. се явили в открито
съдебно заседание по НОХД № 43 от 2019 г. по описа на Русенски районен
съд, разглеждано от ІХ наказателен състав. Разпитани по делото, И. Д. Д.,
И.В. и П.А. потвърдили неистината, че на 15.01.2018 г., след напускане на
заведението „Елит“ в гр.Ветово, обл.Русе, до извършване на полицейска
проверка, А.В. е управлявал лек автомобил „Опел Комбо“ с рег. № Р5043ВС.
Това обстоятелство било заявено и от А.В. - свидетел по НОХД № 43/2019 г.
на РРС. На 27.05.2019 г. по същото дело в качеството на свидетел се явил и Д.
4
П. Д., който също потвърдил, че А.В. е управлявал автомобила в гр.Ветово на
15.01.2018 г., когато напуснали заведението „Елит“.
С Присъда № 84/27.05.2019 г. по НОХД № 43/2019 г. на Русенски
районен съд, ІХ наказателен състав, Д. В. Д. бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.343 б, ал.1 от НК, по чл.131, ал.2, т.4 вр.
чл.130, ал.2 от НК и по чл.270, ал.1 от НК и осъден по всички обвинения. С
Решение № 111/30.09.2019 г. по ВНОХД № 542/2019 г. Окръжен съд - Русе
изменил присъдата по НОХД № 43/2019 г. на РРС само досежно размера на
наложените наказания.
В производството пред първоинстанционния съд подсъдимите по
настоящото дело са потвърдили, че са свидетелствали пред съд по дела, по
които е разглеждан въпросът дали А.В. или неговият баща и техен близък Д.
В. Д. е управлявал превозно средство на 15.01.2018 г. в гр.Ветово, след
напускане на заведението „Елит“. Пред първата инстанция И. Д. Д. е заявил,
че не е виждал А.В. да шофира. А.В. признал, че е свидетелствал, че той е
шофирал, но не си спомнял добре дали е било така. Д. П. Д. заявил, че не си
спомня кой точно е шофирал и какво е свидетелствал пред съда. И.В. отрича
да е свидетелствал, че А.В. е управлявал МПС. П.А. е посочил, че не е видял
кой е шофирал.
Свидетелят А.Д. – полицейски служител, присъствал на извършената
на 15.01.2018 г. в гр.Ветово проверка, потвърдил, че Д. В. е управлявал МПС
в нетрезво състояние, като в автомобила са пътували синът му и племенникът
му. Свидетелят е посочил и че в съдебно заседание по обвинението срещу Д.
В. Д. петимата подсъдими в качеството на свидетели са заявили пред съда, че
МПС не е управлявано от Д. В. Д. на посочената дата.
Тази правилно установена фактическа обстановка се подкрепя по
категоричен начин от събрания по делото доказателствен материал и се
споделя изцяло от настоящата инстанция. Правилно първоинстанционният
съд е кредитирал свидетелските показания на А.Д., доколкото същите за
последователни, логични и безпротиворечиви и се потвърждават от
установените фактически положения по цитираните дела. Районният съд
правилно е приел, че обясненията на подсъдимите следва да бъдат
кредитирани частично, само досежно признанията им, че са участвали в
посочените съдебни производства пред районния съд, което обстоятелство
5
безспорно се потвърждава и от изготвените съдебни протоколи по делата. От
съдържанието на съдебните протоколи се установяват точно твърденията на
лицата по цитираните дела в качеството им на свидетели. От
доказателствения материал може да се направи обоснован извод, че
подсъдимите са присъствали на 15.01.2018 г. в гр.Ветово в заведението
„Елит“ и пред него и лично са възприели как Д. В. Д. се е качил и е
управлявал МПС. Въпреки това те съзнателно са потвърдили неистина пред
съда, като са заявили в качеството си на свидетели по НОХД № 1036/2018 г. и
НОХД № 43/2019 г. по описа на РРС, че автомобилът е бил управляван от
А.В.. Първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод, че
подсъдимите са осъществили от субективна и обективна страна състава на
престъплението по чл.290, ал.1 от НК.
Окръжният съд счита за неоснователни твърденията на защитника на
И.В. за допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения при
разглеждане на делото. Наличието на връзка между престъпленията,
извършени от всеки един от подсъдимите, обуславя провеждането на общо
съдебно производство, с оглед разкриване на обективната истина. Не са били
налице условия за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на
чл.370 от НПК и никой от подсъдимите не е направил искане за
предварително изслушване. Съдът не е допуснал нарушение, разглеждайки
делото в отсъствие на някои от подсъдимите. Доколкото обвиненията не са за
тежко престъпление, присъствието на подсъдимите в съдебно заседание не е
задължително. Отсъствието на подсъдим не се е оказало пречка за разриване
на обективната истина. Отсъствалите подсъдими са били редовно призовани,
не са посочили уважителни причини за неявяването си, представлявани са от
надлежно упълномощен защитник, поради което не са били налице основания
за отлагане на делото. Отсъствието без уважителни причини на встъпилите в
производството защитници на И.В. и П.А. също не е било пречка за даване
ход на делото, поради което съдът счита, че не е нарушено правото им на
защита.
Настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на
жалбоподателите за явна несправедливост на наложените наказания.
При индивидуализацията на наказанията първоинстанционният съд
правилно е отчел всички отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства.
6
Правилно е приложена разпоредбата на чл.54, ал. 1 от НК. За престъплението
по чл.290, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до пет
години.
По отношение на подсъдимите И.Д. и Д. П. Д. съдът е определил
наказания лишаване от свобода за срок от 1 година, които правилно са
индивидуализирани при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства,
като същите са в минимален размер. По отношение на подсъдимия А.В.
районният съд правилно е определил наказание лишаване от свобода за срок
от 6 месеца, правилно индивидуализирано при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства, като същото е в границите на предвиденото в
чл.63, ал.1, т.4 от НК за непълнолетни лица наказание до 2 години лишаване
от свобода. Същевременно по отношение на горепосочените трима
подсъдими преценката на съда за липсата на изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства, обуславящи приложението на чл. 55 от НК, е
правилна и обоснована. Съдът е извършил правилна преценка и за наличието
на предпоставките по чл.66 от НК по отношение на тези подсъдими, а спрямо
А.В. – по чл.69 във вр. с чл.66 от НК и изпълнението на наказанието
лишаване от свобода е отложено за срок съответно 3 години за И.Д. и Д. П. Д.
и 2 години за А.В..
Спрямо подсъдимия И.В. първоинстанционният съд правилно е
определил наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, като е
индивидуализирал наказанието при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и при отсъствие на обстоятелства, обуславящи прилагане на
чл.55 от НК. Същевремнно съдът правилно е приел, че не са налице
предпоставките за условно осъждане по чл.66 от НК, както и че на осн. чл.57,
ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС наказанието лишаване от свобода следва да се
изтърпи при първоначален строг режим предвид факта, че по НОХД №
375/2014 г. по описа на РС – Павликени за престъпление по чл.211 вр. чл.210,
ал.1, т.2 вр. чл.209, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от 2 години, което е изтърпял на 16.06.2016 г.
По отношение на подсъдимия П.А. районният съд е определил
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, като е индивидуализирал
наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и при
отсъствие на обстоятелства, обуславящи прилагане на чл.55 от НК. Съдът
7
правилно е преценил, че не може да бъде приложен чл.66 от НК, както и че на
осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС са налице предпоставките за изтърпяване на
наказанието при първоначален общ режим.
С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че наказанията
са правилно индивидуализирани и определени по вид и размер, съответстват
на тежестта на извършеното и на личността на подсъдимите и са справедливи,
като с тях ще се постигнат целите на генералната и лична превенция.
Предвид изложеното присъдата следва да бъде изцяло потвърдена.
Мотивиран така и на осн. чл.338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 260048/26.03.2021 г. на Русенския
районен съд, постановена по НОХД № 1636/2020 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8