Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 14.07.2015 Град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На четиринадесети юли Година 2015
в публично съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.М.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 2290 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 150 от СК.
Ищцата Т.Б.Д.,
като майка и законен представител на малолетното дете И.Й.Й., твърди в поправената
си искова молба, че с решението по гр.д.№ 172/2013 г. на ПРС ответникът бил
осъден да й заплаща, като майка и законен представител на това им дете, месечна
издръжка в размер на 90 лева от 22.04.2013 г. до настъпване на обстоятелства,
водещи до изменението или прекратяването й. От постановяването на това решение
изминали повече от две години, като съществено се променили условията на живот
и нуждите на детето им от по - голяма издръжка. Съществено се променила
социално - икономическата среда в Б., което обусловило необходимостта от повече
средства за издръжката на член от семейството. Това било взето предвид при
определяне на минималния размер на дължимата издръжка в СК, който бил една
четвърт от МРЗ за страната, която към момента била 90 лева, които се присъждали
за новородени деца. Докато към момента на постановяване на решението по гр.д. №
172/2013 г. детето им било на 2 години, към настоящия момент то било на 5
години и посещавало детско заведение. Нуждите му от храна, облекло и пари за
елементарни развлечения съществено се увеличили и към момента възлизали средно
на 200 лева месечно. Ответникът бил работоспособен и реализирал доход от 800 лева,
а тя получавала месечен доход в размер на получаваното от нея майчинство за
второто й дете. От момента на постановяване на предходното решение само тя се
грижела за отглеждането и възпитанието на детето им, като поради недостиг на
финансови средства й помагали и родителите й. Същевременно ответникът бил в
добро работоспособно състояние и следвало да поеме по-голям дял от издръжката
на детето им, доколкото тя поемала отглеждането и непосредствените грижи за
него. Ответникът следвало да поеме по-голям дял от издръжката в размер на 150 лева
месечно, а останалата част от 50 лева, до пълната необходима издръжка на детето
им, да бъдела поета от нея под формата на пари и грижи. Искането е да се
увеличи размера на присъдената на малолетното дете на страните издръжка по
гр.д. № 172/2013 г. на ПРС, като се осъди ответникът да му заплаща чрез ищцата,
като негова майка и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на 150 лева от подаване на исковата молба в съда до
възникване на законни основания, за нейното изменяване или прекратяване, със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й, както и
сторените по делото разноски.
Ответникът Й.И.Й.
заема с подадения в срок отговор, озаглавен неправилно „заявление”, становище,
че нямал възражения срещу исковата молба на ищцата за увеличаване на издръжката
на детето им, а в съдебно заседание признава иска и моли съда да го уважи.
Дирекция
“Социално подпомагане” Стара Загора, редовно и своевременно призована не
изпраща представител и не представя социален доклад.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
искането, признанието на иска от ответника и доводите на страните, взе предвид и
настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за заявеното с него право,
намери за установено следното:
Малолетното
дете И.Й.Й. е родено на *** г. и към датата на приключване на устните
състезания е на възраст --- (л. 21). Негови родители са страните по делото. Те не
спорят, че с представеното и влязло в сила на 26.04.2013 г. решение по гр.д. №
172/2013 г. на ПРС е прекратен с развод по взаимно съгласие сключения между тях
на 08.06.2002 г. граждански брак, като със същото решение е утвърдено
сключеното между тях споразумение, с което родителските права върху това им
дете са предоставени на ищцата за упражняване, а ответникът е осъден да му
заплаща чрез нея ежемесечна издръжка в размер на 90 лева от 22.04.2013 г. до
настъпване на законни основания, за нейното изменяване или прекратяване, заедно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й (л. 19-20).
От
датата на присъждането на тази издръжка до приключване на устните състезания по
делото е изминал значителен период от време от повече от 2 години. Ноторно
известно е, че през същият икономическата обстановка в страната значително се
промени, доказателство, за което е и увеличението на размера на минималната
работна заплата, която към момента на определяне на издръжката на малолетното
дете е била в размер 310 лева (ПМС № 250/11.10.2012 г.), а към датата на
приключване на устните състезания е в размер на 380 лева (ПМС № 139/04.06.2015
г.). Нещо повече. Размерът на определената с бракоразводното решение издръжка
на малолетното дете от 90 лева месечно, понастоящем е под установеният в чл.
142, ал. 2 СК минимум. За посоченият
период нуждата от по-висока по размер месечна издръжка на малолетното дете на
страните несъмнено е нараснала трайно и съществено и с нарастването на възрастта
му. А всички тези обстоятелства са достатъчно основание да се приеме, че
предявеният иск за увеличение размера на присъдената му издръжка е доказан
напълно в своето основание, защото разпоредбата на чл. 150 СК предвижда
изменение на издръжката при трайно и съществено изменение или на нуждите на
издържания, какъвто е настоящият случай, или пък на възможностите на дължащия
издръжка (р. VIII от мотивите на
ППВС № 5/1970 г.). В случая нуждата от издръжка на малолетното дете на страните
съдът определи с оглед на обикновените условия на живот за него, като взе предвид възрастта му и обикновените
условия на живот за него, тъй като по делото липсват доказателства това дете да
има изключителни нужди от издръжка.
Страните
не спорят, че само ищцата има и друго малолетно дете, от реда на малолетното
дете на страните, на което също е задължена безусловно да осигурява издръжка, а
ответникът няма други ненавършили пълнолетие деца (чл. 141, т. 1 от СК). Страните
не са представили по делото доказателства, какви доходи получават и имущество
притежават, с изключение на ответника, който със заявлението си от 13.07.2015
г. по делото е представил неподписано удостоверение, в което не се сочи автора
му, в което е отразено, че за периода от юни
При тези установени по делото обстоятелства, съдът
намери, че за задоволяване на нуждите от издръжка на малолетното дете на
страните, с оглед възрастта му, правилното му отглеждане, развитие и възпитание,
е необходима и достатъчна общо сумата от 200 лева месечно, от която ответникът с
оглед признанието му на иска и обстоятелството, че е работоспособен, следва и може
да поеме изплащането на ежемесечна издръжка за това си дете в искания с
исковата молба размер от 150 лева, а останалата част от сумата, до необходимите
за това дете общо 200 лева месечно, следва да се поемат от ищцата по делото,
като негова майка, ведно с непосредствените грижи по неговото отглеждане и
възпитание (т. 7 от ППВС № 5/1970 г.). При това положение предявеният иск за
увеличение размера на присъдената на това дете ежемесечна издръжка се явява
основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен, като исканото
увеличение на издръжката на това дете на 150 лева месечно, следва да се
постанови от датата на подаване в съда на исковата молба, в какъвто смисъл е и
искането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
изплащането й (т. VIII от ППВС № 5/1970 г., чл. 150 и 146, ал. 1 от СК).
Тъй
като ищцата не дължи държавна такса за производството (чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК),
но е заплатила такава от 30 лева, то от дължимата се за производството държавна
такса от 86.40 лева върху увеличения размер на издръжката (чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, във вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК), в тежест на ответника следва да бъде
възложена с настоящото решение неплатената от ищцата разлика от 56.40 лева (чл.
78, ал. 6 ГПК). При
този изход на делото в тежест на ответника следва да се възложат сторените от
ищцата по делото разноски за заплатена от същата държавна такса за
производството от 30 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК). В заседанието за разглеждане на
делото съдът е посочил, че ще обяви решението си на 28.07.2015 г., от която
дата тече и срока за неговото обжалване (чл. 315, ал. 2 ГПК).
Воден от горните
мотиви Старозагорският районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА размера на присъдената издръжка на малолетното дете по
гражданско дело № 172 по описа за
ОСЪЖДА Й.И.Й., с ЕГН **********,
с адрес ***. ---, да заплаща на малолетното си дете
И.Й.Й., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Т.Б.Д., с ЕГН
**********, с адрес ***, ежемесечна издръжка в размер на 150 лева считано от 11.05.2015 г.
до настъпване на законни основания, за нейното изменяване или прекратяване,
заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й.
ОСЪЖДА Й.И.Й. с п.с., да
заплати на Т.Б.Д. с п.с., сумата от 30 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Й.И.Й. с п.с., да заплати в полза на
Държавата по бюджета на съдебната власт, сумата от 56.40 лева за държавна такса върху увеличения размер
на издръжката.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано от страните пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок
от 28.07.2015 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: