№ 31265
гр. София, 23.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110155227 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от 10.03.2025 г. на Р. К. за изменение в частта за
разноските на Решение от 07.03.2025 г. по гр.д. № 55227/2024 г. на СРС.
Твърди, че ответникът следва да бъде осъден да заплати адвокатско
възнаграждение от 480 лв. с ДДС по двата предявени иска по подробно изложени
съображения.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от
„**********************“ АД, в който я оспорва като неоснователна.
Съдът, като съобрази данните по делото, намира следното:
Молбата е допустима като постъпила в срок от надлежна страна срещу акт,
който подлежи на допълване и изменение в частта за разноските, и редовна съгласно
чл. 102 ГПК, но неоснователна по съображения, подробно изложени в решението по
делото, за които не са налице основания за ревизия (в този смисъл Определение от
31.01.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 67/2025 г. на СГС).
Когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен
ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху
който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е
сборът от цената на всички искове, какъвто настоящият случай е (Определение № 29
от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т.о.).
Следва да се посочи и че при определяне размера на подлежащите на
възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е
разрешен спорът, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.). В този смисъл е
и разрешението по т. 1 от Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по
дело С-438/22, с което се приема, че чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС следва
да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, пар. 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение
(Определение от 12.04.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 2771/2024 г. на СГС; Определение от
1
01.04.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 897/2024 г. на СГС; Определение от 20.03.2024 г. по в.ч.гр.д.
№ 6564/2023 г. на СГС). Поради това разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от същата наредба, на
която се позовава молителят, не следва да бъде приложена.
Предвид изложеното, следва отхвърляне на молбата.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 10.03.2025 г. на Р. К. за изменение в
частта за разноските на Решение от 07.03.2025 г. по гр.д. № 55227/2024 г. на СРС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2