Решение по дело №2652/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗдвП).

Образувано е по жалба от К. И. К., [ЕГН], чрез адв. П. Д. – АК-Варна, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0819-001323/08.10.2024 г., издадена от Н. В. П. – Полицейски инспектор към ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) на основание чл. 171, т. 1, буква „б“ ЗДвП – „временно отнемане на СУМПС на водача до разрешаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца“.

В жалбата са изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната заповед. Иска се отмяна на заповедта.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д., който поддържа жалбата. Излага се, че от представените два броя отрицателни тестове на К. е видно, че той не е употребявал наркотични вещества. Счита, че доказателствената тежест е на ответната страна да докаже положителен резултат, а вече повече от година няма такъв. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – Полицейски инспектор към ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Г. Г., който оспорва жалбата, като неоснователна. Сочи, че налице са били материалноправните предпоставки за издавване на заповедта – управление на МПС под въздействието на наркотични вещества, установено с техническо средство. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:

На 08.10.2024 г., около 01:13 ч. в гр. Варна, на бул. Х. Б. посока кв. Аспарухово, К. К. управлява собствения си лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № [рег. номер], след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Нарушението е установено с техническо средство Dreger Drug Test - 5000 с фабричен номер ARJM-0053, с проба № 35, който е отчел положителен резултат за метамфетамин. Издаден е талон за медицинско изследване № 0165434/08.10.2024 г. Съставен е АУАН серия GA № 1423387 от 08.10.2024 г.

По делото са представени и приети като доказателство писма от Лаборатория по химико-токсикологични изследвания при ВМА Варна с.д. № 4680/19.03.2025 г. и с.д. № 7442/05.05.2025 г., в които е посочено, че при проведени скринингови тестоте при приемането на биологичните проби е налице първоначален резултат. Посочва се, че поради високата натовареност на лабораторията изследването на биологични проби за установяване употреба на наркотични вещества по обективни причини е с приблизително 18 месеца закъснение и се извършват по реда на тяхното постъпване.

При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл. 168 ал. 2 АПК проверка за валидност и законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От представените в преписката по издаване на оспорвания акт Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г., се установява по несъмнен и недвусмислен начин, че оспорваната заповед е издадена от оправомощен материално и териториално компетентен орган и не страда от порок по смисъла на чл. 146 т. 1 АПК, който да е основание за прогласяване на нейната нищожност.

Оспорваната в това съдебно производство ЗППАМ е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните, изискуеми от закона реквизити. Същата е и мотивирана, като са посочени правните и фактическите основания за издаването й. Описани са фактите и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално-правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП. За да се наложи ПАМ, е достатъчно да бъде установено, при извършване на проверка с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози, управление на МПС след употреба на такива вещества. Съгласно сочената за нарушена норма на чл. 5 ал. 3 т. 1 пр. 2 ЗДвП, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В случая, по време на извършената проверка, направеният тест е отчел положителен резултат за Кокаин.

С оглед изложеното, съдът намира, че безспорно се установява наличието на една от възможните хипотези, при които се прилага процесната ПАМ по чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС, а именно – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, удостоверени с извършена проверка с техническо средство. При установеното с АУАН нарушение, ответникът е действал в условията на обвързана компетентност, респ. не е имал възможност за преценка дали да наложи или не процесната по делото ПАМ. Предвид разпоредбата на чл. 142 ал. 1 АПК, законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му, т. е., оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон.

Извършеното нарушение е безспорно доказано и съдът не споделя възраженията за нарушения на процесуалните правила – нарушаване принципа на съразмерност, тъй като с отнемане на свидетелството за управление се нарушава правото на жалбоподателя на труд, противоречие с материално правните норми – употребата на наркотични вещества не е установена с резултат от кръвна проба, поради което се явява недоказано твърдяното нарушение. В чл. 174 ЗДвП са диференцирани наказанията за употреба на алкохол, в зависимост от установената концентрация, докато за употребата на наркотици или техни аналози, няма никакъв толеранс. Тълкуването на чл. 174 ал. 3 ЗДвП, чл. 343б от Наказателния кодекс НК) и на другите относими разпоредби на ЗДвП и Наредбата води до извод, че за разлика от случаите на употреба на алкохол, при които от съществено значение за съставомерността на деянието е установяването на степента на повлияване на организма на водача, определена в промили, то при употребата на наркотични вещества и техни аналози е ирелевантно обстоятелството дали и в каква степен деецът е бил обективно повлиян от употребата на наркотичното вещество/неговия аналог, като за изпълнение на признаците от състава на нарушението (престъплението) е достатъчно да бъде надлежно установена употребата им. По този начин във всяка от горецитираните разпоредби е заложен и намира проявление подхода на т.нар. „нулев толеранс“ към управлението на МПС след употреба на наркотично вещество.

Що се отнася до дадените биологични проби и тяхното значение за наложената ПАМ, съдът намира следното.

Съставомерните факти по чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП са установени и безспорни - водач на МПС, извършена редовна проверка, приключила с годно средство за доказване на главното съставомерно обстоятелство, а именно - употреба на нароктични вещества или техни аналози, като всички те са възприети от компетентен контролен орган в хода на процедурата по образуване на административно - наказателно производство. Действително, съгласно изречение последно на чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП, при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174 ал. 4 установените стойности са определящи. Това условие, обаче, за установяване употребата на наркотични вещества не отрича сбъдването на състава на ПАМ, още повече, че към момента на приключване на устните състезания, такива резултати не са били налични. Обратното тълкуване би обезсмислило целта на принудителните административни мерки и момента, в който законодателят е определил да бъдат прилагани съобразно тяхната функция, а именно – към датата на съставяне на АУАН, когато се отнема и СУМПС. Само по този начин принудителните мерки могат да имат преустановяваща функция. Резултатите от проведено контролно изследване по реда на Наредбата, приета на основание чл. 174 ал. ЗДвП, са определящи за административнонаказателната и наказателната отговорност на водачите. Съответно, ако те са отрицателни за употреба на наркотични вещества или техни аналози, този факт ще бъде основание за прекратяване прилагането на принудителната мярка, защото в този момент ще се реши и въпросът за отговорността. Принудителната мярка, обаче, се налага при положителни резултати от извършената на място проверка, а тя се извършва с тест и той е годен за употреба, съответно и показаните от него резултати са факт - основание да се отнеме СУМПС на водача, именно до момента, в който окончателно ще се реши спорният въпрос за това употребил ли е наркотични вещества и техни аналози, или не. Изчакването на резултатите обезсмисля принудителната мярка и текстът на закона е пределно ясен - ПАМ се налага до решаване на въпроса за отговорността в момента на образуване на административнонаказателно производство, дори когато водачът е решил да се ползва от правата си да оспори резултатите от проверката на място, и съответно медицинските и лабораторни изследвания да решат въпроса за неговата административно наказателна или наказателна отговорност. До изготвяне на резултатите от медицинско изследване, мярката има своето законно основание, като евентуални отрицателни резултати биха могли да бъдат отчитани като новонастъпили факти. Мярката е законосъобразна, съобразно известните към момента на нейното прилагане резултати, а медицинските изследвания и то техните крайни резултати, липсващи към момента на приключване на устните състезания, имат значение за разрешаване на административнонаказателна или наказателна отговорност на лицето.

Разглежданото в настоящото производство нарушение, сочи на висока степен на обществена опасност - засяга безопасността на участниците в пътното движение и създава реална заплаха за техния живот и здраве, при което в съответствие с приложимата правна уредба административният орган е наложил ПАМ, именно с цел превенция за неизвършване на други административни нарушения. Административната принуда е държавно-властническа принуда, която се реализира като крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми, които субектът - техен адресат, не желае да изпълни доброволно. Наложената принудителна административна мярка е съобразена с целта на закона, установена както в обществен интерес, така и в интерес на самия водач - да се гарантира безопасността на движението по пътищата, като се предотвратят тежките последици при управление на МПС от водачи, които са под влияние на наркотични вещества или техни аналози и представляват сериозен риск както за себе си, така и за останалите участници в движението по пътищата. Предназначението на ПАМ с превантивен характер е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание.

Съдът намира, че не са налице основания за отмяна на оспорения акт. ЗППАМ е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, което е направено своевременно. На основание чл. 143 ал. 3 АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ал. 7 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 172 ал. 2 АПК и чл. 172 ал. 5 ЗДвП, Административен съд – Варна, XIV състав

ОТХВЪРЛЯ жалбата от К. И. К., [ЕГН], срещу ЗППАМ № 24-0819-001323/08.10.2024 г., издадена от Н. В. П. – Полицейски инспектор към ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“.

ОСЪЖДА К. И. К., [ЕГН], да заплати на ОД на МВР – Варна сумата в размер на 100 (сто) лева - юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.