Р
Е Ш Е Н И Е
гр.Елин
Пелин,15.11.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на петнадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:БОРИСЛАВ
ЧЕРНЕВ
при секретаря Любка Костова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 968 по описа за 2018г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът твърди, че на 16.07.2008г. ответницата е сключила с „Ю.
Б.“АД- София договор за кредит, по силата на който на М. Й. е предоставен банков кредит в размер на
13 000.00 лева.
Твърди се, че главницата по кредита е
падежирала на 15.07.2018г., като кредитополучателят и ответник в настоящия
процес не е обслужвал кредита по начин и
в сроковете уговорени със сключения
между страните договор.
Твърди се още, че с Договор за прехвърляне на вземяния от
21.06.2017г. „Ю. Б.“АД- София е прехвърлило вземанията си на ищеца по настоящото производство, в т.ч. и
вземането си по процесния договор с ответника.
Иска се съдът да постанови решение, с
което да признае за установено по
отношение на ответника, като физическо лице и като собственик на ЕТ“М.Й.“-гр. Е.П.с
ЕИК ……, последния служебно заличен, че дължи на ищеца 12 748.47 лева - главница,
4 622.56лв.- наказателна лихва за периода
06.07.09г. до 25.03.16г., 18.48лв.-вземане за разноски по договора за кредит, лихва за забавено
плащане в размер на 1 682.63 лева за периода 26.03.16г. до 03.08.17г. и законна лихва върху
главницата, считано от 31.10.2018г. до
окончателното изплащане.
Претендират
се и сторените по настоящото
производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна не е
депозирала отговор на исковата молба.
В с.з. пълномощника на ответника
претендира сторени по производството разноски- адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от Договор за банков кредит №BL19798/16.07.2008г. на ответницата, в качеството й на едноличен търгове е предоставен кредит във формата на револвираща кредитна линия в размер на 13 000.00 лева. Заемната сметка по договора е открита на 15.07.2008г. , видно от Приложение от 16.07.2008г. към процесния договор/л.15 от делото/.
Представено е с исковата молба извлечение от счетоводните книги при „Ю. Б.“АД с отразени по същото каква е била погасената част от кредита към дата 03.08.2017 година , включително крайния срок за погасяване на дълга, вида и размера на лихвите и вземанията за разноски /л.16, л.39 от делото/.
Представен е и Договор за прехвърляне на вземания № 5300/1946/21.06.2017г. , като в кръга на вземанията на цесионера попадат и задълженията на ответницата по процесния договор от 16.07.2008г./л.36 от делото/.
Със сключване на договора за цесия вземането преминава от цедента върху цесионера . По отношение на длъжника и ответник в настоящия процес цесията няма действие, докато не му бъде съобщена от цедента. - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В тази връзка не са ангажирани обедителни доказателства за надлежното съобщавене от цедента на ЕТ за извършената цесия /Договор № 5300/1946/21.06.2017г./.
Между страните по настоящия процес не се
е развило производство по реда на чл.410 или чл.417 ГПК
С доклада по чл.140 ГПК е разпределена доказателствената тежест и именно в
тежест на ищеца е да докаже наведените с
исковата молба твърдения. Първоначално ищецът е поискал изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, като задачите
към вещото лице подробно е формулирал в
раздел III на исковата си молба. Но в
открито съдебно заседание проведено на
15.10.2019г. ищецът изрично се е отказал от
изготвяне на експертиза и е оттеглил
това свое доказателствено искане. В тази връзка
е отменено определението на съда по допускане на експертизата. Следователно с оглед
разпоредбата на чл.154 ГПК отказът на ищеца от това искане
представлява отказ от изпълнение разпределението на доказателствената тежест в
настоящия процес, което влече неблагоприятни за страната, респ. за ищеца
последици, изразяващи се в неангажиране
на достатъчно доказателства в подкрепа на изнесените с исковата молба фактически
твъредения. В
тежест именно на ищеца е да установи при
пълното и главно доказване съществуването на твърдяното с исковата молба
договорно правоотношение с ответника, размера на претендираната главница, наказателни и
мораторна лихви, в каквато насока са твърденията с исковата молба
Ето защо предявените искове следва да бъдат отхвърлени , като неоснователни и недоказани.
При този изход на делото следва да се отави без уважение и искането на ищеца за заплащане от ответника сторените по делото разноски, вт.ч. държавна такса и възнаграждение за един адвокат
С оглед изхода на настоящия спор на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът от своя страна има право на разноските, каквото искане за заплащането им е направи в с.з. пълномощника му. Но тъй като не са представени надлежни доказателства за извършено плащане / в брой или по банков път/ на така претендираните разноски – възнаграждение за един адвокат, това искане следва да се остави без уважение.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „М. Б.“ЕАД-С., с ЕИК ………, против М. Г. Й. от гр. Е. П., обл. Софийска,с ЕГН **********, искове за установяване дължими от ответника спрямо ищеца суми , както
следва: главница от 12 748.47 лева, наказателна лихва
за периода 06.07.09г. до 25.03.16г. в
размер на 4 622.56лв., 18.48лв.-вземане за разноски по Договор за банков кредит №BL19798/16.07.2008г. , лихва за забавено
плащане за периода 26.03.16г. до
03.08.17г. в размер на 1 682.63 лева, законна лихва върху главницата,
считано от 31.10.2018г. до окончателното
изплащане, както и разноските по настоящото дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.
Г. Й. от гр. Е. П. обл. Софийска, с ЕГН **********,
за заплащане от ищеца сторилата в настоящото производство разноски.
„;;;;;
Решението подлежи на обжалване
пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: