№ 11194
гр. С., 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110158700 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове
по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от “ФИРМА” ЕАД, ЕИК ****, срещу Л. К. Л., ЕГН
********** и Г. Д. Л., ЕГН **********, с искане спрямо ответниците да бъде
признато за установено, че дължат на ищеца разделно при равни квоти
следните суми: 223,98 лева главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2024 г. до
окончателното изплащане, 46,36 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 10.05.2024 г.,
както и дялово разпределение в размер на 10,80 лева за периода от 01.05.2021
г. до 31.10.2021 г., ведно със законната лихва от 20.05.2024 г. до окончателното
изплащане и 3,41 лева - лихва за периода от 16.07.2021 г. до 10.05.2024 г.,
които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 41, находящ се в гр. С.,
абонатен № **** и за които вземания е издадена заповед за изпълнение от
07.06.2024 г. по ч.гр.д. № 29870/2024 г. по описа на СРС, 176 състав.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не били
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да
1
заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците, чрез назначения им особен
представител, са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват
предявените искове. Релевират възражение за изтекла погасителна давност.
По делото е конституирано трето лице – помагач „ФИРМА“ ООД, което
не е взело становище по исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
жилище № 79, том I, рег. № ****, дело 62 от 2010 г. се установява, че
ответниците Л. К. Л. и Г. Д. Л. са придобили като съпрузи на 09.04.2010 г.
право на собственост върху апартамент № 41, находящ се в гр. С.
Прието е постановление за възлагане на процесния недвижим имот от
27.09.2021 г. на ЧСИ С.П., рег. № **** на КЧСИ, по изпълнително дело №
20219210401456, с което процесният имот е възложен на „ФИРМА“ ООД,
ЕИК ****, за сумата от 183 695,73 лв. Видно от отбелязването върху него,
постановлението за възлагане е влязло в сила на 26.10.2021 г. Не е спорно
между страните и от тези документи се установява, че ответниците са били
собственици на процесния апартамент до 25 октомври 2021 г. и следователно
дължат заплащане на потребената в него топлинна енергия и дяловото й
разпределение до този момент.
Представени са Протоколи от 07.09.2010 година от Общо събрание на
Е.С. в жилищна сграда бл. 187 в гр. С., от които е видно, че е взето решение за
сключване на договор с „ФИРМА“ ООД (ново наименование „ФИРМА“ ООД)
от името на Е.С. за предоставяне на услугата топлинно счетоводство и е
предоставен списък на етажните собственици, живущи в процесната жилищна
сграда, сред които фигурират и Г. Д. Л. и Л. К. Л..
Видно от представения Договор № ****/09.06.2020 г., ищецът е
възложил на „ФИРМА“ ООД да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради Е.С.
Представено е Заявление-декларация от Г. Д. Л. от 21.09.2010 г., в което
тя заявява откриване на индивидуална партида за доставка на топлинна
енергия при ищеца съгласно Общите му условия.
Представена е обща фактура за аб. № **** за процесния апартамент и с
титуляр Г. Л., съдържащи изравнителна сметка за периода 01.05.2021 г. –
31.10.2021 г., както и индивидуални справки за използвана топлинна енергия
за периода 01.05.2021 г. – 31.10.2021 г. и следващи, издадени от „ФИРМА“
ООД.
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия на битови
2
абонати от „ФИРМА“ ЕАД на клиенти в град С. (ОУ-2016г.), одобрени от
КЕВР, в сила от 10.07.2016 г., публикувани във вестник „****“.
По делото не е спорно и се установява, че за периода 01.05.2021 г. –
31.10.2021 г. е доставена топлинна енергия на имота на обща стойност 223,98
лв. с ДДС, от които 50,07 лв. – топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. –
30.06.2021 г. и 136,58 лв. за периода 30.06.2021 г. - 31.10.2021 г. без ДДС. Не се
оспорва, че разпределението на топлинната енергия в апартамента е
извършвано в съответствие с изискванията на действащите нормативни
разпоредби.
Представена по делото е и справка за дължимите от ищеца такси за
дялово разпределение по месеци, издадена от ищеца. Съгласно справката
таксата за дялово разпределение за процесния период възлиза на 10,80 лв.
По делото не са представени доказателства за извършено плащане от
страна на ответниците.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
По исковете с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:
За основателността на иска ищецът следва да установи, че по силата на
облигационно отношение с ответниците, съществувало към процесния
период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или
подгряване на вода/ и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. В тежест на ответниците и при
доказване на горните факти е да докажат положителния факт на погасяване на
дълга.
През процесния период е приложим Законът за енергетиката,
обнародван в Държавен вестник, от 9.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според
разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва
на основата на писмени договори при общи условия в изрично уредените
хипотези на разпоредбата, между производител и топлопреносното
предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на
топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и
асоциации на клиентите на топлинна енергия в сграда - Е.С. топлопреносно
предприятие и доставчик на топлинна енергия, доставчик на топлинна енергия
и клиентите в сграда - Е.С. Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, приети по
предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В чл.
150, ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да
публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
3
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите. Ответниците не излагат конкретни възражения относно
спазването на реда за публикуване на Общите условия на ищцовото
дружество, поради което следва да се приеме, че Общите условия на
„ФИРМА“ ЕАД са влезли в сила към исковия период. Чл. 150, ал. 3 ЗЕ
предвижда, че в срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия, като предложените от потребителите и приети от топлопреносните
предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни
споразумения. По делото не се установява ответниците да са предложили,
нито договорили специални условия с топлопреносното предприятие.
Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.)
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - Е.С.
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл. 153, ал.
1 ЗЕ в актуалната редакция, приложима за процесния период, определя
субектите, имащи качеството на страна по облигационното правоотношение с
топлопреносното предприятие. Според § 1, 2а от допълнителните разпоредби
на Закона за енергетиката "битов клиент" е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Съобразно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. №
2/2016 г., ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят
регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на Е.С.като
услуга, която се ползва от самата Е.С. Макар последната да не е
персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда
като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата
„доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект - сграда в
режим на Е.С. е въведено изискване решенията да се вземат с мнозинство,
което за присъединяване и от присъединяване следва да е квалифицирано. В
решението е прието, че при доставката на централно отопление в сградите под
режим на Е.С.искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен
собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната
инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по
общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани
общите части. В отношенията в областта на енергетиката, законодателят
приема, че потребител на услугата е цялата Е.С. затова титулярът на права
върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
4
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните
уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в
сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда – Е.С. т.е. облигационното отношение между
топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с
придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите.
В производството се установи, че Л. К. Л. и Г. Д. Л. са били собственици
на процесния топлоснабден апартамент № 41, находящ се в гр. С.в периода
01.05.2021 г. – 25.10.2021 г., докато той не е бил придобит на публична продан
от „ФИРМА“ ООД с Постановление за възлагане, влязло в сила на 26.10.2021
г.
Публичната продан на недвижим имот е деривативен способ за
придобиване на правото на собственост, като купувачът придобива същото,
ако длъжникът е бил собственик на имота, по силата на чл. 496, ал. 2 ГПК - от
деня на влизане в сила на постановлението за възлагане - 26.10.2021 г. От тази
дата възлагането поражда вещнопрехвърлително действие и купувачът става
носител на всички права и задължения, които длъжникът е имал върху имота
(в този смисъл и ТР № 5/18.05.2017 г. по т. д. № 5/2015 г. по описа на ОСГК на
ВКС). Задълженията за консумативни разноски, възникнали преди
прехвърлянето на собствеността, не преминават върху купувача, а
продължават да се считат за задължения на прехвърлителя, тъй като те вече са
настъпили в неговия патримониум и не представляват „тежести“ на имота. В
настоящия случай тъй като ответниците са били собственици на апартамента
през исковия период до 25.10.2021 г., те са се считали за потребители на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от Закона за енергетиката и
продължават да дължат заплащане на потребената топлинна енергия и
свързаните с нея такси за този период.
По делото се установи, че с решение на мнозинството от етажните
собственици сградата е била присъединена към топлопреносната мрежа, като
ответниците не доказаха, че са отказали доставянето на топлинна енергия в
апартамента си.
Ето защо, съдът приема, че между ищеца и ответниците са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия, за периода от 01.05.2021 г. – 25.10.2021 г., предвид което ответниците
са пасивно материално легитимирани да отговарят по иска за заплащането на
стойността на потребената топлинна енергия, без да дължат заплащане на
5
топлинна енергия за последните шест дни на м. октомври, в които не са били
носители на правото на собственост.
В съответствие с чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в чл. 32 от Общите
условия сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от
ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след
края на отоплителния период e изготвeна изравнителна сметка от
дружеството, извършващо дялово разпределение, в случая „ФИРМА“ ООД, с
оглед коректното отразяване на стойностите за конкретния период. По делото
не се спори, че в изравнителните сметки взаимоотношенията между страните
са уредени при спазване на приложимата нормативна уредба, поради което
подлежи на заплащане от ответниците цялата начислена енергия.
Съгласно представените доказателства размерът на потребената
топлинна енергия за процесния период за топлоснабдения имот след
извършено изравняване възлиза на 223,98 лв. с ДДС, от които 50,07 лв. –
топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.06.2021 г. и 136,58 лв. за
периода 30.06.2021 г. - 31.10.2021 г. без ДДС. Поради липса на данни за
конкретното потребление по дни, на основание чл. 162 ГПК съдът приема, че
то е било еднакво през всеки ден от месец октомври и искът следва да се
уважи за 180,63 лв., пропорционално на дните, в които ответниците са били
носители на правото на собственост, като се отхвърли за останалата част,
отнасяща се за период, в който те не са били собственици.
Имайки предвид, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 20.05.2024 г., а вземанията за плащане за топлинна енергия са
периодични и се погасяват с кратката 3-годишна давност на основание чл. 111,
б „в“ ЗЗД, то те не са погасени по давност, тъй като най-ранното вземане –
това за м.май 2021 г., е станало изискуемо 45 дни след края на месеца, т.е. в
средата на м. юли 2021 г., от когато тече и давностният срок.
По отношение на претенцията за заплащане от ответниците на такса за
дялово разпределение според чл.36, ал.2 от общите условия редът и начинът
на заплащане на услугата "дялово разпределение" се определя от продавача,
съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение, а
според чл. 22, ал. 2 от същите услугата „дялово разпределение“ се заплаща на
продавача – „ФИРМА“ ЕАД. От това следва, че именно ищцовото дружество
начислява такси за дялово разпределение и на него се дължи заплащането от
абонатите. По делото е представена справка от ищеца за дължимите такси за
дялово разпределение за процесния апартамент, както и за лихвите за забава,
начислени върху тях. Като частен свидетелстващ документ за факти, изгодни
за страната, която го е представила, тази справка няма материална
доказателствена сила, а доказателствената стойност е ниска и се преценява
от съда с оглед на останалите факти и доказателства по делото. Въпреки това,
поради установеността на таксата за дялово разпределение в общите условия и
при липсата на доказано плащане от ответниците на каквито и да било суми в
полза на ищеца, съдът приема, че искът е установен по основание в тази част.
6
По отношение на размера на вземането, на съда е служебно известен
приблизителният размер на тази такса – обикновено около 2 лв. на месец,
което отговаря на предявената от ищеца сума. Поради това и на основание чл.
162 ГПК съдът приема, че следва да присъди на ищеца пълния претендиран
размер на таксата за дялово разпределение за периода 05.2021 г. – 10.2021 г. –
10,80 лв. Това вземане или част от него не е погасено по давност по
изложените по-горе съображения.
Въпреки че по делото са налице данни за съществуващ брак между
ответниците, претенцията на ищеца за разделното им осъждане следва да бъде
уважена, доколкото не се установява по делото какво е семейното им
положение към процесния период и евентуално какъв е бил действащият
между тях режим на имуществени отношения. Освен това солидарната
отговорност по чл. 32, ал. 2 СК за задълженията за задоволяване на нуждите
на семейството, каквито са разходите за консумативи като топлинна енергия, е
предвидена в интерес на кредитора и той може да реши как ще насочи
претенцията си за плащане - дали изцяло срещу един от съпрузите или срещу
двамата, или разделно срещу всеки за припадащата му се част от вземането
(арг. от чл. 32 СК, вр. чл. 122 ЗЗД вр. чл. 127, ал. 1 ЗЗД). Когато кредиторът не
желае да се ползва от солидарността, макар тя да е предвидена в закона,
предвид диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не може да я
приложи служебно, а следва да се съобрази с направеното от кредитора
искане (арг. от Решение № 606 от 22.10.2024 г. по гр.д. № 1265/2023 г., г.к., І
г.о. на ВКС; Решение № 203 от 12.05.2005 г. по н.д.№ 782/2004 г. на Върховен
касационен съд). Затова в настоящия случай ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят сумите, които дължат на ищеца при условията на
разделност при равни квоти по ½, т.е. по 90,32 лв. – главница за топлинна
енергия и 5,40 лв. – главница за такса „дялово разпределение“.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че главното
парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост,
както и че размерът на лихвата за забава възлиза на претендираната сума.
С исковата молба ищецът претендира мораторна лихва от общо 46,36 лв.
върху главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия,
която лихва се начислява за периода от 15.09.2022 г. до 10.05.2024 г. и 3,41
лева - лихва върху дължимата такса за дялово разпределение за периода от
16.07.2021 г. до 10.05.2024 г.
С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съобразно чл. 33,
ал. 1 от Общите условия плащането на цената на доставяната топлинна
енергия е дължимо в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД след изтичането на този срок
потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва
7
по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД върху неизпълнените задължения. Искът по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД в случая е установен по основание предвид наличието на главен дълг
и забава в плащането му. Доколкото главното задължение е възникнало като
срочно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до
длъжника.
Законната лихва за забава за главницата, дължима за периода 05.2021 г.
- 10.2021 г., се начислява от 15.09.2022 г. – датата, на която е изтекъл 45-
дневният срок за плащане на изравнителната сметка, до 10.05.2024 г. и възлиза
на 36,97 лв., или по 18,49 лв. от всеки от ответниците.
На ищеца следва да се присъди и законна лихва за забава за периода
16.07.2021 г. до 10.05.2024 г. върху неплатените такси за дялово
разпределение, които също стават изискуеми в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, в размер на 3,41 лв. или по 1,70 лв. от всеки от
ответниците.
По разноските
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът
е сторил разноски в исковото производство в размер на 550 лв., от които 50 лв.
– държавна такса, 400 лв. – депозит за особен представител и 100лв. -
юрисконсултско възнаграждение, което не е прекомерно, тъй като отговаря на
минимума по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Тези
разноски следва да се понесат от ответниците на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
съответно на уважената част от иска, а именно – 448,06 лв., по 224,03 лв. за
всеки ответник.
Направените в заповедното производство разноски от ищеца възлизат на
75 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, което не е прекомерно, тъй като отговаря на минимума по чл.
26 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Тези разноски следва да се
понесат от ответниците на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съответно на уважената
част от иска, а именно – 61,10 лв., по 30,55 лв. за всеки ответник.
Ответникът не е сторил разноски в производството.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно
основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 и
сл. ЗЕ и чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Л. К. Л., ЕГН
**********, дължи на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „****“ № 23Б, следните суми: 90,32 лева – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г. и 5,40 лв. – такса дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г. ведно със законната
лихва, считано от 20.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземанията,
както и 18,49 лева - мораторна лихва, начислена за периода от 15.09.2022 г. до
10.05.2024 г. върху главницата за ТЕ и 1,70 лв. мораторна лихва, начислена за
периода от 16.07.2021 г. до 10.05.2024 г. върху главницата за дялово
8
разпределение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 17215 от
07.06.2024 г. по ч. гр. д. № 29870/2024 г. на СРС, 176 с-в.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно
основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 и
сл. ЗЕ и чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Г. Д. Л., ЕГН
**********, дължи на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „****“ № 23Б, следните суми: 90,32 лева – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г. и 5,40 лв. – такса дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г. ведно със законната
лихва, считано от 20.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземанията,
както и 18,49 лева - мораторна лихва, начислена за периода от 15.09.2022 г. до
10.05.2024 г. върху главницата за ТЕ и 1,70 лв. мораторна лихва, начислена за
периода от 16.07.2021 г. до 10.05.2024 г. върху главницата за дялово
разпределение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 17215 от
07.06.2024 г. по ч. гр. д. № 29870/2024 г. на СРС, 176 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. К. Л., ЕГН ********** да
заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „****“ № 23Б, сумата в размер на 224,03 лв., представляваща
сторени разноски в исковото производство и 30,55 лв. – разноски в
заповедното.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Д. Л., ЕГН ********** да
заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „****“ № 23Б, сумата в размер на 224,03 лв., представляваща
сторени разноски в исковото производство и 30,55 лв. – разноски в
заповедното.
Решението е постановено с участието на трето лице-помагач,
конституирано на страната на ищеца – „ФИРМА“ ООД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9